Гунди и Котков !!!
Модератор: Общи модератори
23 мнения
• Страница 1 от 2 • 1, 2
- Giorceto
- Дружба Тийм
-
- Мнения: 5675
- Регистриран на: 4.05.2002
- Местоположение: Keep walking
- Пол: Мъж
- Кара: 535xD
Гунди и Котков !!!
Днес се навършват 34 години от смъртта на Гунди и Котков. Мисля че всеки един от нас независимо от кой отбор трябва да почете паметта им.
Ето какво пишат хората за тях:
Древните римляни казвали, че дори световната слава отминава бързо. И най-големите герои в човешката история, влезли в епопеята на незабравимите, един ден минават в кохортата на забравените. Българският футбол не прави изключение от традицията, но има две имена, които и днес ни припомнят, че има легенди, които не умират. Преди 34 години изключителните като хора и футболисти играчи на Левски Георги Аспарухов и Никола Котков минаха в небитието, за да останат завинаги в нашите сърца.
Жестоката катастрофа на Витиня, когато сблъсък с камион изпепели прочутото “Алфа Ромео” на Гунди, свърза навеки красавеца виртуоз, израснал на “Герена” и дошлият от “Надежда” мъжкар с топовния удар.
Двамата бяха като скачени съдове на терена, където замисляха и завършваха с голове по артистичен и недостижим за простосмъртните начин безброй непредвидими от съперника атаки. Бяха гросмайстори в играта, бяха две тела, водени от мислещи еднакво мозъци. Бяха предани на футбола до такова безумие, че нямаха нито време, нито желание да вземат нещо от страхотната си популярност, която им отваряше всички врати в България. Техният интерес не бе материалното, а онова духовно богатство, което любимият им кумир Левски наричаше “народното благо”.
Гунди бе надарен с всичко, което Бог би могъл да измисли, за да направи някого свое най-обично чадо. Ставаше и за киноартист с южняшката си хубост и тази снага на левент, който е наследил Крали Марко. Ставаше и за детски учител, защото се грижеше с еднаква бащинска любов и към своя наследник Андрей, и към всички деца на България, вперили огромните си като небето, благодарни очи към идола, решил да поиграе с тях на улицата. Ставаше най-много за перфектен централен нападател, защото можеше всичко в играта. Да пробива, да подава, да вкарва по изумителен начин. С левия и с десния крак, а най-вече с онези ненадминати и днес удари с глава, когато чуждите коментатори го наричаха “Българският Вилхелм Тел”. Затова Аспарухов стана играча – мечта за прочутия треньор на Милан Нерео Роко, който даваше баснословни суми за българина, но Гунди предпочете да остане в родината си. Затова светила като Пеле и Еузебио, като Алберт и Гаринча твърдяха, че той е магьосникът, който може да превземе всяка крепост.
Котето пък не говореше много, но и в Локомотив, и в Левски често печелеше сам решаващите дербита. Беше спокоен и безмилостен при дузпите и фаулите, късаше мрежите с топовния си шут, а със стоманения си характер и непримиримостта си напомняше за войводите от времето на Индже и Шибил. Бачо Кольо, както с уважение го наричаха даже по-възрастните съотборници и феновете, с ходовете си на терена бе истинско продължение на фантазията и финеса, които струяха от Гунди. Случайността ги събра двамата в един автомобил на път за Враца, но иначе те бяха достойни един за друг партньори. И цяла България дойде да ги изпрати в последния им път, по улиците на София имаше стотици хиляди покрусени почитатели. Толкова отчаяни и ридаещи като деца мъже не са се събирали оттогава на едно място и този всенароден изблик на огромната мъка донесе сътресения във властта. Този контраст между поклонението към Гунди и Котков и безразличието, с което хората се отнасяха към комунистическите вождове, накараха Първия вожд на БКП Тодор Живков и неговите слуги в Политбюро да уволнят министъра на вътрешните работи Ангел Солаков, който бе голям приятел на двамата и покровител на футбола в Левски.
“Минаха 34 години от смъртта на Гунди и Котков, а все не мога да повярвам, че ги няма на този свят. За мен те са живи, защото бяха Богове в играта и в живота. Неземни футболисти и рядко човечни приятели и бащи. Гунди го знаеше целият свят , у нас го обичаха дори запалянковците на ЦСКА, които неведнъж е разплаквал. Затова цяла България страдаше и плачеше за любимото си чедо, което знаеше и можеше всичко в играта. Което страдаше жестоко от ударите на съперниците на игрището, но като истински ангел им прощаваше всичко. Играл съм срещу Аспарухов, той бе такъв джентълмен в двубоите, че не смеех да ритна отново обутите му в специални ортопедични обувки, жестоко насинени крака. После станахме съотборници, това бе кратък, 3-годишен период на безумно щастие, защото Гунди ми разкри великата философия на играта: Побеждавай, без да унижаваш другия! Където и да отидеше Левски или националният тим из страната, ставаха всенародни митинги. Хората чакаха с часове, за да видят и да пипнат Гунди. Той бе най-мощният магнит на света, който привличаше мало и голямо. Докато се качи в автобуса ни след мач, поне няколко хиляди се изреждаха да му стиснат ръката, нищо, че бе съкрушил техните любимци. А колко скромен и тих беше Георги, въпреки тоновете слава, качена върху яките му рамене. Господ му бе дал всичко – красота, чар, извънземен майсторлък, истинска човечност към всеки страдащ, че затова си го прибра толкова бързо до себе си. Вярно казват, че най-добрите си отиват най-рано. Най-жестокото нещо за мен обаче е издържалата цели 34 години вяра у милиони българи, че такъв като Аспарухов няма да се роди никога повече на тази земя!” Това е изповедта на Кирил Ивков - човека, който бе един от играчите, продължили делото на Гунди и Котков в Левски и в националния тим. Всъщност, така живеят легендите. Не само като ги помним, но и като се опитваме да бъдем поне в нещичко големи като боговете.
ввв.дир.бг
Ето какво пишат хората за тях:
Древните римляни казвали, че дори световната слава отминава бързо. И най-големите герои в човешката история, влезли в епопеята на незабравимите, един ден минават в кохортата на забравените. Българският футбол не прави изключение от традицията, но има две имена, които и днес ни припомнят, че има легенди, които не умират. Преди 34 години изключителните като хора и футболисти играчи на Левски Георги Аспарухов и Никола Котков минаха в небитието, за да останат завинаги в нашите сърца.
Жестоката катастрофа на Витиня, когато сблъсък с камион изпепели прочутото “Алфа Ромео” на Гунди, свърза навеки красавеца виртуоз, израснал на “Герена” и дошлият от “Надежда” мъжкар с топовния удар.
Двамата бяха като скачени съдове на терена, където замисляха и завършваха с голове по артистичен и недостижим за простосмъртните начин безброй непредвидими от съперника атаки. Бяха гросмайстори в играта, бяха две тела, водени от мислещи еднакво мозъци. Бяха предани на футбола до такова безумие, че нямаха нито време, нито желание да вземат нещо от страхотната си популярност, която им отваряше всички врати в България. Техният интерес не бе материалното, а онова духовно богатство, което любимият им кумир Левски наричаше “народното благо”.
Гунди бе надарен с всичко, което Бог би могъл да измисли, за да направи някого свое най-обично чадо. Ставаше и за киноартист с южняшката си хубост и тази снага на левент, който е наследил Крали Марко. Ставаше и за детски учител, защото се грижеше с еднаква бащинска любов и към своя наследник Андрей, и към всички деца на България, вперили огромните си като небето, благодарни очи към идола, решил да поиграе с тях на улицата. Ставаше най-много за перфектен централен нападател, защото можеше всичко в играта. Да пробива, да подава, да вкарва по изумителен начин. С левия и с десния крак, а най-вече с онези ненадминати и днес удари с глава, когато чуждите коментатори го наричаха “Българският Вилхелм Тел”. Затова Аспарухов стана играча – мечта за прочутия треньор на Милан Нерео Роко, който даваше баснословни суми за българина, но Гунди предпочете да остане в родината си. Затова светила като Пеле и Еузебио, като Алберт и Гаринча твърдяха, че той е магьосникът, който може да превземе всяка крепост.
Котето пък не говореше много, но и в Локомотив, и в Левски често печелеше сам решаващите дербита. Беше спокоен и безмилостен при дузпите и фаулите, късаше мрежите с топовния си шут, а със стоманения си характер и непримиримостта си напомняше за войводите от времето на Индже и Шибил. Бачо Кольо, както с уважение го наричаха даже по-възрастните съотборници и феновете, с ходовете си на терена бе истинско продължение на фантазията и финеса, които струяха от Гунди. Случайността ги събра двамата в един автомобил на път за Враца, но иначе те бяха достойни един за друг партньори. И цяла България дойде да ги изпрати в последния им път, по улиците на София имаше стотици хиляди покрусени почитатели. Толкова отчаяни и ридаещи като деца мъже не са се събирали оттогава на едно място и този всенароден изблик на огромната мъка донесе сътресения във властта. Този контраст между поклонението към Гунди и Котков и безразличието, с което хората се отнасяха към комунистическите вождове, накараха Първия вожд на БКП Тодор Живков и неговите слуги в Политбюро да уволнят министъра на вътрешните работи Ангел Солаков, който бе голям приятел на двамата и покровител на футбола в Левски.
“Минаха 34 години от смъртта на Гунди и Котков, а все не мога да повярвам, че ги няма на този свят. За мен те са живи, защото бяха Богове в играта и в живота. Неземни футболисти и рядко човечни приятели и бащи. Гунди го знаеше целият свят , у нас го обичаха дори запалянковците на ЦСКА, които неведнъж е разплаквал. Затова цяла България страдаше и плачеше за любимото си чедо, което знаеше и можеше всичко в играта. Което страдаше жестоко от ударите на съперниците на игрището, но като истински ангел им прощаваше всичко. Играл съм срещу Аспарухов, той бе такъв джентълмен в двубоите, че не смеех да ритна отново обутите му в специални ортопедични обувки, жестоко насинени крака. После станахме съотборници, това бе кратък, 3-годишен период на безумно щастие, защото Гунди ми разкри великата философия на играта: Побеждавай, без да унижаваш другия! Където и да отидеше Левски или националният тим из страната, ставаха всенародни митинги. Хората чакаха с часове, за да видят и да пипнат Гунди. Той бе най-мощният магнит на света, който привличаше мало и голямо. Докато се качи в автобуса ни след мач, поне няколко хиляди се изреждаха да му стиснат ръката, нищо, че бе съкрушил техните любимци. А колко скромен и тих беше Георги, въпреки тоновете слава, качена върху яките му рамене. Господ му бе дал всичко – красота, чар, извънземен майсторлък, истинска човечност към всеки страдащ, че затова си го прибра толкова бързо до себе си. Вярно казват, че най-добрите си отиват най-рано. Най-жестокото нещо за мен обаче е издържалата цели 34 години вяра у милиони българи, че такъв като Аспарухов няма да се роди никога повече на тази земя!” Това е изповедта на Кирил Ивков - човека, който бе един от играчите, продължили делото на Гунди и Котков в Левски и в националния тим. Всъщност, така живеят легендите. Не само като ги помним, но и като се опитваме да бъдем поне в нещичко големи като боговете.
ввв.дир.бг
Докъдето и да си стигнал, продължавай напред...
Почивки в Турция Почивка в Алания| Почивка в Дидим| Доставка от Англия|
Почивки в Турция Почивка в Алания| Почивка в Дидим| Доставка от Англия|
- krika
- ...и то хидравличен :)
-
- Мнения: 3314
- Регистриран на: 1.12.2003
- Местоположение: София
- Пол: Мъж
- Кара: джата
- Мечтае да кара: на Ринга
- Детайли за колата: Двете 2и2ки
Поклон пред пометта им.
Die Neue Klasse ---> http://www.youtube.com/watch?v=dU7hAq7vmwA ---- http://www.formula1.bg ----
- N.Mihaylovski
- Е30 Fanatic
-
- Мнения: 3946
- Регистриран на: 8.12.2004
- Местоположение: София
- Пол: Мъж
- Кара: Ford Ranger 2019
- Мечтае да кара: corvette c7 zr1
поклон прес светлата им памет
Пол Роше: „Мощността най-вероятно бе около 1400 к.с., но ние не знаехме точното число, защото динамометърът не можеше да измери повече от 1280 кс”. - BMW 87г. //М3
- Cobra
- Turbo Pilot
-
- Мнения: 1628
- Регистриран на: 8.07.2004
- Местоположение: www.srautobg.com
- Пол: Мъж
- Кара: X5 F15 m50d,E30 TURBO
- Мечтае да кара: Това което си карам
- Терзийски
-
поклонник на E36
-
- Мнения: 1631
- Регистриран на: 11.09.2003
- Местоположение: София, София, София, София, София, София, София, София, София, София:
- Пол: Мъж
- Кара: Mercedes, BMW, Subaro
- BoLiViV
- Red Fanatic
-
- Мнения: 1034
- Регистриран на: 11.04.2005
- Местоположение: Русе, София и Казанлък
- Пол: Мъж
- Кара: Е34 М50B20
- Мечтае да кара: Е34 M5, E30 M3
- Детайли за колата: 209 LIMITED SLIP DIFFERENTIAL (25%)
210 ANTI-BLOCKIER-SYSTEM ( ABS )
216 SERVOTRONIC
220 SELF-LEVELING SUSPENSION
288 LT/ALY WHEELS
302 ALARM SYSTEM
320 MODEL DESIGNATION, DELETION
339 SATIN CHROME
401 SLIDING/VENT ROOF, ELECTRIC
411 WINDOW LIFTS, ELECTRIC
423 FLOOR MATS, VELOUR
430 INT/EXT RR VW MIRROR W AUT ANTI-DAZZLE
498 HEADRESTS IN REAR, MECHANIC. ADJUSTABLE
500 HEADLIGHT WASHER SYS/INTENSIVE CLEANING
520 FOGLIGHTS
529 MICRO FILTER
556 EXTERIOR TEMPERATURE DISPLAY
560 CO-PILOTS IN RR COMPARTMENT
562 MAP READING LIGHT
571 BOOSTED POWER SUPPLY
676 HIFI LOUDSPEAKER SYSTEM
687 RADIO PREPARATION
708 M-SPORT LEATHER STEERING WHEEL II
814 ITALY VERSION
855 LANGUAGE VERSION ITALIAN
899 EXPORT-FAHRZEUG
- SlipKnoT
- devildriver
-
- Мнения: 4054
- Регистриран на: 21.04.2002
- Пол: Мъж
- Кара: E30
- Мечтае да кара: McLaren F1
- Dimo
- баварски фанатик
-
- Мнения: 4558
- Регистриран на: 26.03.2004
- Местоположение: София
- Пол: Мъж
- Кара: нещо...
- Мечтае да кара: McLaren F1 LM
- moto_fen
- кандидат ентусиаст
-
- Мнения: 92
- Регистриран на: 13.03.2005
- Местоположение: Несебър
- Пол: Мъж
- Кара: BMW 530 XI
- Мечтае да кара: NISSAN GT-R 35
- simple_man
- 323i Killer
-
- Мнения: 1353
- Регистриран на: 24.07.2002
- Местоположение: Sofia
- Пол: Мъж
- Кара: E30 316i '91, G21 320d M-Sport
- Мечтае да кара: G81 M3
23 мнения
• Страница 1 от 2 • 1, 2
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани