Евтаназия

[b_u_b_o Профил]

В темата за пенсиите се повдигна въпроса за старчески домове/хосписи и грижата за хората когато разсъдъка ги е напуснал, но тялото не се предава. Интересно ми е какво мислите, предполагам почти всеки се е сблъсквал с тези мисли в последните дни на близки хора и е разсъждавал и за тях и за себе си.

[TNT Профил]

По-скоро не. При нас да не се окаже, че някой друг е решил, че си си изгубил разсъдъка и си взел решение Виждаме подобни примери с прехвърляне на имоти без знание и т.н.

[Моджо Профил ICQ]

За "изкуфялост" не мисля, че изобщо има страна в света където това да го има. Дори при тежки форми на деменция, Алцхаймер и подобни пак. Против съм, но все пак зависи. Трябва да е много тежко състояние. Иначе за терминален стадий на рак или тежко изгаряне примерно съм ЗА Хисаши Оучи...е пример. Незамъгглените кадри са ужасяващи. Пропускайте ги ако ги има някъде. Не е за слабонервни.

[empar Профил]

За изкуфялост няма как да стане и е абсолютно недопустимо!
За възрастни хора и гнусните схеми около тях ТНТ-то е прав. Просто още един механизъм за разни безскрупулни неудачници да се докопат до нещо в тоя живот, понеже ги мързи и не стават.
Хората с разсъдъка си вече САМИ СИ ПРЕЦЕНЯТ!
Тъпо, гадно, гнусно, нехуманно, който както иска да го възприема, но това е свободата на индивида! Как и къде искаш да живееш и дали искаш въобще. Моето лично възприятие в общия случай е НЕ, но щом си преценил, че повече не ти се бори с тая гадост ЖИВОТ - прав ти път.

[b_u_b_o Профил]

Тоест вие сте ок да виснете 5-10-20 години на децата си, да ви сменят памперсите докато вие сте гъба? Такъв им би късмета, а? Съгласен съм, че е нещо с което може да се злоупотреби и трябва много сериозно да се премисли как да се случва. Но и да не обръщаме внимание на проблема също не е решение. Приятелка на майка ми гледа майка си с деменция от години - общо взето на пълен работен ден е болногледачка. До там са го докарали, че когато излиза до магазина се налага да връзва бабичката, защото преди време беше запалила кухнята щото решила да готви докато е сама. Писнало ѝ вече и преди няколко месеца реши да я даде в хоспис. Еми още чака място, да не говорим че е 100+евро на ден. Значи или си роб на тялото на родителя си(щото друго от него не е останало) или си роб на хосписа за да му плащаш сметката + ужасното чувство, че си го зарязал. Не знам, колкото и да го мисля ако го докарам до там не виждам смисъл да съм жив. Мислил съм си, че човек може предварително да се подготви с някое хапче на тайно място и да се приключи сам, ама тва е само ако акъла се появява от време на време, ама какво правим ако си отиде изведнъж и не се върне?

[driver69 Профил]

тези заболявания обикновено прогресират, доста особен случай трябва да е, за да си тръгне акъла изведнъж.
твърдо за, по-скоро при терминално болни, дееспособни и с изразено желание в по-ранен етап при загуба на разсъдък.

друга интересна мисъл, по-скоро философска, е - защо? окей, ще живееш като зеленчук още 1-2-3-5-10 години, защо?

[dhtj Профил]

Разбирам ви, но мисля, че вие не разбирате какво е чувството "да си изкуфял" .
Няма как да знам от първо лице, но като наблюдател виждам, че тези хора не го осъзнават толкова ясно, колкото си мислите.
Тоест, трудно някой "изкуфял", ще прецени, че е такъв и ще реши да прекрати мъките.
Мисля, че идеята ви е приложима, само при някакви адски физически болки, но запазен разсъдък.

[driver69 Профил]

деменцията няма много общо с нормалното изкуфяване, което типично хората визираме.
халюцинации, дезориентация, неадекватност, с напредване на времето непознаване на никого, връщане в предишни епизоди на живота.. а нормалното изкуфяване е да отидеш в кухнята и да забравиш защо си станал изобщо да отиваш някъде...

затова ако си изразил желанието си за подобна крайност в по-ранен момент от живота, при категорична диагноза за напреднал стадии на подобна болест, според мен по-добрият вариант е да не се мъчиш (и другите покрай себе си).

П.П.: Честно казано мисля че не сме дорасли за подобни възможности, особено ако се обсъжда опцията близките да решават/предлагат - справка обявите за жилища със снимки на бабата/дядото, представени просто като тежест на имота.

[TNT Профил]

Писнало ѝ вече и преди няколко месеца реши да я даде в хоспис. Еми още чака място, да не говорим че е 100+евро на ден.

Това звучи някаква софийска цена. Да разгледа други варианти извън София. Рязко ще получи промоция 50-70%.

А по темата - то в хосписите влизат всякакви. Някои са си наред с главата, ама нещо в тялото е предадено. А някои изглежда влизат в някакви периоди. На моменти са добре, на моменти губят връзка Ако краткотрайната памет се изгуби - може да станеш опасен за себе си и околните. Не помниш, че си купил котлоните, забравяш да спреш водата в банята и т.н.

Та по тея хосписи си имат телевизия, имат с кого да си говорят (не живеят в самота), организират им чат-пат занимания - някои хора играят, други мартенички правят и т.н. Имат медицински персонал всеки ден на място, никой не си "забравя хапчето", физиотерапевт и т.н. Разбира се, всички ектри са според цената - като с всичко.

На мен лично и двете ми баби бяха няколко години на легло. При единия вариант беше с гледачка, при другия с хоспис. За мен няма място за сравнение - хосписа е къде къде по-доброто, с 24/7 човек там и т.н.

А защо си заслужава ? За човек си е житейски успех най-малкият внук да те запознае с най-малкият правнук Примерно.

Разбира се, че има болести с болки и мъчения, но това не е масовия случай.

[b_u_b_o Профил]

А защо си заслужава ? За човек си е житейски успех най-малкият внук да те запознае с най-малкият правнук Примерно.

Разбира се, ама само ако си спомняш кой е внукът ти. Ако обаче непознат за теб човек доведе някакво бебе не мисля, че ще те трогне особено. Не говоря да трепем всички старци, разбира се че повечето ще остареят нормално и ще се радват на живота малко или много до последно. Но има отделни случаи в които човек става зеленчук и то години преди да умре. Запознати сте предполагам с на Брус Уилис болестта и състоянието?

[alx Профил ICQ]

Раздвоен съм.

От една страна има ситуации в които смъртта е избавление. Страшни болести, болка което не може да бъде подтисната… и тн.

От друга страна аз съм силно вярващ и не мисля, че ни е позволено да решаваме кога да се приключиме защото решението не е наше… мисля.

За мене поне, всеки случай е индивидуален и правилното решение може да е едното или другото, но като цяло съм против май.

Което знам със сигурност е, че съм против абортите след примерно 9тата седмица освен ако плода не е силно увреден ама пък Той си знае работата… и пак опираме до написаното в началото.

[BMW_POWER]

Тук има толкова подводни камъни, че може да се построи язовир
Кой ще вземе решението?
- семейството
- здравеопазването
- АI
- някой друг....
Не забравяйте, че немалък процент от излезлите от кома споделят, че са чували и разбирали, какво се случва около тях. Не дай си Боже да сте на тяхно място и да чуете, как предлагат на някого да ви дръпне шалтера...
Не забравяйте лекарската шайка. С това право те ще са по-опасни от стадо маймуни с гранатомети.

Не на последно място. Кой от вас ще удари една спринцовка с отрова на Шумахер?
Питам риторично

По-съм съгласен да кажат на тежко болни, още колко им остава. Да се насладят на времето.

[barty]

Брат ми беше болен, на легло, няколко години. С нелечимо заболяване, без перспектива.
Бях ангажирал гледачки, после хоспис... мъка.
Обаче на него му се живееше!
Почина на 41г

Е как и кой ще прецени че му трябва евтаназия?

Много трудно решение, незнайно как и от кой ще се определя.

[b_u_b_o Профил]

От друга страна аз съм силно вярващ и не мисля, че ни е позволено да решаваме кога да се приключиме защото решението не е наше… мисля.

Ей затова имам проблем с религиите, някакви хора вярват в нещо си, но искат аз да го спазвам. Можеш да вярваш на каквото си искаш, стига да базираш само твоите решения на това. В момента в който почнеш да изискваш от други да постъпват спрямо твоите вярвания вече си прекрачил границата.

Е как и кой ще прецени че му трябва евтаназия?

В този случай е пределно ясно - щом е с акъла си човек сам решава. Проблемът е когато акъла го няма, тогава е сложно.

Препоръчвам силно на всички този разказот Иво Иванов по темата, историята е интересна и е описана така както само Иво може. Има и кратко продължение, но май е само в книгата Хроника на болката, не го намирам онлайн.

[alx Профил ICQ]

От друга страна аз съм силно вярващ и не мисля, че ни е позволено да решаваме кога да се приключиме защото решението не е наше… мисля.

Ей затова имам проблем с религиите, някакви хора вярват в нещо си, но искат аз да го спазвам. Можеш да вярваш на каквото си искаш, стига да базираш само твоите решения на това. В момента в който почнеш да изискваш от други да постъпват спрямо твоите вярвания вече си прекрачил границата.

Е как и кой ще прецени че му трябва евтаназия?

В този случай е пределно ясно - щом е с акъла си човек сам решава. Проблемът е когато акъла го няма, тогава е сложно.

Препоръчвам силно на всички този разказот Иво Иванов по темата, историята е интересна и е описана така както само Иво може. Има и кратко продължение, но май е само в книгата Хроника на болката, не го намирам онлайн.

Не бъркай “вярващ” с “религиозен”. Аз не съм религиозен. Но вярвам, че всеки трябва да се бори до край а края се решава от висшата сила кога, къде и как.

Някои ден, в момент на голямо изпитание, ако внимаваш и гледаш внимателно, може би ще видиш нещата на фокус и ще разбереш.