Световно първенство по футбол - Бразилия 2014
Модератор: Общи модератори
- Flash
- Автоморгаджията
-
- Мнения: 222
- Регистриран на: 16.06.2007
- Местоположение: София
- Пол: Мъж
- Кара: чорапи у тех и маратонки вънка
- Мечтае да кара: E60 ///M5
Световно първенство по футбол - Бразилия 2014
от Flash » 27 Май 2014, 15:24
Ъпдейт на анкетата, гласувайте отново.
Световното първенство по футбол през 2014 г. ще бъде 20-тото Световно първенство по футбол, което ще се проведе в Бразилия от 12 юни до 13 юли 2014.
Аз се надявам Бразилия да стане шампион. Хълк и Фред с техните ракетни установки яко ще бомбардират вратарите
Гласуванията от старата анкета:
Бразилия
30
19%
Испания
15
10%
Германия
45
29%
Англия
3
2%
Франция
3
2%
Италия
10
6%
Хърватия
0
Няма гласували
Португалия
2
1%
Белгия
10
6%
Холандия
23
15%
Аржентина
10
6%
Уругвай
2
1%
Гърция
0
Няма гласували
Швейцария
0
Няма гласували
Друг
2
1%
***
Испания
Футболният доминант през последните години иска да защити световната си титла
Испания е световният футболен доминант през последните 6 години, като реално отборът е спечелил всеки голям международен турнир, в който е участвал. Настоящият световен и европейски шампион отива в Бразилия да твори история и да се превърне в третия тим, дублирал световната титла. През тази година испански отбори спечелиха Шампионската лига и Лига Европа, узаконявайки златната ера на испанския футбол. Националният отбор на Испания е почти перфектен, макар и вече застаряващ, като първото място е задължително.
Атаката
Това е може би ахилесовата пета на испанския отбор. През последните години така и не се появи наистина класен испански централен нападател и от „Ла Роха“ ще разчитат на старите кучета. Светлината в тунела е натурализираният бразилец Диего Коща, който направи феноменален сезон с Атлетико Мадрид, отбелязвайки 28 гола в Ла Лига. Той е типичният силов таран, който е готов да лее кръв в противниковото наказателно поле. Постоянно пресира противниковата защита и отваря свободни полета за прекрасните халфове, които има зад себе си. През последните месеци обаче Коща бе тормозен от редица контузии, което се отрази на формата му. Той до край не беше сигурен за Мондиала, но все пак Висенте дел Боске реши да му гласува доверие. Въобще не е ясно обаче, дали той ще е в оптимална форма в Бразилия.
Неговата алтернатива е ветеранът Давид Вия. Нападателят е неизменният голмайстор на Испания, от както златният период на този обор започна. Той обаче вече е на 33 и годините явно му се отразяват. Желанието му за игра обаче не отшумява, като въпреки, че беше резерва на Коща в своя Атлетико Мадрид, той успя да отбележи 13 гола в Ла Лига. Въпреки това Вия винаги е бил класа в националния отбор и опитът му няма как да не е от полза за Испания. Третият човек на атаката е нападателят на Челси Фернандо Торес. Преди няколко години Торес бе голямата звезда на Испания, но от доста време вече не е в цветуща форма, като мястото му на Мондиала до последно бе под въпрос, като от почти година не бе играл в официален мач за националната гарнитура. Той отдавна е със статут на резерва в Челси, а статистиката му е далеч от перфектна. Въпреки това Торес винаги избухва на големи първенства, макар и в определени мачове. Дел Боске ще трябва да издебне кой ще е този мач, който нападателят ще може да реши.
Халфовата линия
Това е зоната, която осигури на Испания световна доминация през последните години. В тази зона „Ла Роха“ разполага с неизчерпаем потенциал, което я прави и отбора с най-силна централна зона на този Мондиал. Тук всичко се върти около Шави Ернандес. Плеймейкърът на Барселона е може би най-добрият подавач в историята на играта, като дава пасове с инженерна точност. Той е моторът, който движи целия испански отбор и всяко офанзивно действие започва от него. Шави движи целият център на отбора. Той обаче е на 34 години и вече не е на върховото си мотивационно или физическо ниво. Въпреки това плеймейкърът е лидера на този отбор и с опита си ще трябва да го вдъхнови по бразилските терени. Естествено компания в средата на терена ще му прави Андрес Иниеста, с когото поставиха основите на златната ера на Барселона. Иниеста също е плеймейкър, но е много по-взривен от Шави. Той е бърз и физически стабилен, като със самото поемане на топката е способен да изостри атаката на своя отбор. Той придава онзи фактор на непредвидимост в халфовата линия на „Ла роха“, който плаши всеки противник.
Давид Силва пък е играча в най-добра форма за Испания. Той направи феноменален сезон за своя Манчестър Сити. Силва е може би най-добрият плеймейкър в света към този момент, който може да вдигне темпото в нападение по всяко време и е много полезен при организирането на контраатаки. Тук Испания разполага и с Хуан Мата, който действа еднакво добре зад нападателя и по крилото. Мата е наследникът на Шави, като за в бъдеще именно халфът на Манчестър Юнайтед ще е човекът, който ще дирижира постепенния футбол на Испания. За организацията на атаките Дел Боске ще може да разчита и на Санти Касорла, който е основния плеймейкър на Арсенал и на Сеск Фабрегас. Фабрегас така и не успя да се наложи в Барселона, но с поливалентността си продължава да е много важен за Испания. В повечето случаи той действа до нападателя, като т.нар фалшива деветка, което вкарва голямо разнообразие в атаката на испанския отбор. Такава е и ролята на Педро Родригес, който може да е полезен по крилото.
Опорен халф ще е вечният Чаби Алонсо. Той може да помага на защитата, но и да я свързва с халфовата линия, както и да помага в нападение. Това го прави и вероятно най-ключовата фигура в този отбор. С тази задача може да му помага Серхио Бускетс, който вече не е в пика на кариерата си, но все още има какво да покаже. Вариант е и 22-годишният Коке, който е класически опорен халф, печелещ единоборства и безценен в дефанзивен план. Той застана в основата на успехите на Атлетико Мадрид и е бъдещето на Испания.
Защитата
Ядрото на защитния вал на Испания се състои от Серхио Рамос и Жерард Пике. Рамос направи прекрасен сезон за Реал Мадрид, като отбеляза и решителен гол във финала на Шампионската лига. Той е прекрасен централен защитник, който умее да печели единоборства и високи топки. Много полезен и в нападение, когато става въпрос за статични положения. Подобно е положението с Жерард Пике, който е ключов защитник за Барселона. И двамата могат да са прекрасни в защита, но ако започнат даден мач разконцентрирани са способни да правят нелепи грешки. Рамос има и навика да си изкарва лесни картони, като за един по техничен или бърз футболист няма да е трудно да го застраши с изгонване. Пике играе на приливи и отливи, като ще е важно да запази постоянна форма по време на целия Мондиал.
Голям удар за Испания е и прекратяването на кариерата на Пуйол, който бе неизменният стълб в отбраната на отбора. Неговото място ще трябва да бъде запълнено от младата звезда на Атлетико Мадрид Хуанфран. По левият бек ще действа Жорди Алба, който през този сезон не успя да блесне достатъчно за своята Барселона. Десният е отреден за Сезар Аспиликуета, който вече се наложи като неизменен титуляр в Челси и освен, че е стабилен в защита, умее да покрива и крилата.
На вратата е вечният Икер Касияс. Титулярното място на испанския капитан обаче е поставено под въпрос, тъй като той не игра много редовно за Реал Мадрид и разклатената му форма си пролича на финала на Шампионската лига. Резерва ще му е Давид Де Хеа, който прави много силни игри за Манчестър Юнайтед. Трети избор ще е Пепе Рейна, който смени Ливърпул с Наполи.
Треньорът
Висенте дел Боске е несъмнено най-успешният треньор на своето поколение. Той спечели на два пъти Шампионска лига с Реал Мадрид и стана световен и европейски шампион с Испания. Неговата сила е в това да сплотява големите звезди, от които е съставен отбора, в един голям колектив. В испанската съблекалня няма конфликти и всички са като едно голямо семейство. Дел Боске наложи в националния отбор типа на игра на Барселона. Тоест испанците се стремят да държат контрола на топката чрез дълги разигравания и на базата на постепенна атака да достигат до противниковата врата. Това, както и пресата още от халфовата линия, когато отборът губи топката, е напълно логично, като се има предвид с какви халфове разполага.
Испания разполага с един прекрасен отбор, съставен от едни от най-големите футболни звезди в днешно време. Голяма част от легендите, които донесоха златните години на отбора, вече са преминали зенита на кариерите си. Те обаче се допълват от млади таланти, които в комбинация с техния опит, са готови да властват по бразилските терени.
Бразилия
Бразилците имат една единствена мисия на домашното си Световно първенство- световната титла
За Бразилия футболът е страст, футболът е религия, футболът е мечта. Бразилците са императорите на играта, като 5-те им световни титли доказват това. В последните два Мондиала отборът неизменно беше сочен за фаворит, но неизменно отпадаше на четвъртфиналите. През тази година обаче бразилците са домакини и всичко освен световната титла ще се счита за провал. Местното население все още помни горчивината от загубената титла на домакинския Мондиал през 1950 г. и сега мечтае за реванш, с давност от 64 години.
През последните 4 години бразилците наложиха изцяло ново поколение в своя състав, като старите звезди Кака, Робиньо и Елано Брумен постепенно бяха изместени от първия състав. Сега основните надежди на Селесао падат върху новите идоли Неймар, Оскар и Хълк.
Нападението
Докато играеше в Бразилия Неймар бе определян за новия Пеле. Нападателят има изключителни технически качества, а в нападение е както изключително комбинативен, така и истински хищник в пеналта. От както премина в Барселона обаче, неговите качества са все по-подлагани на съмнение. Той несъменено е много добър футболист, но сякаш не е чак този феномен, за който го гласяха бразилците. През първия си сезон в Ла Лига той отбеляза едва 9 гола в 26-те мача изиграни от него, като в един момент дори остана резерва на Алексис Санчес. Въпреки това Неймар е основният голмайстор на своя националаен отбор, като със своята повратливост и техника е истинското изображение на бразилския футбол. В предни позиции ще му партнира звездата на Зенит Хълк. Хълк е типичен силов нападател, който може прекрасно да допълва качествата на Неймар, като двамата представляват комбинация между финес и скорост.
Титулярната деветка на Селесао си остава Фред. Нападателят направи име във френския Олимпик Лион, но от вече 5 години играе в бразилския Флуминенсе. От тогава насам той неизменно е един от водещите голмайстори в бразилското първенство. Неговият опит е вдъхновяващ за бразилците, като може по всяко време да обърне хода на даден мач.
Халфовата линия
Тук основна фигура е Оскар, който направи много силен сезон за Челси, отбелязвайки 8 гола и давайки 3 асистенции във Висшата лига Той е типичният взривен плеймейкър, който може да изостри атаката на отбора си в мига, в който топката попадне в краката му. Тук може би проблемът се корени в това, че Оскар е играч, обичащ бързата игра и контра-атаката, докато Бразилия винаги е била по-нападателен тим, играещ на постепенна атака. Това би ограничило празните пространства, от които бразилецът обича да се възползва. Въпреки това, той дава онзи фактор на непридвидимост на бразилците, който може да е ужасно нужен, в случай, че даден мач се закучи. Той вече има изградено партньорство с Вилиан по крилото, като двамата могат да предадат на тима изключителна скорост.
Рамирес е опорен халф, който може да се включва и в атака, оползотворявайки празните пространства в противниковите линии. Той игра редовно за Челси през сезона, макар и представянето му да бе на приливи и отливи. Големият му плюс е, че е изключително универсален, като освен в халфовата линия може да играе зад нападателя и на крилото. Това увеличава опции и тактическото разнообразие в схемата на Селесао, което прави отбора непредвидим, спрямо различните противници. Всичко това се допълва от Луси Густаво, който отстъпи от силните си години в Байерн Мюнхен, но все още е стабилен за Волфсбург и може да е доста непридвидим зад нападението. Подобно е положението на Фернандиньо, който бе основна фигура в Тотнъм, макар и да не оправда съвсем очакванията, с които бе привлечен от „шпорите“.
Защитата
Изненадващо или не, именно защитата е най-силното звено в бразилския отбор. Селесао винаги е бил отбор, разчитащ на гениалните си нападатели, не обръщайки особено внимание на защитата. В този случай обаче, спокойно можем да кажем, че именно Бразилия е отборът, който разполага с най-силната дефанзивна линия. Перлата в нея е безспорно най-силният защитник в света- Тиаго Силва. Играчът на Пари Сен Жармен е истински гладиатор в собственото си наказателно поле, като е господар във въздушните единоборства и човек, който е гениален в индивидуалното надиграване. Партньор му е и вече неговият нов съотборник във Франция Давид Луис. Луис бе несменяема част от европейските успехи на Челси през последните няколко години. Той има изключителното умение да свързва защитната с халфовата линия, като е невероятен в организирането на атаките на своят отбор, от неговата собствена половина. Той може да изпълнява и функцията на опорен халф и бек, като повратливостта му може да е изключително важна за бразилския отбор.
Даниел Алвеш пък е най-добрият десен бек в света през последните няколко години. Той бе един от основните фактори Барселона да доминира европейския футбол по времето на Хосеп Гуардиола. Освен в защита, той е изключително полезен и в предни линии, като по всяко време може да покрие функцията на крилото и да се впусне в атаката. На левият бек пък е Марсело, който прекара последните 6 години в Реал Мадрид. Макар и най-вероятно да напусне испанския гранд през лятото, той изживя своя звезден миг, отбелязвайки гола за 3:1 на финала в Шампионската лига срещу Атлетико. Скоростта и техниката му го правят изключително полезен в офанзивен план, като от задни позиции е способен наистина да изостря атаките на своя отбор. Цялата тази песен в защитен план се допълва от Данте, който е основния защитник на Байерн Мюнхен през последните два сезона и подобно на Давид Луис, може да запълва дупките и в халфовата линия.
За титулярният пост под вратата ще спорят Жулио Сезар и Джеферсон. Сезар не се намира в най-добрите години от своята кариера, като напусна английското първенство в посока Канада, където не получава много възможности за изява. Джеферсон играе редовно в бразилския Ботафого, но все още не е сигурно дали ще удържи на напрежението да играе на толкова високо ниво.
Треньорът
Луиш Фелипе Сколари ще води Бразилия отново, след триумфа на Световното първенство през 2002 г. Сколари е господарят на Мондиалите, като след титлата през 2002 г., достигна до четвъртото място с Португалия през 2006 г. Той обича атакуващия стил, но умее да кара съставите си да играят отборно и задружно, независимо колко големи звезди има в тях. Така и през 2002 г. той успя да подтисне егото на Роналдиньо, Роналдо и Ривалдо, карайки ги да съставят перфектен колектив. Така и той успя да оформи колективен дух в съблекалнята на бразилците, като Неймар, Оскар и Вилиан изглеждат готови да обединят усилията си в името на успеха. Сколари ще ни предложи една много атакуваща, но в същото време и много прагматична Бразилия, която трябва да изпълни своята единствена мисия на домакинския си Мондиал- да вземе световната титла.
Аржентина
Аржентинците ще разполагат с най-доброто нападение в Бразилия
През последните две световни първенства отборът на Аржентина неизменно бе определян за абсолютен фаворит. И в двата случая Германия се оказваше непреодолимо препятствие за аржентинците. Този път обаче шампионатът се провежда в Латинска Америка и гаучосите са задължени да се възползват от звездната си селекция и да вземат световната титла на територията на вечния си враг Бразилия.
Нападението
Несъмнено Аржентина е отборът с най-добро нападение, който ще играе в Бразилия. Ясно е коя е звездата на този тим- Лионел Меси. Най-добрият футболист не направи най-силния сезон в кариерата си, заради множеството контузии, които го тормозеха в неговата Барселона. Все пак Меси отбеляза 28 гола в Ла Лига, което показа, че макар и да не е в най-добрата си форма, той продължава да е гений. За него всичко е ясно- феноменална техника, скорост, страхотен контрол на топката и безпощадна ефективност в нападение. В Аржентина обаче Меси ще има до себе си и тежкия таран, който да му осигурява празни пространства.
Серхио Агуеро направи страхотен сезон със своя Манчестър Сити, отбелязвайки 18 гола в английския шампионат и давайки 6 асистенции. Страхотната му комбинативност и безпощадност в противниковото наказателно поле, правят от Агуеро перфектният партньор в атаката за Меси. Негова алтернатива като централен нападател е Гонсало Игуаин, който възвърна върховата си форма в Наполи, където през този сезон отбеляза 17 гола. Аржентинците разполагат и с прекрасен лек нападател като Езикиел Лавеци, който е безпощаден от задни позиции и страхотен, когато му бъде осигурено празно пространство.
Ева ли е възможно да съществува по-атомно нападение в света. Родриго Паласио обаче го прави буквално неудържимо. Нападателят стана голмайстор на Интер през този сезон, с отбелязаните от него 17 гола в Серия А. Със своите 32 години той внася нужния опит на отбора, който може да му помага в евентуални трудни моменти. Големият липсващ тук е Карлос Тевес, който направи много силен сезон с Ювентус. Неговата липса обаче едва ли ще се усети, като виждаме с какви нападатели разполага Аржентина. С такъв огромен потенциал в атака от гаучосите можем да очакваме нещо съвсем просто- много голове.
Халфовата линия
Голямата звезда в тази зона е Анхел Ди Мария. Крилото имаше тежко начало на своя сезон в Реал Мадрид, като с идването на Гарет Бейл и Иско много специалисти му предричаха топло местенце на резервната скамейка. Точно тогава Ди Мария достигна формата на живота си, като през този сезон в Ла Лига има 6 гола и цели 16 асистенции. Освен това бе обявен и за най-добър футболист на финалната среща в Шампионската лига. Ди Мария може да е както атакуващо крило, така и плеймейкър. Той е способен да изостря атаките на своя отбор още от центъра на терена, като от задни позиции е истинско страшилище за противниковите отбрани. С него нападението на аржентинците изглежда дори още по-опасно.
Целият този потенциал в офанзивен план ще се покрива от Хавиер Масчерано. Футболистът на Барселона ще играе в близост до защитния вал, като ще трябва да покрива атакуващите действия на офанзивните играчи. Партньор в тази зона ще му е Фернандо Гаго. Опорният хал прекара дълги години в Реал Мардид, но с времето формата му спадна и този сезон той прекара в аржентинския Бока Хуниорс. Макар и появите му да не са толкова чести, той все още е смятан за един от лидерите на аржентинския отбор. Халфовете ще бъдат подпомагани и от ветерана Макси Родригес, който ще трябва да бъде водачът на отбора в трудни моменти.
Защитата
Звездата в тази зона е защитникът на Манчестър Сити Пабло Сабалета. Той изигра 31 мача в английския шампионат и е един от лидерите на шампионския отбор на Сити. Партньор в защитния вал ще му е Езикиел Гарай, който от три години е лидер на своята Бенфика и игра два поредни финала на Лига Европа. През миналото лято бе на крачка от трансфер в Манчестър Юнайтед, а през това е много вероятно да премине в Байерн Мюнхен.
Сериозна роля ще има и Николас Отаменди. Защитникът изживява спад във формата си, като този сезон прекара в бразилския Атлетико Минейро. Опитът от годините в Порто и Валенсия обаче може да се окаже много полезен за неговия отбор. Ключова ще е и ролята на Мартин Демикелис. Той е изключително поливалентен, като може да играе както в центъра на защитата, така и като дефанзивен халф. Така Демикелис ще може да свързва защитната с халфовата линия и да покрива атакуващите футболисти. Неговият сезон в Манчестър Сити беше доста противоречив, като редуваше силни и слаби игри. Макар и в някои мачове да не е особено стабилен, неговата поливалентност може да се окаже ключова за Аржентина. Защитата ще се допълни от бранителя на Наполи Федерико Фернандес. Бранителят имаше трудни години на адаптация в Наполи, но през този сезон започна постепенно да се налага, като има изиграни 26 мача. На вратата най-вероятно ще застане стражът на Сампдория- Серхи Ромеро, който прекара последния сезон под наем в Монако.
Треньорът
Алехандро Сабея направи име в латиноамериканския футбол, след като спечели Копа Либертадорес с Естудиантес. Общо взето той се опитва да намери формулата, по която да изстиска максимума от Меси. Сабея залага на офанзивен стил на игра, което е разбираемо, като се има в предвид с какъв потенциал в атака разполага неговият отбор. Селекционерът се опитва да създаде един сплотен колектив, като вероятно и заради това един изявен индивидуалист като Карлос Тевес не попадна в групата за Бразилия.
Като цяло Аржентина разполага с прекрасен отбор, имащ неизмерим потенциал в нападение. Проблемите в защитната линия мъчат отбора през последните години, но феновете се надяват наличието на по-опитни играчи да ги компенсират. Тактиката на Меси и компания ще е просто да вкара повече голове от противника, а това е гаранция за истинско зрелище.
Германия
Германците имат огромен потенциал във всички линии и ще гонят своята четвърта световна титла
Германия достигна до два полуфинала на последните световни първенства, като неизменно бе отстранявана от отбора, който впоследствие печелеше титлата. Преди четири години германците разполагаха с един много млад отбор, разполагащ с много потенциал. Днес този отбор вече е узрял, а потенциалът му е почти на макс. Така, че германците влизат в надпреварата като един от големите фаворити, като световната титла е единствената им цел.
Нападението
Реално това е зоната, в която германците изпитват несигурност. Те разполагат с опитни нападатели, които обаче не са точно световна класа. Мирослав Клозе е неизменен фактор в немския отбор през последните над десет години, като само два гола го делят от това да подобри рекорда на Роналдо за най-много голове на Световни първенства. Нападателят на Лацио обаче е на 35 и вече отдавна е преминал зенита на своята кариера. От друга страна това ще му е четвъртият Мондиал, като до сега е играл един финал и два полуфинала, неизменно блестейки за маншафта. Дори на резервната скамейка, той е лидерът на своя отбор, като опитът му може да помогне във важните мачове.
Клозе ще си партнира с добре познатия си Лукас Подолски. Футболистът на Арсенал така и не успя да постигне постоянна форма на клубно ниво, като представянето му е винаги на приливи и отливи. Когато играе за Германия обаче Подолски се променя и винаги е неизменна класа за своите съотборници. Той е централен нападател, но почти винаги играе по крилата, в помощ на тарана. Макар и да не е в най-добрата си форма, Подолски може да е изключително полезен от задни позиции в моментите, в които получи свободни пространства пред себе си. Другият вариант за върха на атаката е Томас Мюлер. Футболистът на Байерн Мюнхен направи феноменален Мондиал в ЮАР, ставайки голмайстор на шампионата. Той действа най-добре зад централният нападател, промъквайки се в празните пространства. Изключително силен е в играта с глава. В Байерн през този сезон, обаче Мюлер бе преквалифициран в крило, като вече е повече халф, от колкото нападател. В халфовата линия на Германия обаче има голям потенциал и едва ли има нужда единственият, наистина класен нападател на отбора, да не играе на върха на атаката.
Халфовата линия
Това е зоната, в която Германия разполага с най-голям потенциал, вероятно измерим само с този на Испания. Голяма звезда в центъра на терена за немците е Месут Йозил. Неговата звезда изгря на последния Мондиал, където се утвърди като новия лидер на немците. Йозил е то типа плеймейкъри, които не задържат много топката, а моментално я разпределят на играчите около себе си. Той е диригентът, който може да сътвори скоростна контраатака за секунди, което го прави и незаменим за отбора. През този сезон той премина в Арсенал, като имаше нужда от време за адаптация в Англия, но постепенно се адаптира и започна отново да напомня за себе си.
Около него по крилата ще се подвизават Марко Рой и Андре Шюрле. Ройс е футболистът в най-добра форма в германският отбор. Той притежава прекрасен комплекс между скорост и техника, като може да изпълнява и плеймейкърски функции. Ройс е способен съвсем сам да изгражда атаките на своя отбор и да прави пробиви, които са буквално кошмарни за противниковите бранители. Това на гърба си изпитаха футболистите на Реал Мадрид, които в Шампионската лига трябваше да преглътнат загуба с 2:0 от Борусия Дортмун, като и двете попадения бяха на Ройс. Шюрле пък е взривно крило, чието най-голямо качество е скоростта. Открие ли му се празно пространство той просто го използва, като е изключително опасен на контратака. В Байер Леверкузен Шюрле бе използван почти като нападател. След като премина в Челси обаче той трябваше да се съобрази с много дефанзивният стил на отбора, като сега в защита е почти толкова добър, колкото в нападение.
Другият фактор в халфовата линия на германците е Марио Гьотце. Гьотце беше крайъгълният камък за успехите на Борусия Дортмунд през последните години, превръщайки се в истински диргент, що се отнася до офанзивните действия на даден отбор. Плеймейкърът може да действа и на върха на нападението, като фалшива деветка. Най-добър обаче е в зоната зад нападателя, комбинирайки в атака. През последният сезон Гьотце премина в Байерн Мюнхен, където не може да се каже, че е неизменен титуляр. В случаите, в които получаваше шанс за изява той все пак доказваше своята класа, като сега ще трябва да го направи и за националния си отбор.
Функцията на опорни халфове ще поемат Бастиан Швайнщайгер и Сами Кедира. Швайнщайгер е лидерът на Германия, като с действията си в центъра на терена може да подсигурява защитата и да помага в организирането на нападенията. Изключително физически играч, действащ безгрешно при въздушните единоборства. Основният фактор за успехите на Байерн Мюнхен през последните години. Кедира пък имаше тежък сезон в Реал Мадрид, като трудно достигаше до титулярно място, така че не е много ясно в каква форма ще е за мачовете в Бразилия. Той е типичният войн в средата на терена, вършещ основно черната работа с покриването на защитата и печеленето на единоборства. Голямото богатство за германците на тази позиция обаче се казва Тони Кроос. Той е прекрасен разиграващ халф, който освен да помага в защита, може да действа и като втори плеймейкър. Пасовете му от дълбочина са с инженерна точност, можещи да сложат началото на дадена атака за секунди. Той е много полезен и в разиграванията, като чрез него германците могат да разиграват топката в центъра в продължение на минути.
Защитата
Капитанът Филип Лам е лидерът на защитния вал на Германия. Железен защитник, който е изключително труден за преодоляване лице в лице. Той може да изпълнява и функциите на опорен халф, имайки изключителна визия за играта и комбинативност. Той може да навързва взаимодействието между защитниците и халфовете, което го прави ключовата фигура за „маншафта“.
Партньор ще му е Матс Хумелс, който е сърцето на отбраната на Борусия Дортмунд. Хумелс е прекрасен защитник, който освен всичко е надарен с добра техника и умението да изнася топката в предни позиции. Проблемът при него е, че има мачове, в които не пази много добра концентрация, което води до грешки от негова страна в отбрана. Противниковите нападатели определено ще дебнат за точно такива моменти. Когато е концентриран обаче, Хумелс е наистина защитник от световна класа. В немската отбрана блести и Пер Мертезакер, който е един от лидерите на отбора на Арсенал. Прекрасен бранител, който е много силен във въздушните единоборства и може да отчая противниковите нападатели.
По бековете ще действат звездата на Борусия Дортмунд Марсел Шмелцер и титулярът на Байерн Мюнхен Джером Боатенг. На вратата сигурен титуляр е Мануел Нойер, който със своя Байерн Мюнехн се утвърди като един от най-добрите, а може би и най-добрия вратар в света. Конкуренцията му обаче ще е много силна, тъй като формата на Вайденфелер е прекрасна и той винаги ще може да се включи в някоя по-напечена ситуация.
Треньорът
Йоахим Льов води Германия през последните 8 години, като вече постигна рекорд за наставник с най-добри показатели в историята на „бундес тима“. Той обаче все още няма спечелен международен трофей и точно това ще трябва да постигне в Бразилия. През последните няколко години той извърши подмладяване в отбора, което даде нужните резултати и Германия вече е тим пълен с много талант. Селекционерът обича прагматичния футбол, опрян на скоростта и физическата доминация в центъра на терена. С времето Льов създаде един отбор, играещ почти перфектно на контраатака. В последно време експериментира и с испанския стил на разиграване и фалшива деветка, който просто не е стилът на Германия. На Световното първенството ние ще видим един бърз и изключително мощен немски тим, чиято единствена цел ще е спечелването на неговата четвърта световна титла.
Германия е един от отборите, разполагащи с най-много потенциал във всяка една игрова линия на това Световно първенство. Нападателите на отбора може и да не са в най-добрата си форма, но за сметка на това са изключително опитни и знаят как се играе на Мондиал. Те ще са подкрепяни изключително много от задни линии, където германците разполагат с неизчерпаем ресурс, на който ще разчитат за поредния си международен триумф.
Уругвай
Уругвайците разчитат на атомното си нападение и опитен състав
Националният отбор на Уругвай има добри спомени от Световното първенство в Бразилия през 1950 г., където взе последната си световна титла. Всъщност именно уругвайците са първите магьосници на топката и първите световни шампиони. На тях обаче им се наложи да прекарат цели десетилетия в периферията на футболната игра, преди отново да си припомнят старата слава на последния световен шампионат, където се класираха четвърти. Днес те разполагат с отбор, наситен с няколко изключителни звезди, като не крият, че имат надежди дори за световната титла.
Нападениетo
Това е най-силната зона на уругвайците, като те разполагат с една от най-силните атаки в света. Голямата звезда на този отбор се казва Луис Суарес, който през тази година подели „златната обувка“ за най-добър голмайстор на Европа с Кристиано Роналдо. Със своя Ливърпул Суарес отбеляза 31 гола и 13 асистенции. Той е феноменален реализатор, но в същото време разполага с прекрасна техника и има изключителни комбинативни умения. Макар в Ливърпул той да играе основно на върха на атаката, Суарес обича да играе близко до халфовата линия, където може да организира цялостните действия в офанзивен план и да се възползва от празните пространства в противниковото наказателно поле. В отбора на Уругвай той има възможно най-точният партньор, който да му осигурява тези пространства.
Единсон Кавани е един от най-добрите тежки нападатели в света, като с отбора на Наполи редовно минаваше границата от 20 гола. След като премина в Пари Сен Жармен той бе принуден да играе повече по крилото и да покрива бековете, но пак успя да реализира 17 гола, а освен това стана доста по-поливалентен. Кавани е силов нападател, като с физиката си буквално мачка защитниците в противниковото наказателно поле. Така може да бележи от всякакви позиции и да осигурява празни пространства за Суарес. Кавани може да помага и по крилата, а с физическите си габарити, прекрасно покрива и халфовата линия, когато се налага. Така, че уругвайците имат прекрасен тандем в атака, който може да уплаши всеки противник.
В отбора все още е и спечелилия приза за най-добър футболист на световното в ЮАР- Диего Форлан. Техничарят вече е далеч от силните си години в Атлетико Мадрид, като в момента се подвизава в Япония. Въпреки своите 35 години Форлан все още има своите мигове на гениалност, които го направиха уникален футболист, съчетаващ уменията на нападател и плеймейкър. Това вероятно ще е последния голям форум за уругваеца, което ще го накара да даде всичко от себе си.
Останалите в атака са Кристиан Стуани от Еспаньол и Абел Ернандес от Палермо, които са далеч от класата на останалите трима, но с опита си от Европа биха могли да помогнат в подходящия момент.
Халфовата линия
Уругвайците може и да имат блестящо нападение, но не точно така стоят нещата в полузащитата, където общо взето липсват големи имена. Все пак звездата тук е Валтер Гаргано, който бе в основата на възхода на Наполи през последните 4 години. Последният сезон обаче дефанзивният халф прекара в Парма, където не игра напълно редовно, но все пак затвърди формата си. Той е човекът, който ще свързва защитната с халфовата линия за уругвайците и ще покрива халфовете докато атакуват.
Футболистът на Лацио Алваро Гонзалес пък би бил изключително полезен, тъй като освен като халф, може да изпълнява ролята на двата бека, което го прави много полезен в защитен план. На лявото крило ще действа Кристиан Родригес, на който не му е лесно да се справи с жестоката конкуренция в Атлетико Мадрид, но все пак има солиден опит зад гърба си. Зад нападателите ще действа офанзивният халф Гастон Родригес, който се справяше добре в първия си сезон с английския Саутхемптън, но през последния сезон му се наложи да постои доста на резервната скамейка. Зад нападателите място може да намери и Николас Мадейро, който в началото на кариерата си поигра в Аякс, където така и не успя да се наложи. В бразилския Бутафого обаче постепенно започна да си възвръща формата, като през този сезон успя да отбележи 5 гола и може да е наистина полезен по вече познатите му бразилски терени.
Защита
Голямата звезда тук се казва Диего Годин, който освен, че е прекрасен централен защитник, може да бележи и голове. Той беше един от стълбовете, донесли европейския триумф на Атлетико Мадрид през този сезон. Той вкара решителният гол срещу Барселона, който донесе титлата на Испания на Атлетико, а освен това се разписа и на финала на Шампионската лига. Годин е цар на въздушните пространства, което освен полезен в защита, го прави и много полезен в нападение. Партньор ще му е ветеранът Диего Лугано, който реализира дълга кариера в Европа и макар да не игра редовно през последния си сезон в Уест Бромич, опитът ми би бил от безценна полза за Уругвай. В защитният вал е и бранителят на Ювентус Мартин Касарес. Той не е неизменен титуляр за италианския шампион, но има безспорните качества, за да оглави защитата на Уругвай. Големите надежди падат върху едва 19-годишният защитник на Атлетико Мадрид Хосе Мария Хименес. Заради невръстната си възраст , той очаквано не игра много за отбора си, но безспорно има огромен потенциал , който може да разцъфне точно в Бразилия. На десният бек ще действа живата легенда на Бенфика Максимилиано Перейра, а защитният вал ще се допълва от бранителя на Порто Жорже Фусиле. На вратата ще застане опитният Мартин Муслера от Галатасарай.
Треньорът
Оскар Табарес е една от легендите на латиоамериканския футбол, като през 1987 г. успя да спечели Копа Либертадорес с уругвайския Пенярол. Той води Уругвай от 2006 г., като застана в основата успехите на тима през последните години. Табарес обаче отнася доста критики за това, че така и не се осмели да подмлади състава и продължава да разчита на ветерани, които макар и да са доказани играчи, вече доста отдавна са преминали пика на своите кариери. Очевидно той ще разчита на солидния опит в състава си и на прекрасното нападение, с което разполага, оглавявано от Суарес и Кавани.
Като цяло Уругвай е отбор с атомно нападение, но с доста футболисти, които не направиха най-силния сезон в своите кариерите, някои от които дори вече приключват с тях. Въпреки това съставът на уругвайците е доста балансиран и разполага с качество, с което може да се опре на всеки противник. Уругвай е един от скритите фаворити на този Мондиал, като ако се възползва от своите възможности, може и отново да опита от световната слава.
Португалия
Португалците разчитат на Кристиано Роналдо и технически надарените си футболисти
Португалия се утвърди като един от най-силните национални отбори в света през последното десетилетие. Те разполагат със силен състав, в който естествено блести звездата на последния носител на „Златната топка“ Кристиано Роналдо. Португалският състав е силен и макар, че не блести с класата във всяка една от линиите на терена, каквато имат големите фаворити на Световното първенство в Бразилия, определено има нужното да направи нещо голямо. В историята си португалците имат два полуфинала на мондиали, като може би точно сега е моментът да постигнат ново върхово постижение.
Нападението
В тази зона всичко се свежда до името на Кристиано Роналдо. Считаният от много хора за най-добрия футболист на света може да прави всичко на терена. Има брилянтна техника, придружена с чудесна бързина и физика, която му позволява да печели единоборства. Той може да върти играта на своя отбор в офанзивен план, както по крилото, така и на върха на нападението. Роналдо съвсем сам може да реши изхода на даден мач, било чрез самостоятелен пробив или удар от далеч. Големите страхове на португалците са свързани с контузиите, които нападателят лекува. Той страдаше от мускулно разтежение, което пренебрегна, за да играе на финала на Шампионската лига, който бе спечелен от неговия Реал Мадрид. Това обаче усложни състоянието му, като в момента не е в състояние да тренира нормално, като има опасения за това, дали въобще ще може да започне мондиала, а ако го направи, дали ще е в своята оптимална форма. И все пак Кристиано е крайъгълният камък около, който се върти националният отбор на Португалия и вече е доказвал, че дори и да не е във върхова форма, може да влачи тима на гърба си. През този сезон той бе най-резултатния футболист в Европа, отбелязвайки 51 гола във всички турнири.
И ако самото наличие на Роналдо прави атаката на Португалия да изглежда взривна, не така стои положението с останалите офанзивни футболисти. Дълго време португалците възлагаха големи надежди на крилото Луиш Нани, който беше основен футболист на Манчестър Юнайтед преди няколко години, но през последните два сезона се намира в немилост. През този сезон в Англия той има изиграни едва 11 мача, в които няма отбелязан гол. След Световното първенство той най-вероятно ще си търси нов отбор, но на този етап някак си ще трябва да възвърне добрата си форма. Нани има прекрасна техника, съпроводена с голов нюх и комбинативност, които могат да са наистина полезни. Проблем обаче е това, че в дадени ситуации той проявява твърде голям егоизъм и не е особено ефективен в дефанзивен план, често оголвайки позициите на бега. Ако е във форма Нани определено ще е полезен, но си остава рисков играч.
Големият проблем на Португалия е липсата на наистина класен централен нападател, какъвто тази страна така и не успя да създаде през последните години. Ветеранът Елдер Пущига отново е тук, след като премина през много слаб последен сезон. За своя Лацио той изигра само 5 мача, в които не отбеляза гол. Ясно е, че той никога не е бил сред най-класните голмайстори, но опитът му може да помогне на португалците. Едер също не можа да се отчете със силно представяне за своя Спортинг Брага, за който през този сезон е отбелязал едвам 3 гола. Оказва се, че единственият по изявен нападател на португалците е Уго Алмейда, който през този сезон игра редовно за своя Бешикташ и има отбелязани 13 гола. Сериозният му ръст от 1.91 м. ще е полезен при статичните положения, а физиката му ще може да осигурява пространства за офанзивните футболисти зад гърба му и най-вече за Кристиано Роналдо. На дясното крило ще застане футболиста на за Порто Силвестре Варела, който е типичният бърз техничар, който може да се възползва от празните пространства пред себе си и да изостря атаките на отбора си.
Халфовата линия
В тази зона блести името на Жоао Моутиньо. Плеймейкърът е двигателят, който може да върти цялостните действия в центъра на терена, имайки прекрасен поглед върху цялостните действия в атака. Той е една от звездите на милиардерите от Монако, като през сезон игра редовно, отчитайки се с 1 гол и 7 асистенции. Защитата ще бъде подсигурявана от Рау Мейрелеш, който бе основна част от отбора на Челси, който спечели Шампионсакта лига през 2012 г. Сега той играе за турския Фенербахче, където има редовни изяви и поддържа добра форма. Той е типичният черноработник, който ще покрива позициите в защита, докато доста по-офанзивно ориентираните португалски халфове се спускат в нападение. Мейерелеш е здрав физически, като може да печели единоборствата в центъра на терена и да помага на защитниците при статични положения. В тази задача може да му помага Уйлям Карвальо, който направи силен сезон със своя Спортинг Лисабон и въпреки по-дефанзивните си функции, успя да отбележи и 5 гола.
Мигел Велосо също е един от опитните играчи на този тим, като игра редовно за своя Динамо Киев, който успя да вземе купата на Украйна. Халфовата линия се допълва от Рубен Аморим, който имаше силен сезон със своята Бенфика, която успя да достигне до финал на Лига Европа, а той се справяше добре с подсигуряването на защитата.
Защитата
Всъщност точно в своя защитен вал португалците разполагат с най-сигурните си футболисти. Голямата звезда тук е Пепе, който направи силни представяния в своя Реал Мадрид, с който спечели Шампионската лига. Той е изключително силов защитник, който печели много единоборства, както в дефанзивен план, така и в централната зона. Той е способен да пресече противниковата атака, докато тя е още в зародиш. Проблемът е, че Пепе е твърде рисков играч, обичащ да прави доста груби нарушения и често си изпросва излишни картони. През този сезон обаче изглежда помъдрял, като се спаси от червени картони в Ла Лига. Ако се въздържа от твърде рискови действия, Пепе определено може да е един от най-силните защитници на това Световно първенство. Негов партньор в защита ще е ветеранът Бруно Алвеш. Той е на 32 години, което нормално значи, че не е неизменен титуляр в руския Зенит. Въпреки това все още поддържа ниво, а опитът му ще от огромна полза за португалските му съотборници.
В много добра форма се намира Нето, който бе неизменен титуляр през сезона за Зенит, като спокойно може да заеме позиция в центъра на защитата. По десния бег ще действа Жоао Перейра, който направи силен сезон за своята Валенсия, която достигна до полуфиналите на Лига Европа. Естествено Фабио Коентрао е една от големите звезди на Португалия. Той е изключително техничен играч, който може да играе както на бега, така и на крилото. Може да е изключително полезен при изнасянето на топката, както и в подпомагането на крилата в атака. Той не игра редовно за Реал Мадрид в Ла Лига, но взе участие във финала на Шампионската лига. Дефанзивната линия се допълва от Рикардо Коща, който е сред титулярите на Валенсия и въпреки 33-те си години, може да помогне много на своя отбор.
На вратата ще застане Бето, който беше неизменен титуляр на спечелилия през този сезон Лига Европа Севиля, а с проявите си на финала, буквално отчая нападателите на Бенфика. Резерва ще му е утвърденияр вратар на Спортинг Брага Едуардо.
Треньорът
Пауло Бенто направи име със Спортинг Лисабон, който води между 2005 и 2009 г. , печелейки две купи на Португалия, въпреки че разполагаше с по-малък ресурс от вечните противници Бенфика и Порто. Той успя да изведе Спортинг и до осмина финалите на Шампионсакта лига през 2009 г.
В националния отбор на Португалия Бенто изгражда един доста атакуващ стил, разчитайки на изключителните качества на Кристиано Роналдо. Португалците се опитват да комбинират в по-дълги периоди от време и на базата на техническите си способности да нападат на скорост. Треньорът вече постигна един полуфинал на Европейското първенство през 2012 г., като се надява поне да повтори това постижение по бразилските терени.
Португалия е отбор разполагащ с изключително надарени технически футболисти и най-вече с Кристиано Роналдо. Проблемът за този отбор е, че контузиите могат да повлияят на формата на Роналдо за мачовете от мондиала, докато в същото време атакуващите играчи не се намират в най-добрата си форма. Въпреки това Португалия разполага със солидна защита и сериозен опит в халфовата линия, които могат да гарантират на Роналдо и компания сериозно представяне в Бразилия.
Англия
Англичаните са млади и с голям потенциал
За първи път от доста години националният отбор на Англия отива на Световно първенство, без да е считан за един от фаворитите. В последния квалификационен цикъл англичаните значително подмладиха отбора си, като повечето от звездите изнесли последните няколко международни форума вече липсват. Да, английският отбор е доста неопитен, но в същото време футболистите събрани в него направиха доста силен сезон на клубно ниво и имат един доста сериозен неразгърнат потенциал. На последните мондиали Англия винаги изпъкваше със звезден отбор, но така и не успяваше да сътвори нещо запомнящо се. Сега англичаните отиват в Бразилия без големи очаквания, но в същото време разполагат с отбор, който е способен да сътвори доста сериозни изненади.
Нападението
Голямата звезда в атаката на Англия е Уейн Руни. Макар много слабия сезон на своя Манчестър Юнайтед, Руни успя да запази формата си и отбеляза 17 гола в английския шампионат . Качествата му са ясни на всички. Подвижност, пъргавина, прекрасна техника и борбеност. Той може да играе на върха на атаката, но основната му сила е зад централния нападател, където може да помага на халфовата линия в организирането на атаките и да се възползва от празните пространства от задни позиции. Проблемът е, че Руни лекуваше контузия в края на сезона, като в момента формата му е доста спорна. Той ще трябва да си я връща в крачка по време на самия Мондиал. Много от английските фенове се оплакват и от това, че той никога не е успявал да блесне на голям международен форум, като вече започнаха да се прокрадват и мнения, че вече не е нужен на националния отбор. Трябва да се отбележи обаче, че от както играе за Англия, Руни никога не е имал шанса да си партнира с друг наистина класен играч в нападение, като общо взето му се налагаше сам да изнася тежестта на атаката, без да може да се възползва от толкова нужните му празни пространства. В Бразилия обаче това ще се промени, тъй като Даниел Стъридж се намира във формата на живота си. 24-годишният нападател е един от лидерите на своя Ливърпул, като през този сезон отбеляза 21 гола във Висшата лига на Англия. Той е взривен нападател, разчитащ на скоростта и добрата си физика, като има страхотно пласиране в наказателното поле на противника. Той определено е човекът, който може да застане до Руни, формирайки с него атомното нападение, от което Англия има толкова голяма нужда.
Англия понесе сериозен удар с контузията на Тио Уолкът. Техничният нападател на Арсенал можеше да направи английското нападение наистина фантастично. Неговото място ще трябва да бъде запълнено от Дани Уелбек, който може да играе както на върха атаката, така и по крилата, като може да е полезен на контраатака. Той отбеляза 8 гола за своя Манчестър Юнайтед през сезона, макар и да не игра много редовно. В атаката може да помогне и опитът на 32-годишния Рики Ламбърт, който направи най-добрия сезон в кариерата си, отбелязвайки 12 гола за Саутхемптън, като вече официално премина в Ливърпул. Ръстът и физиката му позволяват да играе ролята на типичен таран, който може да тормози защитниците и да създава положения за хората от задни позиции.
Халфовата линия
Звездата в центъра на англичаните е Стивън Джерард. Халфът на Ливъпрул може да е вече на 34 години, но продължава да е един от най-класните футболисти в света. Той направи много силен сезон на „Анфийлд“, вкарвайки 13 гола във Висшата лига. Той е от този тип халфове, които могат въртят цялата игра на отбора. Джерард може да печели единоборства и може да организира офанзивни действия. С годините е позагубил от физическата си издръжливост, но опитът му може да е от решаващо значение.
На терена ще действа и соченият за негов заместник в националния отбор Адама Лалана. Плеймейкърът бе една от звездите на Висшата лига през миналия сезон, вкарвайки 9 гола за Саутхемптън. Той може да се превърне в диригента на английския отбор, който да организира цялостните му действия в нападение. За подкрепа на нападението англичаните ще разчитат изключително много на младата сензация на Ливърпул Рахим Стърлинг. Едва 19-годишното крило се превърна в един от най-добрите офанзивни футболисти в Англия, отбелязвайки 9 гола през сезона. Това е изключително техничен играч, който може да играе на скорост и да участва в комбинациите в нападение. Може да изостря всяка атака, стига да има досег до топката, а на контраатака е изключително опасен.
Защитата ще бъде подсигурявана от Джеймс Милнър, който беше основна част от шампионския сезон на Манчестър Сити. По всяко време ще може да се включи и Франк Лампард. Легендата на Челси вече е към края на кариерата си, като мачовете в Бразилия може да са и неговите последни в историята. 36-те му години се отразяват на неговата форма, но за всички е ясно, че опитът и борбеността му винаги могат да са от полза. Лампард е един от лидерите на този тим, който по всяко време може да вдигне своите съотборници, било с борба в защита или организация в нападение.
Алекс Окслейд Чембърлейн пък би могъл да предаде фактора на непредвидимост в английския отбор. Той е само на 20 години, като тепърва се утвърждава в Арсенал, но умението му да играе както на крилото, така и в центъра, биха могли да предадат една универсалност в английската халфова линия. Като опорен халф може да действа и Джак Уилшър, който е вече ключов играч за своя Арсенал, доказал че може да свързва защитната с халфовата линия.
Защитата
Точно в защитния си вал, англичаните могат да се похвалят с наличието на едни наистина класни играчи. Сред тях изпъква името на Гари Кейхил, който вече е неизменна част от състава на Челси, с който се утвърди като един от най-класните централни защитници в света. До него най-вероятно ще застане опитният Фил Ягиелка. 32-годишният бранител е един от лидерите на Евертън, който през тази година беше сензацията във Висшата лига. Той може да допълва изключително добре стила на Кейхил, а опитът му може да окаже влияние в по-напечените мачове. Вариант за тази позиция е и Крис Смолинг, който обаче играе за не особено убедителната защитна линия на Манчестър Юнайтед. Неговият съотборник Фил Джоунс обаче има с какво да допринесе. Той може да се справя еднакво добре на позициите на централен защитник и опорен халф, като освен за действията в отбрана, може да е полезен и в разиграваният в центъра.
Десният бег със сигурност ще бъде зает от Глен Джонсън. Футболистът на Ливърпул разполага с много добри техника и скорост, като е изключително ефективен в работата си по крилото. Той може да покрива халфовете при офанзивните действия, както и да организира атаки от задни позиции. Като се имат на предвид и скоростните английски нападатели, той може да е изключително опасен при евентуални контраатаки. На левият бек англичаните ще трябва да избират между Лейтън Бейнс и Люк Шоу. Бейнс е един от много опитните английски бранители, като е изключително стабилен за своя Евертън. Умее да играе и в офанзивен план, покривайки крилата. Не случайно през този сезон има и 5 гола на сметката си. 18-годишният Люк Шоу пък е една от младите надежди на световния футбол. Бранителят направи прекрасен сезон за своя Саутхемптън, като името му се спряга за трансфер в едни от водещите европейски клубове. Проблем е дали той все още е готов да играе на толкова високо ниво, но младежкият му ентусиазъм и огромен потенциал, определено могат да блеснат в Бразилия.
На вратата резервирано място има Джо Харт, който е считан за един от най-добрите вратари в света. Той имаше тежка есен в Манчестър Сити, като дори в един момент трябваше да седне на скамейката. В крайна сметка успя да си възвърне формата и през пролетта беше стабилният страж, който сме свикнали да виждаме. Рефлексът му е пословичен, като определено може да вкара сигурност в английската отбрана.
Треньорът
През последните години англичаните разчитаха предимно на чуждестранни специалисти, но сега решиха да заложат на британец. Рой Ходжсън е един от най-изпечените английски треньори, прекарал кариерата си основно във Висшата лига. Върхът в кариерата му е достигането на финала на Лига Европа със скромния Фулъм. През 2011 г. той води за кратко и Ливърпул, но постигнатите резултати не бяха задоволяващи, въпреки че се опитваше да налага по-млади играчи. В националния отбор на Англия той действа смело, рязко подмладявайки тима. В момента той разчита на редица млади таланти, все оше не постигнали зенита на своите кариери, но имащи огромен потенциал и на няколко ветерана, които са утвърдени лидери на отбора. Ходжсън харесва бързия и раздвижен футбол, като скоростните играчи, с които разполага, предполагат силни действия на контраатака. Ходжсън е харесван в Англия, като сега е момента да се види потенциала на налаганото от него ново поколение.
Англия може и да не разполага с най-звездният отбор на това Световно първенство, но пък разполага с едни от футболистите в най-добра форма. Повечето играчи направиха наистина силен сезон в своите клубове, а годините им предполагат богато поле за развитите. Англия представлява смесица между солиден опит и изключително класна младост, която може и да постигне нещо наистина запомнящо се на този Мондиал.
Източник: http://www.fakti.bg
Световното първенство по футбол през 2014 г. ще бъде 20-тото Световно първенство по футбол, което ще се проведе в Бразилия от 12 юни до 13 юли 2014.
Аз се надявам Бразилия да стане шампион. Хълк и Фред с техните ракетни установки яко ще бомбардират вратарите
Гласуванията от старата анкета:
Бразилия
30
19%
Испания
15
10%
Германия
45
29%
Англия
3
2%
Франция
3
2%
Италия
10
6%
Хърватия
0
Няма гласували
Португалия
2
1%
Белгия
10
6%
Холандия
23
15%
Аржентина
10
6%
Уругвай
2
1%
Гърция
0
Няма гласували
Швейцария
0
Няма гласували
Друг
2
1%
***
Испания
Футболният доминант през последните години иска да защити световната си титла
Испания е световният футболен доминант през последните 6 години, като реално отборът е спечелил всеки голям международен турнир, в който е участвал. Настоящият световен и европейски шампион отива в Бразилия да твори история и да се превърне в третия тим, дублирал световната титла. През тази година испански отбори спечелиха Шампионската лига и Лига Европа, узаконявайки златната ера на испанския футбол. Националният отбор на Испания е почти перфектен, макар и вече застаряващ, като първото място е задължително.
Атаката
Това е може би ахилесовата пета на испанския отбор. През последните години така и не се появи наистина класен испански централен нападател и от „Ла Роха“ ще разчитат на старите кучета. Светлината в тунела е натурализираният бразилец Диего Коща, който направи феноменален сезон с Атлетико Мадрид, отбелязвайки 28 гола в Ла Лига. Той е типичният силов таран, който е готов да лее кръв в противниковото наказателно поле. Постоянно пресира противниковата защита и отваря свободни полета за прекрасните халфове, които има зад себе си. През последните месеци обаче Коща бе тормозен от редица контузии, което се отрази на формата му. Той до край не беше сигурен за Мондиала, но все пак Висенте дел Боске реши да му гласува доверие. Въобще не е ясно обаче, дали той ще е в оптимална форма в Бразилия.
Неговата алтернатива е ветеранът Давид Вия. Нападателят е неизменният голмайстор на Испания, от както златният период на този обор започна. Той обаче вече е на 33 и годините явно му се отразяват. Желанието му за игра обаче не отшумява, като въпреки, че беше резерва на Коща в своя Атлетико Мадрид, той успя да отбележи 13 гола в Ла Лига. Въпреки това Вия винаги е бил класа в националния отбор и опитът му няма как да не е от полза за Испания. Третият човек на атаката е нападателят на Челси Фернандо Торес. Преди няколко години Торес бе голямата звезда на Испания, но от доста време вече не е в цветуща форма, като мястото му на Мондиала до последно бе под въпрос, като от почти година не бе играл в официален мач за националната гарнитура. Той отдавна е със статут на резерва в Челси, а статистиката му е далеч от перфектна. Въпреки това Торес винаги избухва на големи първенства, макар и в определени мачове. Дел Боске ще трябва да издебне кой ще е този мач, който нападателят ще може да реши.
Халфовата линия
Това е зоната, която осигури на Испания световна доминация през последните години. В тази зона „Ла Роха“ разполага с неизчерпаем потенциал, което я прави и отбора с най-силна централна зона на този Мондиал. Тук всичко се върти около Шави Ернандес. Плеймейкърът на Барселона е може би най-добрият подавач в историята на играта, като дава пасове с инженерна точност. Той е моторът, който движи целия испански отбор и всяко офанзивно действие започва от него. Шави движи целият център на отбора. Той обаче е на 34 години и вече не е на върховото си мотивационно или физическо ниво. Въпреки това плеймейкърът е лидера на този отбор и с опита си ще трябва да го вдъхнови по бразилските терени. Естествено компания в средата на терена ще му прави Андрес Иниеста, с когото поставиха основите на златната ера на Барселона. Иниеста също е плеймейкър, но е много по-взривен от Шави. Той е бърз и физически стабилен, като със самото поемане на топката е способен да изостри атаката на своя отбор. Той придава онзи фактор на непредвидимост в халфовата линия на „Ла роха“, който плаши всеки противник.
Давид Силва пък е играча в най-добра форма за Испания. Той направи феноменален сезон за своя Манчестър Сити. Силва е може би най-добрият плеймейкър в света към този момент, който може да вдигне темпото в нападение по всяко време и е много полезен при организирането на контраатаки. Тук Испания разполага и с Хуан Мата, който действа еднакво добре зад нападателя и по крилото. Мата е наследникът на Шави, като за в бъдеще именно халфът на Манчестър Юнайтед ще е човекът, който ще дирижира постепенния футбол на Испания. За организацията на атаките Дел Боске ще може да разчита и на Санти Касорла, който е основния плеймейкър на Арсенал и на Сеск Фабрегас. Фабрегас така и не успя да се наложи в Барселона, но с поливалентността си продължава да е много важен за Испания. В повечето случаи той действа до нападателя, като т.нар фалшива деветка, което вкарва голямо разнообразие в атаката на испанския отбор. Такава е и ролята на Педро Родригес, който може да е полезен по крилото.
Опорен халф ще е вечният Чаби Алонсо. Той може да помага на защитата, но и да я свързва с халфовата линия, както и да помага в нападение. Това го прави и вероятно най-ключовата фигура в този отбор. С тази задача може да му помага Серхио Бускетс, който вече не е в пика на кариерата си, но все още има какво да покаже. Вариант е и 22-годишният Коке, който е класически опорен халф, печелещ единоборства и безценен в дефанзивен план. Той застана в основата на успехите на Атлетико Мадрид и е бъдещето на Испания.
Защитата
Ядрото на защитния вал на Испания се състои от Серхио Рамос и Жерард Пике. Рамос направи прекрасен сезон за Реал Мадрид, като отбеляза и решителен гол във финала на Шампионската лига. Той е прекрасен централен защитник, който умее да печели единоборства и високи топки. Много полезен и в нападение, когато става въпрос за статични положения. Подобно е положението с Жерард Пике, който е ключов защитник за Барселона. И двамата могат да са прекрасни в защита, но ако започнат даден мач разконцентрирани са способни да правят нелепи грешки. Рамос има и навика да си изкарва лесни картони, като за един по техничен или бърз футболист няма да е трудно да го застраши с изгонване. Пике играе на приливи и отливи, като ще е важно да запази постоянна форма по време на целия Мондиал.
Голям удар за Испания е и прекратяването на кариерата на Пуйол, който бе неизменният стълб в отбраната на отбора. Неговото място ще трябва да бъде запълнено от младата звезда на Атлетико Мадрид Хуанфран. По левият бек ще действа Жорди Алба, който през този сезон не успя да блесне достатъчно за своята Барселона. Десният е отреден за Сезар Аспиликуета, който вече се наложи като неизменен титуляр в Челси и освен, че е стабилен в защита, умее да покрива и крилата.
На вратата е вечният Икер Касияс. Титулярното място на испанския капитан обаче е поставено под въпрос, тъй като той не игра много редовно за Реал Мадрид и разклатената му форма си пролича на финала на Шампионската лига. Резерва ще му е Давид Де Хеа, който прави много силни игри за Манчестър Юнайтед. Трети избор ще е Пепе Рейна, който смени Ливърпул с Наполи.
Треньорът
Висенте дел Боске е несъмнено най-успешният треньор на своето поколение. Той спечели на два пъти Шампионска лига с Реал Мадрид и стана световен и европейски шампион с Испания. Неговата сила е в това да сплотява големите звезди, от които е съставен отбора, в един голям колектив. В испанската съблекалня няма конфликти и всички са като едно голямо семейство. Дел Боске наложи в националния отбор типа на игра на Барселона. Тоест испанците се стремят да държат контрола на топката чрез дълги разигравания и на базата на постепенна атака да достигат до противниковата врата. Това, както и пресата още от халфовата линия, когато отборът губи топката, е напълно логично, като се има предвид с какви халфове разполага.
Испания разполага с един прекрасен отбор, съставен от едни от най-големите футболни звезди в днешно време. Голяма част от легендите, които донесоха златните години на отбора, вече са преминали зенита на кариерите си. Те обаче се допълват от млади таланти, които в комбинация с техния опит, са готови да властват по бразилските терени.
Бразилия
Бразилците имат една единствена мисия на домашното си Световно първенство- световната титла
За Бразилия футболът е страст, футболът е религия, футболът е мечта. Бразилците са императорите на играта, като 5-те им световни титли доказват това. В последните два Мондиала отборът неизменно беше сочен за фаворит, но неизменно отпадаше на четвъртфиналите. През тази година обаче бразилците са домакини и всичко освен световната титла ще се счита за провал. Местното население все още помни горчивината от загубената титла на домакинския Мондиал през 1950 г. и сега мечтае за реванш, с давност от 64 години.
През последните 4 години бразилците наложиха изцяло ново поколение в своя състав, като старите звезди Кака, Робиньо и Елано Брумен постепенно бяха изместени от първия състав. Сега основните надежди на Селесао падат върху новите идоли Неймар, Оскар и Хълк.
Нападението
Докато играеше в Бразилия Неймар бе определян за новия Пеле. Нападателят има изключителни технически качества, а в нападение е както изключително комбинативен, така и истински хищник в пеналта. От както премина в Барселона обаче, неговите качества са все по-подлагани на съмнение. Той несъменено е много добър футболист, но сякаш не е чак този феномен, за който го гласяха бразилците. През първия си сезон в Ла Лига той отбеляза едва 9 гола в 26-те мача изиграни от него, като в един момент дори остана резерва на Алексис Санчес. Въпреки това Неймар е основният голмайстор на своя националаен отбор, като със своята повратливост и техника е истинското изображение на бразилския футбол. В предни позиции ще му партнира звездата на Зенит Хълк. Хълк е типичен силов нападател, който може прекрасно да допълва качествата на Неймар, като двамата представляват комбинация между финес и скорост.
Титулярната деветка на Селесао си остава Фред. Нападателят направи име във френския Олимпик Лион, но от вече 5 години играе в бразилския Флуминенсе. От тогава насам той неизменно е един от водещите голмайстори в бразилското първенство. Неговият опит е вдъхновяващ за бразилците, като може по всяко време да обърне хода на даден мач.
Халфовата линия
Тук основна фигура е Оскар, който направи много силен сезон за Челси, отбелязвайки 8 гола и давайки 3 асистенции във Висшата лига Той е типичният взривен плеймейкър, който може да изостри атаката на отбора си в мига, в който топката попадне в краката му. Тук може би проблемът се корени в това, че Оскар е играч, обичащ бързата игра и контра-атаката, докато Бразилия винаги е била по-нападателен тим, играещ на постепенна атака. Това би ограничило празните пространства, от които бразилецът обича да се възползва. Въпреки това, той дава онзи фактор на непридвидимост на бразилците, който може да е ужасно нужен, в случай, че даден мач се закучи. Той вече има изградено партньорство с Вилиан по крилото, като двамата могат да предадат на тима изключителна скорост.
Рамирес е опорен халф, който може да се включва и в атака, оползотворявайки празните пространства в противниковите линии. Той игра редовно за Челси през сезона, макар и представянето му да бе на приливи и отливи. Големият му плюс е, че е изключително универсален, като освен в халфовата линия може да играе зад нападателя и на крилото. Това увеличава опции и тактическото разнообразие в схемата на Селесао, което прави отбора непредвидим, спрямо различните противници. Всичко това се допълва от Луси Густаво, който отстъпи от силните си години в Байерн Мюнхен, но все още е стабилен за Волфсбург и може да е доста непридвидим зад нападението. Подобно е положението на Фернандиньо, който бе основна фигура в Тотнъм, макар и да не оправда съвсем очакванията, с които бе привлечен от „шпорите“.
Защитата
Изненадващо или не, именно защитата е най-силното звено в бразилския отбор. Селесао винаги е бил отбор, разчитащ на гениалните си нападатели, не обръщайки особено внимание на защитата. В този случай обаче, спокойно можем да кажем, че именно Бразилия е отборът, който разполага с най-силната дефанзивна линия. Перлата в нея е безспорно най-силният защитник в света- Тиаго Силва. Играчът на Пари Сен Жармен е истински гладиатор в собственото си наказателно поле, като е господар във въздушните единоборства и човек, който е гениален в индивидуалното надиграване. Партньор му е и вече неговият нов съотборник във Франция Давид Луис. Луис бе несменяема част от европейските успехи на Челси през последните няколко години. Той има изключителното умение да свързва защитната с халфовата линия, като е невероятен в организирането на атаките на своят отбор, от неговата собствена половина. Той може да изпълнява и функцията на опорен халф и бек, като повратливостта му може да е изключително важна за бразилския отбор.
Даниел Алвеш пък е най-добрият десен бек в света през последните няколко години. Той бе един от основните фактори Барселона да доминира европейския футбол по времето на Хосеп Гуардиола. Освен в защита, той е изключително полезен и в предни линии, като по всяко време може да покрие функцията на крилото и да се впусне в атаката. На левият бек пък е Марсело, който прекара последните 6 години в Реал Мадрид. Макар и най-вероятно да напусне испанския гранд през лятото, той изживя своя звезден миг, отбелязвайки гола за 3:1 на финала в Шампионската лига срещу Атлетико. Скоростта и техниката му го правят изключително полезен в офанзивен план, като от задни позиции е способен наистина да изостря атаките на своя отбор. Цялата тази песен в защитен план се допълва от Данте, който е основния защитник на Байерн Мюнхен през последните два сезона и подобно на Давид Луис, може да запълва дупките и в халфовата линия.
За титулярният пост под вратата ще спорят Жулио Сезар и Джеферсон. Сезар не се намира в най-добрите години от своята кариера, като напусна английското първенство в посока Канада, където не получава много възможности за изява. Джеферсон играе редовно в бразилския Ботафого, но все още не е сигурно дали ще удържи на напрежението да играе на толкова високо ниво.
Треньорът
Луиш Фелипе Сколари ще води Бразилия отново, след триумфа на Световното първенство през 2002 г. Сколари е господарят на Мондиалите, като след титлата през 2002 г., достигна до четвъртото място с Португалия през 2006 г. Той обича атакуващия стил, но умее да кара съставите си да играят отборно и задружно, независимо колко големи звезди има в тях. Така и през 2002 г. той успя да подтисне егото на Роналдиньо, Роналдо и Ривалдо, карайки ги да съставят перфектен колектив. Така и той успя да оформи колективен дух в съблекалнята на бразилците, като Неймар, Оскар и Вилиан изглеждат готови да обединят усилията си в името на успеха. Сколари ще ни предложи една много атакуваща, но в същото време и много прагматична Бразилия, която трябва да изпълни своята единствена мисия на домакинския си Мондиал- да вземе световната титла.
Аржентина
Аржентинците ще разполагат с най-доброто нападение в Бразилия
През последните две световни първенства отборът на Аржентина неизменно бе определян за абсолютен фаворит. И в двата случая Германия се оказваше непреодолимо препятствие за аржентинците. Този път обаче шампионатът се провежда в Латинска Америка и гаучосите са задължени да се възползват от звездната си селекция и да вземат световната титла на територията на вечния си враг Бразилия.
Нападението
Несъмнено Аржентина е отборът с най-добро нападение, който ще играе в Бразилия. Ясно е коя е звездата на този тим- Лионел Меси. Най-добрият футболист не направи най-силния сезон в кариерата си, заради множеството контузии, които го тормозеха в неговата Барселона. Все пак Меси отбеляза 28 гола в Ла Лига, което показа, че макар и да не е в най-добрата си форма, той продължава да е гений. За него всичко е ясно- феноменална техника, скорост, страхотен контрол на топката и безпощадна ефективност в нападение. В Аржентина обаче Меси ще има до себе си и тежкия таран, който да му осигурява празни пространства.
Серхио Агуеро направи страхотен сезон със своя Манчестър Сити, отбелязвайки 18 гола в английския шампионат и давайки 6 асистенции. Страхотната му комбинативност и безпощадност в противниковото наказателно поле, правят от Агуеро перфектният партньор в атаката за Меси. Негова алтернатива като централен нападател е Гонсало Игуаин, който възвърна върховата си форма в Наполи, където през този сезон отбеляза 17 гола. Аржентинците разполагат и с прекрасен лек нападател като Езикиел Лавеци, който е безпощаден от задни позиции и страхотен, когато му бъде осигурено празно пространство.
Ева ли е възможно да съществува по-атомно нападение в света. Родриго Паласио обаче го прави буквално неудържимо. Нападателят стана голмайстор на Интер през този сезон, с отбелязаните от него 17 гола в Серия А. Със своите 32 години той внася нужния опит на отбора, който може да му помага в евентуални трудни моменти. Големият липсващ тук е Карлос Тевес, който направи много силен сезон с Ювентус. Неговата липса обаче едва ли ще се усети, като виждаме с какви нападатели разполага Аржентина. С такъв огромен потенциал в атака от гаучосите можем да очакваме нещо съвсем просто- много голове.
Халфовата линия
Голямата звезда в тази зона е Анхел Ди Мария. Крилото имаше тежко начало на своя сезон в Реал Мадрид, като с идването на Гарет Бейл и Иско много специалисти му предричаха топло местенце на резервната скамейка. Точно тогава Ди Мария достигна формата на живота си, като през този сезон в Ла Лига има 6 гола и цели 16 асистенции. Освен това бе обявен и за най-добър футболист на финалната среща в Шампионската лига. Ди Мария може да е както атакуващо крило, така и плеймейкър. Той е способен да изостря атаките на своя отбор още от центъра на терена, като от задни позиции е истинско страшилище за противниковите отбрани. С него нападението на аржентинците изглежда дори още по-опасно.
Целият този потенциал в офанзивен план ще се покрива от Хавиер Масчерано. Футболистът на Барселона ще играе в близост до защитния вал, като ще трябва да покрива атакуващите действия на офанзивните играчи. Партньор в тази зона ще му е Фернандо Гаго. Опорният хал прекара дълги години в Реал Мардид, но с времето формата му спадна и този сезон той прекара в аржентинския Бока Хуниорс. Макар и появите му да не са толкова чести, той все още е смятан за един от лидерите на аржентинския отбор. Халфовете ще бъдат подпомагани и от ветерана Макси Родригес, който ще трябва да бъде водачът на отбора в трудни моменти.
Защитата
Звездата в тази зона е защитникът на Манчестър Сити Пабло Сабалета. Той изигра 31 мача в английския шампионат и е един от лидерите на шампионския отбор на Сити. Партньор в защитния вал ще му е Езикиел Гарай, който от три години е лидер на своята Бенфика и игра два поредни финала на Лига Европа. През миналото лято бе на крачка от трансфер в Манчестър Юнайтед, а през това е много вероятно да премине в Байерн Мюнхен.
Сериозна роля ще има и Николас Отаменди. Защитникът изживява спад във формата си, като този сезон прекара в бразилския Атлетико Минейро. Опитът от годините в Порто и Валенсия обаче може да се окаже много полезен за неговия отбор. Ключова ще е и ролята на Мартин Демикелис. Той е изключително поливалентен, като може да играе както в центъра на защитата, така и като дефанзивен халф. Така Демикелис ще може да свързва защитната с халфовата линия и да покрива атакуващите футболисти. Неговият сезон в Манчестър Сити беше доста противоречив, като редуваше силни и слаби игри. Макар и в някои мачове да не е особено стабилен, неговата поливалентност може да се окаже ключова за Аржентина. Защитата ще се допълни от бранителя на Наполи Федерико Фернандес. Бранителят имаше трудни години на адаптация в Наполи, но през този сезон започна постепенно да се налага, като има изиграни 26 мача. На вратата най-вероятно ще застане стражът на Сампдория- Серхи Ромеро, който прекара последния сезон под наем в Монако.
Треньорът
Алехандро Сабея направи име в латиноамериканския футбол, след като спечели Копа Либертадорес с Естудиантес. Общо взето той се опитва да намери формулата, по която да изстиска максимума от Меси. Сабея залага на офанзивен стил на игра, което е разбираемо, като се има в предвид с какъв потенциал в атака разполага неговият отбор. Селекционерът се опитва да създаде един сплотен колектив, като вероятно и заради това един изявен индивидуалист като Карлос Тевес не попадна в групата за Бразилия.
Като цяло Аржентина разполага с прекрасен отбор, имащ неизмерим потенциал в нападение. Проблемите в защитната линия мъчат отбора през последните години, но феновете се надяват наличието на по-опитни играчи да ги компенсират. Тактиката на Меси и компания ще е просто да вкара повече голове от противника, а това е гаранция за истинско зрелище.
Германия
Германците имат огромен потенциал във всички линии и ще гонят своята четвърта световна титла
Германия достигна до два полуфинала на последните световни първенства, като неизменно бе отстранявана от отбора, който впоследствие печелеше титлата. Преди четири години германците разполагаха с един много млад отбор, разполагащ с много потенциал. Днес този отбор вече е узрял, а потенциалът му е почти на макс. Така, че германците влизат в надпреварата като един от големите фаворити, като световната титла е единствената им цел.
Нападението
Реално това е зоната, в която германците изпитват несигурност. Те разполагат с опитни нападатели, които обаче не са точно световна класа. Мирослав Клозе е неизменен фактор в немския отбор през последните над десет години, като само два гола го делят от това да подобри рекорда на Роналдо за най-много голове на Световни първенства. Нападателят на Лацио обаче е на 35 и вече отдавна е преминал зенита на своята кариера. От друга страна това ще му е четвъртият Мондиал, като до сега е играл един финал и два полуфинала, неизменно блестейки за маншафта. Дори на резервната скамейка, той е лидерът на своя отбор, като опитът му може да помогне във важните мачове.
Клозе ще си партнира с добре познатия си Лукас Подолски. Футболистът на Арсенал така и не успя да постигне постоянна форма на клубно ниво, като представянето му е винаги на приливи и отливи. Когато играе за Германия обаче Подолски се променя и винаги е неизменна класа за своите съотборници. Той е централен нападател, но почти винаги играе по крилата, в помощ на тарана. Макар и да не е в най-добрата си форма, Подолски може да е изключително полезен от задни позиции в моментите, в които получи свободни пространства пред себе си. Другият вариант за върха на атаката е Томас Мюлер. Футболистът на Байерн Мюнхен направи феноменален Мондиал в ЮАР, ставайки голмайстор на шампионата. Той действа най-добре зад централният нападател, промъквайки се в празните пространства. Изключително силен е в играта с глава. В Байерн през този сезон, обаче Мюлер бе преквалифициран в крило, като вече е повече халф, от колкото нападател. В халфовата линия на Германия обаче има голям потенциал и едва ли има нужда единственият, наистина класен нападател на отбора, да не играе на върха на атаката.
Халфовата линия
Това е зоната, в която Германия разполага с най-голям потенциал, вероятно измерим само с този на Испания. Голяма звезда в центъра на терена за немците е Месут Йозил. Неговата звезда изгря на последния Мондиал, където се утвърди като новия лидер на немците. Йозил е то типа плеймейкъри, които не задържат много топката, а моментално я разпределят на играчите около себе си. Той е диригентът, който може да сътвори скоростна контраатака за секунди, което го прави и незаменим за отбора. През този сезон той премина в Арсенал, като имаше нужда от време за адаптация в Англия, но постепенно се адаптира и започна отново да напомня за себе си.
Около него по крилата ще се подвизават Марко Рой и Андре Шюрле. Ройс е футболистът в най-добра форма в германският отбор. Той притежава прекрасен комплекс между скорост и техника, като може да изпълнява и плеймейкърски функции. Ройс е способен съвсем сам да изгражда атаките на своя отбор и да прави пробиви, които са буквално кошмарни за противниковите бранители. Това на гърба си изпитаха футболистите на Реал Мадрид, които в Шампионската лига трябваше да преглътнат загуба с 2:0 от Борусия Дортмун, като и двете попадения бяха на Ройс. Шюрле пък е взривно крило, чието най-голямо качество е скоростта. Открие ли му се празно пространство той просто го използва, като е изключително опасен на контратака. В Байер Леверкузен Шюрле бе използван почти като нападател. След като премина в Челси обаче той трябваше да се съобрази с много дефанзивният стил на отбора, като сега в защита е почти толкова добър, колкото в нападение.
Другият фактор в халфовата линия на германците е Марио Гьотце. Гьотце беше крайъгълният камък за успехите на Борусия Дортмунд през последните години, превръщайки се в истински диргент, що се отнася до офанзивните действия на даден отбор. Плеймейкърът може да действа и на върха на нападението, като фалшива деветка. Най-добър обаче е в зоната зад нападателя, комбинирайки в атака. През последният сезон Гьотце премина в Байерн Мюнхен, където не може да се каже, че е неизменен титуляр. В случаите, в които получаваше шанс за изява той все пак доказваше своята класа, като сега ще трябва да го направи и за националния си отбор.
Функцията на опорни халфове ще поемат Бастиан Швайнщайгер и Сами Кедира. Швайнщайгер е лидерът на Германия, като с действията си в центъра на терена може да подсигурява защитата и да помага в организирането на нападенията. Изключително физически играч, действащ безгрешно при въздушните единоборства. Основният фактор за успехите на Байерн Мюнхен през последните години. Кедира пък имаше тежък сезон в Реал Мадрид, като трудно достигаше до титулярно място, така че не е много ясно в каква форма ще е за мачовете в Бразилия. Той е типичният войн в средата на терена, вършещ основно черната работа с покриването на защитата и печеленето на единоборства. Голямото богатство за германците на тази позиция обаче се казва Тони Кроос. Той е прекрасен разиграващ халф, който освен да помага в защита, може да действа и като втори плеймейкър. Пасовете му от дълбочина са с инженерна точност, можещи да сложат началото на дадена атака за секунди. Той е много полезен и в разиграванията, като чрез него германците могат да разиграват топката в центъра в продължение на минути.
Защитата
Капитанът Филип Лам е лидерът на защитния вал на Германия. Железен защитник, който е изключително труден за преодоляване лице в лице. Той може да изпълнява и функциите на опорен халф, имайки изключителна визия за играта и комбинативност. Той може да навързва взаимодействието между защитниците и халфовете, което го прави ключовата фигура за „маншафта“.
Партньор ще му е Матс Хумелс, който е сърцето на отбраната на Борусия Дортмунд. Хумелс е прекрасен защитник, който освен всичко е надарен с добра техника и умението да изнася топката в предни позиции. Проблемът при него е, че има мачове, в които не пази много добра концентрация, което води до грешки от негова страна в отбрана. Противниковите нападатели определено ще дебнат за точно такива моменти. Когато е концентриран обаче, Хумелс е наистина защитник от световна класа. В немската отбрана блести и Пер Мертезакер, който е един от лидерите на отбора на Арсенал. Прекрасен бранител, който е много силен във въздушните единоборства и може да отчая противниковите нападатели.
По бековете ще действат звездата на Борусия Дортмунд Марсел Шмелцер и титулярът на Байерн Мюнхен Джером Боатенг. На вратата сигурен титуляр е Мануел Нойер, който със своя Байерн Мюнехн се утвърди като един от най-добрите, а може би и най-добрия вратар в света. Конкуренцията му обаче ще е много силна, тъй като формата на Вайденфелер е прекрасна и той винаги ще може да се включи в някоя по-напечена ситуация.
Треньорът
Йоахим Льов води Германия през последните 8 години, като вече постигна рекорд за наставник с най-добри показатели в историята на „бундес тима“. Той обаче все още няма спечелен международен трофей и точно това ще трябва да постигне в Бразилия. През последните няколко години той извърши подмладяване в отбора, което даде нужните резултати и Германия вече е тим пълен с много талант. Селекционерът обича прагматичния футбол, опрян на скоростта и физическата доминация в центъра на терена. С времето Льов създаде един отбор, играещ почти перфектно на контраатака. В последно време експериментира и с испанския стил на разиграване и фалшива деветка, който просто не е стилът на Германия. На Световното първенството ние ще видим един бърз и изключително мощен немски тим, чиято единствена цел ще е спечелването на неговата четвърта световна титла.
Германия е един от отборите, разполагащи с най-много потенциал във всяка една игрова линия на това Световно първенство. Нападателите на отбора може и да не са в най-добрата си форма, но за сметка на това са изключително опитни и знаят как се играе на Мондиал. Те ще са подкрепяни изключително много от задни линии, където германците разполагат с неизчерпаем ресурс, на който ще разчитат за поредния си международен триумф.
Уругвай
Уругвайците разчитат на атомното си нападение и опитен състав
Националният отбор на Уругвай има добри спомени от Световното първенство в Бразилия през 1950 г., където взе последната си световна титла. Всъщност именно уругвайците са първите магьосници на топката и първите световни шампиони. На тях обаче им се наложи да прекарат цели десетилетия в периферията на футболната игра, преди отново да си припомнят старата слава на последния световен шампионат, където се класираха четвърти. Днес те разполагат с отбор, наситен с няколко изключителни звезди, като не крият, че имат надежди дори за световната титла.
Нападениетo
Това е най-силната зона на уругвайците, като те разполагат с една от най-силните атаки в света. Голямата звезда на този отбор се казва Луис Суарес, който през тази година подели „златната обувка“ за най-добър голмайстор на Европа с Кристиано Роналдо. Със своя Ливърпул Суарес отбеляза 31 гола и 13 асистенции. Той е феноменален реализатор, но в същото време разполага с прекрасна техника и има изключителни комбинативни умения. Макар в Ливърпул той да играе основно на върха на атаката, Суарес обича да играе близко до халфовата линия, където може да организира цялостните действия в офанзивен план и да се възползва от празните пространства в противниковото наказателно поле. В отбора на Уругвай той има възможно най-точният партньор, който да му осигурява тези пространства.
Единсон Кавани е един от най-добрите тежки нападатели в света, като с отбора на Наполи редовно минаваше границата от 20 гола. След като премина в Пари Сен Жармен той бе принуден да играе повече по крилото и да покрива бековете, но пак успя да реализира 17 гола, а освен това стана доста по-поливалентен. Кавани е силов нападател, като с физиката си буквално мачка защитниците в противниковото наказателно поле. Така може да бележи от всякакви позиции и да осигурява празни пространства за Суарес. Кавани може да помага и по крилата, а с физическите си габарити, прекрасно покрива и халфовата линия, когато се налага. Така, че уругвайците имат прекрасен тандем в атака, който може да уплаши всеки противник.
В отбора все още е и спечелилия приза за най-добър футболист на световното в ЮАР- Диего Форлан. Техничарят вече е далеч от силните си години в Атлетико Мадрид, като в момента се подвизава в Япония. Въпреки своите 35 години Форлан все още има своите мигове на гениалност, които го направиха уникален футболист, съчетаващ уменията на нападател и плеймейкър. Това вероятно ще е последния голям форум за уругваеца, което ще го накара да даде всичко от себе си.
Останалите в атака са Кристиан Стуани от Еспаньол и Абел Ернандес от Палермо, които са далеч от класата на останалите трима, но с опита си от Европа биха могли да помогнат в подходящия момент.
Халфовата линия
Уругвайците може и да имат блестящо нападение, но не точно така стоят нещата в полузащитата, където общо взето липсват големи имена. Все пак звездата тук е Валтер Гаргано, който бе в основата на възхода на Наполи през последните 4 години. Последният сезон обаче дефанзивният халф прекара в Парма, където не игра напълно редовно, но все пак затвърди формата си. Той е човекът, който ще свързва защитната с халфовата линия за уругвайците и ще покрива халфовете докато атакуват.
Футболистът на Лацио Алваро Гонзалес пък би бил изключително полезен, тъй като освен като халф, може да изпълнява ролята на двата бека, което го прави много полезен в защитен план. На лявото крило ще действа Кристиан Родригес, на който не му е лесно да се справи с жестоката конкуренция в Атлетико Мадрид, но все пак има солиден опит зад гърба си. Зад нападателите ще действа офанзивният халф Гастон Родригес, който се справяше добре в първия си сезон с английския Саутхемптън, но през последния сезон му се наложи да постои доста на резервната скамейка. Зад нападателите място може да намери и Николас Мадейро, който в началото на кариерата си поигра в Аякс, където така и не успя да се наложи. В бразилския Бутафого обаче постепенно започна да си възвръща формата, като през този сезон успя да отбележи 5 гола и може да е наистина полезен по вече познатите му бразилски терени.
Защита
Голямата звезда тук се казва Диего Годин, който освен, че е прекрасен централен защитник, може да бележи и голове. Той беше един от стълбовете, донесли европейския триумф на Атлетико Мадрид през този сезон. Той вкара решителният гол срещу Барселона, който донесе титлата на Испания на Атлетико, а освен това се разписа и на финала на Шампионската лига. Годин е цар на въздушните пространства, което освен полезен в защита, го прави и много полезен в нападение. Партньор ще му е ветеранът Диего Лугано, който реализира дълга кариера в Европа и макар да не игра редовно през последния си сезон в Уест Бромич, опитът ми би бил от безценна полза за Уругвай. В защитният вал е и бранителят на Ювентус Мартин Касарес. Той не е неизменен титуляр за италианския шампион, но има безспорните качества, за да оглави защитата на Уругвай. Големите надежди падат върху едва 19-годишният защитник на Атлетико Мадрид Хосе Мария Хименес. Заради невръстната си възраст , той очаквано не игра много за отбора си, но безспорно има огромен потенциал , който може да разцъфне точно в Бразилия. На десният бек ще действа живата легенда на Бенфика Максимилиано Перейра, а защитният вал ще се допълва от бранителя на Порто Жорже Фусиле. На вратата ще застане опитният Мартин Муслера от Галатасарай.
Треньорът
Оскар Табарес е една от легендите на латиоамериканския футбол, като през 1987 г. успя да спечели Копа Либертадорес с уругвайския Пенярол. Той води Уругвай от 2006 г., като застана в основата успехите на тима през последните години. Табарес обаче отнася доста критики за това, че така и не се осмели да подмлади състава и продължава да разчита на ветерани, които макар и да са доказани играчи, вече доста отдавна са преминали пика на своите кариери. Очевидно той ще разчита на солидния опит в състава си и на прекрасното нападение, с което разполага, оглавявано от Суарес и Кавани.
Като цяло Уругвай е отбор с атомно нападение, но с доста футболисти, които не направиха най-силния сезон в своите кариерите, някои от които дори вече приключват с тях. Въпреки това съставът на уругвайците е доста балансиран и разполага с качество, с което може да се опре на всеки противник. Уругвай е един от скритите фаворити на този Мондиал, като ако се възползва от своите възможности, може и отново да опита от световната слава.
Португалия
Португалците разчитат на Кристиано Роналдо и технически надарените си футболисти
Португалия се утвърди като един от най-силните национални отбори в света през последното десетилетие. Те разполагат със силен състав, в който естествено блести звездата на последния носител на „Златната топка“ Кристиано Роналдо. Португалският състав е силен и макар, че не блести с класата във всяка една от линиите на терена, каквато имат големите фаворити на Световното първенство в Бразилия, определено има нужното да направи нещо голямо. В историята си португалците имат два полуфинала на мондиали, като може би точно сега е моментът да постигнат ново върхово постижение.
Нападението
В тази зона всичко се свежда до името на Кристиано Роналдо. Считаният от много хора за най-добрия футболист на света може да прави всичко на терена. Има брилянтна техника, придружена с чудесна бързина и физика, която му позволява да печели единоборства. Той може да върти играта на своя отбор в офанзивен план, както по крилото, така и на върха на нападението. Роналдо съвсем сам може да реши изхода на даден мач, било чрез самостоятелен пробив или удар от далеч. Големите страхове на португалците са свързани с контузиите, които нападателят лекува. Той страдаше от мускулно разтежение, което пренебрегна, за да играе на финала на Шампионската лига, който бе спечелен от неговия Реал Мадрид. Това обаче усложни състоянието му, като в момента не е в състояние да тренира нормално, като има опасения за това, дали въобще ще може да започне мондиала, а ако го направи, дали ще е в своята оптимална форма. И все пак Кристиано е крайъгълният камък около, който се върти националният отбор на Португалия и вече е доказвал, че дори и да не е във върхова форма, може да влачи тима на гърба си. През този сезон той бе най-резултатния футболист в Европа, отбелязвайки 51 гола във всички турнири.
И ако самото наличие на Роналдо прави атаката на Португалия да изглежда взривна, не така стои положението с останалите офанзивни футболисти. Дълго време португалците възлагаха големи надежди на крилото Луиш Нани, който беше основен футболист на Манчестър Юнайтед преди няколко години, но през последните два сезона се намира в немилост. През този сезон в Англия той има изиграни едва 11 мача, в които няма отбелязан гол. След Световното първенство той най-вероятно ще си търси нов отбор, но на този етап някак си ще трябва да възвърне добрата си форма. Нани има прекрасна техника, съпроводена с голов нюх и комбинативност, които могат да са наистина полезни. Проблем обаче е това, че в дадени ситуации той проявява твърде голям егоизъм и не е особено ефективен в дефанзивен план, често оголвайки позициите на бега. Ако е във форма Нани определено ще е полезен, но си остава рисков играч.
Големият проблем на Португалия е липсата на наистина класен централен нападател, какъвто тази страна така и не успя да създаде през последните години. Ветеранът Елдер Пущига отново е тук, след като премина през много слаб последен сезон. За своя Лацио той изигра само 5 мача, в които не отбеляза гол. Ясно е, че той никога не е бил сред най-класните голмайстори, но опитът му може да помогне на португалците. Едер също не можа да се отчете със силно представяне за своя Спортинг Брага, за който през този сезон е отбелязал едвам 3 гола. Оказва се, че единственият по изявен нападател на португалците е Уго Алмейда, който през този сезон игра редовно за своя Бешикташ и има отбелязани 13 гола. Сериозният му ръст от 1.91 м. ще е полезен при статичните положения, а физиката му ще може да осигурява пространства за офанзивните футболисти зад гърба му и най-вече за Кристиано Роналдо. На дясното крило ще застане футболиста на за Порто Силвестре Варела, който е типичният бърз техничар, който може да се възползва от празните пространства пред себе си и да изостря атаките на отбора си.
Халфовата линия
В тази зона блести името на Жоао Моутиньо. Плеймейкърът е двигателят, който може да върти цялостните действия в центъра на терена, имайки прекрасен поглед върху цялостните действия в атака. Той е една от звездите на милиардерите от Монако, като през сезон игра редовно, отчитайки се с 1 гол и 7 асистенции. Защитата ще бъде подсигурявана от Рау Мейрелеш, който бе основна част от отбора на Челси, който спечели Шампионсакта лига през 2012 г. Сега той играе за турския Фенербахче, където има редовни изяви и поддържа добра форма. Той е типичният черноработник, който ще покрива позициите в защита, докато доста по-офанзивно ориентираните португалски халфове се спускат в нападение. Мейерелеш е здрав физически, като може да печели единоборствата в центъра на терена и да помага на защитниците при статични положения. В тази задача може да му помага Уйлям Карвальо, който направи силен сезон със своя Спортинг Лисабон и въпреки по-дефанзивните си функции, успя да отбележи и 5 гола.
Мигел Велосо също е един от опитните играчи на този тим, като игра редовно за своя Динамо Киев, който успя да вземе купата на Украйна. Халфовата линия се допълва от Рубен Аморим, който имаше силен сезон със своята Бенфика, която успя да достигне до финал на Лига Европа, а той се справяше добре с подсигуряването на защитата.
Защитата
Всъщност точно в своя защитен вал португалците разполагат с най-сигурните си футболисти. Голямата звезда тук е Пепе, който направи силни представяния в своя Реал Мадрид, с който спечели Шампионската лига. Той е изключително силов защитник, който печели много единоборства, както в дефанзивен план, така и в централната зона. Той е способен да пресече противниковата атака, докато тя е още в зародиш. Проблемът е, че Пепе е твърде рисков играч, обичащ да прави доста груби нарушения и често си изпросва излишни картони. През този сезон обаче изглежда помъдрял, като се спаси от червени картони в Ла Лига. Ако се въздържа от твърде рискови действия, Пепе определено може да е един от най-силните защитници на това Световно първенство. Негов партньор в защита ще е ветеранът Бруно Алвеш. Той е на 32 години, което нормално значи, че не е неизменен титуляр в руския Зенит. Въпреки това все още поддържа ниво, а опитът му ще от огромна полза за португалските му съотборници.
В много добра форма се намира Нето, който бе неизменен титуляр през сезона за Зенит, като спокойно може да заеме позиция в центъра на защитата. По десния бег ще действа Жоао Перейра, който направи силен сезон за своята Валенсия, която достигна до полуфиналите на Лига Европа. Естествено Фабио Коентрао е една от големите звезди на Португалия. Той е изключително техничен играч, който може да играе както на бега, така и на крилото. Може да е изключително полезен при изнасянето на топката, както и в подпомагането на крилата в атака. Той не игра редовно за Реал Мадрид в Ла Лига, но взе участие във финала на Шампионската лига. Дефанзивната линия се допълва от Рикардо Коща, който е сред титулярите на Валенсия и въпреки 33-те си години, може да помогне много на своя отбор.
На вратата ще застане Бето, който беше неизменен титуляр на спечелилия през този сезон Лига Европа Севиля, а с проявите си на финала, буквално отчая нападателите на Бенфика. Резерва ще му е утвърденияр вратар на Спортинг Брага Едуардо.
Треньорът
Пауло Бенто направи име със Спортинг Лисабон, който води между 2005 и 2009 г. , печелейки две купи на Португалия, въпреки че разполагаше с по-малък ресурс от вечните противници Бенфика и Порто. Той успя да изведе Спортинг и до осмина финалите на Шампионсакта лига през 2009 г.
В националния отбор на Португалия Бенто изгражда един доста атакуващ стил, разчитайки на изключителните качества на Кристиано Роналдо. Португалците се опитват да комбинират в по-дълги периоди от време и на базата на техническите си способности да нападат на скорост. Треньорът вече постигна един полуфинал на Европейското първенство през 2012 г., като се надява поне да повтори това постижение по бразилските терени.
Португалия е отбор разполагащ с изключително надарени технически футболисти и най-вече с Кристиано Роналдо. Проблемът за този отбор е, че контузиите могат да повлияят на формата на Роналдо за мачовете от мондиала, докато в същото време атакуващите играчи не се намират в най-добрата си форма. Въпреки това Португалия разполага със солидна защита и сериозен опит в халфовата линия, които могат да гарантират на Роналдо и компания сериозно представяне в Бразилия.
Англия
Англичаните са млади и с голям потенциал
За първи път от доста години националният отбор на Англия отива на Световно първенство, без да е считан за един от фаворитите. В последния квалификационен цикъл англичаните значително подмладиха отбора си, като повечето от звездите изнесли последните няколко международни форума вече липсват. Да, английският отбор е доста неопитен, но в същото време футболистите събрани в него направиха доста силен сезон на клубно ниво и имат един доста сериозен неразгърнат потенциал. На последните мондиали Англия винаги изпъкваше със звезден отбор, но така и не успяваше да сътвори нещо запомнящо се. Сега англичаните отиват в Бразилия без големи очаквания, но в същото време разполагат с отбор, който е способен да сътвори доста сериозни изненади.
Нападението
Голямата звезда в атаката на Англия е Уейн Руни. Макар много слабия сезон на своя Манчестър Юнайтед, Руни успя да запази формата си и отбеляза 17 гола в английския шампионат . Качествата му са ясни на всички. Подвижност, пъргавина, прекрасна техника и борбеност. Той може да играе на върха на атаката, но основната му сила е зад централния нападател, където може да помага на халфовата линия в организирането на атаките и да се възползва от празните пространства от задни позиции. Проблемът е, че Руни лекуваше контузия в края на сезона, като в момента формата му е доста спорна. Той ще трябва да си я връща в крачка по време на самия Мондиал. Много от английските фенове се оплакват и от това, че той никога не е успявал да блесне на голям международен форум, като вече започнаха да се прокрадват и мнения, че вече не е нужен на националния отбор. Трябва да се отбележи обаче, че от както играе за Англия, Руни никога не е имал шанса да си партнира с друг наистина класен играч в нападение, като общо взето му се налагаше сам да изнася тежестта на атаката, без да може да се възползва от толкова нужните му празни пространства. В Бразилия обаче това ще се промени, тъй като Даниел Стъридж се намира във формата на живота си. 24-годишният нападател е един от лидерите на своя Ливърпул, като през този сезон отбеляза 21 гола във Висшата лига на Англия. Той е взривен нападател, разчитащ на скоростта и добрата си физика, като има страхотно пласиране в наказателното поле на противника. Той определено е човекът, който може да застане до Руни, формирайки с него атомното нападение, от което Англия има толкова голяма нужда.
Англия понесе сериозен удар с контузията на Тио Уолкът. Техничният нападател на Арсенал можеше да направи английското нападение наистина фантастично. Неговото място ще трябва да бъде запълнено от Дани Уелбек, който може да играе както на върха атаката, така и по крилата, като може да е полезен на контраатака. Той отбеляза 8 гола за своя Манчестър Юнайтед през сезона, макар и да не игра много редовно. В атаката може да помогне и опитът на 32-годишния Рики Ламбърт, който направи най-добрия сезон в кариерата си, отбелязвайки 12 гола за Саутхемптън, като вече официално премина в Ливърпул. Ръстът и физиката му позволяват да играе ролята на типичен таран, който може да тормози защитниците и да създава положения за хората от задни позиции.
Халфовата линия
Звездата в центъра на англичаните е Стивън Джерард. Халфът на Ливъпрул може да е вече на 34 години, но продължава да е един от най-класните футболисти в света. Той направи много силен сезон на „Анфийлд“, вкарвайки 13 гола във Висшата лига. Той е от този тип халфове, които могат въртят цялата игра на отбора. Джерард може да печели единоборства и може да организира офанзивни действия. С годините е позагубил от физическата си издръжливост, но опитът му може да е от решаващо значение.
На терена ще действа и соченият за негов заместник в националния отбор Адама Лалана. Плеймейкърът бе една от звездите на Висшата лига през миналия сезон, вкарвайки 9 гола за Саутхемптън. Той може да се превърне в диригента на английския отбор, който да организира цялостните му действия в нападение. За подкрепа на нападението англичаните ще разчитат изключително много на младата сензация на Ливърпул Рахим Стърлинг. Едва 19-годишното крило се превърна в един от най-добрите офанзивни футболисти в Англия, отбелязвайки 9 гола през сезона. Това е изключително техничен играч, който може да играе на скорост и да участва в комбинациите в нападение. Може да изостря всяка атака, стига да има досег до топката, а на контраатака е изключително опасен.
Защитата ще бъде подсигурявана от Джеймс Милнър, който беше основна част от шампионския сезон на Манчестър Сити. По всяко време ще може да се включи и Франк Лампард. Легендата на Челси вече е към края на кариерата си, като мачовете в Бразилия може да са и неговите последни в историята. 36-те му години се отразяват на неговата форма, но за всички е ясно, че опитът и борбеността му винаги могат да са от полза. Лампард е един от лидерите на този тим, който по всяко време може да вдигне своите съотборници, било с борба в защита или организация в нападение.
Алекс Окслейд Чембърлейн пък би могъл да предаде фактора на непредвидимост в английския отбор. Той е само на 20 години, като тепърва се утвърждава в Арсенал, но умението му да играе както на крилото, така и в центъра, биха могли да предадат една универсалност в английската халфова линия. Като опорен халф може да действа и Джак Уилшър, който е вече ключов играч за своя Арсенал, доказал че може да свързва защитната с халфовата линия.
Защитата
Точно в защитния си вал, англичаните могат да се похвалят с наличието на едни наистина класни играчи. Сред тях изпъква името на Гари Кейхил, който вече е неизменна част от състава на Челси, с който се утвърди като един от най-класните централни защитници в света. До него най-вероятно ще застане опитният Фил Ягиелка. 32-годишният бранител е един от лидерите на Евертън, който през тази година беше сензацията във Висшата лига. Той може да допълва изключително добре стила на Кейхил, а опитът му може да окаже влияние в по-напечените мачове. Вариант за тази позиция е и Крис Смолинг, който обаче играе за не особено убедителната защитна линия на Манчестър Юнайтед. Неговият съотборник Фил Джоунс обаче има с какво да допринесе. Той може да се справя еднакво добре на позициите на централен защитник и опорен халф, като освен за действията в отбрана, може да е полезен и в разиграваният в центъра.
Десният бег със сигурност ще бъде зает от Глен Джонсън. Футболистът на Ливърпул разполага с много добри техника и скорост, като е изключително ефективен в работата си по крилото. Той може да покрива халфовете при офанзивните действия, както и да организира атаки от задни позиции. Като се имат на предвид и скоростните английски нападатели, той може да е изключително опасен при евентуални контраатаки. На левият бек англичаните ще трябва да избират между Лейтън Бейнс и Люк Шоу. Бейнс е един от много опитните английски бранители, като е изключително стабилен за своя Евертън. Умее да играе и в офанзивен план, покривайки крилата. Не случайно през този сезон има и 5 гола на сметката си. 18-годишният Люк Шоу пък е една от младите надежди на световния футбол. Бранителят направи прекрасен сезон за своя Саутхемптън, като името му се спряга за трансфер в едни от водещите европейски клубове. Проблем е дали той все още е готов да играе на толкова високо ниво, но младежкият му ентусиазъм и огромен потенциал, определено могат да блеснат в Бразилия.
На вратата резервирано място има Джо Харт, който е считан за един от най-добрите вратари в света. Той имаше тежка есен в Манчестър Сити, като дори в един момент трябваше да седне на скамейката. В крайна сметка успя да си възвърне формата и през пролетта беше стабилният страж, който сме свикнали да виждаме. Рефлексът му е пословичен, като определено може да вкара сигурност в английската отбрана.
Треньорът
През последните години англичаните разчитаха предимно на чуждестранни специалисти, но сега решиха да заложат на британец. Рой Ходжсън е един от най-изпечените английски треньори, прекарал кариерата си основно във Висшата лига. Върхът в кариерата му е достигането на финала на Лига Европа със скромния Фулъм. През 2011 г. той води за кратко и Ливърпул, но постигнатите резултати не бяха задоволяващи, въпреки че се опитваше да налага по-млади играчи. В националния отбор на Англия той действа смело, рязко подмладявайки тима. В момента той разчита на редица млади таланти, все оше не постигнали зенита на своите кариери, но имащи огромен потенциал и на няколко ветерана, които са утвърдени лидери на отбора. Ходжсън харесва бързия и раздвижен футбол, като скоростните играчи, с които разполага, предполагат силни действия на контраатака. Ходжсън е харесван в Англия, като сега е момента да се види потенциала на налаганото от него ново поколение.
Англия може и да не разполага с най-звездният отбор на това Световно първенство, но пък разполага с едни от футболистите в най-добра форма. Повечето играчи направиха наистина силен сезон в своите клубове, а годините им предполагат богато поле за развитите. Англия представлява смесица между солиден опит и изключително класна младост, която може и да постигне нещо наистина запомнящо се на този Мондиал.
Източник: http://www.fakti.bg
Последна промяна Flash на 30 Юни 2014, 17:29, променена общо 16 пъти
http://www.misterika.blogspot.bg - "Архивите на една друга реалност" - Паранормалният блог на България
На завоя заляга, конете яко напряга, задницата бяга - към мантинелата посяга...
Пол Уокър: 1973 - ∞
На завоя заляга, конете яко напряга, задницата бяга - към мантинелата посяга...
Пол Уокър: 1973 - ∞
- niki_future
- кандидат ентусиаст
-
- Мнения: 171
- Регистриран на: 21.08.2012
- Местоположение: Враца
- Пол: Мъж
- Кара: BMW e46 320d Touring 150 к.с.
- Мечтае да кара: Самолет
Re: Световно първенство по футбол - Бразилия 2014
от niki_future » 27 Май 2014, 15:44
Супер 
Вероятно Бразилия - Германия ще бъде финала (въпреки, че стискам за Аржентина).
Вероятно Бразилия - Германия ще бъде финала (въпреки, че стискам за Аржентина).
- Doberman_vas
- младши ентусиаст
-
- Мнения: 417
- Регистриран на: 30.08.2007
- Местоположение: Sofia
- Пол: Мъж
Re: Световно първенство по футбол - Бразилия 2014
от Doberman_vas » 27 Май 2014, 16:18
Испания момци.
Както и да го гледате, ако Икер не направи пак някой подарък около финала, тия пак няма кой да ги бие.
А тази година и много добър цнетрален нападател имат, дано оздравее Коща (Маугли)
Шибаното в това световно са мачовете които почват в 01:00 еб*си нямат гледане ...
Както и да го гледате, ако Икер не направи пак някой подарък около финала, тия пак няма кой да ги бие.
А тази година и много добър цнетрален нападател имат, дано оздравее Коща (Маугли)
Шибаното в това световно са мачовете които почват в 01:00 еб*си нямат гледане ...
Ще ви отвеем с дизелите ей! Ако не ви отвеем, ще ви опушим, така че да ни запомните.
Re: Световно първенство по футбол - Бразилия 2014
от 520i » 27 Май 2014, 16:19
Испания или Бразилия. Гаранция, тоя път немците си отиват на полуфинал.
- niki_future
- кандидат ентусиаст
-
- Мнения: 171
- Регистриран на: 21.08.2012
- Местоположение: Враца
- Пол: Мъж
- Кара: BMW e46 320d Touring 150 к.с.
- Мечтае да кара: Самолет
Re: Световно първенство по футбол - Бразилия 2014
от niki_future » 27 Май 2014, 16:21
То и аз не съм ги отписал испанците, но го има и този фактор, че спеяелиха 0последните първенства, а това е в Браилия и по-скоро не биха им позволили.
Какво мислите за Гърция като изненада?
Какво мислите за Гърция като изненада?
- aristocrat
- кандидат ентусиаст
-
- Мнения: 155
- Регистриран на: 15.04.2012
Re: Световно първенство по футбол - Бразилия 2014
от aristocrat » 27 Май 2014, 16:40
Бразилия - Германия се очертава като полуфинал по мои сметки, ако двата отбора завършат първи в групите си. При тия обстоятелства няма как да се срещнат на финал, а ми е малко съмнително да завършат втори по принцип.
Аз предпочитам Германия да станат шампиони, тъй като имат най-симпатичен състав според мен. Дано само Льов да не се опитва да залага на тики-така заради Байерн и Гуардиола...
Аз предпочитам Германия да станат шампиони, тъй като имат най-симпатичен състав според мен. Дано само Льов да не се опитва да залага на тики-така заради Байерн и Гуардиола...
Re: Световно първенство по футбол - Бразилия 2014
от 520i » 27 Май 2014, 16:43
niki_future написа:Какво мислите за Гърция като изненада?
- Flash
- Автоморгаджията
-
- Мнения: 222
- Регистриран на: 16.06.2007
- Местоположение: София
- Пол: Мъж
- Кара: чорапи у тех и маратонки вънка
- Мечтае да кара: E60 ///M5
Re: Световно първенство по футбол - Бразилия 2014
от Flash » 27 Май 2014, 16:47
niki_future написа:Какво мислите за Гърция като изненада?
Мисля си, че ще направи нещо подобно, каквото направи Лудогорец в ЛЕ. Ще има една-две сензации, но няма да стигне далеч. Може да излезе от групата си, но до там - конец
едит: Ако излезе от групата, на Осминафинал ще играе почти на 100% с Англия или Италия и ще има
***
Франция
Французите разчитат на сплав между млади таланти и опитни звезди
Франция отива на Мондиал 2014, изправена пред два пътя. Единият я води към пътя на славата, а другият към поредния провал. Французите разполагат с много качествени футболисти, чийто колектив обаче не е в най-добрата възможна форма. През последните години френската съблекалня се тресеше от медийни и междуличностни скандали, но сега изглежда, че всичко е загърбено и французите ще се опитат да се доберат до втората си световна титла. Франция не е сред големите фаворити във Бразилия, но определено има качеството да постигне нещо запомнящо се.
Нападението
Това определено е силната зона на френския състав, в който блестят звездите на Карим Бензема и Оливие Жиру. През последните 5 години Бензема е неизменна част от Реал Мадрид, като игрите му бяха на приливи и отливи, което се отрази и на формата му в националния отбор. Последният му сезон за „белия балет“ обаче беше наистина силен, като той успя да отбележи 17 гола в Испания и да триумфира в Шампионската лига. Бензема е техничен и раздвижен нападател, който може да пробива в наказателното поле на противника и да помага на халфовата линия в организирането на атаките. Оливие Жиру пък е типичен таран, който може да консумира усилията на футболистите зад гърба си. Не може да се каже, че той е от най –постоянните футболисти, но все пак направи силен сезон за Арсенал, за който вкара 16 гола в Англия. Макар и да имаше някои спадове в своята форма, Жиру се показа като добър таран, който с физиката си може да печели единоборства в наказателното поле и да освобождава пространства за своите съотборници.
От голяма полза може да е Антоан Гризман, който се намира във формата на живота си. През сезона той отбеляза 16 гола за своя Реал Сосиадад, като вече е в полезрението на големите европейски клубове. Техниката и скоростта му пък биха били много полезни както в нападение, така и по крилото. Доброто френско нападение се допълва от Лоуик Реми, който направи един от най-силните сезони в кариерата си, отбелязвайки 16 гола за Нюкасъл. С него във френската атака има сериозна взаимозаменяемост, която определено може да е ефективна по време на мачовете в Бразилия.
Халфовата линия
Франция имаше потенциала да притежава една от най-силните халфови линии в Бразилия, но обстоятелствата попречиха на това. Треньорът Дидие Дешан има перманентен конфликт със звездата на Манчестър Сити Самир Насри и го остави извън групата за Световното първенство. Голямата звезда на Франция Франк Рибери пък има тежка контузия в гърба, като точно седмица преди началото на шампионата се разбра, че няма как да играе за своя отбор. Така и французите са много далеч от пълния си потенциал. Все пак човекът, който ще трябва да изнесе тежестта в центъра се казва Йоан Кабай. Той направи много силна есен за Нюкасъл, като общо взето беше моторът, който въртеше играта на отбора. В Англия отбеляза 7 гола, като това доведе до трансфер в Пари Сен Жармен през зимата. Там Кабай продължава да показва добри игри, като ще е свързващото звено между халфовете и нападението на Франция. Умението му да бележи голове от задни позиции, пък ще придава елементът на изненадата във френската атака.
В центъра на терена ще блести и звездата на Пол Погба. Кариерата на халфа буквално разцъфтя в Ювентус, като в италианското първенство вкара 7 гола и вече е основна цел на клубове като Реал Мадрид и Манчестър Юнайтед. Физиката му го прави истински доминатор в средата на терена, който освен, че може да подсигурява защитниците, може да е много полезен и в организирането на атаките. Той е само на 21 години, като потенциалът му може да достигне и нови върхове. Много специалисти обаче се съмняват дали той е достатъчно зрял да понесе отговорността на подобен шампионат и дали избухливият му характер няма да попречи на отбора. Все пак Погба е един от най-обещаващите футболисти в Бразилия, като комплексните му качества определено могат да помогнат на французите. Дешан ще може да разчита и на Муса Сисоко, който се утвърди като един от основните футболисти на Нюкасъл. Футболистът вече натрупа доста опит, като е настина добър в разиграването на топката и е способен да разпределя играта на целия отбор в центъра.
Взаимозаменяемостта в халфовата линия на французите се допълва от Блес Матюиди. Той е твърд титуляр във френския шампион Пари Сен Жармен. Страхотната му физика ще осигури предимство на французите при битките на втория етаж, като и при статичните положения. Матюиди може да е и много комбинативен, като определено ще е много важна фигура за своя отбор. С опита си ще помага и плеймейкърът на Олимпик Марсилия Матийо Валубиена. Той на вярно ще трябва да запълва липсата на Рибери като основен организатор на действията в атака за своя тим. През този сезон той има записани 8 асистенции във френското първенство. В действие може да видим и живата легенда на френския Лил Рио Мавуба. Той е вече на 30 години, но опитът му на най-високо ниво определено може да влезе в действие.
Защитата
В тази зона французите разполагат с все доказани футболисти. Сериозно впечатление прави Елаким Мангала, който е звездата на португалския Порто. Със своята солидна физика той е истински терминатор в своето наказателно поле, като е способен да неутрализира всякакви опити за атаки чрез центрирания или високи топки. Изключително енергичен е, като може да помага и в действията на халфовете, отнемайки топката от противника и печелейки високите топки. Другата голяма звезда в отбрана е Рафаел Варан. Той е на едва 21 години, а вече много хора го определят като следващия най-добър защитник в света. През този сезон не му беше лесно да намери постоянно място в Реал Мадирд, но към края на сезона затвърди формата си и бе основен играч на тима. Двамата с Мангала биха могли да заформят страхотен тандем в централната защитна линия, който да е много труден за пробиване от противниковите нападатели. Сред младите надежди в отбрана е Люка Дин, който вече се налага в тима на Пари Сен Жармен. Вариант е и Мамаду Сако, който направи приличен сезон в Ливърпул и ще е във форма за Световното. Лидер в отбрана може да е и Лоран Кошчелни, който е основен бранител на Арсенал и знае как да подсигурява халфовете и да противодейства на нападателите,
Талантът на младите надежди ще се допълва от няколко по-опитни футболиста, утвърдили се в класни тимове. Десният бег ще бъде зает от Бакари Саня, който е един от лидерите на Арсенал през последните 7 години. Проблемът на футболистът е, че формата му е на приливи и отливи. Той може да прави страхотни мачове, но и да се дъни в критични моменти. Въпреки това е доста подвижен и може да е доста полезен и в офанзивен план. В съставът все още е и Патрис Евра. Левият бег на Манчестър Юнайтед бе сред най-добрите на своя пост, но годините вече започнаха да му се отразяват и формата му не е от най-блестящите. Въпреки това той е сред лидерите на френския отбор, като ще е важно да вдъхва сигурност в своите съотборници. Матьо Дебюши пък е един от основните играчи на Нюасъл, като вече е сред утвърдените френски национали.
На вратата ще бъде Уго Лорис, който е неизменен титуляр за Франция през последните години. Изявите му за Тотнъм са постоянни, като вече има опит на международни шампионати.
Треньорът
Дидие Дешан води французите през последните две години, като вече забърка доста конфликти съблекалнята. Той така и не можа да се разбере със Самир Насри, а освен него от групата за Бразилия извади и утвърденият Гаел Клиши. Все пак успя да сглоби конкурентноспособен отбор, който може да се представи добре на мондиала. Използва консервативна тактика с двама нападатели, приближени до халфовата линия, които трябва да действат по целия периметър на терена. Франция вероятно ще играе по защитно, опитвайки се да дебне на контраатаки, възползвайки се от стабилните си халфове.
Франция можеше да разполага с един от най-качествените отбори на този Мондиал, но поради стечение на обстоятелствата няма да разчита на своя пълен потенциал. Все пак отборът има много млади надежди, които могат да разцъфнат в Бразилия, подпомагани от няколко утвърдени ветерани. Франция може да се провали, а може и да триумфира. Всичко ще зависи от това колко здрава е сплавта между ветерани и млади таланти.
Холандия
Холандия разчита на колектив и тактическа дисциплина
Холандия е считана за най-великата футболна нация, която никога не е триумфирала на Световно първенство. Преди четири години „лалетата“ играха третия си финала за световната титла, който загубиха от Испания. Тогава обаче те разполагаха с изключителен състав от световни звезди, повечето от които се намираха в пика на кариерите си. Сега нещата са доста по-различни и повечето герои от ЮАР вече не играят в отбора, а тези, които са останали не са в най-върхова форма. В Бразилия холандците ще разчитат на много млади и сравнително неизвестни момчета, които ще трябва да запазят своята чест, заедно с по-опитните си съотборници. Отборът на Холандия далеч не е звезден, като ще разчита основно на здравия си колектив и тактическа дисциплина.
Нападението
Това е силната зона на холандците, в която играят доказани футболисти, които застанаха в основата на успеха на тима по африканските терени. Естествено голямата звезда в нападение е Роби Ван Перси, който през последните години се утвърди като един от най-добрите централни нападатели в света, два поредни сезона ставайки голмайстор на Английската висша лига. Последния сезон на неговия Манчестър Юнайтед обаче бе разочароващ, а самият Ван Перси бе измъчван от непрестанни контузии. Все пак когато можеше да играе по терена той отново показваше силния изяви и класа. Неговото изключително качество е това, че освен страхотен борец в противниковото наказателно поле и голмайстор, той е и много добър комбинатор, като може да помага на халфовете в организирането на нападенията. Много от холандските фенове обаче го критикуват за това, че никога не е успявал да се представи силно в международните шампионати, а в големите мачове сякаш се покрива. Сега е неговият последен шанс да се докаже на национално ниво, като е много важно дали ще намери силната си форма с течението на мондиала.
Вариант за върха на нападението е и Клаас Янс Хунтелаар. В началото на неговата кариера специалистите му предричаха триумфална кариера, в някой от европейските колоси. Опитите му за пробив в Реал Мадрид и Милан обаче се провалиха, като той намери себе си в германския Шалке 04, където от няколко години е основен голмайстор. През последния сезон той не игра чак толкова редовно, но все пак успя да отбележи 12 гола в Германия. За Холандия обаче винаги е бил постоянен, като успява да намери своята форма точно за големите мачове. Сериозен фактор ще е и присъствието на Дирк Кайт, който може да играе както по крилото, така и като лек нападател, зад централния. Силните му години в Ливърпул вече са минало, но все още поддържа добра форма в турския Фенрбахче, където е неизменен титуляр, а през последния сезон има 10 гола. Естествено неговите 33 години отнемат от динамиката и бързината в неговата игра, които го направиха звезда на времето. Въпреки това той е изключително опитен и може да поведе холандците в решителните моменти.
Останалите играчи са основно млади надежди, като впечатление прави 20-годишният Мемфис Лепай, който през последните години прави силно впечатление в отбора на ПСВ Айндховен, а по лявото крило може да е изключително остър и продуктивен. Холандците ще разчитат и на Жереми Ленс, който може да действа както по крилото, така и в центъра на атаката. Той правеше силни игри в холандското първенство, но имаше труден последен сезон в Динамо Киев, където играеше рядко и отбеляза само 3 гола.
Халфовата линия
Тук блести Ариен Робен, който към момента е най-голямата звезда в състава на Холандия. Той е експлозивно крило, разполагащо с прекрасна техника и скорост. Може да изостря играта в атака още с поемането на топката в своите крака, като стига да има малко празно пространство пред себе си, е способен да пробие цялата защитна линия на противника. Добрата физика му позволява и да се бори за високи топки в халфовата линия, както и да помага в защита. Робен бе основен фактор за доминацията в Европа на Байерн Мюнхен през последните години, като през последния сезон има отбелязани 11 гола в Германия и е човекът, на който холандицте възлагат най-голяма надежда.
Ключовият играч в центъра на холандците си остава Уесли Снайдер. Той бе една от големите звезди на мондиала в ЮАР, когато много хора го определяха като най-добрия плеймейкър в света. От тогава насам формата на Снайдер неизменно спада, като той трябваше да напусне Интер и да се присъедини към турския Галатасарай. В Турция той направи много силен последен сезон, като отбеляза 12 гола и даде 7 асистенции, напомняйки за силните си дни. Когато е във форма Снайдер може да върти играта на целия отбор. Той може да комбинира в центъра, да печели единоборства и да бъде моторът, организиращ цялостната игра на холандския тим. Важно е в каква форма се намира към този момент той и до колко мобилизиран ще е за мачовете в Бразилия.
Защитата ще подсигурява Найджъл де Йонг. Неговият Милан премина през много слаб сезон, но все пак той беше неизменен титуляр и един от лидерите на тима. Де Йонг е борбен и разполага с прилична техника, чрез която ще може да помага и в изграждането на цялостната игра. Зад нападателите ще може да действа и Джонатан де Гузман. За него далеч не може да се каже, че е някаква световна звезда, но все пак е основен играч за Суонзи, който се представя доста прилично в английския шампионат. Притежава прилични технически качества и може да е полезен при организирането на играта в нападение. Останалите халфове не са особено популярни и вероятно ще помагат от резервната скамейка. Жоржиньо Вийньлдум може да заема позициите по крилата и зад нападателя, като играе сравнително постоянно за ПСВ Айндховен. Жорди Класи пък е една от младите надежди на новото холандско поколение, като от още 18-годишен играе като твърд титуляр в холандското първенство. Сега е на 22 и една от звездите на Фейенорд, като е много добър в разиграванията в централната зона. Сериозни надежди може да бъдат възложени на Лирой Фер, който със солидния си ръст от 1.88 м може да е много солиден при печеленето на единоборства в центъра и подсигуряването на защитата. Той е полезен и при статични ситуации в нападение, като за своя Норич има 3 гола през сезона.
Защитата
Защитният вал е проблемната зона за холандците, като там те реално не разполагат с нито едно по-сериозно име. На десният бек ще се разчита на Пол Верхаег. 30-годишният бранител е титуляр за германския Аусбург и с опита си може да подсигурява крилата при нападение. В центъра на отбраната „лалетата“ ще разчитат на младата надежда Стефан де Врий, който е твърд титлуяр за Фейенорд, а с размерите си от 1.88 е полезен при подсигуряването на втория етаж.
Като звездата в задни позиции на холандския отбор може да бъде определен Рон Влаар, който е основен бранител на английския Астън Вила. Неговите 29 години пък му дават опитът, нужен за игра на най-високо ниво. На десния бек можем да видим Дарил Жанмаат, който прави силни игри за своя Феянорд. Алтернатива за тази зона е и Жоел Велтман, който е продукт на школата на Аякс и вече е твърдо налаган в състава на холандските шампиони. Полезен може и да е Дейли Блинд, който в Аякс играе на позициите на левия бек и дефанзивния халф. Това може и да го превърне в играча, който ще изнася топката в предни позиции и ще свързва защитата с халфовете.
На вратата ще пази вече утвърденият Тим Крул, който е неизменен титуляр в своя Нюкасъл и е стабилен при важните мачове.
Треньорът
Луис Ван Гаал е легенда в треньорската професия, като успя да спечели Шампионската лига с Аякс през 1995 г. Той положи и основите на фамозния Байерн Мюнхен, който доминира Европа през последните години, а след края на мондиала ще поеме Манчестър Юнайтед. Той е известен с това, че обича да налага млади футболисти в своите отбори и не е изненадващо, че за две години напълно подмлади холандския национален отбор. Ван Гаал обича прагматичният футбол, опрян на бързи разигравания в централната зона и остри атаки в празните пространства на противника. Рязкото подмладяване доста ограничи качеството холандския тим, но Ван Гаал е доказвал, че може да постига резултати с млади състави.
Холандия не е сред фаворитите на Мондиал 2014. Нейният отбор е съставен от доста млади и неопитни играчи, които ще бъдат подпомагания от застаряващи звезди, формата на повечето, от които не е от най-добрите. Все пак холандците имат солиден потенциал в нападение, а силната им колективна игра в задни линии може да им донесе добро представяне. При тях най-важно е качеството на колективната игра, като ако тя се получи, може и Холандия да напомни за силните си години.
Белгия
Белгийците са футболният феномен през последните няколко години
Белгия е феноменът на световния футбол през последните няколко години. Следвайки една изключително стройна програма за развитие на младите таланти, тази страна успя да произведе едни от най-силните футболисти в света. Страната все още помни четвъртото място от Мондиала през 1986 г., но сега разполага със селекция, която дори може да надмине това постижение. Много хора гледат на Белгия, като на скрития фаворит в Бразилия, а отборът от млади и изключително класни таланти може и да потвърди това.
Нападението
Голямата звезда в нападението на белгийците се казва Ромелу Лукаку. Нападателят е собственост на Челси, но през последните две години бе даван под наем на Уест Бромич и Евертън, където се утвърди като един от най-успешните реализатори в Английската висша лига. През последния сезон той успя да отбележи 15 гола, като много хора го определят като една по-млада версия на Дидие Дрогба. Лукаку е физически мощен и бърз, умеещ да се пласира и бори в наказателното поле, което го прави изключително качествен нападател.
Нападението на Белгия можеше да е наистина взривно, но тежката контузия на Кристиан Бентеке, извади голамйстора на Астън Въла от сметките за шампионата. Липсата му обаче може да бъде компенсирана от атакуващото крило Дрис Мертенс, което през този сезон блестя за италианския Наполи, отбелязвайки 11 гола. Той може да действа и като лек нападател, като ще подпомага Лукаку. Кевин Миралас също може да се похвали със силен сезон в Евертън, където като атакуващо крило отбеляза 8 гола, а и вече има изработено взаимодействие с Лукаку, с когото издърпаха „карамелите“ до петото място в Англия. В нападение белгийците могат да разчитат и на 19-годишния Дивок Ориги, който е една от младите надежди на френския Лил, където през този сезон игра сравнително редовно и има отбелязани вече 5 гола.
Халфовата линия
В средата на терена Белгия разполага със световна класа, която може не само да се мери, но и да победи най-силните отбори в света. Голямата звезда на този отбор се казва Еден Азар. Крилото на Челси има феноменални футболни качества, притежавайки комбинацията между бързина и техника. Той е полезен във всяка една фаза на играта. В нападение е способен съвсем сам да пробива противниковите отбрани. Азар е изключително комбинативен, като без проблем може да бъде използван като хибрид между плеймейкър и нападател. През този сезон има отбелязани 14 гола в Англия и бе обявен за футболист на сезона от феновете на Челси.
Диригентът на офанзивните действия на белгийците е Кевин Де Брюйн. Той направи солидно име в Германия, но през този сезон така и не можа да се наложи в Челси. В крайна сметка футболистът бе купен от Волфсбург, където много бързо си върна формата. През пролетта той има 3 гола и 6 асистенции, а умението му да разиграва и да разпределя действията на прекрасните халфове, които играят около него, го правят ключовата фигура в белгийския отбор. Зад нападателя може да действа и младата звезда на Манчестър Юнайтед Аднан Янузай. 19-годишното крило е определяно като следващата голяма звезда на английския гранд, като през този сезон има отбелязани 4 гола. Той е изключително бърз и поврътлив, а и има прекрасен поглед върху играта като цяло, което може да помогне в атакуващите действия на белгийците. В офанзивен план полезен ще бъде и Насер Чадли, който през този сезон се утвърди в отбора на Ливъпрул.
До скоро Маруан Фелайни беше голямата звезда на Белгия. В Евертън опорният халф се отличаваше с уменията си да покрива защитата и прекрасните комбинативни качества, които му позволяваха да играе като втори плеймейкър. Той обаче имаше много тежък сезон в Манчестър Юнайтед, където така и не успя да намери добрата си форма, а за капак го измъчваха и контузии. 26-годишният футболист игра рядко за клуба си, но много хора го определят като лидера в белгийския състав, като с опита си ще трябва да вдъхнови своите съотборници. Неговата слаба форма обаче може да бъде компенсирана от доброто състояние на Аксел Витсел, който е лидерът в халфовата линия на руския Зенит и може да върши мръсната работа в халфовата линия при единоборствата и отнемането на топката. Помощ с тази задача може да му окаже халфът на Порто Стивън Дефур. Халфовата линия се допълва от разиграващия халф на Тотнъм- Муса Дембеле. Той разпределя действията в халфовата линия на лондончани, като както може да помага в защита, така може и да влиза в ролята на втори плеймейкър. Това го прави и перфектният елемент, допълващ силния център на Белгия.
Защитата
Дефанзивният вал на белгийците се оглавява от Венсан Компани. Централният защитник е един от основните играчи на английския шампион Манчестър Сити, макар и през този сезон да не бе твърд титуляр. Въпреки това той има солиден опит, който определено може да помогне на неговите съотборници в националния отбор. Подобно е и положението с Томас Вермален, който през през последните години бе твърд титуляр за Арсенал, но през тази година трябваше да се примири със значително по-малко мачове. Той обаче си е наложено име и определено може да играе на големи форуми.
Като цяло точно защитата е несигурната зона за белгийците. На тази линия те имат доказани и звездни имена, които обаче не са направили най-бляскавите сезони за своите клубове. Такъв е и случаят с Даниел Ван Буйтен, който през този сезон игра в само 12 мача за Байерн Мюнхен, макар и до скоро да беше един от стълбовете на този отбор. Тоби Айдервелд получаваше шансове в своя първи сезон в Атлетико Мадрид, но изглежда, че плановете са той тепърва да бъде налаган там.
Вярно е, че футболистите в защитата на белгийците може и да не се намират в своята най-върхова форма, но всички те са утвърдени звезди, играещи в едни от най-големите клубове в Европа. Опитът и принципната им калса могат да са много сериозен фактор за Белгия, стига да си върнат кондицията до мачовете в Бразилия.
На вратата ще застане Тибо Куртоа, за който спокойно може да се каже, че през този сезон се утвърди като един от най-силните вратари в света. Той беше един от основните фактори, помогнали на Атлетико Мадрид да достигне финал на Шампионската лига и да спечели титлата на Испания. В някои мачове Куртоа буквално отчайваше противниковите нападатели с намесите си, като вече е твърде вероятно да премине в държащия правата му Челси. Неговата алтернатива пък се казва Симон Миноле, който е титулярният вратар на отбора на Ливърпул, който през този сезон за малко щеше да спечели титлата на Англия. Така, че на вратарският пост белгийците са се осигурили с неоспорима класа.
Треньорът
Марк Вилмотс не е сред утвърдените треньорски имена в Европа. През 2004 г. бе на чело на Шалке 04, но този период продължи само няколко месеца. Той е печелил титлата и купата на Белгия , но големите му постижения са именно с националния отбор. Вилмотс успя да сплоти младите белгийски звезди в един прекрасен колектив, който на базата на страст и тактическа дисциплина постига успех след успех. Неговите футболисти практикуват комбинативен футбол, насочен към атаката. Могат да владеят топката в дълги периоди от време, но чрез бързите си крила са изключително опасни на контратака, стига да им се оставят свободни пространства.
Белгия е млад отбор, разполагащ с изключително качествени футболисти, повечето от които са достигнали зенита на своите кариери. Отборът има известни проблеми с формата на играчите си в защита, които обаче са изключително доказани имена и определено ще отстояват имената си в Бразилия. В халфовата линия потенциалът на този отбор е безграничен, като той ще е неизвестната величина на този шампионат. Неизвестна, която е в състояние да опари доста от фаворитите, а защо не и да достигне до нечуван триумф.
Италия
Италианците разчитат на много опит и тактическа зрялост
Италия отива на Световното първенство в Бразилия без да е слагана сред големите фаворити. През последните години нивото на Серия А доста спадна, а италианските футболисти трудно намират място в по-изявените чуждестранни отбори. Всички обаче знаят старата максима, че италианците винаги хвърлят бомбата, когато са подценявани. Те разполагат с един доста опитен състав, който игра финал на последното Европейско първенство и определено би могъл да поднесе сензация в Бразилия.
Нападението
Звездата в атакуващ план за италианците се казва Марио Балотели. Нападателят на Милан несъмнено има прекрасни футболни качества, но прословутият му труден характер често му играе лоши шеги. Той има физическата мощ, нужна за да доминира в противниковото наказателно поле и скоростта, позволяваща му да пробива от дълбочина. Той обаче е изявен скандалджия, можещ лесно да си изкарва глупави картони, а формата му е на приливи и отливи. Това му спечели и неодобрението от феновете на Милан. Въпреки, че е водещ реализатор на отбора с отбелязани 14 гола през миналия сезон, Балотели често показваше несериозност спрямо тренировъчния процес и изпадаше в дълги периоди на голова суша. Все пак той е елементът, който е в състояние да измъква цели мачове за Италия, стига да е в правилните кондиция и настроение.
Големите си надежди италианците обаче възлагат на Чиро Имобилие. Нападателят направи фамозен сезон за своя Торино, ставайки голмайстор на Серия А със своите отбелязани 22 гола. Той е страхотен реализатор и истински хищник в наказателното поле на противника. Това го превърна в любимец на италианските фенове, които настояват да го виждат все по-често в редиците на своя национален отбор. Неговият съотборник в Торино Алесио Черчи пък може да направи нападението доста по-раздвижено. Той е лек нападател и обича да действа зад централния или по крилата. Изключително раздвижен и комбинативен е, като освен да вкарва, може да организира и цялостните офанзивни действия на своя отбор. През този сезон той има реализирани 13 гола и 8 асистенции. Тези му качества го правят изключително опасен от задни линии, а с него италианското нападение може да бъде изключително нестандартно. Естествено под знамената е извикан и доказаният боец Антонио Касано. 31-годишният футболист преоткри формата си в Парма, като през сезона вкара 12 гола и даде 8 асистенции. Титулярната му позиция е на лек нападател, но всъщност има заложени в себе си и много сериозни комбинативни качества, позволяващи му да действа и като плеймейкър. Опитът му пък може да се окаже безценен и да го превърне в абсолютния лидер на италианското нападение.
Халфовата линия
В центъра на терена действа абсолютният лидер и звездата на италианците Андреа Пирло. Пирло е олицетворение на думата плеймейкър, като е способен да върти цялостната игра на своя отбор и да направлява разиграванията в центъра на терена. Той е истинският мотор, задвижващ италианския отбор. Пирло обаче е вече на 35 години и му е доста по-трудно да поддържа постоянна форма. Въпреки това той продължава да е сърцето на италианския шампион Ювентус, като ще се опита последният му танц на толкова високо ниво да остане запомнен.
В центъра на терена италианците разполагат и с друга голяма звезда в лицето а Тиаго Мота. Той е един от лидерите на Пари Сен Жармен, като в центъра на терена може както подпомага на защитата, така и да е основна част в разиграванията на топката. Мота се намира в изключителна форма и със своите размери е способен да печели голяма част от въздушните единоборства в халфовата линия, а неговите 31 години му дават опит, правещ го ключова фигура в италианския състав. Сериозен фактор в ПСЖ е и Марко Верати, който може да върши мръсната работа в хлафовата линия с отнемането на топката, но и да подпомага нападението с пасове от дълбочина. Тази работа ще може да върши и Клаудио Маркизио, който продължава да е един от лидерите на италианския шампион Ювентус, а вече е и неизменна част от отбора на Италия, вдъхваща увереност в по-младите момчета. Той има и известна склонност към атаката, като е доста успешен при нападенията от задна линия. Добър е при организацията на атаките от втора линия и е един от най-комплексните играчи в италианския отбор.
Викната под знамената е и живата легенда на Рома Даниеле Де Роси. Неговият отбор направи фамозен последен сезон, а Роси продължава да е неговото сърце. Той е универсален войник, който подпомага защитата и покрива офанзивните футболисти при атакуващите действия. Той може и да е позагубил част от енергичността си, заради своите 30 години, но характерът и себераздаването му са все още способни да поведат италианските му съотборници. В помощ на нападателите от задни позиции ще може да действа Алберто Акуилани. Във Фиорентина той се изгради като халф с изключителен вкус към атаката, като през последния сезон отбеляза 6 гола в Серия А. Той има сериозна роля в националния отбор на Италия през последните години и определено ще знае как да защитава неговата чест по бразилските терени. По крилото опасен може да е Антонио Кандрева, който направи прекрасен сезон за своя Лацио, отбелязвайки 12 гола и 8 асистенции. Изключително остър и много комбинативен играч, който е способен сам да изостри атаката на своя отбор, стига да получи топката в краката си и малко празно пространство. Негова ще е задачата да пробива противниковия защитен вал и да форсира атаките на съотборниците си.
Защитата
Италианците винаги са били пословични с прословутите си умения в защитната игра, като в отбрана са събрали основно опитни футболисти, знаещи как да изнесат голям шампионат. Лидер на защитния вал си остава Джорджо Киелини. Железен защитник, изключително полезен при отнемането на топката от противниковите нападатели и умел в свързването на отбраната с халфовете. Вече спокойно можем да кажем, че има статут на жива легенда в Ювентус, където играе през последните 9 години. Всъщност италианската защита е съставена основно от играчи на „бианконерите“, плюс няколко попълнения. Така и на Киелини ще партнира 32-годишният Андреа Бардзали, с когото си спретнаха невероятно стабилен дует в Юве. Триото се допълва от Леонардо Бонучи, който вече си е неизменна част от италианският отбор.
На десният бек ще се подвизава Игнасио Абате, който е стабилен бранител, но разклатилата се форма на Милан през този сезон, сякаш се отрази и на него, като не се появява чак толкова редовно за „росонерите“. Все пак той е опитен боец и ще трябва да си възвръща формата в Бразилия. Повикан е и младият му съотборник от Милан Матиа Ди Шильо, който даде сериозни надежди с игрите си през сезона и вече много хора го виждат като следващия голям италиански бранител. Като алтернатива в отбрана италианците ще могат да разчитат на Габриел Пелета, който е стабилен за своята Парма, но има навика да си изкарва леки картони. Въпреки това има опитът, позволяващ му да поеме отговорност по всяко време.
На вратата ще застане вечния Джанлуиджи Буфон, който е един от най-добрите вратари в историята на футбола и легенда на своя Ювентус. Той има и опита и уменията да заключва вратата на своя отбор и да дава невероятно спокойствие на бранителите пред себе си.
Треньорът
Чезаре Прандели има сериозен опит в италианското първенство, където обаче не може да се похвали с големи триумфи. Въпреки това той бе човекът, който наложи Фиорентина като един от солидните фактор в Серия А. На чело на Италия абсолютно надхвърля очакванията, като вече достигна до финал на последното Европейско първенство. Изключително добър тактик, който е способен да изненада своя противник по всяко време и да намери начин да победи всеки от големите фаворити.
Италия спази традицията и за Световното първенство събра най-вече много опитни футболисти, които знаят как да се борят на толкова голям форум. Към тях има и няколко новопоявили се звезди, на които ще се разчита да предадат нов ентусиазъм на тима. Италия ще разчита на своя опит и изключителна тактическа подготовка, опитвайки се да надхвърли очакванията за себе си и отново да триумфира, когато това не се очаква от нея. Тимът вече има четири световни титли, като едва ли би имал нещо против да изравни рекорда на Бразилия, точно на нейната територия.
Източник: http://www.fakti.bg
Последна промяна Flash на 11 Юни 2014, 17:57, променена общо 6 пъти
http://www.misterika.blogspot.bg - "Архивите на една друга реалност" - Паранормалният блог на България
На завоя заляга, конете яко напряга, задницата бяга - към мантинелата посяга...
Пол Уокър: 1973 - ∞
На завоя заляга, конете яко напряга, задницата бяга - към мантинелата посяга...
Пол Уокър: 1973 - ∞
- niki_future
- кандидат ентусиаст
-
- Мнения: 171
- Регистриран на: 21.08.2012
- Местоположение: Враца
- Пол: Мъж
- Кара: BMW e46 320d Touring 150 к.с.
- Мечтае да кара: Самолет
Re: Световно първенство по футбол - Бразилия 2014
от niki_future » 27 Май 2014, 16:49
Аз си мисля за четвъртфинал.
- bmw maniqk ivo bmw
- старши ентусиаст
-
- Мнения: 2757
- Регистриран на: 17.11.2003
- Местоположение: София
- Пол: Мъж
- Мечтае да кара: Е30 М3, E46 M3, E92 M3, E92 325i
Re: Световно първенство по футбол - Бразилия 2014
от bmw maniqk ivo bmw » 27 Май 2014, 16:59
Аз мисля че Бразилия ще са шампион. 
- niki_future
- кандидат ентусиаст
-
- Мнения: 171
- Регистриран на: 21.08.2012
- Местоположение: Враца
- Пол: Мъж
- Кара: BMW e46 320d Touring 150 к.с.
- Мечтае да кара: Самолет
Re: Световно първенство по футбол - Бразилия 2014
от niki_future » 27 Май 2014, 17:07
Е то това 95 % ясно
- Binev_OuT
- младши ентусиаст
-
- Мнения: 754
- Регистриран на: 15.02.2007
- Местоположение: Габрово
- Пол: Мъж
- Кара: E36 323i Touring
- Мечтае да кара: някакво М
Re: Световно първенство по футбол - Бразилия 2014
от Binev_OuT » 27 Май 2014, 18:38
Моят фаворит е Бразилия!От 98-ма викам само за тях на световни първенства.От тогава пък не търпя французите
И се надявам изненадата на това световно да е Англия.
Не мога да си обясня как страната с най-силното първенство не е прескачала 1/4 финал от 90г.
И се надявам изненадата на това световно да е Англия.
Не мога да си обясня как страната с най-силното първенство не е прескачала 1/4 финал от 90г.
- alozavar
- Потребител
-
- Мнения: 31
- Регистриран на: 10.01.2011
- Местоположение: София
- Пол: Мъж
- Кара: F31
Re: Световно първенство по футбол - Бразилия 2014
от alozavar » 27 Май 2014, 18:45
Binev_OuT написа:Моят фаворит е Бразилия!От 98-ма викам само за тях на световни първенства.От тогава пък не търпя французите
И се надявам изненадата на това световно да е Англия.
Не мога да си обясня как страната с най-силното първенство не е прескачала 1/4 финал от 90г.
Чужденци, може би?
Иначе, освен фаворитите, не отписвайте Белгия, съставът им е тупалка! 
- sambeto
- ентусиаст
-
- Мнения: 1422
- Регистриран на: 18.12.2006
- Местоположение: Варна/Враца/Селановци
- Пол: Мъж
- Кара: Е65 745d
- Мечтае да кара: Мотор с Кош!
- Детайли за колата: Огин!
Re: Световно първенство по футбол - Бразилия 2014
от sambeto » 27 Май 2014, 20:00
Аз гласувах за Германия,имат балансиран състав според мене с много добри играчи на всеки пост.
След Роналдо бразилците май нямат читав централен нападетел...тоя Фред е такава комедия
След Роналдо бразилците май нямат читав централен нападетел...тоя Фред е такава комедия
- TNT
- младши ентусиаст
-
- Мнения: 301
- Регистриран на: 30.04.2008
- Местоположение: София
- Пол: Мъж
- Мечтае да кара: 911
Re: Световно първенство по футбол - Бразилия 2014
от TNT » 27 Май 2014, 21:00
Германия, Испания, Аржентина 
Бразилците според мен ще ги отпука първия по-силен отбор Това не е поколението с Роналдо, Ривалдо, Роналдиньо, Карлош и т.н.
Бразилците според мен ще ги отпука първия по-силен отбор Това не е поколението с Роналдо, Ривалдо, Роналдиньо, Карлош и т.н.
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани
Последни теми
Facebook
