История
Модератори: mitaka7, Общи модератори
15 мнения
• Страница 1 от 1
История
Заведението. Тежкият въздух. Музиката. Бас. Някакъв рап, леко миксиран от неопитен квартален диджей. Не можеше да си чуе мисълта. Болеше го главата. Приятелката му стоеше до него. Той я погледна, а тя му хвърли нежен поглед. Приличаше на малко момиче. Невинна. Не като него. Повъртя ключовете в ръката си още малко и реши да излезе. Не каза нищо на никого. Просто излезе от диското. Облегна се с гръб на студената стена. Не се чуваше почти нищо от музиката. Нямаше и помен от тежкия въдух. Беше го заместил студен, сравнително чист, нощен въздух. Звездите светеха ярко на фона на тъмносиньото небе. След няколко секунди вратата се отвори и от дискотеката излезе някаква к**ва, а след нея и Тя. Беше притеснена.
- Какво има, мило? Защо излезе, да не ти е лошо? – мек, нежен глас.
- Не, не е това. Просто не ми е до силна музика и аромат на цигари. Трябваше ми малко чист въздух.
Тя го погледна угрижено, приближи се до него и го прегърна. Той я целуна. Обичаше я. Но не я заслужаваше. Постоя така няколко минути. Не искаше този момент да свършва. Каза и нежно:
- Мисля да се поразходя с колата. – каза го без да я погледне. Нямаше сили.
- Ще дойда с теб. – отвърна му тя, със все така мек като разтопен мед глас.
- Недей. Не искам да страдаш заради мен.
Тук тя го погледна много изненадано. Нещо средно между изненада и страх.
- Какво искаш да кажеш?
- Нищо. Просто ще се поразходя. Ако държиш, ела.
- Естествено, аз те обичам. Може ли да не държа на теб.
Тя каза това с все същия невинен глас, все така наивна беше. Не знаеше, а може би просто не искаше да знае. Той натисна копчето на алармата и мигачите на бавареца нежно примигнаха. Качиха се в колата. Завъртя ключа. Феерия от светлини озари таблото. Настрой климатика, пусна фаровете и потегли. Движеше се бавно, почти пъплеше. Скоро срещнаха табелата на изхода на града. Той спря.
- Искам много добре да си помислиш струва ли си да дойдеш с мен. Може и да не се върнем.
- Какво намекваш? Започваш да ме плашиш. – този път гласа и пак беше мек, но се усещаха трепкания от страх – Разбира се, че ще дойда. Струва си.
- Добре. Закопчай си колана.
Тази реплика, която използваше много рядко, я накара да потръпне. Какво мислеше да прави? Защо я беше попитал струва ли си? Хиляди въпроси. Отговор нямаше. Тя си сложи колата. Тук Кентата, така му викаха от детството, пусна CD-то, като намали почти докрай музиката. Сякаш просто му трябваше нещо за фон. Първа, втора, трета. На четвърта накара стрелката на оборотомера да стигне последната цифра, а колата да покаже възможностите на всичките си 289 коня. Скоростта беше около двеста. Той мълчеше, а тя... Тя все още търсеше отговори на въпросите си. Магистралата се разстели пред тях, а малкият нощен час предполагаше почти нулево движение.
А на всичките въпроси, Кентата или по истинско име Антон, имаше отговор. Но той не и беше казал. Знаеше, че трябва, но нямаше сили да я загуби. Тя беше останала единственото истинско нещо в живота му. Откакто бе решил да си докара бързи пари, целият му живот рухна като къщите от кибритени клечки, които децата строят. Всичко стана преди три месеца. Негов приятел го беше попитал дали иска да му свърши услуга, пък той може да му даде достатъчно пари, за да си сбъдне мечтата. А мечтата си, Антон караше в момента. Естествено, беше се съгласил. Момче на 19, никакъв опит в живота, мислеше си, че още е в училище. Че все още най-голямото възможно наказание е да викнат родителите му и да не получи джобни за един месец. Да ама не. Приятелят му беше вкарал в страната два килограма и половина кокаин и търсеше пазар. Трябваше да продава тайно, защото големите не обичаха други да се намесват на пазара. Задачата на Антон беше да намери дилъри. Не беше много трудно, в гимназията беше много популярен и имаше много приятели. Имаше и такива, занимаващи се с наркотици. От общо дванайсет човека, трима завършиха в тоалетната, погрешка вкарали си двойна доза, четирима бяха разстреляни, защото дължаха много пари, а останалите му свършиха работа. Продадоха коката за нула време. Антон си купи така желаното БМВ. Беше на върха на щастието. Повечето негови съученици караха опелчета и тук-таме някой стар Мерцедес, а той караше почти ново БМВ. Каза си, че това му стига и че тази история с наркотиците е затворена страница за него. Но се излъга. След седмица, същият приятел му се обади. Този път пет килограма. Не можеше да му откаже. Един вид му бе задължен. Така вкараха успешно десетина пратки, като последната беше 13 килограма. Кентата започна да се движи тузарски, купи си скъп часовник, маркови дрешки и очила “Гучи”. С една дума – стана голЕм. Обаче всички разбраха как изкарва парите си. Включително и родителите му. Зарязаха го. Абсолютно всички. Не отведнъж, постепенно обажданията от приятели намаляха. Не му се обажаха да го поканят на мач в събота, нито да гледат някой мач в неделя. А родителите му не успяха да се примирят с “професията” на сина си и затова решиха, че е по-добре да нямат син. Беше му неприятно най-вече за тях, но сега живееше на бързи обороти, имаше много нови приятели(същите като него) и си мислеше, че това е един хубав живот. И да не забравим приятелката му. Тя единствена не го заряза. Но приказката на Антон беше към края си. Днес следобед му се беше обадил същият приятел, като по телефона бе много пестелив откъм думи. Каза само: “Кент, свърши. Разбрали са за нас и са ни поръчали.” След това връзката прекъсна. Най-вероятно човекът, седящ на другата линия, щеше да вземе една доза повече и да сложи край на живота си. Но Антон нямаше да свърши така. Първо, защото не употребяваше наркотици, и второ, защото имаше друга идея. Но Тя нищо не знаеше за това какво предстой. Нищо не знаеше и за наркотиците или поне се надяваше да е лъжа.
Той настъпи газста. След 10 минути слезе от магистралата. Беше в покрайнините на София. Тръгна към Кюстендил. След няколко минути спря да зареди на ОМВ. Взе и две кафета. След това продължиха. Пътят вапочваше все повече да се “начупва”. Остри завои, голям наклон. Антон караше колата на предела на възможностите й. Караше перфектно. Сигурен беше, че ако можеше да е на мястото на пилот поне за един ден, от дадената компания щяха да му предложат работа. Баща му го бе учил да кара като малък. Имаха семейна жигула. Там, на десет, Кентата за първи път се изплаши истински. Баща му го учеше по заснежен път и колата поднесе. Нищо не се случи, защото скоростта беше малка, но след това краката му трепереха няколко часа. От тогава до сега бяха минали години. Той бе усъвършенствал стила си на шофиране. Сега взимаше перфектно завоите. Следваше една отвбивка, а пред нея табела “Спри! Пропусни колоната.” Антон спря. Колона нямаше. Излезе от колата. Десито, така се казваше Тя, го последва безмълвно. Кентата отвори багажника и извади оттам пакет цигари. Запали една. Червено Боро. Не бе пушил цигари от една година. Знаеше, че ще умре млад, но смъртта му нямаше да има нищо общо с вредния навик. Дръпна с оълния капацитет на белите си дробове. Успокояващо. Загледа се в съвършенството на природата. Всичко бе толкова красиво, колкото и най-големият художник не може да го направи. След това отново се качи в колата. Потегли, като сега взимаше завоите, сякаш всеки щеше да му е последен. И нямаше нищо против това. За него животът беше свършил. Имаше само една кола и една жена. Ето, рязък ляв завой. Не бе преценил точно и даде газ в завоя. Колата поднесе. Опита се да компенсира с волана и връщане на газста, но не успя. Задницата удари мантинелата, последва камшик и колата полетя в пропастта. Летяха около сто метра, като любовта има намери за последна спирка един дебел бор.
На следващата сутрин, новината на първа страница беше:
“Наркопласьор и приятелката му загинаха при жестока катастрофа.”
Споменаваха имената им още няколко дни и след това светът забрави за него и за нея. Бяха като фойерверк. Първоначално незабележим, за части от секундата вниманието на всички е приковано в него, и след това всички забравят.
- Какво има, мило? Защо излезе, да не ти е лошо? – мек, нежен глас.
- Не, не е това. Просто не ми е до силна музика и аромат на цигари. Трябваше ми малко чист въздух.
Тя го погледна угрижено, приближи се до него и го прегърна. Той я целуна. Обичаше я. Но не я заслужаваше. Постоя така няколко минути. Не искаше този момент да свършва. Каза и нежно:
- Мисля да се поразходя с колата. – каза го без да я погледне. Нямаше сили.
- Ще дойда с теб. – отвърна му тя, със все така мек като разтопен мед глас.
- Недей. Не искам да страдаш заради мен.
Тук тя го погледна много изненадано. Нещо средно между изненада и страх.
- Какво искаш да кажеш?
- Нищо. Просто ще се поразходя. Ако държиш, ела.
- Естествено, аз те обичам. Може ли да не държа на теб.
Тя каза това с все същия невинен глас, все така наивна беше. Не знаеше, а може би просто не искаше да знае. Той натисна копчето на алармата и мигачите на бавареца нежно примигнаха. Качиха се в колата. Завъртя ключа. Феерия от светлини озари таблото. Настрой климатика, пусна фаровете и потегли. Движеше се бавно, почти пъплеше. Скоро срещнаха табелата на изхода на града. Той спря.
- Искам много добре да си помислиш струва ли си да дойдеш с мен. Може и да не се върнем.
- Какво намекваш? Започваш да ме плашиш. – този път гласа и пак беше мек, но се усещаха трепкания от страх – Разбира се, че ще дойда. Струва си.
- Добре. Закопчай си колана.
Тази реплика, която използваше много рядко, я накара да потръпне. Какво мислеше да прави? Защо я беше попитал струва ли си? Хиляди въпроси. Отговор нямаше. Тя си сложи колата. Тук Кентата, така му викаха от детството, пусна CD-то, като намали почти докрай музиката. Сякаш просто му трябваше нещо за фон. Първа, втора, трета. На четвърта накара стрелката на оборотомера да стигне последната цифра, а колата да покаже възможностите на всичките си 289 коня. Скоростта беше около двеста. Той мълчеше, а тя... Тя все още търсеше отговори на въпросите си. Магистралата се разстели пред тях, а малкият нощен час предполагаше почти нулево движение.
А на всичките въпроси, Кентата или по истинско име Антон, имаше отговор. Но той не и беше казал. Знаеше, че трябва, но нямаше сили да я загуби. Тя беше останала единственото истинско нещо в живота му. Откакто бе решил да си докара бързи пари, целият му живот рухна като къщите от кибритени клечки, които децата строят. Всичко стана преди три месеца. Негов приятел го беше попитал дали иска да му свърши услуга, пък той може да му даде достатъчно пари, за да си сбъдне мечтата. А мечтата си, Антон караше в момента. Естествено, беше се съгласил. Момче на 19, никакъв опит в живота, мислеше си, че още е в училище. Че все още най-голямото възможно наказание е да викнат родителите му и да не получи джобни за един месец. Да ама не. Приятелят му беше вкарал в страната два килограма и половина кокаин и търсеше пазар. Трябваше да продава тайно, защото големите не обичаха други да се намесват на пазара. Задачата на Антон беше да намери дилъри. Не беше много трудно, в гимназията беше много популярен и имаше много приятели. Имаше и такива, занимаващи се с наркотици. От общо дванайсет човека, трима завършиха в тоалетната, погрешка вкарали си двойна доза, четирима бяха разстреляни, защото дължаха много пари, а останалите му свършиха работа. Продадоха коката за нула време. Антон си купи така желаното БМВ. Беше на върха на щастието. Повечето негови съученици караха опелчета и тук-таме някой стар Мерцедес, а той караше почти ново БМВ. Каза си, че това му стига и че тази история с наркотиците е затворена страница за него. Но се излъга. След седмица, същият приятел му се обади. Този път пет килограма. Не можеше да му откаже. Един вид му бе задължен. Така вкараха успешно десетина пратки, като последната беше 13 килограма. Кентата започна да се движи тузарски, купи си скъп часовник, маркови дрешки и очила “Гучи”. С една дума – стана голЕм. Обаче всички разбраха как изкарва парите си. Включително и родителите му. Зарязаха го. Абсолютно всички. Не отведнъж, постепенно обажданията от приятели намаляха. Не му се обажаха да го поканят на мач в събота, нито да гледат някой мач в неделя. А родителите му не успяха да се примирят с “професията” на сина си и затова решиха, че е по-добре да нямат син. Беше му неприятно най-вече за тях, но сега живееше на бързи обороти, имаше много нови приятели(същите като него) и си мислеше, че това е един хубав живот. И да не забравим приятелката му. Тя единствена не го заряза. Но приказката на Антон беше към края си. Днес следобед му се беше обадил същият приятел, като по телефона бе много пестелив откъм думи. Каза само: “Кент, свърши. Разбрали са за нас и са ни поръчали.” След това връзката прекъсна. Най-вероятно човекът, седящ на другата линия, щеше да вземе една доза повече и да сложи край на живота си. Но Антон нямаше да свърши така. Първо, защото не употребяваше наркотици, и второ, защото имаше друга идея. Но Тя нищо не знаеше за това какво предстой. Нищо не знаеше и за наркотиците или поне се надяваше да е лъжа.
Той настъпи газста. След 10 минути слезе от магистралата. Беше в покрайнините на София. Тръгна към Кюстендил. След няколко минути спря да зареди на ОМВ. Взе и две кафета. След това продължиха. Пътят вапочваше все повече да се “начупва”. Остри завои, голям наклон. Антон караше колата на предела на възможностите й. Караше перфектно. Сигурен беше, че ако можеше да е на мястото на пилот поне за един ден, от дадената компания щяха да му предложат работа. Баща му го бе учил да кара като малък. Имаха семейна жигула. Там, на десет, Кентата за първи път се изплаши истински. Баща му го учеше по заснежен път и колата поднесе. Нищо не се случи, защото скоростта беше малка, но след това краката му трепереха няколко часа. От тогава до сега бяха минали години. Той бе усъвършенствал стила си на шофиране. Сега взимаше перфектно завоите. Следваше една отвбивка, а пред нея табела “Спри! Пропусни колоната.” Антон спря. Колона нямаше. Излезе от колата. Десито, така се казваше Тя, го последва безмълвно. Кентата отвори багажника и извади оттам пакет цигари. Запали една. Червено Боро. Не бе пушил цигари от една година. Знаеше, че ще умре млад, но смъртта му нямаше да има нищо общо с вредния навик. Дръпна с оълния капацитет на белите си дробове. Успокояващо. Загледа се в съвършенството на природата. Всичко бе толкова красиво, колкото и най-големият художник не може да го направи. След това отново се качи в колата. Потегли, като сега взимаше завоите, сякаш всеки щеше да му е последен. И нямаше нищо против това. За него животът беше свършил. Имаше само една кола и една жена. Ето, рязък ляв завой. Не бе преценил точно и даде газ в завоя. Колата поднесе. Опита се да компенсира с волана и връщане на газста, но не успя. Задницата удари мантинелата, последва камшик и колата полетя в пропастта. Летяха около сто метра, като любовта има намери за последна спирка един дебел бор.
На следващата сутрин, новината на първа страница беше:
“Наркопласьор и приятелката му загинаха при жестока катастрофа.”
Споменаваха имената им още няколко дни и след това светът забрави за него и за нея. Бяха като фойерверк. Първоначално незабележим, за части от секундата вниманието на всички е приковано в него, и след това всички забравят.
- vankatagsi
- младши ентусиаст
- Мнения: 624
- Регистриран на: 25.11.2007
- Местоположение: София, западния край
- Пол: Мъж
- Кара: Е46 323CI
- Мечтае да кара: E36 M3 evo с валове
Re: История
браво, добра е историята
Последна промяна vankatagsi на 07 Фев 2010, 18:23, променена общо 1 път
- ceco_
- кандидат ентусиаст
- Мнения: 96
- Регистриран на: 15.08.2008
- Местоположение: София
- Пол: Мъж
- Кара: `99 318i E36 Touring
- Мечтае да кара: M5 Touring
Re: История
Завладяваща история, много добре написана. Като цяло можеше малко по-обширно, но само като препоръка. н
- Toni 74
- кандидат ентусиаст
- Мнения: 59
- Регистриран на: 9.08.2006
- Местоположение: VRATSA
- Пол: Мъж
Re: История
браво.
- svruhnadaren
- Потребител
- Мнения: 1
- Регистриран на: 7.02.2010
- Пол: Мъж
Re: История
Не е зле, скоро ще ви представя и своя историйка.
- VT5602AK
- старши ентусиаст
- Мнения: 2048
- Регистриран на: 30.01.2006
- Местоположение: London
- Пол: Мъж
- Кара: E36S50B30,Mini Cooper S
- Мечтае да кара: S50B30 turbo
- Детайли за колата: модифицирани
Re: История
криминална историйка с фатален край
- zliat71
- кандидат ентусиаст
- Мнения: 103
- Регистриран на: 15.02.2008
- Местоположение: SOFIA///GREECE
- Пол: Мъж
- Кара: 99"318 I"E-46
- Детайли за колата: E46
Re: История
страхотен разказ,а това не ли е и действителен случай.
- georgymk
- младши ентусиаст
- Мнения: 697
- Регистриран на: 21.07.2009
- Местоположение: В.Търново
- Пол: Мъж
- Кара: кракомобил
- Детайли за колата: [url]http://flickcabin.com/public/view/full/84667[url/]
Re: История
добре е,постарал си се
1) За намиране на жена са нужни пари и време =>
=> Жена = пари*време
2) "Времето е пари" =>
=> време = пари
3) Следователно от 1 и 2 - Жена = пари*пари
4) Парите са корен на всички проблеми =>
=> пари = √проблеми
Следователно от 1,2,3,4 :
---------------------------- 2
Жена = (√проблеми)
Съкращаваме корена в скобите и степента и получаваме:
Жена = проблеми.
=> Жена = пари*време
2) "Времето е пари" =>
=> време = пари
3) Следователно от 1 и 2 - Жена = пари*пари
4) Парите са корен на всички проблеми =>
=> пари = √проблеми
Следователно от 1,2,3,4 :
---------------------------- 2
Жена = (√проблеми)
Съкращаваме корена в скобите и степента и получаваме:
Жена = проблеми.
Re: История
Историята е страхотна.
Поуката. Лесни пари няма.
Младите хора искат да имат без да работят. Така не става. Много млади момчета си заминаха, защото работеха за Големите хора от различни сектори. Не само наркотици...
Още ги споменават по телевизията.
Моят съвет: учете, работете там където оценяват труда ви. Карайте си BMW-то и се забавлявайте на мах.
Поуката. Лесни пари няма.
Младите хора искат да имат без да работят. Така не става. Много млади момчета си заминаха, защото работеха за Големите хора от различни сектори. Не само наркотици...
Още ги споменават по телевизията.
Моят съвет: учете, работете там където оценяват труда ви. Карайте си BMW-то и се забавлявайте на мах.
- Toneloker
- ентусиаст
- Мнения: 940
- Регистриран на: 5.06.2009
- Местоположение: Варна
- Пол: Мъж
- Кара: e70 3.5xd 2010 M packet
Re: История
Що ми се струва, че си преразказал viewtopic.php?f=2&t=145304? А да не говорим, че има 3000 подобни истории. И стига с тези прякори Шиша, Баницата, Петела, Бързака, Лудия, Откачения и т.н.
И вземете напишете история за някое Бмв излязло последното десетилетие.
Историите почнаха много да се повтарят, а това не е хубаво.
И вземете напишете история за някое Бмв излязло последното десетилетие.
Историите почнаха много да се повтарят, а това не е хубаво.
- Радо69
- кандидат ентусиаст
- Мнения: 163
- Регистриран на: 4.11.2008
- Местоположение: Асеновград
- Пол: Мъж
- Кара: е36,e39
- Мечтае да кара: м3
Re: История
Колега историята е страхотна !!
- Пинтев
- младши ентусиаст
- Мнения: 417
- Регистриран на: 30.04.2007
- Местоположение: Габрово
- Пол: Мъж
- Кара: СамУет
Re: История
Историята найстина е страхотна,и като се замисля,че това не само плод на някоя фантазия,а е част от нашият живот,и нещо ми трепва в душата.Защото и аз като се замисля искам да си направя моето БМВ да е бързо,да имам пари с които да разполагам,но казвам си че всичко ще стане с времето,казвам рано или късно аз ще сложа голям дигател на моята красавица,и това ме надъхва и симулира.Но знам че като го нарпавя ще изпитвам огромно удволетворение.
За това тази история е доста трогателна.
За това тази история е доста трогателна.
- malkiq utd
- кандидат ентусиаст
- Мнения: 100
- Регистриран на: 4.01.2010
- Местоположение: Sofiq
- Пол: Мъж
- Кара: е46
- Мечтае да кара: x6
Re: История
И от мен Поздрави
Супер история
Супер история
15 мнения
• Страница 1 от 1
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани