Виж темата - Това е докладът на един зидар, публикуван в бюлетина...

от **54321** » 28 Мар 2004, 21:22

Това е докладът на един зидар, публикуван в бюлетина на австралийската Комисия за обезщетение на пострадалите при трудови злополуки.
Случаят е действителен.

Уважаеми господине,

Пиша Ви в отговор на молбата за допълнителна информация към т.3 от доклада ми за злополуката. Причината за инцидента беше наречена от мен "недооценяване на обстоятелствата". Вие помолихте за по-обстойни обяснения и аз се надявам, че следващото по-долу описание на случилото се ще Ви удовлетвори.

По професия съм зидар. В деня на инцидента работех сам на покрива на една новострояща се шестетажна сграда. Когато приключих работата си, установих, че са ми останали излишни тухли, които, както след това се оказа, са тежали около 230 килограма. За да не ги пренасям на ръце до долу, аз реших да ги спусна до земята във варел, като използвам макарата, прикрепена към стената на строящата се сграда.

Слязох долу, застопорих въжето, качих се обратно на покрива и сложих тухлите във варела. След това отново слязох долу и отвързах въжето, придържайки го леко, така че тухлите да бъдат спуснати бавно. В т.11 на доклада за инцидента съм указал, че моето собствено тегло е 60 килограма. Поради изненадата си, че изхвърчах от земята така внезапно, забравих да пусна въжето. Не е необходимо да казвам, че продължих да се изкачвам по стената на сградата с висока скорост. Някъде към третия етаж пресрещнах варела, който в този момент се придвижваше надолу към земята със също толкова впечатляваща бързина. Това може да обясни фрактурата на черепа, а също и незначителните охлузвания и счупената ключица, които са описани в т.3 от доклада за инцидента.

Продължих бързото си изкачване, като скоростта му бе съвсем леко намалена след сблъсъка ми с варела, и не спрях преди пръстите на дясната ми ръка да се врежат в макарата. За щастие по това време вече се бях окопитил и се държах здраво за въжето, вместо да се поддам изцяло на болката. Горе-долу по същото време очевидно варелът бе стигнал до земята и при удара в нея дъното му се откачи. В този момент, вече освободен от тежестта на тухлите, останали на земята, варелът е тежал около 25 килограма. Приканвам Ви отново да обърнете внимание на данните за моето собствено тегло. Както можете да си представите, сега аз започнах бързо да слизам надолу по стената на сградата. Към третия етаж отново се срещнах с варела, който този път се изкачваше нагоре. Това ми донесе фрактури на двата глезена, избити зъби и няколко разкъсни рани по краката и долната част на тялото ми. Тук късметът започна леко да ми изневерява. Срещата ми с варела все пак ме забави достатъчно, за да намали нараняванията ми при падането върху купчината тухли и за щастие последствията бяха само няколко пукнати гръбначни прешлена.

Съжалявам, че трябва да докладвам и това, но докато си лежах върху купчината тухли, изпитващ голяма болка и без да мога да мръдна, изглежда пак съм изгубил присъствие на духа и съм пуснал въжето и единственото, което можех да направя, бе да лежа там и да гледам как празният варел започва отново пътешествието си надолу към земята и в края на краищата се стоварва върху мене. Това е и обяснението за двата ми счупени крака.

Надявам се, че тези отговори ще задоволят интереса Ви.

Превод от английски:
Красимира Хаджииванова
25.08.2002

http://www.physica.hit.bg/interr/bricklayer.html

от **SlipKnoT** » 28 Мар 2004, 21:31

По отношение на темата.. от смях паднах от стола и си ударих главата в руба на леглото зад мене.. от там е и цицината :oops:

НЯМА ТАКЪВ СМЯХ :!:

:mha:

от **Slavi_m** » 28 Мар 2004, 22:12

ААААА.............някакво обеш :mha: :mha: тетение дали ли са му :?:

от **dr-who** » 29 Мар 2004, 8:20

хахахахаха доста хубава история... горкия човечец.. ако това наистина е истинска история.. значи или човека наистина има прекалено много късмет.. или просто господ го е съжалил
:angel:

от **landikar** » 29 Мар 2004, 20:45

Искаме още,искаме още...такива теми де.

Браво!!!!!

от **LuBo1** » 29 Мар 2004, 21:08

мнооооо старо ама пак се съдрах от смях

от **54321** » 29 Мар 2004, 22:56

dedicated to landicar
ще пускам всички подобни теми тук за да не flood-вам раздела излишно

Хамсалашка работа. Говорим на различни езици. Имаме различни ценности

Една ме кани у тях. А на мен в главата ми само камби, пипер, целина. Ми такова е времето. Сега се прави зимнина. Помислих си има зор момичето да затвори бурканите. Тук има нужда от твърда мъжка ръка.
Вика ме у тях. Отивам аз, под ръка с чешката затварачка. Уред мечта. Имам го на PDF файл дори. За ценители.
Та влизам аз, а тя с мокра коса.................

Препотила си се от мъкнене на чували с камби?
- Не
- С пиперки?
- Не, къпах се
- Човек се къпе след, а не преди приготвянето на зимнина - казах го аз с изражение на човек, излязъл от прожекция на Хари Потър.

Тя вдигна вежди, аз кимнах бавно, със скоростта на заминаваща ерекция след еякулация.

Питах я дали ще мием бурканите. Тя каза, че се е къпала. А аз пак питам "А бурканите?". Тя се усмихна и ми посочи банята. Влязох там. Няма буркани.
Нещо ме майтапи това момиче.

- Виж, ако ще вършим работа, да я вършим - делово отсякох. - Всичко трябва да се прави с финес и бързо. Няма смисъл да го бавим.
- Охо, много си бил нетърпелив? Такъв те искам!
- Ми? - гълчалив, но любезен поглед.
- Ако не си взел гума не се притеснявай. Аз съм взела хапчета.
- Ей, ама умница си! Естествено, че туршия без аспирин не става! От баба си знам, че ..... - тук задърдорих технологии и тънкости, а в същото време трескаво се замислих тази от къде знае, че съм закарал гумата на зеления москвич на вулканизатор и че не съм я взел още. При липса на разумен отговор реших да зарежа мисленето...

- Ох, че ми е горещо, ще се разсъблека - каза приглушено тя и ме погледна с един поглед такъв усмихнат ли, ехиден ли - не можах да разбера. Не мога и да разбера защо ме гледа така нагло при условие, че не аз съм се препотил, а тя.

- Охооо, то сега нищо не е. Познай като вземем да варим бурканите каква жега ще стане. Взела ли си целина, ако не си аз имам в багажника долу. Знаеш ли каква е хубава. Я ми покажи целината си

- Леле, колко си метафоричен. Хм... - усмихна се под незабележим русоляв мустак (незабележим за други, но не и за мен. Аз мустаци и бакенбарди у жени винаги забелязвам)...ела в спалнята да ти я покажа. Целината, имам предвид...

Повлече ме натам и като влязохме тръгна да ме целува и трескаво ми разкопча панталоните и гу пусна на земята. Чу се здрав тенекиено метален звук. Чешката затварачка!!! Удари се в земята. Ужас. Най-ценното ми нещо - затварачката. Приплака ми се. Изскимтях.

- Убийца! Знаеш ли какво направи? - в погледа ми се четеше омразата на целия трибунал в Хага, съдещ д-р Менгеле за буквалните му опити да влезе под кожата на евреите.

- Какво е това?! - зениците й приличаха на очилцата на Троцки.

Свит, прегърбен, съсухрен от мъка се запътих към антрето. Никелираната покривка на уреда ми се беше нарушила. Никога повече нямаше да бъде същата. Дори в последния си поглед към момичето видях презрителното й мислене към това чешко произведение на изкуството. В очите й се четеше "джаджа", а то е "У Р Е Д" .

Как да й обясня на тази? Какво ценно има за нея в нейния живот. Какво ?
Толкова сме различни, Господи!

http://e-bane.net/modules.php?name=News ... le&sid=933

от **SlipKnoT** » 29 Мар 2004, 23:10

ВАЛЕРИАААААААААААААН! :mha: Незнам кой нечовек го е измилил това, ноооо, ноооооооо... не, не просто събудих съседите с истеричен смях, наще принципно за луд си ме имат, но утре най-много да ме заведат на 4ти км! :shock:

:mha: Лудо!

от **WeiSTD** » 30 Мар 2004, 1:39

Хахахаха, спуках се да с смея.

Трее да се внимава с тея варели ееей!

от **Jogo** » 30 Мар 2004, 9:22

Да инструмента е важен

от **n1tr0s0x1d3s1st3m** » 30 Мар 2004, 11:43

Нечовещинка...

:):):):):)

от Eva* » 30 Мар 2004, 11:48

От кога ли не съм се смяла така! Мания! :lol:

от **vicho** » 30 Мар 2004, 12:48

а в същото време трескаво се замислих тази от къде знае, че съм закарал гумата на зеления москвич на вулканизатор и че не съм я взел още

хахаха докара ме до истеричен смях

:mha: :mha: :mha: :mha: :mha: :mha: :mha: :mha: :mha: :mha: :mha: :mha: :mha: :mha: :mha: :mha: :mha: :mha: :mha: :mha: :mha: :mha: :mha: :mha: :mha: :mha: :mha: :mha: :mha: :mha: :mha: :mha: :mha: :mha: :mha: :mha: :mha: :mha: :mha: :mha: :mha: :mha: :mha: :mha: :mha: :mha: :mha: :mha: :mha: :mha: :mha: :mha: :mha: :mha: :mha: :mha: :mha: :mha: :mha: :mha: :mha: :mha: :mha: :mha: :mha: :mha:

от **quixzole** » 30 Мар 2004, 22:13

ТИП500
Аз, така, най-си обичам да си седим и да си гледам преко дуваро къде балкана. Ама веднъж доде племенико с една жипка и неколко убавци… и докара едни пакети… те такива, като от полвин кило ориз ти казвам. Доде и вика: “Е ти лельо, тия неща, да ги сложиме у килера”…. И ги сложихме. Па той вика: “Че ги вардиш тука, яз после че си ги земем” – вика.

- Добре – му викам – ше ги вардим……. И ги вардих! Има-нема две седмици,…… и повече ги вардих!……. Па то, после, оня ми ти бойлер, понеже е у килера, и издумка. Па като се разтече една вода. То пакети, то вода, и всичко плувнало… Шашнах се! И я кво да праим? И ги извадих на сушинка у хола. Добре, че ги беха навили с тикцу… Та, вадим ги аз, и ги носим. Истървах едно пакече и оно се пръсна. И я да го пометем, па то се вдигна прашина от брашното – то като брашно вътре - и ми стана едно хубаво. И поне съм гледала по сериалите пакечета, земах една ножка, дупнах едно пакече и помирисах, и близнах мъничко - да видим кво е. Помислих си: “Това не ще да е сол или друга некаква сода”. Ама поне не знайем, и си чучнах пред телевизора. Обаче като ми дойде една енергия ти викам….., нема къде да я избием. И си викам – я да почистим тука, че Коце много мърля. Коцето - мъж ми де, и се развъртех. Егати му и почистването, егати му и енергия….. всичко си доде на местото. Викам си, като си дойде Коце, и ше ма похвали! Па той си дойде пиян… Дружил се некъде с ахмаците… И аз си викам – Така ли? – и му приготвих един кекс, ама от същото брашно, да се наяде, да се отрезви, да се осафери малко, па да види какво съм изпопречистила целата къща. И он като се осафери, кат са опули, кат скочи,……… и бойдиса москвича на съседо у розево. Ама оня неблагодарен…. Разкреще се нещо... Вика и се нервира,…. ама повече вика……….. И аз викам на жена му…. “Стефче, ела да ти дам брашно, че племенико докара некво модно, много убаво”….. Да оправим работата де, да замажем скандало…… Ма я през целото време си ядем от кекса и си ходим с ножката, па смръкнем……. То енергия, то сила, не ти е до ума изобщо! Бравос си викам…… И по 5 лева да е килото, ше му го платим на племеника, ега го и брашното….. Бравос! ……И като й дадох на Стефчето,….. и она замеси хлеб. И го даде на съседо да яде. Горан се казва съседо. Ама то, пуфкаф леб, страшна работа. Изедох и я една фелия, да го пробам,….. 'ареса ми. И Стефчето отпра два комата. Пък Горан, целия го изплюска. И да видиш веселба….. Кво им стана на тия 'ора, като взеха да се радват, като взеха да пеят едни народни песни….ум да ти зайде! Прегърнали се и пеят! … И идва Горан и вика на моя: - Айде сега – вика – да си прекараме чудесно! …..Е, аз пък това не го разбрах! …И по едно време, гледам Стефчето, ошътала, опрала, изгладила, проснала дрехите….. и мие паважо!!! ….И нея не можах да я разберем! – Абе, Стефче – викам й – кво праиш ма? А тя с една четчица мий паве по паве.

– Ми, – вика ми – чистим бе.

И като земахме един конец и двете, и премерихме колко е дълго селото. Па като ни виде'а, това приятели, това съседи, и се зарадваха на нас, и ни се смеят. И аз им викам “Продавам брашно, много е домакинско”. И го изкупи'а целото по 12 лева килото. Па после кмето Рангел мина и наслага на всички врати табели “ОБРАЗЦОВ ДОМ”. Колко съм го мечтала яз тоа “ОБРАЗЦОВ ДОМ”…... Много почистихме. Бравос! Това точно като почна пролетта беше.

Е, оставих си десетина пакечета от брашното, да има. …….И си викам,…… той племенико, сигур' ще е доволен. Обаждам се у тех, ама го нема…. Заминал некъде на почивка. Па после се обажда майкя му и ми вика: - Нема го моя син, отепаха го,….. и реве. Ама то рев, не ти е работа, пък аз нещо съм напоследък весела. И й викам : “Райне, немой рева, всичко е наред, продадох го я брашното, имам тука къде 6000 лева, ше съ опраиме по разноските”. Пък тя ми затвори! И кво?….. Пак нищо не разбрах! Ама много хубаво брашно. Бравос! :smoke: