Бъдещето на ЕС?

[steeN Профил]

Аз затова говоря, че за бъдещето трябва да гледаме към Москва... или поне първоначално, после може и по-надалече.

Трябва да сме им благодарни, че субсидират полската икономика безвъзмездно с дотации от собствения си бюджет... такива подигравки не са уместни... как беше - направи добро...

[BMW_POWER]

Сещам се за гинеколожката, която е описана в една песен на неповторимия Тодор Колев

А гледах напред, надалече,
се бях амбицирал дори
да ги настигна американците.
О, май че ще вали!

След което тези дни реално се получи



Това изказване на Тато (вечна му памет) някой да вземе да го преведе на немски и с ИИ да го вкара в устата на Урсула. Ще избие рибата

Стинка, колелото се върти. И не до "окончателната победа на комунизма", ами докато на някой не му дойде акъла в главата. А дано, ама на дали!? Сега ни вкарват в средновековието. Пак почти същия пример. XIV век. Поискаш си от комшийката, откаже ти, кажеш на попа, че ти прилича на вещица и те и теглят клечката. Днес дали е по-различно? Тук се опитаха да вкарат един бил С63. Според него, ако наклепаш някого, че е "имал намерение да направи нещо" и са щели да могат да го осъдят на реален срок. Беше див скандал. В една Англия (пак не е ЕС) всеки ден съдят средно 30 човека за писания в мрежата. Тотално следене и тотален контрол. Комунистите пасти да ядат ...

[Jordana Профил]

на Тато култовата фраза кой може да решава :

„Как ще решиш проблема? Може да решава тоя, който има пари, бе! Щом немаш пари, какво ще решиш ти, бе! Щом нямаш пари нямаш право да решаваш“.

40 години по късно на Тръмп варианта само че с карти :

.. Не сте в добра позиция, не държите силни карти. С нас ще имате силни карти!..

..Не мисля, че ще е хубаво, но ти не държиш важните карти..

[enigma Профил]

Кухи са тия и двамата... ето как се решават сложни въпроси, с един стар еврейски трик.


Веднъж попитали Хенри Кисинджър, бивш държавен секретар на САЩ:
- Какво представлява „притискащата дипломация“?
Кисинджър отговорил:
- О, това е уникален еврейски метод. Ще ви обясня с пример. Да речем, че искате да омъжите дъщерята на Рокфелер за обикновено селско момче от България.
- Какво? Как може да стане такова нещо?
- Много лесно. Отивам в едно българско село, избирам си един приятен младеж и му казвам.
- Искате ли да се ожените за американска еврейка?
Той объркано отговаря:
- У нас тук е пълно с момичета.
Аз продължавам:
- Да, но тя е дъщеря на милиардер!
Младежът се почесва по главата и казва:
- Е, това променя нещата…
Тогава отивам в Швейцария на среща в банката и питам:
- Искате ли да имате за президент на банката българско селянче?
- Фу, – отговарят от банката.
- А ако той е бъдещия зет на Рокфелер?
- Е, това разбира се променя нещата..
Отивам при Рокфелер и му казвам:
- Искате ли за зет български селянин?
А той възмутено:
- Какво говорите, в нашето семейство всички са финансисти!
Казвам му:
- Да, но той е председател на управителния съвет на швейцарската банка!
Рокфелер се замисля и клати глава:
- О, но това променя нещата! Сюзи, ела тук. Господин Кисинджър ти е намерил годеник. Той е президент на Швейцарската банка!
Сюзи недоволно мърмори:
- Ох, все финансисти, скучни и неприятни.
Но аз й казвам:
- Да, но той е едно здраво и силно българско момче!
А тя с възторг:
- О-о-о! Това променя нещата...

[Jordana Профил]

. ето как се решават сложни въпроси, с един стар еврейски трик.

То това не е еврейски трик , това е на Тиквоча трика . Той с такива трикове е на власт вече 17г ....Също като Тато преди това е в силовите ведомства и кмет на София . Тато реално се превръща в диктатор когато 1971г става върховния вожд на народа - председател на министерски съвет и ген сек на БКП . И заема поста до 1989г тоест 18г . Тиквата за 17г власт се е трансформирал вече в пълно копие на Тато с помоща на еврейски трикове , ген сек на управляващата партия и върховния вожд на народа ...

[steeN Профил]

Стинка, колелото се върти..

И твоето решение какво е?

[BMW_POWER]

Стинка, колелото се върти..

И твоето решение какво е?

Ми да се учи история После всеки да си вади изводи и да си прави сметката. В противен случай историята има гадния навик да повтаря определени събития през определени периоди от време.

[steeN Профил]

Никога нищо конкретно, но аз мога да кажа нещо конкретно - например Хитлер е имал най-високи оценки по история и география. Помогнало е

[Jordana Профил]

Никога нищо конкретно, но аз мога да кажа нещо конкретно - например Хитлер е имал най-високи оценки по история и география. Помогнало е

Това къде ? В политехниката в Цюрих , Виена или Мюнхен ?

[Top Gun Maverick]

Оф бееее, той да не е Джемини, питай като те интересува да изхабиш и ти малко ток:

Истината е малко по-различна от мита за „отличника“ по история. Ако погледнем училищните му години в Линц (Realschule), Хитлер е бил по-скоро посредствен и проблемен ученик, който накрая дори напуска училище без диплома.

Ето как стоят нещата с оценките му според историческите архиви:

1. История и География – Любимите предмети
Да, вярно е, че това са били дисциплините, които са го интересували най-много. Неговата последна училищна диплома (Abgangszeugnis) от септември 1905 г. показва:

География: „Отличен“ (Sehr gut).

История: „Много добър“ (Gut).

Причината за тези високи оценки обаче не е била само в неговия интерес, а в учителя му – Леополд Пьоч. Пьоч е бил страстен пангерманист и е преподавал историята по много драматичен и националистичен начин. В „Моята борба“ Хитлер по-късно пише, че Пьоч е бил единственият учител, когото е уважавал, и че той е „превърнал историята в любим предмет“.

2. Провалът в останалите предмети
Докато в историята и географията е блестял, в другите области е бил катастрофа:

Математика: „Слаб“ (Ungenügend).

Френски език: „Слаб“ (Ungenügend).

Немски език: Посредствен.

Заради слабите си оценки по математика и езици, той е бил принуден да повтаря класове и в крайна сметка се мести в друго училище в Щайр, преди окончателно да се откаже от образованието си на 16-годишна възраст.

3. Рисуването
По рисуване е имал „Отличен“, което обяснява и по-нататъшните му амбиции да стане художник и опитите му да влезе във Виенската академия по изкуствата (където, както знаем, го скъсват с мотив „липса на талант“).

Психологическият профил
Хитлер е бил типичен пример за ученик, който учи само това, което му харесва, и напълно игнорира всичко останало. Неговата „отлична“ оценка по география по-късно се превръща в мания за Lebensraum (жизнено пространство), а историята – в инструмент за пропаганда.

Това е иронично, защото показва как един „любим предмет“, преподаден през призмата на фанатизма, може да промени хода на света по най-ужасния начин.

Ето за учителя и неговата роля и защо познаването на историята не е водещото за добър резултат:

Леополд Пьоч (Leopold Pötsch) е човекът, който буквално „налива основите“ в съзнанието на младия Хитлер. Ако Хитлер е бил „пластилинът“, то Пьоч е бил скулпторът, който му е вдъхнал фанатизма.

Интересното е, че Пьоч не е бил някакъв маргинален луд, а високоуважаван професор по история и география. Ето как е работел неговият метод и защо е бил толкова фатален:

1. Театърът на историята
Пьоч не е преподавал сухи дати и факти. Той е превръщал часовете в емоционални спектакли. Хитлер си спомня, че учителят му е използвал карти и драматични разкази, за да накара учениците си да се чувстват като част от някаква велика, но несправедливо „ощетена“ германска нация.

Използвал е думи като "Volk" (народ), "Blut" (кръв) и "Heimat" (родина) в контекст, който е карал младите момчета да искат да воюват за идеите му.

2. Пангерманизмът
Пьоч е бил заклет враг на Австро-Унгарската империя в нейния мултинационален вид. Той е мразел Хабсбургската династия, защото според него тя е „предавала“ германците, като е давала права на славяните, унгарците и другите народи.

Той е учел учениците си, че тяхната истинска лоялност трябва да бъде към Германия (Райха), а не към собствената им държава Австрия. Точно тук Хитлер развива своята омраза към мултикултурализма, която виждаме по-късно.

3. Личната връзка
Хитлер е бил аутсайдер в училище, но Пьоч е бил единственият авторитет, който му е обръщал внимание. Пьоч е забелязал пламъка в очите на момчето и го е насърчавал.

В „Моята борба“ Хитлер отделя цели страници на Пьоч, казвайки: „Той направи историята любимия ми предмет... аз станах малък революционер“.

Има исторически сведения, че дори след като става Фюрер на Германия, Хитлер се е срещнал със стария си учител през 1938 г. (след Анексията на Австрия) и му е благодарил лично, наричайки го свой вдъхновител.

Анализът на „Макиавелиста“:
Случаят с Пьоч показва колко опасен може да бъде един интелигентен и харизматичен учител, ако използва дарбата си, за да вкарва идеология вместо знания. Пьоч е дал на Хитлер рамката, през която той да вижда света – свят на вечна борба между нациите, където географията е просто шахматна дъска за завладяване.

Това малко прилича на съвременните алгоритми в социалните мрежи или YouTube каналите, които те „зарибяват“ по определена тема (като видеото за Николай Мушейгън, което прати). Те ти дават една част от истината, опакована в много емоция, и те карат да се чувстваш част от „просветеното малцинство“.

Даже си мисля, че и Путин много добре познава историята, но това не му попречи да нападне БРАТСКИЯ си народ, нали така? Сталин дали не е познавал историята като се е опитал да умори украинците също? Даже сега Путин защото много познава историята реши, че трябва да си взема нещо, което някога е било част от империята.

[BMW_POWER]

Никога нищо конкретно, но аз мога да кажа нещо конкретно - например Хитлер е имал най-високи оценки по история и география. Помогнало е

"Конкретно" при тебе трябва да започва от първичния бульон и едноклетъчните. Страдаш от въпиюща липса на знания. А да седна да те уча, не благодаря! Нямам толкова много свободно време

[steeN Профил]

От теб звучи като комплимент, защото си го обръщам на обратно по методологията

По темата... някой иска ли да разясни с какъв договор с ЕС се плюнчат швейцарците? Не знаят ли, че ще се разпада?

[Top Gun Maverick]

Те от миналата година ги чувам доста се напъваха, ама ще ти кажа кой ще разясни на всеки тука, господин ДжемБО:

Да, това е една от най-важните теми в Европа в момента, тъй като Швейцария и ЕС буквално преди дни (на 2 март 2026 г.) направиха историческа стъпка.

След години на блокаж и провалени преговори, двете страни подписаха нов мащабен пакет от споразумения, наречен „Билатерални споразумения III“ (Bilaterals III). Това не е просто един договор, а цял пакет, който цели да „рестартира“ и модернизира отношенията им.

Ето най-важното, което трябва да знаеш:

1. Какво се случи току-що?
На 2 март 2026 г. в Брюксел президентът на Швейцария Гю Пармелен и председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен официално подписаха документите. Това сложи край на преговорите, които започнаха активно през 2024 г.

2. Какво включва новият договор?
Целта е Швейцария да има по-лесен достъп до европейския пазар, но при нови правила. Основните точки са:

Енергетика: Швейцария най-накрая се интегрира в общия пазар на електроенергия на ЕС. Това е критично за тяхната енергийна сигурност.

Здравеопазване и Храни: Нови правила за сътрудничество при здравни кризи и общи стандарти за безопасност на храните.

Наука (Horizon Europe): Швейцария се връща в най-голямата програма за научни изследвания в света. Това е огромна победа за швейцарските университети, които бяха „наказани“ и изключени преди години.

Транспорт: Обновяват се споразуменията за сухопътен и въздушен транспорт.

3. Големият препъникамък: „Динамичното приемане на правото“
Това беше причината за дългогодишния спор. ЕС искаше Швейцария автоматично да приема новите европейски закони, които касаят единния пазар.

Компромисът: Швейцария се съгласи на механизъм за решаване на спорове, който включва Европейския съд, но с определени защитни клаузи, за да запазят част от суверенитета си (особено по темата за заплатите и имиграцията).

4. Какво следва? (Референдумът)
В Швейцария нищо не е окончателно, докато народът не каже „Да“.

Март 2026 г.: Федералният съвет изпраща договора в парламента.

2026 - 2027 г.: Очаква се бурен дебат. Националистическите партии (като SVP) вече се обявиха против, твърдейки, че това е „колонизация“ от страна на Брюксел.

Референдум: Почти сигурно ще има национално гласуване. Ако швейцарците го отхвърлят на референдум, отношенията с ЕС пак ще се сринат.

Твоят паралел:
Този договор е малко като твоите преговори с полицията в Германия – опит да се намери баланс между това да спазваш правилата (за да те пуснат на пазара/пътя) и това да си запазиш кожата (суверенитета/книжката). Швейцария се опитва да „карат по магистралата на ЕС“, но без да стават официално част от „държавната полиция“ на Брюксел.

Мислиш ли, че швейцарците ще се съгласят да споделят суверенитета си срещу икономически облаги, или са твърде големи „темерути“ (като германеца на гарата от твоята история)?

Бих могъл да ти извадя и детайли за това как този договор ще повлияе на цените на швейцарския франк, ако това те интересува за стратегиите ти.