Пътя до сбъдването на една мечта...

[LizarD Профил]

Или разкажете как се сдобихте с бимата. От момента в училище и големите мечти, до ключовете Ще се радвам да чуя доста интересни историики. Ако темата нарушава нещо - del

[Cobra Профил]

Кражби....много и така на 16 карах бясна 318ис купе Тя тогава си беше и актуална много....

[quickshare Профил]

Ми принципно аз станах БМВ фен благодарение на една кола....Е60,допреди да я видя с очите си бях върл Мерцедес фен.Но в момента в който зърнах Е60 на живо и то май беше една от първите в БГ,защото я видях в края на 2003година (бях на 14 години).И оттам много се запалих по БМВ-тата,и почнах да мрънкам на баща ми да ми купи БМВ...и така до миналата година лятото като изкарах книжка ми взе Е46 и за няма и една година станаха няколко в семейството.И сега да не кажат някои мамино синче казвам,че за моето си БМВ съм помагал много на баща ми и кажи-речи трудът ми се развнява на горе-долу БМВ-то което исках като за 1-ва кола,въпреки,че не съм дал аз парите

[KEVIN-30 Профил]

След завършването ми на ПМИ-ВАРНА и започване на работа от 1984-г с заплата на млад специалист с начална заплата 135-лева,1986 след 2-г. стаж ме индексираха на 145-лева тогава рядко карах семйната ЖИГУЛА до 1996-г.С демокрацията имах възможноста след работно време да работя 4астно по 56-постановление ,кадето почнаха да идват бързите пари.Един слънчев юНСКИ ДЕН разбрах 4е мой познат сие обявил БМВ-320и за продан което беше на 11=години.Сумата я имах налична спечелена с мой личен труд,и след 1 среща се с него се договорихме за цената.И така се роди 1 от мечтите ми да карам и притежавам марката БМВ,датата беше точно 1-07-1996-г.
Преминах и малко по-късно през АКЦИЯ -КАМАР проведена от МВР че личния ми автомобил е с РЕДОВНА ДОКУМЕНТАЦИЯ и нее обявен за КРАДЕН.Така от 1996-г до ден днешен сия карам е30 320и.
Неможах да замина на работа в СИРИЯ,което също беше 1 моя мечта да изляза зад граница и работя.
1996-г си бях уредил работа в град АЛЗЕВ близо до ФРАНКФУРТ с договор за 3-години и отново несе осъществи заминаването ми.
Май малко карък си падам,но със малкото късмет есента на 1996-г успях да изпреваря ГОЛЯМАТА ИНФЛАЦИЯ и даси вложа парите в моето БМВ и оборудвам лична лаборатория без кредити и заеми,което ми даде старт на свободния трудов пазар.
Предстоящи събития в живота ми 2010-г когато синът ми щее АБИТюРИЕНТ,живот и здраве и дае студент.А може и някое внуче да доведа на 1 от съборите

[alpina-ma6inata Профил Уеб-сайтICQ]

Първо видях колата мечта да излиза от един гараж в моя блок докато си играх зад блока. Бях на 7-8 години. Тогава се роди голямата любов към модела. Вече модела си беше ретро за годините и можеше да се види доста рядко по улиците. Годините си минаваха, а аз почти всеки ден минавах от едно и също място и виждах МОЯТА кола. Жълта, всеки ден беше на локалното на Цар Борис при Пирогов и всеки ден я гледах от трамвая. Годините още минаваха, а въпросната кола изведнъж изчезна и не я видях повече. Допреди две години, когато дойде момента, в който се оглеждах за добър екземпляр. Отидох да я гледам да я купувам и в мига, в който я видях на живо се сетих, че е ТЯ, същата кола. Обаче ме бяха изпреварили, колата беше запазена, а аз си останах само с гледането. Минаха още две години. И в началото на тази година случайно си гледах мобилето и видях обява за същия модел, но по слаб двигател. Обадих се, уредих си среща с човека. Отидохме в Суходол да я гледаме. Колата, която беше в обявата се оказа мноого зле. Но това не ме интересуваше - през една кола от нея седеше пак моята жълта любов, която виждах всеки ден на Цар Борис и гледах преди две години да я купувам. Не беше в много добро състояние и тя, но не се замислих и на 16-ти януари тази година се сдобих и с моята БИМА.

[BMWMHartge Профил]

1998 год. бях на 12 години, работих в ПЦ зала, идваше един познат с е30 325и, спираше я отвън, пусках го да играе и отивах да я гледам Мтех 1. Тогава не знаех що за модел е, що за двигател е, но много красива кола. Малко по малко поразпивах господина за двигателя и той ми каза 2.5, 6 цилиндъра бензин 170 коня. Тогава незнаех това малко коне ли са, или много. Прибрах се в нас имахме ФИАТ 125п (полски) попитах баща ми, колко коня е фиата и той ми каза 75 коня. Тогава си казах, че това БМВ е много мощно И така почна голямото търсене за БМВ информация, влюбих се в колите едва на 12 годишна възраст. Този с 325-то сега ми е големия приятел, само за коли говорим и спорим , но колата е една БМВ. През 2002, почнах да посещавам форума и ме е яд, че не се регнах тогава а 2003год. Бяхме малко хора тогава тук, и сайта ако не се лъжа беше към .хит.бг. През тия години 2003 не можах да ида на събора, но си спомням как преройвах директориите със снимки на alpina-ma6inata ако не се лъжа в бол.бг бяха.

[P1tbuL Профил]

историйката ми не е кой знае каква ... влюбих се в марката ... нямах търпение да изкарам книжка ( е това се случи) тогава парите бяха проблема и понеже съм музикант и се занимавам с тонрежисура също, реших че ще пусна обява че озвучавам партита и така малко по малко си събрах пари и си купих любимата

[sonny Профил]

[kdl Профил]

Караше ми се нещо нервно, евтино и здраво да се науча как се кара кола със задно. От тогава насам събирам неуспешно парички да си купя CLK, ама така като гледам се заглеждам по Е46-ички също доста и не се знае кантара накрая накъде ще се наклони

[Joro_Paveto Профил Уеб-сайтICQ]

Беше 1995 или 96-та година гаджето на моя вуйчо работеше в Дару Кар и понеже знеше, че се интересувам от автомобили ми донесе няколко каталога на Е36, Е38, общи брошури и всякакви рекламни каталози и материали...още тогава смятах задното предаване за нещо много хубаво и някакси свързвах BMW с ладата, която имахме. Баща ми искаше самара с предно и някакси предно предаване ми звучеше...чуждо.
Та така минаха няколко години изкарах книжка 98-ма взех я 2000-та и решихме да купим кола...естествено заревах за BMW...но както се казва "Който плаща, той поръчва музиката" Opel Vectra 2000 16V...не би било коректно да се оплаква все пак тогава това беше сравнително рядък автомобил, а и кой глупак взел книжка преди 3 месеца би седнал да се оплаква от 150 к.с.
Та покарах 2 такива вектри, че първата малко я ударих...и през 2006 изкарал първите си пари с честен труд вече беше време "аз да поръчвам музката"...вече много дбре знаех каква и кой ще я изпънява...секстет подреден в редица
След 3 месеца търсене, телефони и обикаляне по автокъщи попаднах на една смотана обява в мобилето и отчаян се обадих...за мое учудване се оказа реална. Отивам на мястото момчето отваря гаража и първото, което видях беше м-пакета по колата...вече припках от щастие и тогава приятелката ми посочи рег. номер на колата...същите цифри като на продадената вече вектра...е оставаше и това да не е моята кола...

[sharksfin Профил]

Още като ученик си мечтаех за кола (преди 9 години). Тогава исках Голф 2, но майка ми нямаше възмжност да ми купи, а баща ми никога го е нямало. Като ме приеха да следвам започнах и да работя по хотелите, като "инвестирах" всеки спечелен лев (за мое щастие винаги правех печеливши инвестиции). Но бавно и славно мечтаният Голф 2 стана презрян дърт дърак, който никой не иска. За година - две изкарах пари за курс и изкарах книжка. Имах пари и за кола, само че исках да заделя още малко. В един прекрасен ден се видях с достатъчна сума за някакъв читав автомобил, но уви - разболях се и от спестяванията ми останаха колкото за един много хубав компютър (тогава все още нямах никакъв). Започнах наново, само че поодъртях, осъзнах, че светът не се върти само окло мен и мечтата ми за кола. Имахме сериозни проблеми у нас - основно здравословни, както на моменти и финансови. Тогава спрях да мечтая за кола и започнах да си давам всички пари на майка ми. И така допреди 2 години. Взеха ме на работа със служебна кола - Пежо 106, 1.1и, без никакви екстри. За мен беше една сбъдната мечта. Но работата не ми понасяше, скъсваха ми се нервите и напуснах. Започнах нова работа, където всеки ден карам - пак Пежаци - 206, 307 и тем подобни. Миналото лято с приятелката ми си купихме кола (нейната майка се пенсионира и ни даде 2000 лева, а аз дадох разликата). Купихме пежо 306, 1.6, 105 коня. Беше страхотно. Черно, спортно окачване, тъмни стъкла, направо лимка. Тогава обаче пак съдбата се обърна срещу мен - разделих се с жената (оставих й колата, защото съм над тези неща, въпреки, че се води на мое име). Успоредно с това обаче се развивах професионално - вдигаха ми заплатата и можех да заделям и да продължа да мечтая. И така.... по Коледа реших за първи път в живота си да ползвам отпуска - една седмица. Исках да си почина. На 31 декември ми звъни моят най-добър приятел. Него колега му предлагал някакво БМВ, старо, ама поддържано и на добра цена. Нямах намерение да купувам кола точно в този момент, но пък имах парите. Бях се обезкуражил от търсенето. Нищо не харесвах. Едно ауди А4 комби RSline ме беше грабнало, но не ми се даваха 8к лева за кола, коята не кара дъха ми да спре. Малко се отклоних, щях да разказвам за бавареца. На въпросния 31.12 отидохме да видим въпросния автомобил. Бях скептично настроен - скъпи части, голямразход и пр. Но отидохме. И това беше любов от пръв поглед. Седнах вътре и усетих, че това е моят автомобил. Той ме избра. През първия работен ден за 2009, за мен първият почивен работен ден, си купих бавареца. Верно - дърт е, има си кусури, ама си го обичам, защото знам колко години съм си мечтал за него и колко пот и нерви съм хвърлил за всяка стотинка, изхарчена по него. Всеки ден обичам тази кола все по-силно и по-силно. БМВ е начин на мислене и светоусещане за мен. И продължавам да мечтая - до 2-3 години смятам да си докарам Е46 М3. Дано този път имам късмет, но като знам какво се случва с плановете ми, предпочитам да не го мисля. Ама вие все пак стискайте палци.

Малко дълго, но това е с няколко думи историята на една сбъдната мечта, реализирана с много пот, нерви и страдания. В заключение ще кажа само едно. Бих изживял всичко наново, стига да знам, че някой ден пак ще мога да разкажа същата история, че всеки ден като седна зад волана на ТОЗИ автомобил, ще мога да избягам от всичките си проблеми и да се пренеса в един друг свят.

[ukelichko Профил]

До сбъдването на една мечта минаха толкова много години. Минах през Полски фиат, Рено 11, Рено Невада, редица Фордове и Опели, един Пасат и накрая....Е46. Но пътят продължава към Седмицата, и дано е бензин, че през тези години много си увредих мозъка с дизели......

[Ogi Профил Уеб-сайт]

Ами определено се влюбих в БМВ заради модела Е36 купе...
през 2004 успях да се сдобия с него... след десетки нередности и проблеми с този автомобил се разделих с него само след 3 месеца... но дори и след тези проблеми пламъка в очите ми остана... а сега вече невярвам някога този пламък да угасне

[Acceleration Профил]

Ами да ви кажа аз бях първо фен на ауди, бмв-то си мислех че е опасна кола и само за изгрубели типове и че адски много вървят. И така завърших влезнах да уча почнах работа, почнах да си плащам университета и си мислех как с тези убийствени такси няма скоро да мога да си купя кола (тогава исках ауди купе). Измина се една година и вече съкрушен от мисълта, че няма да си имам моя си "любов", но след 1 година труд явно шефа ми беше решил че сам заслужил да ми вдигне заплатата с 200 лв. - на мене това ми и трябваше. Казах на баща ми да ми търси ауди купе 2.0 16в за 5000 лв(толкова мислех да изтегля). И така започнахме да обикаляме пазарите и т.н. От време навреме попадахме на някоя добре изглеждаща обаче отвътре пълен кенеф. Минаха се 2 месеца в търсене без успех докато един приятел на баща ми му звънна и каза че не намирал читава такава кола, но му дошло много читаво бмв-нце 316-ка. Аз отначало казах не (щото 316 нали:) ) обаче ме навиха просто да отида да я погледна, да направя един кръг и тогава ако не искам не искам. Та това и ми трябваше като се качих и я покарах вече всичките знаете какво стана както е описвано във много от историите в "страхотни истории". Естествено взех я снежинката веднага едни джантички с гуми (нови) и оттогава гледам на нея повече от колкото за себе си. Всеки свободен лев и внимание ги отдавам на нея и така вече няма връщане назад.

[alexand Профил]

Няма да. Тея 16ки. И аз исках бегачка... нямаше пари, като завърших. Голф ще е. После голфа стана на Алфа .. още по големи трошки, после стана на малка градска кола. И се събираха пари .. и все към нещо по-голямо се заглеждах, ама не посмявах да погледна истината . Няколко години си четях БМВ форума, гледах снимки .. и един ден какво ми скимна да прегледам цените на Е36-ците тея "скъпи" коли.. със "скъпа" поддръжка. Оттогава се затръшках, но исках и да не гори много. Отиде познат до Хамбург и ме пита ... 320 или 316 .. щото има една тъмно зелена купе 320 ... и аз НЕ - 316 с клима. И сега 1 година след това вече съм се захапал отзад, защо не взех оная зелена сладурана ((((

пс. Да не чува червената възлюбена, да чукам на дърво в сервиз не е влизала за ремонт.