Въпрос за осиновяване.

[Knoxville_ Профил]

@Borymeckata, не можах да разбера с поощрение не се ли случва работата? Като чета, имам чувството, че описваш кучето ми (знае, че не трябва да се катери по масата и да проси храна, докато ние се храним, но вчера използва намалението, че имах гости и не спря да досажда ). Оставам с впечатление, че е доста изобретателен и има доста странични интереси. Използвай тези неща като мотивация, примерно ако научи да умножава по някое число, след това ще гледате някоя анимация ЗАЕДНО, колкото и да ти е досадна и безсмислена.
Сигурен съм, че си наясно, но да кажа - при толкова голяма дупка в образованието и ще му е адски трудно да схваща и наваксва дори елементарни неща. Опитай да го събереш с други хлапета около вас след учебно време, за да види как те се подготвят за следващия учебен ден и кога идва ред на забавленията. Ако можеш, намери и някои по-големи деца (над 18-19, които вече започват да се ориентират в живота, да работят и т.н.), за да разбере и от друга гледна точка значениеето на образованието. Дори, ако трябва да е нагласено, предварително да им обясниш какво искаш да му обяснят и т.н.

[520i Профил]

Затваряш го в стаята му, докато не си напише домашното или поне 2 реда да драсне (първоначално). Без материални стимули, без бой, без нищо. Затваряш го и това е. Ако ще да гледа през прозореца, ще гледа ден, два, три на четвъртия ще не ще ще напише нещо.

Няма излзиане на вън, няма телевизия, игри и т.н., да седи на бюрото, доакто не напише нещо. И така малко по-малко ще се усети, че за да ходи да се скита по улиците, първо ще трябва да си напише домашното. Нека се тръшка, нека реве, ама пред бюрото с отворена тетрадка. Рано или късно ще се откаже и ще драсне нещо

Това да му се обясняваш и да му даваш примери какъв ще бъде като порасне, ако не учи, файда никаква. Прекалено е малък за това, акъла ще му додйе след 17тата годишнина, ама до тогава трябва поне малко от малко да го научиш зорлем домашните поне да си пише.

Спред мен ситуациата, в която се намираш в момента е сравнително нормална, при повечето деца е така и не трябва да го приемаш като огромна драма, просто си му трябва време, постоянство и да не се отказваш. Все пак е много малък, то ти трябва да го научиш, сам на нищо не може да се научи освен камъни да хвърля по улицата.

[Lenco Профил]

....

За изминалото време, дали показа някакъв интелект, че може вие да си трошите главите, но ако е как каза оня умен човек, "матреала такъв" ..... лошо.
Ако показва нещо, може би общуване с набори, някакъв пример, по-добре да стимулираш някакви деца да се опитат, все пак раликата в поколенията си оказва думата.
Общо взето ще ти е интересна втората част от живота.

[bioz Профил]

Трябва да се научи на дисциплина, може би ако го запишеш на някакъв спорт ще е добре.

[Knoxville_ Профил]

Спред мен ситуациата, в която се намираш в момента е сравнително нормална, при повечето деца е така и не трябва да го приемаш като огромна драма, просто си му трябва време, постоянство и да не се отказваш. Все пак е много малък, то ти трябва да го научиш, сам на нищо не може да се научи освен камъни да хвърля по улицата.

Съгласен съм с твоето мнението, но проблемът на хлапето е, че е изпуснал 10 години, които ще му е много трудно да навакса, за да успее да се вкара в релси.

[520i Профил]

Чете някакъв текст и като го питам - абсолютно нищо не е разбрал, решаваме някаква задача и буквално след 10 секунди не помни НИЩО и не може да направи СЪЩАТА сметка... Аз започвам спокойно, но след половин час такива безплодни напъни и безкрайно повтаряне на едно и също започвам да се дразня, ядосвам се и накрая му загрявам врата и го гоня от стаята.

Той ти е хванал цаката, вижда че ще те мъчи известно време и ти сам ще го изгониш. Според мен нарочно се прави на тъп и луд, много добре си разбира, ама за него това е някакъв криворазбран бунт и на чист инат го прави. Струва му се удачна размяната на неучене, срещу само един завратник. Умник е малкия

Няма да го гониш. докато не напише/прочете 5 реда, никакво мърдане. Ако ще ти телевизия си гледай, той до теб да се тръшка, никакво внимание не му обръщай и не му пускай аванта като го изгониш. За него това е победа.

От опит ти го казвам, аз 1 към 1 същите ядове имах, само това помогна. С дни седеше в стаята си и ревеше върху учебника, кориците му накрая бяха подпухнали от сополи и сълзи, ама се предаде накрая и почна да учи- 15 минути за цяла вечер навън после. На другия ден 30 минути, после час и така докате не му хванеш цаката

[Хаос Профил]

Има един добър термин за този случай - instant gratification - на български - моментално удовлетворение
Това е един от силните импулси у човек и той постоянно се бори със своята воля за да го превъзмогне.
Какво означава - моменталното удовлетворение е да правиш нещо с видим резултат на секундата - да ядеш, да пиеш, да играеш
Със силата на волята си налагаш да правиш неща, които не носят моментално удовлетворение, а отложено такова - учене, спортуване.

Според мен трябва да измислиш как да премахнеш голяма част от моменталните му удовлетворения - удовлетворението да не пише домашни, да не чете, да играе на компютър, удовлетворението да има нови дрехи/обувки, да играе на улицата - замени ги с отложени удовлетворения - да препише страница с текст, срещу която да получи десерт след вечеря итн.
Важно е да не става твърде рязко прехода към орязване на тези моментални удовлетворения, за да не го отчуждиш. Въвеждай нови правила постепенно, всяка седмица например. Старай се да слагаш награда за всичко, което прави. Споменали са го колегите - без домашно няма излизане навън. Без страница прочетено няма телевизия този ден.
Постепенно ще свикне, че трябва да полага усилия, за да получава нещата, които иска. Не се изсилвай да му даваш неща, които не е поискал, поне не и на този етап.Направи си списък с наградите и списък със задачите. Не го претоварвай в началото.

Уплътни му времето със спорт, много е важно.

Това ми хрумва засега.

[kiko Профил]

Според мен просто тази чат от мозъка която е отговорна за учене,запомняме и тн. изобщо не му е развита седи си закърняла.Щом харесва да рита топка,иска да стане футболист ок почнете да учите отборите после имената на футболистите.Да научи няколко държави с по 1-2 отбора след време вкарай столиците на държавите и тн. докато му размърдаш сивото вещество и почне да мисли и сам да се интересува

[E34 Профил]

.

[Don_Diego Профил]

Според мен "паниката" на Боримечката идва от това, че детето вече си е голямо на години, а няма никаква обща култура, знания или навици да учи. По мое мнение изтърве ли го сега да му създаде навици да учи и да трупа опит навлезе ли в пубертета нещата стават още по-сложни. Варианта с награди го забрави - сам каза, че е изобретателен и за нула време ще ти хване цаката и ще наизустява каквото го караш да научи, само и само да вземе наградата и да му се махнеш от главата. Варианта да го затваряш докато не напише/прочете нещо е удачен, но трудно приложим тъй като няма кой да го следи щом с жена ти сте на работа

[alx Профил ICQ]

Хайде да оставим училището, но той изобщо отхвърля всякакъв досег с информация, от който да има дори минимална "опасност" да научи нещо... Понякога го викам да гледаме заедно някакви предавания по научните канали, например как се правят хокейни стикове, за строежа на най-големите мостове, за изковаване на мечове или за някакви животни - всичко това възприема като някаква досада, дори с рев и тръшкане. Иначе може с часове да гледа като хипнотизиран по CN за някакви нинджи и други пределно тъпи анимации. Е това не мога да го разбера - как може да гледа 2 часа без да отлепи поглед най-тъпата възможна анимация, а да реве със сълзи, защото съм го викнал да гледаме заедно половин час за китове или автомобили...?!? Опитвал съм да го заинтересувам поне с нещо - показвал съм му стари оръжия, водил съм го в гаража да види какви инструменти имам, говорили сме за коли, мотори, кораби и самолети, електричеството откъде идва, поне няколко английски думи да научим, морски битки и известни мореплаватели, как се строят къщи и мостове, с кои държави граничи България, планените от Слънчевата система, абе НЕЩО да го заинтересува поне малко... Няма.

на тази възраст сегашната генерация е... безумна. по наше време такива ги наричахме просто "глупави деца без бъдеще". да, ама сега са "стандарта" (под една или друга форма)... и ние като помниме на тяхната възраст какви сме били (по-смислени) и сега ни се изправя косата.

моя съвет е- спокойно.

не го държиш изкъсо според мене. това дете не е мотивирано защото просто нищо не знае за живота. не разбира, че сега ако е такъв после цял живот ще е общак и ще проклина всичко и всички. а не разбира, защото както казах- не знае. и на тази възраст особено ако му липсват първите 10 години - няма и как да знае.

твоята мисия е да му обясниш как работи живота. да му покажеш как живеят неуспелите. как живеят успелите. да му обясниш какво е да си успял и да не си успял. да го заведеш да поработи малко някаква тежка (но уместна за него) работа за да усети как може да му протече живота. с две думи- твоята мисия е да му отвориш очите да гледа а не да му обясняваш какво вижда.

за изкъсото държание - никва телевизия. никви компютри. поне през седмицата. да сяда и да пише домашни. да чете книги. като прочете нещо да ти обяснява какво е прочел. можеш да използваш шибания картуун чанъл като награда- трябва да разбере че всяко действие (или бездействие) си има последствия и те могат да бъдат приятни и неприятни.

обясни му, че си го осиновил и имаш очаквания към него. улицата не е еднопосочна. и ако не оправдае очакванията ти - можеш да го върнеш откъдето е дошъл (дори и да нямаш никакво намерение да го правиш).

изобщо дръж се с него като с голям човек и не му спестявай нищо. неговия таван на търпимост и аршин за "лошо" няма как да го прескочиш както знаеш. не го щади. иначе, с тоя багаж дето го носи няма да стане от него човек а ти ще си разочарован защото ще го приемеш лично.



и така.

[TNT Профил]

лда го заведеш да поработи малко някаква тежка (но уместна за него) работа за да усети как може да му протече живота. с две думи- твоята мисия е да му отвориш очите да гледа а не да му обясняваш какво вижда.

На първия сняг - една лопатка да чисти, иначе няма игра в снега. Едно е да се намокри и измръзне от бой с топки, друго е от чистене.

[Vladocbr Профил]

Дете което не е имало съдбата на твоето, но с подобно отношение към ученето и дисциплината е трудно, а с твоето ще е още по трудно. Няма как да очакваш това да стане бързо и лесно. Истината е в търпението, постоянството и в ясни правила.
Навика за учене при такива деца се изгражда трудно, за това нека да е плавно и полека. Започни например с по 10 минути на ден учене и след това игра, а след време когато посвикне му давай избор кое първо да прави. Важното в началото е не толкова какво и колко ще научи, а това че е положил усилия за това. Материалните поощрения за всеки напън не е оферта. Постоянните наказания за играчки, телевизия и тн. също, защото ще дойде момент в който ще си прибрал и ще си го лишил от абсолютно всичко и няма да си постигнал нищо. Детето се примирява с това и си казва "не ми пука" и тези неща вече нямат тежест и ставаш безсилен. Дългото лишение от тези неща подсказват на детето, че няма за какво да се бори и бие задна. Трябва да е с мярка, да е временно за 2/3 дни и не е наказание а ограничение.
Пердах и викане е абсолютно нежелателно.
Училището е много важен фактор. Често обаче при такива деца самите учители създават тоя модел в детето. Отритнато, отблъснато поставен на най задния чин или пред вратата ама от външната страна. Вижте има ли ресурсен учител в училището и потърсете неговата помощ. Въобще съберете всички специалисти и проверете една среща. Потърсете наистина добър психолог, той ще ви даде съвет как да действате. Знам че жена ти е педагог, но понякога си трябва външна намеса и няма нищо лошо в това.

Изпратено от моят E2303 с помощта на Tapatalk

[toncho83 Профил]

Инато дете не разбира от дума и наказания.Колкото повече го наказвате- повече го амбицирате да Ви се опъва.Трябва да го "надхитрите".Иска да взима решения, да става на неговото-нещо нормално, но и с последствия

[Borymeckata Профил]

Колеги, всички казвате верни и полезни неща, съгласен съм напълно, ние с жената сме обсъждали същото, просто... ми е трудно да го приложа на практика. Аз работя в друг град и дори когато пътувам - не мога да се прибера преди 18 часа, съответно - излизам за работа още по тъмно, към 6. Представяте си как се чувства човек (не в първа младост, 50 направих тази пролет) след 50 км. пътуване в мрак и мъгла, цял ден бачкане и после още 50 км. пътуване обратно. Последното, за което има желание и енергия, е да влиза в многочасови разправии, наказания, затваряне, ревове, увещания, молби, пазарлъци и подобни... Да не говорим, че като се върна - хлапето по принцип го няма - излязал е да играе и се връща възможно най-късно, с идеята да не остане време за учене. А в повечето работни дни аз изобщо не се прибирам у дома - нощувам в града по месторабота.

Говорили сме десетки пъти, че като се върне от училище може да почине половин час, после да види в програмата какви предмети има следващия ден, да извади учебниците и да си прочете уроците, после да напише домашните и след това може да играе. Но когато се връща от училище нас (мен и жената) ни няма (още сме на работа) и той си прави каквото иска... Излиза някъде и се връща чак по тъмно. Аз (ако съм се прибрал) му дръпвам едно конско, повтарям за стотен път какво трябва да стане утре, той стои с наведена глава и мълчи, а на другия ден - същата работа...

Според мен, копеленцето просто не може (и не иска) да се концентрира върху нищо и няма никакви интереси. Абсолютно нищо не го интересува, може би само някакъв проблясък за момент и после - пак нищо. Знам, че мотивацията трябва да е положителна, но как да стане с дете, което няма никакви интереси? Наказанията просто ги изтърпява и чака да се откажем. Знам, че съм прав и знам, че след време ще ми благодари и за малкото знания, които (евентуално...) успея да му налея в кухата кратуна... Но в момента се чувствам като някакъв мъчител - такъв рев и тръшкане е всяка вечер у дома. На косъм съм да вдигна ръце и да се откажа - ако иска и изобщо да не ходи на училище, нека повтаря, нека го изключат или да го пратят в училище за бавноразвиващи се, да става коняр или да мете улиците, не ми пука вече...