Аудио и Видео

[bum_bum]

За вкъщи е изключително важно позиционирането на колоните спрямо основната позиция на слушане, очевидно мръднеш ли нещата се променят. За акустично третиране на хола ти, да речем, е трудно да се говори, но колкото по-далеч са колоните от стени и няма гладки повърхности (прозорци) около източника на звук, то по-добре. Но отново практически е невъзможно да не чуваш рефлекции на звука от всичко около теб и смятам акустичното третиране за неизменна стъпка от създаването на коректна атмосфера за слушане на музика.

Тя акустичната обработка на помещението едно, че струва повече от музиката вероятно, друго, че в много случаи е невъзможна ако не искаш да си обезобразиш тотално помещението.

Но е факт, че това е много важно.

Аз имам колони Кантон, които свирят през един AVR Денон и звучаха съвсем прилично, без да са нещо изключително, но достатъчно добре за моя вкус като ги инсталирах в къщата. После се преместихме и абсолютно същите колони със същия ресивър вече не ме кефят. Помещението е далеч по-малко и мислех, че ще се чуват дори по-добре ама нанайси. Звучи все едно са под вода. Направо ме е яд са ги слушам понякога. Мерих, настройвах с микрофона на ресивъра ама не мижах да ги докарам до състояние в което да ми е кеф да ги слушам като преди.

[alozavar Профил]

Може да се направи и красиво, но панелите, които не изглеждат "като кори за яйца" са доста скъпи, да. Ако използваш стаята само и единствено за студио - more is more Колкото по-убита е, толкова по-добре. Вкъщи ползвам едната стая за офис/студио и имам 9 панела, май са метър и нещо на 40-50см, бяха доста евтини, но разликата е от земята до небето. Без да съм мерил рефлекции, просто се хващат най-ключовите места - зад и около колоната, ако има странична стена, тавана максимално много и задна стена е с перде на прозореца. Ъглите на тавана също са доста важни, но бас трапове не ми се слагаха. Цялото нещо беше под 200лв.

Най-вероятно стаята ти предразполага към много вторични рефлекции, заради по-малкия размер и звукът се връща неколкократно от стените, създава се ривърб, което води до усещането "под вода". Някои хора увисват килими, пердета, иначе спасение няма...

[Nickelback]

Бая сте изписали от петък, та криво-ляво изчетох по диагонал

alx, не си прав. Въпрос - как мозъкът разбира от къде идва звукът? Ако на това си отговориш ще разбереш защо с две колони може да се възпроизведе сцена. Тука искам да отбележа, че е много важна работата и на тон режисьора. Ако той оплеска нещата няма техника която да оправи картината.

Мисля, че всичко това ти е в главата…. просто с два говорителя без цифрово доработване дълбочина няма как да има. Единствения начин да придадеш дълбочина е ако знаеш колко силно трябва да звучи нещо и го пуснеш по- слабо. Ама като е по- слабо не значи задължително да е по- далече - може да е просто по- слабо...

Шантаво нещо е физиката. Различни неща са. Да, няма да чуеш звук да идва отзад или отстрани, но и това му е идеята. Друго нещо е с киното и многоканално аудио, аз не ги преплитам двете. Друго нещо, дето е трудно да се обясни и трябва да се чуе, е че самите озвучителни тела изчезват и ако си със завързани очи, няма да ги позиционираш къде са сложени.

@Spunky, тука се обърках и мисля, че си противоречиш. Или не съм те разбрал. Казваш физика - тоест смяташ, че приципа на чуването в 3D е изцяло физично определен (без намесена психо-акустика), но от друга страна пък били различни неща с многоканалното/кино аудио Би ли уточнил?

Да си довърша мисълта какво имам предвид:
Тия дни имах време да мисля как чисто физически би се емулирала дълбочина и височина на сцена с класически стерео чифт без DSP. Ами не успях да го измисля И както @alx пише, смятам че не е възможно, освен ако не се разчита на чисто психо-акустичното възприятие на мозъка. Тоест способността му (предимство или недостатък - въпрос на удобство) да бъде "лъган" на база натрупан житейски опит Точно така - житейски опит

Давам пример - аз на концерт с някаква спокойна музика не съм ходил никога На други да, но не и джаз/класика/вокали или нещо подобно. Камоли пък да съм седял близо до сцена

Но от друга страна за две-три години покрай шефа ми навремето, екипа сме слушали какви ли не хай-енд играчки, дето хора покрай нас се заклеваха, че чували какви ли не за мен феномени от чифт колони.
Как Даяна Крол щяла след записа да е настинала, че звучала леко дрезгаво П'а дали била права, или седнала, пеейки до музикантите Как Маркъс Милър свирел еди как си, и бил леко "под ъгъл"... и всякакви подобни твърдения. Вече съм им забравил точните възклицания Тия картини ми ги "свалят" от стерео колони разбираш ли
Хубаво нека е така, ама аз тия неща не мога да ги чуя Ама мисля, че е точно защото имам нулев житейски опит по реални сцени, които да ме научат кой инструмент къде стой на сцената, вокала къде е и т.н. Вероятно чак тогава и аз бих чул подобни неща, когата седна пред стерео чифта и той започне да се опитва да ме "послъгва"

Ама за момента, просто чувам в равнината, в която ми лежат ушите и определено само знам, че нещо идва отляво, или отдясно пред мен. Не съществува "горе" и "долу" за мен. Не съществува "дълбочина". Не чувам "отзад", както шефа ми навремето възклицаваше, че чувал звуци "отзад" в целия "The Wall" и "Shine on You Crazy Diamond" в частност на Floyd
Тоест си го обяснявам моят мозък като да разчита изцяло на физиката, 'дето викаш и с въртене на главата, намърдване на ушните миди, да си модулира акустичния път, за да може да определи реално откъде идва звука. Да, като имаш още една степен на свобода (климайки глава назад/напред), можеш да определиш откъде идва звука. Както и още една степен на свобода - да "чуваш" с други сетива дето бях писал и ми беше отговорил Ама това второто отива малко към sensor fusion-а и психо-акустика
Не разчита моят мозък на житейския опит да знае къде пее Даяна Крол обикновено, 'щото просто не ѝ е ходил на концерт, и като цяло не е слушал много такава музика, и няма такъв опит
Та затова смятам, че аз лично не мога да си представям подобни картини на база стерео

Да направя една аналогия с фотографията - качеството на лентовите апарати беше десетилетия напред по-високо от цифровите. Имаше просто много повече информация в зърната на лентата, от колкото ограничения брой събпксели на сензорите можеха да хванат. Сега, има толкова малки пиксели, че можеш да хванеш детайла на всяко зрънце, при сканиране и един модерен, голям и многомегапикселов сензор, превъзхожда резолюцията на зърнените филми до такава степен, че да трябва сега оптиката да наваксва.

Същото е и сега с модерните ацп/цап
...
В момента може да записваш 64бита с 384kHz(до колкото е нужно е друг въпрос) и да хванеш цялата красота на аналоговия сигнал, със всичките му недостатъци и достатъци

Тука само ми стана любопитно да дадеш линк към ресурс за 64-битови записвачки
Не знаех, че има и живо ме заинтригува принципа, който ползват

Всичко дето написах е без лоши чувства - да не мисли някой, че се заяждам Просто ми интересна другата гледна точка, няма как да съм в обувките на другите, 'дето "чуват"

[bum_bum]

Давам пример - аз на концерт с някаква спокойна музика не съм ходил никога

Аз съм ходил, на концерт с филмова музика. Завирал съм се и по разните демо стаички, които имат тук за различни колони просто да послушам. Не, че съм много запален или разбирач ама да чуя и аз там Еми.. няма нищо общо поне за мен.

[немо Профил]

Това 3D при стереото , за което говори Spunky не е това ,което си представяте изхождайки от 3D- то на домашно кино/съраунд система.

Да, възможно е при стерео да се локализират инструменти/гласове напред/назад и горе/долу , не само ляво/дясно, но зависи много от записа и музиката. Подобен 3D ефект може да бъде чут най-вече при записи на музика, която има аналог в реалния живот, например симфоничен оркестър, джаз бенд, певец/певица със съпровод на акустични инструменти.

Защото музикантите на сцената не са подредени в редичка и при добър запис (ако и да е само стерео) се усеща локализацията на всеки един.
Естествено много зависи на какво и къде се слуша.

[Nickelback]

Да, възможно е при стерео да се локализират инструменти/гласове напред/назад и горе/долу , не само ляво/дясно, но зависи много от записа и музиката. Подобен 3D ефект може да бъде чут най-вече при записи на музика, която има аналог в реалния живот, например симфоничен оркестър, джаз бенд, певец/певица със съпровод на акустични инструменти.

Така съм съгласен, и точно това имам предвид

Дори още при самия запис, чисто технически няма как с два статични omnidirectional микрофона, да направиш 3D Но виж, мозъка можеш да излъжеш, ако разчиташ, че е слушал нещо подобно на живо някога

ПП: В тая връзка - някой може ли да определи височина и дълбочина, и откъде точно шепти "извънземното", да речем, в изпълненията на Жан-Мишел Жар?

[spirco Профил]

Всъщност моето 3д за което говорех не е като вашето. Аз имах предвид, че може да се различи ляво/дясно/център със стерео. Дори не съм се замислял за дълбочина и височина. За там вече наистина трябват повече колони.

Sent from my SM-A520F using Tapatalk

[steeN Профил]

Малко е подвеждаща цялата дискусия, защото съвремената музика се ражда в студиото. Как може да чуеш, че нещо е някъде където никога не е било
Дори на един джаз концерт всичко, което чуваш реално е минало през микрофон и усилвател... и се чува от там където аудио техниците са решили че трябва да се чува.
Може да добавиш акустиката на някакво помещение в записа, но това вече е за някакви ултра маниаци. Аз лично предпочитам "стерилният" студиен звук.

Повечето неща се записват ей така Дори всичките не са по същото време и в една песен примерно барабаните са сбирщайн от 10 "тейка"...



От къде да ги чуеш барабаните на Манджини примерно тука

[alozavar Профил]

Както е написал колегата по-горе - в студио няма значение кой къде седи на сцената, звукът на живо е съвсем отделна тема. Може би 97% от музиката се записва инструмент по инструмент в изолирана среда. Добавяме и софтуерните инструменти, които очевидно не се записват с микрофон. Никой не се опитва да симулира звука от концерт в студиен запис, точно обратното. Недостатъкът на свиренето и записването на живо е, че има “от всичко навсякъде” - т.е. във вокалния микрофон например влизат барабани, в китарните се чуват други неща и не е възможно да се изолира конкретния инструмент при миксиране. Прилагайки обработка на вокала, да речем, това започва да се чува и в останалите инструменти, уловени от микрофона и става каша. Пуснете си който и да е лайв запис на песен и го сравнете със студийния и чуйте разликата.

Има студийни записи, които са свирени “на живо” - това обикновено значи барабани, бас и евентуално китара. Никой не пее в една стая с инструменти в студио, освен ако не е самоцелна лайв сесия. Обикновено вокалите се записват, когато всичко останало е готово, във възможно най-звукоизолираната среда.

На концерт става мазало, най-вече заради спецификите на живата музика - всеки седи на различно място, т.е. чува различно. Оптимално би било да застанеш централно пред сцената, на поне няколко метра отстояние от сцената, това е в клуб. На голяма фестивална сцена, поне 20м навътре. Застанеш ли в някой от краищата чуваш обикновено това, което е от твоята страна приоритетно, обикновено китара и/или бас. Назад започваш да излизаш от полето на звука и е в ръцете на озвучителя (както и цялостния звук) и силата на системата, с която е озвучен концерта.

По-горе ви написах основните правила за позициониране на инструментите в един музикален микс. “Горе” и “долу” се постига с усилване и намаляване на силата на звука на инструмента, в най-общия случай. “Напред” и “назад” е с помощта на пространствени ефекти и панорамите ляво и дясно. Стерео полето е като полусфера, която се формира от двете посоки, не са нужни повече от две колони или просто слушалки. На 99% винаги вокалът е най-“отгоре”, защото просто е най-силен в микса и е нещото, което движи песента.

[alx Профил ICQ]

Може да се направи и красиво, но панелите, които не изглеждат "като кори за яйца" са доста скъпи, да. Ако използваш стаята само и единствено за студио - more is more Колкото по-убита е, толкова по-добре. Вкъщи ползвам едната стая за офис/студио и имам 9 панела, май са метър и нещо на 40-50см, бяха доста евтини, но разликата е от земята до небето. Без да съм мерил рефлекции, просто се хващат най-ключовите места - зад и около колоната, ако има странична стена, тавана максимално много и задна стена е с перде на прозореца. Ъглите на тавана също са доста важни, но бас трапове не ми се слагаха. Цялото нещо беше под 200лв.

моето кино е 3/4 анехоично - предната стена е абсолютно мъртва както подобава, страничните са почти мъртви (имат само рефлектори на 1-вите точки на отразяванене на хорн-овете) задната е доста "ярка" със доста голям скайлайн дифюзер където се "събират" левия и десния център на хорн-овете... имам сигурно един тон бас трапс които подтискат всичко от 30-тина херца до 80 горе долу... под 30 разчитам на дсп-тата на събовете да ги управляват щото тях просто няма как да ги "хванеш"... пиша го това защото началната ми идея беше същата като твоята "колкото по- убита толкова по-добре"... да ама ако е абсолютно убита музиката звучеше и тя убито а на хората им ставаше некомфортно от абсолютната тишина и липсата на ехо. затова правих нови модели, говорих с хора и отворих задната стена че да изсветля малко нещата... и това е при положение, че хорн-овете са доста "светли" независимо, че са захранени с хай- енд лампови моноблокове които са много меки по условие... представям си ако бяха някои по- класически меки говорители/ колони звука каква боза щеше да е.

което ме навежда и на друга мисъл- стереото не дава 3д, но дава чувство за обем заради отраженията от стени, предмети и тн които нашето ухо възприема като критерии за растояние/ обем... но ако слушаш в правилно третирана стая- такива неща няма и звука си е ... дву- измерен. с годините съм си дал сметка, че верния и хубавия за ухото звук са две различни почти взаимно изключващи се характеристики.

[enigma Профил]

Как не ви хваща клаустрофобията в тези бункери… аз повече от 20 30 мин в такова помещение не мога да изтрая

Другият проблем е, че няма да усетиш ако някой ти пробие защитния периметър докато си вътре. Трябва да имаш някакъв панел за алармите, ама това сигурно разваля акустиката

[alozavar Профил]

Може да се направи и красиво, но панелите, които не изглеждат "като кори за яйца" са доста скъпи, да. Ако използваш стаята само и единствено за студио - more is more Колкото по-убита е, толкова по-добре. Вкъщи ползвам едната стая за офис/студио и имам 9 панела, май са метър и нещо на 40-50см, бяха доста евтини, но разликата е от земята до небето. Без да съм мерил рефлекции, просто се хващат най-ключовите места - зад и около колоната, ако има странична стена, тавана максимално много и задна стена е с перде на прозореца. Ъглите на тавана също са доста важни, но бас трапове не ми се слагаха. Цялото нещо беше под 200лв.

което ме навежда и на друга мисъл- стереото не дава 3д, но дава чувство за обем заради отраженията от стени, предмети и тн които нашето ухо възприема като критерии за растояние/ обем... но ако слушаш в правилно третирана стая- такива неща няма и звука си е ... дву- измерен. с годините съм си дал сметка, че верния и хубавия за ухото звук са две различни почти взаимно изключващи се характеристики.

А на слушалки? Слушалките са абсолютно изолирани от външния свят като източник на звук и смея да твърдя, че са доста по-точни при критично слушане, особено при нетретирана стая. Ако са хубави, разбира се.

Това е обща статия от UA, които обясняват що-годе някои общи концепции : https://www.uaudio.com/blog/studio-basi ... ng-stereo/ и е изобразено полето. Още в заглавието се говори за depth of stereo field.

Дайте някоя песен да обсъдим, която всички знаят, за да говорим с конкретни примери, може нещо от Стената

[steeN Профил]

3 версии дори

[alozavar Профил]

Какво точно те интересува в случая? Реално песента е доста опростена откъм аранжимент и микс и няма нещо супер специфично. Може би най-интересното е, че има фейзър на барабаните (https://en.wikipedia.org/wiki/Phaser_(effect)).
Трите версии очевидно сонично са доста различни, мен лично най ми допада за слушане втората, римастъра от 2012. Първия микс ми звучи без достатъчно среди, повече високи и без особена "тежест". Втората версия са оправили баланса, което е и целта на ремастъра. Мастър се прави на финала на процеса, когато вече миксът е готов и мастър инженера няма възможност да пипа отделни инструменти, а само цялостния микс, посредством еквалайзери и други средства. Целта му е да го "напомпа" максимално и да звучи като едно цяло. Понякога мастъра може да изиграе голяма роля в крайния резултат, ако миксът не е особено качествен.
Третата версия вече е ремиксирана, например си личи как интро китарата е вкарана доста по-централно и няма никакви ефекти по нея (в другите версии може да чуеш ривърба й отдясно, макар тя да идва приоритетно отляво). Като цяло е най-сухия откъм ефекти микс и явно това е била целта.
Има орган, който играе тази второстепенна роля, на нещото "отзад", зад китарите, за да запълни просранство. На куплетите излиза на по-преден план, защото китарите олекват и може да се чуе по-ясно, а и партията му е по-интересна.

Ще дам пример с една песен на българска банда - https://www.youtube.com/watch?v=c7yj2OS0o84
на 02:00 започва солото, което е доста окъпана с ефекти китара. За известно време е само тя с барабани и бас и е център на внимание, после влиза вокал, който я измества тотално на заден план. После пак остава за малко сама, но все още е доста дистанцирана, на 02:45 влиза всичко останало, което е на преден план и я оставя в дълбочината на микса. Сходно е и с китарната партия на 00:54, която е отляво, зад основния риф. Това създава усещане за пространство за слушателя, не идва всичко от една плоскост пред теб, това имам предвид и аз.

[steeN Профил]

Нарочно избрах толкова проста песен, която си е миксирана олд скул с доста ясно позициониране на инструментите отляво и отдясно.

Ремастъра от 2012 аз го приемам като опит да се запази автентичността, но да се ползват възможностите на съвременната техника.

На мен 1997 ремикса ми харесва най-много, но да аз съм си по по-клиничният звук, разбирам че другото има някакъв чар и индивидиалност...
Силно подозирам, че е придобит вкус, защото това беше нормата 90те години (когато съм слушал най-много музика), поне от мои "наблюдения".