Кой всъщност искате да бъдете, или за какво мечтаете?

[Haddess Профил]

Всички знаем, че повечето време всеки от нас малко или много мечтае за нещо. Всъщност хората не са създадени да са празна кутия. Кой искате да бъдете или за какво мечтаете?
И под кой, да не се разбира да приличате на някой...

И най-важното, какво правите по въпроса да го постигнете?
Изходната точка е " Аll man are created equal some work harder in preseason " .

[barty]

Докато мечтаеш да си някой друг пропускаш да бъдеш себе си! Хората сме уникални сами за себе си и няма как да бъдем като друг.

[madafaka_donkele Профил]

Както се пееше в една песен...коври да има, като адриана лима Или, както се казваше в един филм...and make me someone rich and famous...like an actor or something Колкото повече гледам мартин дървото и куката в под прикритие, толкова повече ми се ще да отида да им покажа как се прави
Покрай сериала Limitless мнооо ми се ще да си щипна няколко хапченца NZT Не, много, 10-на най-много За съжаление си остава само фикция

Общо взето мечтаем за едни 4-5млн. лв. и нищо друго. С тези пари да си взема една малка къщичка близо до или направо на брега на морето/океана в някоя топла държавица, например крайно южните части на испания и да си живея скромничко пенсионерската, без да работя до края на живота си

[Borymeckata Профил]

Като по-млад имах разни амбиции, цели и стремежи... След 20 и няколко години бачкане някои от тях постигнах, а от много се отказах. Вече (почти) нищо не искам да постигам, няма какво и на кого да доказвам, никъде не искам да ходя... Започнах да ценя спокойствието и свободното време, прекарано в приятни занимания и с приятни хора. Пари се печелят и се губят, но изгубеното време няма кой да ти върне. Също е и със здравето (колкото и банално да звучи) - като млад си продаваш здравето за пари, а после можеш ли да си купиш здравето обратно?

Разбрах, че най-опасни за човека са "болните амбиции", стремежът на всяка цена да се докажеш пред някого и да постигнеш нещо. Те ти създават едно чувство на вътрешна неудовлетвореност и напрежение, което те съсипва. Голямото "постижение" за мен е не с последни сили да додрапаш до някой "връх", а просто да се чувстваш спокоен и доволен от живота си. И това не е пряко свързано с конските сили на колата ти, сумата на сметка в банката, квадратурата на къщата и диагонала на телевизора ти... Обаче трябва да минат доста годинки, докато го разбереш.

[spacepl Профил Уеб-сайтICQ]

Аз искам ..... да съм Чичо Чарли .....

[madafaka_donkele Профил]

Аз искам ..... да съм Чичо Чарли .....

Преди уволняването си и СПИН-а или сегашното му състояние

[alx Профил ICQ]

едно време исках да съм на върха на света. най-малкото президент. може и на бананова република. или в най-лошия случай капитан на атомна подводница.

после исках да съм военен. имах такава оферта, дори искаха на края на казармата да ме правят партиен член и да ходя във военно училище. щяхме да направиме осназ-а срещу лиляната във филибето велик.като руския. ама беше края на 80те и нещо ми подсказа, че тая работа най-вероятно няма да я бъде.

след това реших, че трябва да уча. ама не в бг щото нещо не ми вдъхваше доверие родната образователна система. исках да ходя в америка. всички ми се смееха като ходих да чета дебелите каталози за колежи в американското посолство. точно го бяха отворили за простосмъртни. и също да се редя на 48 часова опашка за един от първите тоейфел-и в софийския университет. смяха се до момента до които не заминах на пълна стипендия. щото един вид- рядко животно от отвъд желязната завеса съм. къде са виждали американците такова. тогава си мечтаех да бъда бил гейтс. ама не се получи щото се оказа, че нямам толкова акъл. пък и като беден студент едвам си плащах квартирата. та бил гейтс трябваше да почака...

превъртаме 10тина години напред- исках да бъда като марк зукенбърг. ама той още не съществуваше. та и тая не стана. но поне основните проблеми по битието повече не ми бяха проблем.

след това исках да съм като роджър пенск (penske). почти се получи, ама се оказа, че бездънната яма наречена автомобилни спортове е по-бездънна от колкото си мислех че е. само ако си много "голям" не те поглъща. но поне беше забавно. още е.

в наши дни- искам да съм си аз. поглеждам назад и се усмихвам. нищо не бих променил.

напред и нагоре. или поне водороравно на моята възраст.

[Bogat-Beden Профил Уеб-сайт]

Разбрах, че най-опасни за човека са "болните амбиции", стремежът на всяка цена да се докажеш пред някого и да постигнеш нещо. Те ти създават едно чувство на вътрешна неудовлетвореност и напрежение, което те съсипва. Голямото "постижение" за мен е не с последни сили да додрапаш до някой "връх", а просто да се чувстваш спокоен и доволен от живота си. И това не е пряко свързано с конските сили на колата ти, сумата на сметка в банката, квадратурата на къщата и диагонала на телевизора ти... Обаче трябва да минат доста годинки, докато го разбереш.

Великолепно казано,човек когато разбере в каква степен живее чужд живот (тоест според най-общо казано обществени очаквания и стереотипи),от една страна му става много кофти..От друга е освобождаващо много.Животът си е само твой,в твойта кожа не живее друг ..
Неприятното в случая е ,че малко или много се превръщаш в аутсайдер,стадото не обича инакомислещи.
Стига философстване,че не ми е силна страна
За мен конкретно-искам да стана отличен спец в някаква област,която ми доставя удоволствие и бих я вършил с кеф и за много малко/или без пари.От една страна съм малко дрЪт,от друга пък-може и да успея да наваксам,ако е писано .Искам да възобновя редовните си тренировки и да изглеждам отлично /или поне както допреди 2 години-тогава не се харесвах достатъчно,а сега на сравнителна база само си мечтая за формата в която бях..
Естествено и аз съм хора и не съм духовна личност,мечтая си за материални придобивки,искам гоЧина кола например,но знам че не ми трябва.

[Stahlblau]

Не мечтая да съм някой друг. Да съм си себе си ме устройва.
Мечтая децата ми да са живи и здрави както до сега и да същите сладки шматки. Да станат отговорни и културни млади хора. /това зависи от мен и мисля, че за сега ни се получава с жена ми/
Мечтая близките ми и аз да сме живи и здрави, да имаме сила да бачкаме здраво както до сега.
Материалните неща за които мечтаех /те не са кой знае какви де.../ ги имам вече. Може би мога да добавя едно Е53 за семейна кола и 46-цата да остане за дрифт проект, но не е задължително и не на всяка цена, както беше допреди да стана баща. Ако ми се отдаде възможност няма да се колебая, но няма да лишавам семейството си от пари заради някви прищевки...
Мечтая хората да станем по-позитивни и по-добри. Писна ми от нервни, гледащи лошо изроди. С такива се занимавам по цял ден и вече трудно ги понасям.
Преди мечтаех да отида да живея в по-голям град, но след като поживях малко във Варна вече не искам. Не е за мен това. Аз искам да ми е близо всичко и да ми е спокойно. Даже сега бих продал апартамента си и бих си взел къща на село колкото и смешно да ви звучи. Децата да тичат на поляната на двора с кучето на чист въздух, да растат свободни и щастливи с колкото се може по-малко детски филмчета и таблети. Е такива работи. Простички. Живота ми до момента ме е срещнал с много богати и успешни хора, които имат много неща, но винаги нещо не им достига и са винаги нещастни! Това е защото искат много неща. Аз не съм такъв. Винаги съм гледал да поддържам нещата прости и изчистени от излишни глупости. Може би за това мога да кажа, че съм щастлив.

[Benord Профил]

Научих много,разбрах донякъде живота,определено не искам повече,а и не ме влече имането в повече.Мечти имаше много.Падаха като есенни листа и ми ставаше тъжно,а понякога и смешно,че съм искал нещо,което въобще не ми е трябвало.От доста време имам една последна,останала като последната треска от потънал кораб в мозъка ми мечта-Да имаше някакъв начин да се върна във времето много,ама много преди каменната ера.Ей така,с един кокал да ръфам пред една пещера и да се радвам на гледката,докато някой друг не ми събере на мен кокалите.Мразя я тази съвременна действителност,та направо ми се гади.Все нещо променят,все нещо се мъти,все ти трябва да плащаш за всичко.Я с пари,я с време.А то времето е толкова малко да се порадваш на събитието,че си бил на правилното място и най-бързият сперматозоид,награден с малко по-дълъг живот от останалите.Все още не мога да разбера откъде идва у хората тази маниакална сила заробила ги като скотове да се доказват на всяка цена и да имат.Не просто да имат,а да имат едва ли не всичко,че и всички.

[Bogat-Beden Профил Уеб-сайт]

. Даже сега бих продал апартамента си и бих си взел къща на село колкото и смешно да ви звучи.

Как смешно,знаеш ли колко сме много

[Elesar74]

Мечти нямам, имам цели. Да съм живял живот, който има смисъл за вечността.

[alx Профил ICQ]

. Даже сега бих продал апартамента си и бих си взел къща на село колкото и смешно да ви звучи.

Как смешно,знаеш ли колко сме много

Аз никога не бих живял в апартамент повече... И така от много време насам. Голяма къща в гората в някое забутано село на 1 час от големия град и всичко е наред. Не обичам като почивам да се съобразявам с когото и да е било.

[Bogat-Beden Профил Уеб-сайт]

. Даже сега бих продал апартамента си и бих си взел къща на село колкото и смешно да ви звучи.

Как смешно,знаеш ли колко сме много

Аз никога не бих живял в апартамент повече... И така от много време насам. Голяма къща в гората в някое забутано село на 1 час от големия град и всичко е наред. Не обичам като почивам да се съобразявам с когото и да е било.

Преди 10на години такЪва една мисъл би ме ужасила..Не ходех дори за седмица на родното си село....
Сега дори на родното си село бих се забил да живея с кеф,цяло лято там изкарах,само дистанционна работа ми трябва и ще запаля джапанките натам ..Даже къща съм си харесал ,продава се на груб строеж(покрита) за 10к лева ..
Не знам как се дават луди пари за апартаменти(освен хора,които имат И къщи ,разбира се)..
На 180 градуса ми се обърна мисленето(най-вече желанията/приоритетите) между 25 и 35 г възраст

[Superexstatic Профил]

Къщичка на плажа на някой от по-кашираните заливи на о.Мавриций или някой друг от развитите острови из Индийския океан край бреговете на Африка.
От верандата директно стъпваш на пясъка. Гледката е - палми, плаж и необятен океан.
Поради източното изложение на спалнята всяка сутрин слънцето прави закачливи зайчета по тялото на прекрасното същество спящо на съседната възглавница.
Избраницата е топ ъф дъ топ. Кестенява коса, огромни синьо-зелени очи и най-чаровната усмивка, която може да съществува. Краката й са същински шедьовър на майката ни природа. Устните й са по-пищни от долинaта на река Нил.
Често, когато това съвършенство влиза да поплува в тюркоазените, кристално чисти води на океана, отнякъде изскача група делфини, които правят всичко възможно чрез подскачане, издаване на звуци и подмазване по всевъзможни начини да привлекат вниманието й. Било то да поплува с тях или поне да ги погали по захилените тикви.

През деня си бичим айляка на шезлонгите на сянка под палмите на плажа пред къщата. Четем и обсъждаме книги, пием си коктейли със сламки в чаши от кокос. Докато тя си прай снимки за Инстаграма, аз си цъкам ввв.бмвповер-бг.нет, раздел купува-продава и си търся части за е36-цата, че на тоя остров почти не се намират. Колата е 328 estoril blue кабрио пълен м-пакет, черни кожени Вейдъри и оригинални BBS RS 18-ки. Чакал съм близо месец да ми я докарат в корабен контейнер от Италия през Суецкият канал и Червено море. Имал съм възможност да си взема нещо доста по-скъпо и ново, но няма как - любовта към тия скрапове ше е вечна.
Привечер, когато жегата намалее се спускаме по живописния крайбрежен път на острова. Тавана е свален и се наслаждаме на разкошния тропически въздух и звука от моторя, който гали сетивата. Гол до кръста, лапнал цигара - съм ухилен до ушите. Удобно настанила се на седалката до мен, любимката ми си танцува и сменя дийп хаусове от панела на цд-то. Облечена е в изрязани къси панталонки и горнище на бански. Тенът й е шоколадов. Имам грижата усмивката да сияе постоянно на лицето й. Движим си спокойно, не се бърза.. по-късно ще спрем на някое забравено от местните усамотено плажче и ще намачкаме песък0.

Поне двама от най-добрите ми приятели са ми съседи заедно с техните момичета.
Купили сме си някаква избушена малка яхта, с която изследваме необитаемите острови и рифове наоколо. Натегаме бири, лее се простотия.. гмуркаме се и ловим риба, която вечер женичките грижливо приготвят в палмови листа заравяйки ги под плажния огън.
Зима няма. Сезоните са два - летен и дъждовен. Над 25 градуса целогодишно. Ходи се само по къси панталони или плувки.
На ЧЕЗ и Топлофикация редовно изпращам международни телеграми с текст - ХОЙ.


Така ги виждам аз нещата..