Размисли и страсти за панелните блокове...

[Zagy Профил]

Здравейте, колеги. Реших да драсна няколко реда, за да си сверя часовника с вас и да видя колко от вас се интересуват от състоянието на нашите панелни блокове. Отчасти темата ми е повлияна от темата на колегата Пенчев за асансьорите. Вярвам, че мнозинството от нас живеят именно в тези прословути социалистически творения Напоследък често се улавям, че мисля за конструкцията им, за ремонтите, които се извършват масово последните десетина години, начина на самото извършване и последиците от некачествен ремонт. Масово се избиват нови врати, съединяват се стаи и какво ли още не.
В този ред на мисли имам няколко въпроса към колеги структурни инженери относно някои стандарти при строежа и експолоатацията:

1) има ли някакво определено тегло на квадратен метър (мисля, че се водеше deadweight), което не трябва да се надвишава – примерно 600 кг/кв.м? Под deadweight имам предвид собствената тежест плюс максималната допълнителна тежест, която може да понесе. Това особено ме интересува, защото масово се правят дебели замазки и се слагат мрамори или дебел гранитогрес, който допълнително утежнява конструкцията на блока и искам да знам как това се отразява на общата картина.
2) на каква дълбочина са стандартните основи и на какъв принцип са базирани?
3) какви са земетръсните стандарти, заложени в конструкцията на блоковете?
…. И всякакви такива конструктивни въпроси.

Очаквам включвания.

[Zagy Профил]

Написал съм тази тема с цел хората да поразберат малко за жилищата, в които живеят. Вложил съм някакъв вид старание и точно затова искам да помоля тук да има само коментари по същество. Ще помоля някой модератор да изтрие всичко несъществено.
Благодаря.

[Mollov]

1) има ли някакво определено тегло на квадратен метър (мисля, че се водеше deadweight), което не трябва да се надвишава – примерно 600 кг/кв.м? Под deadweight имам предвид собствената тежест плюс максималната допълнителна тежест, която може да понесе. Това особено ме интересува, защото масово се правят дебели замазки и се слагат мрамори или дебел гранитогрес, който допълнително утежнява конструкцията на блока и искам да знам как това се отразява на общата картина.
2) на каква дълбочина са стандартните основи и на какъв принцип са базирани?
3) какви са земетръсните стандарти, заложени в конструкцията на блоковете?
…. И всякакви такива конструктивни въпроси.

Очаквам включвания.

[ивчо3 Профил]

3) какви са земетръсните стандарти, заложени в конструкцията на блоковете?
…. И всякакви такива конструктивни въпроси.

Очаквам включвания.

Не мога да отговоря точно какви земетръсни стандарти са заложени в проектирането и построяването на панелните блокове, но със сигурност тези жилища са най-устойчиви на земетръс, след другите със стоманена конструкция. Поради факта, че панелните постройки не са монолитна конструкция, както бетонните /пълзящ кофраж/и тухлените, при земетръс панелите се отклоняват незначително от вертикалата, като това се явява нещо като буфер на по-големите отклонения по високите етажи, които са характерни за монолитното строителство.

[Zagy Профил]

Точно това си мисля и аз - виждал съм какви сглобки се ползват, както и че тези сглобки имат някакъв толеранс на движение. Представляват едни особени стоманени планки, които са съединени чрез заварка. Но все пак имай предвид, че всеки панелен блок има солидно ядро, около което е закрепена всичката тая панелна сбирщина

[ивчо3 Профил]

Точно това си мисля и аз - виждал съм какви сглобки се ползват, както и че тези сглобки имат някакъв толеранс на движение. Представляват едни особени стоманени планки, които са съединени чрез заварка. Но все пак имай предвид, че всеки панелен блок има солидно ядро, около което е закрепена всичката тая панелна сбирщина

Най-солидното ядро на панелен блок е шахтата на асансьора. Може всичко да се срути, но тя остава. Чрез заварка се съединяват панелите в българското строителство. Във Великобритания- Шотландия, макар че почти няма панелни блокове, панелите се сглобяват с големи болтове, захванати в панела и гайки. Гениално решение, когато се налага разрушаване на постройките с контролиран взрив. Просто външните панели се разглобяват и взрива се поставя на определените места. Така се намалява до минимум вероятността да паднат отломки върху сгради в близко съседство.

[amd Профил ICQ]

Проблем, за който си заслужава да се мисли според мен са точно заварките, които не са правени вчера (стари са вече доста на някои от блоковете) и ако не са направени правилно сигурно са доста корозирали вече. Което си е риск, защото заварка подаде ли, знаете какво следва. И тея реконструкции отвътре също не ми вдъхват доверие, малко или много се нарушава конструкцията на целия блок. Така или иначе, радвам се, че още малко ми остава да живея в панелката, след това си се местя в къщата

[ивчо3 Профил]

Според мен заварките ако са направени качествено държат, виж корозията не прощава. Особено като се влоши изолацията между фугите и почне да просмуква влага оттам.

[Zagy Профил]

Материала при заварките не е щаден със сигурност - тогава джелезо е имало. Виж защитата от корозия е нещо, което си струва да се погледне - имам подозрения, че тогава се е смятало, че ако олеят всичко със заваръчен материал ще може да се мине тънко откъм защита, ако не и направо без такава.

[pampo Профил]

Панелките биха били най-устойчиви на земетръс при условие, че всички сглобки на панелката са изправни и няма разварявания и други подобни дефекти при сглобките. Иначе ако панелката е със качествено направени и запазени връзки, то тя трябва да падне последна при земетръс, тъй като всички нейни стени играят ролята на т.н. шайби/диафрагми/носещи стени (това всъщност е армирана стомано-бетонна стена). Но нека не забравяме, че доста от панелките са правени от строителни войски, така че можете съвсем сериозно да се съмнявте в качеството на изпълнение
Това май е по точка 3)
Още малко и за новото строителство. Сегашните земетръсни норми са с малко по-завишен коефициент, от тези които са използвали при панелките(Сега смятаме за земетръс 9та степен по Рихтер, тогава са смятали за 8ма), но се приема, че земетръсът се поема само от шайбите , и както каза колегата горе се гледат деформациите по етажи.

По точка 1) мога да кажа, че няма абсолютно никаква причина да се тревожиш. Плочата на блока се товари със собствено тегло на самата нея (стоманобетон), собствено тегло на замазката, собствено тегло на подовото покритие и тези 3те (могат да са и повече) спадат към deathweight, по нашенски казано "постоянни товари" и теглото им е много над 600кг/м2 (само стоманобетона е 2500 кг/м2 грубо). Освен това се слага и полезен товар, който представлява хора, обзавеждане и т.н. То зависи от типа на сградата и в нормална жилищна сграда мисля че беше към 200 кг/м2. За офиси 400 кг/м2.
Всички горни товари се умножават и с коефициенти за сигурност, които допълнително завишават товара.

Забравих да пиша малко и по точка 2) Фундамента се изчислява на 1) продънване (тоест ако стане земетръса и разкриви сградата да не се пробие фундамента от някоя шайба. 2) Пвдигане и 3) плъзгане

Не гарантирам за точност при нито едно от горните натоварвания, тъй като се занимавам само със промишлени стоманени конструкции и не съм в течение с актуалните норми за натоварване в жилищното строителство. Тези неща ги казвам само на база теоретична подготовка.

[Zagy Профил]

...Плочата на блока се товари със собствено тегло на самата нея (стоманобетон), собствено тегло на замазката, собствено тегло на подовото покритие и тези 3те (могат да са и повече) спадат към deathweight, по нашенски казано "постоянни товари" и теглото им е много над 600кг/м2 (само стоманобетона е 2500 кг/м2 грубо). Освен това се слага и полезен товар, който представлява хора, обзавеждане и т.н. То зависи от типа на сградата и в нормална жилищна сграда мисля че беше към 200 кг/м2. За офиси 400 кг/м2.
Всички горни товари се умножават и с коефициенти за сигурност, които допълнително завишават товара.
Не гарантирам за точност при нито едно от горните натоварвания, тъй като се занимавам само със промишлени стоманени конструкции и не съм в течение с актуалните норми за натоварване в жилищното строителство.

Ето мнение, което е точно на място А дали имаш представа какви са коефициентите на постоянните и полезните товари, както и коефициента за сигурност? Би трябвало да съществуват някакви таблици, най-малкото защото тези блокове са строени "на ишлеме" и са много еднотипни сгради.
Тъй като виждам, че си инженер - дали се предвижда и коефициент "амортизация", който примерно да включва остаряване на сградата, на материалите, загуба на първоначалните свойства на тези материали... или нещо подобно?

[ditko1 Профил]

а кои са по добри тези със заварката или тези дето са лят кофраж ?

[pampo Профил]

^ Ами точно за жилищното строителство не съм сигурен. В моята фирма смятаме стоманените конструкции по Еврокод и там собственото тегло се завишава с 1,35. Полезните товари с 1,5.
Това е доста разхищаващо в сравнение с наще норми. Когато бях в университета имам бегли спомени, че собственото тегло се увеличаваше с 1,2, а временните товари с 1,3 или 1,35.

Колкото до амортизацията, самия стоманобетон с годините принципно трябва да става все по-здрав. Иначе не се предвиждат никакви коефициенти за амортизация. Самите жилищни сгради си имат определен период на експлоатация. След това трябва да преминат обстойно обследване и да се даде предписание за посилване или за ползване още известно време преди следващото обследване. Стоманените сгради съответно трябва да се експлоатират малко по-отговорно от стоманобетонните ако мога така да се изразя, защото проблема с корозията там е малко по-сериозен от стоманобетона. Но трябва да се има предвид, че и стоманобетона подложен на атмосферни влиания е подложен на корозия.
Колкото до панелките моето мнение (а и не само ме) е, че всички те трябва да преминат през обстойни експертизи, защото както казах качеството на изпълнение е доста съмнително. Лошото е, че и в много от новите сгради не е ясно какво са сложили пишман строителите...

[paxaH Профил]

Амортизационният срок на панелните сгради е 70 г. - има публикувана таблица със годността и конструкцията в Държавен вестник (мисля, че от 88 г.). Обаче това е за данъчни цели, за да може да се приспада някаква амортизация на сградата, в следствие на употреба.
Иначе никой (според мен) не може да даде точно срок на годност на дадена сграда - панелна, ЕПК, ППП и др. Срока на годност зависи от начина на изпълнение и последваща поддръжка. Бях чел доклад, обследващ щетите при сградите при земетресението в Стражица. Най-пострадали са сгради с неправилна изпълнена зидария.

А относно преустройствата в панелките: Понеже живея в панелна сграда, при присъединяването на терасата виках конструктор, който си даде становище до къде може да бъде премахнат част от панела (пространство около вратопрозореца). Обаче масово се кърти "едно на око" и при положение, че аз (на четвърти етаж) съм извикал конструктор, а съседа от втория е къртил безразборно може да възникне проблем.

[paxaH Профил]

а кои са по добри тези със заварката или тези дето са лят кофраж ?

и двете се леят в кофраж - едното в "Домостроене" - другото на място.

Най-добри са тези с добрите съседи, че това няма ремонтиране