Кога и как се влюбихте в марката?

[kdl Профил]

Aз винаги съм обожавал Е36, Е39 и Е38. Не знам защо... И Е46 ми харесва, но предните 3 са ми били на сърце от както съм ги видял. Е36 още са ми на сърце... има нещо в тези коли, което много ме привлича.
Имам и известни залитания към някои мерници и някои олимпиади...
Единия мерник си го взех вече, CLS-а или новата C-W204 трябва да е другата... по-нататък.
Но съм се зарекъл да пробвам А5 за лична преди да реша да се връщам обратно към БМВ.
Времето ще покаже... просто гледам да не взимам втори път Е36. Имах, порадвах му се, все още е невероятен автомобил. Дойде време за мерника, животът е кратък, не трябва да се робува...
А и не съм от хората, които купуват една кола, продават я, после купуват същата, но с някои екстри повече... няма смисъл. Трябва да се прави като хората от първия път

[Apassionata Профил]

=... Е36 още са ми на сърце... има нещо в тези коли, което много ме привлича.

+1... Кога се влюбих, хммм, аме не знам, постепенно...и когато подкарах първата ми кола - Пантерката любима Винаги съм харесвала Е36, странно е, толкова стара кола вече, но това може би е единствения модел, в чиито дизайн нищо не ме дразни, всеки детайл е в такова съвършенство с останалите... И ако не бяха вече толкова стари, ако можеше да се намери в перфектно състояние, и разбира се ако не бях видяла покрай Е90-ката какво са постигнали от BMW за 20 години, вероятно пак щях да карам Е36...влюбена съм и в Разбойника, това беше единственото Е46 купе, което гледах, 1 минута го карах и след два дни беше мое...Преди това гледах и мерцедеси и за малко да изневеря /просто защото BMW твърде късно вадят кабрио със сгъваем твърд покрив/, но....не ги почувствах някак Мерцовете и .... пак съм в правия път Кабрио - друго лято....
Съмнявам се оттук нататък да се кара друга марка

[Chapai Профил]

Случайно. Бях поръчал на почти непознат да ми докара кола от Италия без да уточнявам каквото и да е било - марка, цена... Е, от няколко години съм с Е36 и не искам да чуя за каквото и да е било друго. Много сериозна количка излезна.

[M3 E92]

Преди година и половина-две се активираха 3 гена от ДНК-то ми с кодови названия Ultimate, Driving и Machine и оттогава очичките ми светят в синьо-бяло

[deyan-enchev Профил]

от както си купих е30ската 2003та

[ДаниД Профил Уеб-сайт]

През 92-93 година баща ми имаше 5ца е34 20ска с м50 автомат, преди това имахме няколко други хубави коли, обаче точно в тая някак си се чувствах Сигурно, докато не стана тоталка в няколко таксита с вратите на една стоянка , колата нямаше как да се поправи и ми беше много гадно за НЕЯ , следващата беше е28 тъмно синя с ббс джанти м30б25 със всички екстри без кожа с ръчни скорости.Никога няма да забравя тази кола ! В един момент осъзнах, че просто моята кола някога, някой ден ще е бмв ! Още си спомням все едно беше вчера - кара баща ми, майка до него, а аз отзад - майка нещо мрънка на баща ми точно в тоя момент -> 2ра, десен завой (за тези които са от София в Света троица, ул. Димитър Петков на Кенар десен по Сливница) потпряхме се леко в бордюра със задна дясна гума, Гааааааз - майка ми млъкна баща ми ме гледа в огледалото и се хили , тогава пред блока имаше още едно бмв е30ска комби със сива кожа всички деца говореха колко грозна кола е - аз синаги съм си мълчал, ама много ми харесваше, всеки път я пазех от топката, внимавах докато минаваме покрай нея да не я одраскаме абе лудница.Продадохме е28-цата на наш много близък човек, след това имахме най- различни френски чи*ий, и дефакто моята първа кола беше Ситроен Зх 1.9тд, която много ми харесваше, устройваше ме перфектно - харчеше малко, вървеше прилично имаше си климатик- абе супер, ама някак си не беше моята кола, говорих с бащата да я продадеме, казах му нали така и така, моята кола е БМВ каквото и да е ! ОК продадохме колата доста евтино, междувременно един приятел ми даде да покарам е30ската му 318ка м40 купе в западния парк на едно полигонче и вече се знаеше каква да е колата - Е30 ! След като доста четох тук, разбрах, че не трябва да е с м40, и попринцип се търсеше или 20ска или Ис-ка,наще бяха в Австрия, бяха намерили е30ска 316и троен стоп седан която не е с м40, не е и ИС-ка.Беше леко ударена отзад, обаче баща ми каза само - Колата си заслужава, много е хубава ( Още имам снимките). Аз обаче инат, викам си са кой знае колко е спъната тая (Нали все пак си търсех 20ска). В крайна сметка, реших да ги послушам, платиха колата и тоя където трябваше да я докара се забави 3 месеца Обаче в момента в който се качих в МОЯТА Кола вече знаех че чакането си е заслужавало.Още на следващия ден разглобихме с баща ми всички кори в багажника, закарахме я при един майстор, изправиха я и я боядисаха, в деня в който ми се обади човека и каза - ГОТОВА Е, вечерта бях в КАТ (това беше точно когато имаше страшни опашки) преспах пред КАТ с един приятел, регистрираме я, и исках някъв номер да си взема интересен, обаче след като бях вече 14 часа там и тая на гишето ми каза че трябва да чакам още - много бързо се отказах . Чувам си името едвам, едвам тичам вътре дават ми големия талон и лелката ми се усмихва и ми вика - ЧЕСТИТО! - Мерси! Гледам талона СА 2022 МА Сложиха номерата, имах 70 или 80лв, сипахме и 50тка бензин, ходих да почерпя с останалите пари и вече осъзнах че няма да е като със ситроенчето . Точно в тоя момент се сетих и за фразата - Кеф - цена няма ! Карам я вече 3та година и попринцип грам не искам да я продавам, колкото и нанагорно да ми идва Това е моята история...

[akula Профил]

От както се помня като бебе, имах една малка играчка която много си обачих и пазех, голяма колкото съвременна запалка. Никога не я изсилвах колкото останалите по паркета и никога не я спирах с удар в стената. Тя беше зелена....
.

Поздрави!

kолега, това е за подфорум страхотни истории пожелавам ти още дълги години да е вярна спътница в живота таз е30

[akula Профил]

да кажа и аз де...
по Тошково време, през "80-тте години... в квартала дойде ена е23ка от германия - на гости в бг. гледах го невярващо това чудовище- едвам се събрало на паркомястото, гумите му като за камион, с грозна озъбена муцуна- бе сякаш сякаш готово да ръфне ако много го доближиш. изпънато като жартиер с бежова кожа и странно- няма манивели на вратите. интерсесна работа. един комшия ни светна нас децата: ми стъклата се отварят с копче бе, тва е БМВ.
познайте каква марка и модел беше първата ми кола
което беше голяма глупост, щот нищо не рзбирах, ама не съжалавам и до ден днешен

[l-s Профил]

92 година беше когато чичо ми се купи е36 1.8 М40.Ходихме до морето и от тогава бях сигурен ,че ще карам БМВ

[madpetio]

мислех да не споделям ма айде.....
Преди много,много години та чак през миналия век ми попадна може би АутоБилд немско издание събирах всякви списания...Живеех на 400м от пистата на летище София и ходех всеки ден до РЕП-а на летището да видя кои нови списания са излязли. В едно от списанията имаше реклама на Е24 635csi и на Е28 535i тогава си помечтах един ден да имам такива коли може би 22-3 години по късно имах такава кола точно като от списанието,а брат ми имаше другата!!!
През 1988-9 се докоснах до модела Е21 320 и 323 тогава вече полудях,90г карах на мой приятел Е30 318 и моделът Е30 се превърна в my immortal beloved ..................................................to be continued.............................Coming soon new love ...

[Станислав Попов]

При мен болеста се появи напълно случайно като цяло бях много далече от БМВ. В един слънчев ден, приятел на баща ми решава да продава е30 което стоеше и събираше прах в едно хале , не беше карана поне една година. Единствено което знаех е ,че колата е много запазена и върви много м20б20 за мен тогава беше изтребител, взехме я за 2000 лева . Имах много проблеми в последствие с нея , но всяка стотинка си заслужаваше песента на шестака. Отакакто чух тази песен за първи път , представата ми за автомобили коренно се промени завинаги и безвъзратно

[RSxRacer]

Далечната 89-та.Един германец приятел на баща ми ме повози на е28 520 с м20б20.Няма да забравя никога усещането от черното кожено рекаро.Бяхме тръгнали да купуваме Опел Кадет,но след разходката се прибрахме в България с е21 323 с алпина пакетче. Жълта злобна двувратка... после братовчед ми я тотализира и така... После кумеца ми си купи е21,после е30 м10б18 което и до ден днешен караме.Аз започнах да работя с коли и в автокъщата карах само бмв-тата Взех си ис-ка, после я продадох... и така 2 години по-късно (март месец) реших,че трябва да си взема пак и купих сегашната 36-ца... голямата ми мечта обаче си остава бяла е28ца

[dmxl Профил]

Баща ми имаше чисто ново Пежо и след като си взех необходимия кетап за да имам своя кола тръгнахме да търсим кола за мен, естествено търсехме Пежо.Да ама не, на Горубляне като седнах в една маслено зелена Е30 318i touring 93 набор с кожа и нема слизане от нея. Бащата веднага се заинати се прибрахме без кола, два дена бях като болен у нас и накрая ми я купи, добре че не я бяха продали и оттогава до днес Е34 520, Е39 525ТДС, Е46 320Д, към днешна дата Е39 525Д,а и да не забравя че бащата кара Е38 730Д все пак успях да го превъзпитам

[p0wEr Профил]

Преди доста време шеф на баща ми имаше Е30-ка от тея яките за онова време преди има няма 10год. бях на 4-5 годинки като я видех и се кефех като циганче на вафла Измина доста време докато 2008-ма не отидох на състезание Италянско преследване и Дрифт След като се повозих в Е30 М20Б20 на 2-ра до дъно и цялата писта на камшици осъзнах че това е моята кола.. Е30

[daka1972 Профил]

По татово време имахме полски фият 125р за то време си бе машина единпът ,но през 1987г.мой приятел си купи едно БМВ 315 червено размазано отзад от газка ,след като залепихме найлон вместо заден джам започнахме да го юркаме из града и от тогава се влюбих в тази достойна за ПОКЛОН марка BMW и през 1998г. си купих първото Е30 комби 1,8 м40 и след него се почна дозина е 36 1,8 и 325тд , тдс ,1,8 тдс ,Е34 2,5тдс , и отново е30 комби но 1,8 ис ,Та това е в общи линии и след това пак ще е БМВ живот и здраве