Петък 13-ти

[BMW_POWER]

Вярвате ли в този мит? Знам за Явор, че на тази дата при него не трябва да се качвам. Аз нося нещастие на пациентите по принцип, ама днес ми е направо кеф.

От друга страна, тази сутрин излизам от паркинга и още преди да си изпия от кафето се натъквам на къдравия съединител. Баси и лошото начало на деня.

[Mollov]

Аз принципно не вярвам, ма днес нещо ми е кофти ден Дали да не хвана да BAN-на тоя и ония, за разпускане...

[немо Профил]

ТРИНАДЕСЕТ ЧЕРНИ КОТКИ
Това, че котката роди дванадесет чисто черни котета точно в петък, 13-ти, отначало не ми направи впечатление. Беше се настанила в кашон, сврян под стълбите за втория етаж, където през повечето време лежеше в полуздрача и очите и проблясваха срещу мен, щом надникна.
Дванадесет котета е някакво чудо, трудно си обяснявам как всички бяха жизнени, а цветът им ясно показваше какъв е бащата – за да са чисто черни дяволчета като майка си, явно и той е бил с напълно черна козина. В противен случай все едно от тях щеше да е с друга окраска или поне някакво издайническо петънце на опашката и лапите.
Не знам дали сте виждали дванадесет котета в кашон.
Думата, която веднага ми изниква, е „гъмжило”, а устата ми се разтяга в усмивка. Когато се похвалих на колегите, някой отбеляза факта, че не би се радвал да има 13 черни котки в дома си, при това почти всички – родени в петък, 13-ти. Само му смигнах и добавих: „Аз също съм роден на 13-ти, това число ми носи късмет”. Всъщност едва тогава си дадох сметка за съвпадението.
И наистина – малките черни котета сякаш ми донесоха късмет! Всички затлачени с времето проблеми започнаха да се разрешават сякаш от само себе си.
Уволниха шефа ми само няколко дни по-късно, а трябва да ви кажа, че от месеци си търсех нова работа, защото вече не се издържаше... На всичко отгоре ми предложиха поста му!
Разбира се, че приех.
Заплатата скачаше повече от двойно, а работата ми бе ясна – знаех къде кого и как да побутна, за да вървят нещата по-добре. От доста години работех тук. Никакъв проблем. Колегите бяха доволни, че аз съм новият шеф. На всички им бе писнало от предишния – дори на тези, които гледаха да му свирят по гайдата.
Като с магическа пръчка изчезна хроничното главоболие, което ме мъчеше напоследък.
Кръстът също спря да ме захапва.
Хладилникът, който от месец издаваше странен стържещ шум, изведнъж се оправи.
Започнах всеки ден да намирам по няколко дребни монети – а това, знае се, е сигурен признак за повишен късмет.
Чувствах се страхотно.
А котетата вече излизаха от кашона.
Изтеглих кредит да дооправя каквото има по къщата – сега, с новата заплата, нямаше да усетя изплащането.
Служебната кола беше ОК, но реших, че мога да си позволя и един спортен кабриолет, какъвто винаги съм искал да карам.
И ето ме – нося се към дома си, приключил работния ден, доволен и щастлив. Дори не съм си пуснал музика, защото не ми е нужен никакъв стимул за добро настроение. Дърветата се стрелкат назад, вятърът вее перчема ми и аз се усмихвам – след два часа имам среща с привлекателна жена и нещо ми подсказва, че късметът и този път няма да ми изневери. Животът е все по-чудесен и по-подреден. Като се замисля – само за две-три седмици той стана съвсем различен.
През слънчевите очила контурите са загладени и пътят меко ме води към дома, където ще нахраня 13-те черни котки, които ми донесоха този късмет.
* * *
Паркирах под дебелата сянка на дърветата, които растяха в грижливо оградени квадрати по протежение на улицата. Не смятах да вкарвам кабриолета в гаража – трябваше ми не повече от час, за да си пусна бърз душ, да се преоблека и естествено, да нахраня котките.
Забързан по алеята към входната врата, забелязах някаква едра птица, разперила криле, да кръжи като лешояд над дома ми. Загледан в нея, подритнах нещо и се сепнах. Сведох поглед към обувките си, а там лежеше малко черно телце.
Изтръпнах.
Беше едно от котетата.
Наведох се.
Беше мъртво.
Главичката му лежеше неестествено настрани, а в съзнанието ми изникна картината как съседското куче сграбчва малката животинка и после тръсва глава.
* * *
Малко закъснях за срещата, а и бях в отвратително настроение. Накратко – не се получи. Не ми се говори за това, а и в мозъка ми още се върти малкото черно трупче. Любовните ми несгоди нямат значение в момента. Чудя се как се е измъкнало от къщата – вярно, че щъкаха навсякъде, но досега никое от котетата не бе излизало навън. Разбирате, че след като сте го закопали набързо зад къщата, след като сте гледали очите на котката, които сякаш питат къде е едното от малките... не ставате много за среща.
На другия ден още със събуждането имах предчувствие. Станах и се огледах, сякаш очаквах да видя натръшкани котета из стаята. Не бях спал добре, макар че не помнех какво съм сънувал.
Смътно безпокойство изпълваше утрото.
Потърках очи и вкарах крака в чехлите. Затътрих се към кухнята за кафе и в коридора видях гледка, от която целият настръхнах.
Котката ближеше едно от котетата, а то лежеше на пода и не помръдваше.
Краката ми отказаха да продължат нататък.
Мислено се молех котето да се надигне, да помръдне или поне да извърне мързеливо глава към мен и да ме погледне.
Погледна ме котката.
И измяука така жално, че ми изтръгна сърцето.
* * *
Още докато закопавах телцето на котето зад къщата, главоболието ми се върна. Сметнах, че е нещо нормално – наистина се разстроих от тази втора смърт. Но оттогава болката не се махна.
Карах разсеяно към работа, на два пъти ми свириха с клаксони, и с право. Не внимавах, като нищо щях да направя някоя беля на пътя. Трябваше да се стегна. Освен това имаше още 10 котета у нас, ако не броим майка им. Някой трябваше да се грижи за тях.
Бях разсеян през целия ден.
Като се върнах, на пътеката пред дома ми имаше още едно мъртво коте.
Огледах се.
Вдигнах глава и нагоре.
Небето беше синьо и празно.
Какво се случваше, по дяволите?
Влязох в къщата, мълчалив, унил и притеснен, сякаш трябва да обясня на котката какво съм намерил отвън. Наистина ми бе трудно да я погледна. Като че ли имах някаква вина за гибелта на поредното и дете. Дали наистина бе така?
Прегледах прозорците – бяха затворени. Откъде се бе измъкнало второ коте? Преброих ги. Девет. Надеждата, че това отвън може да не е от „моите”, отпадна.
Затърсих найлонов плик, в който да го пъхна, преди да го заровя, и изведнъж застинах, доловил познат шум – хладилникът издаваше предишните стържещи хрипове.
Загледах го, сякаш го виждам за първи път.
После погледнах плика, приготвен за котето.
„Роден съм на 13-ти, това число ми носи късмет.”
Да, но късметът ти намалява!
Извърнах се към кашона под стълбите.
Останаха девет. Не, десет, ако броим майка им.
Какви са тези мисли, я се стегни!
И един друг глас в мен:
Какво се случва!!!
* * *
Събудих се с ужасно главоболие.
Бях изпил повече от половин литър уиски и ледът в него не бе помогнал да ми се размине. Някои хора пият и повече, че и всеки ден, но аз не съм от тях.
Смътно помнех усещане за тревога, но поводът да се напия още ми се губеше. После чух звука от хладилника. Нещо се завъртя в сънената ми глава, докато правех кафето. Изведнъж се стреснах и изтичах към коридора, за да надникна под стълбите.
Започнах трескаво да броя котетата.
Бърках ги постоянно, а и те не се спираха на едно място. Търкаха се едно в друго. Прескачаха се. Такива – еднакво черни – направо ме подлудяваха.
И все пак... преброих ги два пъти, три пъти...
Бяха с едно по-малко!
Озърнах се. Котката също я нямаше.
Открих я в банята, вратата оставях отворена заради нея, а и за да се научат котетата къде да ходят по нужда.
Седнах на прага разтреперан.
Тя ближеше още едно черно трупче.
* * *
На път за работа блъснах кабриолета.
Разбира се, аз бях виновен.
После, след като намерих поредното мъртво коте, осъзнах, че бедите наистина не идват случайно.
Котетата ми бяха донесли късмет. Бях заявил, че ми носят късмет. Вярвах, че ми носят късмет. Сега, с всяко коте, което си отиваше – ми се случваше някаква беда.
Обратното на късмета.
Също така осъзнах, че откакто умря първото, не съм намирал нито една монета.
Не, сигурно откачам!
* * *
Докато оправяха кабриолета в сервиз, пътувах със служебната кола. Внимавах, карах бавно, защото бях заровил поредното коте в задния двор.
Главата не спираше да ме боли.
Кръстът, от вчера, отново ме захапваше (знаете какво се бе случило пак, не ме карайте да го казвам).
Прибрах се и легнах изтощен от мислите и емоциите напоследък.
Когато се събудих, навън се бе разразила буря, светкавиците чертаеха счупените си контури по небето, а водата се изливаше като от продънено корито.
Клонът, който падна върху служебната кола, изглежда бе чакал да се събудя и да дойда до прозореца, за да не изтърва гледката.
Постоях така, после просто се извърнах и си легнах отново. Нямах повече сили за това, което ми се случваше.
* * *
Преди няколко дни бях на зъболекар.
Докато ми слагаше упойка, разсъждавах, че са останали само пет котета. Нямаше как да споделя с някого мислите си, но след всяка котешка смърт, ми се случваше нещо лошо. Дори и този зъб, който ме измъчи предната нощ, ме заболя, след като зарових поредното черно космато телце.
Поредния си късмет!
По дяволите!
Машинката застърга и за миг изкара кошмарните мисли от главата ми.
Но те се върнаха, колко бързо се върнаха само, когато се прибрах и намерих...
Господи, защо ми се случва това!!!
* * *
Не искам да разказвам всичко, което последва.
Така или иначе – вчера умря последното черно коте.
Остана само котката, която ме гледа с такива очи, че мога съвсем да полудея от влажната им питаща тъга.
На път за работа нещо проблесна и се наведох с надеждата да е монета.
Малко късмет, малко надежда за мен...
Някаква глупава метална шайба.
Какъв късмет, като всичкият късмет, който имах, си отиде вчера? С последното коте. Чудех се какво ли ще се случи днес. Може би просто ще пукна?
Обадиха ми се от общината.
Шефът завел дело за неправомерно уволнение, имало пропуски в процедурата и било твърде вероятно да се наложи да го възстановят на поста. Да не съм научавал от друго място. Така казаха.
Затворих телефона и се зазяпах в нищото.
Това беше останало от емоциите ми.
Нищо.
* * *
И сега ти ме питаш дали искам да срещнем моята чисто черна котка с твоя чисто черен котарак?
Дали искам?
Не само искам, но този път ще пазя малките като зениците на очите си и няма да дам перце да падне върху тях. Ако трябва, ще живеят в сейф! Охрана ще им наема!
Само дано са чисто черни!

Автор:Явор Цанев

[madafaka_donkele Профил]

Сутринта някаква фльорца отваря вратата откъм пътя(не откъм тротоара) и някакво дребно ЧЕРНО кутре отвътре директно на пътя. Добре, че не карам на прекъсвачи Минавам в едни тесни улички да избегна трафика и задръствания, некъв лилипут с ауди комби новичко ляв с пълна газ да излезе пред мен без изобщо да погледне има ли кола няма ли Ако не бях набил спирачки със сигурност го удрях. Свирнах, светнах, погледна само в страничното си огледало и продължи Преди малко на дъжда един 90 градуса завой до бизнес парка, уж минах нормално на 2-ра, ма може и да дадох газ малко по-рано та тръгна задницата по никое време
Та не знам, и аз не вярвам на такива суеверия, ама днеска доста изпълнения на пътя. Явно факта, че е петък 13-и и то 2020-та оказва влияние

[Don_Diego Профил]

Днес ми свърши карантината, тръпнех да изляза и хоп дъжд...а колата лъщи като от магазина в гаража..е не посмях да я изкарам

[steeN Профил]

Аз принципно не вярвам, ма днес нещо ми е кофти ден Дали да не хвана да BAN-на тоя и ония, за разпускане...

Може вместо това да оправиш вграждането на youtube видео

[In_Memoriam Профил]

Аз принципно не вярвам, ма днес нещо ми е кофти ден Дали да не хвана да BAN-на тоя и ония, за разпускане...

Искаш ли списък с предложения на юзъри, които пишат само и единствено в "извън темата"?

[BMW_POWER]

Аз принципно не вярвам, ма днес нещо ми е кофти ден Дали да не хвана да BAN-на тоя и ония, за разпускане...

Искаш ли списък с предложения на юзъри, които пишат само и единствено в "извън темата"?

Винаги има на кой да разчиташ в този форум

Ако не беше петък 13, долното го взимах. Малко стари вестници, две кутии кит, едно кило боя и айде нов внос

https://www.autotrader.ca/a/bmw/3%20ser ... 8&sprx=100

А ако я запазя, ставам модератор в раздел Е46

[Kurtov Профил]

Пълни глупости са за мен това.

[Borymeckata Профил]

Единственото, по-лошо от петък 13-ти, е понеделник 16-ти...

[gromovich Профил]

Единственото, по-лошо от петък 13-ти, е понеделник 16-ти...

Аз пък от всичките дни на седмицата най-обичам понеделник, защото до следващия шибан понеделник има цяла седмица