Благодаря Ви!!!

[ati Профил ICQ]

Момичета и момчета,
искам най-искрено да изкажа своята благодарност за това, което направихте за мен. Все още сърцето ми бие учестено и не съм излязъл от транса, в който ме потопихте. Като видях колко теми сте написали за мен - не знам дали имам думи да опиша моментното си състояние, трогнат е прекалено слабо.
Съжалявам за късното включване, но заварих монитора си изгорял (явно е имало токов удар, докато ме е нямало, а аз бях забравил да го изключа от мрежата), и вчера вечерта Маус ми услужи с неговия, за което много му благодаря.
Ще пусна отделна тема за родната казарма и мястото на Ати в нея, тук искам да се спра на петък, 11 ноември, така очакван от мен не заради клетвата, а заради възможността да се видя с Вас. В четвъртък ни държаха неподвижно 4 часа на плаца, с парадните униформи, които са тънки и не предпазват гърдите и гърлото - още тогава вдигнах температура, но не знам колко - то няма с какво да се измери там. Предполагам е била доста над 38, защото в петък вечерта, когато се чуствах малко по-добре, термометъра отчете 37.8. Все още съм с адски болки в гърлото и ушите, но поне температурата ми падна до 37.1 - 37.2.
Та...
Нощта срещу петък беше кошмарна - тресе ме, студ, боли ме гърлото, чудя се дали да се обадя на някой, да ме освободят от клетвата в последния момент, но пък аз бях човека в блока, който отброяваше такта при замятането на автоматите. Реших да стисна зъби и да си мълча. Строени в блока не даваха да си мърдаме дори главите, но аз все търсех някоя позната физиономия. Минах под знамето, дадох клетвата си, но не видях никой отпред, което ме наведе на мисълта, че хората са някъде отстрани. В момента, е който вече излизахме от плаца след тържествения марш видях лицето на Дилян, който в същия момент видя мен - чух само "ето го".
В следващия момент не чувах нищо, защото една огромна тълпа започна да вика "Ати, Ати", имаше свиркания, някой скачаха, а Чочо тичаше с апарат в ръка да запечата този паметен миг. Изведнъж телесната температура загуби значението си, целия изтръпнах все едно в тялото ми се забождат хиляди мънички иглички - толкова много хора, дошли за моята клетва и то в работен и учебен ден - исках да изляза от строя и да ви прегърна всичките
Доста се ухилих, което ни беше изрично забранено, но вече нямаше значение - моите момичета и момчета бяха тук.
Мина доста бавно времето, докато си сдам автомата.
Излязох пред батальона, където ме чакаха родителите. Първата реплика на баща ми беше
- Страхотни приятели имаш, аз не вярвах, че толкова коли ще дойдат, а какво пътуване беше - рев на мотори, газ по магистралата, по едно време някакъв Голф си позволи да ни изпревари, но веднага го прихванаха и го принудиха да отстъпи
(тук е мястото да вметна, че баща ми е не по-малък фен на марката, но в момента не може да си позволи да поддържа така БМВ, както е свикнал, затова продаде последното си през 2002).
Слязохме до КПП-то, където агитката се беше разположила централно и нямаше начин да не я видя - не можех да смогна да се нарадвам на всички. Оказа се, че една част е отишла вече и е запазила места в една хубава кръчма, която се оказа интересен като конфигурация ресторант - значи имало още хора Краката ми трепереха от вълнение. Аз съм най-щастливия човек на света - колкото и да ми е трудно, като се сетя какви приятели имам не мисля, че има нещо коеот може да ни се опре. В казармата имах време за размисъл и затвърдих мнението си, че по-добре трудно, но с верни приятели, с които да споделяш добро и лошо, отколкото по-лесно, но сам. В казармата човек в началото е доста самотен сред всичките непознати и новата обстановка, тогава чак с пълна сила разбрах колко много значите всичките Вие за мен и колко се гордея, че и Вие наричате мен свой приятел.
В ресторанта разказвах какви съм ги сътворил, което ще е материала за втората ми тема днес. Интересно е само как заключих на Пешо Спийдмастера колата, оставяйки ключа в багажника. Интересно е колко бой изяде ключалката първо с един голям камък, после с отверка, удряна пак с камък - ключалката така и не подаде. Когато Бавареца счупи десния стоп и отворихме багажника, Пешо пъхна ключа в ключалката, завъртя и...... тя дори не се беше повредила и работеше нормално БМВ
Искам още веднъж да благодаря на хората, които дойдоха да ме видят - наистина това е един безценен подарък за мен. Имаше няколко човека, които се извиниха, че не са дошли - нямаше нужда, за мен желанието Ви е повече от достатъчно - живеем в динамични времена, в които нещата се объркват в последния момент и не винаги нещата стават така, както човек ги е планувал - затова въобще не се притеснявайте. Аз дори за момент се почуствах малко неудобно, като видях колко хора са си взели отпуска заради мен, но неудобството бързо бе заменено с учестения пулс, с който пиша сега, сещайки се за петък. Благодаря за организацията, идването, прибирането и вечерта на Еко, за която закъснях с час и половина, защото се отбихме до Враца, но пътя се оказа повече, отколкото бяхме го калкулирали. Разбрах, че е имало хора, които са тръгнали след известно чакане, на които се извинявам, че съм ги разкарал безцелно, днес на Еко-то ще се реванширам.
Благодаря Ви
Ати