Въпрос за осиновяване.

[Borymeckata Профил]

Колега един въпрос, който има отношение към казуса - дъщеря ви (вече порасналата) знае ли, че вие с жена ти не сте нейни биологични родители (т.е. казали ли сте и, че е осиновена) ? Тя (дъщеря ви) как приема идеята, че искате да осиновите въпросното момче ?

Рабира се, наясно е с всичко. Тя (дъщерята) дори е най-запалена от трима ни и няма търпение да доведем хлапето у дома, въпреки че ще го вижда рядко - само когато си идва от София. Само че... защо реши, че и тя е осиновена? Няма такова нещо...

Иначе... не мисля, че правим нещо особено. За нас това (осиновяването) не е свързано с някакви лишения или сериозен дискомфорт. Жилища и средства имаме достатъчно, животът ни е уреден, а детето вече е отгледано... Жената е отгледала стотици деца в детската градина, не може да мине по главната улица - на 10 метра я спират да я поздравяват деца и родители. Хлапето ще иска грижи и внимание - това е ясно, но няма проблем, свободно време имаме достатъчно. Ще опитаме да му дадем някакъв старт в живота - реално погледнато, детето нищо не е виновно, че е в това положение. Хора раждат някакви уроди и ги гледат и обичат цял живот, а това хлапе е като на картинка, здраво и право, живо и усмихнато - защо да няма шанс, поне равен на другите? Пък и ние покрай него ще имаме някаква цел и тръпка в живота, нещо да се занимаваме... Иначе какво да правим - да седим по цял ден и да гледаме сериали? Не сме одъртели чак толкова, ха-ха-ха...

[Borymeckata Профил]

Абе да си призная - аз отначало не бях много навит за това осиновяване, защото си е таралеж в гащите, особено на тези (45 и нагоре) години. Но после се сетих за филма "Четирима братя" и идеята ме грабна - ако ме убият, хлапето ще отмъщава за мен:



Даже главният герой във филма (на Марк Уолбърг) и се казваше като това момче - Боби.

[kiko Профил]

Поколон за начинанието
трябва ви само време,а сам казаваш че това ви е малко което е кофти в случая,детето да не се стресне и да се затвори.Ако може да го вземете за един уикенд,после 3-4 дни и само ще свикне и ще ви търси но за това си трябва време...поне 2-3 месеца,и говорете с него да има диалог като приятели щего спечелиш по някакъв начин щом до сега главно жени са се грижили за него,имаш уникалния шанс да откриеш за него един нов свят мъжки,синът ми е на 11 и виждам как си ме търси за някой чисто момчешки неща
А щом сте се затъжили за деца както казваш щерката е голяма,таа не се знае в скоро време може да ви сюрпризира та празна къщата ви няма да остане
пс.и да пуснеш едно фото на младежа като всичко е ок вече!

[michev Профил]

Поздравявам те за решението! Няма нищо по-хубаво от деца в къщата, говоря от много голям личен опит И аз не съм малък, на 49 съм, но имам дъщери на 22 и 17, и двама синове, на 7 и 9, а голямата щерка ме направи дядо! Всичките са си мои, и са най-хубавото, което имам! На 10 години децата са изключително будни и интелигентни, но съм сигурен, че ще се справите! Успех, на теб, съпругата и детето!

[Borymeckata Профил]

Дъщерята става на 30 тази есен, тя си е вече възрастен човек и си има свой живот. Виждаме я по веднъж в месеца или по-рядко...

Аз написах по-горе - няма начин да вземем хлапето "за малко", за един уикенд например. Не можем дори да оставаме насаме с него... Приемните родители носят пълна отговорност за него и не могат да го оставят без надзор, дори за минута. Поне един от тях трябва да присъства на всичките ни срещи. А след делото пък нямат повече никакви ангажименти, тогава пък ние поемаме пълната отговорност за детето - как да го оставим някъде, дори и при тях? Няма никакъв преходен период, "собствеността" и съответно отговорността се сменяват мигновено, не знам защо са го измислили така...

А, със сигурност ще докладвам как се развиват нещата. Чувствам се като в някакъв филм, който не съм гледал и не знам как продължава... Трябва да има предизвикателства и тръпка в живота. Благодаря за съветите и пожеланията, ще има развитие и дано е положително!

[Georgi_G Профил]

Куражлия си Стефане! Поздравявам те!
Стискам палци, но съм убеден, че всичко ще е наред.

[speeder88 Профил]

Не те познавам, не познавам и жена ти, нямам и собствени деца, но мога да кажа следното: Щом жената ти толкова време е била директорка на детска градина със сигурност има подход към децата. По твоите постове тук мога да кажа много и то все хубави неща!

Със сигурност ще се справите!

Може би отначало ще има трудни моменти, но определено ще се справите!

[Borymeckata Профил]

Така е, генът е важен. Хлапето е здраво и няма наследствени болести (поне така пише в досието му...), а какво ще стане натам - Божа работа... Пак казвам - може би омаловажавам проблемите, но не ми изглежда чак толкова рисковано начинание. Във всеки случай при нас ще бъде по-добре, отколкото в приемното семейство. Не е разглезено - до момента никога не е имал лаптоп, телефон, часовник и дори велосипед (имал е някакво старо колело, което се счупило и го изхвърлили). Та има доста възможности за подаръци и внимание - хлапето ще се радва на всичко. Може би е грешка, но и двамата с жената сме се навили яко и ако по някаква причина работата не стане - ще ни бъде много кофти...

Преди час говорих със социалния работник там - изложих му своите притеснения и човекът ме увери, че ще направят всичко възможно да не стресират момчето допълнително. Веднага след като подадем всички документи в съда във Варна, специална психоложка щяла да започне да го подготвя. Викам му - това е ОК, но ние документрите ги събираме усилено и вече сме почти на финала, нека психоложката да започва. Не можело, за да не създават фалшиви надежди на детето и да не се разочарова, ако ние вземем да се откажем... Абе, клин сплескан, ние да не сме някакви тинейджъри, да не знаем какво искаме? Дали сме стигнали дотук, та да се откажем накаря? Да, хипотетично може да възникне някакъв административен проблем с някой документ (въпреки, че не се сещам какъв...), но това ще бъде временна пречка и евентуално забавяне, кой изобщо говори за отказване? Е, все пак синковецът си е прав - той трябва да се грижи преди всичко за детето, нали това му е работата... Ще бъда благодарен и за тази подкрепа - значи професионална психоложка ще подготви детето за заминаването му с нас, а после (като го доведем у дома), също щели да следят как се адаптира и така... Демек - имаме пълната подкрепа на Държавната агенция за закрила на детето в това начинание... Аз лично съм малко скептичен (меко казано...) към дейността на държавните служители, но дано в този случай да свършат някаква полезна работа - ще им бъда признателен.

[dreadx Профил]

Обстановката, която описваш на срещите е по-тегава, отколкото ако се договаря покупко-продажба на кола или недвижим имот - много лошо са го решили по такъв начин - то големи хора се изнервят, представям си за детето.

Единственото, което ми хрумва е, ако има вариант да поканиш детето, заедно с приемното семейство у вас за някой уикенд. (И се подготви с някои момчешки забавления, вземи някоя видеоигра от приятели назаем).
- хем ще види и те, че са спокойни - че всичко е наред.

Платеното приемно семейство едва ли може да се грижи за детето, като за свое - попадне ли у вас, със сигурност ще ви заобича. Просто са го разкарвали къде ли не, и в момента приемното семейство е най-доброто семейство, в което е живяло - как да се хвърли отведнъж в неизвестността.

И може би е в такава възраст вече, че можете откровено да обсъждате ситуацията. (не да му говорите като на дете)

p.s. И ако може, не му сменявайте личните данни - рождена дата и др. Ако е бебе, ок, за да не разбере че е осиновено (и пак съм против). Ама на тази възраст още по-не виждам смисъл, само дето и един хороскоп няма да може да си направи.

[Kroki]

Te вече го казаха колегите, но както описа бъдещия ти син, явно разбира каква му е ситуацията. Просто трябва да седнете и да му обясните как седят нещата, защо го правите, неговото положение и т.н., може да е трудно за всички вас, но това е най-правилният начин за мен. Любовта с която ще бъде засипан, ще бъде оценена рано или късно. Опитай се да влезнеш в неговия живот като хобита и интереси, запали го да ти помага като разглабяте нещо и т.н. Не знам как е с възпитанието, но никога не е късно да се "налеят" някой неща. На тия години в училище, щом разберат, че е осиновен ще почнат подигравки и т.н., важно е да сте с него и да е наясно!

Поздравления за постъпката и стискам палци всичко да мине по възможно най-добрия начин!
Преди година пак имаше подобна случка, където един приятел взе едно момче далеч по-голямо под крилото си. Опитай се да потърсиш темата.

[Borymeckata Профил]

За рождената дата и името е ясно - няма да се сменяват. То за датата не виждам смисъл, така или иначе... Името - няма как да прекръстя дете на 10 години, все едно му е малко стресът, та и това... Само фамилията и последните 4 цифри на ЕГН-то, и то защото казаха, че такъв бил редът.

Това за уикенд със семейството (или поне единия приемен родител) е добра идея, ще я обмислим сериозно. Поне още една среща трябва да направим преди съдебното заседание, ще го измислим как да стане.

Да, хлапето разбира ситуацията, жената дори предполага, че разбира много повече, отколкото показва. Аз за себе си съм решил да не го лъжа, защото всяка лъжа, дори и най-невинната, остава като подводен камък в отношенията между хората и рано или късно създава проблем. Също съм решил да не го баламосваме с обещания за купуване на вещи (таблети, телефони и др.), ако ще живее с нас - не искам да бъде заради някакви дрънкулки. Но, както казах, хлапето май е наясно със ситуацията и за него са по-важни грижите и вниманието, от които е бил лишаван досега.

[alx Профил ICQ]

Колеги, давайте акъл...

браво. хванал си се с нещо което аз съм предъвквал и реших, че не е за мене защото не съм толкова безстрашен. та явно си по-смел. или ти е по-скучно. няма значение. важното е, че си решил да правиш добро.

моето скромно мнение е, че детето просто не е свикнало с вас. на 10 вече са големи и разбират повечето неща. много повече от колкото си мислиме, че разбират. но все пак са деца. затова- използвай това нещо в твоя полза. прекарайте повече време с него. това мисля, че е основното. отнасяй се с него като с голям човек. говори му сериозно и му спечели доверието. това дете е било толкова подритвано насам натам, че вече няма вяра на нищо и на никого. затова се е "закрепило" някак си и всяка мисъл за промяна е лоша емоция за него. нарисувай му една стабилна картина за да се почувства сигурно и че това ще е посоката на семейния му живот. това дете търси стабилност. покажи му че тази стабилност е при вас. може да му покажеш евентуално къде ще живее... изобщо покажи му неща които ще му "нарисуват" спокойния живот в твоето семейство. колкото повече време можете да прекарате заедно (дори нищо да не се случва) толкова по-лесно ще стане прехода и детето ще е готово да дойде при вас.

успех

[c04 Профил]

Браво, поздравявам те за решението.А ситуацията както я виждам аз има 2 варианта.1-вия, който е много по-вероятен, е детето да свикне с вас и да ви приеме за свой родители, тъй като досега не е имало истински такива.2-рия е малко кофти, ако не успее да се впише и така и не свикне и не ви хареса, ето тогава става проблем. Обаче на база написаното от теб, щом го осиновите, то най-накрая ще има истинско и пълноценно семейство, и ще стане част от него. Успех

[Denmark Профил]

Браво и на двама ви за желанието. Опитайте да разберете какви хобита има - например футбол, плуване или нещо подобно. Mоже да вземете един домашен любимец, който да му прави компания.

[NIKMAN Профил]

На хубави години сте и детето също. Детето, като порасне няма са забрави какво сте направили за него. Успех Боримечка