Виж темата - Да ни е честит Трифон Зарезан!!!!

от **X-citer** » 14 Фев 2006, 3:41

Ето, че дойде един от празниците, които уважавам най-много!!! :lol:

Да са живи и здрави всички почитащи празника на св. Трифон :drink:

и всички носещи името му!!!
На този ден празнуват също лозарите, градинарите, кръчмарите и соколарите. Към една от групите се броя и аз, така че: НАЗДРАВЕ!!!
Ето малко инфо за празника и от къде идва той:

Трифон Зарезан, Трифонци, Триунувден, Трифон Чипия или Трифку - празникът на Св. мчн. Трифон има много имена. Той е включен към цикъл от три последователни дни, наречени "трифунци": 1 февруари - Трифоновден (14 февруари по стар стил), 2-ри - Сретение Господне (Зимна Богородица) и 3 февруари - Св. Симеон.

За един от най-веселите поводи за празнуване в годината на трапезата трябва да има прясна пита, пълнена с ориз и булгур кокошка и, разбира се, вино, тъй като

Св. Трифон се смята за пазач на лозята и празникът е в негова чест.

На Трифоновден се извършва ритуалното зарязване на лозята, което подсеща за приближаването на пролетта и началото на селскостопанската дейност.

Ритуалът е почти еднакъв в цялата страна: Всеки стопанин, щом пристигне на лозето си, се обръща към слънчевия изгрев и се прекръства три пъти. После отрязва пръчки от три корена и полива мястото с червено вино, светена вода и пепел, запазена от огнището от Бъдни вечер.

Зарязването се придружава от благословии за берекет. Отрязаните свежи пръчки свиват на венчета, които стопаните слагат на калпаците си, през рамо, на бъклицата, а някои ги отнасят вкъщи и ги поставят на домашната икона. После мъжете се събират на обща трапеза в лозята, придружена от песни и хора.

На този ден празнуват също градинарите и кръчмарите.

Св. Трифон е известен като покровител на лозята на Балканите. Началото на празника трябва да се търси в прочутите Дионисиеви тържества в Древна Гърция.

В представите на българина образът на светеца е обогатен чрез различни легенди. Най-известната от тях е свързана със светеца, който отрязал носа си, когато зарязвал лозето, откъдето идва и името му Трифон Чипия.

Малцина знаят, че св. мчк. Трифон е покровител и на една друга малка общност - тази на соколарите.

Според древно предание руският цар Иван Грозни бил страстен соколар. Веднъж по време на лов в известното с богатия си воден дивеч село Напрудное (днес северно предградие на Москва, в района на Рижката гара) той загубил своя любим бял северен сокол - изключително красива птица, разказва пред Religiabg.com председателят на Българската Асоцация за запазване на грабливите птици Павел Якимов.

За птицата отговарял младият соколар Трифон Патрикеев (от рода на князете Патрикееви). Отчаян от загубата, цар Иван Грозни заповядал на младежа да намери неговия пернат любимец в тридневен срок и го заплашил със смърт, ако се върне с празни ръце.

Три дни младият Трифон търсил безуспешно птицата в Соколарската гора. В края на дадения му срок приседнал на склона при хълма на Голямото езеро и задрямал изтощен. Насън му се явил св. Трифон на бял кон със сокол на дясната ръка и му казал: "Стани, вземи този сокол и прославяй Бога", а после му показал, къде да го намери - на една ела в Митищенската гора.

Соколарят тутакси скочил. По указанията на светеца тръгнал и намерил дървото, а на върха видял изгубения сокол. Без да се бави, занесъл ценната птица на царя и спасил живота си.

В памет на това чудно избавление от смъртта, Трифон Патрикеев построил на мястото, където му се явил св. мчк. Трифон, отначало малък параклис, а по-късно и църква, която съществува и до днес и се отнася към ХVІ век.

На стената и има интересна фреска - св. Трифон с кацнал бял сокол върху дясната ръка. Това е т. нар. Руска икона на св. Трифон. Днес оригиналът и се съхранява в Третяковската галерия.

Впоследствие такива изображения на св. Трифон със сокол станали много разпространени, като на някои от тях дори имало надпис "Св. мчк Трифон соколарят".

Това обаче очевидно е смесица, тъй като Трифон Патрикеев не е канонизиран за светец, а според агиографията на св. мчк Трифон, той не е бил соколар. Въпреки това православните соколари почитат св. мчк. Трифон като свой закрилник, застъпник и молител пред Бога.

Ето и как трифон се сдобил с прякора си:
- За къде си се разбързала така разтревожена, мале? - попитал Трифон.
- Ами сестра ти - отговорила майката - ми каза, че си бил отрязал носа!
- Остави я тая копилана! - отвърнал той - Тя те е излъгала. Да не съм пиян, че да си отрежа носа?! Аз режа тъй - показал той на майка си с косера, - а не тъй!
И в тоя миг си отрязал носа, та станал чип. А оттам и прякорът му - Трифон Чипия или Зарезан?
Така според народната притча се е появило името на един от най-веселите празници - Трифон Зарезан.

Свети Трифон се смята за пазач на лозята и празникът е в негова чест. Празнуват не само лозарите, но и градинарите и кръчмарите. Рано сутринта стопанката омесва хляб. Освен това сготвя и кокошка, която по традиция се пълни с ориз. В нова вълнена торба се слага питата, кокошката и бъклица с вино. С такива торби на рамо мъжете отиват на лозето. Там се прекръстват, вземат косерите и от три главини всеки отрязва по три пръчки. След това отново се прекръстват и поливат с донесеното вино лозите. Този ритуал се нарича "зарязване".

След това всички се събират и избират "царя на лозята". Едва тогава започва общо угощение. "Царят" е окичен с венец от лозови пръчки, който носи на главата си, и с друг венец, който слага през раменете си. Той сяда на колесар. Лозарите теглят колесаря и под звуците на гайди, гъдулки и тъпан се отправят към селото или града. Там спират пред всяка къща.

Домакинята на дома изнася вино в бял котел, дава най-напред на царя да пие, след което черпи и хората от свитата му. Останалото вино в котела се плисва върху царя и се изрича благословията: "Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете!" Царят отговаря на благословията с "Амин". След като стигне до своя дом, се преоблича с нови дрехи и окичен с венците на главата и през раменете си, сяда на дълга трапеза да посрещне хора от цялото село. Затова за цар на този празник се избира заможен човек.

Следващите два дни, наречени във фолклора "трифунци", се почитат за предпазване от вълци. Тогава жените не режат с ножици, за да не се разтваря устата на вълка, не плетат, не предат и не шият. Приготвят обреден хляб и след като раздадат от него на съседите, слагат залъци от хляба в кърмата на животните - за предпазване и на добитъка и на хората от вълците.

:drink: