Да се върне ли казармата?

[Larbi Профил]

И кои са тия полезни навици в казармата да ги чуем... и само да не ми кажете чистене и пране като в предните мнения, че звучи меко казано комично.

шев и кройка

[Benedetto Профил]

[alekangg Профил]

Вероятно, преди 30-на години е имало смисъл и се е научавало нещо от казармата, но когато бях аз 93-95, освен загуба на време и затъпяване, нямаше нищо друг. Като единствени плюсове, мога да спомена, че хората минали през тези места, стават по-устойчиви на бъдещи житейски проблеми. Просто е един вид закаляване на нервната система, донякъде и физически, но всичко се изчерпва до там. Минусите са доста повече от тези плюсове, като се започне с проблеми в стомашно-чревния тракт от хубавото ядене, до затъпяване, което е съпроводено в повечето случаи. За мен престоя на това място, може да се сравни с престоя в затвор с лек режим. Яде се помия, работиш, за да ти запълнят времето, не се спи и пазиш складове и пр, идиоти навред, стари воиници, старшини и др. Миеш, лъскаш, мизерия и смрад от всякъде. Някъде излизаха в отпуска 2 дни, на няколко месеца. С две думи, не виждам смисъл от това нещо

[Larbi Профил]

За мен престоя на това място, може да се сравни с престоя в затвор с лек режим. Яде се помия, работиш, за да ти запълнят времето, не се спи и пазиш складове и пр, идиоти навред, стари воиници, старшини и др. Миеш, лъскаш, мизерия и смрад от всякъде. Някъде излизаха в отпуска 2 дни, на няколко месеца. С две думи, не виждам смисъл от това нещо

Тва за сравнението със затвора с лек режим мислех да го напиша преди ама рекох айде Може да се пусне тема "Да стане ли задължителен престоя в затвор с лек режим" Изгражда характера, ако си шматка ще те мачкат, ко не си ш си 6 без 10 (нали така каза един колега преди няколко поста ) Запознаваш се с интересни хора и приятелствата са за цял живот.

[Borymeckata Профил]

... Като единствени плюсове, мога да спомена, че хората минали през тези места, стават по-устойчиви на бъдещи житейски проблеми. Просто е един вид закаляване на нервната система, донякъде и физически, но всичко се изчерпва до там. ...

Е, това малко ли е? Хайде представете си обратното - имаш всякакви положителни качества (умен, културен, ерудиран, възпитан и т.н.), но ти липсва психическа устойчивост, шашкаш се и изпадаш в истерия при всеки проблем. Какво ти помагат другите качества, като не можеш да се мобилизираш?

Има и други неща... Влизайки в казармата, се оказваш без подготовка в една враждебна среда. Бързо разбираш, че не трябва да се набиваш в очи. Тези, които се открояват с нещо - отнасят най-голямата гонка. Научаваш се също и да избягваш конфликтите - иначе постоянно ще бъдеш "на мушката" на старите. Научаваш се да общуваш с ВСЯКАКВИ хора - случвало ми се е живея в една стая с вишисти и неграмотни помаци, които даже не разбират български език. С две думи - развиваш адаптивност. Кой ще каже, че това качество е безполезно? Гледам разни млади дихатели в нашата фирма - пристигат надъхани, приказват големи приказки, надуват се и ... при първите проблеми оплитат конците. Ако бяха служили в армията, щяха да знаят, че в нова, непозната среда първо трябва да се ориентираш, да разбереш как стоят нещата, и после да действаш според обстановката. Който е тръгнал с "рогата напред" рядко постига успех.

И да подкрепя Колегата по-горе - грозно е да се плюе по ВСИЧКИ военни и да се обявяват за малоумници. Че в армията е имало и вероятно в момента има тъпанари, крадци, пияници и всякакви други - е факт. Но къде, в кой сектор не е така? Българските офицери от царската армия са били от елита на обществото - образовани, културни, дисциплинирани, инициативни... Имало е дори изисквания за ръст и телосложение. Ако някой е виждал снимка на офицер от царската кавалерия - знае за какво говоря...





Ето разгледайте този сайт, има какво да се види... http://www.lostbulgaria.com/index.php?page_id=945

[bum_bum]

.....

Като каза за неграмотните помаци се сещам един случай при нас с човек с който до ден днешен поддържам връзка.

Бяхме заедно в новобранска рота. Човека беше с осми клас изкаран някак си по милост явно и не можеше да си напише трите имена без грешка, буквално. Явно интелигентен, буден но не получил възможност да се развие в селото си. Вероятно така щеше и да си остане ако не беше попаднал в друга среда. Което без казармата едва ли имаше как да му се случи.

След казармата изкара средно задочно. Работи 15-тина години тук в София, после си направи и собствен бизнес в родното си село. Сега живее в Пловдив, където се ожени. Има си дете, бизнес и най-красивия мотор който съм виждал някога

[Недио Профил]

И кои са тия полезни навици в казармата да ги чуем... и само да не ми кажете чистене и пране като в предните мнения, че звучи меко казано комично.

Ами например по-корава психика която ще е от полза за напред в живота,също така самостоятелност която мисля че също е много важна за в бъдеще,изграждане на характер и самочувстие поради това че си се оправял сам в не много приятна среда и физическа подготовка за хората който до преди тва са яли,спали и ср*ли.

[super_mario Профил]

... Като единствени плюсове, мога да спомена, че хората минали през тези места, стават по-устойчиви на бъдещи житейски проблеми. Просто е един вид закаляване на нервната система, донякъде и физически, но всичко се изчерпва до там. ...

Е, това малко ли е? Хайде представете си обратното - имаш всякакви положителни качества (умен, културен, ерудиран, възпитан и т.н.), но ти липсва психическа устойчивост, шашкаш се и изпадаш в истерия при всеки проблем. Какво ти помагат другите качества, като не можеш да се мобилизираш?

Има и други неща... Влизайки в казармата, се оказваш без подготовка в една враждебна среда. Бързо разбираш, че не трябва да се набиваш в очи. Тези, които се открояват с нещо - отнасят най-голямата гонка. Научаваш се също и да избягваш конфликтите - иначе постоянно ще бъдеш "на мушката" на старите. Научаваш се да общуваш с ВСЯКАКВИ хора - случвало ми се е живея в една стая с вишисти и неграмотни помаци, които даже не разбират български език. С две думи - развиваш адаптивност. Кой ще каже, че това качество е безполезно? Гледам разни млади дихатели в нашата фирма - пристигат надъхани, приказват големи приказки, надуват се и ... при първите проблеми оплитат конците. Ако бяха служили в армията, щяха да знаят, че в нова, непозната среда първо трябва да се ориентираш, да разбереш как стоят нещата, и после да действаш според обстановката. Който е тръгнал с "рогата напред" рядко постига успех.

И да подкрепя Колегата по-горе - грозно е да се плюе по ВСИЧКИ военни и да се обявяват за малоумници. Че в армията е имало и вероятно в момента има тъпанари, крадци, пияници и всякакви други - е факт. Но къде, в кой сектор не е така? Българските офицери от царската армия са били от елита на обществото - образовани, културни, дисциплинирани, инициативни... Имало е дори изисквания за ръст и телосложение. Ако някой е виждал снимка на офицер от царската кавалерия - знае за какво говоря...

Многооооо точно казано

[Benedetto Профил]

Не разбирам защо сравнявате офицерите на царската армия с тези от комунистическата
Също така не разбирам защо трябва да ходиш 6-12 месеца в казарма, за да разбереш, че не е добре да влизаш в даден колектив с "рогите напред".
"Тези, които се открояват с нещо - отнасят най-голямата гонка. " - аз, примерно, не искам да съм част от тълпата. Не искам. Защо трябва да губя една година от живота си, за да се уча на нещо, от което нито имам нужда, нито го искам?

И изобщо - всички по-горе изброени предимства на казармата, биха били много по-ползотворни при едно доброволно обучение. Такова, при което в някой момент, да кажеш - баста, а съм до тук, това не е за мен. И ако го завършиш, да знаеш, че си постигнал нещо и ад се чувстваш горд от себе си.

[kiko Профил]

пич, нарича се жизнен опит
това е все едно аз да искарам курсовете за книжка като си трябва с курмрване,листовки а ти пред псп-то и да ми каже ми ние сме горе долу на едно ниво с карането

[Benedetto Профил]

пич, нарича се жизнен опит

Кое е жизнен опит? Ти си в КЕЧ-а, аз в канцеларията с климатик, пред пишещата машина - и после двамата сме изкарали казарма.
Хубаво, да вземем пример с шофьорски курс - искаш да вземеш книжка, но инструктора не те кефи - сменяш го, или изобщо се отказваш от идеята. Или автомобила - нещо много малко са желаещите да карат курсове на лади или москвичи, въпреки че "ако се научиш да караш лада - всичко ще може да караш"

[Borymeckata Профил]

...Хубаво, да вземем пример с шофьорски курс - искаш да вземеш книжка, но инструктора не те кефи - сменяш го, или изобщо се отказваш от идеята. ...

Така де, само дето някои неща в живота не можеш да ги смениш или да ги откажеш, щото "не те кефят". А трябва да ги изтърпиш и преодолееш. Например - хемороидите. Не можеш да ги откажеш, нито да ги замениш за диабет или ревматизъм... Идва ти до главата и трябва да го издеяниш, да намериш начин да живееш с това. Казармата те подготвя точно за такива моменти.

[zazomazo Профил]

... Научаваш се също и да избягваш конфликтите - иначе постоянно ще бъдеш "на мушката" на старите. ...

с всичко друго съм напълно съгласен, само с това не.

мен още от първия ден ми се вторачи безпричинно отдельонния и една седмица ме юркаше за щяло и нещяло.
в един момент ми писна и му теглих майната... удари ме, върнах му и скочиха и ни разтърваха.
вечерта ядох тупаници от трима стари, ма колкото можах раздадох тупаници и аз
на сутринта бех бушон, ама на въпроса на ротния що съм така отговорих, че съм паднал от леглото през нощта..
няколко дни никой нищо и в един момент оня пак реши да се пробва...сбутахме се, ма до бой не се стигна...и тва беше.повече нито той, нито друг от старите ме е закачал...предполагам бях спечелил уважението им
след клетвата вече си пиехме заедно с тях в ротната канцелария

може да е било от значение и че бяхме школа и имаше много новобранци на малко стари, та си намериха други шматки за юркане, по-малко опърничави...

[Benedetto Профил]

...
мен още от първия ден ми се вторачи безпричинно отдельонния и една седмица ме юркаше за щяло и нещяло.
в един момент ми писна и му теглих майната...
може да е било от значение и че бяхме школа и имаше много новобранци на малко стари, та си намериха други шматки за юркане, по-малко опърничави...

Това както го описваш, точно все едно за затвор чета

Например - хемороидите. Не можеш да ги откажеш, нито да ги замениш за диабет или ревматизъм..

И ако изкараш казарма, пък нямаш хемороиди, си ебати прецакания

[Borymeckata Профил]

Ами да, и това го има... Да умееш да спечелиш уважение в нова среда, да се съобразяват с теб - също е важно. Въпрос на преценка е дали да се "снишаваш" или да демонстрираш диващина. Нали сте гледали по NG, при опасност човек реагира по два основни начина - биеш се или бягаш.

Вижте, никога не съм казвал (писал), че соц-казармата е била някаква школа за мъжество, ковачница на характери и подобни пропагандни клишета. Имаше дивотия и мизерия - факт. Но и не съм съгласен, че е цялото двугодишно упражнение е било съвсем безсмислено. Гледал съм на военната служба като на нещо, през което просто трябва да минеш. Попадаш там, осъзнаваш се и се приспособяваш. Казармата беше една мощна репресивна система - не можеш да я победиш. Остава ти да се приспособиш към нея, за да оцелееш. А защо не и да извлечеш някалва полза? Така и така си там 2 години - може да използваш това време за нещо смислено. Ще кажете - ама какво? Например - за физическа подготовка. Имал съм набори, които сами (без да ги кара никой, извън задължителната ФП) бягаха километри, тренираха на уредите. Можеш да усвоиш някакви бойни изкуства, като СРБ. Аз бях хванал един новобранец от София и пичът ме учеше на английски, по цяла вечер сме си приказвали с него. В казармата за пръв път видях персонален компютър (8-битов Правец) и се научих да програмирам на бейсик - става въпрос за 1986г. От казармата имам документ за управление на верижна машина (МТЛБ). Много приятели изкараха професионални книжки (кат. С) в армията. Мисълта ми е, че тези две години може и да не са съвсем загубени и пропилени - зависи от теб.