История за едно раждане...

[Мордехай Профил]

Историята не е страхотна, няма БМВта и понеже прочетох разказа на Ряпов и ми хареса, а най-вече ми припомни как и аз пишех като него докато бях ученик, реших да ви напиша нещо. Имената са променени и случките също... или може би не... Та започваме: -Мише, Мише, ставай, май ми изтекоха водите! "Уфф, помислих си, кво пак я прихвана жена ми!" - Кажи какво има Ракел, рано ти е, едвам влезна в деветия месец - изврещях сънен от леглото аз. -Не, май наистина ми изтекоха - дойде жена ми стиснала комично хавлия между краката си. Когато махна хавлията, лека струйка вода започна да тече на пода. Веднага се разсъних и започнах да ходя насам-натам като смърф, видял наблизо Гаргамел. -Да отида ли да взема БМВто от паркинга - попитах. -Ти луд ли си, отиваме с Реното!- каза гневно жена ми. "Господи, дано не се счупи - помислих си за баничарката, която редовно ме оставяше на пътя." След няколкоминутно суетене вече бяхме в Кангото и пътувахме към болница "Вита" на десет минути от нас. "Дано не ме спрат полицаи точно сега, помислих си, все пак беше два през нощта." Най-сетне стигнахме. Зарязах колата в една пресечка с тайната надежда някой ден да я откраднат и да ми свършат мъките с тази марка и ядосан, че не си направих труда да дойда и разуча точно къде е входа на болницата предварително, започнах да търся как да влезнем в тъмнината. И ето на, звъним на входа. Дойде една лелка и ни отключва, след кратък разговор ни праща на третия етаж. Качихме се на асансьора, но по дяволите, третият етаж може само да те повика, не и да натиснеш копчето. Викнах лелката и тя сложи някакъв ключ, които активира захода ни и тя нервно измърмори, че сме можели и по стълбите да се качим. Излезнахме от този асансьор и една санитарка с недоумение как сме успели сами да се "викнем" ни донесе "калцуни" - наилонови торбички, които се слагат на обувките, за да не се цапа. След наколко псувни наум и неуспешни опити да си ги сложа, защото се късаха вече бях успял и гледах победоносно в очакване на санитарката. Тя ни прие и каза да я последваме, но след секунда се обърна към мен: -Вие накъде, сега ще преглеждам жена Ви, нямате работа тук! За миг се ядосах и ми мина през ума да си взема жената и да си тръгнем, пък ще идем в друга болница, но като знам тя колко искаше да сме тук реших да си замълча. Седнах и зачаках нервно. След минути се върнаха и се оказа, че водите са изтекли, но раждането ще започне сигурно на сутринта. Сестрата попита жена ми дали има контракции и тя и отговори, че не е сигурна при което тя започна да мрънка какви били днешните момичета, никой ли не им казвал какво са контракциите, не сме ли четяли в интернет и т.н. Аз пак се ядосах и през главата ми минаха няколко неща, като картинките на анимационен герой, изобразяващи череп с кокали, юмрук и няколко знака от клавиатурата. Трябваше да оставя Ракел и да си ходя, защото нямаше къде да остана. -Мордехай, моля те, остани още малко и вкъщи дръж телефона, за да ти звъня ако има нещо! - сърцето ми изплака след тези думи и се зачудих дали да не остана на някой стол за нощта, но умората от деня ми беше по-голяма и скоро си тръгнах. Прибрах се и видях как двете ни кучета стояха напрегнати и уплашени какво ли се случва. Успокоих ги и легнах, но никак не ми се спеше. Загледах телевизия и бавно започнах да се унасям. Зззззззн! Телефонът иззвъня - Идвай, започна се! - проплака жена ми. На 17тата минута бях в стаята и в болницата. Лекарката ни вече беше там и я успокояваше. Скоро я сложиха на носилка и я вкараха в родилната зала, като аз застанах до нея, целият облечен и увит в разни престилчици, шапки и маски на устата. Докторката започна да дава наставленията си и спокойният и глас възвърна увереността в мен за добър край. След няколко напъна Ракел изкрещя - Не мога!!! Лекарката пак я успокои и след миг се показа нещо мораво, много приличащо на цветно, лилаво зеле. "Господи, извънземно е!" - помислих си за миг. "Или май и е сърцето?! Как ли пък успяха да и го извадят оттука?!" Разбира се излезна малко бебенце с много лилав цвят и може би дишащо. Веднага му прекъснаха пъпната връв и го сложиха на метър от мен, но аз почти не го погледнах, а само гледах жена ми, която беше доста замаяна. Между краката и висеше пъпната връв и изглеждаше като извънземна змия или част от Г'оаулд. Зачудих се какво ли ще направят и отговорът на закъсня, дойде една санитарка и започна да го дърпа, а то край нямаше. Накрая го издърпа и излезна нещо като двоен бял дроб. "Край, сега вече я изкормиха!" - помислих си аз, но се успокоих от доволната физиономия на сестрата. Е, всичко мина благополучно и ако искате да продължа трябва да ми кажете, може и да вплета в историята един Мустанг и една Е46ца...

[txe Профил ICQ]

За

[b.bonev Профил]

Ехаа, да ви е живо и здраво, дай боже на всички такава радост.

[BMWALPINA Профил ICQ]

Определено ми хареса! Много се смях на частта "Господи, извънземно е!" Чакам още. Да е живо и здраво!

Може би само трябва да се премести в страхотните исотрии.

[Smoocki]

Дам и на мен ми допадна