За една жена и бимата
Модератори: mitaka7, Общи модератори
11 мнения
• Страница 1 от 1
- _galio_
- кандидат ентусиаст
- Мнения: 140
- Регистриран на: 15.12.2010
- Пол: Мъж
- Кара: ///M43
- Мечтае да кара: в изтребителната авиация
- Детайли за колата: компот в сливов цвят
За една жена и бимата
Червен лак.
Червена рокля.
Червена фибичка.
Червен ластик за коса.
Ето я. Спи. До мен. Жената на живота ми последната година. Или нещо такова.
Това ли исках? Да. Не. Донакъде ...
Черна кожа.
Тъмна оптика.
Син металик.
Автоматична скоростна кутия ... и най-малкият възможен двигател.
Това ли исках? Съвсем не ... просто така се получи.
Какво е общото? Ми събрах ги заедно, това е общото.
И дотук ... след няколко часа се разделям с едната и продължавам с другата ...
- Къде си ти?
„На шибания плаж, къде да съм. Чакам да се разберете и да тръгваме.” – премълчавам.
- Пред главната сцена, то хора не останаха, другите заминаха за София ...
- Можеш да идваш насам.
- Айде, тръгвам.
Стига и да знаех къде е „насам”. Сега търся тъмно БМВ по алеите на Бургас в 4 сутринта, за да се прибера в София през Варна, а след 12 часа трябва да продавам американски домейни на тайландски клиенти от офис в Люлин ... life or something like it. Каква я мслихме, каква стана ... още на Арапя му личеше, че е тръгнал да прави равносметки, не да се забавлява ... Поне чух на живо UNKLE
UNKLE - Reign
600 км.
За жена.
За два часа на плажа с жена.
И ме чакат още 450 след това. Километри, не жени ...
София – Бургас –Арапя – Бургас – Несебър – Бургас – Варна – Бургас, сега отново Варна и оттам към София ... за да тръгна към Германия месец по-късно. Нещо като интензивен курс за опознаване с бимата.
От колата е – успокоявяам се - като се качих, не исках да слезна и още е така ... как беше: осъзнаваш, че караш е36, когато разбереш, че където и да отиваш, най-хубавата част е карането дотам. Еми, верно е, мамка му!
Кикдаун, замисляне, скорост надолу, от 4000 на 6000 оборота и се бутам в колоната на една боя преди бусът в насрещното да ми събере предницата ... дам, пътят от Бургас до Варна не е най-доброто място да се уча да изпреварвам, но друго няма.
- Видя ли? – питам я, опитвайки се да прикрия притеснението с ехидна усмивка. В две катастрофи е била, все голфове, все на ляв завой, все по таван.
- Видях. – изсъсква.
Тя е от жените, които добра дума не казват. Не хвали, не поощрява, смята го за ненужно някак си. Тя е от жените, които смятам да избягвам занапред, разпознават се отдалеч – екстравагантни дрехи, къса прическа, аксесоари в крещящи цветове, кецове или токчета ... малко тийн, малко садо-мазо, малко порно в повечко.
Стига толкова, идват завои, а трябва да карам леко, за да не ги събудя.
Всъшност трябва ли? С тая кола е ебаси кефа по завои. Не , че спътниците ми могат да го усетят.
- Какво вие така? – пита ме, след като елегантно съм забил главата и в страничната кора при опит за дрифт. Ми не дрифти. Сигурно щото е малка или заради тракшън-контрола. Или пък с ниска скорост се пробвам.
- Рейката е - сещам се, че говоря с жена – от волана, разсвири се на завоите още към Варна, нищо особено.
Намалил съм радиото, за да не и пречи, оставил съм шибидаха отворен, така като се поразсънва вижда цветните сенки на дървета, чуват се шумовете на гората, птиците ... явно и на хидравличната помпа. И явно само на мен ми е романтично.
Всеки път като я кача и бимата измисля нещо - падна ми акумулаторът преди да я изведа за първи път, на предното идване към Градина реши да ни прави романтика и не се спря да свети в краката – Като от свещи – усмихна се тя. Да, като свещи, ма после аз ще ги гася, нали ...
Някакво реле изцъква и сменя станцията ... от Godsmack – I stand alone скачаме на Рут Колева – Близо. Някак си ситуацията е за точно обратното включване, но както и да е ... Постоянно се утешавам, че просто окабляването е с разни отечки, но всъщност единствено с тази жена в колата станциите се сменят произволно ... и обикновено с нещо джазово. А мен хич не ми е джазово – някаква Е-класа ми се лепи на номера от Бургас още и някак си не мога да дръпна подобаващо. Педала до долу, отново замисляне ... мн ме забавлява така като се позамисли – все едно преценява дали да си свърши работата, понеже, нали, има избор ... после ме гледат странно като говоря за характера на колата – държи се съвсем като мацката до мен. Веднага се сещам за времето, когато я учих да кара – светофара на ТВ-кулата, светва жълто, казвам „спри” и тя започва да обмисля дали е необходимо да ме послуша ... в моята кола ... дърпам ръчка както сме с близо 70 км/ч и по особено живописен начин застъпваме осевата линия с предно дясно колело ... предно ляво е на някакви сантиметри от бордюра. Заслужих един поглед тогава с бялото на очите и, в момента даже това ми е трудно да заслужа ... крива жена.
- Ела, де!
- Няма да дойда!
- Е ...
- Няма „е”. Това е.
- Ти ...
- Хайде ... лек път.
Баси диалога. Да я бяхме оставили да се оправя в Бургас, като е толкова отворена. Тая жена ни се води, ни се кара. И не се притеснява да тръшка врати. Решавам да се поразмърдам малко, което е баси упражнението след 2 часа на задната седалка и на отворен шибидах. Показвам се леко, да не взема да секна някоя сценка ... тц, човекът е сам и си зяпа колата. Супер, мисля си, имам още 500км за днес и близо 3000 след месец с човек, който разговаря с колата си ... която все още го държи джазово с Nina Simone – Feeling Good ...
- К’во става, бе?
- Хаха, нищо не става, нали виждаш. В крайна сметка си оставаш с приятелите и колата.
- Чакаме ли нещо?
- Нищо не чакаме ...
It’s a new dawn, it’s a new day … and I’m feeling good
Червена рокля.
Червена фибичка.
Червен ластик за коса.
Ето я. Спи. До мен. Жената на живота ми последната година. Или нещо такова.
Това ли исках? Да. Не. Донакъде ...
Черна кожа.
Тъмна оптика.
Син металик.
Автоматична скоростна кутия ... и най-малкият възможен двигател.
Това ли исках? Съвсем не ... просто така се получи.
Какво е общото? Ми събрах ги заедно, това е общото.
И дотук ... след няколко часа се разделям с едната и продължавам с другата ...
- Къде си ти?
„На шибания плаж, къде да съм. Чакам да се разберете и да тръгваме.” – премълчавам.
- Пред главната сцена, то хора не останаха, другите заминаха за София ...
- Можеш да идваш насам.
- Айде, тръгвам.
Стига и да знаех къде е „насам”. Сега търся тъмно БМВ по алеите на Бургас в 4 сутринта, за да се прибера в София през Варна, а след 12 часа трябва да продавам американски домейни на тайландски клиенти от офис в Люлин ... life or something like it. Каква я мслихме, каква стана ... още на Арапя му личеше, че е тръгнал да прави равносметки, не да се забавлява ... Поне чух на живо UNKLE
UNKLE - Reign
600 км.
За жена.
За два часа на плажа с жена.
И ме чакат още 450 след това. Километри, не жени ...
София – Бургас –Арапя – Бургас – Несебър – Бургас – Варна – Бургас, сега отново Варна и оттам към София ... за да тръгна към Германия месец по-късно. Нещо като интензивен курс за опознаване с бимата.
От колата е – успокоявяам се - като се качих, не исках да слезна и още е така ... как беше: осъзнаваш, че караш е36, когато разбереш, че където и да отиваш, най-хубавата част е карането дотам. Еми, верно е, мамка му!
Кикдаун, замисляне, скорост надолу, от 4000 на 6000 оборота и се бутам в колоната на една боя преди бусът в насрещното да ми събере предницата ... дам, пътят от Бургас до Варна не е най-доброто място да се уча да изпреварвам, но друго няма.
- Видя ли? – питам я, опитвайки се да прикрия притеснението с ехидна усмивка. В две катастрофи е била, все голфове, все на ляв завой, все по таван.
- Видях. – изсъсква.
Тя е от жените, които добра дума не казват. Не хвали, не поощрява, смята го за ненужно някак си. Тя е от жените, които смятам да избягвам занапред, разпознават се отдалеч – екстравагантни дрехи, къса прическа, аксесоари в крещящи цветове, кецове или токчета ... малко тийн, малко садо-мазо, малко порно в повечко.
Стига толкова, идват завои, а трябва да карам леко, за да не ги събудя.
Всъшност трябва ли? С тая кола е ебаси кефа по завои. Не , че спътниците ми могат да го усетят.
- Какво вие така? – пита ме, след като елегантно съм забил главата и в страничната кора при опит за дрифт. Ми не дрифти. Сигурно щото е малка или заради тракшън-контрола. Или пък с ниска скорост се пробвам.
- Рейката е - сещам се, че говоря с жена – от волана, разсвири се на завоите още към Варна, нищо особено.
Намалил съм радиото, за да не и пречи, оставил съм шибидаха отворен, така като се поразсънва вижда цветните сенки на дървета, чуват се шумовете на гората, птиците ... явно и на хидравличната помпа. И явно само на мен ми е романтично.
Всеки път като я кача и бимата измисля нещо - падна ми акумулаторът преди да я изведа за първи път, на предното идване към Градина реши да ни прави романтика и не се спря да свети в краката – Като от свещи – усмихна се тя. Да, като свещи, ма после аз ще ги гася, нали ...
Някакво реле изцъква и сменя станцията ... от Godsmack – I stand alone скачаме на Рут Колева – Близо. Някак си ситуацията е за точно обратното включване, но както и да е ... Постоянно се утешавам, че просто окабляването е с разни отечки, но всъщност единствено с тази жена в колата станциите се сменят произволно ... и обикновено с нещо джазово. А мен хич не ми е джазово – някаква Е-класа ми се лепи на номера от Бургас още и някак си не мога да дръпна подобаващо. Педала до долу, отново замисляне ... мн ме забавлява така като се позамисли – все едно преценява дали да си свърши работата, понеже, нали, има избор ... после ме гледат странно като говоря за характера на колата – държи се съвсем като мацката до мен. Веднага се сещам за времето, когато я учих да кара – светофара на ТВ-кулата, светва жълто, казвам „спри” и тя започва да обмисля дали е необходимо да ме послуша ... в моята кола ... дърпам ръчка както сме с близо 70 км/ч и по особено живописен начин застъпваме осевата линия с предно дясно колело ... предно ляво е на някакви сантиметри от бордюра. Заслужих един поглед тогава с бялото на очите и, в момента даже това ми е трудно да заслужа ... крива жена.
- Ела, де!
- Няма да дойда!
- Е ...
- Няма „е”. Това е.
- Ти ...
- Хайде ... лек път.
Баси диалога. Да я бяхме оставили да се оправя в Бургас, като е толкова отворена. Тая жена ни се води, ни се кара. И не се притеснява да тръшка врати. Решавам да се поразмърдам малко, което е баси упражнението след 2 часа на задната седалка и на отворен шибидах. Показвам се леко, да не взема да секна някоя сценка ... тц, човекът е сам и си зяпа колата. Супер, мисля си, имам още 500км за днес и близо 3000 след месец с човек, който разговаря с колата си ... която все още го държи джазово с Nina Simone – Feeling Good ...
- К’во става, бе?
- Хаха, нищо не става, нали виждаш. В крайна сметка си оставаш с приятелите и колата.
- Чакаме ли нещо?
- Нищо не чакаме ...
It’s a new dawn, it’s a new day … and I’m feeling good
лошите шофери отиват в ада ... добрите - докъдето им стигне бензинът
- Ronka
- русата мафия!
- Мнения: 874
- Регистриран на: 12.02.2009
- Местоположение: София
- Пол: Жена
- Кара: E34
- Мечтае да кара: E34
Re: За една жена и бимата
Хах ... и пак знаеш,че си заслужава ...
Is...
Много като тебе вече плакаха ...
Много като тебе вече плакаха ...
- michev
- старши ентусиаст
- Мнения: 2040
- Регистриран на: 5.06.2003
- Местоположение: Targovishte
- Пол: Мъж
- Кара: 1996 318i, 1987 318i M10B18
- Мечтае да кара: E30 M3
- Детайли за колата: 1996-та е36 318 М43В18, 2000-а Е36 компакт М43В19, 1987-ма Е30 М10В18 Л-джет
Re: За една жена и бимата
only rear wheel drive
- cod-cdbp
- старши ентусиаст
- Мнения: 8775
- Регистриран на: 18.12.2006
- Местоположение: село Кестеново
- Пол: Мъж
- Кара: мфили
Re: За една жена и бимата
Taя фирма с домейните що ли ми е позната
- b00st
- User
- Мнения: 4609
- Регистриран на: 17.06.2007
- Местоположение: София
- Пол: Мъж
- Кара: 330XD
- Детайли за колата: the silent power
- baitun
- ентусиаст
- Мнения: 1182
- Регистриран на: 23.11.2008
- Местоположение: София
- Пол: Мъж
- Кара: БМВ Е36
- Мечтае да кара: Е46 М3
Re: За една жена и бимата
колата е най-важна
- Alexi
- старши ентусиаст
- Мнения: 3867
- Регистриран на: 20.10.2003
- Местоположение: Шумен
- Пол: Мъж
- Кара: буретата да пресъхват
Re: За една жена и бимата
така като чета между редовете трябва да смениш колата ,просто е кошара а мацката може и да си заслужава ,красивите жени винаги са капризни и своенравни
- _galio_
- кандидат ентусиаст
- Мнения: 140
- Регистриран на: 15.12.2010
- Пол: Мъж
- Кара: ///M43
- Мечтае да кара: в изтребителната авиация
- Детайли за колата: компот в сливов цвят
Re: За една жена и бимата
Alexi написа:така като чета между редовете трябва да смениш колата ,просто е кошара а мацката може и да си заслужава ,красивите жени винаги са капризни и своенравни
смених жената и акумулатора, рециклирах рейката и познай - друг живот живея
иначе за жените - който иска ламя, си я храни със златни ябълки, няма начин
лошите шофери отиват в ада ... добрите - докъдето им стигне бензинът
- ///ivanE30
- ентусиаст
- Мнения: 930
- Регистриран на: 22.09.2008
- Местоположение: софия/uk
- Пол: Мъж
- Кара: e60 e30 turbo
Re: За една жена и бимата
този израз много ме дразни пример... "с 3 катастрофи съм"....направо като го чуя и откачам незнам какво ги кефи хората да се изразяват така...хвалят ли се оплакват ли се
bedrock city racing
- _galio_
- кандидат ентусиаст
- Мнения: 140
- Регистриран на: 15.12.2010
- Пол: Мъж
- Кара: ///M43
- Мечтае да кара: в изтребителната авиация
- Детайли за колата: компот в сливов цвят
Re: За една жена и бимата
///ivanE30 написа:този израз много ме дразни пример... "с 3 катастрофи съм"....направо като го чуя и откачам незнам какво ги кефи хората да се изразяват така...хвалят ли се оплакват ли се
хехе, "стаж"
оправдават си желанието да ги возиш според на тях на както им е удобно ...
лошите шофери отиват в ада ... добрите - докъдето им стигне бензинът
11 мнения
• Страница 1 от 1
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани