За храброст

[Jordana Профил]

Българският военоморски флот остана малко встрани от темата .Но и тук има моменти за които си струва да знаем.Торпилирането на турския Хамидие в първите дни на балканската война е доста известен момент от бойните действия но все пак нека си го припомним

Противникът разполага с флот, несравнимо по-голям от българския. Той включва 4 линейни броненосеца, 2 броненосеца за брегова отбрана, два 2 мощни бронирани крайцера – „Хамидие” и „Меджидие”, както и други съдове. Плановете на турското командване предвиждат установяване на блокада по българското крайбрежие, унищожаване или обезвреждане на военния ни флот, обстрелване на важни пунктове и стоварване на десант. Още на втория ден от войната – 6 октомври 1912 г., пред Варна се появява турска ескадра от броненосците и 4 контраминоносеца. Срещу тях излизат два български кораба, но са обсипани със снаряди и принудени да се оттеглят. Рано сутринта на 8 октомври крайцерите „Хамидие” и „Меджидие” бомбардират Каварна, разрушават сградата на митницата и други постройки. На 15 октомври командирът на крайцера „Хамидие” поставя ултиматум на кметовете на Балчик и Варна, че двата града ще бъдат бомбардирани, ако не капитулират. Българските власти отхвърлят ултиматума, но турският флот не предприема нищо.

През месец ноември българският военен флот влиза в първото си голямо сражение и печели първата си победа. По данни от българското разузнаване два противникови кораба, натоварени с боеприпаси, потеглят от румънското пристанище Кюстенджа за Цариград. Капитан ІІ ранг Димитър Добрев получава заповед да ги пресрещне и потопи. В нощта на 20 ноември 1912 г. при слабо лунно осветление и почти никакво вълнение, като пише в доклада си, той повежда в боен поход отряд от четири торпедоносеца. Те успяват да се измъкнат незабелязано покрай минните заграждения и малко след полунощ на около 32 мили в открито море от тъмнината изплува силуетът на голям кораб – „Хамидие”. Взети първоначално от неговия екипаж за турски кораби, българските торпедоносци успяват да се доближат.






© Снимка: http://www.lostbulgaria.com

Кърмовите торпедни апарати на миноносец тип „Дръзки”, началото на ХХ век.

43 минути след полунощ от около 500 метра челният ни кораб „Летящи” дава торпеден изстрел, който се оказва несполучлив. Чак тогава от „Хамидие” откриват огън и, по думите на капитан Добрев, се започна една бясна артилерийска стрелба, която можеше да бъде стимулирана само от страха от загиване и от инстинкта за самосъхранение. Торпедоносците атакуват самостоятелно, по преценка на командирите си. Безуспешна е и атаката на „Смели”. „Хамидие” пренася огъня си върху него. На всичко отгоре българският кораб е сполетян и от лош късмет – рулят му блокира и той започва да се движи в кръг. Боцманът успява да превключи на ръчно управление и „Смели” се оттегля само с драскотина на корпуса. „Строги” също пропуска целта и последната надежда остава „Дръзки”. При сближаването си с „Хамидие” „Дръзки” намалява ход и с ловка маневра оставя турския кораб на десния си борд. Стреля от около 100 метра и мощен взрив разтърсва нощта. Торпедото попада в носовата част на турския крайцер, където се отваря пробойна от около 10 квадратни метра. Така той е изваден от строя и не участва в бойни действия до края на войната. Екипажът му дава 8 убити и 32 ранени.

Рано сутринта четирите торпедоносци се прибират във Варна, посрещнати с мощно „ура” от бреговите части.

Турското командване скоро се отказва от плановете си да стовари десант по българското крайбрежие. Заслуга за това имат не само енергичните и професионални действия на българския флот. За да има успех една десантна операция, българската армия трябва да бъде притисната и с настъпление на основните турски сухопътни части. Но става точно обратното – нашите войски настъпват устремно в Тракия и турската армия е принудена да се отбранява отчаяно при Чаталджа, позицията-ключ към Цариград.

Безспорно най-голямото постижение на бойния ни флот по време на Балканската война е първата морска победа. За нея ни припомня една снимка от фонда на Военноморския музей във Варна, на която се вижда пробойната от парче от снаряд във втората димова тръба на „Дръзки”. Днес легендарният кораб е сред почетните експонати на музея.




© Снимка: http://www.lostbulgaria.com

Пробойната на димохода на торпедоносец „Дръзки” от боя с турския крайцер „Хамидие”, снимка от 30-те години.

Тази морска победа намира отзвук не само в българските вестници, но и в чуждестранния печат. Турският вестник „Тесфири ефкяр” помества оценката на командира на „Хамидие” Хюсеин Рауф бей: Ако разгледаме безпристрастно случката с „Хамидие” и кажем самата истина, трябва да признаем, че тази голяма и успешна атака на българския флот, който няма никакво минало, е едно славно начало, с което той може да се гордее.

[[FF]GODFLESH Профил ICQ]

колеги по ВТК (Военния канал) излъчват доста често документален филм точно за битката при Тутракан...уникална сеч е било...препоръчвам ви филма

[Georgieff Профил]

Мисията на Генерал Васил Бойдев показва още веднъж смисъла на понятието "царски офицер" и защо тези хора са били елита на нацията:

След окупацията и подялбата на Полша, където дотогава се обучават български летци и с чиято безценна помощ през 1939 година България започва да строи фабрика за самолети край Ловеч (благодарение и на една от мисиите на Васил Бойдев в Полша през 1937г.), цар Борис, който се стреми да избяга от прекалено обвързване с Германия, изпраща през есента на 1939 ген. Бойдев в Москва с мисия да иска доставка на оръжие (самолети, танкове, оръдия) за Българската армия.

Преговорите завършват без успех, защото Кремъл поставя условие срещу продажбата на оръжие България да сключи пакт за ненападение и взаимопомощ със СССР. България е съгласна да подпише единствено пакт за ненападение, но не и за "взаимопомощ". Но огромен успех лично на Бойдев е, че при тази си мисия успява да спаси от съветските лагери трима български летци, които се обучавали в Полша и са пленени от съветските окупатори.

След отказа на Москва се налага България да купува оръжие от Германия, което цар Борис всячески се опитвал да избегне. През 1941 г. генерал Бойдев и изпратен с тайна и рискована мисия в Брашов и успява да убеди командващият 12-а армия маршал Лист (под чието командване по време на Първата световна война служи и Хитлер) да бъде сключено изключително важно за България споразумение за условията на навлизане на немските войски у нас. При тези преговори, благодарение на своя такт, на почтеността си, но и на войнишката си прямота, ген. Бойдев успява да изпълни мисията си и да постигне съгласие за такива условия, които да гарантират формулата за неучастие на България във войната.

Ето как става това*.
Източник: дневник
Мисията в Брашов

1941 г. бе злополучната година за България. Установили господството си в Албания, италианците започнаха продължителна безуспешна война с Гърция. Срещу малочислената италианска армия гърците струпаха войски и си възвърнаха загубените територии. Не е вярно, че италианците не са се биели храбро. Мусолини не желаеше да действа с много войски по някакви лични съображения.

Английска войска бе стоварена на остров Кипър, друга се готвеше да се стовари в Гърция. Очакваше се Югославия да подпише присъединяването си към Тристранния пакт. Нови германски войскови части идваха в Румъния.

България бе притисната от север и юг. От север – германски войски, от юг – турски. При английски десант в Гърция балканският фронт се превръщаше в реалност. Онова, от което се е страхувал царят. Застанали по средата, едната или другата групировка можеше да ни прегази.

Състоя се заседание на Висшия военен съвет в съкратен състав. Обсъждаха се мерките за сигурност... Накрая бяхме поканени на обяд в двореца. Заключението на царя бе, че за подготовката на войската има много още да се желае. Политически проблеми не се обсъждаха. Така си е от времето на цар Фердинанд. Военните да си гледат войската!

На 19 януари 1941 г. след парада на Богоявление бях извикан в Министерството на войната. Освен министъра Даскалов заварих министъра на външните работи Иван Попов. Седнали пред кръгла маса, двамата пушеха нервно... Двамата се спогледаха, може би да се разберат, кой да започне. Това ме озадачи повече. Даскалов каза: "Генерал Бойдев, повикахме ви за важна и отговорна задача. Не бива да се дава гласност нито надолу, нито нагоре".

Като каза: нито нагоре! – от него нагоре бе само царят – мина ми в главата, че ще да е някаква конспирация. Продължи: "Имаме сведения от чужд журналист, че министър-председателят Филов е дал съгласието си пред Хитлер България да се присъедини към Тристранния пакт и германските войски да преминат през България. Правителството не е уведомено. Вие се познавате с фелдмаршал Лист, били сте заедно на маневри. Намерете повод и идете при него в Брашов, Румъния. Там е и Рихтхофен, началникът на въздушните войски, с него също се познавате. Задачата Ви е да узнаете дали Филов е дал такова обещание и имат ли намерение войските им да влязат в България? Ако се окаже вярно, постарайте се да го убедите, че от неофициалните разговори, които сте водили с министрите на външните работи и на войната, както и с други официални лица в България, сте с убеждението, че това е нежелателно. Липсва ни оръжие. Ако германците влязат в страната, това би могло да предизвика конфликт с Турция. Нито народът, нито управниците, нито царят желаят война. По същите съображения са и против присъединяването ни към Тристранния пакт. Също така искаме да узнаем при какви условия Филов е дал съгласието си!".

Мислех си, че не е възможно правителството и царят да не знаят какво е обещавал Филов на германците, но се желае да се научат подробности. Формулата за тайната, включително и нагоре, тоест до царя, разбрах в смисъл: голяма дискретност се налага, за да не се предизвика неприятно вътрешна реакция, преди да се е изяснила обстановката. Царят трябва да се запази от упреците, все едно – не знае повода, заради който отивам, и че съм тръгнал с такава мисия!

Но ми се искаше, като възразя нещо, да си направя малък резерв, затова казах: "Едва ли един германски маршал, с който имам само професионални колегиални връзки след едно скромно запознанство, ще се съгласи да разговаря на такава тема, и то неофициално. Нито той, нито аз имаме съответни пълномощия. И не е ли правен някакъв сондаж за това, което ни интересува в Берлин?".

Отговори ми Попов: "Драганов не се ползва с особено доверие в Берлин. Там не трябва нищо да се знае какво се прави".

Под претекст, че искам да видя Рихтхофен, помолих германския военен аташе фон Шьонебек да ме придружи до Синая... С мен пътуваше адютантът ми поручик Андонов, той владееше отлично немски, със стенография. Съпроводени от Шьонебек, това ни осигуряваше сигурност. Той не прояви любопитство да чуе нещо повече освен това, което му казах...

Същата вечер на 19 януари 1941 г. пътувахме с влака за Русе. Аз с Антонов в един вагон, Шьонебек – в друг. Наговорихме се, че ние двамата българи сме тръгнали за бензин в Румъния. На русенското пристанище Шьонебек потърси помощта на германския консул да дойде от Гюргево с катер...

В Букурещ бяхме в 18 ч. С Антонов отседнахме в "Атинеапалос". Шьонебек отиде в германската легация с уговорката сутринта да дойде с кола. Центърът на Букурещ беше оживен, патрулираха румънски и германски войници. Още преди да сме слезли в ресторанта за вечеря, бяха ни задигнали портативната пишеща машина. Узнахме, че адмирал Канарис е в хотела, не сам; съвсем нормално, наоколо слухтяха множество агенти на румънското и английското разузнаване. Посегателството в багажа ни не бе от крадец. Коя от разузнавателните служби е надникнала в стаите ни? След вечеря се прибрахме да спим. Бях в апартамент на втория етаж, а Антонов – на последния. Преди да се разделим, постояхме в салона на апартамента ми, с жестове се бяхме разбрали, невъзможно бе да си споделим, бяхме подслушвани.

Пътувахме с бронирана кола. Навлизайки в Карпатите, от шосето се вижда движението на влаковете. Повечето от ешелоните бяха натоварени с тежки танкове. Почти на всяка гара имаше по един влак. В Синая бяхме около обяд. Шьонебек отиде в щаба, Рихтхофен ме бе поканил в кабинета си. От него разбрах: очаква се английски войски да се стоварят в Гърция. Ето защо и германските войски в най-скоро време ще преминат през България. Той ще дойде да определи местата за кацане на самолетите. Той не скриваше онова, което знаеше.

Когато го попитах уредени ли са между правителствата тези отношения? "Ето, аз съм командир на въздушните войски, а досега не съм уведомяван за това!"

Отговори ми: "Повече можете да научите от фелдмаршал Лист. Той е в Предеял."

В Предеял пристигнах в 16 ч...

В кабинета бяхме аз, Антонов и Лист. Преминах веднага към онова, което ни водеше, след като изразих впечатленията си от струпаните войски, срещнал по пътя си: "По всичко изглежда, готвите се да влезете в България?".

– Английски войски се стоварват в Гърция. Съгласно заповедта на фюрера ще бием противника, където и да го намерим. Няма да позволим, както през Първата световна война, да се създаде балкански фронт. Засега стоварването на английските части се бави. Ще преминем през България и ще ги прогоним от Гърция. Можем да се справим с тях!

– Сърбите и турците няма ли да се намесят против вас?

– Сърбите, както и България, ще се присъединят към пакта тези дни. Колкото до турците, вие трябва да ги задържите с няколко дивизии, докато дойдем ние!

– Но това е равносилно, че влизаме във войната...

– Само временно... докато дойдем ние.

– Господин маршал, нека бъдем откровени, като войници...

– Да. Моля, говорете!

– В 1915 г. съгласно договора между Германия и България в групата армии на фелдмаршал Макензен трябваше да участват във войната четири български пехотни дивизии и две в тила. Много наскоро германските и австро-унгарските войски се изтеглиха и ние, българите, трябваше да воюваме със стоварените в Солун английски и френски войски и три години участвахме с двадесет дивизии, понесли големи жертви. Бяхме победени. Дали няма да стане и сега същото? Сетне генерал Лудендорф даде такива обяснения в спомените си, отпечатани в сп. "Wissen und Wehr", че ако интересите на 70 милиона германци искат да се пожертват 6 милиона българи, то и това могло да стане!

Лист: "Сега го чувам за първи път. Правилно ли съм разбрал? Ако турците настъпят в България, българските войски няма да им се противопоставят и ще си останат в гарнизоните".

Бойдев: "Аз казах, ние ще спазваме неутралитет, пълен неутралитет!".

Лист: "А какво ще стори България, без ние да сме влизали във вашата страна, ако турците ви нападнат? Кой ще ви помогне? А може и Югославия да ви нападне!".

Този въпрос ме изненада, преди това не съм мислел, че ще ми бъде зададен, затова отговорих, че със сърбите имаме договор за приятелство, а едно турско нападение би увредило не само нашите интереси. Струва ни се, че ако германските войски не стъпят на Балканския полуостров, то и Турция не би предприела агресия без повод.

Лист: "Какво ще кажете за обещанието, което е дал Богдан Филов за присъединяването на България към Тристранния пакт?".

Бойдев: "Преди да ви отговоря на въпроса, ще ви запозная съвсем накратко с българската история. Откак се е освободил нашият народ, е изминал около половин век. В същото време сме водили няколко войни. Те забавиха нашия стопански и културен напредък. Тежко се отрази разорителната Първа световна война. Българският народ не се е готвил сега да воюва. Той се отвращава от войните, ще реагира против, ако се намесим. След войната загубихме територии, плащахме репарации. Войската ни не е въоръжена. Ето, още не сме получили договорената бойна техника от Германия. Говорил съм съвсем неофициално с колегите ми от генералитета, с министрите, с които съм приятел, като министрите на войната и на външните работи, всички те смятат, че още една война ще ни разори изцяло. Познавам оперативните театри на Балканския полуостров около българската граница. До април, понякога и по-късно, снегът по планините още не се стопява, операциите не са невъзможни, но не са ефикасни. Затруднява се и снабдяването. Докато вие се съсредоточавате, гърците ще организират отбраната си в добре укрепения район на линията "Метаксас" и ще дадат възможност на англичаните да стоварят войски. Разбирам, че разчитате на сърбите, но те няма да ви бъдат верни. Ако в Турция се вземе каквото и да било решение от правителството, войската безропотно се подчинява. В Югославия, всъщност в Сърбия, винаги е съществувала сред военните организацията "Черната ръка", която стои над правителството. В 1914 г. тя вдъхнови убийството в Сараево. Не знам какво е обещавал Филов. Едно знам: ако България се присъедини към пакта, Турция ще я нападне, ако ли пък германските войски навлязат в България, преди да се е присъединила към пакта, това ще създаде политически усложнения. Отлагането на едното и другото ще благоприятства, би дало възможност да засилим нашите въоръжени сили, а в същото време да се изясни политическата обстановка за вземане на решения.

Лист: "Казахте, че страната ви ще бъде неутрална, а искате оръжие. Защо да ви даваме оръжието, от което сега се нуждаем? Защо да бездейства у вас, когато можем да го употребим?".

Бойдев: "Не съм упълномощен да водя преговори. Изразих мое лично съмнение, което ви казах, че съвпада с мнението на мои колеги и членове на правителството. По-важното е, че не възнамеряваме да употребим оръжието против вас!".

Лист: "Ами ако ние преминем през територията на страната ви, без да е дадено съгласие за това?".

Бойдев: "Как биха реагирали на такъв акт политиците, аз не знам. Аз съм военен, изпълнявам каквото ми се заповяда. Смятам, че е по-добре да се отложи такава акция. Според мене не е наложително да се бърза. По-важно е да се стори нещо в политическите отношения. Ето, сърбите не са се присъединили към Тристранния пакт. Защо не се направи предложение и на Турция? Такъв подход би облекчил нашето поведение. След всичко казано дотук, искаме да знаем: ще се пропусне ли нещо важно, ако се отложи акцията ви?".

Лист: "Аз също не решавам, а изпълнявам! Тази вечер ще разговарям с фюрера. Няма да му бъде без интерес да знае какво мислят българите. Ще ви информирам. Сега да вечеряме!".

В играта на бридж след вечерята с офицери от щаба все едно участвах насила. Бях заложил на друга карта, и то както никога в живота си. Едва след разговора ми с Лист разбирах, че в ролята си на неофициален пълномощник при неуспех в мисията ми можех да бъда разобличен и...

В 23,25 ч. фелдмаршал Лист ме извика. С Антонов се явихме в кабинета му. "Изложих вашето становище на фюрера, аз го считам за официално! Той се съгласи за известно време да се отложи подписването на пакта. Преминаването на нашите войски през България ще зависи изцяло от поведението на англичаните. Но трябва да се противопоставите на всяко нападение на Турция, докато дойдем."

Прекъснах го: "Само да не стане, както през Първата световна война, да понасяме целия удар върху себе си и да си кажете: българите, щат-не щат, ще се бият защото бранят отечеството си".

"Не! Нито турците, нито сърбите ще ви нападнат! По-добре от вас знаем тяхното положение."

"Всичко е възможно! А почнат ли се сражения, какво ще остане от нашия неутралитет?"

"Ние искаме да пазите неутралитета си при всички случаи!" – каза твърдо Лист.

Разговорът, който се водеше, и онова, което своевременно бе реагирал Хитлер, сочеха, че макар и да съм без каквито и да било писмени пълномощия, за тях съм официален представител на България. Нещо, което противоречеше на първоначалния замисъл на тези, които ме изпратиха. Нали ми беше наредено да разговарям като частно лице. Ами ако Лист нарочно ме подвежда? Бях непоследователен както в онова, което твърдях, така и в исканията си. Накрая с някаква славянска хитрина попитах: "Мога ли всичко това да го докладвам на моето началство за вземане на решение, тъй като, вече казах още в самото начало, разговорът ни няма официален характер, що се отнася до мене".

"Вие заемате висок пост и вашето мнение е меродавно и нали то съвпада с много други генерали и министри..."

"Едно е, когато разговаряме като колеги, друго е, когато бъда упълномощен. Нашият министър на войната, комуто ще докладвам, е властен да решава и предлага."

"Какво би сторил той?"

"Това не знам. Но преговори помежду ни се налагат, тъй като ако българската територия се превърне в плацдарм против наши съседни държави за вашата войска, това би създало сериозни проблеми. Нашата територия може би ще бъде бомбардирана, ще понесем и опустошения...

"Тези подробности ще могат да се уговорят с представители на моя щаб и от българската страна!" – каза Лист и добави: – "Ние ще приемем всяко ваше сериозно предложение, защото ще дойдем в страната ви като приятели, а не като окупатори."

След няколко часа сън рано сутринта потеглих обратно. Преди това изпратих на министъра на войната шифрована телеграма.



Преглед на оригинала
Генерал Васил Бойдев
Автор: http://www.lostbulgaria.



Цар Борис: "Дано не струпат англичаните войски, да не се налага минаването на тези нежелани гости!".

От гара Русе се обадих на военния министър Даскалов. В кабинета му беше министърът на външните работи Иван Попов. И двамата ме гледаха засмяно, докато слушаха доклада ми.

Вратата се отвори грубо и влезе министър-председателят Богдан Филов, без да се здрависва. На лицето му бе изписан яд. Невъздържано, като да съм го предизвикал с нещо, каза: "Кой Ви е позволил да говорите пред германците за неутралитет и тем подобни? От чие име сте говорили? Как смеете да превишавате правата си!".

Отговорих спокойно: "Господин министре, аз не съм в служебни отношения с Вас! Моят пряк началник е господин министърът на войната". Даскалов не дочака повече, каза: "Аз съм го изпратил! Аз съм му наредил какво да прави!".

Министърът на външните работи Иван Попов реагира още по-остро пред шефа на кабинета; той възбудено удари с ръката си на масата и каза: "Аз, господин министре, ръката си ще отрежа, но Тристранният пакт няма да подпиша!".

Атмосферата се бе отведнъж сгъстила и министърът на войната ми заповяда да изляза. Влязох в кабинета на адютанта му подполк. Канев. Тук ме чакаше адютантът на царя полк. Рафаил Жечев.

Царят бе заповядал веднага да му се представя в двореца. Тръпки ме побиха...Какви обяснения да давам? Бях се поддал на внушението, че върша нещо полезно на отечеството си. Не съм ли изкупителна жертва в една противоречива политическа ситуация, съблазнен, че ми се е гласувало доверие. Докато събличах цивилния си костюм и обличах униформата (това беше и повод да се забавя), мислех си дали не го правя за последен път...

Правилно ли съм преценил неговото, на царя, присъствие, в деня, когато бях изпратен, някъде зад завесите, в сянка, зад Даскалов и Попов? Мислех си: такава е волята на царя! Сам той е измислил формулата да се запази тайната и нагоре, от него, за да е свободен, с оглед на резултата от мисията ми да реагира съответно.

Съвестта ми беше чиста...Всеки друг на моето място, в тези изключителни мигове, заради отечеството си, не би се поколебал. Макар и да нямах чувство на виновност, влязох в кабинета на царя смутен.

Сварих го седнал. Стана, с усмивка тръгна към мене, някъде по средата на дългия кабинет се срещнахме, той стисна ръката ми и преди да е изрекъл думите, които ще помня за цял живот, се почувствах успокоен и удовлетворен:

"Това, което цилиндърът не можа да свърши, свърши го фуражката! Всъщност не е свършено, докато няма черно на бяло. Нека се споразумеем писмено. Още тази вечер се върнете обратно! Старите неприятности от Първата световна война не трябва да се повтарят!".


...Царят даде такава преценка: "Дано не струпат англичаните войски, да не се налага минаването на тези нежелани гости!". Ако се наложи германски войски да преминат през България, това не ще засегне българския неутралитет

От министъра на външните работи Иван Попов узнах следното: Хитлер, научил за моето присъствие при Лист, на другия ден разговаря с Рибентроп, а той от своя страна с българския пълномощен министър в Берлин Първан Драганов. Попитал го какво знае за мисията на генерал Бойдев в Кронщад. Драганов уведомил Богдан Филов. Филов наредил да бъда проследен, щом дойда в Русе. Ето защо кажи-речи веднага след влизането ми в Министерството на войната ме бе последвал. Но преди това посетил царя. Между царя и Филов имало разногласие. Министърът, генерал Даскалов, получил моята шифрована телеграма от Брашов, бил информирал вече царя какъв е резултатът от мисията ми. Царят давал положителна оценка, Филов - не. Насетне отношенията между мене и Богдан Филов останаха неприятни.

Следваше да се уговорим с щаба на фелдмаршал Лист за всички подробности, в случай че войските му дойдат в България. Насреща ни участваше началникът на щаба му ген. Грайфербергер. Съставянето на проектодоговора стана за ден. Впоследствие бе подписан от двете правителства.

Същественото в договора беше следното: Ако се наложи германски войски да преминат през територията на България, то не ще засегне българския неутралитет и България не ще вземе участие в сраженията, водени от германските части. България ще пази границите към Турция и Югославия. Германците се задължават да защитят от въздушни нападения морските пристанища Варна, Бургас, столицата София и по-големите градове. Германските войски няма да преминават през София и Пловдив, ако се налага по околните пътища, те сами ще осигуряват прехраната си, могат да получават храни от българската страна само от дължимите количества по сключените отпреди това търговски договори. Никакви колети не могат да се изпращат от България. Щабовете на войските не могат да се настаняват в градовете. Германските самолети могат да кацат само на летища в полето, далече от градовете. И в същия смисъл все за задълженията на германските войскови части бяха и останалите точки в договора.

от дневник

[Zheleznia Профил]

Поздравления за автора на тази прекрасна тема . С интерес прочетох всички коментари и единственото което мога да кажа, е че съм Горд, че съм се родил в България. Българите сме уникални всички други страни го признаават и прикриват, можеби от факта, че се пишат за големи а сегашната малка по територя България е над тяхните възможности. В България са се родили не случайно много световно известни личности които цял свят ги почита, само мишките в нашата родина не знаят за тях, но и това е можеби от факта че всичко се прикрива. В едно от изказванията си ГОЛЕМИЯ духовен Учител Петър Дънов казва: В България идват на земята най-високо развитите души и тези които съвсем не са развити, за да се учат тук. Българския дух се чувства в нашата история. Мога за последно да кажа Поклон за Българските Велики Войни , Поклон за Българите с Лъвски Сърца които се раждат по нашите земи , поклон за Българите с Лъвски сърца които са проляли Геройски кръвта си за Свободата на Майка България .

[BMW_dreamer Профил]

Българската победа при Дойран се изучава във всички военни академии. Зловещата статистика от защитата на Дойранската позиция е доказателство за военния гений на ген, Владимир Вазов. Резултатите: над 60 хил.убити от Антантата срещу по-малко от 500 загинали българи. 7 дивизии напълно унищожени от една… Това напомня църковния химн, изписан върху бойните ни знамена:
*
“С нас е Бог, разберете, народи, и се покорете, защото с нас е Бог!… Могъщи, покорете се, защото с нас е Бог! И ако закрепнете, пак ще бъдете победени, защото с нас е Бог!” (Голямо повечерие)
*
Първият щурм на съглашенците започва на 9 август 1916 г.
След мощна артилерийска подготовка три френски дивизии тръгват на атака срещу българските позиции. Главният удар е насочен срещу височината Дуб. Българската артилерия открива бесен преграден огън и сериозно разстройва атакуващите вълни още в пунктовете на съсредоточаване. Оределите френски вериги са помитани от българските картечни роти на стотина метра от окопите. Когато оглушалите и обезумели от ужас французи стигат до българските окопи (само 2-3 пъти за 9 дни), идва редът на българската пехота и нейният “специалитет” контраатака на нож. На десетия ден загубилият в убити и ранени 60% от бойците си френски главнокомандващ прекратява щурма.
На 21 април 1917 г. с две дивизии (22-ра и 26-а) сменилият французите английски корпус започва втория щурм на Дойран. След тридневна артилерийска подготовка, при която са изстреляни 150 000 снаряда, англичаните тръгват смело в атака. Напредват в гъсти маси. Българските окопи са разорани и те смятат, че там не е останал жив боец. Едва след войната генералите им ще научат, че българските щети са … трима ранени. Когато на 25 април в 0,30 часа английските вериги са само на няколко метра от окопите на българите, там ги посреща плътна картечна и пушечна стрелба. Тук-там български роти и полкове се хвърлят и в контраатака на нож. Към 3,00 часа атаката на англичаните е отблъсната по целия фронт. На бойното поле атакуващите оставят 8000 трупа. Заловени са стотици пленници.
Попълвайки загубите на 22-ра и 26-а дивизия и подкрепяйки ги с още една (60-а) дивизия, на 8 май 1917 г. английското командване предприема нов щурм на Дойран. Този път българската артилерия (над 200 оръдия) открива огън още преди пехотната атака. Българските снаряди избиват цели роти още в окопите. Объркани, англичаните все пак към 21,00 часа тръгват в атака. До 6,00 часа на 9 май атаките ще станат шест всички отбити с огромни загуби. Само в предокопното пространство на 34-и троянски полк ще бъдат преброени 3300 тела на противникови войници и офицери. По данни на английски военни историци трите английски дивизии губят от 75% до 90% от състава си. Девета плевенска е непокътната и според английските историци, ако в този момент би тръгнала в контранастъпление към Солун, лесно би превзела главната база на Антантата на Балканите.
* * *
…Дойран – септември 1918 Англичаните (4 дивизии) и гърците (2 дивизии) са пред дойранските позиции на 9-а плевенска дивизия, командвана от генерал Владимир Вазов. По-голямата част от тях и днес са там – в огромни и красиви военни гробища…
След пробивa на фронта при Добро поле, французите настъпват бавно, очаквайки паралелния пробив при Дойран, за да не останат с оголени флангове. Всички погледи са вперени сега в ниските хълмове край красивото езеро. Тук Антантата е струпала колосални сили четири английски, две гръцки и една френска дивизия. Девета плевенска е сама. Резерви няма. Знаейки съотношението на силите, плевенци се готвят да умрат. Много офицери обличат парадните си униформи, войниците слагат приготвените за последно бели ризи. Смъртта на българския воин по стар обичай трябва да бъде красива. В тези мигове никой и не си помисля, че ще оцелеят почти всички, ще унищожат 47 000 неприятели и ще спечелят най-голямата ни победа в историята.
Артилерийската подготовка започва на 16 септември. По българите при Дойран са изстреляни 350 000 снаряда, включително и газови… даваме 9 убити и 40 ранени.
В 5,00 часа на 18 септември три английски и една гръцка дивизия тръгват в атака. И в този момент заработва българската артилерия. Двеста и двадесет дула бълват огън. Генерал Вазов не пести снарядите, няма вече за кога.Четиристотин български минохвъргачки превръщат скатовете на хълмовете в ад. Четиристотин и четиридесет картечници правят огромни просеки в настъпващите. Огън бълват и 30 000 български пушки. Измъкналите се от бункерите българи поддържат такъв плътен огън, че до окопите стигат едва 20-30% от атакуващите. А там ги посрещат с ужасна и съкрушителна контраатака “на нож”. Противникът е спрян и обърнат в бягство, което скоро обхваща целия Дойрански фронт. На бойното поле остават повече от 11 хил. трупа, в британски униформи. Английският генерал Милн е смаян. В спомените си той ще напише: “Два часа след началото на атаката две от дивизиите ми бяха напълно унищожени (annihilated).” Англичаните опитват да пробият и в следващите два дни. Стопена е още една дивизия. В отчаянието си ген.Милн праща резерва (23-а английска и гръцката Критска дивизия) в обход през Беласица да опита пробив между 9-а плевенска и 11-а македонска дивизия. „Македонците” ги пускат на петдесет метра и ги избиват от упор с картечниците и огнехвъргачките си. Десет хиляди гърци изгарят по скатовете на Беласица.
На 19 септември генерал Милн събира всичко, което може да носи оръжие (готвачи, санитари и т.н.), за да попълни оределите си части. Но и последната атака е удавена в кръв. Българската артилерия е побесняла, бие с барабанен огън, за първи път използва и газови снаряди. В края на деня английските тръбачи свирят отбой. Милн е загубил 47 000 англичани и 20 000 гърци. Загубите на френската дивизия остават неизвестни, но също са чувствителни. Отбраната на българите е твърда и непробиваема, бойният дух – висок, волята за победа – неукротима. Това е най-кръвопролитното сражение в цялата Първа световна война, с най-голяма плътност на убитите на километър фронт. Генерал Владимир Вазов, командир на 9-та дивизия, пише: “Цели камари от хиляди трупове задръстиха скатовете… Това не бяха наемници сенегалци или араби, а чистокръвни англичани от Лондон, Бирмингам и Кембридж.” По-късно известният като враг на България Лойд-Джордж ще напише: “В никоя война англичаните не са давали наведнъж толкова много жертви, както при Дойран”. Благодарение на укритията и фортификациите, умело поставени от ген. Вазов , девета плевенска дава само… 494 убити и 1208 ранени.
На 20 септември генерал Владимир Вазов докладва, че пред него няма вражески части… Няколко дни по-късно Девета дивизия марширува по улиците на Плевен заедно с 558 английски войници и офицери, взети в плен в последния ден на войната. През 1936 година в Лондон се организира честване по случей края на Европейската война. От българска страна делегацията ръководи ген. Владимир Вазов, като представител на победена страна. Когато слиза от влака на гара Виктория на перона е подреден знаменен блок на английската армия. Командващият церемонията дава заповед: „Сведете знамената! Преминава победителят при Дойран!”

[BMW_dreamer Профил]

2 ноември 1885 г., в 10,30 часа, сръб­ската армия вероломно нахлува в България. Съединението изпада в смъртна опасност. Българите са решени да го защи­тават до последна капка кръв. Но стратегическата обстановка е неблаго­приятна. България няма достатъчно войски срещу Сърбия и залага на активната отбрана. Основните й сили са съсредоточени срещу Турция. През октомври част от Западния корпус е предислоцирана. Сформиран е и Северният отряд. Българското командване отгатва, че главният удар на сърбите ще бъде към София, и решава да прегради пътя им при Сливница, където да концентрира силите си, докато дойдат войските от турската граница, а след това да премине в общо настъпление. Но този план е осъществим само ако няма турско нападение. То е предотвратено с решимостта на българите от Източна Румелия да се сражават на живот и смърт и с дипломатическата ловкост на княза.
И крал Милан, и Великите сили смятат, че сръбската армия, команд­вана от опитни генерали, лесно ще разбие младата българска войска начело с капитани и майори. Никой не отчита, че последната защитава велика кауза, а сърбите не знаят защо се бият с „брачата бугари“. Дунавската, Дринската и Шумадийската дивизия настъпват към София, Моравската
- към Брезник, а Тимошката армия
- към Видин. Целта е с бърз удар столицата да бъде превзета и България
поставена на колене.
ПОДКРЕПЛЕНИЯТА ЗА СЛИВНИЦА
Решаващо за изхода на войната става придвижването на частите от турската граница към Сливница, Жителите на Южна България засипват княза с депеши да изтегли всички войски оттам и заявяват, че ако турците нахлуят, ще се отбраняват сами. Притиснати от времето и липсата на транспорт, частите започват маршове без аналог в световната военна история, Те вървят ден и нощ, лошо хранени и обути. Конниците се спешават, за да не заспят на седлата. Само за 30 часа 1. Софийски полк изминава пеша 86 км, а 8. Приморски полк -95 км, като от 3000 негови войници изостават едва 60! 5. батарея на кап. Петър Тантилов, която пристига на позициите на 6 ноември, изминава 146 км само за две денонощия! Първите подкрепления на Сливница пристигат вечерта на 5 ноември -2 дружини от 1. Софийски полк и 1 доброволческа дружина. Князът и войските ги посрещат с ура и „Шуми Марица“. Благодарение на това нарастване на силите вечерта на 7 ноември българите разполагат на Сливница с 34 батальона, 5V-> ескадрона и 48 оръдия. За да предотврати това, Западният корпус трябва да задържа настъплението и да се съсредоточава, а Източният – с ускорен марш да пристигне при Сливница.
В първия бой на 2 ноември съот­ношението на силите е седем към едно, но едва привечер Дунавската дивизия успява да превземе Цариброд. Два часа 60 опълченци спират цялата Моравска дивизия. На следващия ден при Цветков гроб и Трън тя отново среща отчаян отпор от отрядите на кап. Филипов и кап. Н. Генев. След ожесточени боеве срещу 1500 души на кап. Маринов Шумадийската дивизия завзема с. Врабча, а Дунав­ската е спряна в Драгоманското дефиле. Прикриващите отряди спе­челват два дни за прехвърлянето на частите от Южна България и се оттеглят към Сливница. На 4 ноември там достигат и сръбските войски и заемат стратегическия хребет Три уши. Батенберг също пристига на позицията и ободрява войниците, които неуморно копаят окопи по 20-километровия й фронт. Те са разположени шахматно по 2-3 реда. Изградени са и няколко редута. Разполага се и артилерията. Фронтът е разделен на три участъка -десен, командван от ротмистър*
‘Ротмистър (рус, нем.) – чин в конницата, отговарящ на капитан в пехотата. – Б. а.
Анастас Бендерев, център, начело с кап. Андрей Блъсков, и ляв – с кап. Михаил Савов. След колебания военният съвет решава Сливница да се отбранява до пристигането на Източния корпус и тогава да се пре­мине в контранастъпление.
СЛИВНИЦА- 5 И 6 НОЕМВРИ
Срещу 20 батальона, 9 ескадрона и 72 оръдия, или всичко около 20 000 сърби, българите разполагат с 11 000 пехотинци, 300 конници и 36 оръдия. Въпреки това крал Милан чака подкре­пления и решава да атакува на 6-и. В мразовитата и мъглива сутрин на 5 ноември сръбската конна бригада тръгва на разузнаване, но на крайния десен фланг кап. Бахчеванов взима придвижването й за настъпление и открива огън. Воден от ротмистър Бендерев, десният фланг се вдига в атака и завзема височината Мека Црев. Отличава се и артилерията. За да намали натиска на север, крал Милан хвърля Дринската диви­зия срещу ляво­то българско кри­ло и центъра. По­ложението става критично. Бъл­гарите се оттеглят на линията на ре­дутите, но на по­мощ пристигат отстъпващите от Трън дружини и врагът е отблъс­нат. Поради лип­са на резерви дес­ният фланг се връ­ща на позициите си. Но настъп­лението на про­тивника е спряно до идването на първите части от Тракия.
Единственият успех на сърбите е на юг, където Моравската диви­зия завзема Брез­ник. Вечерта от­ново се разгаря спор дали да се отстъпи от Слив­ница. Повечето офицери и началникът на Генералния щаб кап. Рачо Петров са категорично против, но са взети мерки и за евакуация на София. Князът нарежда държавната хазна да бъде пренесена в провинцията, а архивата на двореца – в германското посолство.
ОТБРАНИТЕЛНИТЕ СРА­ЖЕНИЯ НА СЛИВНИЦА-5-7 НОЕМВРИ 1885 г.


На 6 ноември отново започва оже­сточен бой по целия фронт. Атаката на поручик Зафиров на десния фланг хвърля в паника крал Милан, който решава, че значителни сили настъпват по долината на р. Калотина, и бяга в Пирот. В края на фланга отрядът на кап. Коста Паница, в който влизат и доброволци от Македония, освобождава няколко села. Ротмистър Бендерев вдига войниците „на нож“ и повторно овладява Мека Црев, а вечерта успява да превземе и Чавчи камък. Но в боя срещу лявото българско крило влиза и Шумадийската дивизия. С помощта на ранените, музикантите и санитарите щурмът е отблъснат и кап. Савов повежда бойците в контраатака. Пристигат и нови подкрепления от Тракия.
Откъм Брезник настъпва Морав­ската дивизия. Появяването й в тил на българското ляво крило би означавало сигурно поражение. За да я спре, кап. Рачо Петров решава да пожертва Радомирския отряд, от 1949 бойци. Каленият на Шипка кап. Стефан Ки-сов повежда отряда срещу връх Св. Никола. Той е разбит, но Моравската ивизия е задържанаЛЗ^зпокрен от нейното напредва,-re й% да подготви отбраната на“ столицата, в рТм-ното утро:на“ТнЬември княз Александър ЯаттускаД^ливница и поверява команд­ването на майор Гуджов..
7 НОЕМВРИ -РЕШИТЕЛНИЯТ ДЕН
Сутринта врагът все още има превъзходство в жива сила и артилерия – оръдията са 90 срещу 48. Между българите от Мека Црев и сърбите от Три уши се разгаря силен пехотен и артилерийски огън. Десният фланг тръгва в атака. Командирът на Бдинския полк кап. Маринов пада смъртно ранен. Забелязвайки тежкото положение на бдинци, ротмистър Бендерев повежда в боя резервите. С бесен устрем, под град от куршуми българите се хвърлят „на нож“ и въпреки огромните жерт­ви превземат източната част на Три уши. Дунавската дивизия се обръща в бягство, но на помощ й идва Дринската. Десният български фланг изпада в критично положение. За да му помогне, центърът трябва да оголи позицията и да постави на карта военното си 11 [.астие. В решителния момент началникът на артилерията кап. Олимпий Панов повежда батареите и увлича в атака целия център. По голото поле дружините търпят големи загуби, но отклоняват Дринската дивизия към себе си. Около 3 часа следобед българите тръгват „на иож^одземат и западната част на Три уши. Левият фланг начело с кап. Савов подкрепя центъра и затвърждава успеха. Кап. Паница разбива сърбите при Ропот и Комщица и през нощта напада в Сърбия с. Ржана.
Срещу Моравската дивизия поема отрядът на кап. Христо Попов. Още в 8,30 часа сутринта при с. Гургулят пламва ожесточен бон. Под огъня на сръбската -артилерия и зловещото думкане на барабаните всички бъл­гарски части се хвърлят в щикова -атака. Въоръжени с брадви, селяните от Гургулят се. впускат в ръкопашния бой заедно с войниците. Моравската дивизия е отхвърлена към Ракита.
Александър I се връща на Слив­ница, когато сръбската армия вече е разбита и унизена.
НАСТЪПЛЕНИЕТО
За началник на Западния корпус е назначен подполковник Данаил Николаев. Българите се прегрупират и на 10 ноември настъпват в Драго-манското дефиле. С вик ура и раз­вети знамена, под звуците на „Шуми Марица“ дружините атакуват Остра чука и другите драгомански височини. Сърбите оказват упорита съпротива, но отстъпват пред вида на хладното оръжие. Отрядът на кап. Паница всява паника в сръбския тил, а крал Милан се оттегля в Пирот и се оплаква на жена си, че пехотата му не струва нищо. На 11 и 12 ноември след кръвопролитни сражения е превзети Цариброд. Особено жесток е боят за Нешков връх, където противниците се хващат буквално гуша за гуша. Светът е изумен от българските победти,- Посланиците на Великите сили в Белград и София правят колек­тивни постъпки за спиране на военните действия. На 14 ноември българската армия настъпва в Сърбия. С 45 487 души тя вече има числено превъзходство над Нишавската армия и след тежки двудневни боеве влиза триумфално в
„Пред победата на бълга­рите трябва да се преклонят големите , както и малките дър­жави.“ Австрийският в. „Бойе фрайе преса“ , 9 ноември
„Българите се бият като лъвове дори без офицери… те заслужават един спомен в историята дори ако бъдат победени.* Цариградският в. „Stambul , 6 ноември
Пирот. Пътят към Белград е открит. Но на 16 ноември граф Фон Кевенхюлер заявява на княз Александър, че ако българите продължат настъплението си, ще срещнат австро-унгарски войски. Пред тази угроза князът се съгласява на примирие.

[BMW_dreamer Профил]

След битката при Сливница Вазов написва:

НОВОТО ГРОБИЩЕ НАД СЛИВНИЦА


Покойници, вий в други полк минахте,
де няма отпуск, ни зов за борба,
вий братски се прегърнахте, легнахте
и "Лека нощ" навеки си казахте -
до втората тръба.

Но що паднахте тук, деца бурливи?
За трон ли злат, за някой ли кумир?
Да беше то - остали бихте живи,
не бихте срещали тъй горделиви
куршума... Спете в мир.

Българио, за тебе те умряха,
една бе ти достойна зарад тях,
и те за теб достойни, майко, бяха
И твойто име само кат мълвяха,
умираха без страх.

Но кой ви знай, че спите в тез полета?
Над ваший гроб забвеньето цъфти.
Кои сте вий? Над сянката ви клета
не мисли никой днес освен поета
и майките свети.

Борци, венец ви свих от песен жива,
от звукове, що никой не сбира:
от дивий рев на битката гръмлива,
от екота на Витоша бурлива,
от вашето ура.

И тоз венец - той няма да завене,
и тая песен вечно ще гърми
из българските планини зелени,
и славата ще вечно пей и стене
над гробни ви хълми.

Почивайте под тез могили ледни:
не ще да чуйте веч тръба, ни вожд,
ни славний гръм на битките победни,
към вечността е маршът ви последни.
Юнаци, лека нощ!

1885

[goguma Профил]

Вече се разписах, ама пак да кажа че темата наистина е уникална, с удоволствие препрочитам за пореден път историята и огромните ни постижения във войните през годините А битката при Дойран е едно абсолютно задължително показно как се води битка и наистина и аз съм чувал че присъства във военните учебници на повечето държави като пример

Как да не съм горд че съм Българин?

[BMW_dreamer Профил]

На 1 септември 1916 г. България обявява война на Румъния, подло нападнала в гръб България през 1913 г. и откъснала житницата на Южна Добруджа. Срещу румънците в Добруджа настъпи III-та Българска армия в състав само - IV-та Преславска дивизия, Конната дивизия, една бригада от VI-та Бригада, а в последствие и I-ва шопска дивизия.

Общо 100000 бойци и офицери имаха срещу себе си над 150000 румънци, усилвани постоянно през Дунав и Кюстендил с нови румънски и три руски дивизии. В крайна сметка с три пъти по-малко по численост сили генерал Тошев и заменилият го по-късно генерал Нерезов проведоха блестящи операции, разбиха напълно руско-румънските войски, очистиха Добруджа до устието на Дунав, влязоха в Букурещ и продължиха българския марш до река Прут. Поне една от тези операции - превземането на крепостта на Тутракан още се изучава в големите военни академии по света. За три години Тутракан е бил превърнат в крепост, много по-страшна от Одринската.

Фортовете са в две паралелни линии с дълбок овраг между тях. Това означава, че пехотата, преодоляла първата линия, попада в ниския овраг под картечниците и оръдията на втората линия, изградена по доминиращи над терена хълмове. В града има 62000 румънски войници. Те очакват отделената срещу тях Преславска дивизия (само 22000 бойци) да обкръжат крепостта, както се полага при обсада на крепост, да разтегне така бойните си части и да я бият с внезапни излизания.

Генерал Киселов обаче решава да не си играе на обсади и на 5 септември от движение атакува директно крепостта. Такова нещо няма до сега нито в световната практика, нито в учебниците. Стоте оръдия на дивизията смазват фортовете в сравнително тесен участък на фронта. Надвечер българската пехота превзе на нож този участък, а ужасените румънци напуснаха цялата първа фортова линия. На 6 септември, получила подкрепление през Дунав, румънската пехота атакува заетата от българите първа фортова линия, спускайки се в оврага.

Българите избиха хиляди румънци петлявещи се в дълбокия овраг и се хвърлиха в атака на нож. Буквално на гърбовете на бягащите румънци, българите се изкачиха на втората фортова линия и я превзеха.

Ужасените румънци се хвърляха в Дунав - с шлепове, лодки, гемии, копита или просто здраво стиснали някоя дъска. Българската артилерия открива огън по тази флотилия с пряк огън, избивайки или издавайки хиляди румънци. Батареята на капитан Стоянович (дядо на известния в наши дни кинокритик) откри огън по отсрещния румънски град Олтения, където имаше големи складове за петрол. Олтения пламна и изгоря до основи.

Загинаха 30000 румънски войници и офицери, 28000 бяха пленени. Само 2000 румънци достигнаха отсрещния бряг на Дунав, но шопската дивизия щеше да ги намери в Букурещ след няколко месеца. Българите загубиха убити 1592 войници и 34 офицери. Много бяха ранените - 145 офицери и 6182 войници. Военните кореспонденти побесняха. Върху главите на немски, австрийски, руски и английски генерали се изсипа порой упреци за тъпченето пред обсаждани по 2 години крепости във Франция, Прусия, Галиция, Близкия изток. "Ей така се превземат крепости" писа френският вестник "Льо Тан" - От движение". Разбира се, никой не вярваше, че крепостта е превзета от трикратно по-малка войска. Смятаха, че българите, както в Балканската война са укрили цяла армия от вниманието на противника.

[BMW_dreamer Профил]

През 1916 г. български войски влизат в Букурещ

На 1 септември 1916 г. България обявява война на Румъния, а на 5-6 септември 60-хилядна румънска армия вече е унищожена в крепостта Тутракан. След няколко дни пада и Силистра. Други български части превземат Добрич. Над румънската армия в Добруджа надвисва катастрофа.

Вярна на съюзническия си дълг русия праща цяла армия в подкрепа на Румъния. Тя се състои от 61-а и 115-а пехотна дивизия, Трета конна руска дивизия, пехотна дивизия от сърби и хървати, живеещи в Русия, артилерийски корпус Само тези сили бяха равни по численост на действащата в Добруджа Трета българска армия в състав I, IV, VI и Конна дивизия.
Наистина, в помощ на българите бяха 25-а турска дивизия (слабо обучени сирийски араби) и една германска бригада от 4 дружини. Но до русите се биха пет румънски дивизии и една конна бригада, артилерийски полкове и картечни роти. Руско-румънските сили имаха 70 дружини (срещу 43 български и 19 съюзнически). Флангът на тези сили бе осигуряван от огромния руски черноморски флот: съставен от няколко нови броненосци, стотици миноносци, подводници, катери. Артилерията им покриваше едва ли не половин Добруджа. Срещу тях имахме 6 миноносци от типа на "Дръзки".

Българското командване се страхуваше, че войниците няма да се бият срещу освободителите си от 1877-1878 г. Опасенията се оказаха неоснователни. Различно бе само отношението към пленниците. И офицери, и войници дълго не предаваха заловените в пленнически лагери, канеха равните по чин в землянките, където ги хранеха и пояха и тъжно разсъждаваха върху криволиците на съдбата, изправила ги един срещу друг.

След пограничните сражения яростни боеве пламнаха на 5 септември край Добрич. Руската 61-а дивизия атакува българските позиции край града, подпомогната от 6 руски ескадрона. Руските ескадрони бяха избити до последния човек от атакуваните български батареи. С ужасяващи загуби бе отблъсната и руската пехота.

В следващите дни пламнаха боеве по цялата линия в Добруджа - от Дунав до Черно море. Към Добрич русите насочиха още две дивизии. Българското командване можа да противопостави само нестроеви войници (готвачи, санитари) и добрички граждани - доброволци, въоръжени с пушки на убитите в предишните дни. Тази шарена войска атакува с "ура" на нож руските вериги. Русите дочакаха храбро удара, но бяха сметени и след кратък бой побягнаха назад, кой знае защо също с "ура". Поради това собствените им картечни роти в тила ги сметна за настъпващи българи...

На 7 септември в боя влезе и сърбохърватската дивизия, която се оказа според ген. Христов, летописец на събитията, най-коварния противник на Добруджанския фронт. Тя едва не проби българските позиции. Наложи се конната дивизия на ген. Колев (бесарабски българин) да я удари във фланг и тил.

Сърбохърватската дивизия изчезна почти изцяло под сабите на български конници, в които сякаш си събуди духа на Аспаруховите бойци, препускали си точно по тези места преди 12 века. Впрочем големият герой в тези дни бе именно Конната дивизия на ген. Колев. Тя запушваше дупки в тила, разкъсваше вражи позиции, нападаше във фланг, или изненадващо налиташе на походни колони в дълбокия тил. След години немският генерал Гудериан ще каже: "Учил съм се на танкова война от действията на ген. Колев с конницата му в Добруджа". След провала край Добрич руско-румънските войски се оттеглиха в Северна Добруджа на готовата Кубадинска дивизия - на няколко километра от линията Кюстенджа-Черна вода.
Вече беше свободна Южна Добруджа, която румънците ни бяха отнели през 1913 г. Но през пристанището на Кюстенджа руската армия стоварва попълнения, - артилерия, казашка конница. На свой ред румънците насочват цяла нова армия - Трета, като българската.
След безуспешна атака на Кубадинската позиция (17-19 септември) Трета българска армия минава временно в отбрана. Трикратното превъзходство на противника не безпокои българите. Но руското командване настъпва на 1 октомври към височините край с. Енгес и Казичи, и българските позиции при Бетаул и Софулар.

Цял ден бойците на 3-а армия, неколкократно по-малко от руснаците, отбиват атаките. Надвечер в конраатаката тръгва дивизията на ген. Колев. Мрачната слава на българската конница смразява русите и те побягват.

Пак тогава Трета румънска армия минава Дунав при Рахово в тила на Трета българска. Двете стоварени румънски дивизии имат срещу себе си две български гранични роти, които се бият цял ден и отстъпват едва надвечер. През нощта обаче граничните внезапно нападат румънците, които не знаят колко малко са нашите, побягват и губят заетите позиции. Сред румънците настъпва пълно безредие. Мостът им е скъсан от мина и в паниката генералният щаб си връща войските в Румъния. Българските граничари два дни не могат да се опомнят от победата си.

На 19 октомври Трета българска армия започва атаката на Кубадинските позиции и ги пробива на 21 октомври. Единствено русите оказват съпротива. Особено страшна е битката на Кубадин, в която 4-а пехотна дивизия се бие "на нож" с русите цели 6 часа. Руската дивизия е унищожена, пленено е бойното й знаме. По-късно са пленени и знамената на другите две дивизии. Трите флага и днес са във Военноисторическия музей на България.

Преследването на разбитите части поради дъждовете е тежко. И разбити, руси и румънци още са повече и ариергардите им се сражават до край. В края на октомври русите дори пробват контранастъпление.

Руските атаки бяха отбити с огромни загуби. Българските войски останаха по-малко, тъй като Първа шопска дивизия вече бе минала Дунав и настъпваше към Букурещ. При р. Адрисен шопите смазаха две румънски дивизии и след няколко дни влязоха в Букурещ, където почиваха малко в луксозните квартали на "Малкия Париж". И днес в къщи край София могат да се видят "сувенири" от румънската средна класа. До 5 януари 1917 г. изцяло бе изчистена и Северна Добруджа.

Оцелелите руски части се предадоха на Трета българска армия. Българо-руския фронт се установи на р. Серет в Молдова. Но в Русия, вследствие на пораженията, изгубиха февруарската революция и активните бойни действия са прекратени.

[MOGY]

Балканската война - еп.1

Балканската война - еп.2

Междусъюзническата война - част 1

Междусъюзническата война - част 2

[MOGY]

На тази дата през 1908г. Княз Фердинанд и българското правителство обявяват независимоста на България с манифест!Този акт озаконява Съединението от 1885г.Отново бългаските политици показват, че нямат намерение да се съобразяват с решенията на Великите сили ... БЪЛГАРИЯ Е НЕЗАВИСИМА !!! ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРИЯ !!!

Манифест към българския народ

"По волята на незабвенния Цар Освободител, великият братски Руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданици на Негово Величество Румънския Крал, и от юначните Българи, на 19 февруарий 1878 година сломи робските вериги, що през векове оковаваха България, някога тъй велика и тъй славна. От тогава и до днес, цели тридесет години, Българският Народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под Мое ръководство и онова на о' Бозе почившия Княз Александър, държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи.
Винаги миролюбив, Моят Народ днес копнее за своя културен и икономически напредък; в това направление нищо не бива да спъва България; нищо не треба да пречи за преуспяването ѝ. Такова е желанието на Народа Ми, такава е неговата воля - да бъде според както той иска.
Българският народ и Държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и едно да желаят. Фактически независима, държавата Ми се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи, с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждение между България и Турция.
Аз и Народът Ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция. Тя и България - свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие.
Въодушевен от това свето дело и за да отговоря на държавните нужди и народното желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско Царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този Ми акт ще намери одобрението на Великите Сили и съчувствието на целия просветен свят.
Да живее свободна и независима България!
Да живее Българският Народ!

В САЩ това събитие е национален празник и почти всеки у нас знае как се празнува там,а за нас нашия ден на независимостта за много хора в повечето случаи е просто един не работен ден.А разликата между България и САЩ е, нашата родна земя е попивала кръвта на дедите ни 1300 години,родена е във война и е преживяла много войни и битки за да я има и ден днешен!

[MOGY]

Подвигът на майор Асен Мисканов.
След събитията от септември 1944г. българските войски се изтеглят от Беломорието и Македония водейки сражения с довчерашните си съюзници.Майор Асен Мисканов е артилерист командир на артилерийско отделение в Кавала.Той се самовзривява заедно с оръдията от бреговата батарея за да не останата в ръцете на противника и за да спаси живота на своите другари и на цивилното население!
Подвиг му показва високия морал,готовността за саможертва за да спаси бойните си другари и доблест на българския войник!

[Leon]

След битката при Сливница Вазов написва:

НОВОТО ГРОБИЩЕ НАД СЛИВНИЦА

Българио, за тебе те умряха,
една бе ти достойна зарад тях,
и те за теб достойни, майко, бяха
И твойто име само кат мълвяха,
умираха без страх.
............................................

Почивайте под тез могили ледни:
не ще да чуйте веч тръба, ни вожд,
ни славний гръм на битките победни,
към вечността е маршът ви последни.
Юнаци, лека нощ!

1885

Насълзиха ми се очите като го прочетох това, от училище не ми беше попадало...

[MOGY]

още едно стихотворение на Вазов вдъхновено от българския войник и по специално конницата на генерал Иван Колев

Добруджанската конница

Не конница - морски
вълни побеснели,
сонм зверове горски
от гняв пощръклели;

не конница - буря
от бесни демони,
що всичко катуря
ил тъпче, ил гони;

не конница - хала
от саблен звек, блясък,
от цвил, ура - цяла
от топот и трясък,

блян вихрен понесен
над степ ековита,
ужасната песен
на конски копита!

Не конница - лава
в димящи талази,
в прах, гръмот и слава
летящи витязи!


Конницата на генерал Иван Колев,разбила не кой да е а Казашката конница.Самото споменаване на казаците смразява кръвта на всеки войник в Европа… до септември 1916 г.Тогава сред добруджанските жита няколко казашки сотни са напълно унищожени, знамената им са пленени, а остатъците от руската конница се спасяват в безреден галоп обратно към делтата на Дунава.Един руснак ще напише в спомените си „Българите се хвърляха срещу нас като освирепели кучета“. Бурята, която отнася всичко по пътя си – пехотни дивизии от румънци, сърби и хървати и накрая разбива елитната руска кавалерия, е Първа конна дивизия на генерал-майор Иван Колев.