Най-сконфузните ситуации, в които сме попадали.
Модератор: Общи модератори
- Maxmadness
- ентусиаст
-
- Мнения: 1151
- Регистриран на: 15.03.2010
- Местоположение: Sofia
- Пол: Мъж
- Кара: E46 320Cd. `04 Kawasaki z1000 `11
Re: Най-сконфузните ситуации, в които сме попадали.
skipper написа::OT: Момчета, тази тема ме пръсна от смяхОсобено "кафевите" истории
Много брутални истории има наистина

"The Lion does not need the whole world to fear him, only those nearest where he roams"
A.J DARKHOLME
A.J DARKHOLME
- enerdjy
- кандидат ентусиаст
-
- Мнения: 112
- Регистриран на: 19.02.2012
- Местоположение: Пловдив
- Пол: Мъж
- Кара: F10 535d
- Мечтае да кара: F90 M5
Re: Най-сконфузните ситуации, в които сме попадали.
Вчера изчетох цялата тема и днес само истории за лайна ми разправят колегите от работата...някво съвпадение ще да е



"If one day speed kills me don't cry because i was smiling" - Paul Walker
- barty
- старши ентусиаст
-
- Мнения: 1975
- Регистриран на: 19.03.2007
- Местоположение: София
- Пол: Мъж
- Кара: т му се стари БМВ-та
- Мечтае да кара: R6 turbo на задно и ръчни скорости
- Детайли за колата: отново с чарджър
Re: Най-сконфузните ситуации, в които сме попадали.
Да беха една и две
Една футболна: преди години работех като Рум сървиз в един елитен столичен хотел. По едно време звъни телефона, гледам пише стая Х, г-н Берба, вдигам на английски:
- Гуд ивнинг мистър Берба, уот кен ай до фор ю?
- Ай уд ляик....
Целият разговор на инглиш
Нося поръчката, чукам на вратата, деликатно се отваря и аз не пропускам стихотворението:
- Хелоу м-р Берба... иииии в тоя момент виждам че е Митко Бербатов с неква мадама...ужас, през цялото време говориме на инглиш и си мисля че Берба и някои си Берба, а той наш Бербатов
А преди това пък имах случка със Стоичков:
Цял ден бех на смяна, идва шефа / голям тъпак / и вика "Иване, на теб имам доверие, имаме VIP гост, иска добро обслужване, ти си човека".
Висях часове наред в VIP апартамента и чакам някой да се появи, по едно време почнах да си псувам:
- Къде сте бе дееба вашата мама...
А отзад чувам:
- Кво стаа пич?
Гледам Стоичков се хили

Една футболна: преди години работех като Рум сървиз в един елитен столичен хотел. По едно време звъни телефона, гледам пише стая Х, г-н Берба, вдигам на английски:
- Гуд ивнинг мистър Берба, уот кен ай до фор ю?
- Ай уд ляик....
Целият разговор на инглиш

Нося поръчката, чукам на вратата, деликатно се отваря и аз не пропускам стихотворението:
- Хелоу м-р Берба... иииии в тоя момент виждам че е Митко Бербатов с неква мадама...ужас, през цялото време говориме на инглиш и си мисля че Берба и някои си Берба, а той наш Бербатов

А преди това пък имах случка със Стоичков:
Цял ден бех на смяна, идва шефа / голям тъпак / и вика "Иване, на теб имам доверие, имаме VIP гост, иска добро обслужване, ти си човека".
Висях часове наред в VIP апартамента и чакам някой да се появи, по едно време почнах да си псувам:
- Къде сте бе дееба вашата мама...

А отзад чувам:
- Кво стаа пич?
Гледам Стоичков се хили


- drago_pavlov
- младши ентусиаст
-
- Мнения: 294
- Регистриран на: 21.05.2009
- Местоположение: навсякъде
- Кара: както може
- Мечтае да кара: както не може...
- Детайли за колата: от миналия век
Re: Най-сконфузните ситуации, в които сме попадали.
Не беше сконфузна, а комична...
В петък се връщаме от Турция с колеги и единия спира в някакво село около Първомай, да си купи домати, плодове и т.н. от някаква крайпътна сергия, на която бил редовен клиент.
Спираме, той започва да поръчва и каката го съветва: "Розовия ми домат е много хубав. Крушата ми е еди каква си." Говори си на пазарски жаргон в единствено число.
Накрая колегата (турчин) иска сини сливи, при което жената отговаря: "Ааа, сливата ми е много мека, не е за теб. На теб такава слива не мога да ти продам, ти си ми редовен клиент."
Той не реагира, но аз избухнах в див смях, при което и двата ме гледаха като полезно изкопаемо - за нея репликата е нормална в средата и, а той не знае жаргона...
В петък се връщаме от Турция с колеги и единия спира в някакво село около Първомай, да си купи домати, плодове и т.н. от някаква крайпътна сергия, на която бил редовен клиент.
Спираме, той започва да поръчва и каката го съветва: "Розовия ми домат е много хубав. Крушата ми е еди каква си." Говори си на пазарски жаргон в единствено число.
Накрая колегата (турчин) иска сини сливи, при което жената отговаря: "Ааа, сливата ми е много мека, не е за теб. На теб такава слива не мога да ти продам, ти си ми редовен клиент."



Той не реагира, но аз избухнах в див смях, при което и двата ме гледаха като полезно изкопаемо - за нея репликата е нормална в средата и, а той не знае жаргона...
I kill a communist for fun, but for a green card... I'm gonna carve him up real nice.
- The7omahawk
- младши ентусиаст
-
- Мнения: 360
- Регистриран на: 10.07.2007
- Местоположение: София
- Пол: Мъж
- Кара: Z3 Roadster 2.8
- Мечтае да кара: едно да беше...
Re: Най-сконфузните ситуации, в които сме попадали.
Хахах, една случка от скоро с най-добрия ми приятел
Един познат закъсал извън София за бензин, звъни за помощ, вечер към 9. Паля колата, пълня една туба и веднага тръгвам, като моя приятел е с мен. Обаче - подбалканския, лятна прохладна вечер - гюрука свален, музичката усилена и така - кеф
По едно време моя приятел ми казва, че нещо му е студено на врата и ще си сложи шала ми за мацки ( а каква е историята - в колата си държа едно розово фишу, което давам на момичетата "да не им се разроши косата или настине гърлото" като се возят при мен
) . Слага го пича, розов е, не му тича - ама кой пък ще ни види
Пристигаме, пълниме бензин на колегата, прибираме се живи и здрави. Моя човек обаче забравя шала на врата си, а аз изобщо не забелязвам, че още го носи. Качва се у тях, отваря вратата и майка му просто го вижда и със смъртоносен поглед го пронизва и пита "Какво е това?" .. Отговорът "Шала на Томи" не ми помага особено, когато на следващия ден отивам до тях нещо, майка му ме вижда, дава ми шала и казва "това май е твое..." Жената е пич, ама пак брах срам

Един познат закъсал извън София за бензин, звъни за помощ, вечер към 9. Паля колата, пълня една туба и веднага тръгвам, като моя приятел е с мен. Обаче - подбалканския, лятна прохладна вечер - гюрука свален, музичката усилена и така - кеф



Пристигаме, пълниме бензин на колегата, прибираме се живи и здрави. Моя човек обаче забравя шала на врата си, а аз изобщо не забелязвам, че още го носи. Качва се у тях, отваря вратата и майка му просто го вижда и със смъртоносен поглед го пронизва и пита "Какво е това?" .. Отговорът "Шала на Томи" не ми помага особено, когато на следващия ден отивам до тях нещо, майка му ме вижда, дава ми шала и казва "това май е твое..." Жената е пич, ама пак брах срам

- toncho83
- младши ентусиаст
-
- Мнения: 582
- Регистриран на: 25.11.2007
- Пол: Мъж
- Кара: и БМВ кара
- Мечтае да кара: по А-8
Re: Най-сконфузните ситуации, в които сме попадали.
Интересна случка от преди малко….
Малко предистория.Всеки работен ден по-едно и също време (12:00 ч.) се срещаме с приятел да обядваме.По стечение на обстоятелствата той минава да ме взима с черно БМВ (е92) като отиваме да обядваме в едно ресторантче в зоната на “Новотела” (гр.Пловдив).Като се наобядваме,паркираме колата в някоя уличка наблизо,по възможност да е на сянка и да има от къде да си вземем кафе и правим кратък лаф-моабет(в рамките на обедната почивка).Случи се така,че от порядъка на 2-3 седмици спираме на едно и също място (пред малко магазинче за кафе),което се оказа много удобно за лека следобедна “разлайка”.Кеф ни кафе,кеф ни фрешче….и си седим в колата “на айляк”
Днес,верни на традицията си хапнахме и отбихме за дежурния лаф в колата.Десет минути по-късно с бясна скорост минава покрай нас патрулка,след което набива спирачки като на филм (доколкото в тия еднопосочни улички може да се кара бързо) и спира на две коли след нас перпендикулярно на движението.От нея изскачат четирима полицаи (черни очила,накичени със станциите му,пистолетите му,фенери,колани и к’вото може още да се окичи на колана един полицай) и се запътват бягайки към нас.Двама се втурват към вратите,другите отпред и отзад на колата и застават като паметници.Поскаха ни документи за проверка и последваха глупави въпроси-какво правим тук и къде живеем?!Пожелаха да се отвори багажника….Отворихме-празен....
Попитахме какви са тия циркове и какво е това отношение?Някакво престъпление ли сме извършили?(цялата улица от продавачки на магазини и малки офиси бяха излезли навън да не изпуснат клюкарнята).От полицаят получихме още една торба глупави и несвързани въпроси.Има ме ли повод да се притесняваме?Що спираме на това място?(придружено от криви сури,набръчкани физиономии и сменящи се от полу-опулени на мигащо затворени очи)
След като ме попитаха пет-пъти моя ли е колата (не отговорих),а аз очевидно стоях на пасажерското място,взеха документите и двама от тях се запътиха към патрулката.Другите двама останаха да стърчат като сополи,съответно отпред и отзад на колата.
По едно време повикаха най-младият от тях и му казаха нещо.Момчето дойде с документите ни в ръка,свали си черните очила (за разлика от колегите си на колана имаше окичен само малък халваджийски тефтер и белезници) и ни каза,че само ще ни запише,че са ни проверявали.Започна да ни се извинява за държанието на колегите си….Попитах го за причината на цялата тая простащина и той обясни ,че имало будни граждани,които били ни забелязали и се притеснили,защото имало скъпи магазини и вещи във квартала…..
Та си размишлявам аз по случката....Обадил се някой си без работа,вкарал си филма в главата,че сме някакви гамени и крадци и звъннал та си изповядал “тъпнята” на 112.Ония предали сигнала на патрула и те идват с едничката мисъл(може да няма място за друга
),че сме виновни за нещо и идват с псевдо-телата си и газирани от пяна,скоростно бълващи усти,нахъсани от селяндурски глад за слава и проява...
Де да знам,все си мисля,че можеше и да е по-културно проверяването.Моят познат много се засегна от цялата тая показност и излагане (на мен ми е все тая).Толкова се ядоса,че иска утре да се съберем 4-5 коли и някви нашарени (татуирани) пичове да повикаме ,да си спрем и да правим мохабет пред колите..
Малко предистория.Всеки работен ден по-едно и също време (12:00 ч.) се срещаме с приятел да обядваме.По стечение на обстоятелствата той минава да ме взима с черно БМВ (е92) като отиваме да обядваме в едно ресторантче в зоната на “Новотела” (гр.Пловдив).Като се наобядваме,паркираме колата в някоя уличка наблизо,по възможност да е на сянка и да има от къде да си вземем кафе и правим кратък лаф-моабет(в рамките на обедната почивка).Случи се така,че от порядъка на 2-3 седмици спираме на едно и също място (пред малко магазинче за кафе),което се оказа много удобно за лека следобедна “разлайка”.Кеф ни кафе,кеф ни фрешче….и си седим в колата “на айляк”
Днес,верни на традицията си хапнахме и отбихме за дежурния лаф в колата.Десет минути по-късно с бясна скорост минава покрай нас патрулка,след което набива спирачки като на филм (доколкото в тия еднопосочни улички може да се кара бързо) и спира на две коли след нас перпендикулярно на движението.От нея изскачат четирима полицаи (черни очила,накичени със станциите му,пистолетите му,фенери,колани и к’вото може още да се окичи на колана един полицай) и се запътват бягайки към нас.Двама се втурват към вратите,другите отпред и отзад на колата и застават като паметници.Поскаха ни документи за проверка и последваха глупави въпроси-какво правим тук и къде живеем?!Пожелаха да се отвори багажника….Отворихме-празен....
Попитахме какви са тия циркове и какво е това отношение?Някакво престъпление ли сме извършили?(цялата улица от продавачки на магазини и малки офиси бяха излезли навън да не изпуснат клюкарнята).От полицаят получихме още една торба глупави и несвързани въпроси.Има ме ли повод да се притесняваме?Що спираме на това място?(придружено от криви сури,набръчкани физиономии и сменящи се от полу-опулени на мигащо затворени очи)
След като ме попитаха пет-пъти моя ли е колата (не отговорих),а аз очевидно стоях на пасажерското място,взеха документите и двама от тях се запътиха към патрулката.Другите двама останаха да стърчат като сополи,съответно отпред и отзад на колата.
По едно време повикаха най-младият от тях и му казаха нещо.Момчето дойде с документите ни в ръка,свали си черните очила (за разлика от колегите си на колана имаше окичен само малък халваджийски тефтер и белезници) и ни каза,че само ще ни запише,че са ни проверявали.Започна да ни се извинява за държанието на колегите си….Попитах го за причината на цялата тая простащина и той обясни ,че имало будни граждани,които били ни забелязали и се притеснили,защото имало скъпи магазини и вещи във квартала…..
Та си размишлявам аз по случката....Обадил се някой си без работа,вкарал си филма в главата,че сме някакви гамени и крадци и звъннал та си изповядал “тъпнята” на 112.Ония предали сигнала на патрула и те идват с едничката мисъл(може да няма място за друга

Де да знам,все си мисля,че можеше и да е по-културно проверяването.Моят познат много се засегна от цялата тая показност и излагане (на мен ми е все тая).Толкова се ядоса,че иска утре да се съберем 4-5 коли и някви нашарени (татуирани) пичове да повикаме ,да си спрем и да правим мохабет пред колите..
- m.dimitrov1992
- младши ентусиаст
-
- Мнения: 482
- Регистриран на: 13.10.2011
- Местоположение: Перник
- Пол: Мъж
- Кара: е36 328/е46 330i/e46325i/е91 330xd+
Re: Най-сконфузните ситуации, в които сме попадали.
Отивам с 2-ма приятели на казино да си пробваме късмета с по 20лв
(или поне така си мислехме
)Аз набивам мойте 20 и след това всичко което имам в мен, другият и той по джанти
Буквално нямахме 1 стотика и 2-мата. А третият взе ,че хвана мистерията
около 300 кинта беше. И хайде ще ходиме да черпи за печалбата. Това стана около 10:30 вечерта.
Отиваме в едно кафе и почваме да пиеме бири
. Стана 11:30 и пича с печалбата каза: "отивам да си купя нещо за ядене и се връщам и си тръгваме" И излезе от заведението. Няма и 2 мин след като излезе и идва сервитьорката и казва:" смяната ми свършва ако може да ми платите" И седи и чака, а ние гледаме
тъпо щото нямаме една стотинка
Почнахме да заекваме и 2-мата и накрая срам не срам, и казах да зачака 10 мин .А тя изпуфтя и си отиде
Нашият човек дойде след 5 мин и си платихме, ама умряхме от срам




Отиваме в едно кафе и почваме да пиеме бири




Нашият човек дойде след 5 мин и си платихме, ама умряхме от срам

- bum_bum
- старши ентусиаст
-
- Мнения: 12076
- Регистриран на: 22.07.2003
- Местоположение: София
- Пол: Мъж
- Кара: турбо бмв
Re: Най-сконфузните ситуации, в които сме попадали.
Оня ден във Фантастико една кака с коремче се нарежда след мен на опашката и аз си вдигам нещата от лентата и и викам "минете пред мен"..
И тая като се обиди и разфуча.. кво съм виновен аз, че е баси гюбрето с търбух като пингвин и я помислих за бременна.

И тая като се обиди и разфуча.. кво съм виновен аз, че е баси гюбрето с търбух като пингвин и я помислих за бременна.

- randity
- Photographer
-
- Мнения: 726
- Регистриран на: 18.02.2010
- Местоположение: Крайните квартали на столицата
- Пол: Мъж
- Кара: му се нещо старо
Re: Най-сконфузните ситуации, в които сме попадали.
Аз така, преди години, на един приятел майка му, за 2 години, 2 братчета му роди. И един ден сме излезнали и аз виждам майка му в делечината с двамата малчовци и му казвам:
-А бе, май още едно ще идва?
А той се обърна към мене и ми каза жално
-Ми тя майка ми не е бременна.
Ейй, потънах в земята, пък тя жената преди месец родила последното и още не е върнала формата
Или като да викаш по някой на улицата в продължение на 200-300м., накрая да се обърне и да се окаже, че не е твоя човек
-А бе, май още едно ще идва?
А той се обърна към мене и ми каза жално
-Ми тя майка ми не е бременна.
Ейй, потънах в земята, пък тя жената преди месец родила последното и още не е върнала формата

Или като да викаш по някой на улицата в продължение на 200-300м., накрая да се обърне и да се окаже, че не е твоя човек

.. и отново се замислих „Божее, какви автомобили са правени през миналия век. Сега всичко е пластмаса n-то качество."..


- Vantage
- Потребител
-
- Мнения: 14
- Регистриран на: 17.05.2010
- Местоположение: Плевен
- Пол: Мъж
- Кара: ..
- Мечтае да кара: M, M, M, M.....
Re: Най-сконфузните ситуации, в които сме попадали.
Темата е...
Сконфузни ситуации много, но в момента се сещам само за една-едве...
Ситуация 1.
Няма да изпадам в подробности...просто си представете тоалетна на оживено обществено място. Но вратата на тоалетната е точно на ъгъл- изкачаш пред вратата без никаква видимост и незнаеш дали и някой друг се е засилил към нея от другата страна за влизане.. Усещам, че мехурът ми е пълен и се насочвам с бърза крачка към свещеното място. Изскачам рязко точно пред вратата на тоалетната и едва ли не се сблъсквам с друг на зор, който е имал същите намерения- мъж на около 40-45 години, който след като ме видя така неочаквано, подскочи и явно изненадата и стряскането прекъснаха стискането му и му изиграха много лоша шега....станах свидетел как светло бежавите му панталони потъмняват отпред бързо-бързо. Погледът му излъчваше едновременно облекчение и срам. Гледах "умно" няколко секунди и успях само да смотолевя едно "съжалявам"...и си влязох в тоалетната..и без това на него вече не му трябваше.
Ситуация 2.
Студентските години...на гости съм на приятелката ми(учихме в различни градове). По незнайни причини...вече не помня зашо, спя сам в хола, към който има и обособен малък кухненски бокс на другия край на голямата стая. Та спя си аз сладко-сладко, без да имам ни най-малката идея, че в кухничката са седнали да пият кафе 5 момичета- двете съкрартирантки на моята и техни приятелки. По едно време си отварям очите и усещам, че ми се пикае адски..знаете как е сутрин. Пък и знаете какво става долу при ставане от сън..
Ставам и без грам да мисля(все още спя) гордо се запътвам към банята само по боксерки. Минавам покрай пълната маса и любезно казвам "Добро утро, момичета" . Виждам някакви ококорени погледи и чувам от едната девойка "оо, добро е, добро е..." и невъзмутимо продължавам към банята. Вече мозъка ми започва малко по малко да работи и след като се видях на голямото огледало в коридора се усетих какво става....показах на госпожиците голямата шатра... 

Сконфузни ситуации много, но в момента се сещам само за една-едве...
Ситуация 1.
Няма да изпадам в подробности...просто си представете тоалетна на оживено обществено място. Но вратата на тоалетната е точно на ъгъл- изкачаш пред вратата без никаква видимост и незнаеш дали и някой друг се е засилил към нея от другата страна за влизане.. Усещам, че мехурът ми е пълен и се насочвам с бърза крачка към свещеното място. Изскачам рязко точно пред вратата на тоалетната и едва ли не се сблъсквам с друг на зор, който е имал същите намерения- мъж на около 40-45 години, който след като ме видя така неочаквано, подскочи и явно изненадата и стряскането прекъснаха стискането му и му изиграха много лоша шега....станах свидетел как светло бежавите му панталони потъмняват отпред бързо-бързо. Погледът му излъчваше едновременно облекчение и срам. Гледах "умно" няколко секунди и успях само да смотолевя едно "съжалявам"...и си влязох в тоалетната..и без това на него вече не му трябваше.

Ситуация 2.
Студентските години...на гости съм на приятелката ми(учихме в различни градове). По незнайни причини...вече не помня зашо, спя сам в хола, към който има и обособен малък кухненски бокс на другия край на голямата стая. Та спя си аз сладко-сладко, без да имам ни най-малката идея, че в кухничката са седнали да пият кафе 5 момичета- двете съкрартирантки на моята и техни приятелки. По едно време си отварям очите и усещам, че ми се пикае адски..знаете как е сутрин. Пък и знаете какво става долу при ставане от сън..


...there is no replacement for displacement...
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани