Разни мисли и поуки

[Kroki]

Ще ви разкажа какво се случи с мен тези дни, пускам го тук, за да го видят повече хора!

Както знаете сега по баловете някои училища ходят на морето за по 2-3 дена да се повеселят там. Е и приятелката ми, с нейния випуск замина на 30.05. И преди да се разделим ми каза - " Щеше да е хубаво да бъдем заедно " . И тогава вечерта ми се прокрадна идеята на 31.05 да взема колата и да карам до Слънчев Бряг, да се видим за няколко часа и после да се прибера на сутринта.. Почнах да навивам разни приятели и познати да дойдат с мен, защото 5 часа път сам не си е оферта.. След като всички ми отказаха и ми казаха, че съм луд, реших че не съм умрял за тяхната компания и сам ще се справя. Разбрахме се, като пристигна в Бургас да се видим най-накрая с ogata и да се запознаем, че до са само по скайп сме контактували. Така естествено първо мислих да взема колата и да не казвам на наще, но идеята бързо отпадна. Затова им казах, че съм канен на бал на един приятел в Долни Дъбник ( близо до Плевен ) и заедно с 2-ма мои познати ще отидем и ще ми трябва колата с уговорката да се върна сутринта, защото бяха викнали гости да ги почерпя за моя бал и да покажа разни снимки. В една чанта взех некви дрехи, хавлия и кецове. Взех нашия автомобил - Лада петица 1.3 на ГАЗ - изключително важно, защото с 50лв стигах до морето и имах още за 50-на км.. Които ме познава по-добре знае в какво състояние е колата и как се поддържа. В 5 часа допълних газовата и тръгнах. Ето снимка преди да тръгна.



Качих се на магистралата София - Варна, после на Велико Търново се отделих за прохода на Републиката и вече бях в Южна България. Спирах на 2 места на пикая и да говора с наще, че като карам е шумно( все пак е Лада ) и да не забележат че карам , уверих ги, че купона е макс и се разбрахме да се чуем сутринта. Бях си взел специално едно МР3 да слушам музика по пътя, защото Ладичката е с модерно радио с касетка с кабел и поне да се чува нещо от там. Бях си качил доста Металика за сутринта да ме държи буден . Почна да се стъмва и гледката беше много добра -



Движението беше много слабо, може би заради работния ден и необичайния час на пътуване, дори на магистралата преди Бургас бях сам



Но пък си имах джипиес, които да ме упъти към Слънчев



Часа вече беше 22:10. Бях се разбрал да спра на бензиностанция Petrol и да изчакам ogata. Но на влизане в Бургас ми светна лампата, че не зарежда акумулатора. И друг път ми се е случвало, но като изфорсирам двигателя и угасва, ма са не угасна..... Спрях аз там и почнах да се чудя от какво може да е, след 5 минути дойде ogata, запознахме се и му казах за проблема. Той почна да звъни на разни негови приятели,познати и на БИВШАТА си, да търсим майстори и т.н. защото след няколко часа трябваше да пътувам към Плевен. За съжаление, никой не работеше тогава и оставихме колата до блока на моя приятел и отидохме на кафе и да побъбрим в новия мол. Плана беше, той да ме закара до Слънчев и да се върне, защото има да учи за изпит, които е в събота и аз на сутринта на хвана първия рейс и после да ходим да оправяме колата. Но като му разказах, за приятелките на приятелката ми и плановете се промениха и той реши да остане до сутринта и да си ходим заедно. Моята цел беше да изненадам гаджето в заведението, което ще ходят и за да разбера къде ще ходят, бях намерил едно момиче от старият ми клас, което е от нейното даскало и е там с тях. Тя пък имала приятелка, която имала приятелка, която е в компанията на моята. Разбрахме, че ще ходят в клуб Амор. Часа беше вече 12 и ние решихме малко да се поразходим и да видим една моя позната, която е промотърка и тя да ни упъти до заведението. В 12:15 бяхме в заведението, където явно бяха всички от училището на гаджето, освен нея . Седнахме на бара и поръчахме некви алкохоли с уговорката да пием малко , че имаме работа сутринта. Отидох да поразгледам заведението и приятелка ми дойде и седна зад нас точно, така аз се скрих зад една колона и зачаках правилния момент. Тя отиде да види некви приятели и аз зад нея и хоп ръцете на очите и леко захапване за врата. Естествено, тя ме позна и изненадата беше на ниво. Полафихме там, изпихме питиетата и се преместихме ( аз, гаджето и оgata ) в едно друго заведение - Корнера ( много яко, можеш да си слушаш 3 стила музика едновременно, защото ти дават безжични слушалки ). След малко дойдоха и приятелките на гаджето, почнахме пак некви шотове и коктейли с уговорката да пием малко , че ни чака работа.



Запознахме с едни от Русе и ogata отиде при тях да бие лафа, аз с гаджето, а нейните колежки се прибраха. Към 4 часа се разделихме с ogata и той отиде да спи в колата, че да поизтрезнее малко, а аз реших, че не съм бил 5 часа и половина път за да спа и се запиляхме някъде с приятелката. В 5:30 реших, че ме чака дълъг път и трябва да съм свеж, прибрах гаджето и айде да търся колата, ма кой да помни къде е спряна , в 6:10 пристигам, нашия легнал отзад в E36 седан, аз седнах отпред и тъкмо задремах и стана 7, часа в които бяхме решили да се прибираме.
Беше станало 8:30 и ние седяхме в едно кафе да чакаме, да ни се обадят и кажат къде да ходим. Почнахме да обикаляме, купихме едно ново реле за 14лв като си мислехме, че е от него, ама се оказа, че не е от него и накрая отидохме при едни майстор на лади, човека пипна една жичка и лампата угасна и акумулатора почна да си зарежда. Все пак, смени няколко бушона, казахме 2-3 добри думи и реших че е време за път. В 10 часа заредих до горе газ на OMV-то за да не спирам по пътя и тръгнах да се прибирам. Всичко хубаво, ама на Гурково ми светна пак лампата.. Пипах там кабелчетата, ама като съм сам, мръдна го и тичам да гледам дали е угаснала, мръдна го пак и така 10-на пъти, отказах се и звъннах на братчетми да го викам да идва да ме тегли от Плевен. Това го отложихме за краен вариант и тръгнах да търся майстори. Намерих един пич, бутна отдолу на алтернатора няква обувка и лампата угасна. Аз радостен, тръгнах към Плевен. Сам съм, колата лети - под 100 по джипиес не съм падал и така. Стигам във Велико Търново и точно чакам на първия светофар и лампата пак светна. Спрях, барах кабели, не угасна. Намерих някъв сервиз за алтернатори и стартери, майстора ми каза, че алтернатора се е преебал и трябва да го свали, но ще започне работа след 1 час, защото отива да обядва , след като му казах че съм от Плевен и бързам, ми казаха че мога да стигна само на акумулатор до там и да не се притеснявам, ако такова да съм бил спрял на някой сервиз по пътя да ми заредят акумулатора 1 час и да съм бил продължил . А аз закъснявам......... Отидох и спрях на OMV-то и се обадих на Оги. Обясних му, че съм закъсал и ми трябва помощ( подозирах, че може да ми помогне защото се имаме с търновлии ) и той каза, че ще звънне тук там. След 5 минути дойде едно момче - Йордан. Вика, карай зад мен, ще те водя при едни наши хора. Оставихме колата при един мъж на около 50-60 години, цар на ладите. Обясни ми, че проблема е в алтернатора и за да мога да се прибера ще трябва да дигне колата на подемника и да го свали! Щял да го оправи, но може да се забави. Нямаше какво друго да права, звъннах на наще и казах че има проблеми там с хората от бала и ще закъснея, от там почнаха едни обяснение какво е станало и сега как да кажа - " Във Велико Търново съм, права колата " Та затворих слушалката и казах че ще се прибера към 5. Майсторът ме извика и каза, че четките са блокирали и от това е целия проблем. Оправи го за 2 минути и колата беше готова. Тръгнах към Плевен с постоянна скорост от 110 по джипиеса.. закъснявах, нямаше как! Напълних колата, измих я и паркирах пред нас. Беше станало 6:10 Показах снимките на гостите, те си заминаха и можеше да поизлъжа нещо и наще да не разберат че съм ходил до морето, но реших да си кажа всичко. Очаквах едва ли не, краят на света, а те просто ми обясниха, че е трябвало да им кажа още в началото. Посмяхме се малко, разказах им как е минала изнедата и те фанаха колата и отидоха на вилата.

Ето колко км минах през последните 24 часа -




Сега поуките които си взех от всичко това.

Никога да не лъжа родителите, къде съм.. защото всичко се случва на пътя и те трябва да знаят къде се намирам!
Да не тръгвам сам на дълъг път, че всичко се случва!
Да караш лада си е приключение и не съжалявам за станалото!
Нуждаех се от помощ и я получих от хората които познавам от тук. Усетих силата на BMW Клуб България в най-чистата и страна. Непознат човек дойде и ми помогна, дори попита дали имам достатъчно пари... ogata не седна да учи, а обикаляхме с него цяла сутрин и звъня да търси помощ. Искам да кажа едно много ГОЛЯМО благодаря на тези хора - ogata, Оги и Йордан. И искам колкото се може, повече хора да разберат за това! Заради вас, аз успях да се прибера.

Дали си заслужаваше? Въпреки 737-те километра минати и повече от 30 часа без сън - ДА, изненадата в очите на някой, към който имаш чувства не може да се опише с думи..
Бих ли го направил отново? Да

Благодаря на всички, които са отговорни този Клуб и Форум да съществува. Благодарение на вас, имам много добри приятелства и се надявам да имам и още!

[ogata Профил]

Е, братле - ти ме изкара някъв ебати героя тука
За тва сме хора - да си помагаме. Па и приключението беше един път. Да сложиш някоя снимка и жена ти като се върне, та поне да се види и веселата част

[Kroki]

Аз чакам тия от заведението, сложи ти наща
ps: Ога, тряше отидем в стриптиз бара, гаджето щеше да ни черпи! После ми го каза, ебати момичто съм хванал, да иска да ме води на стриптиз

[Radoslav318i Профил]

Голямо приключение е било, даже на моменти си мислех че ще се откажеш. Бая филм си е било

[The7omahawk Профил ICQ]

Хах, напомни ми някои лудории, които аз бях правел навремето Браво на добрите хора, които са ти помогнали , поуките сам си ги знаеш вече...Незабравимия спомен остава

[boksioraE39]

Който не е имал приключения със соц возилата той не знае нищо!
Не ми се разказва аз к'ви ядове брах в Горна оряховица като ми се строши волана на алекото...
Иначе готина история с хубав край!

[Ronka Профил]

Шматко, животът сега тепърва започва да те изненадва
Винаги трябва да има някой да знае къде си
Разказът е страхотен
Другия път се обади!!!

[smg Профил Уеб-сайт]

На първата снимка има уред за зареждането на акумулатора...които показания не са добри. Трябвало да очакваш, че ще има такива проблеми.

[ogata Профил]

Шматко, животът сега тепърва започва да те изненадва
Винаги трябва да има някой да знае къде си
Разказът е страхотен
Другия път се обади!!!

Да знаеш, че целувките дето си ги пратила по него си ги получих

Кроки. Стриптиза ше е у Плевен есента

[kiko Профил]

всичко хубаво ама и тоя раздел viewforum.php?f=2 не е за окраса

[Yanko Petrov Профил]

На първата снимка има уред за зареждането на акумулатора...които показания не са добри. Трябвало да очакваш, че ще има такива проблеми.

Аз на първата снимка не виждам уред, отчитащ зареждането на акумулатора Таблото е изключено.

[Kroki]

Точно така, на първата снимка колата беше изключена.

всичко хубаво ама и тоя раздел viewforum.php?f=2 не е за окраса

В началото съм написал защо съм го постнал тук! Искам да го видят колкото се може повече хора, да се види кои са хората които са ми помогнали!

[doncheff]

Супер историйка! Истината е, че любовта е тъпа и сляпа. Като се замисля кви простотии съм правил и аз заради тези подбуди и ми става смешно

[Чанев Профил Уеб-сайт]

Ехейййй много яката история!!!!

[smg Профил Уеб-сайт]

Бях забравил, че стрелката километража седи на 10км/ч, а не на 0 при ладата.