По-добре ли бяхме през соца?

[Jordana Профил]

........ А ние сме били във война с Англия и САЩ. Преди 1944, комунистите не са се борили срещу окупатор, а срещу собственото си правителство. И кажи ми, ако немската армия е на Дунав и Хитлер те чака, ти какво би направил? Но хайде да не обръщаме темата за времето преди 1944 г., защото не е това темата. Аз само исках да покажа, че ние сме платили скъпо и прескъпо "освобожденията" си и мисля, че..........

Ти сам си отговаряш на въпроси които задаваш пак сам Някои държави наистина платиха с кръв когато нацистите са им на границата не правиха коалиция с тях , не ги снабдяваха 5 години с продукти боеприпаси и промишлена продукция за източния фронт , не им осигуриха безпрепятствено преминаване за гръцката кампания , не им осигуриха морски бази в черно море , не им осигуриха летища и т.н
По същия начин както му целуваха задника на Хитлер после целуваха други задници така че няма що да търсим под вола теле . Който не си е оферирал услугите на него не сме отказали теляшките услуги .

[steeN Профил]

Малко история за тиранията на мнозинството или така наречената демокрация, която все я дъвчете.
Темата е безкрайна разбира се, но не бях виждал така сбито събрани основните неща.

[nqmam_bmw Профил]

По-добре ли бяха жените през соца?

[steeN Профил]

За членовете на партията са били много по-добре, да

[drago_pavlov Профил]

По-добре ли бяха жените през соца?

Е как - едни такива морални, любящи съпруги. Нищо общо с Пепи от Оркестър без име
Филмите нямат нищо общо с действителността, както казаха по-напред в темата

[BMW_POWER]

Преди 1944, комунистите не са се борили срещу окупатор, а срещу собственото си правителство. И кажи ми, ако немската армия е на Дунав и Хитлер те чака, ти какво би направил? Но хайде да не обръщаме темата за времето преди 1944 г., защото не е това темата. Аз само исках да покажа, че ние сме платили скъпо и прескъпо "освобожденията" си и мисля, че това трябва да се каже високо и ясно. Ако смяташ, че това е пасквил, добре. Мисля също, че не дължим на руснаците нищо повече от учтива признателност и никакво раболепие и подмазване, слагане и даже унижение, повече, от колкото на добри съседи, каквито даже и не сме. Защото както казах, сме платили с кръв и злато, най-скъпите неща на света.

Историята се пренаписва много яко, но има факти, които не могат да се променят. Когато бг-то подписва присъединяването към Тристранния пакт на 1 март 1941г, Германия и СССР са първи приятели. Това е и причина тогавашната БКП да не се противопоставя на това. Отделно Хитлер е бил ... социалист. Всичко се променя след 22 юни 1941г.

http://dialog-bg.info/Istoria/S2.htm

Някъде имаше статия, колко ешелона с храна и т.н. ежедневно са потегляли към Източния фронт. Имаше цифри, колко глави добитък е имало в страната през 1939г и колко заварват руснаците на 9 септември 1944г. Преди няколко години Гърция взе да си иска от Германия едни 108 милиарда сегаши евро, за унищожената иконимика. бг-то също излязоха някакви цифри, за всичко изнесено по време на войната. Не мога да ги намеря сега. Който иска, нека рови.

Какво са изнесли руснаците от бг, това е дълга тема. Лошото е, че малко хора знаят, какво се е случило по време войната. Още по-лошото е, че на останалите знанията им са почепрени от Холивуд....

Филмите нямат нищо общо с действителността, както казаха по-напред в темата

"Башмайсторът" си е 1:1. "Дами канят" също. За автомобилните инструктори се носеха легенди. "Вдигаш левия крак и колата тръгва. Вдигаш И десния крак и ... ставаш шофьорка"

[немо Профил]

Забравяш, че производството едно време се дотираше и оттам идваха ниските цени.

Е,сега другите са глупаци да си дотират производството,а ние сме тЕрикати и хапваме плодове,зеленчуци и месо внос В България !!! Яко,нали?
В средата на 80-те бяхме на море в Балчик.На пристанището беше акостирал огромен кораб с някакви завъртяни надписи.....4 дена ТИР-ове с овце вървяха през града Товарил съм вагони с консерви за износ
От страна изнасяща храна станахме страна внасяща храна

Но сега има редовно сьомга и банани
п.п. И Е36 за всеки без вноска и ред

[hell's angel Профил]

[Top Gun Maverick]

От страна изнасяща храна станахме страна внасяща храна

Но сега има редовно сьомга и банани
п.п. И Е36 за всеки без вноска и ред

[Jordana Профил]

Някъде имаше статия, колко ешелона с храна и т.н. ежедневно са потегляли към Източния фронт. Имаше цифри, колко глави добитък е имало в страната през 1939г и колко заварват руснаците на 9 септември 1944г. Преди няколко години Гърция взе да си иска от Германия едни 108 милиарда сегаши евро, за унищожената иконимика. бг-то също излязоха някакви цифри, за всичко изнесено по време на войната. Не мога да ги намеря сега. Който иска, нека рови.

Гърците си получиха до последното евро репарациите от WWII . Преди 2 години по спомен Германия им плати последните дължими суми от няколко милиарда репарации които регулярно им изплащат след войната до днес . Гърчолята си реват профилактично по тоя въпрос като контра плач на германските искания за реформи в Гърция .
А наште репарации, които България трябваше да плаща до колкото се сещам ги опростиха в голямата си част .

Buzludzha_2011_jpg-660-439-.png

[BMW_POWER]

Ето нещо от нета

Трите фалита на НРБ, за които дори и Костов не разбра
tn_20160315_174725
Автор: Стоян Гълъбов
Любимата мантра на всички аскети на заклеймяването на комунизма, е теорията за трите фалита на НРБ. От няколко години в медийното пространство упорито се върти една теория, че за 45 години, страната ни е претърпяла няколко банкрута на държавно ниво. Спирам се на тази тема и поради факта, че в последните годни, съседната на нас Гърция, също беше обявена за разрушена финансово държава.
Разбирате ли, много ми е трудно да си обясня, как страна, която би трябвало да е на ръба на крайната бедност, все още може да има процъфтяващи туризъм и селско стопанство, а минималната заплата да е 586 евро, при стойност на същата, в нефалирала Република България в размер на 184,07 евро. И докато заплата може да е функция на частния бизнес, то „съсипания” бюджет на южната ни съседка, успява да изплаща минимална пенсия в размер на 386 евро, докато стабилната българска икономика успява да раздава по минимум 82 евро.
Задълбавайки в паралелите, се замислих за родните ни фалити и тяхното отражение върху състоянието на държавата.
1Държавният банкрут е фактическо състояние, при което държавата изпада
в несъстоятелност, т. е. не може да обслужва дължимите към кредиторите си по държавния дълг плащания.
За разлика от корпоративната, т.е. търговската несъстоятелност, при държавния банкрут не съществува правен механизъм, който да вкара една банкрутирала държава в процедура по несъстоятелност. Не съществува и международен съд, който да налага подобни процедури спрямо държави. Имало е няколко опита от страна на Международния валутен фонд да прокара подобен механизъм, но безуспешно, още повече, че това противоречи на международното право – държавата се ползва със суверенитет за разлика от субектите на частното право. При държавен банкрут, държавните кредитори за да си върнат вложенията трябва сами да се организират и да влязат в преговори със съответната държава. Държавните кредитори могат да бъдат както други държави, така и банки, корпорации, включително физически лица приносители на държавни ценни книжа. В случай на провал на преговорите за връщане на заемите, кредиторите губят капиталовложенията си, т.е парите си, носейки за своя сметка риска от инвестицията.
995922_557174507680380_1086078823_nДефиницията е проста и ясна. Държавата може просто да вдигне ръце и да спре да плаща, без да понесе никакви последици. Нека сега да се върнем на родна земя и да видим как протичат фалитите по нашенски.
Според журналиста Христо Христов, в периода 09.09.1944 – 10.11.1989, с държавните ни финанси се случва следното:
„Икономическото положение в комунистическа България в края на 50-те е толкова лошо, че страната е доведена до банкрут. Поради системното неизпълнение на годишните планове и некомпетентно управление Живков довежда страната до неплатежоспособност. През 1960 г. външният дълг на страната достига до непосилните за това време почти 3 млрд. лева. Управлението изпада в състояние, което не му позволява да изплаща получените кредити от СССР, най-големият по това време кредитор на комунистическата власт.
„Задълженията са следните:
60 млн. долара към Банк Комерсиал пур Л’Ероп дю Норд, Париж;
20 млн. долара към Московската народна банка, Лондон;
18 млн. долара към западногермански банки;
6 млн. долара към италиански банки;
25 млн. долара фирмени кредити.
Така в резултат на финансовия крах на НРБ, още през 1960 г. бива изнесен, а после и продаден, златния резерв на страната, възлизащ на 24 тона. ”
Полу-фалитът през 1977 г.
„През 1977 г., когато в резултат на хвърлянето на огромни средства за развитието на тежкото машиностроене и покачването на международни цени на петрола НРБ отново изпада в дългова криза с над 6 млрд. долара задължения, включително и към западни банки.
Фалитът 1987-90 г.
„Фалитът на България от март 1990 г. е по-тежък и поради разпадането на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ) и загубата на пазар за „великите български индустрии”.“ Сравнявайки го с гръцкия фалит от последните няколко години, той продължава: „И гръцкият, и българският (1990) фалити са пред частни кредитори и са еднакви като дял от брутния вътрешен продукт (БВП). Другите прилики са просто поразителни:
В неговата основа е желанието да се задържат управляващите партии на власт; в тогавашна България една партия е на власт и това влошава нещата;
Кредиторите вярват, че ЕС и СССР винаги ще са под ръка да подкрепят платежния баланс; българският дълг е „гарантиран” от разделението на труда в СИВ, а гръцкия – с трансфери от бюджета на ЕС;
„Солидарността” и „взаимната помощ” са политическата реторика, която подкрепя безотговорното поведение на властите.“
В резултат на фалита в края на 80-те години, „спадът на БВП през 1990 г. е 9,1%, през 1991 – 11,7%, през 1992 – 7,3%, през 1996 – 9,4% и през 1997 – 5,6%“.
14305_436884919709340_1156064000_nИзлиза че тоталитарната народна република е харчила на широко години наред, като е покривала тези харчове предимно със заеми и златния си резерв. Има обаче един интересен парадокс: Не може да похарчиш една огромна сума по начин, който да не ти донесе никакви ползи и накрая наистина да се разориш. Единственият шанс е да изгаряш банкнотите, но не съм чул до сега теория за „газовите камери” на Тодор Живков.
Нека видим за какво са похарчени тези суми, които щедро са ни отпускани:
След създаването на НРБ БКП взима решение за развитие на тежката промишленост за сметка на леката.
36Стари предприятия са национализирани, преустроени и модернизирани. Построени са много нови фабрики, комбинати и заводи. Ето само някои от тях, за чиято модернизация след национализацията им или за напълно новото им изграждане са направени огромни капиталовложения от страна на българската държава: АЕЦ-Козлодуй, АЕЦ „Белене“, проект ТЕЦ „Марица-изток“ – 1, 2, 3, ТЕЦ „Бобов дол“, ПАВЕЦ „Чаира“, Баташки водносилов път, Силнотоков завод „Васил Коларов“ – София, Металургичен завод „Ленин“-Перник, Кремиковски металургичен комбинат, Оловно-цинков завод- Кърджали Комбинат за цветни метали-Пловдив – Асеновград, Комбинат за производство на електролитна мед-Средногорие, 581847_532842223446942_369192451_nНефтохимически комбинат-Бургас, Нефтохимически комбинат-Плевен, Завод „Балкан“, Ловеч – автомобили, мотоциклети, велосипеди, инструменти, Завод за трамваи „Средец“-София, Завод за автобуси и тролейбуси „Чавдар“-Ботевград, Завод за товарни автомобили „Мадара“-Шумен, Електрокарен завод „Шести септември“-София, Електрокарен завод-Плевен, Завод за металорежещи машини (ЗММ)-София, Завод за хладилна техника-София, Завод за асансьори-София, Слаботоков завод „Климент Ворошилов“, Завод за полупроводници в Ботевград, Комбинат за микропроцесорна техника-Правец, Завод за тежко машиностроене, с. Червена могила, област Перник, Азотно-торов завод-Стара Загора, Азотно-торов завод- Димитровград, Комбинат за производство на соди „Карл Маркс“-Девня, Целулозно-хартиен комбинат-Гара Кричим (днес град Стамболийски), Лесопромишлен комбинат-Силистра, Комбинат за преработка на синтетични влакна-Димитровград, Завод за антибиотици-Разград, Завод за записващи устройства (впоследствие „Дискови запаметяващи устройства“)- Стара Загора, Роботостроителен комбинат „Берое“, Стара Загора…….., сигурно няма да ми стигне един ден, за да мога да ги изброя всичките, затова спирам дотук!
1394169_600672593330571_1455910644_nИзградени са и нови градове – Димитровград, Рудозем, Мадан.
През 1965 г. страната произвежда 26 пъти повече електро- и топлоенергия в сравнение с 1939 г., 106 пъти се увеличава производството на черни метали, на цветни метали – 273 пъти, производството на машиностроителната и металообработващата промишленост – 142 пъти.
tn_20151030_160544Честно казано, нямам необходимата квалификация да изчисля стойността дори само на непълния списък, който представих по – горе. Наистина бих се радвал, ако някой се постарае да пресметне цената само на сградния фонд, без да се изчисляват производствените мощности и печалбите от тях. Проста сметка в тухли, бетон и желязо, би била доста добра илюстрация.
Отделна статия бих посветил и на ефекта от огромната заетост, свързана със самото построяване на хилядите заводи и предприятия и още една, която да разкаже за процъфтяването на цели региони, по време на фалитите.
Десетки български градове през 70-те и 80-те бяха обновени и реконструирани изцяло. Освен плочки на площада и фонтан както се прави сега и за това се харчат милиони, тогава са построени и сградите на театрите, културните домове, училищата, болниците и много други обществени сгради, които посещаваме и до днес, а затова не трябват просто пари, трябват много пари.
New-folder9А замисляли ли сте се по въпроса колко асфалт е положен през всичките тези години?!
За да не стане статия с размерите на докторска дисертация, просто ще спомена за нивото на здравеопазването, образованието, държавната културна политика и спортните постижения.
Време и да спомена Костов. Защо го намесвам ли? Ами защото и той не беше разбрал, че разпродава активите на фалирала страна, когато започна процеса на масовото разграбване, наречено приватизация. Ако някой му беше казал, че Народна република България е фалирала 3 пъти преди неговото управление, може би щеше да реши, че няма нищо за приватизиране и да ни се размине последвалия истински фалит.
Източници: desebg.com, dnevnik.bg, wikipedia.org, btvnews.bg .

[Мордехай Профил]

Моите уважения за написаното, но замислете се и над следното: Ако случайно България беше останала в зоната на тъй наречените капиталистически държави след 44та, дали нещата щяха да се случат така и дали постигнатото щеше да е по-малко или повече. Можете да направите сравнение не между нас и Германия или Холандия, а между нас и другите средиземноморски държави като Гърция, Италия, Испания и Турция. Сега помислете за какво съжалявате, колко е било добре през комунизма и какво е общото между бананите и старите беемвета. Имайте предвид, че преди 44та икономически сме били доста пред Гърция, Турция, южна Италия и други около нас, споделили същата съдба. И на мен ми е жал за едно време, просто бях млад и бяхме индианци в резервата.

[Top Gun Maverick]

Ами ние и през соца бяхме добре развита държава. Нещата в прехода станаха зле заради разграбването. А и има нещо друго. Все пак в държавата има някакъв манталитет и идеологии, за които не е виновен само соца и това, че се е получило другаде като е започнало много преди нас, не се знае дали е щяло да се получи тук. А може би просто така е трябвало да стане и България някой ден ще е доста напред. Имаме уникалното географско разположение и болезнените уроци от историята. Всичко от нас си зависи и от бъдещите поколения.

[Jordana Профил]

Бъдещите поколения..... за бъдещите не знам но сегашните също убиват коча с лопатата

[BMW_POWER]

Бъдещите поколения..... за бъдещите не знам но сегашните също убиват коча с лопатата

Както виждаш, на сегашното младо поколение (тези дето са под 30г) мързела се дължи на 45 гдини социализъм. Поне така се оправдават тук. Прочетете няколко мнения по-назад.

Когато говорим за манталитет, то тогава нито Путин, нито Сталин, нито който и да е е виновен. Ето едно четиво, по-голямата част от което е написано за събития преди "соца".

Дребни, невежи и зли
Любослава Русева


Онова, което трови българите, е не толкова завистта, колкото духът на отрицанието

Изправен на ръба на Космоса, над пустинята на Ню Мексико, Феликс Баумгартнер спира за момент. Прави малка стъпка вън от капсулата, след което полита 39 км надолу към Земята. След десет спиращи дъха минути австриецът се приземява, развивайки скорост от 1342.8 км/ч, и става първият в света свръхзвуков скачач. "Докато бях там, горе, на покрива на света, се чувствах смирен, там не мислиш за подобряване на рекорди. Понякога трябва да се издигнеш наистина много нависоко, за да видиш колко си малък."
В. „Гардиън"

Ква му е идеята на тоя чичо? Нещо на мъж ли да се направи? Космоса има ли ръб? Ко стана, рипна ли, фърчи ли вече тоа? Да се оглеждам ли нагоре да не ми се изтресе на тиквата? Пишлигарин прави реклама на енергийна напитка - ми че скачаш, братче! То и баба знае да скочи с 50 милиона долара! Да, бре, що не скочи без скафандър като е такъв юнак? Хахаха, дреме ми на к.ра, ако му се спука балона и се размаже! Даже не го гледах, не ме интересуват подобни безсмислици.
От български електронни форуми и Фейсбук (запазен е оригиналният правопис).
Донко, Хаджи Петър и Танко Амчикакът от село Остра могила пристигат в Лайпциг да продават гюлово масло. Из града ги съпровожда български студент, който с нетърпение очаква да види смайването им, щом зърнат грандиозния паметник, издигнат в чест на победата над Наполеон от 1813 г. „Който пръв път има щастието да види това чудо на архитектурата, високо повече от 90 метра, от черен гранит, с гигантски фигури и релефи, което е строено цели 10 години и е струвало на времето си десет милиона марки, не може да сдържи възторга си и да не извика от учудване."
Да, ама търговците от село Остра могила хич даже не се впечатляват. Хаджи Петър вдига глава, гледа има-няма половин минута, обръща се гърбом и пали цигара. Слисан от това безразличие, студентът го пита: „Е, дядо хаджи, как ти се вижда, а? Чудесия, нали? Грандиозно нещо?" „Хъм... - промърморва хаджият с голямо съмнение. - Три кила пироксилин му е майката! Сложи го в темеля, запали фитиля и камък върху камък няма да остане!"
Чудомир озаглавява разказа си... „Българи". Този разказ е кратичък, за да въздейства като фотографска снимка на българската душа. Едно наглед простичко „щрак" и ето какво се отпечатва на лентата: МРАК.
Много мрак има в тая душа, лишена от озарението на радостта. Не я вълнува красотата, не я възторгват човешките постижения. Тя познава съмнението и отрицанието, но не и щастието от съзиданието. Не копнежът да гради й дава енергия - движи я единствено инстинктът за разрушение.
„Какво па толкова са направили немците? Па и цели десет години се бъхтали, завалиите! Хъм, па ние можем за секунди да им видим сметката барабар със сите немски чудесии, не ли?"
По времето, когато Чудомир „снимал" хаджи Петър в Лайпциг, един българин учел философия в същия град. Казвал се Найден Шейтанов и тепърва щял да напише научна студия за българския „дух на отрицанието". Защо сме такива и не ни ли прави това ужасно нещастни, питал се той, а в списание „Философски преглед" от 1933 г. имал куража да даде своя отговор:
„...В психологията на българското отрицание имат надмощие следните елементи - апатия към висшето като добро и хубаво, като държава и народност, фанатична страст към парично-материалното и към властта като средство за самозадоволяване и забогатяване, животински егоизъм в отношенията към другите, простотия и заинтересуваност на бюрократи, безогледна опозиция, партикуларизъм на политикани, егоцентризъм на интелигенти, омраза и завист едва ли не на всички против всички."
Съвременниците на Шейтанов дотам си взели бележка от тревожните му размисли, че един ден философът осъмнал с изпочупени прозорци, а нечия ръка била изписала с въглен върху входната врата „шейтан" (дявол - от турски). Пак добре, че му се разминал пироксилинът...
И Чудомир, и Шейтанов сочели най-лошите черти на българите, защото ги ненавиждали.
Точно така! Сочели и ненавиждали най-лошите им черти, понеже много обичали българите. Боляло ги, че духът на отрицанието у хаджи Петър ще зарази и внуците на хаджи Петър. Рискували да посочат кривиците му, за да пробват - със смях (по Чудомир) и философски (по Шейтанов) - да ги изправят, щото неговите наследници да се отърсят от комплексите на село Остра могила.
Малцина са били толкова загрижени за българите, че да ги направят на салата заради техните недостатъци. Един от тях самите българи нарекли Щастливеца, защото винаги крачел с усмивка, а в анкетата на проф. Иван Шишманов отговорил на въпроса кой е идеалът му за земно щастие така: „Свободата от всякакви условности и задължения." „Ако бихте желали да си имате девиза, коя бихте взели?" - попитал го още проф. Шишманов, а Щастливеца избрал: „Свобода, честност и любов."
Бай Ганьо убил автора си, когато той бил само на 34 години. Щастливеца бил застрелян при неуспешен атентат срещу негов приятел заради отдавнашен спор за собствеността на гори и общински мери в едно село. „Пироксилинът", с други думи, отнесъл тъкмо човека, който с обич окайвал народа си, за когото „робуванието е блаженство, тиранията - благодеяние"; същия, който го жалел, че „няма една твърда точка, на която да спре погледа си, една дръжка, на която да се ослони"; и пак този, който искрено страдал, че този народ е оставен „без помощ, без съвет, една печална, от бури разсипана останка от стари времена".
Години по-късно поетът Кирил Христов попаднал на гроба му. Върху кривия кръст едва прочел няколко букви „от тъй скъпото име". Самият гроб бил хлътнал, буренясал, с нечисти хартии, хвърлени от случаен минувач. „Чувство на тежка обида изпълни душата ми", написал той в дневниците си, след което издал жестока присъда над българския народ:
Няма приличие в неговия живот, нито на гробищата му, „дето покрай сградените с крадени пари скъпи паметници на жалки политически еднокрили мухи се заличават гробовете на ония великани, които са единствено оправдание за съществуването на това полудиво племе".
След тези думи ще повярвате ли, че Кирил Христов е автор и на една от най-оптимистичните теории за нашия народ?
В статията си „Какъв е българинът" (1939 г.) той пише повече от убедено, че грубостта, завистта, животинският егоизъм, апатията и склонността да омаловажиш успеха на другия „от само себе си ще изчезнат, защото далеко не са неизменима част от характера, а само следствие на една по-низка степен на духовно развитие". За разлика от Щастливеца, който се съмнявал, че нещо ще „подигне" българина („Идеали? - Суета, вятър!..."), може би най-саркастичният майстор на перото в нашата литература вярвал, че „биволските кожи ще се свлекат, ще светне нещо скъпо и у нас", а от „туй мътно вино" може да излезе и шампанско. Дори възкликнал: „Аз никога не съм се съмнявал, че пак ще дойде епоха на възход"...
Щом човек с толкова свиреп характер имал силна вяра в бъдещето на „полудивото племе", шансът да се превърнем в общество, сплотено от девиза на Алеко, не е никак малък. Свободата, честността и любовта са трите опори, които крепят събирането ни един с друг - било като приятели, семейство или пък държава, и ако приемем, че ограничеността, безчестието и омразата не са неизменима част от националния ни характер, скоро биволските кожи би трябвало да се свлекат от раменете ни. Съвсем скоро би трябвало да се зарадваме, ако у някой колега заблести нещо скъпо, ако той се окаже по-добър от нас, ако е успял да извлече от бурето си с мътно вино поне капчица шампанско. Колко му е наистина да поздравим някого за постижение, да стиснем ръката на талантливия и да ръкопляскаме на вдъхновяващия?
Ей тия лесни и прости наглед работи обаче са големият ни препъникамък, та затова написаното по-горе звучи ужасно наивно. Ние имаме тежък манталитетен проблем, който е по-сложен и по-трудно преодолим от проблема за завистта. Шейтанов го е нарекъл „дух на отрицанието", а Чудомир го е описал само с една реплика: „Три кила пироксилин му е майката!"
Завистта предполага, че имаш достатъчно качества, за да оцениш по-качествения от теб. Ти си даваш сметка за границите на своя талант и се измъчваш, че никога няма да ги прекрачиш. Знаеш тавана си, а така искаш да си като онзи по-горе, дето седи на покрива и дарбата му не си блъска главата в тавани. Завистта е преди всичко знание какво представляваш, както и желанието да се надскочиш. Тя е опасна най-вече за завиждащия - него заразява и наказва тази отрова. Завистта е киселината, която разяжда душата на Салиери, сам по себе си блестящ композитор, но не и гениален като Амадеус - божествената душа, душата от Бога.
Обратното, духът на отрицанието се крепи върху невежеството. И бай Ганьо, и хаджи Петър от село Остра могила не разбират колко са изостанали, жалки и смешни, защото им липсва дарба за самооценка. „Ако и нашата страна роди гений, то той ще бъде само геният на завистта", написал някога Елин Пелин, но всъщност ни надценил. Повишил ни в звание, така да се каже, понеже и той, завалията, вярвал, че онова, което ни подтиква да бъдем неуважителни, презрителни, иронични и цинични към чуждите постижения, се дължи на просветеност и умение да се сравняваме и съизмеряваме с другите.
Уви, нищо подобно. Невежеството шества по българските земи с изправена глава и изплезен език. То е самонадеяно и самодоволно. Не само подценява опита да се обозначиш като по-смел и умен, а го подминава с просташка насмешка. Въобразява си, че подигравката го прави значимо. Убедено е, че присмехът му е присъда от последна инстанция. То може да унижощи всеки подвиг, да взриви всяко усилие, да принизи до себе си всеки великан, когато изкрещи със самочувствие: „Дреме ми на к.ура!"
Смайващото количество негативни, хихикащи и направо цинични коментари за скока на Феликс Баумгартнер от „ръба на Космоса" са самопризнание какви зли енергии властват над българската душа (Кирил Христов ги нарича „могъщата организираност на отрицателните сили"). Ние не уважаваме мечтите и не признаваме, когато някой положи труд и смелост, за да ги осъществи. На ръба на ръбовете на планетата Земя живеят едни малки злобари, които си въобразяват, че са големи, и аз подозирам, че ако Феликс се беше провалил, те щяха „яко" да се „изкефят".
Той обаче не се провали. Скафандърът му - дело на просветени и талантливи хора, които гледат на работата си с вдъхновение, не сдаде багажа и не отиде на кино. Отгоре на всичко свръхзвуковият Баумгартнер прояви скромност и простичко каза: качих се много високо и видях колко съм мъничък и нищожен, това ме направи смирен и тъкмо смирението е същинският ми рекорд.
Ядец! Ей затова пък ние ще му натрием носа, като седнем пред компютъра и наблъскаме форумите с плювни. Ще ги пръснем направо от подигравки, ще разкажем играта на австрийския тъпанар. Камък върху камък няма да остане след нашия пироксилин...
Наистина ли сме толкова зли?
В едно свое изследване проф. Лилия Цветкова от Института за български език при БАН е преброила, че благопожеланията ни са 883, а клетвите - 2529. По-интересното е, че в клетвите си сме много по-изобретателни и находчиви. „Ветаро газо да му надуа!" и „Варен петел очите да му изкъца!" например са гениални умотворения. В „Да му се изсуше врато като на цреша рачката!" и „Да му се изчепатат нозите като на мало мисирче!" има удивителна образност - плод на наблюдателност и на изкусно боравене със словото.
Но изводът, разбира се, е печален:
Лошотията, изглежда, ни вдъхновява. Тя ни дава криле. Зарежда ни с енергия не да живеем един с друг, а да воюваме един с друг. Оцеляваме с грубост. Вдишваме и издишваме негативизъм. Вежливостта е слабост, радостта - глезотия, а удивлението - глупост. Смирен ли си, ти си загубен. И в двата смисъла на думата...
Е, при това положение отричащите подвига на смелия Феликс може да се окажат и донякъде прави. Общество, което отдавна е скочило от ръба на приличието и все още се рее в празно пространство, бие всички рекорди по свободно (про)падане без скафандър. То е истински герой, щом продължава да е живо. Въпреки всичко, но най-вече въпреки себе си.

http://www.temanews.com/index.php?p=tem ... &aid=16618

Апропо, "речникът" на първите редове на статията е често срещан и тук.