Кое е по-важно: да бъдеш или да имаш?

[rve]

За мен парите са средство, а не цел. Средство да си обезпеча това, което ми носи удовлетворение. Не ми трабва кой знае колко.

Пример 1. Този май имах точно 2 почивни дни. Единият беше на 5-ти, другият на 17-ти. На първия раздадох яко газ до Сопот по подбалканския, направих един релаксиращ полет с парапланера и отидох на Събор. На втория станах рано, качих се с колата до Огоя (Софийския балкан) от там час и нещо пеша до един пълен пущинак, където с група ентусиасти направихме чешма в един много безводен район. И това е един студ и кал до уши. Трудно мога да опиша колко гот ми беше вътрешно в края на деня.
Пример 2. 2012г триседмичната си отпуска прекарах по билото на Стара планина от единия до другия й край. Първите 5 дни сам, следващите 15 с още един човек. Още мен питат как съм могъл да мина Ком-Емине пеша вместо 3 седмици да обикалям с М3-ката чалготеките по морето Такива oбикновено ги пращам де четат малко тук, само дето четенето обикновено не им е най-силната страна.
Пример 3. Преди 2 седмици направих първия си по-голям прелет с парапланера - от Сопот до Христо Даново, към 15км. След излитането от лифтената станция малко под 1500м н.в. се набрах в термиката до 2100м н.в. и се пуснах по вятъра. В следващата термика гледам на около 30м под мен орел, ама истински, не от тия по Дискавъри. Орлето също си върти термиката, защо да се мори и да маха с крила и аз почнах да "преписвам". Т.е. гледам да я въртя с неговия радиус завоя и както и очаквах се центрирах в термиката перфектно. Орлето ме видя, но хич не се трогна, те са свикнали с чаршафните авиатори и просто ме гледаше. Взе да ме настига и като наближи и беше все още под мен забелязах, че има по една пластмасова скоба отгоре на всяко крило. Беше маркирано и следено. По-късно прочетох, че няколко много редки белоглави орела са пуснати в Национален парк Централен балкан и аз се оказа, че летях крило в крило с един от тях. Е те това усещане няма пари или каквото и да е материално нещо на света, които да могат да ми го дадат.

Просто гледам да трупам повече такива примери. За сега върви добре

[TNT Профил]

И потвърждаваш по-горе написаното, че за тези неща почва да се мисли след като си купиш М3

Всеки човек го правят щастлив различни неща. Отидете в някое село, позапознайте се с местното население и ще разберете, че 90% от хората се радват най-много да заколят агне/прасе и да се напият с ракия А пък, ако е на събора - още по-добре

Аз лично искам М3, като на колегата от горния пост и собствен бизнес, макар и малък да е като за начало. Мечта ми е да си имам ресторант Всичко друго, което ме прави щастлив, не е от материално естество. Но трябва да има някаква златна среда. За мен е невъзможно да си щастлив, ако само "имаш" или само "бъдеш".

[P1tbuL Профил]

Този термин "дауншифтинг" е измислен от преуспели хора, страхуващи се от масова конкуренция.
Всеки живее свой собствен живот, но не точно. Дните ни се диктуват от света, нашите деяния често са против волята ни, както и често налагаме ограничения на помислите си. Това е породено от два фактора: глобалното развитие и израстване (под въпрос е дали не е генерална печалба за една фамилия просто) и стремежа към печалба (което носи свобода). Обаче второто отново е малко тривиално, защото свободата не е материална, за да си я купиш с пари, но пък ако си добре финансово подплатен/на може да си купиш неща, които да те карат да се чувстваш свободен/на. И какво излиза: няма отговор на въпроса от темата! Всеки може да бъде щастлив, но всеки определя сам за себе си какво го прави щастлив и какво му е нужно, за да го постигне.
Аз съм предпочел да се стремя към финансова стабилност, защото "дауншифтинга" гарантирано не е моя път в живота. Следвайки подобно нещо и живеейки "спокойно" в безпаричие би ме подлудило до критични граници. Аз мисля, че всички трябва да наблегнем на това да помагаме с каквото можем на искащите да се развиват. И както каза колегата Хаос по- горе: давайте, за да получите

[acer Профил]

Най-добрият вариант е да имаш като бъдеш т.е ако работиш това дето обичаш, все едно не работиш, всичко ти идва отвътре и го правиш с удоволствие.. аз лично от малък знаех 100% какво няма да съм и имах точно 2 колебания, пробвах ги и 2-те и намерих кое ми хареса повече, т.е открих себе си и съм доста щаслив.. ако ще и милиарди да ми дават, не бих се захванал с друго. Ако някой го правят щаслив само парите, то има нещо сбъркано в него

А относно очаквания на обществото, до едно време работиш за парите, после за името си, искаш да постигнеш нещо и да знаеш че като умреш няма да си Г-н Никой, а си постигнал и оставил нещо след себе си. Лично не виждам смисъл да живееш "натурално" като абориген сред природата, безцелно, има с толкова неща които човек може да помогне на другите.. и не говоря само като хуманитарна помощ, а в много аспекти, дори ако ще да погледнем един по-глобален аспект, че тепърва много неща се откриват и ще се откриват, как е устроена вселената, планетата ни, ние, нови източници на енергия, генетика, опазване на околната среда, световният глад и други. Мисля че единственият начин човек да се чувства наистина щаслив е да е полезен и да помага на околните, но това става по развитите страни, не тука дето сме 9-та глуха.

[ogata Профил]

По-тъпа и хипарска статия не бях чел скоро

Май ще се окаже най-хубаво да ИМАШ.
Като ИМАШ, можеш да БЪДЕШ в m3 и да си го дауншифтваш него

[steeN Профил]

...

покрива се с моето виждане за нещата.

[ryan83 Профил]

В сегашния свят парите дават свобода. Свобода да изразяваш себе си, така както обществото те е програмирало. А то те програмира от самото ти раждане. Какво да харесваш, какво е хубаво.
Ако успееш да надскочиш тези окови, можеш да бъдеш себе си, щастлив от привидно глупави неща.

Парите правят щастието в света около нас.
Но те не правят щастието в света вътре в нас.

Златната среда е да даваш от това, което имаш - съвет, пари, помощ. Колкото повече даваш, толкова повече някой взема. И е неминуемо когато повече хора започнат да дават, да се стигне до момента, в който и ти вземаш. Трика в случая е, че получаващия получава това, от което има нужда. Тоест когато дойде твоя ред да получаваш, ще получиш това, от което имаш нужда. А даването е от излишъка, без който можем.

Това ми хареса !

.... невероятно, поздрави за автора!

много добро и аз мисля така особенно това накрая най-ми хареса

[Elesar74]

Кое е по-важно, да дишаш или да ядеш? И двете са важни. Но дали ще имаш и ще бъдеш, в контекста на този живот, няма абсолютно никакъв смисъл. Нито за вас, нито за другите. Всичко се свежда до едни немощни напъни, които предстои да бъдат забравени. Дела, които биват отречени и т.н. и т.н. Днешният свят не цени нищо и никой. Празнуваме някакви дати и годишнини, но в себе си не носим и помен от това, което е съдържанието на тези дати. Да се състезаваш с този свят, е чиста загуба на време. В подкрепа на тези мои думи, може да прочетете една книжка, писана преди има няма 3000 г. от човек, който е имал и е бил. Казва се Соломон. Той знае много повече от мен и вас по тези въпроси и е споделил своите мисли. Написал е книга, кратичка е и се казва Еклесиаст. Ако на света съществува песимистична и черногледа книга, това е тя и то не е случайно. Няма да ви отнеме много време.

[intention Профил]

Аз пък смятам че е до характер, който е започнал своето изграждане още по време на първоначалното възпитание от родителите и е продължил след това в себеизграждане.
Там ако ти/аз или човекът Х си е с характер, който не цели самоусъвършенстване и прогрес, то парите дори "малко" ще ти стигат и ще си доволен.
Ако обаче се стремиш да вървиш нагоре и това което си постигнал винаги е добре само и единствено за момента, а утре искаш още повече и си поставяш по-всока цел то тогава по-малкото пари няма да са ти достатъчни. Няма да се чувстваш задоволен и щастлив с тях понеже знаеш че можеш и искаш да постигнеш повече. Това повече идва в комплект и с повечето парични средства.
Познавам разлини хора - такива които живеят на една заплата години наред да не кажа цял живот и се разпростират според нея , според нея изграждат нуждите си и според нея се чувстват щастливи. Нямат нужда и не искат да се самоусъвършенстват да постигнат някое и другго по-горно стъпало(което ще си дойде и с по-високия доход...)


Другите (към които смятам че спадам и аз до голяма степен) винаги дават повече от себе си целейки да постигнат повече. Което повече в последствие носи и по-високи приходи.
Като приоритетът и акцентът са върху постигнатото, а не в повечето пари които идват с него.
Респективно парите стигат, но не те правят невероятно щастлив и смяташ, че можеш повече - така ще си позволявш и повече.

От друга страна при първите хора се наблюдава една сигурност и спокойстве, което ги кара да се чувстват добре.
А хората целящи все повече, често са в несигурна ситуаця, усещайки липсата на стабилност те се мотивират и за да си я осигурят тази стабилнст дават повече от себе си за да постигнат повече, да печелят повече и да са по-сигурни.
Лесно се става от единия тип-другия , но зависи и дали си "в началото на играта" 20-25г. или вече си в дълбоките води както се казва със семейство и деца.

Лаконичен отговор на заглавието на темата мога да формулирам така:
Ако избереш правилния път, по който "да бъдеш" - "ще имаш".

ПП:
Хубава тема!

[Хаос Профил]

Кое е по-важно, да дишаш или да ядеш? И двете са важни. Но дали ще имаш и ще бъдеш, в контекста на този живот, няма абсолютно никакъв смисъл. Нито за вас, нито за другите. Всичко се свежда до едни немощни напъни, които предстои да бъдат забравени. Дела, които биват отречени и т.н. и т.н. Днешният свят не цени нищо и никой. Празнуваме някакви дати и годишнини, но в себе си не носим и помен от това, което е съдържанието на тези дати. Да се състезаваш с този свят, е чиста загуба на време. В подкрепа на тези мои думи, може да прочетете една книжка, писана преди има няма 3000 г. от човек, който е имал и е бил. Казва се Соломон. Той знае много повече от мен и вас по тези въпроси и е споделил своите мисли. Написал е книга, кратичка е и се казва Еклесиаст. Ако на света съществува песимистична и черногледа книга, това е тя и то не е случайно. Няма да ви отнеме много време.

напълно съм съгласен с изложените възгледи
Но пък от друга страна, имаме тука едни няколко милиарда години преди Слънцето да ни каже мяу и да ни заличи от Земята. Което пък означава, че ако искаме да съществуваме като вид, трябва да се махнем оттук. Тоест да прогресираме, което пък ни дава някаква цел в живота. Цел твърде далечна, за да бъде възприета от широката публика като реална, постижима и належаща.
От целеполагането и целепостигането зависи колко и как се чувстваме, както пък е споменал колегата над мен. Сложна история...

[Elesar74]

Кое е по-важно, да дишаш или да ядеш? И двете са важни. Но дали ще имаш и ще бъдеш, в контекста на този живот, няма абсолютно никакъв смисъл. Нито за вас, нито за другите. Всичко се свежда до едни немощни напъни, които предстои да бъдат забравени. Дела, които биват отречени и т.н. и т.н. Днешният свят не цени нищо и никой. Празнуваме някакви дати и годишнини, но в себе си не носим и помен от това, което е съдържанието на тези дати. Да се състезаваш с този свят, е чиста загуба на време. В подкрепа на тези мои думи, може да прочетете една книжка, писана преди има няма 3000 г. от човек, който е имал и е бил. Казва се Соломон. Той знае много повече от мен и вас по тези въпроси и е споделил своите мисли. Написал е книга, кратичка е и се казва Еклесиаст. Ако на света съществува песимистична и черногледа книга, това е тя и то не е случайно. Няма да ви отнеме много време.

напълно съм съгласен с изложените възгледи
Но пък от друга страна, имаме тука едни няколко милиарда години преди Слънцето да ни каже мяу и да ни заличи от Земята. Което пък означава, че ако искаме да съществуваме като вид, трябва да се махнем оттук. Тоест да прогресираме, което пък ни дава някаква цел в живота. Цел твърде далечна, за да бъде възприета от широката публика като реална, постижима и належаща.
От целеполагането и целепостигането зависи колко и как се чувстваме, както пък е споменал колегата над мен. Сложна история...

Ами ако няма никакви милиарди години, ако няма никаква опасност от страна на Слънцето, ако основата на подобни разсъждения е напълно погрешна, ако сме жертви на целенасочена и планирана пропаганда? Тогава излиза, че се занимаваме с неща и инвестираме в неща, които са безсмислени и загуба на време. Земята е единственото и подчертавам, единственото годно място за живеене на много големи разстояния околовръст във Вселената. Тук не става въпрос да подскачаме във скафандри на Марс и да живеем в някакви локализирани, ограничени постройки. Това не е живот, а мъчение. Къде ще се махнем? Няма къде да отидем. Земята е нашия дом. Земята е идеалното място за живот, в океана от звезди, планети, комети и звездни образувания. И ако следваме еволюционният модел, ние хората трябва да се превърнем в нещо друго, да еволюираме качествено. Нещо, което никога не е съществувало. Така както от камъните, се е пръкнал целият свят. И ако ще се превръщаме в нещо непонятно и непознато, как може да живеем с такава неясна и мъглива цел? И какво отношение има това, към това, което придобиваш или можеш да бъдеш? Ако утре от теб се излюпи пеперуда, тази пеперуда ще има качествено нови нужди, нови цели, нови планове, които няма да имат нищо общо с твоите. Нали това е еволюцията всъщност? От тази гледна точка пък, каквото и да правиш тук, какъвто и да бъдеш, няма никакво отношение към бъдещето. Ако след милиарди години Слънцето ще изпепели Земята, то на тази планета едва ли ще живеят хора, човеци, такива, каквито се познаваме днес. Може след 100 000 г. да имаме криле, кое ни гарантира, че няма да имаме? И да литнем, кой знае къде. Разбира се, това звучи фантастично, но и самата теория, широко призната и застъпена, е също толкова фантастична. Стъпването на такива основи, означава само едно, поредното безсмислено нещо, което ни запълва времето. Времето не е за да се губи, а за да се оползотворява.

[Хаос Профил]

текст

чисто статистически погледнато там има много други като нашата планета, като съм сигурен, че в хода на еволюцията си ще отпадне и нашата нужда от тесни температурни граници на комфорт, тесни електромагнитни диапазони на устойчивост, тесен набор от източници на енергия за тялото, тесни граници на животопригодни условия, с две думи

но докато стигнем до там имаме да извървим пътя, но пътя вървян без цел е най-обикновено лутане, а целите определят дали ще имаме или ще бъдем

[acer Профил]

Земята е единственото и подчертавам, единственото годно място за живеене на много големи разстояния околовръст във Вселената.

Със сегашната технология, дори да имаше годна за живот планета в нашата слънчева система, пак ще видим зор да се заселим там..
Чувал ли си за аlcubierre drive? Faster than light travel запознай се с Dr.Harold White, човека който работи по въпроса с наса и спейсх https://www.youtube.com/watch?v=9M8yht_ofHc#t=388

Никой не може да твърди че е възможно или невъзможно, като едва ли и 1% знаем от това точно как функционира вселената.

Да се състезаваш с този свят, е чиста загуба на време.

Да прав си, да живееш без да се състезаваш е чиста загуба на време и смисъл на живот.
Ако всички мислиха по този начин още щяхме да сме в пещери.

[pampo Профил]

Да прав си, да живееш без да се състезаваш е чиста загуба на време и смисъл на живот.
Ако всички мислиха по този начин още щяхме да сме в пещери.

Не можеш да знаеш това, реално състезанието за власт и пари отнема цялото внимание на човек, не се знае какво би постигнал ако разполага с цялото време на света за себеосъвършенстване.

[JuStDieSeL Профил]

В България най-добре е когато ИМАШ защото ще ревеш неизбежно е ама по-добре да е в АМГ от колкото в кварталното кръчме....

Може да съм млад ама научих че в България нещата винаги са зле ама по-добре зле със пари от колкото без звучи гадно ама за мен това е истината..

Парите са свобода те ти дават правото да правиш каквото искаш от това по-голям кеф няма! Кеф ти пиченца , кеф ти преживявания всичко е на мястото си когато имаш достатъчно пари.

В материален свят живеем и това е не можем да го пренебрегнем или се спасяваш или умираш на 60 в една панелка 80 квадрата без нищо да оставиш поредния човечец живял честно с 2 висшета ама не преуспял защото бил много честен и добър..

Баща ми е бил 15 години военен бил е във камбоджа , авганистан честен човек никога не е мамил винаги е правил добро има техническо образование и накрая какво?! Принуден да работи в шибан завод за едни немци за 700 лева защото държавата нищо друго не може да предложи... Поуката е, че ако нямаш пари си никой сред другите и трудно би бил оценен истински.