Посвещава се на Децата на 70-те, 80-те и 90-те години

[ves_v8 Профил]

Посвещава се на Децата на 70-те, 80-те и 90-те години на Миналият Век

Ако сте били дете тогава, като погледнете назад, ще ви бъде трудно да повярвате, че сте успели да доживеете днешния ден. Ние се возехме на коли без предпазни колани и без 8 въздушни възглавници. Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с лекарства нямаше секретни капачки, вратите често не се заключваха, а шкафовете в къщи не се заключваха никога. Пиехме вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки. На никого дори не би му хрумнало да кара колело с каска. Какъв ужас, нали!

С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на някое бунище, и едва когато вече летяхме по нанадолнището си спомняхме, че нямаме спирачки или „Airbag” . Сутрин излизахме от къщи, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление – там където го имаше. И през цялото това време никой не можеше да разбере къде сме. Нямаше мобилни телефони, представяте ли си!

Няколко човека ядяхме един сладолед и пиехме лимонада от една и съща бутилка - и никой не умря. Нямахме компютри, 3D игри, компактдискове,GSM-и, 160 канала кабелна телевизия и още 100 канала Цифрова, нямахме интернет и на тълпи ходехме на кино, защото нямаше дори видео!
Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме, не във Фейсбук, а навън! Ако някой ни трябваше, отивахме у тях и се виждахме с него. Просто така, без предварително обаждане! Сами в този жесток и опасен свят. Без охрана. Как изобщо сме оживели?

Игрите ни не бяха задължително от оригинален диск от 130 лв., за да можем да ги играем с приятели, а ние сами измисляхме игрите си. Крадяхме череши и ги ядяхме с костилките– и на никой костилките не му прорастваха в корема както постоянно ни плашеха бабите. През междучасията се пръскахме с вода от многократни спринцовки и бутилки от „Веро”.Нашите постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията. Порязвахме се, ходехме в синини и натъртвания или си чупехме кокалите – но никой никого не съдеше и обвиняваше. Смятахме, че за всичко сме си виновни ние самите. Представата, че можеш да се откупиш от ченгетата или да се скатаеш от казармата практически не съществуваше.Родителите от онези времена винаги вземаха страната на закона, можете ли да си го представите?

Да-а-а, такива бяхме, а ето какви станахме:
1.По погрешка въвеждаме системната си парола на микровълновата печка.
2.Имаме поне 3 мобилни телефона и списък от 15 номера да се свържем с тричленното си семейство.
3.Пращаме e-mail и звъним по телефона на колегата, който седи в съседната стая.
4. Оглеждаме се за дистанционното или ключовете си, и когато не ги намираме започваме да се чудим колко хубаво би било, ако можехме и на тях да им звъннем, за да се ориентираме къде са.
5.Не поддържаме контакт с баба си, защото тя няма Скайп и Електронна поща.
7.След края на работния ден се връщаме в къщи и отговаряме по телефона така, сякаш все още сме на работа.
8.Изпадаме в паника, ако излезем от къщи без мобилен телефон и се връщаме да го вземем.
9.Щом се събудим сутрин, първата ни работа е да влезем в интернет, още дори преди да се изпикаме и преди да си измием зъбите.
10. Сега накланяш глава, за да се усмихнеш.
11. Четеш този текст, съгласен си с него и се усмихваш.
12. Още по-лошо – вече си намислил на кого ще го прочетеш.
13. Прекалено се увлечен, за да забележиш, че в този списък няма номер 6.
14. Трябва ти само секунда за да пробягаш с поглед текста и да се убедиш, че номер 6 наистина няма.


Вдъхнових се от темата на един колега и реших да пусна това... Надявам се не повтарям някого, ако е така извинявам се

[Doberman_vas Профил]

така е!

[Kroki]

Интересното е, че можах да опитам поне малко, от тези неща. Роден съм лето 93 година, и си спомням тези моменти в които нямаше телефони, компютри и т.н. Цял ден на вънка, целия в рани и синини. Липсва ми! Представям си какво ви е на вас

[dare__devil Профил]

viewtopic.php?f=4&t=52461&p=530553&hilit=%D0%9F%D0%BE%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%89%D0%B0%D0%B2%D0%B0+%D1%81%D0%B5+%D0%BD%D0%B0+%D0%94%D0%B5%D1%86%D0%B0%D1%82%D0%B0#p530553

[vld]

Интересното е, че можах да опитам поне малко, от тези неща. Роден съм лето 93 година, и си спомням тези моменти в които нямаше телефони, компютри и т.н. Цял ден на вънка, целия в рани и синини. Липсва ми! Представям си какво ви е на вас

E винаги ми е било интересно когато някой се опитва да каже че и той бил еди как си като малък, чакай малко, ма то 93та имаше мобифони, нокия 50-ка с антена 20 снтитиметра, която на всеки 10-15 секунди превключва и пука и прекъсва, та какво викаш си спомняш ти? детство като гореописаното, та когато си бил на 7 вече масово е имало гейм зали и компютри, на нинтендото със супермарио се гледаше както на свиреща играчка с три бутона
Айде макло да не си от гореописаните

[Kroki]

Аз не казвам че съм! То може да ги е имало, но аз не съм ги имал.

[vld]

Аз не казвам че съм! То може да ги е имало, но аз не съм ги имал.

Нищо лично колега

Можеш да се похвалиш, че си от поколението което пропушва трева, на 10-12, прави секс с проститутка, най късно на 13 и тн.
Не казвам, че ти си правил тези неща, но масовката от връстниците ти са, пак е по добре, а какво ли ще правят тея от 2000+ поколението нензм
Гледам тук някаква подобрила рекорда, родила на 10 години

[acho.rs Профил]

Трябва да се направи една колекция от теми с това име . По форумите станах вече сигурно над 30

[Kroki]

Знам, че ги има. Познавам такива бол. Имам пряко наблюдение върху по-малките и там 6-7 клас пушат яко. Мислят за секс и т.н... И за съжаление не е за хвалба

[kdl Профил]

Владо, гледал ли си "Хлапета"?
Иначе за колегата 93ти набор... Мен ме е срам да си лягам с наборките ти. Всяко поколение си има чара, просто се намести малко не на място в тази тема

И кво лошо има да пиенеш и ебнеш на 13-14, човещинка.

Владо, ква Нокиа с антена, Бенефон Делта да трепеш крокодили с удар Ама и при нас си имаше бая позьорщина в тези години. А преди всичките тея материални шитни си беше доста по-човешко.

[Kroki]

Извинете тогава

[spacepl Профил Уеб-сайтICQ]

Кви бенефони кви спики кви драгони, аз помня времето когато жк."Дружба" в Плевен нямаше стационарни телефони и помня как разораха цялата първа и втора дружба за да слагат кабели Помня когато в Плевен нямаше тролеи, от дружба до центъра се ходеше със икарус хармоника номер 93

[SpUd3r Профил]

http://vbox7.com/play:4d9e97d4

[Zagy Профил]

Ебавайте се вие, ма едно време преди 89та си бях безгрижно хлапе и само глупости ми бяха в главата... радвам се, че детството ми мина по това време.

[xpl0d Профил]

Епа така си беше. Аз помня, много мъгляво де като за 85 набор, как отивах за хляб с 3 лева и като излязоха франзелите беше баси гъзарското да си земеш такова вместо хляб. Червеникавите 5лв, зелените левчета и двулевките май бяха синкави. Сега като се замисля...киселото мляко в стъклени буркани с една такава целофанова капачка да го кажа, безалкохолното...ейй кво беше то бе стъклена бутилка литър и половина...май или литър не помним вече, баси едва домъквах 2 бутилки до вкъщи. Честно казано най-ми липсват игрите, особено на кибритенки да играем...ейййй убивахме се да ходим до стадиона да режем от гумената настилка за бягане, хахах какъв страх сме брали, па пазача като се разкрещеше как удряхме петите у гъза. То не беше цък-цък, че на филми, че на развален телефон, че на шише, жмичка, стражари и апаши....онова дето се редят около един кръг, избира си държава и единия вика "да бий да бий" и казва името на дадената държава, после онова другото дето се разделят на два отбора, чертаят се два квадрата или правоъгълника и на всеки отбор в квадтрата в единия му край пишеше ура, та целта беше да настъпиш тва УРА без да са те избутали...бе въобще яко игри имаше.
Помним като се събирахме 20 човека у някой с видео да гледаме екшъни разни, нямаше като сега драма, комедия и т.н. имаше само "кво ше гледаме ве...каратИ, каратИ", тогава много вървежен беше Дон дъ драгон Уилсън, Долф Лундгрен и др. Как се кефихме на шантавите ефекти - един удар 5 повалени, няма как да се забрави и монотонния дублаж - една мадама говори ли говори без значение дали актьора е мъж или жена.
После започнах да цъкам каратеката на правец8 минахме на Дейв-а с правец16 и оттам насетне до ден днешен все на компютъра майна