Псувни, правила, навици...

[Eva* Профил]

От петък се боря с времето да го напиша...

Ще Ви разкажа част от (предполагам) всеобщото ни ежедневие...

Прибирам се към Слатина по Мадрид, прекосявам кръстовището на Подуене и се включвам в отклонението към Слатина и Редута.
Видях в дясно на движението по тротоара се движат четири деца (около 11 годишни). Две от тях носеха футболни топки. Взимам завоя и виждях, как едното изпусна топката, тя се понесе по шосето към колата, а то хукна по нея. Пътя е двулентов и влизащите в завоя коли идват поне с 50 км. в час. Махнах на детето да се прибере бързо на тротоара, пуснах аварийките и спрях на средата на пътя. Излезнах на мига от колата, хванах топката и им я подхвърлих. В този миг край мен на около 40-50 см. от краката ми, профуча друг автомоби и какво мислите направи шофьора? НАПСУВА МЕ!

Няма да ви разказвам в подробности продължението, настигнах го, теглих му една, (както мама ме е учила) и с пилене на гуми го отвях на следващия светофар. Няма значение, каква марка автомобил кара...

***
Движа се всеки ден из града. Сутрин особено в натовареното движение по Сливница, съм се нагледала на безочливи шофьори. Преди смятах, че неориентирани шофьори могат да минат с ляв мигач от крайно дясно, в крайно ляво, защото са сбъркали посоката. Сега вече стигнах до извода, че това се прави главно от нагли шофьори, които смятат, че са царе на пътя. Говорим за толерантност по пътя?
В същност толерантността се очаква от тези, на които се налага да пуснат безочливия шофьор, докато неговото мислене стига до толкова, че смята, че щом е пуснал мигач, всичко е позволено.

***
Сливница - четирилентов път. Пет колони автомобили и автобуси. При прекосяване на кръстовище (и в Правилника го пише), нямаш право да се престрояваш и изпреварваш. Има шофьори които обаче, цепят секундата. "По-добре засечи, отколкото да минеш втори!" Основно правило. Дали си задават въпроса, че хората живеят кратко и че загубената секунда може да му докара месеци ядове?

Ето и пример. Лъскав сребрист Мерцедес! Само като видите номера, можете да се досетите за самочувствието на задкормилното му устройство. С 4443. В презумцията си, че е по-голям от хляба и по-велик от Господ ме засече. Хубаво, аз не бързам за никъде. Пуснах го, но когато го направи втори път на следващото кръстовище бях слабо казано "бясна". Дали няма да го псувам

***
Друг случай...
Пътувам в посока Люлин през тунела. Пред мен лъскав Мерцедес, движещ се с 35 км. бавно, тромаво (не визирам возилото, а поведението на шофьора) аз след него тактично изчаквам, да ускори и да "потегли" въобще... Нищо подобно. Сигурно около километър се влачи така пред мен. След тунела, мигач и съответно се откачих от влакчето... Каква беше моята изненада, като видях вътре напудрена фолк певица, с розголени "раменца" вкопчила се във волана, която ме изгледа "кръвнишки", как смея да я изпреварвам!? Последва един слалом от нейна страна, три пъти засичане (не само мен), изпреварване. По едно време се изравних с нея ухилих и се и съвсем преднамерено и теглих една гласно с посочване на пръст в дясното слепоочие! Нещо явно в главицата на куклата "Барби" присветна и просто си продължи пътя спокойна, че не е важно да те изпревари малък и сравнително стар автомобил. Важното е да си коректен на пътя. До гуша ми е дошло от докачливи шофьори(ки). Значи, докато пълзя зад тях не допускат, че има някой отзад, като ги изпреваря им идва "музата", че са велики?

П.П. До тук разказаното не цели да обидя никой собственик на автомобил, а да разкажа една част от моето, предполагам и вашето ежедневие. Не е важна марката автомобил! Важно е кой е зад волана и какво точно цели да постигне? Да стигне от т.А до т.Б спокойно и без нерви или да стигне, но с цената безумие, както случая с футболната топка и детето.