Виж темата - FUN: Вицове, линкове, картинки и др...

от **cod-cdbp** » 06 Юни 2012, 19:20

от **minimalcoholic** » 06 Юни 2012, 19:31

http://www.mobile.bg/11339003577291772
БМВ 320 3.0Д.. :bang:

от **cod-cdbp** » 06 Юни 2012, 19:35

от **dan-dam** » 06 Юни 2012, 20:52

Интервю за работа...
- Кажете някоя Ваша отрицателна черта?
- Прекалено прям съм.
- О, това, мисля, е положително...
- Дреме ми на кура какво мислите...

от **arr0gance** » 06 Юни 2012, 21:20

от **Kroki** » 07 Юни 2012, 8:35

http://www.youtube.com/watch?feature=pl ... Wo2Ic3cbQ#! :mhihi:

от **uricatoli** » 07 Юни 2012, 8:55

от **Bogat-Beden** » 07 Юни 2012, 9:15

то не е много за смях,ама.. :dunno:

Зад мрачните панелни блокове на Люлин падаше здрач. Йорданка Т. дояде филията с лютеница и написа във Фейсбук: 4ao az otiwam na nekfo parti. Трима души лайкнаха статуса й.
Йорданка Т. отвори гардероба и започна да се накурвя. Прашките прозираха под белия панталон, сутиенът подпираше толкова мощно гърдите й, че те всеки момент щяха да изскочат под напора му. Гримът й беше като на евтина проститутка.
Йорданка Т. не искаше да е евтина проститутка. Тя искаше да е известна.
Искаше Благой Георгиев да й вика «здрасти», като я види. Искаше, като отиде на чалготека, Азис да я поздрави по микрофона. Да каже: следващата песен е специален поздрав за Дани. Не за Йорданка, а за Дани.
Йорданка Т. не харесваше името си. Смяташе го за селско. С такова име как ще пробиеш в хайлайфа…
Тя не искаше да работи, защото знаеше, че с работа в България няма да прокопсаш. Родителите й цял живот са блъскали от сутрин до вечер. И кво? Нищо. Майка й няма пари за едни ботуши, ебаси.
Йорданка Т. не искаше и да учи, щото за кво да учи? В хайлайфа никой няма да те пита колко е седем по девет.
Йорданка Т. беше заслепена от блясъка на известните. Веднъж видя на живо една от Златките и се разтрепери от вълнение. Искам и аз да съм като нея, шепнеше, искам и аз да съм като нея…
Йорданка Т. не беше общувала лично с никой от българския хайлайф и нямаше как да знае, че зад лъскавите фасади се крият човешки развалини. Тежките им парфюми не можеха да подтиснат натрапчивата миризма на цървули.
Йорданка Т. си даваше сметка, че може да влезе в тия среди единствено по полов път. Знаеше, че вагината й е ценен актив. И че ако извади късмет, би могла да я продаде на добра цена.
Йорданка Т. не искаше много от живота – стигаше й някой да я измъкне от спарените люлински панели и да й купи малко апартаментче в центъра. Малък автомобил, за да ходи с него на фризьор и двеста-триста лева на ден, да си харчи в мола.
Обаче все не попадаше на точния човек.
Първото й гадже я биеше, второто го вкараха в затвора за продажба на наркотици, третото изчука всичките й приятелки.
Йорданка Т. се качи на таксито й му каза да кара към Син Сити. Бакшишът я изгледа с неприкритата омраза на човек, който знае, че никога няма да чука такава жена. «Мама ви дееба, к**ва», помисли си.
Йорданка Т. слeзe пред заведението, заизкачва се по стълбите, застана до бара, поръча си натурален сок и се заоглежда. Дали пък някой няма да ме почерпи? Погледът й шареше по вип-сепаретата. В тях разпускаха няколко провалени футболисти, един висш полицай, един наркотрафикант и двама депутати. Но Йорданка Т. беше закъсняла – около компанията на известните вече танцуваха няколко почерпени момичета и навираха бюстовете си в лицата на виповете. Миришеше на тестостерон и банкноти.
«Налазили са ги к**ва», помисли си Йорданка Т. и се ядоса. Днес щеше да се прибере без трофей.
Допи си сока и си тръгна.
Йорданка Т. се прибра вкъщи и се загледа в безутешния пейзаж зад прозореца. Отвори хладилника и извади започнатото бурканче с лютеница. Намаза си една филия и я захапа.
Не чувстваше нито тъга, нито разочарование.
Само усещане за пустота.
Некво никво.