Поредната тъпа история
Модератори: mitaka7, Общи модератори
16 мнения
• Страница 1 от 2 • 1, 2
- Spit-Fire
- Scrapyard user
- Мнения: 1594
- Регистриран на: 8.09.2006
- Местоположение: Пловдив
- Пол: Мъж
- Кара: E70 / Yamaha MT-07
- Детайли за колата: прасе + прасе
Поредната тъпа история
http://www.youtube.com/watch?v=dQUR9FNlv5Q
Слънцето залязваше с огнените си пламъци. От него оставаха само горящи следи по небето. Хълмовете и скалите по тях бяха придобили златиста обвивка. Лека мъгла бе покрила целия град. Усещаше се тежката монотонност на привършващата есен. Едно-две останали листа все още се поклащаха леко в короните на дърветата, чакайки заветния си час когато ще паднат на земята. По всичко личеше. че един от последните слънчеви дни за годината си отиваше. А долу в града по самотните улици се разхождаха хора, прибиращи се от някъде, отиващи някъде, прегърнати, хванати ръка за ръка, самички.
Последните лъчи на кърваво червеното слънце огряха червената и боя, и тя сякъш пламна. Самичка на хълма, изпращаше последните му лъчи. А върху нея беше седнал той. Кръстосал крака върху капака, запалваше нова цигара и гледаше все така устремено в далечината. Поредният му тежък работен ден, с единствена възможност за лека отмора след него. Макар и мръсен и все още с работни дрехи, той жадно вдишваше жигарения дим и сякъш също благодареше на слънцето, че му бе дало още един ден на земята. Той не бе щастлив, даже напротив. Но някак си всички тези неща които се бяха случили през годините накараха сърцето му да се вкамени, а чувствата почти липсваха. Остана единствено онзи устремен поглед, който все се спираше в далечината, все кроеше нещо, вечно замислен. От години не бе изпитвал какво е любов, защото последната такава хвърли последният останал цимент от кофата върху сърцето му. Появяваха се нови и нови, но те просто пръскаха по няколко капки вода върху него и го караха за кратък момент да усети жажда, но не след дълго те изсъхваха, и отново всичко ставаше същото. Но не и тя. Новата тя в живота му. сякъш дойде от нищото и потопи сърцето му в клраденец с вода, който никога не би пресъхнал.
Седейки върху колата, той си мислеше дали това е поредното временно увлечение, или би било нещо по-различно. Не можеше да повярва, дали всичко това може да бъде истина. Едва когато започна да се чуди всеки ден, разбра, че това наистина може би е нещо. Цимента върху сърцето му малко по малко се разцепваше, малки късчета от него падаха след всеки ден. Усмивката, която скоро не бе спохождала лицето му, сега не слизаше от там по цял ден. Обикновено любовта ни дава нещо след като приключи, милион въпроси, още толкова отговори. А тази, му даде два пъти повече от всичко още в началото. Не знаеше защо, но вътре в него го караше да се старае просто да я запази. А той си мислеше, че точно тази любов ще излекува всички негови предишни рани, ще го накара да се почувства като жив човек за пръв път от години. И може би наистина бе така. Поне така си мислеше той. Давайки безкрайни обещания, извинявайки се милион пъти за всичко, което бе сбъркал, опитвайки се да даде всичко, на което е способен. И може би всичко това работеше. Постепенно той започна да разкрива страховете си, започна да отваря раните си, надявайки се те да зарастнат благодарение на нея. И колкото повече се надяваше, толкова повече рани отваряше наведнъж. И дори за миг не се замисли, че той не бе единствения... защото срещу него седеше все това прекрасно, усмихнато момиче, което вдъхваше живота в него. Обичаше я, наистина. ЧУвстваше това, което никога не беше чувствал. Но наистина не бе само той. А грешките и извиненията нарастваха все повече и повече след всеки изминал ден. Отворените рани не само не зарастваха, а може би и отваряха нови такива в човека отсреща. И понякога се питаше, какъв ли е всъщност? Дали прави хората щастливи, за да ги подготви за това което следва? А защо следваше това, дори самия той не знаеше, нито искаше това да става. То просто ставаше. Може би негово проклятие, може би нещо друго... Дали някога бе наранил някого толкова силно, че сега той да бе като кама, режейки и наранявайки всичко, до което се докосне. Опитваше се да разбере, но не можеше. А с всеки ден обичта му ставаше все по-силна и по-силна. Дали това бе ключът, колкото повече обичаш някого, ориста ти да бъде да го нараняваш също толкова?
Поредната цигара го вкарваше в нови размисли, може би мигове след като бе наранил за пореден път най-скъпия му човек. Но защо го направи........... глупак.
От слънцето вече нямаше и помен. На небосвода срамежливата луна се подаваше изпод завивките си, като Вечерницата я дърпаше за ръката, мъчейки се да я изкара от завивките.
Часовете минаваха, нощта продължаваше да пада. А мислите в главата му минаваха както секундите. Дали цигарите му вредяха или не, замисляше се, но не му пукаше. Може би това бе един от добрите начини да привърши живота си една идея по-рано. Но защо я нарани, нея. Защо, защо, защо... и то по начин по който самия той бе направил опит да се предпази... Думите които тя му каза ехтяха все така ясно в главата му. Но погледа му все така бе спрян някъде в далечината. И не, той не бе тъжен, нямаше за какво. Каквото и да му ковстваше, щеше да направи хиляди опити да си я върне. Дори и да му ковстваше нещо, повече от всичко друго до сега... Защото тя не бе поредната... тя бе последната...
Посветено на... ти си знаеш кой си. Прости ми, че съм такъв глупак, не понякога, а винаги. Съжалявам...
Обичам те... ако го прочетеш изобщо някога...
Това не е страхотна история, дори не е история, и аз не знам какво е. Нека ме линчуват всички след последните дразги във форума по повод на историите. Аз не пиша истории... аз споделям... Защо тук? Защото може би единствено тук намирам своите братя и сестри...
Слънцето залязваше с огнените си пламъци. От него оставаха само горящи следи по небето. Хълмовете и скалите по тях бяха придобили златиста обвивка. Лека мъгла бе покрила целия град. Усещаше се тежката монотонност на привършващата есен. Едно-две останали листа все още се поклащаха леко в короните на дърветата, чакайки заветния си час когато ще паднат на земята. По всичко личеше. че един от последните слънчеви дни за годината си отиваше. А долу в града по самотните улици се разхождаха хора, прибиращи се от някъде, отиващи някъде, прегърнати, хванати ръка за ръка, самички.
Последните лъчи на кърваво червеното слънце огряха червената и боя, и тя сякъш пламна. Самичка на хълма, изпращаше последните му лъчи. А върху нея беше седнал той. Кръстосал крака върху капака, запалваше нова цигара и гледаше все така устремено в далечината. Поредният му тежък работен ден, с единствена възможност за лека отмора след него. Макар и мръсен и все още с работни дрехи, той жадно вдишваше жигарения дим и сякъш също благодареше на слънцето, че му бе дало още един ден на земята. Той не бе щастлив, даже напротив. Но някак си всички тези неща които се бяха случили през годините накараха сърцето му да се вкамени, а чувствата почти липсваха. Остана единствено онзи устремен поглед, който все се спираше в далечината, все кроеше нещо, вечно замислен. От години не бе изпитвал какво е любов, защото последната такава хвърли последният останал цимент от кофата върху сърцето му. Появяваха се нови и нови, но те просто пръскаха по няколко капки вода върху него и го караха за кратък момент да усети жажда, но не след дълго те изсъхваха, и отново всичко ставаше същото. Но не и тя. Новата тя в живота му. сякъш дойде от нищото и потопи сърцето му в клраденец с вода, който никога не би пресъхнал.
Седейки върху колата, той си мислеше дали това е поредното временно увлечение, или би било нещо по-различно. Не можеше да повярва, дали всичко това може да бъде истина. Едва когато започна да се чуди всеки ден, разбра, че това наистина може би е нещо. Цимента върху сърцето му малко по малко се разцепваше, малки късчета от него падаха след всеки ден. Усмивката, която скоро не бе спохождала лицето му, сега не слизаше от там по цял ден. Обикновено любовта ни дава нещо след като приключи, милион въпроси, още толкова отговори. А тази, му даде два пъти повече от всичко още в началото. Не знаеше защо, но вътре в него го караше да се старае просто да я запази. А той си мислеше, че точно тази любов ще излекува всички негови предишни рани, ще го накара да се почувства като жив човек за пръв път от години. И може би наистина бе така. Поне така си мислеше той. Давайки безкрайни обещания, извинявайки се милион пъти за всичко, което бе сбъркал, опитвайки се да даде всичко, на което е способен. И може би всичко това работеше. Постепенно той започна да разкрива страховете си, започна да отваря раните си, надявайки се те да зарастнат благодарение на нея. И колкото повече се надяваше, толкова повече рани отваряше наведнъж. И дори за миг не се замисли, че той не бе единствения... защото срещу него седеше все това прекрасно, усмихнато момиче, което вдъхваше живота в него. Обичаше я, наистина. ЧУвстваше това, което никога не беше чувствал. Но наистина не бе само той. А грешките и извиненията нарастваха все повече и повече след всеки изминал ден. Отворените рани не само не зарастваха, а може би и отваряха нови такива в човека отсреща. И понякога се питаше, какъв ли е всъщност? Дали прави хората щастливи, за да ги подготви за това което следва? А защо следваше това, дори самия той не знаеше, нито искаше това да става. То просто ставаше. Може би негово проклятие, може би нещо друго... Дали някога бе наранил някого толкова силно, че сега той да бе като кама, режейки и наранявайки всичко, до което се докосне. Опитваше се да разбере, но не можеше. А с всеки ден обичта му ставаше все по-силна и по-силна. Дали това бе ключът, колкото повече обичаш някого, ориста ти да бъде да го нараняваш също толкова?
Поредната цигара го вкарваше в нови размисли, може би мигове след като бе наранил за пореден път най-скъпия му човек. Но защо го направи........... глупак.
От слънцето вече нямаше и помен. На небосвода срамежливата луна се подаваше изпод завивките си, като Вечерницата я дърпаше за ръката, мъчейки се да я изкара от завивките.
Часовете минаваха, нощта продължаваше да пада. А мислите в главата му минаваха както секундите. Дали цигарите му вредяха или не, замисляше се, но не му пукаше. Може би това бе един от добрите начини да привърши живота си една идея по-рано. Но защо я нарани, нея. Защо, защо, защо... и то по начин по който самия той бе направил опит да се предпази... Думите които тя му каза ехтяха все така ясно в главата му. Но погледа му все така бе спрян някъде в далечината. И не, той не бе тъжен, нямаше за какво. Каквото и да му ковстваше, щеше да направи хиляди опити да си я върне. Дори и да му ковстваше нещо, повече от всичко друго до сега... Защото тя не бе поредната... тя бе последната...
Посветено на... ти си знаеш кой си. Прости ми, че съм такъв глупак, не понякога, а винаги. Съжалявам...
Обичам те... ако го прочетеш изобщо някога...
Това не е страхотна история, дори не е история, и аз не знам какво е. Нека ме линчуват всички след последните дразги във форума по повод на историите. Аз не пиша истории... аз споделям... Защо тук? Защото може би единствено тук намирам своите братя и сестри...
The person who risks nothing, does nothing, has nothing, is nothing, and becomes nothing. He may avoid suffering and sorrow, but he simply cannot learn, feel, change, grow or love. Chained by his certitude, he is a slave; he has forfeited his freedom. Only the person who risks is truly free.
Re: Поредната тъпа история
няма лошо
един даскал ми беше казал веднъж пишеш ли, не очаквай нищо в замяна.
един даскал ми беше казал веднъж пишеш ли, не очаквай нищо в замяна.
what a helluva ride
- B.Tunchev
- младши ентусиаст
- Мнения: 593
- Регистриран на: 29.01.2009
- Местоположение: Варна
- Пол: Мъж
- Кара: BMW E39 ///M5
- Детайли за колата: Eisenmann Exhaust
Re: Поредната тъпа история
Седя и мисля, какво мога да напиша... Но каквото и да напиша, ще е много слабо, за това просто -> ПОКЛОН!
Re: Поредната тъпа история
Бих искал такъв брат !
Отново УНИКАЛНО !!!
Изобщо не се вързвай на такива глупости, от страна на дразнителите ... Пиши, пиши, пиши ...
Действат ми като наркотик, искам и още и още и още ...
А колкото до жената, ДРЪЖ се, покажи и ОБИЧАТА си отново и отново, защото това се показва, не се казва !!!
http://vbox7.com/play:1f85fead
А тази песен е много точна с тази история !!! : http://vbox7.com/play:1ef13afc
Сега ще последват постове, но те критиките ни не бяха към теб, а др. истории и така
Отново УНИКАЛНО !!!
Изобщо не се вързвай на такива глупости, от страна на дразнителите ... Пиши, пиши, пиши ...
Действат ми като наркотик, искам и още и още и още ...
А колкото до жената, ДРЪЖ се, покажи и ОБИЧАТА си отново и отново, защото това се показва, не се казва !!!
http://vbox7.com/play:1f85fead
А тази песен е много точна с тази история !!! : http://vbox7.com/play:1ef13afc
Сега ще последват постове, но те критиките ни не бяха към теб, а др. истории и така
Последна промяна pLaM3N на 19 Ное 2009, 11:14, променена общо 1 път
Усмивката
www.facebook.com/usmivkataface
www.facebook.com/usmivkataface
- Feanor
- ентусиаст
- Мнения: 1438
- Регистриран на: 18.01.2007
- Пол: Мъж
- Кара: E39 535i '01
- Мечтае да кара: Mки, Ферарита и други глупости :)
Re: Поредната тъпа история
Spit-Fire написа:Това не е страхотна история, дори не е история, и аз не знам какво е.
Две изречения надолу... споделяне е това. На един рядък, болезнен, но в известен смисъл... много ценен момент... през който вероятно всеки е минал.
"Nothing gives one person so much advantage over another as to remain always cool and unruffled under all circumstances"
- M2PR
- старши ентусиаст
- Мнения: 1932
- Регистриран на: 3.03.2006
- Местоположение: над града..
- Пол: Жена
- Кара: звездомобил
Re: Поредната тъпа история
За пореден път евала на Spit-Fire-а, той ми е идол с писанията си още от първите му истории тук
По темата нямам какво друго да кажа освен, че времето лекува. Само, че за съжаление няма точно определен период... зависи най-вече от теб самия
По темата нямам какво друго да кажа освен, че времето лекува. Само, че за съжаление няма точно определен период... зависи най-вече от теб самия
АПНИ, БАБА, 'АПНИ
- ((:BuKcu:))
- старши ентусиаст
- Мнения: 1853
- Регистриран на: 30.01.2008
- Местоположение: София
- Пол: Жена
- Мечтае да кара: F32 M4
Re: Поредната тъпа история
Съжалявам, че ти, както и останалите писещи на такива истории ще бъдете ощетени в някакъв блокоч наречен "обща тема" или каквото ще е там. Наистина е жалко!
Колкото до историята.....поредната невероятн история Също така те поздравявам и за перфектния избор на песен / Nickelback /.
Колкото до историята.....поредната невероятн история Също така те поздравявам и за перфектния избор на песен / Nickelback /.
Re: Поредната тъпа история
Много въпроси, а понякога отговорът е толкова прост..
Пп..Не спирай да пишеш.
Пп..Не спирай да пишеш.
- Spit-Fire
- Scrapyard user
- Мнения: 1594
- Регистриран на: 8.09.2006
- Местоположение: Пловдив
- Пол: Мъж
- Кара: E70 / Yamaha MT-07
- Детайли за колата: прасе + прасе
Re: Поредната тъпа история
Аз не искам нищо да ме лекува, защото обичам до болка този човек и никога не бих оставил нещата така, преди да опитам безброй пъти... Времето не лекува, времето наранява. Просто привикваш с болката...
The person who risks nothing, does nothing, has nothing, is nothing, and becomes nothing. He may avoid suffering and sorrow, but he simply cannot learn, feel, change, grow or love. Chained by his certitude, he is a slave; he has forfeited his freedom. Only the person who risks is truly free.
- ((:BuKcu:))
- старши ентусиаст
- Мнения: 1853
- Регистриран на: 30.01.2008
- Местоположение: София
- Пол: Жена
- Мечтае да кара: F32 M4
Re: Поредната тъпа история
Spit-Fire написа:Аз не искам нищо да ме лекува, защото обичам до болка този човек и никога не бих оставил нещата така, преди да опитам безброй пъти... Времето не лекува, времето наранява. Просто привикваш с болката...
Важното е да правиш това, което смяташ за добре.
- DanielzZz
- старши ентусиаст
- Мнения: 1898
- Регистриран на: 29.12.2005
- Местоположение: Велико Търново
- Пол: Мъж
- Кара: 39
Re: Поредната тъпа история
Останах без думи...Наистина красиво написано,за жалост - тъжно
- Любо /ba1_hu1/
- младши ентусиаст
- Мнения: 475
- Регистриран на: 19.05.2008
- Местоположение: София
- Пол: Мъж
- Кара: e36 325 tds Touring
- Детайли за колата: < Дълга печка със собствено мнение >
Re: Поредната тъпа история
За това сме тук, да си помагаме и споделяме все пак ...
- sean-john
- ентусиаст
- Мнения: 950
- Регистриран на: 5.08.2007
- Местоположение: Габрово/Атина
- Пол: Мъж
- Кара: ше е36,е39, сега и аз незнам
- Мечтае да кара: М5
Re: Поредната тъпа история
ba1_hu1 написа:За това сме тук, да си помагаме и споделяме все пак ...
Нямам думи продължавай да пишеш,а "дразнителите" ги подминаваш все едно ги няма
- M-TEAM
- ентусиаст
- Мнения: 1014
- Регистриран на: 23.06.2003
- Местоположение: Стара Загора
- Пол: Мъж
- Кара: Е34 520 touring
- Мечтае да кара: Е30 М3 и Lancia Delta integrale evo 16v
Re: Поредната тъпа история
бате номер 1 си , не обръщай на никой внимание историите ти всички съм ги чел и просто само мога да кажа да продължаваш напред
BMW E30 M3-one dream
skype-bmwpower5555
skype-bmwpower5555
Re: Поредната тъпа история
Много ми хареса последното.. "Защото тя не бе поредната... тя бе последната..." Знам наистина каква е да харесваш някого толкова много и да ти е толкова присърце и всеки час, всяка минута, всяка стотна от секундата да мислиш за него и да не ти излиза от главата...Не прави повече грешката да загубиш нещо толкова ценно за теб, защото аз съм разбрал едно в този живот изгубил съм толкова много и вече може би се научих, че това което ми е най мило всичко давам за него само и само да го запазя няма значение какво е...
16 мнения
• Страница 1 от 2 • 1, 2
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани