Виж темата - вчера гледах една баба как проси... и..

от **Exy** » 18 Авг 2006, 11:40

Аз давам само на музиканти. Понякога, като много ми хареса как свирят и не мога да не пусна някоя монета. Веднъж с приятелката минаваме по славейков вечерта и пръскаше лек дъжд и двама свиреха с някви духови инструменти, не знам точно какви и не помня точно какво свиреха, но толкова ми хареса, направо не можех да повярвам че слушам улични музикантни. И толкова добре се вписваше музиката на фона тоя дъжд и уличното осветление....абе невероятно се почувствах, като в стар френски филм направо

от **sieg** » 18 Авг 2006, 11:49

Exy написа:Аз давам само на музиканти. Понякога, като много ми хареса как свирят и не мога да не пусна някоя монета. Веднъж с приятелката минаваме по славейков вечерта и пръскаше лек дъжд и двама свиреха с някви духови инструменти, не знам точно какви и не помня точно какво свиреха, но толкова ми хареса, направо не можех да повярвам че слушам улични музикантни. И толкова добре се вписваше музиката на фона тоя дъжд и уличното осветление....абе невероятно се почувствах, като в стар френски филм направо

музикантите са друга бира... тях вече ги подкрепям напълно и няма нищо лошо да изкарват и много пари... ама и те не са гнусни гледки, а са си нормални хора... много малко от тях просят, повечето са си културни и "добре облечени" и го приемат като изява и начин да припечелят нещо...

от **coolio** » 18 Авг 2006, 12:46

Vra4anin написа:Един единствен път наистина ми е дожалявало за просещ човек. Това беше преди 6 - 7 години, около стоковия базар "Илиянци", там на светофарите на път за към града. Тогава на самия път на един от светофарите с инвалидна количка седеше човек (на към 60 годишен, българин, не мангал) без крака. Ето примерно на този човек заслужава да му дадеш някой лев, той реално погледнато е осакатен и за съжаление нищо не може да прави Това е трагедия И наистина тогава му дадохме без да се замисляш за нещо скрито и потайно. На човека наистина трябва да му се помогне.

Е точно тоя "българин" съм го виждал как след края на "работния ден" го качват в S-класата и си заминава. Изобщо не ми е жал за просещите. Те са вечно болни. Има една бабка, обикаля заведенията в Люлин с китки в ръка, и събира пари за операция и така вече 10 години. Като я видиш за пръв път ти дожалява, ама това... :confused:

от **LuBo1** » 18 Авг 2006, 18:03

Когато бях в Лондон и Амстердам. Имаше музиканти на почти всеки ъгъл от цетровете им. Хора нарисувани като златни , сребърни, рицар в дуспехи, коминочистачи, РОБОКОП и всякви каквит можеш да се сетиш

Попитах защо е така , и ми се отговори просто препечелвали от туристити по още една заплата тиху ся. обаче нищо общо с маика БГ :shock:

от **7S\/E7OSLA\/** » 21 Авг 2006, 11:13

Alexi написа:аве има инвалиди и инвалиди .. в Русе има един дето винаги седи на кръговото преди автогарата и проси на светофара ,ама седнал в електрическа количка с разни дистанционни ,датчици ,съвсем нова ,и сигурно струва колкото колата ми ... на тоя как да му дадеш ...

еми тя явно му е дарение ,не може да си позволи такава коли4ка па да ходи да проси!ми ако си гледал негро клипа "Freak a leak" там можеш да видиш и инвалидна количка със спинери на "жантите" дет ние по колите в бг не сме виждли още...
а са по темата смятам че не само добро сърце ти трябва а също така трябва и да имаш за да дадеш , но за съжаление са малко имащите !!

от **Mixi** » 21 Авг 2006, 12:19

незнам , но на мен най- гадно ми става като видя някоя циганка и държи в ръце бебе на няколко месеца.. и проси..... нямат милост тия ей!!!! това бебе в боклука и прашоляка цял ден.... в краката на хората.. и тая си изкарва парите с него ......... :evil:

ужас..

от **theraven_nz** » 21 Авг 2006, 12:39

Mixi написа:незнам , но на мен най- гадно ми става като видя някоя циганка и държи в ръце бебе на няколко месеца.. и проси..... нямат милост тия ей!!!! това бебе в боклука и прашоляка цял ден.... в краката на хората.. и тая си изкарва парите с него ......... ужас..

А най-лошото е, че след някоя година туй чаве като порасне и не буди мили погледи, тя вече се носи със следващо. Паплач голяма... да не говорим че пред очите ми една такава е влизала в хранителен магазин и може би с едно кило жълти стотинки, който са и подавали, си купува Victory White...

Що са ми толкова мили... ама на сапун...

от **evans** » 21 Авг 2006, 23:31

theraven_nz написа:
Mixi написа:незнам , но на мен най- гадно ми става като видя някоя циганка и държи в ръце бебе на няколко месеца.. и проси..... нямат милост тия ей!!!! това бебе в боклука и прашоляка цял ден.... в краката на хората.. и тая си изкарва парите с него ......... ужас..

А най-лошото е, че след някоя година туй чаве като порасне и не буди мили погледи, тя вече се носи със следващо. Паплач голяма... да не говорим че пред очите ми една такава е влизала в хранителен магазин и може би с едно кило жълти стотинки, който са и подавали, си купува Victory White...

Що са ми толкова мили... ама на сапун...

Брат,не си мисли че само тук е така.Преди няколко години, като ходих в Южна Африка на екскурзия,беше същото както тук.Черните по цял ден висят по парковете,малките просят и познай кой работи и ги издържа?-белите.Само че,негрите са по-чисти,пак живеят в гета и в самото гето имат магазин, подобен на ,,била",което много ме смая

от **Новини** » 22 Авг 2006, 1:27

Хубава тема ама някак тъжна...

На циганетата по светофарите не им обръщам внимание, защото ми е ясна системата.
Обаче сърце ми се къса като видя стар човек .. изнемощял дядка или бабка с изпито лице и празен поглед да седи да проси за да си купи поне хляб.... незнам кое ги убива повече... глада и немотията или това, че губят достойнството си. Малко неща могат найстина да ме изкарат извън релси и тази гледка е едно от тях.
Донякъде обаче трагедията е в това, че ги виждаме но си затваряме очите и ги подминаваме... дали защото сме наясно, че не можем на всички да помогнем, или пък защото предпочитаме да живеем в собствения си свят, където проблемите са дупките, цената на бензина и поредния акт за превишена скорост.

от **sieg** » 22 Авг 2006, 8:36

!!Asen_X написа:Хубава тема ама някак тъжна...

На циганетата по светофарите не им обръщам внимание, защото ми е ясна системата.
Обаче сърце ми се къса като видя стар човек .. изнемощял дядка или бабка с изпито лице и празен поглед да седи да проси за да си купи поне хляб.... незнам кое ги убива повече... глада и немотията или това, че губят достойнството си. Малко неща могат найстина да ме изкарат извън релси и тази гледка е едно от тях.
Донякъде обаче трагедията е в това, че ги виждаме но си затваряме очите и ги подминаваме... дали защото сме наясно, че не можем на всички да помогнем, или пък защото предпочитаме да живеем в собствения си свят, където проблемите са дупките, цената на бензина и поредния акт за превишена скорост.

Аз лично не съм виждал такива хора по улиците да просят. Всички просяци които съм виждал са от един тип и наглостта им се познава в очите.
Но за сметка на това виждам стари хора, които са се превърнали в развалини, но до последно не губят достойнството си. Най-лошото е че всъщност трябва да съжаляваме не тях, а нас, защото нашите поколения отдавна продадоха честта си - и своята, и националната.

от **PGV** » 22 Авг 2006, 11:06

Че сме станали безчувствени към мъката на някои хора е вярно. Човещина е да помогнеш на някой нуждаещ се от помощ и съм го правил, когато мога. Но..., две случки и от мен, от които престанах да давам.
2001 г, октомври, Бургас, главната пешеходна улица. В което и кафе да седнеш да пийнеш туткси някоя дебнеща бабка пристига и вика "дай пари". Дадох веднъж, дваж, ама после - по 5-6 на ден ми се спускат като седна някъде да пия кафе. И почнах да ги пъдя, а оттогава и не давам на такива.
Втора случка - ресторант "Баварската къща", Велико Търново, 1999 г. - някъв глухоням продава химикалки и запалки по 2 лв за глухонемите. Някой от нашта компания купи нещо. После, скоро след това прочетох във великотърновския в. "Борба" как един такъв "глухоням" като му отказали да му купят квото там, ги напсувал на ясен български език.
А на тия по кръстовищата и дето мият стъклата - нищо, или само по изключение.

от **theraven_nz** » 22 Авг 2006, 12:28

Vra4anin написа:
PGV написа:Че сме станали безчувствени към мъката на някои хора е вярно. Човещина е да помогнеш....

Т.е., какво излиза на практика брат ? Че към ЧУЖДИТЕ, НЕПОЗНАТИТЕ (или просто ПОЗНАТИТЕ) ни е все тая, да става каквото ще, само към семейството, няколкото истински приятеля и т.н. - само към тях сме хора. Това доказва за пореден път, нещото което осъзнавам всеки изминал ден - ние се отчуждаваме един от друг. Живеем в социално общество, реално погледнато трябва всички да комуникираме помежду си без проблеми, но всъщност - това е само привидно, гримаса. Истината е че хората все повече се изолират един от друг. Всеки се затваря по домовете или в дълбоко в душата си и съпреживява сам самичък.
Но да не навлизам в друга тема...

И аз много пъти съм си мислил по този въпрос... С днешните средства за комуникация, когато става адски лесно да се свържем с когото и да било, да отидем на което място поискаме... помислете си - ако някой дойде ей така до вас и ви заприказва, 100% ще почнете да се чудите тоя къв е, откъде е, кво продава и каква откачалка е... Ми просто сме отвикнали от това да бъдем хора. В реалния си живот... не тоя, другия, виртуалния. Признайте че винаги е било по-лесно да се запознаеш с някой по интернет, отколкото да отидеш до новия съсед и да му кажеш едно здрасти или добре дошъл. Свили сме се в черупките си и сме се излорали за останалия свят. Първата мисъл, поне на мен, като видя някой нуждаещ се да проси или да продава нещо с благотворителна цел, е да го помисля за мошеник. Вярно, може би един от 10 да речем наистина с чисто сърце моли за каузата.... но не им давам. Или пък онези, които с тефтерите обикалят по вратите и молят за средства за операция на болно дете. Гледаш ги - българи хората, с чисто лице, нямат вид на мошеници, но пак не им давам... Отклонявам по най-безболезнения начин "Съжалявам, нямаме средства да помогнем...", което, не мога да си кривя душата, не е така. Живея ако не охолно, то поне сносно. Бас държа, че 95% от вас могат да си признаят същото. Не съм от най-вярващите, но немалко пъти съм се замислял дали няма да ни застигне нещо като лъжем буквално тези хора и ги отпращаме.
Все има някой виновен. Не е обществото. Целия свят е. Прогреса. Откакто всеки започва да измерва живота си с пари, тази комерсиализация убива човешкото в нас и ни кара да се увълчваме... Добрите дела днес май са за червената книга. Простата човешка добрина вече става храна за новините. За справка - bTV "Търси добрата новина", пресата - в-к "Труд". Може и други да има, няма да се учудя.
Боже колко се чупихме от темата..... :roll:

от **Гост** » 22 Авг 2006, 12:34

Не ти лъжеш тях ,а те тебе!Така го приеми! Няма и един процент от искащите и просещите,които настина да се нуждаят на живот и смърт от твоята благотворителност!
Тва ,че имаш не бива да те кара да се чувстваш виновен-успял си,акъл имаш - и средства ще имаш! Твърде много работа има,за да просят на улицата!!! Просто е по-лесно! А,че сме се отчуждили-верно,ма такъв е живота! Променя се всичко!

от **sieg** » 22 Авг 2006, 12:35

Американизация, приятел... New World Order...
Парите са новия Бог.

от **logout** » 22 Авг 2006, 13:02

Айде и аз да кажа... Преди около месец и половина се звъни в офиса. Отварям вратата- никой.... но звънеца пак звънва. Слизам долу и виждам един човек с печална физиономия. Ето неговата версия, леко преразказана, че не му помня точно думите: "Работя ей тук до блока на строежа. Обадиха ми се преди малко по телефона (държи го в ръка - стар, очукан ГСМ) майка ми починала. (Брадичката му потреперва, сълзи му напират в очите, гласът му заглъхва, преглъща тежко.) Нямам пари да се прибера, а съм от провинцията. Билетът за влака ми е 14 лева ... (и стотинки някакви каза). Не съм мошеник, ето ми личната карта, запиши си данните - и ми подава някаква лична карта, която беше доста оръфана. След два дена се връщам и ти давам парите - ей тука съм на строежа..." И аз, будалата, съжалих го, извадих 20 лева и му ги дадох. Казах му, че не ми трябва личната му карта, вярвам му и ще чакам да ми ги върне. Още чакам, разбира се.... Егати артистите са се появили, не е истина. Тоя направо за "Оскар" може да се кандидатира...

Ма и аз се хванах като шаран на бастун.... Като премислих ситуацията после - защо ще звъни на непознати. Нали уж има колеги, по 2-3 лева да му дадат - ей ти за билет. Сега поне не ми е съвестно, когато отказвам на "силно нуждаещи се".

Виж темата - вчера гледах една баба как проси... и..

Официален форум

вчера гледах една баба как проси... и..

Кой е на линия