Честит 6 септември!
Модератор: Общи модератори
16 мнения
• Страница 1 от 2 • 1, 2
- goguma
- кандидат ентусиаст
-
- Мнения: 247
- Регистриран на: 27.07.2010
- Местоположение: София
- Кара: '09 E92 N47; '08 E60 N53B30
- Мечтае да кара: 911 Turbo S
- Детайли за колата: RIP E39 2010-2019 :(
Честит 6 септември!
Честит празник, колеги! За мен, а надявам се и за Вас, това е една от най-важните дати в историята ни, най-вече защото разделението от Берлинския договор е било голямо недоразумение, което за щастие е било променено.
Не вярвам да има човек, който не знае какво и как е станало на 6-и септември, но за всеки случай ето и малко историческа справка:
На 6 септември 1885 година е провъзгласено Съединението на разделените по
силата на Берлинския договор Източна Румелия и Княжество България.
По силата на Берлинския договор от 1878 г. Южна България, наречена по
искане на английската дипломация Източна Румелия, е откъсната от
възобновената българска държава и включена отново в пределите на
Османската империя, макар и с известна автономия.
Българското население от Областта не се примирява с несправедливите решения на Берлинския договор и незабавно повежда борба против тях. Първоначалният замисъл е присъединяването на Областта да стане заедно с присъединяването на другите откъснати от Княжеството български области. След като това се оказва невъзможно, главно поради неподходящата международна обстановка, на преден план излиза задачата да се реализира поне присъединяването само на Източна Румелия.
Първите опити за осъществяване на тази задача се предприемат още през 1880 г. През 1884 г. въпросът за присъединяването на Източна Румелия към Княжество България отново излиза на преден план, но и този път не може да бъде решен.
Борбата взема организиран характер след учредяването на Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК) в Пловдив през февруари 1885 г.
Той се нагърбва с изпълнението на задачата само с революционни средства, по примера на дейците на Априлското въстание през 1876 г. През лятото на 1885 г. е избран нов състав на БТЦРК, който, без да се отказва от подготовката на масова революционна борба, издига лозунга за обединение на Южна и Северна България под скиптъра на княз Александър I Батенберг. Предприемат се бързи действия за спечелване на някои командири на Източнорумелийската милиция. Решено е акцията да се проведе към средата на септември 1885 г., но започналите големи демонстрации в някои села и градове стават причина тя да се ускори. Дава се заповед на 5 срещу 6 септември формираните в околните на Пловдив села и градове чети да се отправят към областния център. Сутринта на 6 септември те, заедно с частите на Източнорумелийската милиция, обкръжават конака и арестуват намиращия се в него главен управител – Г. Кръстевич. Кръстевич е бил донякъде наясно с целите и организацията на съзаклятниците, но като родолюбец, предпочита да не моли султана за турски войски и да се предаде доброволно.
Веднага след провъзгласяването на Съединението е сформирано Временно правителство начело с д-р Г. Странски, което поема управлението на Областта до пристигането на княз Александър I Батенберг. В състава на временното правителство влизат: д-р Г. Странски (председател), д-р Ст. Чомаков (подпредседател) и членове: майор Д. Николаев, майор Д. Филов, майор С. Муткуров, майор Р. Николов, Й. Груев, К. Пеев, д–р Г. Янкулов, Д. Юруков, З. Стоянов, Г. Данчов, Ат. Самоковец и Г. Бенев. За главнокомандващ източнорумелийската милиция е назначен майор Д. Николаев. Присъствието на лица от двете политически партии в Областта, на четирима военни дейци и представител на БТРЦК трябва да покаже на външния свят и особено на Русия, че Съединението е общонародно дело, а привличането на туркофила д-р Ст. Чомаков – да внесе успокоение у Високата порта.
Веднага след съставянето си, Временното правителство обявява военно положение в Областта и издава заповед за мобилизиране на мъжкото население, годно да носи оръжие. Заедно с това то отправя и покана до княз Александър I Батенберг да поеме управлението на обединена България. Временното правителство просъществува до 9 септември 1885 г., когато в Пловдив пристига князът и възлага функциите му на Комисарство на Южна България.
Александър I Батенберг – княз на България от 1879 г. до 1886 г., генерал и хесенски принц, е роден на 5 април 1857 г. във Верона (Италия). Племенник е на руския император Александър II. Участва като доброволец в Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.). Избран е за български княз от Първото Велико народно събрание на 17 април 1879 г. по препоръка на руския император и със съгласието на Великите сили, подписали Берлинския договор (1878 г.). Още с встъпването си на престола Александър I Батенберг изразява недоволство от ограничените правомощия, които му предоставя Търновската конституция. Затова се насочва към съюз с Консервативната партия (чиито водители още по време на Учредителното събрание (1879 г.) се обявили за олигархично управление) и с нейна помощ се стремял да засили личната си власт.
На 27 април 1881 г., с активното съдействие на ген.-лейтенант П. К.
Ернрот, който по това време е военен министър в България, Александър I
извършва отдавна замисления държавен преврат, след който суспендира
(отменя) конституцията и въвежда т.нар. режим на пълномощията
(1881-1883 г.). Но този акт не дава очакваните резултати, напротив,
князът губи до голяма степен своя престиж в България и се лишава от
подкрепата на Русия. Това го принуждава да възстанови конституцията още
преди да изтече определеният от него 7-годишен период на пълномощията.
Съгласието му да приеме Съединението на Източна Румелия с Княжество
България, прокламирано на 6 септември 1885 г. в Пловдив, съдейства до
известна степен за закрепване на положението му вътре в страната.
Външнополитическите му позиции обаче стават още по-нестабилни. След
Сръбско-българската война (1885 г.), в която Александър I е главнокомандващ българската войска, настъпва обтягане на руско-българските отношения. Това създава силни настроения против него сред голяма част от българските политически дейци и сред висшия състав на армията. На 9 август 1886 г. група офицери русофили извършват преврат и свалят Александър I от престола. Въпреки извършения контрапреврат, поради отказа на руския император да одобри завръщането му в България, на 26 август същата година той абдикира и напуска завинаги пределите на страната, като се отказва от българската княжеска титла и от привилегиите си на принц. След абдикацията служи в редовете на австро-унгарската армия до края на живота си. Умира на 17 ноември 1893 г. По негово желание е погребан в София, където му е издигнат мавзолей.
ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРИЯ!

Не вярвам да има човек, който не знае какво и как е станало на 6-и септември, но за всеки случай ето и малко историческа справка:
На 6 септември 1885 година е провъзгласено Съединението на разделените по
силата на Берлинския договор Източна Румелия и Княжество България.
По силата на Берлинския договор от 1878 г. Южна България, наречена по
искане на английската дипломация Източна Румелия, е откъсната от
възобновената българска държава и включена отново в пределите на
Османската империя, макар и с известна автономия.
Българското население от Областта не се примирява с несправедливите решения на Берлинския договор и незабавно повежда борба против тях. Първоначалният замисъл е присъединяването на Областта да стане заедно с присъединяването на другите откъснати от Княжеството български области. След като това се оказва невъзможно, главно поради неподходящата международна обстановка, на преден план излиза задачата да се реализира поне присъединяването само на Източна Румелия.
Първите опити за осъществяване на тази задача се предприемат още през 1880 г. През 1884 г. въпросът за присъединяването на Източна Румелия към Княжество България отново излиза на преден план, но и този път не може да бъде решен.
Борбата взема организиран характер след учредяването на Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК) в Пловдив през февруари 1885 г.
Той се нагърбва с изпълнението на задачата само с революционни средства, по примера на дейците на Априлското въстание през 1876 г. През лятото на 1885 г. е избран нов състав на БТЦРК, който, без да се отказва от подготовката на масова революционна борба, издига лозунга за обединение на Южна и Северна България под скиптъра на княз Александър I Батенберг. Предприемат се бързи действия за спечелване на някои командири на Източнорумелийската милиция. Решено е акцията да се проведе към средата на септември 1885 г., но започналите големи демонстрации в някои села и градове стават причина тя да се ускори. Дава се заповед на 5 срещу 6 септември формираните в околните на Пловдив села и градове чети да се отправят към областния център. Сутринта на 6 септември те, заедно с частите на Източнорумелийската милиция, обкръжават конака и арестуват намиращия се в него главен управител – Г. Кръстевич. Кръстевич е бил донякъде наясно с целите и организацията на съзаклятниците, но като родолюбец, предпочита да не моли султана за турски войски и да се предаде доброволно.
Веднага след провъзгласяването на Съединението е сформирано Временно правителство начело с д-р Г. Странски, което поема управлението на Областта до пристигането на княз Александър I Батенберг. В състава на временното правителство влизат: д-р Г. Странски (председател), д-р Ст. Чомаков (подпредседател) и членове: майор Д. Николаев, майор Д. Филов, майор С. Муткуров, майор Р. Николов, Й. Груев, К. Пеев, д–р Г. Янкулов, Д. Юруков, З. Стоянов, Г. Данчов, Ат. Самоковец и Г. Бенев. За главнокомандващ източнорумелийската милиция е назначен майор Д. Николаев. Присъствието на лица от двете политически партии в Областта, на четирима военни дейци и представител на БТРЦК трябва да покаже на външния свят и особено на Русия, че Съединението е общонародно дело, а привличането на туркофила д-р Ст. Чомаков – да внесе успокоение у Високата порта.
Веднага след съставянето си, Временното правителство обявява военно положение в Областта и издава заповед за мобилизиране на мъжкото население, годно да носи оръжие. Заедно с това то отправя и покана до княз Александър I Батенберг да поеме управлението на обединена България. Временното правителство просъществува до 9 септември 1885 г., когато в Пловдив пристига князът и възлага функциите му на Комисарство на Южна България.
Александър I Батенберг – княз на България от 1879 г. до 1886 г., генерал и хесенски принц, е роден на 5 април 1857 г. във Верона (Италия). Племенник е на руския император Александър II. Участва като доброволец в Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.). Избран е за български княз от Първото Велико народно събрание на 17 април 1879 г. по препоръка на руския император и със съгласието на Великите сили, подписали Берлинския договор (1878 г.). Още с встъпването си на престола Александър I Батенберг изразява недоволство от ограничените правомощия, които му предоставя Търновската конституция. Затова се насочва към съюз с Консервативната партия (чиито водители още по време на Учредителното събрание (1879 г.) се обявили за олигархично управление) и с нейна помощ се стремял да засили личната си власт.
На 27 април 1881 г., с активното съдействие на ген.-лейтенант П. К.
Ернрот, който по това време е военен министър в България, Александър I
извършва отдавна замисления държавен преврат, след който суспендира
(отменя) конституцията и въвежда т.нар. режим на пълномощията
(1881-1883 г.). Но този акт не дава очакваните резултати, напротив,
князът губи до голяма степен своя престиж в България и се лишава от
подкрепата на Русия. Това го принуждава да възстанови конституцията още
преди да изтече определеният от него 7-годишен период на пълномощията.
Съгласието му да приеме Съединението на Източна Румелия с Княжество
България, прокламирано на 6 септември 1885 г. в Пловдив, съдейства до
известна степен за закрепване на положението му вътре в страната.
Външнополитическите му позиции обаче стават още по-нестабилни. След
Сръбско-българската война (1885 г.), в която Александър I е главнокомандващ българската войска, настъпва обтягане на руско-българските отношения. Това създава силни настроения против него сред голяма част от българските политически дейци и сред висшия състав на армията. На 9 август 1886 г. група офицери русофили извършват преврат и свалят Александър I от престола. Въпреки извършения контрапреврат, поради отказа на руския император да одобри завръщането му в България, на 26 август същата година той абдикира и напуска завинаги пределите на страната, като се отказва от българската княжеска титла и от привилегиите си на принц. След абдикацията служи в редовете на австро-унгарската армия до края на живота си. Умира на 17 ноември 1893 г. По негово желание е погребан в София, където му е издигнат мавзолей.
ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРИЯ!

Re: Честит 6 септември!
126 години от Съединението! Честит празник на всички българи!!! И ПРЕД НИЩО НЯМА ДА СЕ СПРЕМ!!! ЩЕ СЕ БОРИМ ДЕН СЛЕД ДЕН!!! ДА ВЪРНЕМ ТВОЯТА СИЛА , БЪЛГАРИО-МАЙЧИЦЕ МИЛА!!! БЪЛГАРИЯ НАД ВСИЧКО !!!
- vicho
- старши ентусиаст
-
- Мнения: 8378
- Регистриран на: 3.09.2003
- Местоположение: София
- Пол: Мъж
- Кара: M340i
- Мечтае да кара: Калибра
- Детайли за колата: Portimao Blue, Turbo бензин
Re: Честит 6 септември!
goguma написа:ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРИЯ!
а дано, ма надали ...
шА видим на изборите

You said: "Time will change!" What if it changes you?
- randity
- Photographer
-
- Мнения: 726
- Регистриран на: 18.02.2010
- Местоположение: Крайните квартали на столицата
- Пол: Мъж
- Кара: му се нещо старо
Re: Честит 6 септември!
Честит празник и от мен на всички Българи 

.. и отново се замислих „Божее, какви автомобили са правени през миналия век. Сега всичко е пластмаса n-то качество."..


- А.Марчев
- ентусиаст
-
- Мнения: 1093
- Регистриран на: 1.02.2010
- Местоположение: Габрово
- Мечтае да кара: E60 М5 Еisenmann RACE exhaust
- sme666ko
- Алфа Въшкар
-
- Мнения: 222
- Регистриран на: 21.05.2009
- Местоположение: София
- Пол: Мъж
- Кара: ч
- Мечтае да кара: Countach през 80-те
- DRIFT MASHINA
- младши ентусиаст
-
- Мнения: 280
- Регистриран на: 3.03.2011
- Местоположение: PLEVEN
- Пол: Мъж
- Кара: гумите да пушът
Re: Честит 6 септември!
честит празник 

- niki_524TD
- кандидат ентусиаст
-
- Мнения: 112
- Регистриран на: 16.12.2010
- Местоположение: пловдив
- Пол: Мъж
- Кара: e36 320
- Мечтае да кара: m5 e60 edition race
- Детайли за колата: дата на производство 1994 автоматик с абс, ел. стъкла, шибедах, климатик, парктроник и др ..
Re: Честит 6 септември!
Кво и трябваше на България да се съединява с Източна Румелия. Неможа ли да се съедини с Западна Германия
или поне с Източна Швейцария
Е..ти и държавата дето се е получила , да го срам човек да каже че е българин. 




- climbernoob1
- кандидат ентусиаст
-
- Мнения: 141
- Регистриран на: 11.02.2011
- Пол: Мъж
Re: Честит 6 септември!
Честит празник, БЪЛГАРИ !




- emiliqn.gqurov
- кандидат ентусиаст
-
- Мнения: 246
- Регистриран на: 8.03.2011
- Местоположение: Пловдив
- Пол: Мъж
- Кара: E36 М52B20 coupe
- Мечтае да кара: Bmw Е36 M3
- bmw maniqk ivo bmw
- старши ентусиаст
-
- Мнения: 2757
- Регистриран на: 17.11.2003
- Местоположение: София
- Пол: Мъж
- Мечтае да кара: Е30 М3, E46 M3, E92 M3, E92 325i
- M3 E92
- младши ентусиаст
-
- Мнения: 546
- Регистриран на: 31.03.2009
- Пол: Мъж
- Кара: го по тъч линията на живота..
Re: Честит 6 септември!
Честит да е 

- 7S\/E7OSLA\/
- ентусиаст
-
- Мнения: 870
- Регистриран на: 19.03.2006
- Местоположение: Сф
- Пол: Мъж
- Кара: BMW X5 E70 08.2010
- Детайли за колата: Сив металик
Re: Честит 6 септември!
ivoo написа:Кво и трябваше на България да се съединява с Източна Румелия. Неможа ли да се съедини с Западна Германияили поне с Източна Швейцария
Е..ти и държавата дето се е получила , да го срам човек да каже че е българин.
Ти или си се натаралянкал или си имал неприсъстие в час по История за да задаваш безподобни въпроси в тоя форум

Честито ви честване на съединението !
16 мнения
• Страница 1 от 2 • 1, 2
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани