По-добре ли бяхме през соца?

[Jordana Профил]

Малка десетобална класация , специално следния цитат е за Стийн .
1. Хонконг – 83,5 години. Няколко изследвания посочват, че кантонийската традиция за практикуване на бойното изкуство Тай Чи помага на хората да останат здрави и активни дълги години. Местната храна, приготвяна на пара, и традициите за пиене на чай също допринасят за първото място на Хонконг.
http://www.economic.bg/bg/news/5/darzha ... ivota.html
Разлика от няколко месеца между 10те - статистика някаква
Веднага се набива на очи че това е средна продължителност на живота , тоест средно между примерно за Япония живеещите 60 години в Токио и тези в Тохоку дето им свършва пауъра към 90 . Или обратното нямам предсатав
Хунтата няма пръст в тези неща явно .

[steeN Профил]

14 държави 10 европески 3 от които социалисти и 1 която има безкрайни пари защото вади петрол на готово. От сума ти азиатски държави... само 3 в класацията, които обаче чупят световните индекси на свобода(Хонг Конг, Сингапур, Южна Корея) и една, която е затънала с повече от 200% дълг и е върпос на време да сгъне. Определено няма никаква зависимост.

[BMW_POWER]

...

Какво общо има това със стотинкаджийте във форума? Върни си мненията назад и се виж. Кои са стотинкаджии? Тези дето могат да икономисат пари или тези, дето нямат пари? Къде съм написал, как не трябва да се плаща? Сам се вкарваш във филми. Аз използвам епитети по отношение на болтове, ти по отношение на колеги На различни планети сме. Сравненията ти са меко казано неуместни.

Темата за мен е приключена. Оставям те да пишеш колкото си искаш за сестра ми, няма проблем

[Jordana Профил]

14 държави 10 европески 3 от които социалисти и 1 която има безкрайни пари защото вади петрол на готово. От сума ти азиатски държави... само 3 в класацията, които обаче чупят световните индекси на свобода(Хонг Конг, Сингапур, Южна Корея) и една, която е затънала с повече от 200% дълг и е върпос на време да сгъне. Определено няма никаква зависимост.

Определено смятам че идеята за свободна търговия и минималната държава е възможна , но също така смятам че не е универсална за да бъде налагата на всички . Случая на хонг конг е частен , и много добре знаеш че това не е демократична форма на управление - самия Ханке го твърди а и не само той .
Не виждам и какво толкова има да го нищим като в момента и последните 26 години в България няма нито социална държава , нито свободна икономика нито истинска демокрация а само един анархокапитализъм . Многократно в тая тема изказах мнение че социално икономическите теории и практики не могат да бъдат прилагани така фриволно на калпак щото има географски етнически национални културни глобални и какви ли не още особености които създават една сложна база в различните държави . Има и универсални неща разбира се но като цяло няма готово решение за никой . Основните маркери са теория , социалната държава не е измислица на бай Тошо а на Ото фон Бисмарк . И за напълно предубедения е видно че социално икономическите форми на управление се променят постоянно . Нито социалната държава е от времето на Бимарк нито свободната икономика е същата от времето на А.Смит . Дебата за формата на управление на икономиката и страната въобще не стои на дневен ред както виждаш .
На балканите силната политизация , големите социални неравентства , регионалните конфликти , етническото разделение , историческите и географски фактори създават една силно благоприятна среда за силовата държава . Отделно влиянието на глобалните сили в региона прави естествения ход на процесите много труден почти невъзможен . Страната е силово прилепена към някоя форма на управление и преди и сега а политическия елит не се интересува от социални експерименти .Народа не се интересува от икономически теории , бизнеса не се интересува от работника , държавата не се интересува от народа ...и те така националния интерес се свежда до това да избираме по-малкото зло

[steeN Профил]

Колко добре би било ако в България наистина имаше анархо-капитализъм. Няма как да има като населението дори не е въоръжено (държавата е монополист в насилието формално казано).

Разбира се и дума не може да става за сравнение с преди '89та. Парадоксалното е, че точно държавния контрол над икономиката и живота на хората е насилие, а свободния пазар не е. Защото никой не може да те принуди да си купиш нещо от някой, ако държавата не седи зад него (било то под формата на регулации, осигуряване на монопол или съдебен чадър). Разбира ще кажеш.... може да дойдат с бухалките, но точно това трябва да е ролята на държавата... а тя и тва дори не може да прави както трябва по нашите ширини... и на всичкото отгоре е отнела правото на хората да се въоръжат.

В същност единственото фриволно (и насилствено) прилагане на калпак са безкрайните експерименти с държавен контрол над какво ли не... Да, вярно е, че политическия елит не се интересува от хората, а само от собствените си интереси.

Бизнеса не се интересува от работника... тука вече навлизаш в популизъм. Бизнеса не може да съществува без работниците. Хората без политиците... не съм толкова сигурен

[BMW_POWER]

Колко добре би било ако в България наистина имаше анархо-капитализъм. Няма как да има като населението дори не е въоръжено (държавата е монополист в насилието формално казано).

Разбира се и дума не може да става за сравнение с преди '89та. Парадоксалното е, че точно държавния контрол над икономиката и живота на хората е насилие, а свободния пазар не е. Защото никой не може да те принуди да си купиш нещо от някой, ако държавата не седи зад него (било то под формата на регулации, осигуряване на монопол или съдебен чадър). Разбира ще кажеш.... може да дойдат с бухалките, но точно това трябва да е ролята на държавата... а тя и тва дори не може да прави както трябва по нашите ширини... и на всичкото отгоре е отнела правото на хората да се въоръжат.

В същност единственото фриволно (и насилствено) прилагане на калпак са безкрайните експерименти с държавен контрол над какво ли не... Да, вярно е, че политическия елит не се интересува от хората, а само от собствените си интереси.

Бизнеса не се интересува от работника... тука вече навлизаш в популизъм. Бизнеса не може да съществува без работниците. Хората без политиците... не съм толкова сигурен

Горните ти глупости няма да коментирам. Ще трябва да минат 5-10 години и сам ще ги изтриеш, ако все още си спомняш за тях де

Що се отнася до "интересува ли се бизнеса от работника", то тук истината е една. На бизнеса изобщо не му пука за служителите Интересуват го единствено роднините и приятелите му. Всички други са лесно заменими роби. бг-то изостава както винаги, но ще и кажа как е тук. Фирмата Х не назначава служители, а се обажда в агенцията Y. Оттам и изпращат 5-10..200 човека и те бачкат ден, седмица, години наред. В момента в който решат, че работата е намаляла, просто им казват: Утре не ми трябваш, обади се в агенцията си, къде ще работиш по-нататък. Практически могат да те освободят във всяка една секунда. За повод могат да послужат много неща. Закъсняваш, работиш бавно, правиш грешки, нарочили са те колеги (когато 10-15 черни, латиноси или каквито и да е точат с пръст и казват на шефа, че ти правиш или не правиш нещо, шансовете ти да се оправдаеш са равни на нула), казал си нещо накриво на някого, искаш отпуск в неподходящ момент, боледуваш често и т.н. и т.н. и т.н.
Защо го правят това? Елементарно. Няма застраховки, профсъюзи, адвокати .... проблеми със служителите сиреч. Всеки е лесно заменим и не е проблем да се направи в нито една секунда. Порязал си се, счупил си нещо и ще отсъстваш, няма проблем. Утре сутрин друг идва на твое място. И никъде не пише, че агенцията ще ти намери постоянна работа някъде. Днес тук, утре там, и така 25-30 до 40 часа седмично. Роб в 100% от смисъла на думата. И това не е само в един отрасъл. Потърси информация за долните робовладелци:
- ADECCO SERVICES DE RESSOURCES HUMAINES LTÉE
- BÉDARD RESSOURCES INC.
- AEROTEK
- EXCEL PERSONNEL INC.
- DRAKKAR RESSOURCES HUMAINES
- EXTRA MULTI-RESSOURCES
- Serviko Inc
- Drakkar Ressources Humaines
.....
И това е само за района на един Монреал. Могат да ти намерят работа за във всяка една област. От склад до администрация в банка. Прибират ти част от заплатата и никъде в договорът ти не пише, че са длъжни да ти намерят 37.5-40 часа работна седмица.

Тъжен факт

[steeN Профил]

Не мисля, че ще си променя мнението по-темата. Единствено може да стане по-радикално с годините. Щото колкото повече остарява човек, толкова по-нетолерантен към простотии и лъжи. Мога само да съжалявам тези, които не виждат, че тая фалшива идеология как да ограбим "богатите" в същност е това, което ги прави бедни във всякакво отношение, не само финансово.

Тия изброени неща са пряк резултат от някакви "гениални" регулации на трудовия пазар в Канада. Замислени да "помагат" на работника, в същност го превръщат точно в каквото си написал, в роб. Защото само големи компании може да минат през тези регулации и няма конкуренция, няма малък бизнес. Като ти шибнат 1000 изизквания да наемеш човек и си малък бизнес с 1-2 служителя... ти ще направиш всичко, само и само да не наемеш човек. На голямата компания не и пука, тя може да си позволи да има отдел с хора, които да се занимават с compliance. Но държавата се погрижила, спете спокойно. В същност това показва и друго. Никога не сте имали някакъв бизнес и не знаете какво значи да наемеш човек.

[BMW_POWER]

Не мисля, че ще си променя мнението по-темата. Единствено може да стане по-радикално с годините. Щото колкото повече остарява човек, толкова по-нетолерантен към простотии и лъжи. Мога само да съжалявам тези, които не виждат, че тая фалшива идеология как да ограбим "богатите" в същност е това, което ги прави бедни във всякакво отношение, не само финансово.

Тия изброени неща са пряк резултат от някакви "гениални" регулации на трудовия пазар в Канада. Замислени да "помагат" на работника, в същност го превръщат точно в каквото си написал, в роб. Защото само големи компании може да минат през тези регулации и няма конкуренция, няма малък бизнес. Като ти шибнат 1000 изизквания да наемеш човек и си малък бизнес с 1-2 служителя... ти ще направиш всичко, само и само да не наемеш човек. На голямата компания не и пука, тя може да си позволи да има отдел с хора, които да се занимават с compliance. Но държавата се погрижила, спете спокойно. В същност това показва и друго. Никога не сте имали някакъв бизнес и не знаете какво значи да наемеш човек.

Леле, комунистическото ти начало е по-силно и от късо съединение във високоволтова подстанция "Държавата се е погрижила", ай сиктир бе, дори бб бледнее пред теб. Обясни го това на колегите, дето търсят работа в закачената тема най-отгоре.
Апропо, във възхваляваната от теб "социалистическа" Канада безработните се водят като такива до изтичане на опредлен срок (46-48 седници, не съм сигурен за различните провинции). След това за статистиката вече те не са такива. Просто и гениално, като на партиен конгрес

[steeN Профил]

Сарказъм не разбираш явно? Колегите, които търсят работа не могат да намерят заради бариерите поставени от сещаш се кой, които "защитават" работниците... ама защитават работници, които вече имат работа и разни бизнеси близки до властта от "нелоялна конкуренция" (нешоялна конкуренция е всеки, които предлага по-качествена услуга на по-ниска цена, като Юбер например).
Същата работа е и с профсъюзите... основната им цел е ограничават правата на тези, които не членуват в тях и така, тези които членуват в профсъюза печелят на гърба на останалите А след като законите правят трудно да се наемат хора, добросъвестните работодатели се отказват (пред избора да нарушават закона) и остават само недобросъвестните, които нямат скрупули да го нарушават.

Обобщено, в секторите с ниска регулация има много работа и там конкуренцията е голяма. В силно регулираните сектори е греда...

[BMW_POWER]

Е, това е лек и невинен опит да се оправдаеш. Ще се направя, че не съм те видял. Ето нещо за по-младите колеги. От дистанцията на времето може да изглежда смешно, но в голям процент си беше така:

Ние, тийнейджърите на 80-те
Автор: Мария Касимова
Поколението, което израсна в залеза на комунизма
Всяко поколение си страда по десетилетието, в което е било младо и безотговорно.
Ние, които бяхме тийнейджъри през 80-те, обаче се оказахме последните, живели най-готините си години без високи технологии.

Сега когато гледам децата си и приятелите им, първата разлика, която виждам помежду ни, е в погледите. Техните са устремени предимно в смартфоните им.
Нашите се рееха в небето. И най-често се спираха в очите на някое разбиващо сърцето създание, в чийто поглед искахме да се отразим. Това не прави нас, децата на 80-те, по-добри или по-изобретателни от тези днес – просто хоризонтите ни се разполагат в различни равнини.
Този текст не е скимтене по отминалото време и хм… младост. Той е, за да си спомним какво беше и за малко да го преживеем отново. Всеки по своему…
През 80-те нямахме готини дрехи. Най-добре облечените бяха синовете и дъщерите на партийните шефове или на международните шофьори.
Първите си пазаруваха от Кореком (магазин, в който се купуваха западни стоки с декларирана валута), а вторите бяха истински модни икони, защото бащите им влачеха в каросериите на камионите си цялата пазарна разпродажба на Запада.
В моя клас имаше двама шофьорски синове и те бяха най-желаните момчета на света – носеха апрески, имаха уокмени, якетата им бяха в искрящи цветове и с емблеми като на международните ски състезания, каквито гледахме по телевизията.
Освен това у тях винаги се намираше по някое и друго порносписание, огромна бутилка уиски на стойка (т.нар бебета), фототапет и чаши от аркопал, течен шоколад и гондола с пеещ гондолиер и въртяща се балерина.
Разменянето на дрехи си беше всеобща практика. Като нямаш нещо готино за обличане, ставаш приятел с тези, които имат. И започваш да си чакаш реда да се разходиш с каквото и да е от гардероба им за един уикенд.
Така се сдобих с едно дънково яке с каракул, което ми беше отстъпено за два дни. Още си спомням как триумфално десет пъти минах с него на „Магура“, за да могат всички да ме огледат. Мисля, че това е един от малкото моменти в живота ми, когато наистина съм се чувствала непобедима. В замяна за каракуленото яке бях дала моя зелена блуза с рисунка на момичета отпред и подплънки като на хокеист.
Върнаха ми я с дупка от цигара, което ми даде правото още два дни да съм притежател на каракуленото яке за компенсация.
Като казах „Магура“… Това беше култова сладкарница за сладоледи и мелби на бул. Витоша, отстрани на градинката на НДК, където днес има магазин на един от мобилните оператори.
Сладкарницата беше с изключително висока репутация и адски намръщени сервитьорки. Там се чакаше на опашка да влезеш, а традиционно се ядеше мелба „Дипломат“ – два вида сладолед с някаква епична украска от бисквити и шоколад отгоре, която днес ми изглежда истински кулинарен компромис.
Когато „Магура“ стана култово място, славата на сладоледената сладкарница беше потънала в прах, но пък народът сядаше отсреща на каменните блокове на градинката и зяпаше кой-какво-що.
Купуваха се наливни и силно разредени бири и кока-коли в половинлитрови пластмасови чаши от бистрата наоколо и се кибичеше с часове. Там се разменяха касетки с музика, продаваха се дрехи на черно, уговаряха се купони и се гъзарееше.
На „Магура“ ходеха гъзетата, а пък рокаджиите и лудите глави се събираха в края на 80-те и начабото на 90-те на „Синьото“.
Това беше един адски грозен конгломерат от ръждясали павилиони в синьо, струпани точно там, където днес е входът на метростанцията на стадион „Васил Левски“.
Тук спокойно можеше да видиш най-желаните момчета от рок бандите – Денис от „Ахат“, Емо от „Конкурент“, Коцето Калки, Дони, Момчил от „Клас“, Васко Гюров от „Ера“ и „Ревю“, Стенли от „Тангра“. Радиото беше наблизо, въпреки че тяхната музика успяваше да влезе само в нощните блокове, които слушахме като спасение от полунощ до три сутринта или в класическата „Музикална стълбица“ на Йордан Георгиев (известен като Данчо Стълбицата) и в „Пулсиращи ноти“ на Тома Спространов.
Телефоните ни бяха градски и работеха с 5 стотинки. Звъняхме си от тях или направо се уговаряхме за среща за следващите дни. Имахме време и не закъснявахме. Вкъщи се обаждахме да кажем, че сме на мястото, за което сме предупредили родителите си.
Когато закъснявахме да се приберем, те висяха по балконите на панелните ни жилища и се взираха в тъмната пътека до автобусната спирка. Другият начин на комуникация беше с бележки. Като имахме да кажем нещо на съученик или приятел от махалата, отивахме директно до тях и звъняхме на вратата. Ако нямаше никого, оставяхме бележка, която никога не изчезваше.
Майките ни имаха пеньоари и пантофи и често надвечерно се разхождаха из апартаментите с ролки. Бащите пък имаха халати с атлазени ревери и дървени копчета.
Анцугът беше дреха за спорт и ако нечий родител се подвизаваше в такова облекло, бяхме сигурни, че е ритал „мачле“ в квартала със съседи.
След работно време си беше практика мъжете от входа да седнат на по бира или ракия пред блока, а скованите им за целта мебели си бяха истински примери за рециклиране. Пред съседния блок например масата за вечерни сбирки беше направена от врата и стар радиатор, а столовете представляваха останки от полусчупени трапезарни гарнитури, всеки със свой почерк – бродирана възглавничка, изкуствено китениче, кожена седалка от Жигули, кашон, сгънат на няколко ката.
Докато мъжете се социализираха самостоятелно върху импровизираните общи външни салони, жените си ходеха на гости.
Като не им се стоеше у дома, подреждаха в една чинийка няколко парчета от току-що опечения домашен кекс и отиваха до най-любимата съседка. Въпросните чинийки циркулираха из апартаментите, защото не можеше да върнеш чинийката празна – на свой ред и ти правиш нещо сладко и тогава връщаш.
Ако пък толкова нямаш нищо приготвено за споделяне, можеше да отидеш у всеки под предлог, че ти трябва чаша брашно, един лимон или си свършил цигарите. Винаги беше удобно.
Родителите ни се събираха най-често по домовете, защото ресторантите не бяха много, а и храната беше предимно потресаваща.
Обикновено, ако у дома бащата пуши, се пушеше навсякъде. А бащите си пушеха, така че ние израстнахме сред цигарен дим, тостове, пеене на песни и тихо разказване на политически вицове. Докато големите се забавляваха в холовете или кухните, ние трябваше да забавляваме децата на гостите.
С тях, ако бяха готини, слушахме записи от монокасетофоните си. Често правехме записи и сами – от радиото, директно – с общия вграден микрофон. Молехме се през цялото време да не звънне телефонът, някой от родителите да не отвори вратата с някакво нареждане, никой да не кихне или да не му стане смешно – и от радиото да оставят парчето, колкото се може по-дълго, за да се запише до края.
Въпреки това в някои от автентичните ми записи от онова време се чува „тит – тит – тит, дванадесет часа!“ или пък гласът на майка ми, който мощно се изцепва насред записа ми на „Иръпшън“ с „Айде, идвайте да вечеряте, че ще изстинат кюфтенцата!“.
Тези парчета и до ден днешен звучат по този начин в главата ми.
Рождени дни празнувахме най-вече вкъщи, като се надявахме родителското тяло да се изнесе от апартамента и да не се върне преди десет вечерта.
Майките ни правеха сандвичи от франзела със салам, пушено сирене и украса от кръгче червена чушка и стрък магданоз. Пиехме домашни сокове и швепс. Алкохолът се появи малко по-късно, винаги под прикритието на някоя тъмна бутилка. Изгасяхме лампата и танцувахме на тъмно с когото ни се падне, като естествено, всеки се стремеше да „улови“ този, когото си харесва.
Важният момент беше в целуването и прегръщането по време на дългите блусове. Момчетата бяха потни и нестеснителни, а ние – нагласени и примерни. Играта на бутилка дойде по-късно и си беше почти сексуална задявка. Въпреки това на шестнадесет, когато се появихме след ваканцията между десети и последния единадесети клас, половината момичета от класа се бяхме разделили с девствеността си.
Майка ми разбра за тази подробност шест години по-късно, когато спонтанно се учуди, че на 22 не съм девствена. Не уточних от колко време не съм, за да не я травмирам съвсем. Нищо, че тя самата добре си беше поживяла през шейсетте и самотното моминство не е било сред приоритетите й.
През осемдесетте в секса се пазехме с „Нали ще ме пазиш?“, защото не можеше току така да си купиш презервативи, а и те бяха дебели, плътни, грозни и лесно се късаха. Трудно си беше да преспиш при гаджето, защото майките не ги разрешаваха тези неща, а пък да проявяваш към момче каквато и да е нежност пред баща си, си беше голям срам.
Така че дебнехме фемилито да го няма, за да се порадваме един на друг, а когато ни изненадваха, със зачервени бузи се обличахме като за световно и неловко се правехме, че ей досега сме чели по химия заедно и „той ми обясняваше, че не го разбирам тоя урок“.
Родителите ни се правеха, че ни вярват, а ние – че не лъжем.
Въпреки всичко това живеехме с усещането, че бъдещето ни принадлежи, можем да преобръщаме светове, а щастието носи нашите лични имена.
И да, от младостта беше, не от системата.
Източник: webcafe

[Benedetto Профил]

....

И да, от младостта беше, не от системата.
..

Това, което си публикувал, е най-силната критика на социализЪма, в цялата тема

[bum_bum]

....

И да, от младостта беше, не от системата.
..

Това, което си публикувал, е най-силната критика на социализЪма, в цялата тема

[steeN Профил]

Нещо от другата страна на океана, но много показателно. Дори Клинтън (който е нещо като Рейгън на демократите), критикува идиоската солидарна система на здравеопазване, която въведе Обама.

http://www.washingtontimes.com/news/201 ... stem-whil/

“You’ve got this crazy system where all of a sudden 25 million more people have health care and then the people are out there busting it, sometimes 60 hours a week, wind up with their premiums doubled and their coverage cut in half,” Mr. Clinton told voters. “It’s the craziest thing in the world.”

"Имаме тази луда система, където изведнъж още 25 милиона човека получиха здравеопазване и от друга страна имаме хората, които са излязли и си късат задника от работа, понякога 60 часа на ден, и се оказват с удвоени премии и покритие отрязано на половина. Това е най-откаченото нещо в света."

[BMW_POWER]

Нещо от другата страна на океана, но много показателно. Дори Клинтън (който е нещо като Рейгън на демократите), критикува идиоската солидарна система на здравеопазване, която въведе Обама.

http://www.washingtontimes.com/news/201 ... stem-whil/

“You’ve got this crazy system where all of a sudden 25 million more people have health care and then the people are out there busting it, sometimes 60 hours a week, wind up with their premiums doubled and their coverage cut in half,” Mr. Clinton told voters. “It’s the craziest thing in the world.”

"Имаме тази луда система, където изведнъж още 25 милиона човека получиха здравеопазване и от друга страна имаме хората, които са излязли и си късат задника от работа, понякога 60 часа на ден, и се оказват с удвоени премии и покритие отрязано на половина. Това е най-откаченото нещо в света."

И защо в богата Америка бачкат 60 часа на седмица??? Може би защото вноските за поредния нов Кадилак са много високи? Или защото защото са депозирали няколко десетки хиляди, за да им разпръснат праха в Комоса след време? Или просто защото не могат да намерят фул тайм джоб и са принудени да бачкат на две-три места за по 20-25 часа на минимални заплащане???

[steeN Профил]

Защо в Америка бачкат по 60 часа на седмица... имам видео отговор за теб... ето за тва...




Чакай да цитирам и един друг дето много го мразите по въпроса с разни политически мотивирани атаки към силно регулирани индустрии... и ще ви го преведа дори

Richard W. Rahn

http://www.washingtontimes.com/news/201 ... d-lawless/

Companies and individuals are increasingly subject to political rewards and punishments not only by arbitrary application of the law by those in the formal justice system, but also by the rise in vague law and regulatory rulings, which puts everyone at risk, particularly in regulated industries, such as banking, energy and pharmaceuticals. Laws and regulations that go on for many pages, with many caveats and imprecise language, frequently lead to abuse by prosecutors and confusion in the minds of those subject to them. This drift from the rule of law not only undermines civil society but also greatly impedes economic growth and job creation.

Компании и частни лица са все повече обект на политически дивиденти и наказания, не само чрез произволно приложение на закона от тези в съдебната система, но и от възхода на неясни закони и регулаторни отсъждания, които излагат всички на риск, особено в регулирани индуистрии, като банкиране, енергетика и фармацевтика. Закони и регулации, които се простират на много страници, с много дефекти и неточен изказ, често водят до злоупотреби от страна на съдиите и объркване на тези, които са подложени на тях. Това постепенно отдалечаване от върховенството на закона не само подкопава гражданското общество, но също и силно ограничава икономическия разтеж и разкриването на нови работни места.