Виж темата - FUN: Вицове, картинки, линкове, текстове.

от **someone** » 01 Юни 2008, 21:42

http://missby.wordpress.com/2008/06/01/auto-adds/

от **go4et0o** » 01 Юни 2008, 23:30

Ей тва си направих одеве за ядене и после сварши (не съм го изял сам :mhihi:

) работата е,че е снимано преди и след :mhihi:

от **NIKE** » 01 Юни 2008, 23:36

Един ден пред телевизора

Тръшна ме някакъв грип и трябваше да си остана вкъщи. Нямах нищо за четене, затова се наложи да прекарам деня си в чудната компания на българските телевизии. Изпих два аспирина, завих се с одеялото, хванах дистанционното и започнах да щракам по каналите.

Утрото беше посветено на тежки политически анализи. Всички сутрешни блокове настървено разчепкваха радостите и несгодите на тройната коалиция и страстно гадаеха какво ни очаква. В едното студио бяха поканили темерут от десницата, който мрънкаше като слаб ученик, депутат от левицата, който още не се беше събудил, но кашляше лошо, и малоумен националист. Тримата говореха едновременно, а водещите ги надвикваха и въпреки усилията ми не можах нищо да разбера. Накрая обаче един от водещите каза: “Благодаря ви за интересния разговор!” Явно разговорът наистина е бил интересен и съжалих, че не съм успял да го чуя.

Превключих на друг канал. За моя изненада там също говореха за тройната коалиция, само че водещите бяха заложили на формулата “експерти” – бяха поканили човечец с протрито кадифено сако, който се оказа политолог и сърцат пенсионер, който беше представен като социолог.

Водещите всячески се опитваха да ги вкарат в конфликт, но тия двамата бяха много мили и възпитани и не се поддадоха на провокацията. Постоянно се съгласяваха един с друг и имах чувството, че аха-аха и ще се целунат в уста бърже. По едно време пенсионерът се прозя. Прозявката му ме зарази и за да не заспя превключих на друг канал.

Там явно не се бяха справили с изискването за равнопоставеност на противоположните гледни точки и имаха само един гост. Темата беше оригинална и нестандартна – какво се случва с тройната коалиция.

Събеседникът очевидно имаше някакъв конфликт с тази коалиция, защото не спря да я заплашва от името на Европейския съюз. Каза, че в Брюксел гледали с тревога на ситуацията у нас и че щели да вземат мерки. Вероятно професията му беше всеки ден да звъни в Брюксел, за да ги пита какво мислят за ситуацията у нас.

След като получих ударна доза проблеми на тройната коалиция, сутрешните блокове едновременно свършиха и аз заедно с всички останали уважаеми зрители, бях хвърлен във вълнуващия свят на домакинята.

По единия канал пухкава лелка на средна възраст беше поканила пухкави лелки на нейната възраст и си говореха защо тия мръсници мъжете не харесват пухкави лелки, ами си падат по 20-годишни кльощави пикли.

По другия канал пухкава лелка на средна възраст беше поканила пухкави лелки на нейната възраст и обсъждаха особеностите на целулита. Подходът беше позитивен. Всички те се опитваха да демонстрират непукизъм и весело отношение към тлъстините си с изрази от сорта: “важното е аз да се харесвам”, “не ме интересува какво си мислят другите” и т.н. В погледите им обаче прочетох разочарование и обида. Чуха се отделни реплики срещу тия мръсници мъжете, които не разбират от хубави пухкави лелки и залитат по 20-годишни кльощави пикли.

Прехвърлих на следващия канал, където пухкава лелка на средна възраст коментираше с гостенките си – пухкави лелки на средна възраст – проблемите на изневярата. Оказа се, че всички те са ставали жертва на изневярата, защото тия мръсници мъжете напоследък са се побъркали и харесват предимно 20-годишни кльощави пикли.

Започнах да огладнявам и явно всички телевизии са прочели мислите ми, защото едновременно пуснаха няколко готвачи, които увлекателно ме съветваха какво да си сготвя. С тъга установих, че не мога да се справя с нито една от рецептите, защото не разполагам нито с камбоджанска бакла, нито с новозеландски кимион, камо ли пък с нигерийски арпаджик. Наложи се да си изпържа яйца.

Докато си пържех яйцата, телевизионната кулинарна фиеста свърши, дойде следобедът и от всички канали ме зачесаха с драматични латиносериали. Сюжетите им ме потресоха. Героите живееха в ужасния кошмар на кръвосмешението. Имаше например един вуйчо, който след като преспа с двете си племенници, налетя и на леля си. И на всичкото отгоре нагло се хили, говедото. Такава гад не бях виждал! А имаше и едно момиче – 19-годишно сираче, което беше толкова добричко и наивно, че всички го чукаха и после го зарязваха. Направо ми се скъса сърцето. Усетих, че се изпотявам, но не разбрах дали е от състрадание, или е от аспирина.

Тъкмо си мислех, че не бих могъл да понеса повече скръб и жалост, когато телевизиите решиха да ме дарят с добро настроение и едновременно пуснаха телевизионни игри. Макар да са различни по съдържание и регламент, българските телевизионни игри си приличат по едно – поведението на водещите. На всичките им е вменено, че трябва непременно да са по-прости от участниците и да се правят на ударени, когато чуят верен отговор.

Това поведение ражда изключително зрелищни спектакли, на какъвто станах свидетел и аз. В една от игрите беше зададен коварният въпрос “коя е столицата на България?”. Участникът уверено отговори “София”. И тогава стана нещо страшно. Водещият направи драматична пауза, после на физиономията му се изписа съжаление и той мрачно попита: “Сигурен ли си?” В този момент камерата показа лицето на участника. Той беше шокиран. Човекът не можеше да допусне, че е възможно в телевизията да работят толкова прости хора, които да не знаят дори собствената си столица.

Драмата обаче не свърши тук. Водещият продължи да гледа състрадателно и каза нещо от сорта: “много съжалявам, че така прибързано отговори и не каза “Тутракан”. Но всъщност ти даваш... водещият отново направи драматична пауза, след което внезапно изкрещя: ВЕРЕН ОТГОВОР!

Изпълних се с благодарност към тази игра, която отново ми върна светлата вяра, че столицата на България все пак е София. Така в шеги, закачки и драматични обрати дойде и времето на новините. Превключвайки от едни новини на други, установих, че живея в някакъв апокалипсис. Автомобилна катастрофа с няколко жертви, дете пребило учителката си, мъж изнасилил хамстера си, а и птичият грип май отново дебнел коварно по границите ни и всеки момент щял да нахлуе, за да ни изтреби до крак. Тревогата ме стисна за гърлото и добре, че в тоя момент новините свършиха. Започнаха спортните новини и аз живнах. Викам си: сега ще покажат головете от вчерашните мачове в Испания и Франция.

Емисията обаче започна с някакви хора, които седят зад една маса. Оказа се, че това е пресконференция на федерацията по стрелба с лък, която щяла да чества годишнина от основаването си. Следващият репортаж показа едни други хора седнали зад друга маса. Бяха от федерацията по ориентиране, която дава пресконференция, защото нейният юбилей също наближавал. После показаха още няколко пресконференции и емисията свърши. За головете не остана време. Нищо де, кво толкова. Ще ги видя по Евроспорт.

Усетих, че пак вдигам температура и задрямах. В просъница чух, че отново се говори за проблемите на целулита. Това ме изненада. Мислех си, че тази тема е типично сутрешна, защо говорят за нея и вечерта?

Отворих очи и видях пухкава лелка на средна възраст, която се оплаква от целулита. Страшното беше, че лелката беше с брада! Изтичах до банята и повърнах. Предполагам, че е било от грипа.

* Текстът е публикуван във в. “24 часа”, 10 май 2008

Статията съм я копирал от сайта на Иво Сиромахов
Много е прав човека :lol: