person_outline
search

Статии с етикет: BMW M4

Легенда за страстта! BMW M4 Competition stars

 

Преди повече от 30 години в Бавария от страстта на немските инженери се ражда една икона! Те превръплъщават моторспорт гените на BMW Motorsport в един автомобил, който поставя първите думи в белите страници на една легендарна история. История, която пренася до днес дух и традиции в създаването на един от най-добрите спортни автомобили на планетата – М3!

Днес обаче времената са различни. Двувратото купе вече се казва М4, двигателите вече не са пословични със своя натурално аспириран характер, пуристкото усещане лека-полека отстъпи място на повече потребителски „интерфейс“, а ценностите и духа освободиха пространство за маркетинговия отдел да се развихри. Това превърна М4 в много различен от предшествениците си автомобил и ми бе трудно да приема нещата по този начин. Първоначално М4 оправда страховете ми – усещането от двигателя бе далеч от това, с което сме свикнали, телепатичната връзка с управлението бе значително притъпена, а шасито бе доста опърничаво и изненадващо непредвидимо. Колата все още бе невероятно потентна и по-способна от всякога, изненадващо практична и завладяващо красива, но липсата на съвършената симбиоза между човек и машина, притъпения дух и усещане, и загубата на част от прецизността на управлението ѝ сякаш бяха отнели част от завещанието, което BMW Motorsport бяха оставили на М3 да пази през годините. Макар и страхотна... в М4 нещо ми липсваше!

Липсваше... до сега! Всички твърдяха, че фейслифтовата кола е драматично различна като качества, поведение и усещане. Не знам как с едни и същи съставки може да се очаква толкова различен резултат. Страстта и любовта към М3 обаче ме караха сляпо да повярвам и всячески да се опитвам да преодолея горчивината от дребните на вид недостатъци на днешните времена. Оправдавам всичко това с „днешните времена“, защото ясно осъзнавам причината (знаете там различните еко регулации и рестрикции) за всяка стъпка на М към тези резултати и знам, че връщане назад няма...

Аз обаче ще се върна назад... Не към Е92 М3 или първородното Е30, а към един слънчев ден преди няколко месеца. Един ден, който промени интимните ми отношения с М4. Една авантюра, която даде толкова усещания и емоция, че ме накара да преоткрия моторспорт гените на М, завещани преди повече от 30 години, във всеки един миг с M4 Competition.

Пред офиса на Бова Кар в София ме очакваше Phoenix Yellow M4 Competition и поне във въздействащото визуално присъствие на обновената М кола няма никакво съмнение! Съвсем без колебание определям М4 като най-красивия представител на тази линия М коли за всички времена, точка! Извивките, острите ръбове, играта на светлината с повърхностите, изящната странична линия, стройната талия и пищната форма на калниците, агресивния поглед, издатината на капака... истинска наслада за сетивата! Кара ви да настръхнете още преди да сте я докоснали...

Външно ще познаете LCI версията само по обновените светлини, а Competition пакета е загатнат само от интересните джанти, които признавам, че не харесвах в началото заради лекото им „тунинг“ звучене в GTS-a. Тук обаче са съвършена добавка към невероятното излъчване и признавам, че се влюбих в тях.

Във вътрешността отново семпло е загатнато за по-специалната версия – седалките на Competition-а са с доста екстравагантна форма и дупките в тях определено не говорят за нещо пропуснато.

Време е да събудим демоните... Дори не знам защо използвах точно тази метафора, но в момента, връщайки се назад към тази наша закачка с „нея“, това ми се струва най-близкото до съзнанието сравнение. Сякаш в тази версия от М са добавили щипка вълшебна отвара, която е събудила толкова страст, характер и емоция в този автомобил, че ви побиват тръпки още в мига, в който нежния натиск на старт бутона активира толкова възбуждащ механичен тътен, че лично аз не можах да повярвам, че това е кола, толкова близка до онова М4, което карах преди време. Акустичната симфония е толкова приятна, че не искате да я гасите... никога. През целия ден дори не си и помислих да активирам аудио системата. Дори нямам представа дали колата, която имах в ръцете си, бе снабдена с Harman-Kardon-а, който толкова обожавам и боготворя в създаването на несравнима акустична атмосфера.

Нашата романтична разходка започна внимателно, нежно и... леко притеснено. Страхувах се, че по-интимните ни отношения може да ме разочароват отново. Да, и преди М4 бе страхотна на пътя, но онова горчиво усещане за дребни липси винаги ме тормозеше. Опознавахме се. Бавно и внимателно. Чувствах се страхотно, защото всяка следваща стъпка навътре в нейната душа ме възнаграждаваше с щедри усещания. По-щедри отколкото съм очаквал и по-сладки отколкото съм мечтал да получа... Завладя ме с палитра от емоции, които имаше и преди, но сякаш този път са с точно онази допълнителна щипка по-завършени, по-истински, по-непринудени. Красиво е точно, колкото бе и природата по пътя, до който ме отведе тя. Колкото повече я натисках, толкова повече тя ме насърчаваше да не се страхувам от нейния характер, толкова повече ми показваше от нейната история, гени и дух. Традициите на ултимативните машини за шофиране все още живеят тук и ме накараха да си мисля, че „днес“ всъщност е съвършеният ден, защото получаваме резултатите от всичкото минало зад гърба си, пречупени през нашето съзнание и опит, и следствие от цялото развитие на света около нас. Хубаво е да живеем днес и да се радваме на всичко това...

Осъзнавайки прекалената лиричност на завладяните от усещането от нея писания по-горе, ще трябва да преведа. Управлението на М4 се усеща значително по-чувствително и предава такова усещане и на вас, свързвайки ви повече с пътя отколкото преди. Шасито е също толкова пълно със сцепление с пътя, но вече е доооста по-информативно и предвидимо, по-плавно и прецизно, и въпреки, че очаквате да е много по-твърдо заради Competition пакета, всъщност е все така приятно по нормалните пътища (дори у нас). Двигателят е осезаемо по-отзивчив, усеща се още по-силен и турбо дупката е свалена доста по-ниско в оборотния диапазон и минимизирана чувствително. Накрая, благодарение на новите седалки, шофьорската позиция е още по-съвършена и приятната прегръдка на М4 ви кара да искате още и още... И колкото повече искате, толкова повече ви дава! А колкото повече получавате, толкова сетивата ви пируват от усещането и емоцията, на които се наслаждавате...

Интересното е, че докато първото поколение на М4 се усещаше не съвсем щастливо и доста опърничаво около ръба, тук нещата се превръщат в съвършен танц. Всяка команда с волана се изпълнява безропотно и със съвсем ясна идея до къде можете да се простирате, като недозавиване по нормалните пътища е почти невъзможно да генерирате, а прецизността и директността на волана са в перфектно отношение, така че да са сякаш директно дирижирани от мозъка ви и неговите желания. Четирите колела следват зададените с волана и педалите команди толкова ясно и пунктуално, че на моменти даже се питате дали всъщност не сте със състезателни сликове на пистата, а когато прекрачите границата на разумното можете толкова ясно да го усетите и толкова красиво да го превърнете в съвършен пирует, че и Стефан Зашев, дрифт пилота на BMW Клуб България и Mirafiori Team, да ви стисне ръката.

Дори стигайки и до двигателя не мога да намеря причина да се оплача. Да, с принудително пълнене е. Да, не е отзивчив като S65-цата в Е92 М3, която наследи например. Да, турбото и неговото замисляне се усеща, но толкова апетитно гони оборотите и ви възнаграждава толкова от рано и толкова за дълго с брутална сила, че забравяте за всичко това.

И да... звука... ох този звук. Направили са много за това с Competition ауспуховата система да звучи по-възбуждащо и въздействащо. Това определено липсваше преди. Напомня ми на механичния звук от шестака в Е46 М3, придружен от басовия тембър на S65 и трещи и пука като нищо до сега.

Докато The Power Crew запечатваха своите шедьоври през обективите си аз се опитвах да създам спомени в съзнанието си и да оценя колко е „пораснало“ М4. Колко промени се крият в ревизираното управление, окачване, двигател и генерация на Competition пакета на фейслифтовия модел. Осъзнах, че макар и различно, М4 е това, което днес трябва да бъде едно М3! Близко до съвършенството за шофиране, отлично приспособимо към ежедневието на хората в нашето време и толкова въздействащо, че да ни напомня да се наслаждаваме на пътя, който изминаваме всеки ден, дори в напрегнатата ни реалност. Моторспорт в живота ни без да напускаме света си. „Днес“ ми харесва, защото носи емоция, дух и традиции от вчера, пречупени през призмата на настоящето и стремежа ни към бъдещето. Бих вървял по този път... с нея... и не исках да се разделим в края на деня!

 

Текст: Александър Цветков, Automobilisti

Фотография: The Power Crew

Абонамент чрез RSS