На война, като на война...

[Dimo Профил Уеб-сайтICQ]

Карането на автомобил в София е битка по всички правила на военното изкуство. Предизвикателство, каляване на нервите, единоборство с другите шофьори, сражение с пешеходците, бързина на реакциите, надлъгване с каращия в съседната лента, мачкане на по-слабия...
Шофирането из столицата дотолкова е заприличало на военни действия, че няколко радиа имат специални рубрики в сутрешните и вечерните си блокове, в които предават директно разузнавателна информация - къде са задръстванията, къде са радарите, къде има червена вълна, къде - зелена, къде има катастрофи, къде няма, къде минава кортежът на президента, кои са обиколни маршрути...
Доколкото разбирам логиката на общинарите от последните им пътностроителни действия, идеята е да се осигурят няколко скоростни булеварда, които да обслужват големите крайни квартали.
Проблемът обаче е в това къде свършват тези магистрални булеварди. Естествено в центъра. И там, както казва Стоичков: "мамата - мамата".
Защото центърът е постоянна величина, а автомобилите - безброй. Така стават и задръстванията - като във фуния се изсипват едни машини и се катерят една върху друга в центъра на града, докато тя се напълни.
Като изключим централните "артерии" (този социалистически шаблон), движението в центъра от едно известно време е еднопосочно. Доколкото си спомням, това кметът Софиянски го беше видял някъде на Запад, за да стане възможно паркирането от двете страни на улиците.
Вследствие на това центърът на София прилича на един огромен паркинг, а между върволиците с автомобили се точи бавна струйка от движещи се коли.
Движението там е трудно, бавно, но за сметка на това рисково. И понеже липсата на паркинги е очевидна, всеки свободен сантиметър се използва за паркиране. Което прави завиването почти невъзможно или ако е възможно, това става с пет маневри.
Организация на движението
Като всяка хаотична система пътното движение се самонагажда и саморегулира. Принципно катаджиите, които трябва да подпомагат движението, стоят "на ъгъла зад светофара" и дебнат нарушителите на червено.
Капии на пътните полицаи има на кръстовището на ул. "Гурко" и бул. "Левски" посока Националния стадион, на Първа градска болница, на кръстовището на бул. "България" и началото на бул. "Черни връх" пред хотел "Хилтън"...
Характерното на тези капии е, че завиващият надясно няма поглед и ха е минал на червено, ха е паднал в катаджийската засада. След което следва добре познатото "И к'во ще правим сега".
(А бяха казали, че ще разрешат завоя надясно при червен светофар. По-после ми обясниха, че основната работа на тези полицаи била да регулират движението при осигуряване на маршрутите на държавниците и делегациите.)
Всъщност еднопосочното движение, макар да решава частично проблема с паркирането, създава още по-голям хаос и задръствания.
Ако трябва например да стигнеш от "Александър Невски" до ул. "Иван Асен", ще ти се наложи да направиш едно опознавателна обиколка на 100-те национални обекта на столицата и едва тогава стигаш до улицата - минава се покрай академията, след това се завива покрай паметника "Левски", по "Мадрид" до канала, стигаш до "Евлоги Георгиев", свиваш вдясно, караш до Орлов мост и там имаш една възможност да се шмугнеш на един междинен светофар вляво.
И ако имаш късмет, той светва зелено и си там. Има-няма половин час. И това, ако няма задръстване.
Другият враг
на саморегулирането на хаоса в столичния център е фирма "Софийска вода". Тъкмо си начертал в главата си маршрута, дори си изчислил, че като обиколиш два пъти квартала, може да намериш място за паркиране и дори да успееш да отидеш точно на среща и хоп - по средата на улицата временен знак, червен, с едно тиренце по средата, т.е. движението забранено.
И за да ти е още по-гадно, табелка "Софийска вода" АД се извинява за създаденото ви безпокойство". Зад табелката багер изкопал един трап, а в него работници гледат умно как водата извира от водопроводната мрежа.
Абе алооо, какво извинение, какво безпокойство, какви пет лева. Това означава, че трябва да кръжа като лешояд поне още 10 минути по съседните улици, докато стигна до офиса.
Естествено, ако някой ахмак не е решил да зарежда магазина си по същото време на "Шишман" примерно в 9.30 сутринта и е спрял точно по средата на улицата.
Наблюдението е важно нещо в придвижването с автомобил из столицата. Важно е да се знае, че най-краткият път
не е най-бързият. Има едни такива места, където стават батални задръствания - например Сточна гара. Там, ако си решил да минеш бързо, си сгрешил маршрута, което обаче ти позволява да разгледаш складовете със строителни материали, които са подредени вдясно на иначе трилентовия бул. "Сливница".
Но ако заседнеш на бул. "Евлоги Георгиев" от НДК към "Графа" - нищо любопитно не може да ти случи. Придвижването на тази отсечка, която е не повече от 500 метра, отнема минимум 15 минути. Там няма как да не стават запушвания, тъй като целият поток от бул. "България" се изсипва на Канала и няколкото светофара преди правят такава тапа, че никой стратег не би могъл да се оправи.
Паркирането в центъра на София е тема, която многократно е била обсъждана. Кога ще има паркинги като в големите световни градове - подземни, надземни, никой не може да прогнозира.
Та затова гражданството е взело нещата в свои ръце и е започнало саморегулация, като целта е всеки да си приватизира паркомясто на улицата пред магазина си. Слага колчета, бордюрчета, каси с безалкохолни напитки, кашони от банани, мобилни дървени скелета, чували с бетонови отпадъци, пирамидки, ромбчета... въображението на столичанина е необятно.
Обаче най-гадните са онези колчета, които са циментирани в тротоара и са високи около 50 см, точно толкова, че да не можеш да ги забележиш, когато даваш назад. Ето затова колата ми прилича на рибка зебра - с дълги тънки линии отстрани.
Изобщо и паркирането си е битка. Тя дори взима жертви - преди години един борец беше застрелян, защото искаше да се намести на служебно паркомясто, а преди месец на улица "Цар Асен" пак си вадиха пищови заради паркиране, но само се раниха.
Дааа... мутрите са друга тема, тя държавата не може се справи с тях, та редовият шофьор ли ще им се опре.
Движението по булевардите е още по-друга тема. Кара се със 120, изпреварва се отляво, отдясно, отдолу, отгоре.
Естествено, всички стигат до Орлов мост или "Руски паметник" и там по принуда натискат спирачките и кесят по 15 минути, докато им дойде редът да се влеят в организирания хаос на центъра. Така естествено стават и катастрофите. Обаче не една, а много.
Т.нар. "високоскоростни булеварди" служат само и единствено за бързо придвижване от едно задръстване до друго. Защото в пиковите часове в крайните квартали настъпва същият хаос, какъвто през деня в центъра. А в новообразуваните витошки квартали си е "off road" шоу. Особено когато падне сняг.
Но това са рисковете на придвижването с автомобил из София. Не че с градския транспорт е по-сигурно, но все пак не си самичък в мъката.

[anica banica Профил]

Да беше написал откъде си го paste-нал (в. Капитал). Има закон за авторското и сродните му права

[Dimo Профил Уеб-сайтICQ]

А ти да видя да съм написал някъде че аз съм го измислил? Намерих го в интернет и ми се видя интересно......

[TheBoss Профил Уеб-сайтICQ]

Така се накефих на текста и таман да почна да се кланям на BMW8 и изведнъж:

Да беше написал откъде си го paste-нал (в. Капитал). Има закон за авторското и сродните му права

Туй ми напомня за един виц за поручик Ржевски, ама за него друг път.

И все пак на автора въпреки, че не го познавам.

[anica banica Профил]

Иво, Йово Николов се казва.. предвид естеството на твойта и неговата работа, не бих се учудила и да го познаваш

И чакаме вица.

[TheBoss Профил Уеб-сайтICQ]

Събрали се офицерите в клуба и от скука сложили една от сервитьорките да легне по гръб върху билярдната маса. Свалили и гащите и ........
Мушкат една кисела краставичка, натискат рязко корема и мерят кой колко далече е изстрелял краставичката. След малко влиза поручик Ржевски(както винаги леко бръснат и пиян до синьо), погледал , погледал па рекъл: "Абе вие какво се занимавате с глупости? Да бяхте я нае..ли". А полковникът възмутен отвърнал: "Ей го на, дойде Ржевски и всичко опошли."