Щипка магия

[daniel_e30 Профил]

Човечеееееееее,пак избухна ! Евала, страхотно !

[drifty Профил]

Като четох, сякаш гледах себе си. Същата история, същото изключително момиче, което и сега много обичам, повече от 3 месеца след раздялата. Купих си БМВ също като теб, но 320, за това ми стигна бюджета. Но не ме удовлетворява нищо, не чувствам, не живея, просто съществувам и ми е много тегаво и дори новата бима не ми помага особено Страхотно написана история и напълно разбирам какво ти е било тогава и се надявам да се съвзема и аз, защото почва да ми писва..

[JuStDieSeL Профил]

Не знам на колко години сте момчета/мъже но като едва прохождащ 20 годишен младеж със предишна 3 годишна връзка.. Вече живота ме научи че жените не са това което ни се иска да бъдат и така наречената love е пълна измислица...

Карайте си баварките те ще са ви по-верни по евтини в дългосрочен план и не си го слагайте на сърцата защото всички тези момичета за които говорите съм сигурен че не им пука ни най-малко по начина по които на вас ви пука. Живота е твърде кратък за да си губи човек времето да бъде п*тка за едната п*тка.

От 5 месеца съм свободен правя си каквото искам не се отчитам на никого и даже и благодаря че ми отвори очите сега вече наистина живея в реалността а не в филма любов.
Знам че всички са различни и няма да се съгласят много хора с моето виждане но съм длъжен да си споделя това в което вярвам аз.

[deyan1 Профил]

Еххххх....тази любов! Наскоро прочетох, че любовта не е за прости пеперуди и много ми хареса:)

[doomy525 Профил]

Живота тече във вените ми по-силно от всякога!
И днес празнувам своята победа. Победа не над кого да е, а над себе си!
Най-ценната в моята колекция.

[firstduo93 Профил]

[The Heartlistener Профил]

...Момчета,
...когато оставите достатъчно "кръв" на "бойното поле" на живота... Тогава /може би/ ще осъзнаете че това е един омагьосан кръг...Един логичен въртоп в който никога не трябва да казваш никога...И в който не е късно да обичаш отново...Да търсиш и намираш себе си в очите на една жена...
Да, губим части от душата си по пътя, падаме и пак ставаме, живеейки с илюзията че ставаме по-корави, заклети реалисти стъпили здраво на земята, че се променяме психически надмогвайки несполуките...Илюзията че страдайки сме спечелили мнима свобода, че сме закърпили здраво егото си, че в остатъка от живота си ще живеем само и единствено за себе си...
Свободата е утопично понятие...
След болезнена раздяла с обичан човек винаги можем да изживеем голяма част от живота си под звуците на мнимата свобода...Докато в един хубав ден /когато годините неумолимо минат/, ще се запитаме - "А сега какво?" ... "Какво оставих след себе си?"... "Къде съм?" И когато погледнем в торбата за спомени, няма да открием почти нищо...там няма да фигурира любимата кола или празнуването с приятели в кръчмата...Там могат да бъдат само онези колкото горчиви, толкова и красиви мигове - частиците замръзнала във времето любов...
Живейте, хора...Не се отказвайте - минавайте по утъпканата вече пътека - отново и отново...Депресирайте се и възкръсвайте пак... И сами ще се убедите че падението от любов не е разруха, а богатство... Есенцията на живота...смисъла...

П.П. Към автора - чудесен, чувствен изказ, браво!
Честита Коледа!