Принципно, принципни ли сте?

[Spunky Профил]

(то за принципите май трябва да си направим отделна тема да си се оплакваме там на воля )

Да продължим тая тема тук, какво всъщност означава да си принципен и докъде сме готови да плащаме цена за принципите си?

Струва ми се, че "аз си спазвам принципите" се използва почти като универсално обяснение за това защо човек е недоволен от живота си. Средата е лоша, хората са прости, системата е сбъркана, другите правят компромиси, а аз съм принципен и затова страдам. Има ли момент, в който това вече не е принципност, а отказ от адаптация?

Ако една среда не ти харесва, имаш няколко възможности: да се опиташ да я промениш, да намериш друга среда, да направиш някакви разумни компромиси или да останеш там и постоянно да се ядосваш.

И тук ми става интересно, ако човек твърди, че е щастлив и че просто "средата го подтиска", но години наред избира да остане в същата среда и да мрънка срещу нея, дали проблема вече е само в средата?

Допълнително, компромиса задължително ли означава безпринципност? Или понякога способността да прецениш кои битки си струва да водиш също е принцип?

Къде според вас е границата между:
– принципност и инат
– адаптация и безпринципност
– критично мислене и постоянно мрънкане
– самоуважение и убеждението, че "аз съм прав, а всички други са идиоти"?

И най-интересното, ако вашите принципи ви правят постоянно недоволни от живота, но не сте готови да ги промените или да промените средата, в която живеете, това победа на принципите ли е или загуба на човека?

[ildivvy Профил]

Според мен, ти гледаш някакви 'частни случаи' и затова не може да се разберем! Навремето аз не ходех по чалга-заведения. Имаше си достатъчно други, за да не усещам абсолютно никакъв проблем от този си принцип! Дори не ми правеше впечатление... По същия начин, никога не съм опитвал и цигара! Дори не съм лапал такава! Това праща ли ме в 'твоята' категория? Т.е. защо смесваме 'спазването на принципи' с това да си нещастен? Мисля, че нямат общо, освен в някакви конкретни, тесни случаи!

[zvetiko Профил]

Принципа е един- да се усещаш добре. Хиляди години пр. н.е са формулирали как се постига- да не допускаш да ти влияят нещата, които не можеш да промениш и да се съсредоточиш върху нещата, които са под твой контрол.
По-късно и един теолог го е формулирал в Молитва на спокойствие:
„Господи, дай ми спокойствие да приема нещата, които не мога да променя,смелост да променя онези, които мога,и мъдрост да виждам разликата между тях.

[b_u_b_o Профил]

Ако намерите някой който не се смята за добър и принципен човек елате ми се обадете. Горе долу същото е като с това да се мислиш за добър шофьор...ако някой се оценява на нещо по-ниско от добре обикновено трябва да му се забрани да доближава кола от лявата страна..

[alekangg Профил]

Този пример е супер пресилен, аз лично познавам хора мъже, за жени да не говорим, които са ми казали, че не са добри шофьори и си карат всеки ден без проблеми и съм се возил при тях.
Сега ясно е, че всеки си мисли, а почти всеки го обявява, че е най-великия шофьор, ебач, пияч и т.н. да не изреждам всичко, ама има и изключения. Сега на непознати или слабо познати, няма да ги кажат тези неща.

[bmwfan3 Профил]

Добра тема.

Човек изгражда принципи на базата на своя опит, често се учат от грешките си, по-умните се учат от грешките на другите, има и такива като мен, които се учат и от успехите на другите, четат книги и ги анализират, гледат филми и ги анализират.

Трудният момент е да знаеш негативния резултат и да избегнеш постигането му. Елементарни принципи: не пуши, не се друсай, не шофирай пил, но има и по сложни: не изневерявай, не го прави с обвързан.

Има и първични: не кради, не мрази, не убивай.

Не бъркайте предпочитанията с принципите. Аз ям само червени ябълки, защото са ми вкусни, не е принцип. Ходенето на дискотека вместо чалготека отново е лично предпочитание.

[ildivvy Профил]

Няма лошо в това, да имаш принципи и да ги спазваш... Дали са добри или лоши, това е съвсем друго нещо! Пък и кой точно го определя това? А пък, че това го прави автоматично нещастник... как и къде се включва в 'уравнението'? Още един пример при мен лично - ако нещо не ми покрива коефициента цена/качество, при положение, че имам парите за него, то аз не го купувам! Долу в кварталната кръчма е точно такъв случая. Цените, според мен, не отговарят на предлаганата 'продукт/услуга'... съответно не ходя в нея от една година! Просто е! Сега, това правили ме автоматично нещастник ? Явно да!

[bum_bum]

Ако намерите някой който не се смята за добър и принципен човек елате ми се обадете. i:

Ми да. То и да нямаш никакви принципи си е принцип

[driver69 Профил]

Опитвам да спазвам основни принципи в живота си, по-скоро като житейски постулати, отколкото като категорични забрани за нещо. Добри или лоши принципи е все едно добри или лоши хора - всичко е през нашата си призма.
Да твърдиш, че никога не би нарушил някой принцип, според мен е по-скоро глупавичко. Все едно да кажеш "никога не бих си ударил детето", "никога не бих взел подкуп" - замисляне само за няколко секунди ти дава примери как ще ги нарушиш...

[Spunky Профил]

Принципа е един- да се усещаш добре. Хиляди години пр. н.е са формулирали как се постига- да не допускаш да ти влияят нещата, които не можеш да промениш и да се съсредоточиш върху нещата, които са под твой контрол.
По-късно и един теолог го е формулирал в Молитва на спокойствие:
„Господи, дай ми спокойствие да приема нещата, които не мога да променя,смелост да променя онези, които мога,и мъдрост да виждам разликата между тях.

Според мен, ти гледаш някакви 'частни случаи' и затова не може да се разберем! Навремето аз не ходех по чалга-заведения. Имаше си достатъчно други, за да не усещам абсолютно никакъв проблем от този си принцип! Дори не ми правеше впечатление... По същия начин, никога не съм опитвал и цигара! Дори не съм лапал такава! Това праща ли ме в 'твоята' категория? Т.е. защо смесваме 'спазването на принципи' с това да си нещастен? Мисля, че нямат общо, освен в някакви конкретни, тесни случаи!

Няма лошо в това, да имаш принципи и да ги спазваш... Дали са добри или лоши, това е съвсем друго нещо! Пък и кой точно го определя това? А пък, че това го прави автоматично нещастник... как и къде се включва в 'уравнението'? Още един пример при мен лично - ако нещо не ми покрива коефициента цена/качество, при положение, че имам парите за него, то аз не го купувам! Долу в кварталната кръчма е точно такъв случая. Цените, според мен, не отговарят на предлаганата 'продукт/услуга'... съответно не ходя в нея от една година! Просто е! Сега, това правили ме автоматично нещастник ? Явно да!

Тук мненията не са ни различни. Аз никъде не казвам, че спазването на принципи автоматично прави човек нещастен. Ако не пушиш, не ходиш на чалга или не ходиш в дадена кръчма няма никакво нещастие. Това са принципи/предпочитания с практически нулева цена за теб, защото имаш алтернативи.

Това ми е интересната част, какво става с принципите, като имат реална цена? Примерно “не работя с такива хора”, “не правя никакви компромиси”, “не играя по тея правила”, “не общувам с простаци”, “няма да се съобразявам с тая среда“ и т.н. и в резултат на това си ограничиш кариерата, отношенията, социалния живот или възможностите.

И още повече, ако човек избере да остане в тая среда, плати тая цена, а след това 10-20 години е ядосан на средата заради последствията от собствения си избор. И въпроса не е човек има ли право да има принципи, а работи ли принципа в полза на човека.

Иначе съм напълно съгласен и принципите сами по себе си не правят никого нито щастлив, нито нещастен. Интересува ме цената, която сме готови да платим за тях, и дали след това сме готови да приемем последствията, вместо да обвиняваме единствено средата. Според мен това трови душата.

[enigma Профил]

Това ми е интересната част, какво става с принципите, като имат реална цена? Примерно “не работя с такива хора”, “не правя никакви компромиси”, “не играя по тея правила”, “не общувам с простаци”, “няма да се съобразявам с тая среда“ и т.н. и в резултат на това си ограничиш кариерата, отношенията, социалния живот или възможностите.

А, това съм аз

Ей сега примерно заради тези принципи съм на палатка в мечешка територия вместо четиризвезден хотел ама - не се оплаквам

IMG_6736.jpeg

IMG_6737.jpeg

IMG_6738.jpeg

Майтапа настрана, принципно нямам проблем да платя всякаква цена заради някакви си мои принципи, защото всичко тук е преходно

[TNT Профил]

Ако намерите някой който не се смята за добър и принципен човек елате ми се обадете. i:

Ми да. То и да нямаш никакви принципи си е принцип

Важното е вечер да можеш да се погледнеш в огледалото и да спиш спокойно.

[Top Gun Maverick]

Това, което си цитирал е супер на място, ама към тях двамата бих добавил онова, което възпя Тупак едно време only god can judge me, което обаче се прие широко и неразбрано от масите като оправдание за всякакви вид извращения, крайни престъпления и какво ли не.

Иначе какъв принцип има човек, който си му помогнал, дал си му пари на заем, а той после се чуди как да не ти ги върне? Ей този принцип искам да си спазвам, да не давам пари назаем или поне хората да са тези в които съм сигурен, че ще го върнат. Ама те тези в които съм сигурен, даже да не могат, веднага бих им простил защото знам, че със сигурност имат желанието да го направят, но нещо боксуват към момента. Ако пък се забатачат тотално, ок, няма проблем наистина.
Обаче всякакви познати да идват да ти мрънкат за пари и ти като им дадеш да се крият после и да се правят на луди...за мен тези хора нямат принципи.

Другото, помогнал си на някой в живота, не сте били приятели от деца, ама сте станали. После някакъв такъв индивид изведнъж почва да ти завижда и...от там поле безкрайно да говори или прави мизерии и интриги навсякъде. Какви принципи има такъв човек? Принципът да е боклук.

[TNT Профил]

Изглежда на теб често ти искат пари на заем. В момента има толкова възможности за взимане на заем, дори безлихвени заеми, че би било изключително притеснително някой да ти иска заем

[ildivvy Профил]

Е, те затова му искат, защото, ако нещо се 'обърка', могат да си правят, каквото си искат! Докато с другите, няма как да стане! Плюс това, те пак няма да му дадат лихва ... На мен, последния път, като дадох на мой приятел от детинство, с уговорка, че ще е на части, от заплата и т.н. 'облекчения', пак не ми връщаха и след над 2г ми ги върнаха, но то инфлацията ги беше изяла доста вече.. Добре, че сумата не беше голяма! Сега вече и аз не давам! Да се оправят!