СРЕЩА ОТ ПЪРВИ ВИД

[TheBoss Профил Уеб-сайтICQ]

Уточнявам: не съм автор на долния текст, не знам кое е. Получих го по и-мейла, но не мога да се сдържа и го пускам тук


СРЕЩА ОТ ПЪРВИ ВИД
Отидох на работа в Израел още деветдесета година. Там в град Назарет се събрах с една руска еврейка, дете ни се роди.Кръстихме го на баща ми – Христо. Един такъв русоляв, синеок – не еврейче, а ангелче. Жената няма претенции за вяра, нали идва от страната на Ленин и Сталин – атеист. Обаче аз малко си вярвам и особено като си дойда в София, винаги ходя в църквата “Александър Невски”. И това лято така направих. До нас една баба – слаба, черна и парцалива – плаче и Богу се моли за дребни човешки неща: още двайсетина лева към пенсията, да е зимата мека, че малко въглища да изгори, да докарат от евтиния аспирин... Синът ми никога не е виждал сиромашия и през цялото време гледаше бабата в устата в усилие да разбере всичко – все пак българския му е само от мене. По едно време очите му се наляха, пусна ми ръката и приближи към нея.
- Бабо, не плачи. Всичко ще се оправи. Ще имаш пари. И ще е топло, много топло... Лекарствата няма да ти трябват...
Тя отвърна очи от иконите, погледна го – бял, с руси къдри, добър, сякаш не е от този свят и унесено попита:
- Кой си ти, миличкото ми?
- Христо.
- Откъде си, ангелче?
- От Назарет.
Бабата тупна като круша... Докторите в “Пирогов” не успяха да я убедят, че е говорила с обикновено българско еврейче...