... Струва ли си човек да живее дълго?

[alx Профил ICQ]

тази тема ме занимава от известно време насам. не е негативна и не я възприемам като някаква фаза на живота или кръстопът.

та... всички се опитваме да живееме по-здравословно... до една или друга степен- самата истина.

но...

струва ли си? да живееш дълго и накрая да си здрав ама немощен и бавно да угаснеш без да си ставал от 2 месеца? или да си пушил цял живот и въпреки това да изкараш 90 години и да умреш в съня си? или да си живееш супер здравословен живот ама нещо да не си сметнал и да те нагъне някаква страшна болест или рак и да си отидеш бързо и скоропостижно? може би е по- далавера да си отидеш преди хората в твоята среда а не да ти измрат всички приятели и да си съвсем сам и всеки ден да се чудиш (и мъчиш) дали ти е последен? или е по- добре както си слушаш музика в колата и ти е гот да те отнесе някой тир и да не разбереш какво става?

до каква степен дълголетието се оценява повече от качеството на живота? или обратното? къде е границата която не бихте прескочили за тези две неща?

кое е по-добре? да страдаш ти или да страдат околните?

знам, че във форума има най- различни хора и ми е интересно какво мислите. аз все още не мога да формирам мнение за себе си и затова пускам тази тема.

[Tenata]

Качеството, пред количеството.
Как, пред Колко.
Искам да живея правилно според мен, а не според други.
Но в крайна сметка колкото толкова, 70-80-90 важното е да са пълноценни и радостни.

[Bogat-Beden Профил Уеб-сайт]

ха, зависи как.. Вчера си мислех точно по същия въпрос...
Отговорът трябва да е индивидуален. Аз лично не живея живота, който искам, защото не ми стиска и не ми достига характер. Лошото е, че с годините, каквото и да правиш, качеството на живот пада ( при равни други условия, сравнено с по-младото ти "аз") Може би най-хубавите години за повечето хора са между 20 и 40/50-55, пак доста неточно и общо казано, но ми се струва, че след даден възраст вече ще е страшно трудно да вземаш или да даваш пълноценно (с доста изключения, но пак грубо генерализирано).
Но такива крайности като "живей бързо, умри млад, бъди красив труп" и т.н. според мен е непремерено.
Или пък да доживееш 100, ама да не знаеш кой си, къде си и да не можеш да се обслужваш сам..
Истината е индивидуална, лошото е, когато човек го е страх да живее собствения си живот и живее по догмата ( както аз донякъде/доскоро)
Колкото по-малко "трябва" имаш в мотивите си за важни/ежедневни решения, толкова повече свобода и смислен живот, мислА аз..

[ildivvy Профил]

Какво му става на целия форум напоследък ?!? Мислех, че само аз прекарвам силно емоционална и философска зима, а то ? Живейте бе хора! Не мислете за тези неща! Каквото ще става, то ще си стане! Има къде по-приятни мисли, които да ни занимават !

[pe6kata_ Профил]

[quote="ildivvy"]Какво му става на целия форум напоследък ?!?
Така като гледам към Бг Мама отива форума ни!!!

[alekangg Профил]

до каква степен дълголетието се оценява повече от качеството на живота? или обратното? къде е границата която не бихте прескочили за тези две неща?

Нещо не схванах, по принцип дълголетието е пряко свързано с качеството на живот.
Сега, за някои ако под качество значи пушене по 1 кутия цигари, пиене и ядене до дупка всеки ден е отделен въпрос.

Също не разбирам другата крайност, ядене само по часовник на точно определени неща, броене на калории, без това, без нова, търсен на био, еко, меко и т.н. и вманиачаване до краен предел.

[Jordana Профил]

Струва ли си човек да живее дълго?.....зад това прозира тривиалното ..Какъв е смисъла на живота ?
Иначе за какво да живееш дълго но безсмислено ? За да опоскаш тонове ресурси на планетата през безсмисления си живот ? От друга страна живота като такъв има смисъл сам по себе , така че дори да живее човек безсмисления си живот има смисъл за популацията и биосферата на планетата изобщо . В еволюционен план най вече . Нищожен , но все пак смисъл
Сега, за дълголетието нещата са малко двуполюсни . Едни смятат че остаряването е заложено на генетично ниво , други че това е просто износване на организма и ако се живее правилно ще изкарат поне 120г .
Според мен е първото . И съответно ако човек е с добър ген ще изкара 80-90 г въпреки напикаването невропатията деменцията паркинсона ...стотици са де не изброявам . Ако не е с добър ген варинати бол , но такъв на 80 ще се моли да е умрял на 50

[zvetiko Профил]

Може да живееш и кратко и безсмислено, на 30 години да си ходещ труп и да се чудиш за какво живееш, а има и хора на 90 , които се радват на живота, лекуват, ....определят накъде ще се движи света...

[Jordana Профил]

По нашите земи траките през 2-3 век са живели при средна 35г продължителност на живота . Така древните не са имали време да разсъждават по въпросите за смисъла ...живели са все едно утре умираш . Тия философски превземки са характерни главно за ХХ век когато драстично се повишава продължителноста на живота . Човек на стари гидини почва да де се чуди защо изобщо е живял

[zAcK]

Живее се така, както за теб е правилно и без да пречиш на другите И както си щастлив. Нещо, което много от нас не правят/не правим

Писал съм в друга тема за тия приятели оръжейни майстори, дето си пием с тях от години. Не живеят грам здравословно.
Ама пък си гледат кефа. Възрастният, т.е. бащата е на около 73-74.
Нямам идея точно на колко. Пуши по 1-2 кутии всеки ден и от сутринта е на вино, или мастика в работилницата.
И така до лягане. Синът му и той. На принципа са - "Виното е важно за здравето, а здраве трябва да се пие ракия"
Нямат много пари, но достъчно през ден да посрещат гости и всеки, който мине покрай работилицата
И да си практикуват хобитата. Някои от тях се виждат на снимката(волгата, паратрайка проектиран и изработен от сина с ванкелов двигател и т.н.)
Тука възрастният ни готви месо с дроб в една 200 годишна медна тенджера, в едно много сбирщайн помещение под къщата им

Пиша това, за да поясня, че те вероятно са много по-щастливи от мен.
Бастун, който работи на компютър, затворен през по-голямото време сред бетона и мизерията в София.
Защото те могат да правят това, което обичат, а аз просто няма как да го практикувам тук. Или е много, много трудно и не е същото.
Та надявам се скоро да намеря сили да променя това и да започна да правя нещата, което обичам и ме карат да се чувствам щастлив.
Преди години това между тях бяха и програмирането, след това комуникациите, но с години установих, че клиентите развалят цялото удоволствие. Винаги.
Ето го бай Вангел


Иначе. Най-много се кефя на подобни мини общества, като тия по гръцките острови например.
Където има хора на 70-80 и повече години, които продължават да живеят щастливо и да са част от тях.
Изгледайте клипчето по-долу. По подобен начин изглеждаха и нашите села преди като бях малък, но сега е различно.
Е, комшийката на село е на близо 90 и още си гледа градината, въпреки, че едва ходи. И не се е отказала.
Някак си се държат с дядото и се оплакват по-малко от нас. Зная го, щото къщата им е в нашия двор.
И като казах в нашия двор, едно време така са ставали нещата. Като млади са нямали място и дядо са им дали
Та едва ходят, но си намират на какво да се радват и какво да правят.
Е, синът ми каза тая есен, че повече няма да я води на лозето, щото се разплакала, че не може тя да го работи, ама
Та искам да кажа, че някой хора живеят за това, да правят нещата, които обичат. И колкото по-дълго, толкова по-добре.
Баща ми примерно е пенсионер, на 68 години е, ама си гледа 15 декара лозя сам и им се радва.
Колко пъти му казах да си остави само 2-3, но не иска Иска да си работи. Сам си ги е правил, това му харесва и така.

Всъщност. Много неща мога да напиша, но основното е, че много от нас само се оплакваме, а животът е да се живее така, както се чувстваш щастлив.

И ако си щастлив и правиш това, което обичаш, си струва да се живее дълго, да

Ето клипа за Икар(Greek Island a Fountain of Youth). И него мисля съм го пускал.
https://www.youtube.com/watch?v=2SORukNAI0o

[Spunky Профил]

Живота се случва в момента. Дреме ми, дали си струва или не, да се живее дълго. Не ми трябва още едно нещо да го мисля. За да има всичко смисъл, за мен е важно да имаш цели, да ги следваш и да си живееш живота.

Отделно, според мен умирането става в даден таймлайн, но и продължаваш в другия. Трябваше няколко пъти да съм умрял и най-вероятно съм, но след сплита на вселените, не само съм жив, но и съм най-доброто себе си. След всеки сплит, си като нов човек, защото реално си

[nxn Профил]

Живее се така, както за теб е правилно и без да пречиш на другите И както си щастлив. Нещо, което много от нас не правят/не правим

Писал съм в друга тема за тия приятели оръжейни майстори, дето си пием с тях от години. Не живеят грам здравословно.
Ама пък си гледат кефа. Възрастният, т.е. бащата е на около 73-74.
Нямам идея точно на колко. Пуши по 1-2 кутии всеки ден и от сутринта е на вино, или мастика в работилницата.
И така до лягане. Синът му и той. На принципа са - "Виното е важно за здравето, а здраве трябва да се пие ракия"
Нямат много пари, но достъчно през ден да посрещат гости и всеки, който мине покрай работилицата
И да си практикуват хобитата. Някои от тях се виждат на снимката(волгата, паратрайка проектиран и изработен от сина с ванкелов двигател и т.н.)
Тука възрастният ни готви месо с дроб в една 200 годишна медна тенджера, в едно много сбирщайн помещение под къщата им

Пиша това, за да поясня, че те вероятно са много по-щастливи от мен.
Бастун, който работи на компютър, затворен през по-голямото време сред бетона и мизерията в София.
Защото те могат да правят това, което обичат, а аз просто няма как да го практикувам тук. Или е много, много трудно и не е същото.
Та надявам се скоро да намеря сили да променя това и да започна да правя нещата, което обичам и ме карат да се чувствам щастлив.
Преди години това между тях бяха и програмирането, след това комуникациите, но с години установих, че клиентите развалят цялото удоволствие. Винаги.
Ето го бай Вангел


Иначе. Най-много се кефя на подобни мини общества, като тия по гръцките острови например.
Където има хора на 70-80 и повече години, които продължават да живеят щастливо и да са част от тях.
Изгледайте клипчето по-долу. По подобен начин изглеждаха и нашите села преди като бях малък, но сега е различно.
Е, комшийката на село е на близо 90 и още си гледа градината, въпреки, че едва ходи. И не се е отказала.
Някак си се държат с дядото и се оплакват по-малко от нас. Зная го, щото къщата им е в нашия двор.
И като казах в нашия двор, едно време така са ставали нещата. Като млади са нямали място и дядо са им дали
Та едва ходят, но си намират на какво да се радват и какво да правят.
Е, синът ми каза тая есен, че повече няма да я води на лозето, щото се разплакала, че не може тя да го работи, ама
Та искам да кажа, че някой хора живеят за това, да правят нещата, които обичат. И колкото по-дълго, толкова по-добре.
Баща ми примерно е пенсионер, на 68 години е, ама си гледа 15 декара лозя сам и им се радва.
Колко пъти му казах да си остави само 2-3, но не иска Иска да си работи. Сам си ги е правил, това му харесва и така.

Всъщност. Много неща мога да напиша, но основното е, че много от нас само се оплакваме, а животът е да се живее така, както се чувстваш щастлив.

И ако си щастлив и правиш това, което обичаш, си струва да се живее дълго, да

Ето клипа за Икар(Greek Island a Fountain of Youth). И него мисля съм го пускал.
https://www.youtube.com/watch?v=2SORukNAI0o

И аз работя на компютър в София, обаче въобще не се чувствам като теб, евала.

[zAcK]

И аз работя на компютър в София, обаче въобще не се чувствам като теб, евала.

Няма как всички да харесват едни и същи неща
Примерно аз харесвам лов, риболов, стрелба с пневматични, мотори, растения, палми, пощенски гълъби и т.н.
Обичам спокойствието, простите неща, да си майсторя разни работи, да си ръчкам по колата.
Обичам да отлеждам дръвчета, да ги гледам как растат и да се радвам на плодовете им и т.н. Дори ги садя на публични места за кеф.

Та всичките тия ми е трудно, а някои невъзможно да ги практикувам.
Заради това имам навъртени стотици хиляди километри, ама вече се уморих. Да не обяснявам.

И да те питам, колко години работиш нещо свързано с IT? Или каквото е там. Защото при мен са 20 и съм се нагледал на всичко.
И ми стига. Вече зная, че има много по-хубави и ценни неща от това, да дам всичко от себе си за някой, който дори не може да го оцени...
Молове, заведения и т.н. са последното нещо, което ме интересува Виж, да седнем в механата на някой приятел - винаги

P.S. Сега се замислих. Явно вече се радвам само на нещата, които правя самостоятелно и най-вече за себе си. Просто осъзнах, че хората са най-неблагодарните и гнусни същества.

-------------------------------------------------

Мно'о съм прос' Щях да забравя. Обичам да правя вино И това няма как да стане в София, или около София
Май имам хобита за 100 години напред, само пари да има от някъде

[Вуйчо Профил]

/.

[EBEEMVACIA Профил Уеб-сайт]

Просто осъзнах, че хората са най-неблагодарните и гнусни същества.

Живота е една безмислена война,накрая всички я губим.
Х. Букай