някой мисли, някой преживявания (дълъг пост)

[ati Профил ICQ]

Здравейте банда,
от миналия ми пост досега ми се случиха доста неща и имах принудително време да помисля над доста неща, които бих искал да споделя с Вас.
Но нека първо благодаря на Турбото от форума, с когото още не се познаваме лично, той си знае за какво;)
Малко прелюдия:
Още от малък баща ми ме водеше на тренировки по карате и общо взето това беше и е един от спортовете, които обожавам. През началото на 2000-та година обаче колената не издържаха на напрежението, едното буквално блокира и не можех да го движа сам от болка. Лекаря, когото потърсих в Пирогов ми каза, че това е типична спортна травма, която ще прекрати "професионалната" ми кариера, но с много процедури и лекарства ще мога да се възстановя до ниво да си ходя нормално и дори да поритвам някой мач от време на време. Е да, ама аз хапчета не пия и не стига, че оставям каратето и блейдовете, с които вече можех да се спускам и да правя номера на голямата 3.5 метра рампа в Зона Б-5, ами и процедури ала бала. След 2 седмици успях да докуцукам някак до училище, щадях колената близо две години, след това по малко ритах, бяхгах итн - боляха, но се търпеше. Тази година дори доста често спортувах и бокла настъпваше след доста натоварване и реших, че каквото и да е било вече е минало. Не послушах майка си, че с тея колена не съм за казармата, не я послушах после и да си направя предварителни изследвания, преди да вляза - бях мъж, какво толкова може да ме натоварят в тая казарма....
Е да, но след 10-тия ден вече така зверски ме боляха, че започна пак нарушението на съня. На стойки и на маршировки се потях изобилно от болка, нерядко се търкулваше и някоя сълза, без да мога да я спра. Куцуках от време на време, но нали съм мъж, как да си призная болките и на всички казвах - нищо ми няма, само малко ме болят. Стигнах до там да си изрежа едни ленти от партенките, с които да си стегна здраво капачките от двете страни, защото имах усещането, че по време на маршировка ще се обърнат. Силното стягане спираше и притока на кръв, краката изтръпваха, което беше далеч по-добре, от болите. На всеки 2- 3 часа ги пусках да се оросят малко и пак затягах. Но нощно време вече не можех да спя от болки. Мислех като се преместя в бойното поделение и ми дадат първия отпуск да потърся медицинска помощ, но за съжаление не можах да скрия блокажа на лявото коляно от доктора, който като му признах, че това е много стара болка само се плесна по челото и ме прати веднага във ВМА, съмнения за някакви хрющяли ли, не знам си какво под капачката. Естествено първоначално всички си мислят, че кръшкам, и понеже на самото коляно му няма нищо като хардуерна повреда ме разпъваха доста в началото, докато се убедят каква болка изпитвам по изобилното потене, което предизвикваха с опъването. Включиха ме на някакъм компютър за изледване на нервната проводимост или нещо такова и като видяха какви стойности излизат за мускулното напрежение се хванаха за главата - лекаря каза, че с това напрежение ако рязко чукне крака ми, собствения ми мускул ще го счупи - стойностите излизаха извън графиката. Чак тогава ме приеха насериозно, но до тогава имах точно 16 безсънни нощи - през нощта дремвах малко, докато не мръдна съвсем малко, което предизвикваше много остра болка, от която се обливах в пот и се разсънвах. На 16-тия ден се съгласих да изпия от болкоуспокоявашите, които ми даваха, та поне да мога да спя няколко часа, докато трае действието им.
Някъде на 10-тия ден се опитах някак да си изпъна крака и си усуках така гърба, че нещо буквално изпращя и се сковах съвсем от болка - вече освен колената ме болеше зверски гърба и кръста - скенер показа двустранна дискова херния на 4-ти и -5ти прешлен и някакво отклонение на самия 5-ти прешлен от неправилна стойка или в следствие на накуцването ми в продължение на толкова време. Както и да е, след всички изследвания май са някакви хрющали ли и аз не разбрах точно какво, но трябвало да се лекува дълго и с много терапии и лекарства (откъде ли ми е познато това?). За всеки случай в 20-дневната отпуска, която ми дават съм си уредил часове и при други, частно практикуващи лекари и при този, който ме гледа преди близо 6 години. Това не е толкова важно.
Не можех да повярвам, че ми се случва. Та аз съм само на 22, а лежа редом до старци и не мога да стана когато си поискам - всяко посещение до тоалетна, всяко миене на зъби се планира часове преди това, слувало се е по почти 16 часа да не ходя до тоалетна, заради болите. Носят ми ядене, едвам се придвижвам с патерици, които намалиха доста болката. Всяко движение в повече или погрешно ставане, при което леко повече натоваря колената го усещам. Та нали досега бях здрав като бик, как така сега не мога да ходя. Човек, колкото и да звучи като клише, не оценява това, което има, докато не го загуби. Преди 6 години за около 2 седмици мина и то доста по-леко. От тогава се оказа, че съм свикнал с болките, а не съм ги премахнал - карам винаги близо до волана, за да не изпъвам колената, като си правя колата сядам на калника, ако лягам, лягам странично, за да не ме болят колената, не спя по гръб, пак поради същата причина, винаги сядам,когато чакам нещо да дойде. Всичко това беше до такава степен част от живота ми, че го приемах за нормално. Винаги, когато ме заболят съм спирал и съм ги оставял да починат, но в казармата няма такива филми. И си понесох наказанието за несериозността преди години. Загърбването на проблема не е решение на проблема. Пазете и ценете не само здравето си, но всичко, което имате.

Като завършек исках да благодаря за всичките обаждания, смс-и и посещения за тези 31 дни във ВМА, които прекарах - това ме държеше в добро душевно състояние. Нарочно не казах на доста от Вас, защото не исках да ме видят прегърбен над две патерици в пижама по сивите коридори на болница - знам, че нямаше да е проблем за вас, но аз не мога да се възприема така. На доста от вас им казвах, да не идват поради същата причина - моля за извинение.
Не съм паднал духом, всеки ден тренирам въпреки болката и имам доста голям напредък - десния е почти на 90 процента използваем, не мога да го разгъна докрай заради натиска под капачката, но поне носи самостоятелно теглото ми в изправено състояние, само ставането е трудно още. Левия вече започва да носи по малко тежест. Макар и бавно аз ще се оправя, но не правете моята грешка да оставяте нещата да стигнат до тук, за това съм си виновен единствено аз.
Слушайте какво ви говори тялото и се отнасяйте с уважение към него и му обръщайте внимание, когато се нуждае от такова - здравето е на първо място!
Положителен ефект е, че сега много житейски неща ми се струват много дребни и незначителни, които преди това мислех за голям проблем - кой какво пуснал във форума, кой как си изразил мнението итн. сега за мен това са дребни неща и имам отново желание да се заема след възстановяването ми с клубни, форумни и най-вече приятелски изяви:)
Благодая ви, че ви има.
Ати

[naskoksan Профил Уеб-сайт]

ааааааааааааааааааааааааааааааати
простак такъв жив ли си беееееееее!!!
Мале изобщо не съм чел писанията ти
просто видях че си писал и веднага
реших да те поздравя надявам се си
жив и здрав...













след малко ще прочета всичко
обещавам

[ati Профил ICQ]

И ти ми липсваше много, както и всички тук:)
Жив съм, скоро ще съм напълно здрав:)
Малко съм като отворен диференциал - само дясното колело копа, ма скоро ще сме отново шпер
Докато лежах си пусках понякога радио и като дойдеше някоя от нашите песни и така хубаво се отнасях (отдрифтвах е по-правилно), че колегите по креватие питаха защо се движи кревата, пък той дясни крак се разпъвал в областта на глезена, докато давам ГАЗ
Ей, скоро ще мога да карам кола, само някой да ми пусне съединителя на първа, че да не го тормозя, аз след това ще се оправя само с десния
На въпроса: Жив съм Адаш, повече от всякога, очаквайте скорошем комбек на пистата
Ати

[Leon]

Нямах представа в какво състояние си, приятелю... Разбирам за какво говориш и се присъединявам! Когато човек е млад не обръща внимание на разни неща и после... После не им обръща по други прични и в един момент се превръща в част от статистиката... Дано се възстановяваш все по-бързо, за другото има време, щом не ти лисва желание...

[CheGevara Профил ICQ]

здрасти Ати,
много се радвам да те чуя, било то и в не много добро здраве. Човек се учи от грешките си и напълно те разбирам, че не си искал да се изследваш преди да се отдадеш на родината ( ). Но защо не си се вслушал в съвета на най-близкия ти човек?! Ти си още млад и както вече писа лежиш до старци в болницата и даже си по-зле от тях. Помисли си как може да ти протече живота за вбъдеще - болки, болки и пак болки сутрин и вечер и то за цял живот. Аз имам проблем също със ставите на ръцете, но и аз не слушам хората и играя волейбол. Разбира се, се пазя и не ги насилвам, но направих вече жертва в полза на здравето ми и преди години се отказах от рокерството .
Така че, се радвам, че си разбрал, че здравето е най-важно! Ще се радвам да си се научил да се вслушваш и в най-близките си хора! (... или поне понякога)

Оздравявай и се уволнявай!!!!

[THUNDER Профил ICQ]

Ати, ЗАЩО си отлагал братче ??? Успокоението ми е, че си мнооого млад, физически здрав и ще се възстановиш

НЕ мога да си представя болките, които си изпитал - ДАНО не се повторят никога

Пожелавам ти скорошно възстановяване и дрииифтттт

[///M Power]

Ех Ати,аз като ти се карах и ти казвах да бягаш от казармата ти ми се смееше......дано да се оправиш бързо зада мога пак да ти се карам .....брат надявам се да те видя жив ,здрав и усмихнат

[naskoksan Профил Уеб-сайт]

Адашче съжалявам за лошото ти състояние,
напълно те разбирам за какво говориш
имам подобен проблем

Но ме кефи че не губиш присъствие
на духа каквото и да става!!!
Продължавай все така да гледаш напред
и бъди ЗДРАВ


Съжалявам ако първия ми пост в темата
е изглеждал малко незаинтересован,
но просто се израдвах супер много като
видях че ati е писал в форума и исках да
те подравя веднага!!!

[OPASNO LUD Профил]

Ати не искам да те плаша,но имах същия случай преди 4-5 години и още не съм се възтановил напълно.Всичко започна с нелепата ми идея да играя футбол върху лед и така при едно влизане от моя страна се чу гадния звук като на невлязла предавка(ама не така металически).Това ,което последва бе6е не много силна болка и седнах отстрани в снега да реанимирам,но при ставането и стъпването направо щях да се насера-не можех да бъда местен и за това доъде линейка и направо в Пирогов.Главите в пирогов казаха бе нищо ти няма-нямаш нищо счупено по капачката-направиха ми пункция и ме шинираха и вкъщи.След 2 дена
пак пункция капачката се беше надула като балон и тоя път ме приеха-висях 2 седмици шиниран и махнаха шината, но чудо не можех да свивам коляното и след 2-3 дена отново бях за пункция.Отивам в Пирогов пак изследвания пак нищо казват единствения начин да разбереме нещо е ядреномагнитния резонанс,но за съжаление има само един в ВМА за който записванията са за 2 години напред и все са на хора,с тумори в мозака.Майка ми вече се притесни яко,но ми дойде отнякъде спомена,че съм чел за още един такъв,коъто е специално за крайници(футболистки)намиращ се в клиника за пластична хирургия в Иван Вазов.Еми направих си -прозедурата е от 40мин до час,без да чакам грам срещу 150 лв е така и уж най-добрия в България ми го разчете.Оттам в Пирогов,гледаха гледаха и изведнаж доцента ме натисна и излезе едно парче много ясно-в Пирогов диагностицират с опипване.И последва едно от най-трудните предложения в живота ми
скалпел или бургия-първото отслабва мускулната дейност-разрез отстрани,а второто е 4е с една бургия ти распробиват капачката,но е по-бързо възстановяването-футболистите избират второто и затова някой като ги ритне дирекно капа4ката се чупи.Избрах операцията и поради факта, че възстановяването ми почна 4 месеца след травмата куцах половин година.Дано случая ти да не е такъв ,но ако имаш въпроси на ЛС или на 0887402088 -Владо

[SlipKnoT Профил]

Не трябва така бе Атиииии!
Радвам се, че се възтановяваш ама тряяше да кажеш по рано за тея работи за да не се стига до там..
Аз така в казармата като тебе си траех, че съм опериран и айде сега пак трябва.. ..със здравето човек не тряя да си играе!

[Dimo Профил Уеб-сайтICQ]

Ати радваме се че те има и че си сред нас, желая ти скорошно оздравяване и по бързо да те видим на Еко-то

[NeoPrint]

Атииии... Бързо възтановяване приятелю. Нали знаеш,че живея съвсем близо до ВМА все пак А и за теб винаги има една Е28-ца на линия

[KPETEH Профил]

Леле братче... ужасна работа.
Аз съм на 22 също - и ме е срам да си кажа, че съм като 100 годишна бабичка...
Два сезона пия хапчета за хруштяли и стави... ама кой не се пази - мамта си джаса.
Глезените от 3 месеца маршируване и дузина стъпвания на-криво(тва пък как се пише). Беше преди 2 години - от тогава заклевам се не съм ритнал футболната топка нито веднъж
Гръбначния стълб от много носене на тежки неща! - един път обаче се оказа че съм му сложил бая множко(профил 60/100/6000) и не минава изобщо! Ходех с двете ръце на кръста и почти наведен - като Йода едва ли не!
После лекари, физеотерапии, масажи - няма оправия!
Пазете се хора - всеки си има лимит - не го достигаите - както казва едно приятелче: Аз си го разпределих(лимита) зле и сега ще почивам до края...

Успех и да се възтановяваш максимално бързо - не се насилвай, времето лекува

[SuPeR_FLY]

много лоша травма батка пожелавам ти бързо възстановяване и занапред го давай по-спокойно и слагай здравето и Бимата на първо място

[ati Профил ICQ]

Много благодаря за отговорите и съветите:)
Опасно_луд: благодаря много за изчерпателната информация и готовността да ми помогнеш. За мен Пирогов е последната надежда. Днес бях при някакъв професор, ала бала, вика дай да видим и започва да ми изпъва левия крак. Казвам му стига, тук вече много боли, а той - дай, дай...А бил светило в тази област, викам си, ще дам, ще боли, ама поне да ми каже какво е..и давам. Изпъна ми коляното и ми казва - "ми ето, всичко е наред, изпъва си се"...е това и аз го знам, вържи ме, пък ми разпъни крака - ама нали ме боли.
"е....то може да боли, ама не е нещо голямо" (то това и аз го знам, ако беше голямо щеше да се види на ренгена). И сега какво?
"ами рехабилитация да се възстанови (е нали нищо ми нямало, от какво да се възстановявам???)""
Пита ме от колко време съм така зле, отговарям вече 5-та седмица. Казва ми, че в такова състояние ако съм бил две седмици, възстановяването е било около 3 - 4 месеца (аз пак нещо пропускам, нали нищо ми нямало, пък толкова време......).
Казвам му, че сам ще си проходя, защото вече веднъж съм го направил, идвам при него да ми каже каква е причината вече втори път да се стига до това, за да предотвратя потретване.
"ами...раздвижи се, пък ако продължава да те боли, ела пак (за да ми кажеш отново, че нищо ми няма и да прибереш пал 30 лв за 10 минути ли??)"
Бесен съм не за парите, а защото това ходене ми струваше усилие, болки, а разпънатия на сила ляв крак пак боли силно.
Сега ще ги оставя да починат и продължавам, като мисля да заложа на народната медицина - вярно, няма да ми поставят диагноза, но поне нещо, което да облекчи болките и да засили оздравителния процес.
Благодаря още веднъж за подкрепата и дано за бъдеще да има по-малко хора, които да ме разбират (както Кретен, Чочо, Че Гевара в момента) и да има повече футболисти на терена ( и при мен мина година и половина, преди за първи път да пипна топка първия път).
Но както казахте - Здравето и Бимата на първо място и като гледам леки упражнения и време действат наистина добре:)
Ати