Тайни, фобии и пр.

[acer Профил]

Най-сериозния ми страх е от неизвестното след смъртта,само като си помисля,че всичко може да свърши ей така,живееш,мислиш,смееш се,плачеш и накрая едно нищо,заспиваш и дотам.Страх ме,че може да няма задгробен живот,прераждане и такива ти неща,само едно нищо,като се замисля върху това и направо настръхвам.

то всеки го приема различно, аз лично го намирам за вълнуващо.

ако си набожен ти стига обяснението за рай и ад, ако не..

представи си че 1 чаена лъжица с фастъчено масло, съдържа повече редове генетична информация отколкото националната библиотека на Англия. много неща не разбираме, но едно нещо в генетиката и човешкото тяло е ясно "живота" продължава на всяка цена. Дори когато имаме рак, той пак е живот който иска да живее.

Въобще сложността на генетиката е извънземна, прекалено сложна, толкова финна че 1 символ сред 1,000,000 сложен погрешно и всичко рухва.. Колко млн реда код има в 1 сперматозоид? колкото колко национални библиотеки? на колко хора назад носи генетичната информация? всичко в човешката природа е създадено главно с крайна цел за "репродуциране", това е главната мисия на нашето тяло, замисли се защо.


малко дълго стана, но искам да кажа, че биолгически/генетическа информацията за "теб" 1:1 ще я има в гена на децата ти и на техните внуци внуците им..говоря за "прераждане", но не да се родиш някъде на случаен принцип, а да се преродиш от собственият си генетически басейн.. разбира се ако си оставил наследство.
звучи шантаво, но от близките 10г от както се знае че човешкото тяло работи с "информация", която по обем надминава най-смелите ни представи и неистовото желание на тялото да продължи живота.. по-скоро умираме, за да се преродим подобрени (гена се променя) и подмладени, едва ли е забавно да си на 90.
разгледай genetics отдела на ted.com, може да ти помогне.

[Nickelback]

Фобия чак не ми е, ама винаги си имам едно на ум като влизам по-бързо в завой. Гони ме параноя и си мисля, че колата може във всеки един момент да поднесе и трябва да съм готов да реагирам

[justboy Профил]

Преди живеех на 6ти етаж, нямах проблеми с високото, от няколко години съм на първия и сега всичко по-високо от 5 метра ми се струва ужасяващо направо.
Има нещо, от което обаче ме е страх изключително много и немога да го контролирам, а съм се пробвал да го преодолея, това е докато си плувам в морето примерно малко по-навътре да докосна нещо във водата без да знам какво е и като погледна под мен да е черно (заради по-голямата дълбочина) Иначе си плувам доволно, тренирал съм, спасител съм бил няколко години, във военноморското също съм плувал много, гмуркал съм се веднъж-два, но докосна ли нещо във водата, откачам... Преди години, като студент, бях спасител на един басейн, на първа линия до морето и всеки ден след работа ходих да бягам и влизах да плувам в морето примерно 7-800 метра, единия път(и последния, в който влязох сам толкова навътре), съм стигнал до шамандурата, след която трябва да се карат джетове, лодки и т.н. 350-400 метра навътре примерно. Тъкмо съм стигнал до шамандурата и ще обръщам към брега, като примерно вече съм преплувал веднъж разстоянието 350-400 метра, преди това съм избягал 7-8км и пипнах нещо, най-вероятно е било медуза, но кой знае, такъв страх ме хвана, ударих един спринт(без очила бях) че не спрях докато ръцете ми не започнаха да се удрят в дъното, т.е. почти до брега, ако имаше кой да ми засече време, убеден съм, че щеше да е внушаващо бързо
Изобщо нямах признаци на умора от бягането преди това и плуването в едната посока Като ударих ръцете в дъното, изправих се и на бегом до чадърите

И другото, от което ме е било страх беше, докато плавах с кораб на първия ми стаж, да не падна от кораба, и да си остана в открито море, може би породено от страха, който описах първо, че и брега ще е далеч, бая плуване ще пада ако ме докосне нещо

[MonsteR Профил]

Ее много фобия, много нещо.. аз, общо взето не мога да се сетя за фобия или страх усилен..

Обаче ми е и на мен интерсен въпроса с кво става след смърта на човек.. за тялото е ясен изхода.. въпроса е душата какво прави... щото нищо не се губи в нашия свят..

[Radoslav318i Профил]

Ее много фобия, много нещо.. аз, общо взето не мога да се сетя за фобия или страх усилен..

Обаче ми е и на мен интерсен въпроса с кво става след смърта на човек.. за тялото е ясен изхода.. въпроса е душата какво прави... щото нищо не се губи в нашия свят..

Да, определено това е доста по интересно

[bum_bum]

Душата е нещо като пръднята.. разтваря се в атмосферата и все едно никога не я е имало

За това си поживейте добре на тоя свят, щото друг е много съмнително че има.

[Витанов Профил]

Фобия от височини, такъв гипс ме хващаше, че името си забравях. Но по стечение на обстоятелствата ми се наложи да работя от няколко години на външни изолации по разни съмнителни скелета и често пъти с въжета и мога да кажа, че първата година поради естеството на работа и страха от високо ходех като вцепен дори и вкъщи . Сега обаче нещата са малко по различни и явно тези фобии имат преодоляване до някакв степен, защото все още се вцепявам когато нещо мръдне или се разклати съмнително където съм стъпил, но не е както преди. Другото което може да ме вцепи са средни хищници от рода на тигър или черния ягуар. Направо насръхвам само като си го помисля. Имам приятел, който ходи в амазонската джунгла и разправя нощно време като ревне ягуара и спичаш отвсякъде и стомаха ти става буквално на буца и губиш апетит с дни. това искам да усетя и най-вече адреналина само от мисълта, че според непотвърдени местни данни ягуара може да го чуваш, но го виждаш последните 2/3 секунди от живота си. От това човек може сериозно да превърти, но може и много да си закали психиката ако издържи.


Тайни да искаш..

[surfboard Профил]

Имам страх от кучета, защото преди около 5 години ме нападна уличен помияр и оттогава ме е страх от тях. Вкъщи имам огромна немска овчарка и огромна каракачанка, над 70 килограма са и от тях не ме е страх изобщо, защото са мои кучета и не мисля че биха ме нападнали. Играя си с тях, пъхам си ръцете в устата им и няма грижи. Но когато се прибирам вечер и видя глутници с помияри, които лаят и гледат лошо, все още си ме е шубе. Въпреки това, не съм спрял да се конфронтирам със страха и да излизам и НАРОЧНО да минавам точно през тях.
Пълното ми успокоение настъпи от момента, в който се сдобих с оръжие. Изобщо не ми пука от някакви болни природозащитници, компенсиращи сериозните си психични дефицити с патологично поставяне на човешкия живот ПОД този на животните. Ако улично куче ме нападне, ще му пръсна мозъка без да ми мигне окото.
Наказателния кодекс е предвидил института на неизбежната отбрана дори при нападение от ЧОВЕК на човек, пък какво остава за нападение от куче върху човек.

[P1tbuL Профил]

Как бихте се почувствали?

http://vbox7.com/play:bdf77fe3d1

Защото лично на мен ми стана доста некомфортно...

[doomy525 Профил]

xaaxxaaxax преди няколко часа го гледах и се сетих за тая тема ама викам аре.. нема го поствам, че тва си е чиста форма на мазохизъм

@justboy аз също съм бил спасител 7 години на море само че, но се преодолява това. Първите няколко пъти като влязох зад въпросната шамандура (голямата) да плувам и за тонус след работно време, явн отогава се бяха активизирали медузите и постоях около 10 минути да почина до нея. В същия момент забелязах около мен, че има около ~50 медузи с големина 10-15см качих се отгоре на шамандурата и мина една мадама с уиндсърф, която явно си помисли, че нещо става и не мога да се прибера, а бях с късите червени гащи на БЧК и огромни надписи СПАСИТЕЛ обясних и че съм забелязал много медузи и съм изчаквал да събера смелост да тръгна обратно, но тя предложи да ме метне до брега цялото море беше ФУЛ, даже не ФУЛ, а препълнено с медузи (беше средата на август, около 10-12ти мисля) и докато се возих бях потресен как съм плувал изобщо до там Та да ви кажа, че който има страх от медузи те се появяват след средата на юли месец - от там до септември се оглеждайте, а който иска да си плува за спорт и здраве да не се притеснява до преди тези дати

[nickstorm Профил]

Как бихте се почувствали?

http://vbox7.com/play:bdf77fe3d1

Защото лично на мен ми стана доста некомфортно...

Това е компилация само от успешните опити.....

И малко по-темата с височините: http://www.youtube.com/watch?v=OX7p3jfr0mA

[P1tbuL Профил]

Защо като има катерачи няма слизащи по обратния път? Това би било интересно

http://www.az-jenata.bg/a/5-zdrave-i-krasota/11766-strahat-ot-visoko-se-lekuva/ : за да не съм гаден спамер

Яка статия а ... още не са измислили хапче да не ни сърби ако не се къпем...

[justboy Профил]

xaaxxaaxax преди няколко часа го гледах и се сетих за тая тема ама викам аре.. нема го поствам, че тва си е чиста форма на мазохизъм

@justboy аз също съм бил спасител 7 години на море само че, но се преодолява това.

И аз две години съм работил на море спасител и от медузите не е проблем, стига да знам, че са медузи, просто все си мисля, че може нещо друго да докосвам, а имам богато въображение и все най-гадните неща ми се въртят в главата, в това е проблема, иначе от медузи нямам страх, даже сме се целили с тях като по-малки

[doomy525 Профил]

Да..същата работа но веднъж изкарах една медуза, лилаво-синио-черна на цвят с диаметър 40-45 санта и пипала по около 10-12см е те от тогава имам страх, а плуваше до мен стана атракцията на плажа иначе за въображението си прав..веднъж при един случай, влизаме от три поста да вадим човека, а той тъкмо потъна щото хем вълните бяха с около 3 бала и го дърпаха, хем и мелтем имаше..та добре, че при търсенето го сритах с крак или вълната го вкара в краката ми, че да го усетя - иначе беше пътник и след тоя случай хем се сещам за това как се почувствах като сритах тялото, хем ще се радвам ако пак стане така при инцидент, че друго чувство като това да спасиш човешки живот..няма

[surfboard Профил]

Понеже често ходя на море, искам да попитам колегите какво да правя ако ми се лепне някоя медуза? Да се опитвам да я махна, да стоя спокойно, да ходя, или.......? Досега не се е случвало, но съм чувал, че щипе и пари. Много са гнусни тези твари. Няма да забравя как преди 2 години видяхме една ОГРОМНА медуза, даже не знам дали беше и медуза. Изгони всички хора от морето. По моя преценка беше с диаметър поне 1 метър. Какво ще ме посъветвате, в случай че ми се залепи за крака?