По-добре ли бяхме през соца?

[Borymeckata Профил]

Не какво сме произвеждали през соца,а какво не сме произвеждали е по-интересния въпрос,защото май по-бързо ще се опише!?
Годините тогава са били такива,че главния ни износ е бил за СССР и съм сигурен,че ако сега се отиде в Русия и се каже българия,те много добре ще кажат какво сме произвеждали.

Нещо интересно - напишете в Гугъл "болгарка" и вижте какво ще излезе... Като ученици ходехме на бригада в консервената фабрика и всичката ни продукция беше за СССР - помидоры, огурцы, перец - направо руските етикето лепяхме на бурканите.

Вижте, аз самият не харесвам соц-а като политическо и социално устройство. Но няма смисъл да плюем наред всичко направено тогава, а също и хората, които са го направили. Замислете се - дори и в моменмта повечето от нас живеем в жилища, построени тогава. Караме си "новите" коли по пътищата и пътните съоръжения, строени тогава. Цялата ни действаща енергетика на практика е... соц. Ако все още имахме металургия и машиностроене - пак щеше да е соц, поне машините щяха да са от тогава. Няма смисъл да изреждам повече... Всичко това е направено от хора, които са бачкали и са оставили живота и здравето си по строежите. Може да са били прости, да са пиели евтина бира и да са псували, вероятно са крали от държавата, но все пак са оставили нещо след себе си. А помислете НИЕ какво ще оставим? Доскоро най-амбициозната правителствена програма беше санирането на 30 - 40 годишните панелки...

[Jordana Профил]

Реакторите за Белене пристигат септември 2017г....централата е заложена при соца и "завършена " при капитализма

[Borymeckata Профил]

Белене... ми е болна тема, 7 години от живота си прекарах в онова градче и на оня обект. Още ме е яд, като се сетя как "тръгна" и как "завърши" проекта. Това е блестящ пример за некадърно управляван проект на правителствено ниво, някога АЕЦ Белене ще се изучава в икономическите университети по света как НЕ БИВА да се движи един стратегически проект, сигурен съм.


Спомням си, като ученик в последния клас през 85-та година ме бяха пратили на производствена практика в електрокарния завод. След като стоя десетина години изоставен, сега го е взела някаква китайска фирма, потегнали са го и ще произвеждат метални тръби и конструкции - така се говори. Но тогава си беше огромно действащо предприятие. Тази практика се оказа доста важна за мен - първия сблъсък с истинския ("без маска и без грим", както е казал Поетът) живот, да видиш от личен опит какво значи 8 часа бачкане на ден и как реално се изкарват парите (ученическите бригади не ги броим). Сложиха ме в монтажния цех да сглобявам предния щит на електрокарите - това е една голяма боядисана ламарина с дупки, на която се монтират фаровете, мигачите, контролера, реверсора, няколко лампички, ключета и други устройства и всичко това се връзва с инсталацията. Наставничка ми беше една дребна женица (забравил съм й името), която бачкаше като робот. 8 часа не почиваше, не ставаше, не пиеше кафе, не говореше с никого - само работеше. Ако моята норма като ученик е била (примерно) 20 щита на ден, нормата на работниците е била 30, а тя правеше 50 и повече. Мъчеше я само носенето на тежката метална заготовка до работната маса и после - мъкненето на готовия щит до устройството за тестване (щото беше дребна). А аз бях як и се разбрахме така - аз да й нося заготовките до масата и да взимам готовите щитове, пък в края на деня няколко от нейните (колкото не ми достигат) ги пишем на мое име.

И започнах да бачкам... Първите няколко щита ми беше интересно, но после... става еднообразно и скучно. Седиш на масата и 8 часа - едно и също, целия ден. И утре пак, и в други ден... Цялата седмица, целия месец - седиш и сглобяваш щитове. До вчера си тичал по улиците, карал си колело и си ходил за риба, а сега - бачкане, баце. Викам си - това са 8 часа, все ще ги изкарам някак и ще се прибера, а довечера с приятелите (и те бачкат в същя завод, само че на други позиции) ще го ударим на живот и забавления. Да, ама... не. След ходене до завода и обратно, 8 часа прав до масата и мъкнене на щитове нито ти е до купони, нито до спорт, нито до разходки. Тогава разбрах нещо важно - еднообразната работа много уморява, ако имаш възможност за разнообразие е по-лесно. Също и шума - в цеха беше много шумно, работеха машини, режеха с флексове и заваряваха, над главите ни минаваха кранове и трябваше да викаме, за да се чуем. Абе след 8 часа в бачкане бях като пребит, а съм бил на 18 години - млад и здрав... И моята работа минаваше за скатана, а някои съученици се бяха паднали на поточната линия в бояджийския цех и виеха, че не им се живее повече...

Тази практика ми беше важна като мотивация за образование. Бързо си дадох сметка, че ако не продължа да уча (след средното образование) - ТОВА ме чака, цял живот... Доста е мотивиращо, да ви кажа. Подготвих се сериозно, кандидатствах и влязох във ВИАС (сега е УАСГ), изкарах си казармата 2 години, започнах следването и завърших института с отлична диплома. Образованието ми беше соц и безплатно, но то се оказа най-значимата ми придобивка до момента, най-успешната инвестиция, която съм правил в живота си. Благодарение на това образование си намерих добра работа, работих в голяма международна консултанстка компания (работя и до момента), благодарение на него изкарвам пари и си купувам всичко необходимо, уредил съм живота си. Та като се връщам назад - онези няколко месеца бачкане в монтажния цех на електрокарния завод са изиграли важна роля в живота ми, колкото и странно да звучи сега.

[Zagy Профил]

Чат-пат отварям темата и продължавам да се чудя как още има хора, които мечтаят за и искат онова време... само който не е живял тогава може да рони сълзи за комунизма.

ти , ако видиш във фейсбук лелките на 50-60 години, какви сълзи ронят по комунизма и как милеят... направо ще ти се доповръща...

Това е щото са прости и за тях елементарни условия като да има манджа на масата, някакъв покрив и някакви кинти за кафе/бира в портмонето са върха на сладоледа.

То пък сега да почваме да пишем какво е върха на сладоледа и колко меркантилни са станали хората, понеже се влияят много от сегашния връх. Всеки е толкова зомбиран от това какво му трябва и какво не, че нямам думи. И реално нещата пак са същите в това отношение, понеже сега ако работиш здраво ще имаш куп глезотийки, които се водят за "нормален начин на живот", а тогава просто хората не са били зависими от тия глезотийки. Не са теглили кредити за да си купят телевизор примерно. В момента излезте и се огледайте на някоя спирка където чакат обикновени хора автобуси, как мъжете са се изгърбили и заболи човки в някакъв телефон, все едно той е живота им. Значи лелката, която е живеела обикновено е имала всички неща от първа необходимост плюс истинско образОвание, здравеопазване и качество на храните е била проста, а сегашната модерна мърла, която не знае коя е столицата на почти нито една голям Европейска държава, но е известна с две големи джуки, минава за умна, така ли? Не мисля, че умен човек би следвало да използва такива определения за хора, които не познава, за хора с които не е провел и половин разговор, за хора чиито коментари дори не е чел, а просто се хваща за две думи написани от някой друг по техен адрес в някакъв форум.
Понеже тогава всички са били много прости, бяхме в челните позиции по интелект и образование в света, а сега сме на последните в Европа, за света да не говорим. Та нека в масовата си част хората живели и учили през демокрацията стигнат нивото на интелект на хората от едно време и тогава обявявайте тях за прости, а сегашните за умни.

Що се отнася до стокообмена на Стийн от по-горе, то е хубаво нещо по принцип, но има и лоши страни. Например, че ядем месо внос от Дания, Холандия, Румъния и къде ли не щеш, понеже там лапат здраво субсидиите, продават хубавото на ниска цена, а кофтито на още по-ниска на страни като нашата, плюс това с изтекъл срок на годност. В резултата на това нашите производители на месо едвам оцеляват, тия дни говорих с един човек, който живее в отдалечено село, кмет е дори, има 50-60 крави, ниви за фураж, а там има и някакви пасища, в смисъл, че има хубави условия да си гледа кравите. Та ми разправя как всичко е с цел ние тук да не произвеждаме и държавата въобще не я е грижа, на път е и той да оставя кравите, а гледа такива от сигурно 20 години. Примерите са безкрайни за това какво ядем. Но иначе стокообмена има и хубави страни и то не малко. Хубаво е да има някакъв баланс между демокрацията и другия строй, нещо целящо наистина идеали, но няма такова. Обаче да се отрича всичко хубаво е нелепо.

Аз пък си мисля, че при сегашната система всеки има избора да е задоволен според потребностите си. Аз примерно не мога да карам само на потребностите, които са били достатъчни на онова време. Тогава си бил принуждаван да си в крак с всички останали, сега ако искаш и можеш можеш да дръпнеш напред (или назад също така) и реално няма да ти е виновен никой. По онова време системата унищожаваше диаманти и шлифоваше павета. Главния проблем тогава се свеждаше до липсата на избор във всички аспекти на живота.

[ukelichko Профил]

Когато бях дърводелец, някъде през 97-ма, шефът ми, който беше бивш полицай, имаше един култов израз: Аз не работя за качество, аз работя за количество. От време на време, когато нещо станеше криво, той казваше: Айде давй, нема да стреля. Три години след това от фирмата останаха само руини. Това и харесвам аз на пазарната икономика, че не прощава на никого.

[K_Ilkov Профил]

Та автогола ти е, че признаваш как мърлата е дъщеря на тая от соц-а, обаче по време на соц-а тая мърла е щяла да бъде не каквато е сега. Тоест заради самия соц е щяла да има и други ценности и е щяла да научи много неща, плюс някакво поведение в училище и детски градини защото от там се почва още. А сега не могат да се оправят с тях, макар и възпитанието вкъщи да е от огромно значение.

Виж, ако има нещо, което ме дразни неистово е именно обяснението, че друг вариант освен соца за да има ред, чистота, морал, образование, хубаво сирене, пълен хладилник, нови коли и тн НЯ-МА.

За съжаление на много хора обаче има десетки държави, които доказват обратното.
Няма да ви изброявам ... Ако не можете да се сетите за добре уредени капиталистически държави можете да ходите да се гръмнете

По горния пример - бъркате тонове различни фактори за много неща и ги свеждате до елементарното сравнение преди/сега, соц/демокрация

Много неща няма да са като преди 30г. никога вече, нито тук, нито в САЩ, нито в Русия, нито в Северна Корея и Куба.

[Bogat-Beden Профил Уеб-сайт]

За новите коли,като се замисля,сега почти всеки работещ може да се напъне и да си купи лада или Дачия в брой,без да чака между 5и 7 години.. А ако няма да плащаш в брой,можеш да изплатиш хубава машинка (западна при това!) за същите години,повечето млади сме изпили поне по един Форд Фиеста за това време по кръчмите..
И пак е некоректно,защото за целите на сравнението като цяло доста снизходително се допуска въобще Москвича,Шкодата и Ладата да бъдат наречени "коли"

[klintan66 Профил]

Белене... ми е болна тема, 7 години от живота си прекарах в онова градче и на оня обект. Още ме е яд, като се сетя как "тръгна" и как "завърши" проекта. Това е блестящ пример за некадърно управляван проект на правителствено ниво, някога АЕЦ Белене ще се изучава в икономическите университети по света как НЕ БИВА да се движи един стратегически проект, сигурен съм.


Спомням си, като ученик в последния клас през 85-та година ме бяха пратили на производствена практика в електрокарния завод. След като стоя десетина години изоставен, сега го е взела някаква китайска фирма, потегнали са го и ще произвеждат метални тръби и конструкции - така се говори. Но тогава си беше огромно действащо предприятие. Тази практика се оказа доста важна за мен - първия сблъсък с истинския ("без маска и без грим", както е казал Поетът) живот, да видиш от личен опит какво значи 8 часа бачкане на ден и как реално се изкарват парите (ученическите бригади не ги броим). Сложиха ме в монтажния цех да сглобявам предния щит на електрокарите - това е една голяма боядисана ламарина с дупки, на която се монтират фаровете, мигачите, контролера, реверсора, няколко лампички, ключета и други устройства и всичко това се връзва с инсталацията. Наставничка ми беше една дребна женица (забравил съм й името), която бачкаше като робот. 8 часа не почиваше, не ставаше, не пиеше кафе, не говореше с никого - само работеше. Ако моята норма като ученик е била (перимерно) 20 щита на ден, нормата на работниците е била 30, а тя правеше 50 и повече. Мъчеше я само носенето на тежката метална заготовка до работната маса и после - мъкненето на готовия щит до устройството за тестване (щото беше дребна). А аз бях як и се разбрахме така - аз да й нося заготовките до масата и да взимам готовите щитове, пък после няколко от нейните (колкото не ми достигат) ги пишем на мое име.

И започнах да бачкам... Първите няколко щита ми беше интересно, но после... става еднообразно и скучно. Седиш на масата и 8 часа - едно и също, целия ден. И утре пак, и в други ден... Цялата седмица, целия месец - седиш и сглобяваш щитове. До вчера си тичал по улиците, карал си колело и си ходил за риба, а сега - бачкане, баце. Викам си - това са 8 часа, ще ги изкарам някак и се прибера, а довечера с приятелите (и те бачкат в същя завод, само че на други позиции) ще го ударим на живот и забавления. Да, ама... не. След 8 часа прав до масата и мъкнене на щитове нито ти е до игра, нито до спорт, нито до разходки. Тогава разбрах нещо важно - еднообразната работа много уморява, ако имаш възможност за разнообразие е по-лесно. Също и шума - в цеха беше много шумно, работеха машини, режеха с флексове и заваряваха, над главите ни минаваха кранове и трябваше да викаме, за да се чуем. Абе след 8 часа в цеха бях като пребит, а съм бил на 18 години - млад и здрав... И моята работа минаваше за скатана, а някои съученици се бяха паднали на поточната линия в бояджийския цех и казваха, че не им се живее повече...

Тази практика ми беше важна като мотивация за образование. Бързо си дадох сметка, че ако не продължа да уча (след средното образование) - ТОВА ме чака, цял живот... Доста е мотивиращо, да ви кажа. Подготвих се сериозно, кандидатствах и влязох във ВИАС (сега е УАСГ), изкарах си казармата 2 години, започнах следването и завърших института с отлична диплома. Образованието ми беше соц и безплатно, но то се оказа най-значимата ми придобивка до момента, най-успешната инвестиция, която съм правил в живота си. Благодарение на това образование си намерих добра работа, работих в голяма международна консултанстка компания (работя и до момента), благодарение на него изкарвам пари и си купувам всичко необходимо, уредил съм живота си. Та като се връщам назад - онези няколко месеца бачкане в монтажния цех на електрокарния завод са изиграли важна роля в живота ми, колкото и странно да звучи сега.

Нали разбираш че не е било точно безплатно? Както и медицината , картите за почивка и т.н и че точно тези термини заблуждават и залъгват поколението което тогава още не е било родено ,както се и самозаблуждават по-старите от онова време.

Освен това е имало и бабета по селата с надница от 4 да - да 4 стотинки да работят на полето .....същите които сега взимат минималната пенсия ....

Ако предположим, че на 5 000 000 население са отдържали/обсебили , откраднали, таксували/ по онова време по 100 лв на месец това са 500 000 000 на месец а за 40 години- са 240 000 000 000 - 240 милиарда
изработени /откраднати от властта /от същите тези хора но уж получили нещо безплатно....

[Borymeckata Профил]

Доколко соц-образованието е било безплатно - ми е трудно да коментирам. Напълно безплатно - едва ли, сигурно наистина сме го плащали, по един или друг начин... Да кажем, че беше достъпно - така по-добре ли е?

Искам да кажа (този път - накратко), че образованието беше достъпно и качествено - за който е мотивиран да учи. А мотивацията за мен беше, че имах възможност още на 18 да видя какво значи яко бачкане в производството, без друга перспектива. А сега как е? Няма бригади и практики - хлапетата изобщо не могат да си представят как се чувстваш след един ден на полето или в завода. Разцъкват си игрички на телефоните, отсвирват училището (щото е тъпо и само за задръстеняци, разбииш ли...), а утре излизат на улицата и - какво ще правят? Образование нямат, професия - никаква, не могат да бачкат, а и не искат... Готово поколение аутсайдери, хейтъри и престъпници. Дано не съм прав, ама това виждам...

[klintan66 Профил]

Не се заяждам но все пак безплатно никога нищо не е било.
Просто през призмата на твоята добронамереност нещата изглеждат приемливи да не кажа розови а не беше така грам!
А за да съм още по лаконичен -
Тогава времето беше относително добре за "сезона" социализъм
но сега е малко по-добре.

[K_Ilkov Профил]

Няма бригади и практики - хлапетата изобщо не могат да си представят как се чувстваш след един ден на полето или в завода. Разцъкват си игрички на телефоните, отсвирват училището (щото е тъпо и само за задръстеняци, разбииш ли...), а утре излизат на улицата и - какво ще правят?

Няма две мнения относно липсата на смислено и практически насочено образование днес
Бригади може да си организира всеки стигнал до ВУЗ колкото иска.
Стигнах до подобни на твоите изводи на такава Бях много доволен, но и наясно, че това не е работа за цял живот ...

Но ... това не е проблем на соца/демокрацията/капитализма и прочие.

Примери за успешни образователни системи има много.
Мога да хвана бас, че заслужаващите най-много внимание не са в комунистически страни.

От "миналото" покрай мен мога да посоча - Холандия (по разкази) и Финландия (имаше цял филм по телевизиите).

Просто тая история, че днес нищо не се случва щото нема СОЦ и комунизъм е толкова сбъркана, че няма на къде просто ...

[Petrolhead Профил]

в същия този момент, в който боримечката се е сблъскал с реалностите на производството, неговите набори отвъд желязната завеса, вече са имали 2 годишен стаж. и на теях им е харесвало да работят в завод, защото не са били роби. не са вкарани в безумно мръсни, шумни и вредни помещяния да вършат години наред работа, от която се оглупява.

не е страшно да работиш в завод, страшно е да си роб в комунистически завод

[host Профил]

Абе за тва образованието , на мен като на неук човек как може да ми се обясни факта, че ни управляват "супер продуктите" на СОЦ системата (още масово управляващите и всякакви ръководни постове са такива) пък резултатите са най-трагичните в Европа?

[host Профил]

в същия този момент, в който боримечката се е сблъскал с реалностите на производството, неговите набори отвъд желязната завеса, вече са имали 2 годишен стаж. и на теях им е харесвало да работят в завод, защото не са били роби. не са вкарани в безумно мръсни, шумни и вредни помещяния да вършат години наред работа, от която се оглупява.

не е страшно да работиш в завод, страшно е да си роб в комунистически завод

Страшно ... за кой е било страшно ? В мини може би ... ама в заводи ... имам спомени как съм влизал в едно от най-големите предприятия в Пловдив началото на 90те... през работно време , някои хора си дремеха, други играеха карти, трети просто си ремонтираха ВЪВ двора на завода (след като са ги вкарали през портала) Лади-те ... нз за кво иде реч ... а и масово има "бонуси" от завода под различни форми ... ако имаш познат на портала.

Просто като реално мнение да дам да е по-пълна картинката - за бракуваната продукция няма да говоря, че не помня колко точно беше ама двора не стигал и били правили разширение по тоя повод.

[Petrolhead Профил]

боримечката толкова се е стреснал, че е избягал да учи и му е държало влага, чак докато е завършил