FUN: Вицове, линкове, картинки и др...

[Huku]

Август е, някои хора миришат, защото са им спрeли водата за профилактика, други, защото не обичат да се къпят, трети миришат от сутринта.
Има и друга свръхкатегория - тези, които вонят цял живот. Дори след като умрат и бъдат погребани, миришат поне 7-8 дни, докато не вземе превес миризмата на разложена плът, която е малко по-поносима в сравнение с уханието на същия екземпляр, докато е бил жив.
Тези три-четири категории измъчват и тероризират къпещата се част oт населението. Като се започне сутрин със сънливата миризма на немито лице с гуреливи очи и сплъстена, заваляна от възглавницата коса и се продължи към риза или тениска с деликатен аромат на тридневна супа от целина. И представете си или насладете се! Това е сутрин, преди жегите, когато мизерниците и мизерничките (жените са значително по-чисти и къпани от мъжете) току-що са плиснали по шепа вода в очите си, и то само по-смелите. Продължаваме с композициите на смрад в градския транспорт. Една кристализирала молекула пот от мишницата на чичко с карирана фланелка в метрото и сте с прекършени обонятелни рецептори за 10 мин. напред. Добродушната физиономия и вежливото държане на същия не бива да ви успокояват, дори и плетените му бели обувки с тъмносини чорапи. Не се лъжете, тази привидност е само, за да дишате спокойно, а всъщност този човек е терорист, той напада безмилостно всички, които не са от неговата порода, само с едно вдигане на ръката, за да се хване, когато залитне в рейса. След неговото залитане залитате и вие, защото сте покосен от миризмата, като жертва на норвежки сериен убиец на ваканционен остров. Други сюжетни линии, които животът може да ви сервира неочаквано и да ви доведат до внезапен порив за самоубийство, са движещите се пепелници с няколко капки пот!
Те се разпознават по тънкия, почти невидим слой полепнал фин прашец на изгоряла пепел от цигари, покриващ равномерно дрехите, обувките, косата и всички открити части на тялото. Разликата от това да ядете с лъжица от пълен пепелник и да се возите до такъв човек в трамвая е никаква. Единственото неудобство в първия случай е, че ще ви се налага да преглъщате фасовете. Хората с добро обоняние страдат цяло лято, а с перфектно - целогодишно. Тъй като мога да различа парфюма или мириса на тялото на двама души, разминали се в коридора преди 11 мин., при мен това се превръща в бреме, а не в плюс.
В трагедия се превръща животът в едно общество, в което голяма част от пенсионерите се къпе само в неделя, от хората на средна възраст - два пъти седмично, а някои от
младите миришат с много рязка пот, поради хормоналните промени в пубертета. Ароматни травми могат да се придобият навсякъде, по време на път или ходене на театър, кино, ресторант, опашка за нещо си... дори вървейки в парка, може да ви задмине забързан човечец, влачещ невидим 15-метров шлейф от секреции.
За тези, които откровено си ходят опикани или оповръщани, въобще няма да говорим, те просто се намират в друг пространствено-времеви континиум.
И тук идва въпросът защо аз и стотици нормални хора, имащи хигиенни навици, трябва да се давим в океан от непоносими миризми навсякъде? Защо има заведения, разделени на пушачи или непушачи, а няма киносалон или тролей, разделен с прозрачна стена за смърдящите, които точно толкова вредят на околните, колкото и тютюневият дим?
Как да се спасим, питам аз? И разбирам, че спасение няма. Къде може да избягаме?
Колко дни в годината може да сме на море, езера, поляни, гори, измити от силен дъжд улици, да ни мирише на горящ въглен, на сняг, на вода, на чимшир, на неокосена трева рано сутрин...
С други думи, няма спасение, миришещите хора идват! И носят по "две дини" под мишница! А дините са пълни с бактерии, стафилококи, урея, амоняк, протеини, аминокиселини, акари, гъбички и други неустановени субстанции!

ПП: Статията е преписана от друго място, щото човека който го е написал просто ме е изпреварил

[randity Профил]

Признанието на един колега към Боби Турбото на 01:25

http://izdanka.com/index.php?page=video ... FsWEbLiZOI

[dr.peshev]

[D_reamcatche_R Профил]

До всички момичета

393226_10151411151344008_1871096435_n.jpg

[Zagy Профил]

- Как ти е паролата, муци?
- Ами четири звездички...

[randity Профил]

- Как ти е паролата, муци?
- Ами четири звездички...

-А пин кода ?
- Четири нули - разбъркани обаче

[.::Братоев::.]

Мъж и жена правят секс. Чува се звук от ключ в ключалката. Жената:
- Това е мъжът ми!
Любовникът:
- Ами сега? !?
Жената:
- Бързо! Застани в ъгъла!
Измъква от някъде спрей
-сребрист металик и докато съпругът се съблича в антрето, напръсква любовника си от главата до петите.
- Ти си робот! Не мърдай!
Влиза съпругът, трети помощник механик, видимо почерпен... Жената:
- Мъжо, виж какво си купих - домашен робот! ! !
Съпругът:
- А стига бе, гледай какви неща измислят!
Изпраща жена си да му нареже салатка за ракийката.
- Само такова не съм €б@л! Я да видим...
Надупва робота и опитва да му го вкара - не става. Опитва пак - пак не става!
- Много му е тясна дупката на тоя робот... Отивам за бормашината да го разширя!
Запътва се към килера и в този момент роботът проговаря с метален тембър:
- ### ОПИТАЙ ПАК С Х*Я ###! ! !

[///Jonny Профил Уеб-сайт]

https://www.facebook.com/photo.php?v=523346357679408

Meral-Siska Chakarov

Това е клипче от тази сутрин,на него е заснето как ни откраднаха и двете коли от паркинга на блока в който живеем.Ако някой познава лицата да се обади на тел.0887601001.Давам възнаграждение!!!!

[car_manqk Профил]

http://www.youtube.com/watch?feature=pl ... xQFJvYXP0#!

[NoMoreRules Профил]

Нужен ми е съвет. Благодаря ви предварително.
От известно време заподозрях гаджето ми, че кръшка. Както обикновено.
Ако вдигна аз телефона - затварят. Взе често да се среща с "приятелки", а като я питам с кои е била, казва, че не ги познавам.Взех да гледам през прозореца кога ще пристигне с такси, а тя идва зад ъгъла и не мога да разбера с каква кола е дошла.Както и да е, никога не бих я разпитвал за такива работи, но когато снощи късно пак тръгна на някаде, не се сдържах.
Слязох до моята кола, залегнах зад нея и започнах да наблюдавам какво ще стане.И гледам - ужас! Долните тампони на амортисьорите станали на нищо!
Как мислите, дали ще мине само със смяна на тампоните или ще трябва да се изръся и за амортисьори?-:)

[dr.peshev]

Явор ,като малък, да не е ходил на екскурзия във ФРГ?

[Bogat-Beden Профил Уеб-сайт]

[cod-cdbp Профил]

Тиймбилдинг – 4 (В търсене на себе си) (1)


Един ден главната счетоводителка Петрова дойде както винаги с колата си на работа, но на улицата пред фирмата копаеха канал. Имаше облаци прах, машината мина през тях и излезе мръсна като бедуин, който вече втора седмица не може да намери поредния оазис.

Петрова спря на паркинга до портала, излезе, видя колко прашна е колата й и мислено реши по-късно да си измисли някакво ходене до банката, за да има повод да отиде на автомивка.

Малко по-късно пристигна и търговският мениджър Стефанов; той пътуваше с градския транспорт и естествено – завиждаше на колегите си, които – поради несправедливата политика на заплащане във фирмата – получаваха повече от него и можеха да си позволят собствен транспорт. Обладан от искрена пролетарска ненавист, той се доближи до колата на колежката си и написа на задното стъкло „измий ме”. Друго не можа да измисли, то затова и рекламните слогани на компанията ни са малко…

Трети дойде оперативният мениджър Георгиев, паркира зеленият си Пасат под личното си дърво, а после се огледа. Видя колата на Петрова, мислено я нарече „мърла” (колежката, не автомобила) и отиде на напише и той нещо.
Баналността на Стефанов го възмути; Георгиев излезе от портала, отиде до изкопа и донесе две шепи прах, след което внимателно посипа задното стъкло, за да заличи глупостите на колегата си. После се усмихна зловещо и на свой ред написа „всички катаджии са педерасти”. Огледа доволен свършеното и отиде да си гледа работата.

Петрова успя да се измъкне около десет часа. Понеже се боеше да не я види Главният, тя бързо притича през двора, скочи в колата и рязко потегли. Естествено, не забеляза надписа.
Обикновено Петрова бе подлагана на проверка от органите на КАТ средно веднъж месечно. Сега я спряха два пъти на отиване и три пъти на връщане (понеже не бе забелязала надписа, главната счетоводителка се паникьоса и така и не стигна до автомивката), като не я глобиха само за червилото с изтекъл срок на годност в дамската й чанта. Но за всичко останало си го отнесе по пълната програма. Дори когато мина портала, две катаджийски коли дълго обикаляха пред него като гладни акули. След около час се отказаха и изчезнаха.

Едва когато слезе и потърси на кого да се оплаче от нещастната си съдба, Петрова видя надписа. Изобщо не си помисли, че той може да е дело на работник например. Вместо това тя влезе в стаята си, седна пред компютъра и отвори местния сайт за безплатни обяви. Написа „предлагам много любов”, а отдолу сложи телефона на Георгиев. После помисли малко и добави и този на Стефанов.
Това се случи около обед; два часа по-късно колегите й вече бяха получили по около петдесет непристойни предложения и от двата пола. Тогава първо Георгиев, а десет минути по-късно и Стефанов, изключиха телефоните си.

...А в същото време в кабинета си Главният водеше важни преговори. Стана дума за цени, той набра номера на Стефанов – пълна тишина. После заговориха за срок на производство, Главният потърси Георгиев – същата работа. Наложи се той самият да решава и - както винаги – обърка всичко.

- Аз мога ли или не мога – попита Главният, а ние мълчахме, понеже можеше – Обиди към родната полиция (която ни пази), еротични обяви… Абе, вие защо не се върнете всички в детската градина?
- Триста лева – Петрова беше направо бясна – Толкова ме глобиха. Шефе искам да им ги удържиш от заплатите.
- Да, да – възрази Стефанов – А мене по телефона ме нарекоха „сладко зайче”. Кой ще ми покрие моралните щети?
- Ами ще те нарекат я – не остана длъжна Петрова –Я си виж ушите!
- Абе те имаха друго предвид… Георгиев, тебе нарекоха ли те „зайче”?
- Не – поклати глава оперативният мениджър – Само ме питаха колко ми бил дълъг инструментът. Е, аз исках да отида до работилницата да проверя, но те не уточниха за свредло ли става дума, за метчик ли…
- Млък! – удари по масата Главният – Само глупости вършите. Разбирам да бяхте написали на стъклото нещо за мисията на фирмата, за политиката по качество, а вие…
- Нямаше толкова място – справедливо отбеляза Георгиев – а и Петрова беше тръгнала да мие колата, така че - какъв смисъл?
- Ако бяхте написали за мисията, нямаше да я измия – излъга главната счетоводителка – Зайчета такива!
- Виждам, че няма да стане с добро – въздъхна Главният – Миме, я ми намери телефона на Рафтингова…


Специалистката по ситуационно обучение изобщо не изглеждаше обезкуражена; изслуша с каменно лице за новите подвизи на мениджърите, като през това време като истински професионалист успя да измисли поредната си теория.
- Това се нарича синдром на загубената самоидентичност – заяви накрая тя, горда с фантазията си - Често се среща сред мениджъри, които по цял ден нямат какво да правят.
Георгиев отвори уста да възрази, но Главният реагира пръв:
- Точно така – много са загубени! Обаче като нямам други… Не може ли да се направи нещо?

Оказа се, че можело. Рафтингова разполагала с необходимата среда. Ако колегите бъдели поставени в нея,бързо щели да преоткрият себе си и да станат хора със съвсем други приоритети. Образно казано, щели да се пречистят от злобата, завистта и дори от дребнавото заяждане.

За хора, минали през три поредни тиймбилдинга, думите й прозвучаха зловещо. Дори Георгиев се почеса по главата – нещо, което той не бе правил, откакто миналата година подчинените му забравиха да сложат цимент в главния миксер и пет тона тротоарни плочки така и си останаха под формата на супа. Стефанов мислено се прекръсти, а Петрова реши вечерта да си направи магия за късмет.

Но Главният само кимна и каза – щом трябва, значи трябва. Тоест, подписа присъдите на тримата и поръча на секретарката си да му донесе ново кафе.


Колата на ТБПТ тръгна в късния следобед, а пътят към върха на планината беше дълъг. Когато стигнаха, беше вече тъмно. Спряха на малка полянка, а в края й имаше малък манастир. Човекът на Рафтингова почука на вратата.
След малко излезе едър монах:
- Дал ви бог добро, странници! Това пак мениджъри ли са?
Представителят на ТБПТ кимна.
- Трябва да намерят себе си? Да им се отворят очите за доброто и възвишеното? Да си пречистят душите от Злото?
- По-скоро да спрат да се лигавят – обясни придружителят – Поне в работно време. Е, ако намерят и себе си, няма лошо. Но без допълнително заплащане.
Монахът тежко въздъхна, за да покаже колко чужда му е подобна земна суета. После обаче уточни, че парите можели да бъдат приведени и по банков път, пожела на човека от ТБПТ бог да го закрилял на връщане, понеже по пътя имало много дупки – и направи път на тримата да влязат.

Когато се оказаха на манастирския двор, той се представи:
- Отец Шаолиний, добре дошли в божията обител. С моя помощ ще изгоните дявола от себе си и след две седмици ще станете нови хора. Молете се и се уповавайте на божията милост… Апропо, вече стотина като вас съм върнал в правия път.
Стефанов, който беше много чувствителен на тема (само)реклама, веднага реши да се заяде и отбеляза, че името на монаха му звучало малко необичайно.
- Е, вярно е – въздъхна отецът – Стана тя навремето една… Извика ме владиката и вика – абе, Тошо – всички си откриха дъщерни клонове в Китай, само ние тук спим… Я да вземем да инвестираме в една църква там…

…Обясних му, че в Китай християни почти няма, но кой да ме слуша… Далавера имало, разходите били малки, а постъпленията щели да са…Викам му аз – дай първо да подготвим един бизнес-план (навремето и аз бях мениджър като вас), да направим предварителна оценка на инвестицията, така да се каже – не и не. Всичко от мен зависело, аз да съм намерел на място клиентите – тоест, да съм убедял китайците в предимствата на нашия продукт, християнството – и да съм спрял да се оправдавам с неблагоприятната конюнктура. И ме пратиха.
- Познато… - въздъхна Стефанов – Дадоха ли ти план за постъпленията?
- Че как иначе… И ако не го изпълня – на пост и молитви. Разказа ми се играта, да ме прости господ.
- И после? – Георгиев гледаше сградата на манастира, която на фона на луната щеше да прилича малко на замъка на Дракула, ако не беше кръстът – Анализ на резултати, преатестация…?
- Нещо такова. Прехвърлиха ме в Япония, след това в Западна Европа… Разработвах нови пазари, така да се каже. Накрая ме прибраха обратно и за лоши резултати ме пратиха тук – сам.
- Сам в манастира?
- Да, съвсем. То сигурно и оттук щяха да ме изгонят, но добре, че веднъж дойде да се изповяда божията рабиня Рафтингова (всъщност тя беше със сина си и малоумните му приятели – рокерите на барбекю и нямали къде да си изстудят ракията) – та се запознахме и тя ми предложи да се заема с обучението на мениджъри. Да ги направя нови хора, угодни на бога и Управителя. Та така…

- А слушат ли ви? – усъмни се Петрова - Мениджърите са малко опърничаво племе и…
- Е, оправям се с божията помощ – усмихна се отец Шаолиний – Нали обиколих половината Изток и къде ли не още. Понаучих това-онова, даже допълнителен курс за нинджи изкарах. Ето,вижте.
После отецът направи неуловимо движение с ръка, чу се трясък и един клон на ореха до тях падна на земята. Георгиев се наведе и го вдигна – клонът беше поне пет сантиметра в диаметър.
- Аз по-рано чупех тухли – похвали се Шаолиний – Някаква мутра искаше да строи вила отсреща и докараха един камион. Обаче докато дойдат майсторите, аз натроших половината, а от арматурното желязо огънах надпис „слава на Господа”. Е, наложи се да усуча няколко пръта, но стана много красиво. Утре на светлото ще го видите.
Мутрата даже ме викаше за бодигард и даваше три владишки заплати, а когато му отказах, се ядоса и нареди на охраната си да ме набие. Те момчетата, не бяха виновни, изпълняваха заповед, но послушаха дявола… не им се сърдя. Като дойдат понякога с патериците, черпя ги с мед. А мутрата скочи в джипа и хукна да бяга, а аз понеже нямах сюрикен подръка – метнах по него ключа от параклиса и… Господ да го прости.

Та, бих казал - слушат ме…

Историиките не са мои. Пускам ги за да четете и да се хилите.
От тук:http://timurcommandos.blogspot.com

[cod-cdbp Профил]

Тиймбилдинг – 4 (В търсене на себе си) (2)

...Малко по късно отец Шаолиний ги заведе до килиите им, обясни им, че на следващия ден започва превъзпитанието им и ги предупреди ако случайно през нощта видят сенки, да не се плашат. Не били демони, а рокерската банда на Пепи Рафтингов, която обичала да идва да се бъзика с обучаемите. Тримата мениджъри се спогледаха, а Георгиев повдигна вежди.

На сутринта отецът ги събуди на разсъмване и им каза, че трябвало да обиколят сто пъти манастирския двор и да кажат три пъти „Отче наш”. Стефанов веднага се усъмни дали не е станала грешка и не може ли обратното – да направят там три обиколки, а после, в уединение и смирение…кой ще ти брои. Шаолиний поклати глава и ги изкара на двора. Тук се оказа, че никой от тримата не разполага със спортни обувки.
- Няма и да ви трябват - успокои ги отецът - Боси ще бягате.

Давайки си сметка, че се обръща към човек, които троши тухли-четворки с гола ръка и усуква арматура като конец, Петрова крайно внимателно се осведоми дали Шаолиний е посещавал наскоро медицинско заведение и изобщо – дали се чувства добре, така да се каже.
– Не, не съм луд - успокои я отецът – Събувайте се и хуквайте, понеже иначе ще развържа Христофор.
Всички едновременно погледнаха към огромния черен пес до оградата.
– И имайте предвид, че кучето е праведно и пости с нас, та е малко нервно напоследък…

- Боде – сподели Георгиев на тридесетата обиколка – И тази роса…Ще хванем ревматизъм.
- Прав си, чадо мое – кимна отецът – Трябва да се окоси. Е, довечера ще имаш възможността…
- Кабелът няма да стигне – отбеляза задъхано Георгиев – ще трябва удължител за косачката.
- Не, няма. Ще използваш обикновена коса.
- Ама аз никога не съм … - започна оперативният мениджър, а после внезапно млъкна и се втурна да догони Стефранов, който му водеше с две обиколки.

Оказа се, че в манастира изповядват дискриминация на жените - след кроса пратиха Петрова да чисти боб, да го вари и т.н. (като я предупредиха да не гледа на него кога ще свърши обучението, понеже било грях), а Георгиев и Стефанов застанаха срещу големия орех в средата на двора.

- По програма сега трябваше да хвърляме сюрикени… - започна отецът – Обаче свършиха. Колегите преди вас мятаха където им падне и ги изпогубиха. Е, вярно – убиха повече дивеч от местната ловна дружина, но сега… Брат Георгий, ти нали беше производствен мениджър…?
- Оперативен. Производството, плюс логистика, контрол на качеството, планиране, доставки, поддръжка на машините и дявол знае какво още…
- Шът! Не споменавай името на лукавия, не той ви е правил организационната структура. Мисълта ми беше – сигурно си инженер?
Георгиев потвърди.
- Е, ще мятаме шублери тогава… Купих десетина от магазина в селото – механични, че повече издържат.
- Аз не съм инженер – отбеляза Стефанов – Телбоди ли ще мятам? Или химикалки?
- Една химикалка, ако е правилно използвана, може да нанесе далеч повече поражения от който и да било сюрикен - каза Шаолиний – Ако си имал работа с държавни институции, би трябвало да знаеш. А в случая и двамата ще мятате каквото има, пък като се върнете на работа, може да се упражнявате и с други неща…

…Пет часа по късно Георгиев метна шублера за хиляден път и закова един случайно минаващ бръмбар за дънера на ореха. Приличаше на Гойко Митич през най-добрите му години и добре че наблизо нямаше цигани да го видят – като нищо щяха да кръстят някоя махала на негово име.
Доволен, Георгиев избърса потта от челото си, прекръсти се за очи (отец Шаолиний не се виждаше наоколо, но знае ли човек?) и се обърна да види как се справя колегата му.
Стефанов не хвърляше химикалки, естествено – отецът просто се шегуваше. Вместо това търговският мениджър мяташе компакт-дискове и доста приличаше на дете, което си играе на фрисби. Дисковете обаче свистяха все по-остро и траекторията на движението им се все повече се изправяше.

Георгиев се огледа, не видя Учителя и злъчно подметна:
- Не искам да ставам лош пророк, но като го гледам тоя – утре ще ни накара да се катерим по стените. Стефанов, ти гледал ли си някой филм за нинджи, понеже аз…
Колегата му поклати глава и метна поредния диск. Той изсвистя остро, описа ярка дъга в лъчите на слънцето, а после се сниши и сряза телта, с която бе завързан Христофор…
Тъй като орехът беше прекалено далече, двамата мениджъри наистина се изкатериха по стената на манастира. Как го направиха и те нe разбраха, но Георгиев успя пътьом да надбяга едно гущерче, а Стефанов, минавайки покрай прозореца, напомни на Петрова да внимава да не пресоли боба.

Вечеряха мълчаливо, макар че Шаолиний на няколко пъти ги провокира да обсъдят Котлър или Уелш. Накрая, обиден от нежеланието им да контактуват, напомни на Георгиев, че трябва да окоси тревата наоколо и изчезна някъде.

Оперативният мениджър отвори вратата и установи две неща – че Христофор е здраво завързан (което беше добре) и че навън вали (което изобщо не беше добре). Георгиев се огледа и видя грубо расо с качулка, а до стената – подпряна коса. Проклинайки всички тиймбилдинги на света, той въздъхна и посегна към расото…

- Това изобщо не беше яко – въздъхна Пепи Рафтингов и вдигна лице към звездите с надежда кръвта от носа да спре – Изрод, ти си виновен!
Изродът поклати глава:
– Ами! Ти предложи да го засечем онова микробусче и да ударим с верига по него. „Ръката на съдбата”, а?
Всъщност, случило се бе точно така. На всичко отгоре буса го караше някакъв дядо и всеки нормален рокер би предположил, че подобен екземпляр може да кара само тикви или зеле, според сезона. Друго си е човек да му вземе акъла и да го вкара в канавката…
…Но се оказа, че дядото возеше работници, които се прибираха от близкия строеж. И остави това, ами си носеха и лопатите с тях…
– Не, не беше яко – повтори Пепи и отърси полукръглия кален отпечатък от якето си – Абе, тия нямат ли ръководител да обекта- да ги научи да си мият инструментите след работа…? – и усетил, че почва да губи авторитет пред бандата, добави – Я да прескочим до манастира, чух от мама, че са докарали нова партида добичета…?
- Не знам – поколеба се Изродът – Днес май не ни е ден…
- Я стига! – извика високо Пепи – Ние банда ли сме или какво…? И самата смърт да ни чака пред манастира, да не мислиш, че ще се уплаша?
Последните му думи потънаха в рева на моторите и колоната пое нагоре…

Георгиев косеше и тихо псуваше, без да го грижа грях ли е това в случая или не. Една кукумявка се обади, но оперативният мениджър й метна един шублер и така и не разбра колко му остава да живее – птицата замлъкна завинаги.
Георгиев свърши с двора и реши да излезе да окоси и пред вратата на манастира – поне да свърши с всичко наведнъж. Дъждът се усили и той нахлупи качулката…

Моторите спряха на малката полянка пред вратата и Пепи отново се провикна:
– Кълна се, че дори и самата Смърт да… - и млъкна.
Тъмна фигура в расо с качулка и с коса, преметната през рамо, излезе от вратата и тръгна към тях.
- Мен ли търсите? – любезно се поинтересува Георгиев, стиснал няколко шублера под расото – Идвам.

Но ревът на моторите се извиси отново, а фаровете им изведнъж се насочиха в обратна посока. После запрепускаха надолу като биковете в Памплона, ако може да се вярва на телевизията.
Георгиев поклати глава и тръгна обратно.

Историиките не са мои. Пускам ги за да четете и да се хилите.
От тук:http://timurcommandos.blogspot.com

[bioz Профил]

Да се върнем 10 години назад. Making of e46 - http://www.youtube.com/watch?v=xXVgFpHYwFs&feature=g-vrec