Веднъж се живее… или за бъдещето и граденето му

[anica banica Профил]

"There is always two ways, two paths to take. One is easy. And it's only reward is that it's easy."

Шнапс, от мен една добра и една лоша новина.
Лошата е, че с годините няма да стане по-лесно, а обратното.
Добрата: по-добре е да съжаляваш за нещата, които не си направил, отколкото за тези, които си.

Поздрави и горе главата

[t0sh Профил Уеб-сайтICQYIM]

Добрата: по-добре е да съжаляваш за нещата, които не си направил, отколкото за тези, които си.

това пък ако взема да го раздъвча, ще се окаже парадоксална безсмислица ти четеш ли какво пишеш

. Затова още бачкам за тях, но вече тук от БГ с моя си фирма.
'

А това за мен е българскат ме4та... поздравления

Не баш, щото дори не сме и подобие на държава, ма бива. Навсякъде има кусури, зависи какъв тип кусури ти понасят просто
но да си изпускаш живота за да доказваш на себе си или на някой нещо си за в бъдеще е най-голямата глупост за мен лично. Кога живееш ако не докато си сравнително млад и пак кавам - разумно де, все пак си студент и трябва малко мозък нали

[sieg Профил]

Важното е да знаеш към какво се стремиш. Не можеш да оставиш отворени всички алтернативи, защото алтернативите в живота са свързани с времето, с годините, които минават. Някои със сигурност ги пропускаш, въпросът е по този начин да си отвориш други, които за затворени за "неподготвени". И когато тези други(по-добри по презумпция) алтернативи се изправят пред теб - да ги избереш, а не да ги пропуснеш.
Другото, което ще те посъветвам е да не се плашиш да правиш промени на плановете си(дори генерални), когато чувстваш и си преценил че така е правилно.
Донякъде и аз съм бил като тебе, поне в едно отношение - желанието за последователност: "като съм се хванал на хорото, ще го играя". Не съм сигурен дали това е вярно, обаче. Много неща стават и по "втория начин", а в крайна сметка никога не знаеш накъде ще те отвее вятъра. Повечего хора са попаднали там където са искали, не защото са се готвили цял живот за това, а защото са имали дързостта и късмета(който обича смелите!) да се преборят за мястото, което имат.
Срещал съм доста такива личности и от тях научих, че ако нещо искаш - отиваш и го взимаш, след като обаче си преценил че наистина го искаш. Това че цялото студенство си бил в Германия и имаш такова престижно образование е много хубаво, но ако прецениш че не желаеш да живееш там - отиваш където ти харесва и живееш както ти харесва. Това не означава да не мислиш за бъдещето, но бъдещето е в настоящето - ако пропускаш него, ще пропуснеш и бъдещето.
Но си помисли - какво искаш да направиш и какъв искаш да бъдеш. След това действай по плана, като не забравяш, че трябва да има и моменти на почивка и отстъпление от този план...

[t0sh Профил Уеб-сайтICQYIM]

имаш идея и се бориш за нея, но едва ли на всяка цена си струва винаги. Изскача възможност и я грабваш без да се кумиш ако е добра. включва работа, изстрелване друга специалност / друг университет и разбира се party
но да караш сгърчен 5 години университет без да можеш да си позволиш да излезеш, да минаваш метър в транспорта щото 11 евро на седмица ти е много за карта за 2 ринга и да трепериш кога ще те гепнат и да не направиш 3-то гепване, и подобни - не си струва грам. В културните държави има огромна разлика длаи има поне бакалавър, желателно мастър по каквото и да е, но пък чак на всяка цена...

[logout Профил ICQ]

Тоя сигурно го знаете, ма да го кажа:

Лежи си един негър под една палма и хапва банани. Минава някакъв пич и му разправя:
- Абе, що не вземеш да се хванеш у работа?
- И защо?
- Ми ще бачкаш, ще завъртиш един як бизнес с тия банани, ще направиш много кинти....
- И после...?
- Ми.... после.... по цял ден ще можеш да лежиш и да си ядеш банани.
- Ми аз сега какво правя, мислиш?

Та не винаги целта оправдава средствата. Но това е едната крайност, разбира се.

Но едно нещо е ясно в тоя живот - трябва да знаеш какво искаш. Човек непрекъснато трябва да има някаква, макар и единствена, цел или мечта, която да преследва. Иначе ден за ден е тъпо. То и затова много от богатите хора не са щастливи, въпреки че са заринати с пари. Те просто нямат цел. А и всичко им е лесно - щракат с пръсти и някой изпълнява. После дроги-мроги и айде по клиники, антидепресанти.... абе ясна ви е картинката.

И един съвет - колкото повече бързаш да мине днес, утре, тоя месец, оня месец.... толкова по-бързо времето лети и живееш само в мечтите си. Според мен човек е най-щастлив, когато живее в настоящето, спомня си добрите неща от миналото и има известни планове за бъдещето. Та всичко по реда си.

А за богатите - и на тях не им е лесно. Имам един познат бизнесмен, който казва: "Аз работя 25 часа в денонощието". Има много кинти, но.... е разведен, детето си го вижда веднъж на няколко седмици.... абе дали е щастлив? А не може да спре, защото много хора разчитат на него - хора, които хранят семейства и т.н. Та хванал се е на хорото и играе, без да знае накъде отива... Просто се носи по течението и не е ясно кога ще му изпушат бушоните...

Та пак ще кажа като обобщение: важно е да знаеш какво искаш от живота и всичко, което правиш, трябва да те удовлетворява така, че да живееш в мир със себе си и с околните. Създай добро семейство и се заобиколи с добри приятели. Тогава един ден ще погледнеш назад и няма да видиш нищо, за което да съжаляваш....

[cherry_dream Профил]

Прави това, което ти смяташ за правилно, а не това, което обществотот е сложило като норма.

Напълно съм съгласна с теб.Недей да се стремиш винаги да се вписваш в рамките, които обществото е изградило....И ако сега не си поживееш, дори малко , то кога? Като станеш на 40?50? Това естествено не значи да му отпуснеш края и въобще да престанеш да си гониш целите. Просто гледай да съчетаваш нещата, защото както самия ти каза: Веднъж се живее и в крайна сметка

Един ден всички ще съжаляваме не за нещата които сме направили, а за тези, които не сме...

[Azrail Профил ICQ]

Пич,
и аз ще се включа с нещо тривиално, но според мен - на място.
Животът на човек минава, докато той си крои планове за бъдещето.
Планове трябва да има, щото иначе - ясно, но недей да гледаш постоянно в бъдещето. Раздвай се на живота, докато кроиш плановете за бъдещето. Нещо такова
До тук поне за един правилен път мога да ти гарантирам, че си избрал - БМВ


П.П. Пък и не съм сигурен дали наистина веднъж се живее - според въпрос Затва си опичай акъла и живей най-вече разумно според това, каквото ТИ самия смяташ за разумно ... и правилно

[fANTONa Профил]

... но вече поэ по този път и няма връщане назад (има, но за мен това не е избор, а просто знак че се предавам) е не мога да оставя всичките тези жертви на вятъра

За мен има връщане, но след като спе4еля купата, тогава мога да кажа доидох, победих, тръгвам си

така де , тва имах предвид - дойдох , видях , победих , и си зансесох победата вкущи ( в случая се надявам да стане така понеже съм доста далече още)

И един съвет - колкото повече бързаш да мине днес, утре, тоя месец, оня месец.... толкова по-бързо времето лети и живееш само в мечтите си. Според мен човек е най-щастлив, когато живее в настоящето, спомня си добрите неща от миналото и има известни планове за бъдещето. Та всичко по реда си.

така е , трябва да оползотворяваш всеки момент от живота, без значение дали се живее само веднъж , ... пример , аз познавам хора дето спат по 12-14-16 часа на ден и много пъти съм си говорил с тях че буквално си проспиват живота, аз мога да кажа че като спа 8-10 часа живея повече от тях и т.н. мога доста такива примери да изброя , и според мене времето не е пари, времето е живот ... квото и по дяволите да е това

А за богатите - и на тях не им е лесно. Имам един познат бизнесмен, който казва: "Аз работя 25 часа в денонощието". Има много кинти, но.... е разведен, детето си го вижда веднъж на няколко седмици.... абе дали е щастлив? А не може да спре, защото много хора разчитат на него - хора, които хранят семейства и т.н. Та хванал се е на хорото и играе, без да знае накъде отива... Просто се носи по течението и не е ясно кога ще му изпушат бушоните...

още от време оно , парите и щастието не вървят заедно , може би парите те карат да се чувстваш щастлив , не знам , обаче за мен щастието е да имам приqтели , близки хора, такива на които държа и то много , и да знам че дори и да нямам пари за хляб да си купя или да събирам жълти стинки за една бира , пак ще са до мен ... пък ако имам пари , на драго сърце бих ги споделил, ако ще и последните да са ми ....