Виж темата - Веднъж се живее… или за бъдещето и граденето му

от **Dr.Schnaps** » 14 Ное 2006, 20:32

Малко размисли... не свързани с коли.

Малко пояснение преди да се почне със словоизлиянията - Тук съм където съм искал. Постигнал съм почти това което съм искал във времето за което съм искал.

И сега стигнал почти до целта се чудя защо съм направил това И защо продължавам да го правя.

И колкото повече мисля толкова повече не разбирам правилно ли съм “уредил” живота си.

Някои казват- веднъж се живее- и си живеят живота… знаят че няма да са вечно млади. Не мислят за утре…. Нон стоп купон. (Не мога да говоря за тези хора, но ще говоря за себе си.)

И аз това казвам- веднъж се живее- И осъзнавам че някои избори човек може да прави само веднъж. И затова не живея по течението, а точно напротив.

Не искам с мен да става това което течението довлече. Не искам да оставам без алтернативи. Не искам да се окаже че влака е тръгнал без мен!
И заради тази важна привилегия да мога да избирам правя всичко за да държа съдбата си в свои ръце.
Постоянно взимам един низ от решения всяко градящо върху предишното с едната цел- всичко врати да са ми отворени. Но всичките тези решения вместо да ми дават свобода само ограничават полето ми за свобода, макар целта е точно обратната>

Когато бях в училище ходех в час нищо, че дневника беше откраднат от седмици, за да не си създавам проблеми малко преди завършването. Да не хвана да си разваля бъдещето.

В ноща преди матурата учех цяла нощ вместо да копирам темите на пищови, защото ако ме хванат за преписване не мога да кандидатствам навреме в университет. ще си проваля бъдещето ако не влеза в университет.

В университета не преписвах през 5-те години защото човек учи за знания не за оценки. Нали с тези знания ще си градя бъдещето.

На бригада в щатите вършех работа която не харесвах защото с парите исках да уча в Германия, вместо да кажа на шибания Американец че е робовладелец И да си тръгна. Но не аз не исках да си развалям плана за бъдещето.

Хубаво дойдох да уча в Германия. Това образование ще ми отвори много повече възможности в бъдеще.

Живях на ръба на мисерията 18 месеца защото започнах от 1-ви семестер(вместо от по висок) за да си подобря немския- нали така си качвам шансовете в бъдеще да си намеря работа.

Ходех на всички лекции вместо да го раздавам небрежен гъстарбеитер с едната цел да инвестирам в знания за бъдещето. Нали уж тук знанията се уважават.

Правих 5 месеца стаж за без пари в завод наравно с турците и сърбите с единствената цел да фигурира в биографията ми тази престижна фирма- това е важно за бъдещето. Другите ми приятели си изкараха фалшиви бележки, че са го правили(задължителния стаж) в БГ и се отдадоха на автоджамбазиране(разбираи внос на употребявани коли).

По невероятен късмет почнах да получавам стипендия- чудесно така мога да се концентрирам върху бъдещето си (а не да се отдам да купонясване). Все пак тази стипендия ми се дава защото в бъдеще се очаква да съм имал чрез нея повече време отделям за учене и да съм по добре подготвен от другите... в бъдеще.

Продължавам да уча- вече трябва да уча за оценки щото се оказва че тука в Германия били много важни за бъдещето на Инженера.

Бързам да завърша за 9 Семестъра- хората с които се запознах в началото бяха 3 семестъра напред сега са 2 семестъра назад. Изпреварвам ги- защото бързото завършване е много важно за автобиографията ми и съответно за моето бъдеще.

Правя дипломна работа- разбира се не в отдел които ми е познат- не разбира се. Аз отивам в друг град и съвършенно нов отдел. Защото там работата ми е интересна а това е важно в бъдеще- работата да ми е интересна.
А и също така вече мога да покажа че съм бил flexible- готов съм да се преместя в друг град заради работата си. Това е важно при бъдещо назначение.

Правя дипломна работа. Интересно е. Не е задължително да съм в 8.15 сутрин там, но аз идвам с другите- правя добро впечатление. Нали искам в бъдеще да ме назначат.

Вече изхождам от факта че ще ме назначат когато завърша. Постигнах целта си... или?

Мога да се отдам на живота на спокойствие... или?

Но аз продължавам да кроя планове. Не искам да прекарам цял живот в тази фирма. Но не... не може така. За да е подредена и добра биографията ми ще трябва да седя поне 3 години при първия работодател. Иначе не изглежда добре за бъдещия работодател.

И така в цялото това суетене около бъдещето забравих че живея в настоящето.

Искам да правя нещо без да трябва да мисля за влиянието му върху бъдещето.

Никога не съм бил някакъв бунтар- но нали това беше моята цел- да държа всички алтернативи отворено за да си уредя бъдещето.

Но това бъдеще колкото повече искам да го подредя носи вместо свобода- само нови и нови ограничения.

Дали аз съм систематично и упорито не се превърнах в Just an other Brick in the Wall.

Това ли ми беше целта?

“Правилният път е по- трудният”…. “Всичко което не ме убие ме прави само по силен”

Крилати фрази които ми помагат да продължа когато ми се иска да се откажа И да заеба всичкои както казва един приятел-„Да хода и да си копам доматите на Драгичево и ебал съм ти и капитализма“

А винаги ли са верни тези фраси, не е ли по добре човек понякога да си каже- “Еми като не става здраве да е. Насила хубост не става”

Дали вместо да се опитвам да държа всички възможности свободни, не трабваше да се концентрирам само върху една- първата попаднала възможност- да става какво ще, а през останалото време да си купонясвам.

Но тогава какво ли щеше да стане ако бях малко по търпелив и бях изчакал друга възможност. Може би някой ден ще съжалявам че не съм изчакал още малко....

Решения.... низ от безкрайни решения.... и най- лошото- АЗ съм този който трябва да взима решенията. Не ги взима някой друг- все пак нали това е моята привилегия. Сам определям съдбата си.

Всичко това има един недостатък- ако сгреша мога да обвинявам само себе си. А веднъж се живее...

ПС. Нещо времето навън е депресарско.

от **ian190** » 14 Ное 2006, 20:38

аз мисля че си избрал този път и си прав и само този път е който ще ти донесе успех. Трудно е да мислиш напред във времето а не да живееш за момента. Аз пък колкото и а се опитвам не мога така. Просто съм си фрее соул.
ама то и затова сме различни и това е най-доброто.
аз съм на тази теза носи всеки ден кръста си.

от **fANTONa** » 14 Ное 2006, 21:01

ами като начало и аз съм на подобно дередже ... само че сега съм 3ти семестър .... кво да ти кажа и аз много пъти съм се замислял по тези въпроси , не съм се оставял по течението , винаги съм правил това което смятам за добре в настоящето и за в бъдеще.
разбира се завиждам на приятелите ми от бг които постоянно ми разправят за купони празници напивания и т.н. но все пак и тук от време на време се събираме , друг е въпроса че ми споделят че след 1 година в СУ нищо особено не са научили, нещо което би трqбвдало да се направи като се има предвид бъдещето ... за мене преди време изборите бяха 2 - да остана в бг и да купонясвам нон-стоп а после да се чудя как да свързвам двата края , или да се лиша от адски много и много скъпи неща - роднини , приqтели , хора на които държиш, природа , родина , местата по които съм обикалял като малък ... но вече поэ по този път и няма връщане назад (има, но за мен това не е избор, а просто знак че се предавам) е не мога да оставя всичките тези жертви на вятъра , продължавам тук и ще трябва да се оправя някак си ... дано един ден всичко това бъде възнаградено с по-спокоен живот
разбира се човек трябва да се развива постоянно , ако останеш на същата работа , ще получиш повишение, по висока заплата и т.н. ... ако не ти харесва даваш нататък в следващата фирма ... спокоен живот никога няма да има , детството отмина и това горчив факт който трябвда да приемем ...

Никога не съм бил някакъв бунтар- но нали това беше моята цел- да държа всички алтернативи отворено за да си уредя бъдещето.

винаги може да се съчетаят ученето и малко разпускане , не е нужно цялото време което имаш да отива в учене , лишаваш от прекалено много неща ...

Но това бъдеще колкото повече искам да го подредя носи вместо свобода- само нови и нови ограничения.

както казах детството вече отмина , пълна свобода няма как да намериш

Дали вместо да се опитвам да държа всички възможности свободни, не трабваше да се концентрирам само върху една- първата попаднала възможност- да става какво ще, а през останалото време да си купонясвам.

аз лично поэ няколко пъти такъв риск и за моя радост успях да завърша нещата до край , но по добре е да има 1-2 резервни варианта , всичко се случва все пак ...

Но тогава какво ли щеше да стане ако бях малко по търпелив и бях изчакал друга възможност. Може би някой ден ще съжалявам че не съм изчакал още малко....

"Не съжалявай за нещата който си направил, съжалявай за тези които не си успял да направиш" !!!

Всичко това има един недостатък- ако сгреша мога да обвинявам само себе си. А веднъж се живее...

всички сме хора, всички грешим , човешко е , иначе нямаше да имаш избори , алтернативи и т.н. ,
пък и е по забавно , спонтанните неща винаги са ме кефили (в кръга на шегата )

ПС. Нещо времето навън е депресарско.

нз къде си сега обаче там където съм аз времето е отвратително и от няколко дена доста ми дойде сдухването макар че доста съм привикнал ... но в крайна сметка "каквото си го направиш, такова ще ти е"

като заключение ... продължавай напред , взимай решенията които мислиш че са правилни за теб и го карай малко по "бунтарската" за да не завършиш в крайна сметка като Another brick in the wall !!!

много успехи занапред

от **Bogat-Beden** » 14 Ное 2006, 21:18

Благодаря ти за темата

Все едно аз съм го писал това,макар 4е не съм стъпвал В Щатско или Германия. Само една правописна грешка да се заям безсмислено-"another" се пише слято (мноо важно де :mhihi:

)
Знаеш ли аз до какъв извод стигнах батка-може някъде по средата да е истината-не да си всяка ве4ер по кръчми и да не мислиш грам за утре ,ама не и да живееш само в бъдещето.А мисля че има и трети път,който е да не мислиш за образование или търсене на кариера,а да направиш всичко възможно да спретнеш собствен бизнес,било то и малък(аз лично за съжаление не се виждам така)..
Но понеже ти специално учиш явно нещо смислено и практично,а и си В Германия,все си мисля че скоро ще си все по-добре и по-добре,така че не се шашкай

Да му мислим ние в БГ(поне повечето от нас..)
Сега търся работа и ходих вчера и днес на интервюта-на първото пича управител закъсня с 20 мин.и не се извини ,ами направо си ми се скара как толко малко съм се задържал на предишна работа "само" 9 месеца,откъде да му знае кухата тиква че ба4ках тия 9 месеца с 4 почивни дни и по 12 4аса само нощна смяна,нямах желание да му разказвам,няма да ми стане шеф,гарантирам..
Днес на интервюто мацето ми обяснява ,че заплащането и парите не били най -важния мотив :kuku:

,ако можеше с такива "гениални размисли"да се пазарува в магазина.. :confused:

Та с две думи,поне си в Германия,радвай се ,и по -зле може

от **Lila_Angel** » 14 Ное 2006, 21:44

Dr.Schnaps написа:Малко размисли... не свързани с коли..

Е, аз пък съм минала по точно същият път, даже в един момент, докато четях се чудех дали нямам дежа вю... По груби сметки съм около десетина години пред теб.
Мисля, че въпросът, който си задаваш ти, а и аз, ще си го задаваме до като сме живи.
Мога само да си позволя лек съвет, от моя "крупен" опит - не пропускай мига, олисан в представата си за "утре". Прави това, което ти смяташ за правилно, а не това, което обществотот е сложило като норма.
Един ден всички ще съжаляваме не за нещата които сме направили, а за тези, които не сме...

от **zAcK** » 14 Ное 2006, 22:02

Здрасти колега,
До болка ми е позната твоята история. Аз в момента съм на 25 години и се чуствам на 50 от плановете и целите, които съм си поставял и си поставям. Няма нещо, което да съм си поставил за цел и да не съм направил. Постигнал съм всичко сам и се гордея с това. Въпроса е, че напоследък успехите почват да ми носят все по-малко удоволствие и все повече ми се иска да живея спокойно. Имам си всичко и съм нещастен. Яко тъпо. Питам се кога ще поживея. Май от това нищо хубаво няма да излезе...

P.S. Май с право се чуствам по стар

от **CheGevara** » 14 Ное 2006, 23:46

Ракия, идеализма убива! Опитай се поне ти да останеш жив ! :winky:

от **Mamouk** » 15 Ное 2006, 0:09

No pain no gain!

Евала за това, което правиш :idea:

Не се отказвай :!:

На края всичко ще се възнагради + нищо, от това, което правиш не е излишно, ако и да ти се вижда, че е... или дори да не се получи... Но ти ще успееш

от **t0sh** » 15 Ное 2006, 0:25

комбинирай. Не можеш да си пропилееш живота заради бъдещето нонстоп. Американска/Канадска мечта - 'скъсай си гъза от работа до 55, после бръчките по света и Хаваите'. буквално тъпанари. брутални.

мерси не е за мен. Аз лично се размазах от купони. И не съм изоставал никога. Може би схващам бързо в стрес, може би съм имал и късмет - но мразя да изпускам моментите или само да се гърча - живея 'удобно', кратко казано. Пукната стинка не ти струва стажа / CV-то / колата / къщата /парите и т.н., ако не си щастлив. Поне за мен е така.

завършил съм информатика в ТУ Будапеща - според някои класации един от 5-те най-добри за информатика в цяла Европа, по принцип сред 10-те със сигурност. Дипломната - стипендия в ТУ Мюнхен. Имало е гърч, сядал съм си на гъза като идиот 24/7 когато се налага, но не съм изпускал купона и живота. Или да поотеба някой друг стрес.
И работата в Будапеща си намерих която ми харесва, и се сцепих от излизане всяка вечер до 5 сутринта(без иключение) и на бачкане в 9 - плътно първите 4 месеца пробен период, и летя цялата заплата за купон. И какво? въпроса е какво върша там за да ме оценят. Затова още бачкам за тях, но вече тук от БГ с моя си фирма.
Може би щях да съм 5 пъти по-богат и успял ако се бях донагърчил здраво, може би щях да карам е46 м3 а не е36 320, може би нямаше да се чудя как да довърша в панелката освен 3-те стаи ремонт и кухнята, а да избирам какъв басейн да имам пред вилата - но пък съм живял както искам. Може би щях да съм пръв в курса, а не просто в първите 15-20% - дреме ми. Никога не бих направил нещо по друг начин дори да можех да се върна.
Понякога просто комбинираш и не го мислиш чак толкова, защото един ден ще те сръчкат на опашката за пенсии 'леле как си живяхме а?' а ти ще гледап само тъжно '...кога?!'

от **Dr.Schnaps** » 15 Ное 2006, 0:47

Радвам се че има и други играещи по правилата на играта и чудещи се дали си струва.

fANTONa написа: "Не съжалявай за нещата който си направил, съжалявай за тези които не си успял да направиш" !!!

Lila_Angel написа: Един ден всички ще съжаляваме не за нещата които сме направили, а за тези, които не сме...

Може би това трябва да си го повтарям по често.

Само за пример:
Преди 2 месеца в пиков час на магистралата се завъртях от много майсторство с комбито И пресякох 5 платна на магистралата напряко И замалкo да свърша в мантинелата. В този момент обърнат обратно на движението И безпомощен в колата летейки към мантиналата си мислех 2 неща:
- дано да не нараня някои от глупостта ми- не бих си го простил
- И защо по дяволите 27 години напразно съм инвестирах всички надежди в бъдещето, ако животът ми свърши сега

Bogat написа: .А мисля че има и трети път,който е да не мислиш за образование или търсене на кариера,а да направиш всичко възможно да спретнеш собствен бизнес,било то и малък(аз лично за съжаление не се виждам така)..
)

А това е един трети вариант за които не съм се сетил навреме. Сега с 4еГевара само въздишаме тука по студентите тип гъстарбеитери които направиха повече пари от нас примерните.

от **t0sh** » 15 Ное 2006, 0:47

ш.с. да не земеш са да не тряскаш на кирка нонстоп да ми тежиш на съвестта... просто всичко с мярка беше идеята

от **evans** » 15 Ное 2006, 0:54

Много хубава тема

напомня ми за една книга,която общо взето прилича на твоята история,тя се казва ,,монахът,който продаде своето ферари"тая книга я прочетох на един дъх и осъзнах доста неща за живота.

от **Dr.Schnaps** » 15 Ное 2006, 0:54

t0sh написа: Американска/Канадска мечта - 'скъсай си гъза от работа до 55, после бръчките по света и Хаваите'. буквално тъпанари. брутални.

Е не 4ак толкова няма да 4акам... може би о6те 5 години и си отивам на село

fANTONa написа:... но вече поэ по този път и няма връщане назад (има, но за мен това не е избор, а просто знак че се предавам) е не мога да оставя всичките тези жертви на вятъра

За мен има връщане, но след като спе4еля купата, тогава мога да кажа :arrow:

доидох, победих, тръгвам си

t0sh написа: . Затова още бачкам за тях, но вече тук от БГ с моя си фирма.
'

А това за мен е българскат ме4та... поздравления

от **evans** » 15 Ное 2006, 1:07

И аз винаги съм си постигал това,което съм си поставял за цел,но целта ми е това,което ми носи цял живот щастие.Най-глупавото нещо на този свят е да правим това,което правят всички.Имам приятели учат,за да влезнат икономика,защо?-защото еди кой си работи,като счетоводител и взима 1000лв и бачка по 12ч. :mhihi:

от **evans** » 15 Ное 2006, 1:33

Bogat написа:Благодаря ти за темата Все едно аз съм го писал това,макар 4е не съм стъпвал В Щатско или Германия. Само една правописна грешка да се заям безсмислено-"another" се пише слято (мноо важно де )
Знаеш ли аз до какъв извод стигнах батка-може някъде по средата да е истината-не да си всяка ве4ер по кръчми и да не мислиш грам за утре ,ама не и да живееш само в бъдещето.А мисля че има и трети път,който е да не мислиш за образование или търсене на кариера,а да направиш всичко възможно да спретнеш собствен бизнес,било то и малък(аз лично за съжаление не се виждам така)..
Но понеже ти специално учиш явно нещо смислено и практично,а и си В Германия,все си мисля че скоро ще си все по-добре и по-добре,така че не се шашкай Да му мислим ние в БГ(поне повечето от нас..)
Сега търся работа и ходих вчера и днес на интервюта-на първото пича управител закъсня с 20 мин.и не се извини ,ами направо си ми се скара как толко малко съм се задържал на предишна работа "само" 9 месеца,откъде да му знае кухата тиква че ба4ках тия 9 месеца с 4 почивни дни и по 12 4аса само нощна смяна,нямах желание да му разказвам,няма да ми стане шеф,гарантирам..
Днес на интервюто мацето ми обяснява ,че заплащането и парите не били най -важния мотив ,ако можеше с такива "гениални размисли"да се пазарува в магазина..
Та с две думи,поне си в Германия,радвай се ,и по -зле може

И аз така се бях хванал на държавна работа :mhihi:

и направо не ми се тръгваше,защото нема такъв :mhihi:

бачках в един стол и всички бачкахме за пенсия,а не за заплата.В началото ме скапваха,обаче управителката беше мой човек и ме назначи на по-лека длъжност и общо взето по цял ден си барах оная работа и нищо не правих.Сутрин ни караха да ходим в 7ч на работа и в три си тръгвахме,един ден обаче закъснявам с 5мин,а през това време баш началниците на проверка :mhihi:

и като се почна,защо закъсняваш,почнаха да пишат,после събрание ще правят заради мен. :mhihi:

Обаче това не е нищо,като почнаха да ни обясняват,как се включва печка,къде е фурната и накрая се подписах,че съм научил всичко :mhihi:

Виж темата - Веднъж се живее… или за бъдещето и граденето му

Официален форум

Веднъж се живее… или за бъдещето и граденето му

Веднъж се живее… или за бъдещето и граденето му

а

Re: Веднъж се живее… или за бъдещето и граденето му

Кой е на линия