Виж темата - "Онези" времена вече си отидоха

от **seven-eight** » 23 Апр 2009, 19:05

спомени спомени........носталгия........като се сетя какви работи сме правили като малки..................

една добра песен според мен на мишо шамара, с която се връщам назад във времето:
http://www.vbox7.com/play:f145c139

от **blackrider** » 23 Апр 2009, 19:18

Мдааа, и аз помня много от гореизброените неща. И четейки ги ,хем много се смях ,хем ме налегна една голяма носталгия

А сега .....комплексарщина,простотия и цигания.....
Помня много приятели от невероятното ми детство -които вече ги няма

Истината е че ми останаха много красиви спомени. Ако тази тема се пусне след 10ина години- дали ще имаме толкова красиви спомени?

от **Мишу** » 23 Апр 2009, 19:36

аз пък помня че сека беше мираж
и помня как като ме хванеше милиционера че карам без книжка му давах 5лв и тои доволен от бужура до зона б5 ходех с колата на зъболекар 7клас гъззар с рено 18тд
помним как ни изключваха от училище и как правех по 300 бомбички мимиум и бронз и бела мозаика ,правех по 300 за да има и да ми взимат по големите и за мен да останат
помним как у люлин у 56-то ме гонеха да ми взимат маратонките и Владо левскара ме спасяваше ,
и я съм плувал с стериопор в реката и зимата като замръзнеше реката с колелата буксувахме и като се счупи леда :help:

ма сега епо гот не се гонат за маратонки направо се колят и маратонките остават сираци :twisted:

от **madpetio** » 23 Апр 2009, 20:51

хора помня динозаврите

от **Е.Димитров** » 24 Апр 2009, 8:24

madpetio написа:хора помня динозаврите

аз пък помня кога Лили Иванова запя...ъъ,май се бъркам,ама те натцаках

от **Apassionata** » 24 Апр 2009, 9:07

Е.Димитров написа:
madpetio написа:хора помня динозаврите

аз пък помня кога Лили Иванова запя...ъъ,май се бъркам,ама те натцаках

Шепот от отвъдното...

Ми тя по едно и също време с Тебе пропя, как няма да я помниш...

от **Пецата** » 25 Апр 2009, 5:45

Тази тема много ми хареса и реших да пиша и аз.Аз съм 89-ти набор и мисля че точно тия набори 88,89,90 сме били най - добре за сега тъй като при по ранните нещата са били много по строги,а при нас беше айляк

.Тъй като наши квартал като се нанесохме беше нов и много млади семейства се нанесоха и така имаше адски много хлапетии.Помня още отначало като строяха блоковете големи пирамиди от панели как сме се катерили,крили.гонели.Помня как се събирахме всички от целия квартал,правехме си отбори и турнири по футбол,играли сме за купа изрязана от списание,и понеже аз бях малко пълничък,както и сега де,но бях винаги вратар и исках да съм много добър и вардих много добре(това ми помогна да осъзная че ако искаш нещо много то може да го постигнеш),помня как вратата ми беше един гараж а от головете така се чуваше че целия квартал разбираше :mhihi:

и никога не са ни правили проблем,а сега тази площадка е пълна с незаконни гаражи,помня магазина за левче в който от време на време се продаваха топки с дефекти за по 1лев и се избивахме за тях,помня как се събирахме групичка и ходехме по блоковете със градинки и си крадяхме ягоди,зеле и всичко само заради тръпката,че могат да те хванат,ядем по един бой и си заминаваме,на другия ден пак :mhihi:

,помня гола на Лечков 94-та и как баща ми ме сложи на рамене и обикаляхме центъра и се радвахме,помня как с нетърпение чаках да дойде лятото за да си отида на село и да се видя със старите приятели,беше ми много интересно как всеки ден дядо ми ходеше да дои козите и ходех с него,след това се научих и аз и му помагах цяло лято и всички ми се възхищаваха за това,колкото и смешно да звучи

,помня как съм копал дупки под телена ограда(така са разделени къщите на село

) за да стигам по бързо до комшийката :mhihi:

и винаги бях надран,но това не ме притесняваше

,помня как отивах на реката и там беше като плаж,адски много хора и нив направо с дрехите цял ден във водата

Днескашните деца ме е яд като ги видя цял ден по залите играят игри със стрелби и тероризъм и всичко почва да става толкова реално,че децата седят часове наред на компютъра и не мърдат и в крайна сметка не научават нищо,а се правят на терористи от кънтър страйк и ще се колят с ножове :confused:

ПС. Радвам се че съм имал такова енергично детство,бих дал всичко да го изпитам пак и ми е жал за днескашните деца,че няма да го изпитат и всичко им е поднесно на тепсия и забавленията са им наркотиците.С две думи моето детство ми помогна да осъзная много неща които и до ден днешен са ми от полза.Благодаря ви за темата,много се разчувствах,това ми е най-яката сутрин :winky:

от **Пецата** » 25 Апр 2009, 6:18

Реших да отделя още 10мин да ви разкажа за най-голямата случка в живота ми.
Беше зимата на 95-та година,на 6 години,ваканцийка аз на село при баба и дядо,а майка ми със баща ми на Сливен със сестра ми която е била на 2 годинки.Имаме голяма къща http://store.picbg.net/pubpic/76/02/465 ... 8f7602.jpg http://store.picbg.net/pubpic/91/47/e30 ... bb9147.jpg с магазин отпред на село(има го на снимките),който си беше много вървежен,понеже нямаше други и се събираха(сега фалира поради появата на нови и по-големи) всяка вечер пияниците от село и дядо ми до 2 часа пият,на мен си ми беше много яко защото влизам в магазина и си взимам каквото искам,но едната вечер решавам че най-добре ще е да си взема каквото искам от склада(беше на втория етаж на къщата) за мен беше рай една огромна стая със вкусотии,но внезапно токът спря,та реших да набарам кашона с пачките кибрити и да си светна.Взех един кибрит паля клечка,но угасва,паля втора и виждам къде са вафлите

,взимам си един пакет и паля трета клечка,но я хвърлих понеже реших че ще изгасне,но за нещастие тя пада точно в кашона с пачките кибрити.Та прибирам се аз долу и хапвам си вафличките и излизам навън за да видя дядо ми, и дядо ми стои пред къщи и вика на баба ми тия комини много пушат намалете малко печката,а баба ми отговаря те почти не горят,след което дядо ми се качва по стълбите,хваща дръжката на вратата отваря и огромен пламък обвзема къщата(а в склада е имало ракии,коняци и т.н и просто огъня е чакал някой да отвори врата за да поеме въздух),баба ми ме хваща за ръка и ме води във комшиите,а чичо ми през това време беше полицай,след 30мин излизам от комшиите и виждам огромен огън който е обхванал половината къща,а цялото село пред вратата гледа и 3 пожарни се опитваха да го изгасят,аз се оплаших и се прибрах пак,след това съм заспал и като се събудих видях че половината къща е в пепел и почти нищо не е останало,а майка ми тъкмо пристигат от Сливен и не могат да повярват на очите си.Точно по това време обаче хубавото беше че дядо ми беше паралия,а селото беше много задружно и за 1 година издигнаха къщата наново,спомням си как пред къщи се бъркаше цимент товарят една кофа и имаше верига от 20-30 човека които я подаваха от един на друг до къщата.

В крайна сметка къщата стана по-добре от преди и вместо як пердах получих една кутия бонбони от дядо ми,но този ден ще го помня винаги и ми остана за урок.

ПС1: От пожара беше останала една бутилка шампанско,която е била от казармата на баща ми(беше цялата черна но здрава),той я взе на Сливен за да я отвори на бала ми,но пияницата ми комшия отворил вратата на мазето ни с пантите,взел го и го изпил,а баща ми щеше да го убие :confused:

ПС2: Като малък съм бил много палав и баба ми се е скарала за нещо,след което аз и казах че ще и докарам 3 пожарни и точно след 1 седмица се случи това с точно 3 пожарни,така че внимавайте какво си пожелавате

Приятен ден на всички,дано на някой му е харесал разказа :winky:

от **Е.Димитров** » 25 Апр 2009, 7:46

Подобна история като на колегата:
Брат'четката ми беше на гости,сутринта ставам че бях на кормуване(1990 г.) и и викам на братчетката-ще включа манджата във фурната да се згрее,като станеш да хапнеш -включих я и си бих камшика..тя и братчетката след мен си била къмшика...
След обяд идвам,ама интересното е че докато се занасям към входа,2-3 ма комшии ме срещат и ми викат "ейй,голям късметлия си"-викам си.."ми хуу" и така към къщи,в един момент гледам в градинката пред блока,под нашия прозореш(живеех на 1 вия етаж) някаква...тава...викам си "ебаси и идиотите да си хвърлят тавата в градинката",подминавам,прибирам се...и когато погледнах от балкона(който е преграден на малка кухня) съзирам тавата от друг ъгъл,викам си-брех колко позната тая тава...чак по късно съседката ми звъни и вика-абе у вас имаше пушек и викнах пожарната-дошли 3 пожарни,едните пъхнали стълбата през прозореца,видели че няма пожар а само яко пушек и изхвърлили тавата през прозореца,изключили печката и си заминали...
Да ама това не ми беше за 1 ви път,един ден пък реших да си правя пържени картофи,взимам картофите да ги беля в хола,а съм сложил мазнината да загрее,обаче тогава даваха некакъв филм (спомням си го-фабиан от долината на дрома)и съм се загледал,в един момент явно съм приключил с беленето на картофите а и по онова време нямаше реклами по телевизията(ех колко беше убаво) и отивам към кухнята,обаче кухненската врата затворена...гледам през матираното прозорче на кухнята...абе тъмно-викам си-брех мамам*у кога пък се стъмни...поглеждам към хола-светло???отварям вратата-ужас-черни пушаци,а в далечината нещо весело гори...абе...ебаси и изрода съм бил...

от **sambeto** » 25 Апр 2009, 7:51

Еееей изчетох всики постове и повечето неща си ги спомних и ми стана едно такова тегаво и ми се прииска да съм с 15 години по малък и времената да са същите поне за един ден

п.с. Помня времената когато чиниите още не бяха сателитни :mhihi:

от **DiDi** » 25 Апр 2009, 11:27

Помня... как бях на 7 и си играех до 2ч. на улицата с другите деца, а майка ми ме викаше само да ям.
Помня... как си строяхме къщички по дърветата и там седяхме по цял ден.
Помня... как всяка събота сутрин мама правеше мекици и ги мазахме с мармалад от баба.
Помня... как пресичах Монтевидео без да се притеснявам, че някой ще ме удари... просто колите бяха малко.
Помня... лелката от книжарницата до нас, при която седяхме всеки ден лятото от 14-16ч.Тя ни разказваше приказки и ни караше да познаем поуката.
Помня... как класът ми от 1ви до 4ти беше най-задружния в цялото училище. И как учителките, колкото и глупости да сме правили, не са ни повишавали тон, а са ни обяснявали съвсем спокойно какво трябва и какво не трябва да правим.
Помня... как ходих на училище с 1лв и ми стигаше да изкарам целия ден от 8:30 до 16:30.
Помня... битките с фунийки, пистолети със съчми и прашки.
Помня... как играехме на криеница и едно момче се качваше на стълбовете.
Помня... парка "Заимов" пълен с всичките забавления за деца.
Помня... как за първи път на 7 години изведох сама кучето ми (немски Дог) и то вървеше плътно до мен. След това как майка ми ми се скара, защото съседите ни й бяха казали.

от **Mitaka85** » 25 Апр 2009, 11:55

налегна ме носталгия

от **mr.co0p3r** » 25 Апр 2009, 16:33

....просто бяхме безгрижни и помня лятото при баба и дядо по цял ден и до 3 през нощта ИГРА със пишлеметата колкото мен,баба ме вика за обяд и вечеря и това ми е....сутрин рано отивах на нивата с тях да им помагам и след това ЖИВОТ!!!Обикаляхме града само за да се извикаме,а не да дигнем мобилния-"Пешо идвай на .... след 15 мин."....изживях страхотно детство....и не съжалявам за нито 1 простотия...

от **k_remi** » 25 Апр 2009, 18:20

помня...как като бях на 9 майка ми искаше да ми донади към събраните от бригада пари за да ми вземе ''Правец''...мисълта да стоя в нас пред него ме ужасяваше - взех си уолкмен...

от **Стани** » 25 Апр 2009, 21:27

Помня...как излизах с балканчето и карах с приятели по цял ден без да имам специални очила за каране на колело
Помня...как ядохме джанки докато родителите ни не ни сваляха от дървото
Помня...ходих скришно на Дунава с приятели и се къпахме по цял ден без дори да знам че съществува крем срещу изгаряне
Помня...как играхме на жумичичка и нямаше нищо по-важно от това
Помня...дните в които да оцелее една топка повече от седмица беше рекорд,а не както сега да ги колекционираме
Помня...как връщах бирени шишета за да си купя един сладолед

Виж темата - "Онези" времена вече си отидоха

Официален форум

"Онези" времена вече си отидоха

Кой е на линия