ЕКО 16.09.2004г. или голямата лудница

[Kriso Профил ICQ]

Определено този четвъртък 16.09.2004 беше най-лудото ми и най-приятно изкарване на ЕКО.
Всичко започна нормално както обикновенно.Изведнъж някой предложи да отидем да направиме няколко дрифта на бул."Димитър Нестеров" и всички тръгнахме на там.По път се изпонакъсахме и голяма част от колоната изчезна.В група останахме аз,Дизелбой и фен Е34.Тъкмо се чудихме накъде ли отидоха останалите и минавайки покрай ОМВто на "Нестеров" след тунела под "Цар Борис" на пешеходния светофар изведнъж се чу як рев на двигатели и свирене на гуми.Очите ми светнаха.Викам си аз почна се и без много да му мисля дадох ляв мигач и се наредих за обратен завой.Пред мен имаше още две коли.Светна червено но колоната продължаваше да "обръща".Отсреща хората въобще не разбраха че е светнало зелено и си чакаха и се наслаждаваха на шоуто.Доиде и моя ред.Викам си сега съм със зимни гуми ще обърна леко и ще вляза в ОМВ да изчакам останалите.Е да ама не.Нещо ми се отплесна десния крак и залепи педала на газта до ламарина.Преницата потегли напред и в следващия момент всичко се завъртя на 180 градуса.Адреналинът ми се вдигна и точно тогава разбрах че тези гуми няма да изкарат дълго.Повторихме операцията още един два пъти и на втория път малка групичка ни хвана червено.Голяма част от колоната беше обърнала и пак останахме няколко коли заедно.Отново бяхме Дизелбой,Фен Е34,The BOSS и аз.Помислихме че всички се връщат към ЕКО то и ние тръгнахме на там.Точно пресякохме "Цар Борис" и The BOSS каза да изчакаме останалите там където сме.Спряхме в колона 4 Е34.Беше много готина гледка.Изведнъж The BOSS каза караите след мен и изчезна.Докато запалиме и потеглиме го изгубихме.Тръгнахме ние да търсим останалите.Обърнахме на "България" и се връщахме към ОМВ то на "Нестеров".Направихме си пак любимия братен завой и тръгнахме да влизаме в ОМВ то.В паркинга пред колонките пак нещо ми заяде газта и за пръв път направих 360 градуса на асвалт(Много се радвам за което).Вътре бяха Мад Ваньо и още фенове.Зарадвах се защото отново започнахме да се събираме.Седяхме има няма 5-10 минутки и започнаха да идват и останалите.Всичко вече се беше успокоило и обсъждахме дрифтовете когато от някъде се появи и Енджи с рев ,свирене на гуми и ходеща наляво надясно задница.Спря точно за 5 мин. и изведнъж реши че си мрази задните гуми.И като се почна едно въртене и сукане край няма.А на ляво а на дясно.Кръгче на дясно кръгче на ляво.Явно се ентусиазираха и още хора и започнаха да се палят коли масово.Излезе и Василен и той се разписа върху асвалта.(Василене да оправиш ауспуха на масларката че мнооого пуши от задните калници ).Ати също не остана назад и тои реши че 2-3мм. граифер винаги може да прежали човек.И The BOSS обедително доказа че задницата му е нестабилна.По едно време даже и публика доиде.Имаше към 10 човека които бяха излязли от съседните блокове и дойдоха да видят какъв е тоя рев и какви са тези пушаци.Към 11.20 дойде една патрулка и сложи край на всичко.(Много ме хвана яд).Всички започнаха да се разотиват.Тръгнах си и аз ухилен до уши и доволен от живота и удоволствията който може да предостави едно БМВ.Това е една вечер която няма да забравя.
The End
Аз само за това се сещам.До колкото разбрах след това някои отидоха към Бояна.Моля ако е имало и там нещо интересно някои да драсне 1-2 реда какво е станало.

П.П:Дано по често има такава динамика и такива забавления по бъдещите сбирки.
Надявам се ви е било приятно за четене.

[rtzankov Профил Уеб-сайтICQ]

А аз ще си иазям подметките от яд, че не бях с колата

[///M Power]

а аз ще се извиня ,че неуспях да направя видеото което се опитах...но имам Пенчев и Ати в действие....

[bgtroll Профил]

Качвай го нейде

[Engi]

А аз ще си иазям подметките от яд, че не бях с колата

може да не си бил с колата но беше В колата:) и то в правилната кола
искам само да кажа, че от одавна не се бяхме забавлявали така идиотски, но всичко си беше както преди;) ЛУДНИЦАААААААААА !


п.с.: ама как се сучат тия БМВта Е30ки-те най-вече и тук там по някоя тежка и тромава Е36 между тях

[Grizu_88 Профил]

Много готино сте си прекара ли момчета,ако има някакви филмчета ги качете ги МОЛЯВИ!!!!

[rtzankov Профил Уеб-сайтICQ]

...

П.С. Дръжките на Е36 за здрави

[simple_man Профил Уеб-сайт]

Ми какво да кажа незнам просто!?
Видях че изведнъж всички запалиха и тръгнаха на някъде без да кажат нищо, докато аз си стоях в ЕКОто с няколко приятелчета!
Излизам и си викам, на Бояна са!Да ама НЕ!Отивам там и гледам само Chegavara си седи във колата и някви мотористи си правят тестове/задни,предни гуми../!Chegavara ми вика че сега ще дойдат и другите...
Седяхме на Бояна около 20мин и никой!!!Обаждам се на ДрайвинГод,
и чак тогава ми стана ясно че всички са заедно някъде!
ДрайвинГод ми вика идваме!Чакам още 20мин, никой!?
Обаждам се пак и след 5мин дойдоха повечето ентусиасти!
Зарадвах се че ще има с кой да се пускам, но нямаше никоя ISka!?
Иначе имаше 5-6старта и това беше, нищо интересно!
А-а-а накрая когато всички си тръгваха, Василен се нареди с някаква Вектра!Аз също се наредих до тях!
Значи на 1 и 2 ги дръпнах, но най интересното беше когато вкарах 3та Вектрата ме мина точно накрая на отсечката!!!
Викам си ко стана па са?
Спира тоя с вектрата до мене и ми вика:"С кав двигател е БМВто?"
Аз му викам 1.8!
Тоя: Е колко коня е тва бе!?
Аз: 115
Тоя: НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ!АРЕ стига!
Аз:А Вектрата?
Тоя:GT 130коня! и даде газ и отпраши!
Аз по него ма Вектрата си върви!
За мене е поне 2000 16V 150hp!?
Някой има ли информажия за тая вектра???
Аз бях с още един човек, а тия във вектрата беха 3ма!

Ми тва е общо взето всичко от Бояна!
И моля ви другия път обдете се преди да отпрашите на някъде!

[Новини]

simple_man
Разминали сме се с малко, иначе щяхме да направим старта с iS-ките

При дрифт разходката назаде незнам но в челото със Сашо, Любо и Ати си направихме уникални данданий особено на обратния завой Момчета, страхотно беше ....искам пак

[Vasilen Профил ICQYIM]

ЛУДНИЦАААААААААА !
п.с.: ама как се сучат тия БМВта Е30ки-те най-вече и тук там по някоя тежка и тромава Е36 между тях

Или некоя още по-тромава Е34
Ама голееееем фън беше искааааам пааааак

[NeoPrint]

Нямам думи Великоооооооо беше! Особено на обратния на Несторов,горе
Съзжалявам само,че се изложих и не вкарах 2-ра на старта с Vasilen,а тъкмо излизах напред...
Искам пак следващия път

[Giorceto]

ШПЕРА РУЛЗЗЗЗЗЗЗЗ!!!!!!

[ati Профил ICQ]

Цяла нощ не можах да спя. Баси, то по-хубаво и въкнуващо от първия път. И получавам ЛС тази сутрин от Енджи - Бате, напиши нещо за снощи, ама като едно време
Снощи бях много изморен. Дори се чудех дали да дойда и да дремя там, но дремнах в колата преди да дойда, та поне възстанових малко сили. На Еко както винаги оживление, лаф с този, смях с онзи. И тъкмо мислех да си ходя, когато Драйвингод дойде при мен с въпроса - Ти какво ще правиш сега?... Ще си ходя, отговорих аз, уморен съм, искам да спя.
-Аааа, добре тогава, няма проблем - каза той с блеснали очи
- Е, кажи поне защо ме попита - настоях аз
- А, нищо, нищо
- Е, кажи де
- Абе с Цанков имаме един марпирут за дрифтване тук, но щом като си изморен.....
Бях пръв в колата, наредил багажа така, че да не се пързаля и оставил колата да поработи малко. От моя гледна точка всички много се туткаха, докато тичат към колите си, ръцете и краката ми трепереха от вълнение, усилих си Ред Хот Чили Пепърс до дупка и се наредих след Сашо в колона. Нетърпеливо форсирани двигатели и удрящи прекъсвачи говориха за кипналата кръв на малките зверове. След минутка потеглихме 12 коли, водени много умело от Сашо, който изчакваше на всеки по-голям светофар колоната да се събере. Ловното ни място беше бул. Димитър Нестеров (знам, че се слага в кавички, но нямам търпение да стигна до дрифтовете, ще ме извините), по-точно обратните завой към Омв от страната на Красна Поляна и обратните до ВМА и на Цар Борис 3. Първото кръгче беше разгряващо и опознавателно. Пред мен бяха Сашо и Мегов. Първи обратен - ихааааааа, ляво, дясно, ляво и газ към тунела. Тук е мястото да се извиня на Боби, която се возеше с мен, че не обелих нито една дума, но бях потънал в своя собстен свят. Завоя на Цар Борис беше следващата цел. Там се прави обратен завой от двете леви ленти, като с моето сучене успях да подплаша един бакшиш, който чак избяга в най-дясна лента след маневрата, предреждайки цялата колона, само и само да е далеч от нас Зелено, газ обратно по Нестеров. Кривнахме в една уличка, за да можем да се наредим странично на светофара до ОМВ, което да ни позволи да се засилим и да го дрифтваме на втора. За кефа няма смисъл да говорим - на всички прави отсечки с Асен танцувахме от крайна лявя до крайна дясна. 12 коли бяха отново спрени от червената светлина, давайки възможност на шофьорите да затегнат хватката на воланите, а на пасажерите възможността да поемат малко кислород. Зелено и газзз - Сашо с почти 90 градусов ъгъл спрямо движенито си, Мегов с ревящ шестак и бързоподвиваща се задница, а Асен с типичното БМВ - изражение (къси+фарове за мъгла) настрани зад мен. Не знаех накъде да гледам. Последва най-якия завой от всички - този на ВМА. Завоя се състои от два поредни 90-градусови завивания на около 30 метра едно от друго. С добра засилка може да се издрифтва целия и дори да се влезе така в правата (настрани), защото остров има чак след още 50-тина метра - напълно достатъчно да си прибереш задницата. Пързаляйки колата настрани като чели времето забави своя ход, давайки ми възможност да чуя всеки отделен шум, всяка светлинна игра на фаровете и стоповете в различен стадий на дрифт. До мен Боби викаше все едно от много далеч - Иеее, супер. Пред мен Сашо и Мегов като чели бяха застинали, движеха се едвам едвам. Много ясно виждах забързаното движение на задните им колела, пушека, които излизаше изпод калниците им. Чуваш рева на различните баварски произведения на моторното изкуство. Сякаш имах цялото време на света. Сякаш въртях волана на забавен кадър, за да запазя ъгъла си на пързаляне. Времето беше мое. Тъкмо тогава всичко ме връхлетя отново с невероятна бързина - шума се нормализира, мириса на изгоряла гума си проби път до белите ми дробове, Сашо и Мегов вече се бяха изнесли от кръстовището, а моя магически дрифт беше към края си. Ушите ми пулсираха, сърцето ми биеше заедно с коляновия вал на 6000 оборота в минута. Спускане, охлаждане на страстите за 6 секунди и пак бяхме на светофара, подредени за нов обратен. Вече бях хипнотизиран. Правихме завой след завой с вратите напред, в една подредба. Пазихме гърба и страничните си врати. Виждах повече лайсните под прозореца на Сашо и Любо, отколкото тяхните задници. Усещах как гумите се отказаха да осигуряват сцепление и просто носеха колата, бутайки и през 4-те колела настрани. В същото време кратко отнемане на тежестта на десния крака ми осигуряваше достатъчен захват с асфалта, за да продължа своето движение напред. Всичко беше един дрифтаджийски унес. Внимаваш само да не закачиш някого, докато го изпреварваш, но съзнанието ти е приковано към следващия обратен завой. Не знам колко време продължи всичко, а и едва ли някой с точност може да каже колко продължи първия тур. Спряхме на ОМВ. Бяхме само 12 коли, а чакахме още Оставихме машинките да починат малко. Бяхме опиянени. Прегръщахме се, все едно току що сме станали бащи. Всеки галеше с поглед или ръка своя верен кон, а в очите на всички имаше тази особена, синьо-бяла искрица. Бяхме забравили за различия, за произход, за възраст. Сърцата ни туптяха в синьо-бяла честота. От унеса ни извадиха Пенчев и след това Енджи и водената от него партизанска дружина, която буквално влетя с капачката на резервоарите се напред към колонките. Вече нищо не можеше да ни спре. Въртяхме се като обезумели на огромния, сравнен с на други бензиностанции, плац. Всеки имаше своите минутки слава, всеки нетърпеливо, но културно изчкаваше предишната звезда, за да изгрее неговата собствена. Всеки показваше какво е научил и колко добре си е направил домашното, под дружеските аплодисменти на публиката и участниците. Малко след това, още с топли гуми поехме към втора обиколка, която беше не по-малко вълнуваща, а и вече познавахме добре марширута и леко се изнасяхме и донагласяхме преди завоя, за да го вземем максимално добре. Отново времето стана моя притежание, което подобно на пясък в дланта ми се изнизваше в зависимост от това, колко силно съм стиснал юмрука си - много бавно и плавно, като се наслаждавах на всяка отделна прашинка, на вски милиметър грайфер, останал по асфалта, на всеки сантиматър движение на гумата настрани или експлозивното изсипване на голямам ударна доза пясък - тогава колите хвърчаха с 50 - 60 км/ч настрани и веднага след това пак и пак и пак. Вече не знам колко серии бяхме направили, преди да видя полицейската патрулка, спряла на червено на светофара срещу нас. Опитах се да предупредя хората, но уви, всеки беше унесен като мен и пред пазителите на реда последва едно невероятно шоу - водачи и гуми топли, задници палави. Изглежда полицайте се насладиха на представлението, защото не гледаха лошо, нито ни подгониха, а изчакаха зелено, след което влязоха в бензиностанцията. Една част от нас се изниза, след като предупреди другите, които останаха там. Яд ме е, че и аз не останах, защото органите на реда са се държали съвсем дружелюбно
- Айде, момчета - полека да си тръгвате, да не стане някоя беля
Искаше ми се да съм там, за да им кажа едно
- Благодаря за разбирането, тръгваме си, лека вечер.
А служителите на бензиностанцията бяха нахилени до уши
И не можах да спя тази нощ.
Беше велико.
Беше невероятно.
Беше просто баварска вечер с приятели.
Беше вечер, изпълнена с любов към машините, към приятелството и към събирането на мухи със страничните огледала.
До следващия път

[ati Профил ICQ]

Цяла нощ не можах да спя. Баси, то по-хубаво и въкнуващо от първия път. И получавам ЛС тази сутрин от Енджи - Бате, напиши нещо за снощи, ама като едно време
Снощи бях много изморен. Дори се чудех дали да дойда и да дремя там, но дремнах в колата преди да дойда, та поне възстанових малко сили. На Еко както винаги оживление, лаф с този, смях с онзи. И тъкмо мислех да си ходя, когато Драйвингод дойде при мен с въпроса - Ти какво ще правиш сега?... Ще си ходя, отговорих аз, уморен съм, искам да спя.
-Аааа, добре тогава, няма проблем - каза той с блеснали очи
- Е, кажи поне защо ме попита - настоях аз
- А, нищо, нищо
- Е, кажи де
- Абе с Цанков имаме един марпирут за дрифтване тук, но щом като си изморен.....
Бях пръв в колата, наредил багажа така, че да не се пързаля и оставил колата да поработи малко. От моя гледна точка всички много се туткаха, докато тичат към колите си, ръцете и краката ми трепереха от вълнение, усилих си Ред Хот Чили Пепърс до дупка и се наредих след Сашо в колона. Нетърпеливо форсирани двигатели и удрящи прекъсвачи говориха за кипналата кръв на малките зверове. След минутка потеглихме 12 коли, водени много умело от Сашо, който изчакваше на всеки по-голям светофар колоната да се събере. Ловното ни място беше бул. Димитър Нестеров (знам, че се слага в кавички, но нямам търпение да стигна до дрифтовете, ще ме извините), по-точно обратните завой към Омв от страната на Красна Поляна и обратните до ВМА и на Цар Борис 3. Първото кръгче беше разгряващо и опознавателно. Пред мен бяха Сашо и Мегов. Първи обратен - ихааааааа, ляво, дясно, ляво и газ към тунела. Тук е мястото да се извиня на Боби, която се возеше с мен, че не обелих нито една дума, но бях потънал в своя собстен свят. Завоя на Цар Борис беше следващата цел. Там се прави обратен завой от двете леви ленти, като с моето сучене успях да подплаша един бакшиш, който чак избяга в най-дясна лента след маневрата, предреждайки цялата колона, само и само да е далеч от нас Зелено, газ обратно по Нестеров. Кривнахме в една уличка, за да можем да се наредим странично на светофара до ОМВ, което да ни позволи да се засилим и да го дрифтваме на втора. За кефа няма смисъл да говорим - на всички прави отсечки с Асен танцувахме от крайна лявя до крайна дясна. 12 коли бяха отново спрени от червената светлина, давайки възможност на шофьорите да затегнат хватката на воланите, а на пасажерите възможността да поемат малко кислород. Зелено и газзз - Сашо с почти 90 градусов ъгъл спрямо движенито си, Мегов с ревящ шестак и бързоподвиваща се задница, а Асен с типичното БМВ - изражение (къси+фарове за мъгла) настрани зад мен. Не знаех накъде да гледам. Последва най-якия завой от всички - този на ВМА. Завоя се състои от два поредни 90-градусови завивания на около 30 метра едно от друго. С добра засилка може да се издрифтва целия и дори да се влезе така в правата (настрани), защото остров има чак след още 50-тина метра - напълно достатъчно да си прибереш задницата. Пързаляйки колата настрани като чели времето забави своя ход, давайки ми възможност да чуя всеки отделен шум, всяка светлинна игра на фаровете и стоповете в различен стадий на дрифт. До мен Боби викаше все едно от много далеч - Иеее, супер. Пред мен Сашо и Мегов като чели бяха застинали, движеха се едвам едвам. Много ясно виждах забързаното движение на задните им колела, пушека, които излизаше изпод калниците им. Чуваш рева на различните баварски произведения на моторното изкуство. Сякаш имах цялото време на света. Сякаш въртях волана на забавен кадър, за да запазя ъгъла си на пързаляне. Времето беше мое. Тъкмо тогава всичко ме връхлетя отново с невероятна бързина - шума се нормализира, мириса на изгоряла гума си проби път до белите ми дробове, Сашо и Мегов вече се бяха изнесли от кръстовището, а моя магически дрифт беше към края си. Ушите ми пулсираха, сърцето ми биеше заедно с коляновия вал на 6000 оборота в минута. Спускане, охлаждане на страстите за 6 секунди и пак бяхме на светофара, подредени за нов обратен. Вече бях хипнотизиран. Правихме завой след завой с вратите напред, в една подредба. Пазихме гърба и страничните си врати. Виждах повече лайсните под прозореца на Сашо и Любо, отколкото тяхните задници. Усещах как гумите се отказаха да осигуряват сцепление и просто носеха колата, бутайки и през 4-те колела настрани. В същото време кратко отнемане на тежестта на десния крака ми осигуряваше достатъчен захват с асфалта, за да продължа своето движение напред. Всичко беше един дрифтаджийски унес. Внимаваш само да не закачиш някого, докато го изпреварваш, но съзнанието ти е приковано към следващия обратен завой. Не знам колко време продължи всичко, а и едва ли някой с точност може да каже колко продължи първия тур. Спряхме на ОМВ. Бяхме само 12 коли, а чакахме още Оставихме машинките да починат малко. Бяхме опиянени. Прегръщахме се, все едно току що сме станали бащи. Всеки галеше с поглед или ръка своя верен кон, а в очите на всички имаше тази особена, синьо-бяла искрица. Бяхме забравили за различия, за произход, за възраст. Сърцата ни туптяха в синьо-бяла честота. От унеса ни извадиха Пенчев и след това Енджи и водената от него партизанска дружина, която буквално влетя с капачката на резервоарите се напред към колонките. Вече нищо не можеше да ни спре. Въртяхме се като обезумели на огромния, сравнен с на други бензиностанции, плац. Всеки имаше своите минутки слава, всеки нетърпеливо, но културно изчкаваше предишната звезда, за да изгрее неговата собствена. Всеки показваше какво е научил и колко добре си е направил домашното, под дружеските аплодисменти на публиката и участниците. Малко след това, още с топли гуми поехме към втора обиколка, която беше не по-малко вълнуваща, а и вече познавахме добре марширута и леко се изнасяхме и донагласяхме преди завоя, за да го вземем максимално добре. Отново времето стана моя притежание, което подобно на пясък в дланта ми се изнизваше в зависимост от това, колко силно съм стиснал юмрука си - много бавно и плавно, като се наслаждавах на всяка отделна прашинка, на вски милиметър грайфер, останал по асфалта, на всеки сантиматър движение на гумата настрани или експлозивното изсипване на голямам ударна доза пясък - тогава колите хвърчаха с 50 - 60 км/ч настрани и веднага след това пак и пак и пак. Вече не знам колко серии бяхме направили, преди да видя полицейската патрулка, спряла на червено на светофара срещу нас. Опитах се да предупредя хората, но уви, всеки беше унесен като мен и пред пазителите на реда последва едно невероятно шоу - водачи и гуми топли, задници палави. Изглежда полицайте се насладиха на представлението, защото не гледаха лошо, нито ни подгониха, а изчакаха зелено, след което влязоха в бензиностанцията. Една част от нас се изниза, след като предупреди другите, които останаха там. Яд ме е, че и аз не останах, защото органите на реда са се държали съвсем дружелюбно
- Айде, момчета - полека да си тръгвате, да не стане някоя беля
Искаше ми се да съм там, за да им кажа едно
- Благодаря за разбирането, тръгваме си, лека вечер.
А служителите на бензиностанцията бяха нахилени до уши
И не можах да спя тази нощ.
Беше велико.
Беше невероятно.
Беше просто баварска вечер с приятели.
Беше вечер, изпълнена с любов към машините, към приятелството и към събирането на мухи със страничните огледала.
До следващия път

[Vasilen Профил ICQYIM]

Междувпрочем доколкото разбрах полицаите са били извикани от господина с опел астрата която беше спряла до мен и Неопринта, като дойдоха той се насочи към тях вероятно да каже защо се е обадил.
След като си размениха няколко думи въпросния господин с усмивка на уста и през зъби каза достатъчно високо за да го чуя
- Чао дупета!