Виж темата - Родната казарма

от **ati** » 13 Ное 2005, 12:41

Казармата, както и историите за нея са необятни. Тук ще се спра само на по-фрапиращите моменти, иначе ще стане издание в два тома

(и то само за първите 45 дни).
Понеделник, 26 септември, рано сутрин, тоест посред нощ Ати се бръсне и се приготвя за първия си ден в казармата. Пристига в 9.30 на оказаното място, в 11 часа го строяват за първи път. Някакъв човек (по онова време всички ми изглеждаха еднакви, а номера с пагоните не го знаех) му казва:
- Момче, ти не знаеш ли, че в казармата трябва да дойдеш избръснат?
отговарям му, че сутринта съм свършил тази работа, той ме смъмря да не лъжа и да се избръсна веднага. Добре, бръсна се за втори път. Към 15 часа пак ни строяват и този индивид отново идва при мен, поглежда ме и ме пита:
- Не ти ли казах да се избръснеш?
Пак същата песен, този път завършва със заплаха, че ако още вендъж не се подчина на заповедта да се избръсна, лошо ми се пише. На следващата сутрин ставам по-рано и старателно се бръсна. Но уви, към 14 часа
- Аз докога ще се разправям с теб бе, момче, щом не искаш да изпълняваш заповеди си невален тая вечер, а от утре си в столовата...
Тоя път си замълчах - какво да му кажа. Ми то там другите момчета набор 87, тъкмо навършили 18, с три косъма на брадичката и това е. Аз все пак съм на 22 и в интерес на истината брадата ми е доста гъста, с което се гордея, но не виждам как бих могъл да го променя. Но щом сте рекли - добре:)
То станах атракция там, като видяха с каква скорост ми расте брадата - имаше само още едно момче, което сутрин се бръсне и на обяд вече е с брада като мен. Сутрин дори идваха от други стаи да видят как се бръсна и после през час-два идваха и ме углеждаха колко е пораснала.
Та така още от втория ден се озовах в столовата. Там какво да Ви кажа - мръсотия, мазнотия и много влага. Работния ми ден започваше в 5 сутринта и свършваше към 10 вечерта - понякога имахме по общо час за целия ден почивка, повечето пъти не. Спомням си първите пъти, когато сутрин отваряхме шкафовете с хлябовете и плъховете се удряха в нас в опитите си да избягат. Затова сутрин се научихме да тропнем два-три пъти по шкафовете, заставаме странично и отваряме вратата - те си скачат на пода и изчезват

Е, беше досадно, че се изхождаха в посудата и трябваше да мием чиниите преди да сервираме яденето, но то така или иначе идваше с хлебарките в баките, та едва ли сме подобрили много хигиената. Естествено спрях да ям от стола и минах на суха храна - пица. Често да ви кажа не мога да гледам повече това италианско кулинарно изделие - 40 дни не съм ял нищо друго.
Един ден капитана на ротата прати човек да ме извика при него. Е да, ама другите вече две седмици са имали занаятия, и са им обяснили как се влиза при по-старши, как се козирува итн, а Ати в кухнята кой да го учи. Та чукам аз, влизам и поздравявам ведро с "Добър ден". Капитана ме изгледа с изненада и попита кой съм. Разбрахме се, каквото имахме да си кажем и той ми каза - "свободно". Което аз възприех като "свободен си", откъде да знам, че трябвало да застана свободно на един крак и да изчакам. Затова се завъртях не пети, отворих вратата и си тръгнах. Явно капитана е останал толкова смаян от моето действие, защото аз се спуснах по стълбите и си отидох в столовата, а после ми разказаха, че цял следобяд ме търсил из спалния корпос :mhihi:

Какво още ми се случи...
А, да. Стрелях с Калашников. Аз както не обичам огнестрелни оръжия въобще не държах, но било задължително. Първите пъти се целех на единична стрелба, но след като видях, че файда няма, минах на автоматична и започнах да стрелям сватбарската наляво надясно по мишените, като гледах какви хубави следи оставят трасиращите куршуми. Случи се така, че без да искам свалих дори една мишена

После трябваше да мятаме бойни гранати. С учебните нямаше проблем, те само запалките плякът, като слаба пиратка. Но това нещо вдигаше адски шум и още толкова пръст и осколки във въздуха, а мен от такива експлозиви си ме шубе и то много. Ама единствен от взвода да си призная не ставаше, та ще мятам и аз. Всичко вървеше добре до момента, в който изтеглиш шплента - тогава изведнъж се сковах. По команда хвърлих гранатата на цели 3 метра от окопа - лейтенанта само викна - "какво правиш бе, момче", събори ме на земята и легна върху мен - имам чуството, че половина час ни валя дъжд от пръст и осколки. Колко бой по каската изядох след това, но важното беше, че повече не ме караха да хвърлям

Друго интересно...един от стаята пиеше одеклон, за да не дава наряди, друг се оказа психически нестабилен, трети се бореше и псуваше на сън. Но с малкото време, с което разполагахме за сън явно съм се научил да заспивам още по-бързо - казаха ми, че от момента на лягане до момента на заспиване при мен минавало 1, максимум две минути.
Истории още доста, като се сетя ще ви разкажа днес на екото, пък на другите се надявам скоро да имам възможност от време на време да им пиша тук, както се случва около мен и дали да спите спокойно

Ати

от **grnka** » 13 Ное 2005, 13:05

приятелю,

пожелавам ти добро прекарване в тези 9 месеца и скоро да се уволниш!

Мобилни телефони пускат ли се там или ще си изолиран отвсякъде? пиши номера че ми остана на старата карта бе пич и ти обещавам като тръгнат останалите пак за Плевен този път ще дойда..Причината заради която не е че нямах кола просто съм болен и съм все едно ме удари камион :roll:

както и да е..чакам на ЛС..

Аз все пак съм на 22 и в интерес на истината брадата ми е доста гъста, с което се гордея, но не виждам как бих могъл да го променя.

хехехехех е тук се смях доста! Ако не се бръснеш да не би да ставаш като Чубака от междузвездни войни? Малеее!!

А, да. Стрелях с Калашников. Аз както не обичам огнестрелни оръжия въобще не държах, но било задължително. Първите пъти се целех на единична стрелба, но след като видях, че файда няма, минах на автоматична и започнах да стрелям сватбарската наляво надясно по мишените, като гледах какви хубави следи оставят трасиращите куршуми. Случи се така, че без да искам свалих дори една мишена Very Happy
После трябваше да мятаме бойни гранати. С учебните нямаше проблем, те само запалките плякът, като слаба пиратка. Но това нещо вдигаше адски шум и още толкова пръст и осколки във въздуха, а мен от такива експлозиви си ме шубе и то много. Ама единствен от взвода да си призная не ставаше, та ще мятам и аз. Всичко вървеше добре до момента, в който изтеглиш шплента - тогава изведнъж се сковах. По команда хвърлих гранатата на цели 3 метра от окопа - лейтенанта само викна - "какво правиш бе, момче",

Ready to roll out!! FIRE IN THE HOLE!@!
***Ati[BMWPower-bg]-CT pulled a grenade
Stick with me team! I'm in position!
Сега ако ми кажеш че след като си хвърлил гранадата си скачал размахайки ножа ще падна от стола ...хехехехех!! Внимавай пич че с тези работи си ебало майката :lol:

Истории още доста, като се сетя ще ви разкажа днес на екото, пък на другите се надявам скоро да имам възможност от време на време да им пиша тук, както се случва около мен и дали да спите спокойно

нещо което няма да присъствам мамка му! :evil:

Както и да е пич пращам ти много поздрави и внимавай и да се грижиш за себе си
твоя приятел, Нико

от **Slavi** » 13 Ное 2005, 13:49

Ти в кой блок беше ,братовчед ми беше там в 300 , може да сте се запознали , иначе не се учудвай за мизерията нещо нормално .То в деня на клетвата беше да си ибе мамата народ ,коли , жени, кучета ... беше ебати лудницата

от **Ultimate_driver** » 13 Ное 2005, 14:28

Ati съчуствам ти братле, на повечето места казармите са така, дано по-бързо да ти мине времето.А за тея военните: старшини и всякви други пашкари направо не ми се говори.А хората дето си мислят че в казармата ставаш мъж не знам какво имат пред вид.Мизрията е пълна но след време няма да ти е толкова тежко

от **shuttle** » 13 Ное 2005, 20:30

Ати не те познавам лично приятелю но да знаеш че като се уволниш ще си спомняш само хубаите моменти от казармата.Лека служба

от **DEFLEPPARD** » 13 Ное 2005, 21:05

е ти ако не ги направиш всички тия щуротии прото няма кой другг !
:mhihi:

след време не знам ти кво ще помниш ама началниците там едва ли ще те забравят скоро :mhihi:

остава само да облечеш рекламнта тениска на форума върху униформата и няма да имаш равен....
направо може да променят закона и всички членове на форума занапред да се освобождават от казармата по болест :mhihi:

от **gyrate** » 14 Ное 2005, 9:39

казарма? ох не ми се говори. ако почна ще трябва да счупя нещо... по добре затвора...

на цялата рода не ни върв.. все ни бутат в някакъв роден кенеф на поделение.

от **ati** » 14 Ное 2005, 11:02

Slavi написа:Ти в кой блок беше ,братовчед ми беше там в 300 , може да сте се запознали , иначе не се учудвай за мизерията нещо нормално .То в деня на клетвата беше да си ибе мамата народ ,коли , жени, кучета ... беше ебати лудницата

аз бях в 500. не ни даваха да щъкаме наоколо, а то не оставаше и време от занятия и чистене. Както каза Ultimate_driver, мъж не знам дали ще стана там, но вече съм половин домакиня - като видя нападали листа инстинктивно търся метла и лопата, видя ли сух коридор се оглеждам за кофа и парцал

Благодаря за пожеланията, надявам се скоро пак да имам възможност да Ви видя какво шетате из форума:)
Ати

от **evans** » 14 Ное 2005, 20:27

Ей тая казарма сега като се сетя направо ебати носталгията,най обичах да дразня старите пушки ,даже ми стана хоби

от Eva* » 14 Ное 2005, 21:48

мен едно ме шокира... тоз военен, който гони Ати за бръсненето. Явно, на "шапкаря", едно не му е известно...

"колкото по-често се бръсне един мъж, толкова по-бързо ще му расте брадата", аналогично е и с косата - природен закон, и факт. И не виждам смисъла да се наказва който и да било заради това. Но, поне едно е ясно... Ати се справя достойно за положението.

от **turboto** » 15 Ное 2005, 10:52

Eva* написа:мен едно ме шокира... тоз военен, който гони Ати за бръсненето. Явно, на "шапкаря", едно не му е известно...

"колкото по-често се бръсне един мъж, толкова по-бързо ще му расте брадата", аналогично е и с косата - природен закон, и факт. И не виждам смисъла да се наказва който и да било заради това. Но, поне едно е ясно... Ати се справя достойно за положението.

Там недей да търсиш смисъл за 90% от нещата.

Пример: по повод повдигнат разговор за мотори на една вечерна проверка...
- "Господин майор Вие какъв мотор имате?" (питам го аз)
- "Зелен, зелен!" (??!! NO COMMENT!)

Пример:2 на сутрешен развод старшината гневно към редник
- "Иванов, обрасъл си като лисица в храсти!" (някой да е виждал как една лисица може да е обрасла в храсти?!!)

Пример:3 Преди да отидем на полигона за стрелба проверяват снаряжението и т. на т.
- "Николов... Ако тевидя още един път с празна манерка, 'щи я излея във врата!"

хитове от сорта на "бегом марш от мен до другото дърво" или "строй се тука - там" са ежедневие

П.С. Мога да продалжавам още... :mhihi:

от **Penchev** » 15 Ное 2005, 14:39

Kolegi,Ati mi prati SMS predi 30 min i mi kaza,che e razpredelen v pod.28870 Gorna Malina :idea:

Ne mi se misli za nego

P.S. Izviniavam se za latinicata,no pisha ot tel. poradi lipsa na tvard I-net !

Georgi Penchev

от **Иво** » 15 Ное 2005, 14:43

Какво е тва Горна Малина?

от **///M Power** » 15 Ное 2005, 15:00

абе там чак толкова лошо....сега е ремонтирано и не е такава мизерия каквато беше.....ако ги юркат поне няма да спят в мизерия :roll:

от **turboto** » 15 Ное 2005, 17:47

Иво написа:Какво е тва Горна Малина?

Хахахааааааа вилата ми е там и по-принцип там си живея от началото на годината. Даите ми ГСМ-а на Ати и всеки ден ще съм при него, па мое и некоя друга отпуска да му издействам... Саседа ми беше някакъв шеф във поделението и почти целя наличен състав от офицери ги познавам :mhihi:

Виж темата - Родната казарма

Официален форум

Родната казарма

Родната казарма

Ре: Ати

Кой е на линия