Годишнини на този ден

[enigma Профил]

Операция „Сънчо“: Как да пазиш плаж с изключени радари

Август 1942 година. Американските морски пехотинци току-що са слезли на остров Гуадалканал. Операцията върви чудесно, слънцето грее, а край брега е разположена мощна съюзническа ескадра от американски и австралийски крайцери. Планът за нощта на 8 срещу 9 август е железен: „Ние сме много, имаме модерни радари, японците не могат да воюват нощем, затова нека всички си легнем“.
Буквално. Британският адмирал Кръчли (който командва прикритието) решава, че е уморен, и отплава с флагманския си кораб за среща на брега, оставяйки останалите кораби без ясни заповеди. Командирите на останалите кораби са толкова изтощени от тропическата жега, че или спят в каютите си, или просто зяпат луната. На двата предни американски разрушителя, които трябва да служат за радарна стража, операторите на радарите или спят, или техниката им засича близкия остров вместо врага. Пълна идилия.

Докато американците сънуват победни паради, японският вицеадмирал Гуничи Микава приближава с верига от 7 крайцера. Японците нямат радари, но имат нещо много по-страшно: брутално обучение за нощен бой, гигантски бинокли и торпеда тип „Дълга нощ“, които правят американските кораби на парчета, преди изобщо да разберат, че има война.

В 01:38 ч. японската колона преминава на пълна скорост точно между двата американски радарни патрула. Японците буквално гледат американските разрушители с просто око от няколкостотин метра. Американците? Те продължават да плават кротко в тъмното, без изобщо да забележат, че покрай тях преминава цял вражески флот.

Когато японците изстрелват дузина торпеда и пускат осветителни ракети, небето над остров Саво светва като на Нова година.
Реакцията на американските капитани е върхът на иронията:
На крайцера USS Chicago капитанът се събужда от експлозия (японско торпедо му откъсва носа на кораба). Той решава, че това вероятно е грешка, не подава сигнал на никой друг и започва да плава в грешната посока.
На крайцера USS Quincy артилеристите се втурват към оръдията и виждат прожектори. Командирът на кораба обаче започва да крещи по радиото: „Спрете огъня по нашите! Светлините са приятелски!“. Японците отговарят на това „родолюбие“ със залп, който взривява мостика на кораба.
Крайцерът USS Vincennes получава толкова много попадения, че заприличва на горяща факла. Неговият капитан до последно е убеден, че го обстрелват американските кораби от съседния сектор, и гневно предава по радиото да спрат да се шегуват.

Цялото клане продължава точно около 30 минути. Адмирал Микава решава, че е направил достатъчно бели за една вечер, обръща корабите си и си тръгва, без да загуби нито един кораб.
Американският флот остава да брои останките в т.нар. „Проток с желязно дъно“:
- Четири потопени тежки крайцера (Astoria, Quincy, Vincennes и австралийският Canberra).
- Над 1000 убити съюзнически моряци.

Японски загуби: Леки повреди по три кораба и 58 убити.

След тази нощ U.S. Navy бързо научава два фундаментални урока: първо, японците виждат в тъмното по-добре, отколкото американците с изключен радар, и второ – когато си на война, е хубаво поне един човек на кораба да остане буден. Това остава в историята като най-срамното и катастрофално поражение на американския флот в открито море.

[Jordana Профил]

На 8 август 1940г Хитлер нарежда на генерал Алфред Йодъл началник щаб на върховното командване да започне операция "източно съсредоточаване" - Ауфбау Ост ....Това е прелюдията /подготвителния етап за операция Барбароса , финализиран веднага през декември 1940г за нахлуване в СССР. Операция Ауфбау пряко и косвено засяга България тъй като очевидно Хитлер иска да вкара България в тристранния пакт подписан месец по късно през септември 1940г. Тъй като България е важен елемент от балканската кампания на Германия . За целта се засилва натиска върху Румъния за решаване териториалния спор с България за Южна Добруджа в полза на България . Това е сиренцето в капана на фюрера , в който трябва да влезе цар Борис . Така месец след стартиране на плана Ауфбау на 7 септември 1940г се подписва и Крайовската спогодба която връща Южна Добруджа на България . От тук нататък България къса с неутралитета , повече не може да казва "не" на Хитлер за присъединяване към тристранния пакт . Макар цар Борис опитва привидно да шикалкави още няколко месеца през март 1941г картите са свалени и България влиза в тристранния пакт . На 1 март 1941г пакта с Хитлер е подписан и 18 германски дивизии и 2 въздушни корпуса на луфтвафе незабавно преминават от Румъния в България като практически окупират страната . Хронологията на събитията известна към днешна дата показва че съдбата на България като изпълнител и маша на германските интереси на балканите е била предопределена от Германия много по рано от описаните събития . Последващите дипломатически совалки 1940-41г между Германия СССР и България са били само един фарс. Целта вероятно да се заблуди СССР за предстоящата инвазия на изток, затова се демонстрира привидно колебание на България за влизане в пакта , дори се допуска провеждането на Соболевата акция и се подържа дипломация със Москва по съветските предложения . Макар цар Борис е бил напълно наясно по него време че България влиза в пакта с Хитлер .Сега естествено се правят опити за създаване на митове какъв велик държавник и дипломат бил цар Борис , как се опънал на фюрера и затова бил отровен ....Очевидно нищо такова няма , Хитлер е бил сивия кардинал който диктува какво се случва на балканите . Ролята на царя е била роля на "йес мен " и васал на Сюзерена, да казва "да мой фюрер " когато Хитлер иска нещо от България .

[barabqga Профил]

Радостно е, че никой не спомена за датата на която си е отишъл любимият им другар.

Изпратено от моят motorola edge 50 neo с помощта на Tapatalk

[BMW_POWER]

Радостно е, че никой не спомена за датата на която си е отишъл любимият им другар.

Приемаме, че сме го отбелязали "на патерици". Благодаря за подсещането, забележката е приета. Всъщност, това са камъни в градината на Пешеходеца. Той е по дати, свързани с тъмния период

На 8 август 1877г., генерал-майор Столетов изпраща тревожна телеграма до генерал-лейтенат Радецки която гласи:
„ Донасям безпогрешно, че целият корпус на Сюлейман паша, който виждаме като на длан, се развръща срещу нас на осем версти от Шипка. Силите на неприятеля са грамадни. Говоря това без преувеличение, ще се защитаваме до крайност, но подкрепления са крайно необходими."
Едва 7500 руски воини и български опълченци с 27 оръдия срещу 27 000 души турски воиници с 48 оръдия. Руските воини и българското опълчение донасят така жадуваната свобода на българите след 500 години османско иго.
След боевете при Стара Загора, Централната османска армия с командир Сюлейман паша се насочва на север за преминаване на Стара планина. Целта е да се пробие блокадата при гр. Плевен и да се съедини с частите при Западната армия и Източнодунавската армия в четириъгълника Русе – Шумен – Варна – Силистра.
Успее ли да премине Стара планина Централната османска армия ще постави в критично положение Руската армия и крайния изход от войната остава с неизвестен край.
На помощ с ускорен марш са насочени подкрепления. За тяхното пристигане са необходими три дни. На 9 август започва героичната борба на Шипка.
През нощта на 8 срещу 9 август частите от колоната на Реджеб паша се предвижват към вр. Малък Бедек и около 7:00 часа отхвърлят руските постове, изграждат позиция и разполагат батарея. Към 8:00 часа атакуват руските позиции на вр. Свети Никола. Нападението е отблъснато от пехотата и Стоманената батарея.
Генерал-майор Столетов преценява действията като начало на главния удар и подкрепя силите на полковник Толстой с целия пехотен резерв на Шипченския отряд (три роти орловци и осем опълченски роти). Около 9:00 часа колоната на Шакир паша атакува Орлово гнездо. Нарушава заповедта да води само демонстративен огън и предприема фронтална атака срещу първата руска позиция (главна) в района на Малката батарея. Атаката е отбита, но османски подразделения се окопават на 150-200 метра от позицията и водят интензивна стрелба. Създадената обстановка дава основание Полевия щаб на Руската армия да разпрати съобщение до всички части:
„ Шипка е силно атакувана от армията на Сюлейман паша. Атаката започна сутринта. Боят е в разгара си. Атаката се води по фронта, като се обхождат и двата фланга. Положението е критическо. “
Настоява се пред частите на VIII-и Армейски корпус изпратени като подкрепление, да се движат максимално ускорено. Около 13:00 часа колоната на Реджеп паша предприема четвъртата си атака срещу Стоманената батарея, а от фланга атакува за пети път колоната на Шакир паша. В разгара на боя пристига с ускорен марш подкрепление, XXXV-и Брянски Пехотен полк (командир, полковник Александър Липински), който поема отбраната на западната и северната позиция. Отбити са още три турски атаки, като защитниците поради липса на патрони използват камъни, дървета и дори трупове на загиналите.
По този повод генерал-лейтенант Радецки заявявя на военния кореспондент на френския вестник „L'Estafette“, А. М. Млоховски дьо Белина:
„ Пишете главно за храбрите ми полкове и доблестното Българско опълчение, които нямайки боеприпаси, отблъскваха турските атаки с камъни. “
Около 18:00 часа защитниците на прохода са устояли и атаките са прекратени. Османските сили са заели изгодни позиции за атака на връх Малък Бедек, връх Демиртепе и връх Демиевец.
На следващият ден 10 август, Сюлейман паша отменя заповедта за нова атака. Организира подробно разузнаване и изработва план за действие на следващия ден. Османските сили инженерно подготвят заетите изходни позиции. Монтират нови артилерийски батареи на първата площадка под Орлово гнездо. Батареята на връх Малък Бедек е разширена до 8 оръдия. Частите на защитниците от Шипченския отряд се прегрупират и окопават. През целия ден с прекъсвания се води артилерийска престрелка. Затишието дава възможност да се спечели време за похода на руските подкрепления към Шипченския проход.
Турските атаки на 11 август започват около 4:00 часа, като направленията на ударите са променени. Расим паша атакува в две колони връх Узункуш и връх Кючюк Йешилтепе. Колоната на Салих паша атакува връх Свети Никола, а общия резерв връх Акри Джебел. Вейсел паша около 9:00 часа изненадващо атакува източната позиция. Към обяд всички атаки са отбити. Обстановка става критична към 16:00 часа когато османските сили превземат връх Кючук Йешилтепе, а връх Узункуш е силно атакуван. Две роти български опълченци отбиват атаката. Отстъпването на връх Кючук Йешилтепе се схваща от отделни командири като разрешено отстъпление.
Катастрофата е предотвратена от решителната намеса на средния команден състав: полковник Липински с 20 войника спира отстъплението в района на кръглата батарея, полковник Де-Прерадович задържа състава на кръглата батарея, майор Чиляев връща опълченците на източните позиции, щабс-капитан Поликарпов задържа прислугата на централната батарея, а доктор Константин Везенков (старши лекар на Българското опълчение) организира конраатака със силите на ранените, които могат да се движат.
Към 17:30 часа на връх Шипка пристига първото подкрепление, ротата на поручик Буфало, по двама войника на артилерийски коне от XVI-и Стрелкови батальон на IV-а Стрелкова бригада (желязната, командир, генерал-майор Адам Цвецински). До 18:00 часа батальонът се съсредоточава, атакува, увлича подразделения от XXXVI- Орловски и XXXV- Брянски Пехотен полк и превзема вр. Кючук Йешилтепе. Пристига и II-а Стрелкова бригада от XIV-а Пехотна дивизия (командир генерал-майор Михаил Драгомиров). Позициите са стабилизирани и към 22:00 часа решителния бой затихва по цялата линия.
Сюлейман паша в донесение до Главната квартира заключава:
„ Никога не се е виждало такова жестоко и кърваво сражение. “
Оценявайки бойните качества, проявени на 11 август от Българското опълчение, неговият командир генерал-майор Николай Столетов в телеграма до Началника на Полевия щаб генерал-лейтенант Артур Непокойчицки заявява:
„ Що се отнася до българите, то не ще се уплашат дори ако ги изразходваме до последния човек. “
След няколко дни настоява:
„ Да се наградят, както е установено за частите от войските на нашата армия. “
Сутринта на 12 август командването на Шипченския отряд, усилен с нови подкрепления до 14 820 войници, е поето от генерал-лейтенант Фьодор Радецки (командир на Южния отряд).
Възнамерява да подобри позициите с действия срещу командните височини заети от османските сили. На Сюлейман паша не е известна промяната на руските сили и подновява атаките, чиято главна цел е техния тилен участък. Настъплението започва колоната на Вейсел паша в района на шосето за град Габрово. XII-и Стрелкови батальон (майор Климович) отразява три турски атаки. Колоната на Шакир паша подлага от изток позициите на връх Свети Никола на ожесточен, но неуспешен обстрел, а Салих паша атакува върха от юг. XXXVI-и Орловски Пехотен полк го отхвърля. Най-ожесточено е сражението от запад срещу втората група укрепления, атакувани от колоната на Расим паша. XVI-и Стрелкови батальон (подполковник Ходяков) отстоява вр. Кючюк Йешилтепе. При връх Узункуш е ранен командирът на XIV-а Пехотна дивизия, генерал-майор Михаил Драгомиров. Командването ѝ е поето от генерал-майор Михаил Петрушевский. Около 14:00 часа подполковник Ходяков атакува без успех връх Йешилтепе.
В сраженията участват и 1000 цивилни жители на град Габрово изпратени на позициите от генерал-лейтенант Виктор Кренке. За техния принос свидетелства военния кореспондент на английския вестник „Daily News“, Арчибалд Форбс пред руския дипломат граф Николай Игнатиев:
„ Той е във възторг от нашите войници, а хвали също и българите-опълченци. При това и 1000 жители и деца габровци разнасяли под град от куршуми вода на нашите войски и даже на стрелците от първа линия, а също и изнасяли ранените с пълна самопожертвователност. “
Към 22:00 часа боят завършва и противниците се връщат на изходните позиции.
На 13 август състава на Шипченския отряд се прегрупира. Българското опълчение е изтеглено за възстановяване и превъоръжаване в Габрово. С новопристигналия 53-и Волински Пехотен полк руските сили достигат до 14 217 войници и 44 оръдия. Борбата е за изтласкване на османските сили от връх Акри Джебел и връх Йешилтепе на изходните позиции. Около 7:00 колоната на подполковник Липински (35-и Брянски, 56-и Житомирски и 54-и Подолски пехотен полк) овладява връх Йешилтепе. Атакува от движение връх Акри Джебел, но е отбита от колоната на Вейсел паша. Колоната на Шакир паша контраатакува неуспешно връх Йешилтепе. На връх Узункуш пада убит генерал-майор Валериан Дерожински— командир на Руския Габровски отряд.
На 14 август колоната на Шакир паша подновява настъплението срещу връх Йешилтепе. След негово флангово обхващане, руските сили се изтеглят на връх Кючюк Йешилтепе. В края на деня двете страни са изтощили силите си за настъпление и преминават към отбрана. Завършва шестдневната борба за Шипченския проход.
От османска страна общо убити и ранени: 223 офицера и 6527 войника.
Падналите за свободата на България, след боевете на Шипка, общо убити и ранени български и руски воини са: 108 офицера и 3348 войника.


На 08 август 1945г агресивният СССР вероломно обявява война на Япония и още на следващия ден напада Манджурия.


На 08 август 1948г е родена Светлана Савицкая - втората жена космонавт в Света

На 08 август 1957г е роден Орлин Горанов.



На 08 август 1963г е Големият влаков обир. Въоръжени крадци спират влака Глазгоу - Лондон и отмъкват £2,600,000.

На 08 август 1969г фотографът Йън макмилан прави най-известната снимка на Битълс.

[enigma Профил]

Календарът показваше 10 август 1944 г. и на момчетата на Чичо Сам официално им беше писнало да бъдат любезни. В продължение на двадесет и един изтощителни дни американските морски пехотинци и войници бяха обърнали остров Гуам с главата надолу. Те бяха твърдо решени да изгонят нежеланата японска окупация, която беше просрочила гостуването си с близо три дълги години. 

На сцената излиза генерал-майор Рой Гайгър – човек с абсолютно нулево време за любезности и със график за спазване. Под неговото свирепо ръководство американските сили изнасят открит урок по желязна воля. Те си пробиват път през коварни рифове, гледат право в очите укрепени планински хребети и си проправят път през гъстата джунгла като истински ураган. 

Когато тропическото слънце достигна своя пик на 10 август, организираната съпротива най-накрая се пречупи. Линиите бяха подсигурени, американският флаг отново се издигна на полагащото му се място в тихоокеанското небе, а този жизненоважен стратегически бастион официално се върна в ръцете на САЩ. Това беше победа, поднесена с максимален театрален плам, огромна издръжливост и едно много ясно послание: не пипайте островите на Чичо Сам!

Гайгър освен това е пионер във военната авиация на морската пехота. Когато по време на по-ранната кампания в Гуадалканал пилотите му започнали да се колебаят дали да летят поради изтощение и жестокия японски огън, 57-годишният тогава генерал не започнал да крещи заповеди от бункера.
Той лично се качил в пилотската кабина на пикиращ бомбардировач SBD Dauntless, излетял сам и лично пуснал 1000-фунтова бомба право върху японските позиции, за да покаже на младите момчета как се прави. След това просто кацнал и ги попитал дали все още ги е страх.

[Jordana Профил]

На този ден 11 август 1972г е даден последния оръдеен изстрел от американската пехота във Виетнам . Последни напускат войниците от 3-ти батальон, 21-ви пехотен полк, бивша част от 196-та пехотна бригада, 23-та пехотна дивизия. Знамената са сгънати и даден символичен оръдеен изстрел . Четири хеликоптера Хюи извозват последните останки от ариегарда , след което позициите край Дананг са предадени на южно виетнамската армия . След 11 август във Южен Виетнам остават около 39 000 хиляди американски военни съветници и друг персонал . Но дефакто това е денят на капитулацията на запада в една колониална война започнала още през 1945г с френската кампания в Индокитай , САЩ се включват по късно през 1955г . Марионетния режим в Южен Виетнам просъществува още малко до пролетта на 1975г но съдбата му е решена вече с парижкия договор . Всичко окончателно приключва с падането на Сайгон през април 1975г когато отново хеликоптери Хюи извозват от покривите на посолствата последните 7000 западняци и виетнамските им марионетки . Твърде позната ситуация вече към днешна дата отигравана многократно ... Бягството от Сайгон влиза в историята като операция с идиотската название "Напорист вятър " макар че трябва да се казва "паническо бягство " . Най накрая AFRS спира да излъчва Good morning, Vietnam! и агонията и гърчовете приключват ....

[enigma Профил]

11 август 1914 г. - след влизането си в Първата световна война Русия започва все по-смели набези в Източна Прусия. Тези ранни ходове обаче водят директно до битката при Таненберг – истински шедьовър в учебниците по логистика, ако целта ви е да разберете как абсолютно всичко може да се обърка едновременно. В този съдбовен момент руската армия решава да настъпи с ентусиазма на човек, който отива на пикник, но забравя храната, кибрита... и картата.

Русия изпраща две огромни армии в Източна Прусия. Първа армия се води от генерал Рененкампф, а Втора – от генерал Самсонов. Малка подробност: двамата генерали искрено се мразят (според злите езици дори са се сбили на една жп гара години по-рано).
Какъв е брилянтният план за комуникация? Никакъв. Двете армии напредват толкова разделени от Мазурските езера, че буквално нямат представа кой какво прави. Защо да си помагат, когато могат да се игнорират царствено?

Руснаците решават, че кодирането на съобщения е твърде досадно. Затова Руската армия излъчва своите военни заповеди по радиото... в прав текст.
Германците, начело с Паул фон Хинденбург и Ерих Лудендорф, седят пред радиостанциите с кафе в ръка и не вярват на късмета си. Те знаят точно кога, къде и с колко войници ще ги нападнат. Това не е разузнаване, това е безплатен абонамент за плановете на врага.

Тъй като Рененкампф (Първа армия) решава да спре и да си почине след една ранна победа, германците казват: "Чудесно, той няма да мръдне." Те буквално обръщат гръб на Първа армия и преместват почти всичките си сили с влакове, за да обкръжат нищо неподозиращия Самсонов (Втора армия).

Докато генерал Самсонов си мисли, че преследва отстъпващи германци, той всъщност влиза право в чувала. До края на август Втора руска армия е напълно обкръжена в гъстите гори на Таненберг.
Резултатът:
- Над 90 000 руски пленници.
- Около 30 000 убити или ранени.
- Генерал Самсонов, осъзнавайки мащаба на катастрофата и как ще трябва да обяснява това на царя, отива в гората и се застрелва.

[BMW_POWER]

На 11 август 1984г Роналд Рейгън си прави майтап с думите "We begin bombing in five minutes".

https://en.wikipedia.org/wiki/We_begin_ ... ve_minutes

На 11 август 1973г по Централната телевизия на СССР започва излъчването на сериала "17 мига от пролетта".

На 11 август 1909г американският кораб Arapahoe губи ход и първи в Света изпраща сигнал "SOS".

На 11 август 1791г при нос Калиакра е последното морско сражение между флотовете на Русия и Турция за войната им 1787 - 1791г

[streetz Профил]

На 11 август 1995 г. 14 военнослужещи изгоряха при катастрофа на околовръстния път на София.

[enigma Профил]

На 12 август 1912 г. в Русия е създадена въздухоплавателната част към Генералния щаб, с което се ражда военната авиация на страната, а днес на тази дата се отбелязва Денят на руските ВВС.

[BMW_POWER]

Като си завършил там и все натам те влече. Хайде още малко от руската история

На 12 август 2000г загива АПЛ К-141 Курск

На 12 август 1953г на полигона в Семипалатинск се провежда първия опит с водородна бомба.

На 12 август 1904 се е родил Цесаревич Алексей Николаевич Романов.

На 12 август 1900г в Задбайкалието е роден Семьон Номоконов, един от най-добрите снайперист в Червената армия (360 немци и 8 японци на сметката му)



На 12 август 1861г е роден руският мореплавател от датски произход Vitus Jonassen Bering.

И накрая част от честванията на празника на ВВС на Русия