Посвещава се на децата от 60-те, 70-те и 80-те години
Модератор: Общи модератори
- Kocil
- младши ентусиаст
-
- Мнения: 303
- Регистриран на: 23.01.2007
- Местоположение: София,гоУемото сеУо
Сега се сетих,че и в нашта маала беше забранено да се правят фунийки от оризова хартия или пък с лепило или лак...за карфици пък да не говорим...тия от оризовата ги забивахме в кората на дърветата - много неприятни бяха и при игра не ги използвахме...ivan1979g написа:Мойте игри на фунийки бяха в средата и края на 80-те. Освен комунистическите списания (например "Огоньок", "За рулем" и т.н.) вече се намираха и Time, Life, Newsweek (източниците бяха родители работили в чужбина, тираджии). Най-култово беше Neckerman, заради обема си. Колегата SKISABMW май има впредвид оризова хартия, а не паус. В нашите войни оризовата беше забранена, защото много болеше. Забранени бяха и върховете натопени в лепило или лак за нокти...


- Cuba.Libre
- кандидат ентусиаст
-
- Мнения: 86
- Регистриран на: 24.11.2005
Kocil написа:...тия от оризовата ги забивахме в кората на дърветата - много неприятни бяха
верно ли чак се забиват в дърветата


Досега никой нищо не каза за калометите, не сте ли правили такива неща?

С пари - в рая, без пари - по края. --- Българска народна
- steeN
- старши ентусиаст
-
- Мнения: 6615
- Регистриран на: 7.04.2004
- Местоположение: CA
- Кара: конете да бягат
- Мечтае да кара: mustang gt, много черeн...
малък съм аз 1983, но да споделя...
като бях наистина
малък точно навлизаха скейтовете и бяха доста модерни (като съм бил на 6-7), после поизчезнаха, но напоследък модата се връща забелязвам
от тогава и манията по колите. имах картинг с педали, а не колело
той баща ми е виновен...
никой не споменава за така наречените "пукала" в моя край
тръбички от фулмастер, с които с бутало от химикал Хемус (ей тия бяха култове, колко панталони ми унищожиха като им изтече мастилото) се изтрелват малки джанки или джидживки(това убиите ме не знам какво дърво е)
луда работа си беше...
и люлките в градинките, целта беше да я вдигнеш толкова високо, че да се удари в тръбите горе. колко ни е бил акъла тогава. аз понеже съм си от Бургас като бях малък и си играех на стадиона на Нефтохимик (сега Нафтекс), можеше да се рита на тревата, ест вече не пускат вътре, също и моската градина, плажа...
тия фуниики с карфичките много ги мразехме имаше едни лапета от махалата дето използваха такива и се бяхме събрали да ги бием веднъж
игрите на "цък-цък", "ръбче". имаше една баскетболна на която и викахме "кенеф"
. и какво ли още не.....
...уникални години бяха.
сега се играе табла и шах по интернет
като бях наистина



никой не споменава за така наречените "пукала" в моя край


и люлките в градинките, целта беше да я вдигнеш толкова високо, че да се удари в тръбите горе. колко ни е бил акъла тогава. аз понеже съм си от Бургас като бях малък и си играех на стадиона на Нефтохимик (сега Нафтекс), можеше да се рита на тревата, ест вече не пускат вътре, също и моската градина, плажа...
тия фуниики с карфичките много ги мразехме имаше едни лапета от махалата дето използваха такива и се бяхме събрали да ги бием веднъж

игрите на "цък-цък", "ръбче". имаше една баскетболна на която и викахме "кенеф"

...уникални години бяха.
сега се играе табла и шах по интернет

- Practical men, who believe themselves to be quite exempt from any intellectual influence, are usually the slaves of some defunct economist. – John Maynard Keynes
- Above all, we must realize that no arsenal or no weapon in the arsenals of the world is so formidable as the will and moral courage of free men and women. It is a weapon our adversaries in today's world do not have. – Ronald Reagan
- Life, liberty, and property do not exist because men have made laws. On the contrary, it was the fact that life, liberty, and property existed beforehand that caused men to make laws in the first place. – Frédéric Bastiat
- Don't eat the yellowcake.
- “When the legend becomes fact, print the legend.”
- Above all, we must realize that no arsenal or no weapon in the arsenals of the world is so formidable as the will and moral courage of free men and women. It is a weapon our adversaries in today's world do not have. – Ronald Reagan
- Life, liberty, and property do not exist because men have made laws. On the contrary, it was the fact that life, liberty, and property existed beforehand that caused men to make laws in the first place. – Frédéric Bastiat
- Don't eat the yellowcake.
- “When the legend becomes fact, print the legend.”
- Cuba.Libre
- кандидат ентусиаст
-
- Мнения: 86
- Регистриран на: 24.11.2005
[steeN] написа:
никой не споменава за така наречените "пукала" в моя край
и люлките в градинките, целта беше да я вдигнеш толкова високо, че да се удари в тръбите горе
имаше една баскетболна на която и викахме "кенеф". и какво ли още не.....
...уникални години бяха.
ееее на пукалата не си спомням механизма, би ли го обяснил по-подробно. Мерси много.
за люлките - на това му викахме "чук". Качвахме се 2-ма на една люлка - 1 прав и един седнал, правехме 14 чука (тва беше рекорда) и седящия по някое време скачаше когато беше най-добрия момент и после летеше по асфалта, ама тва е друго

А кенефа още си съществува - онзи ден играх с едни приятели

С пари - в рая, без пари - по края. --- Българска народна
- Feanor
- ентусиаст
-
- Мнения: 1438
- Регистриран на: 18.01.2007
- Пол: Мъж
- Кара: E39 535i '01
- Мечтае да кара: Mки, Ферарита и други глупости :)
Cuba.Libre написа:Kocil написа:...тия от оризовата ги забивахме в кората на дърветата - много неприятни бяха
верно ли чак се забиват в дърветатааз знам за върховете, поляти с парафин, че продупчват жаби... дано не намеря оризова, че после ще ме кълнат доста време
![]()
Нищо работа, на мен най-доброто постижение ми е забита в стена фунийка.


"Nothing gives one person so much advantage over another as to remain always cool and unruffled under all circumstances"
- Mamouk
- дере дънки сред голи мадами
-
- Мнения: 2242
- Регистриран на: 13.01.2004
- Местоположение: Sofia
Какво време беше...
Аз съм 85 набор, но все си играех с по-големите
Кър, кутийкки, мач на масите, тенис на маса, гонка по белите, стражари и апаши, правехме си къщи, снежни човеци, замервахме всеки ден с яйца, домати и прикове с вода, играехме на фишки
Колела първо до съседните квартали, после до Витоша... Постоихме си баскетболен кош в градинката... Пъво големите си построиха, а после помогнаха и на нас... Слагахме мрежи на футболните врати, които крадяхме от къде ли не... жумичка...
Абе... заеби
няма кво да говоря- беше уникално 

Аз съм 85 набор, но все си играех с по-големите

Кър, кутийкки, мач на масите, тенис на маса, гонка по белите, стражари и апаши, правехме си къщи, снежни човеци, замервахме всеки ден с яйца, домати и прикове с вода, играехме на фишки

Абе... заеби


Legends may sleep...but they never die!
Плюй си на гъза и се пързаляй!
Плюй си на гъза и се пързаляй!
- Penchev
- Сватбаря
-
- Мнения: 8913
- Регистриран на: 25.04.2002
- Местоположение: Местожителство: Местожителство: Местожителство:
- Кара: Opel Zafira А OPC
Любо, евала за темата
И аз с интерес прочетох темата и освен всичко се зачудих аджеба, на каква възраст са потребителите в тоя форум, в общия случай
Дали да не се пусне и тема-анкета
Аз като човек,който за малко време беше пионерче ,мога да кажа ,че наистина тогава се живееше в далеч по-малко претиснения от общ характер,отношенията между хората бяха,къде-къде по-истински и искренни от сега ,но пък не изпитвам никаква носталгия ,защото пък тогава , дори малък без абсолютно никаква представа за нещо като тези-днешните времена на възможности по всички фронтове, съм се нервирал и никога не съм можел да понасям само двете единствени радиа в БГ ефира,от които се бълваше музика ,която до ден днешен не мога да издържам,двете програми по телевизията ,които излъчваха само сутрин и от селедобед до вечерта ,та даже имаше време когато първа програма излъчваше само вечер ,за това ,че човек и да искаше да иде, да види да отвори мирогледа си в някоя от развитите европейски държави това не можеше да стане
Аз лично мисля ,че нищо особенно не е загубено, може би един еднообразен живот
Георги Пенчев

И аз с интерес прочетох темата и освен всичко се зачудих аджеба, на каква възраст са потребителите в тоя форум, в общия случай

Дали да не се пусне и тема-анкета

Аз като човек,който за малко време беше пионерче ,мога да кажа ,че наистина тогава се живееше в далеч по-малко претиснения от общ характер,отношенията между хората бяха,къде-къде по-истински и искренни от сега ,но пък не изпитвам никаква носталгия ,защото пък тогава , дори малък без абсолютно никаква представа за нещо като тези-днешните времена на възможности по всички фронтове, съм се нервирал и никога не съм можел да понасям само двете единствени радиа в БГ ефира,от които се бълваше музика ,която до ден днешен не мога да издържам,двете програми по телевизията ,които излъчваха само сутрин и от селедобед до вечерта ,та даже имаше време когато първа програма излъчваше само вечер ,за това ,че човек и да искаше да иде, да види да отвори мирогледа си в някоя от развитите европейски държави това не можеше да стане

Аз лично мисля ,че нищо особенно не е загубено, може би един еднообразен живот
Георги Пенчев
- jullydjs
- ентусиаст
-
- Мнения: 1061
- Регистриран на: 26.05.2006
- Местоположение: СОФИЯ
- Пол: Мъж
- Кара: Е70
- Мечтае да кара: 25 годишна
Аз лично мисля ,че нищо особенно не е загубено, може би един еднообразен живот
Георги Пенчев[/quote]
Бате Жоре ДА може и да си прав, светът се промения. По времето на ТАТО нямаше развитие за нито една комунисти4еска даржава но трябва да ти кажа 4е тогава ние като деца си живеехме доста
безгрижно, и повярваи на никои не му е пукаро колко радиостанции е имало погледни ги сега
нямат никакво детство ,дори и ме4ти.
Най оби4ах като се сабереме таифата по нощите от окуло 10 хлапета да званиме на хорските къщи по званците бяагахме и се криехме умирахме от удоволствие като слу6ахме някои пиан 4и4ка как бу4и даже един за малко да ни спипа една ве4ер беше му дошло до гу6а яавно.

Георги Пенчев[/quote]
Бате Жоре ДА може и да си прав, светът се промения. По времето на ТАТО нямаше развитие за нито една комунисти4еска даржава но трябва да ти кажа 4е тогава ние като деца си живеехме доста
безгрижно, и повярваи на никои не му е пукаро колко радиостанции е имало погледни ги сега

Най оби4ах като се сабереме таифата по нощите от окуло 10 хлапета да званиме на хорските къщи по званците бяагахме и се криехме умирахме от удоволствие като слу6ахме някои пиан 4и4ка как бу4и даже един за малко да ни спипа една ве4ер беше му дошло до гу6а яавно.



- steeN
- старши ентусиаст
-
- Мнения: 6615
- Регистриран на: 7.04.2004
- Местоположение: CA
- Кара: конете да бягат
- Мечтае да кара: mustang gt, много черeн...
Cuba.Libre написа:[steeN] написа:...
ееее на пукалата не си спомням механизма, би ли го обяснил по-подробно. Мерси много.
за люлките - на това му викахме "чук".
А кенефа още си съществува - онзи ден играх с едни приятели
хехе чук, яко

за пукалата - изрязваш един фулмастер(или флумастер така и не се научих как се пише тази дума), така че да стане тръбичка. дялаш после един химикал от тези пласмасовите (Хемус ги правеха), така че да уплътни горе долу тръбичката. после вкарваш една джанка с химикала почти докрай и като вкараш втората, с рязко заучено движение



а сега се сетих и за "телефонния тероризъм"

"ало, махайте паркета, идваме да асфалтирваме!"
- Practical men, who believe themselves to be quite exempt from any intellectual influence, are usually the slaves of some defunct economist. – John Maynard Keynes
- Above all, we must realize that no arsenal or no weapon in the arsenals of the world is so formidable as the will and moral courage of free men and women. It is a weapon our adversaries in today's world do not have. – Ronald Reagan
- Life, liberty, and property do not exist because men have made laws. On the contrary, it was the fact that life, liberty, and property existed beforehand that caused men to make laws in the first place. – Frédéric Bastiat
- Don't eat the yellowcake.
- “When the legend becomes fact, print the legend.”
- Above all, we must realize that no arsenal or no weapon in the arsenals of the world is so formidable as the will and moral courage of free men and women. It is a weapon our adversaries in today's world do not have. – Ronald Reagan
- Life, liberty, and property do not exist because men have made laws. On the contrary, it was the fact that life, liberty, and property existed beforehand that caused men to make laws in the first place. – Frédéric Bastiat
- Don't eat the yellowcake.
- “When the legend becomes fact, print the legend.”
- Dimo
- баварски фанатик
-
- Мнения: 4558
- Регистриран на: 26.03.2004
- Местоположение: София
- Пол: Мъж
- Кара: нещо...
- Мечтае да кара: McLaren F1 LM
Оххх не трябваше да чета темата, оже би това е едиствената тема която съм прочел тук и съжалява за това. Подейства ми адски зле и си дадох сметка че всичко това никога няма да се върне и никога вече няма да сме онези хора и да правим тези неща. Но факта си е факт, ЕВАЛА за темата Юбчо 


- WilliamsF1Team
- старши ентусиаст
-
- Мнения: 1583
- Регистриран на: 8.02.2006
- Местоположение: София
Аз съм 88 и твърдя, че когато бях дете нещата бяха почти същите както при всички вас по-големите.
Сещам се как сутрин ставах (тогава живеех при баба ми в Зап. парк), на масата намирах две филии с масло и чубрица и чаша чай, изяждах ги набързо, защото приятелчетата ми по това време вече бяха навън и играеха на някаква игра. Грабвах кашона с количките и излизах при тях. Чертаехме пътища с длани по пръстта, правехме си мостове, подлези, надлези, тунели и започвахме да играем. Естествено играехме полувин-един час и ни писваше. Тогава беше най-лошо, защото някои искахме да ритаме пък другите да си довършим играта с количките (която нямаше край). Взимахме топка и мача започваше на същото място на което до преди малко бутахме "Мачбоксите". Никой не се сърдеше на другия за нищо. Бяхме едно цяло, задни мисли нямаше, всичко беше хубаво.
След малко ставаше време да ни прибират за да ядем. Прибирах се и отново ме чакаше същото меню на масата, но този път с малка добавка - кисели краставички. Бързо се наяждах и отново излизах. Играехме на стражари и апаши, докато се стъмни и излезнат по-големите (12-13 годишните). Веднага започвахме да играем на "Криеница", но ни липсваха хора, защото някои мои приятели все още не бяха слезли от дърветата и се криеха от стражарите. Играта ни огласяше целия квартал, а комшиите постоянно викаха по нас.
Един ден след много дълга и шумна игра бяхме поляти с гореща вода. Решихме, че трябва да си отмъстим и........
Качихме се на четвъртия етаж при лелката, която ни поля. Завързахме и дръжката на вратата за дръжката на комшията до нея и звъннахме на двамата. Толкова силно дърпаха, като че ли си вярваха че един от двамата ще отвори...
Беше жестоко. Няма да забравя как с приятеля ми, който живееше до нас ходехме по едно и също време до тоалетната и както си се напъвах чувах едно:"Бабооооо, готов съммм!!!". После се майтапехме, но не го ебавахме грубо както сега го правят малчуганите. Тогава дядо ми гонеше циганите с каруцата, защото минаваха под балкона по улицата. Излизаше с един воден пистолет и имаше от някъде една палка МВР и за мое голямо удивление беше заловил едни...
Безгрижни години бяха...
Нямаше Counter - Strike, нямаше игри в мрежа, нямаше толкова силно разпространен интернет, нямаше го това вирутално общуване. На скоро си говорих с приятелката ми на тая тема и стигнахме до извода, че след време тези технологии толкова ще навлезнат в употреба, че няма да ни се налага да си говорим, всичко ще става посредством интернет. Срещите вече не се осъществяват на последната спирка на 10-ката и не чакаш момичето с една тава толумбички за да я впечатлиш, всичко става просто ей така... Друг е въпроса, че повечето от по-малките и от моите набори са страшно невъзпитани. Ходят по улиците, крещат, псуват и пр. На мен ми беше забранено да казвам дори "Егати", а те вече се псуват на майка. Става ми болно. Преди 2 години играехме сварка с познати и дойдоха някакви си малчугани, които съм ги виждал да играят мач зад блока, извадиха стотинки и попитаха дали може да поиграят и те. Е накъде отиваме...
Момичетата пият повече от момчетата, спят с всеки втори, защото им е казал две мили думи. Не искам да си представям как ще възпитаваме ние децата си, на какво ще ги учим и какво ще им показваме за да ги отблъснем от всичко лошо. Аз лично си искам стария безгрижен живот и старите приятели, но знам че това е непостижимо или поне на този етап е така...


Сещам се как сутрин ставах (тогава живеех при баба ми в Зап. парк), на масата намирах две филии с масло и чубрица и чаша чай, изяждах ги набързо, защото приятелчетата ми по това време вече бяха навън и играеха на някаква игра. Грабвах кашона с количките и излизах при тях. Чертаехме пътища с длани по пръстта, правехме си мостове, подлези, надлези, тунели и започвахме да играем. Естествено играехме полувин-един час и ни писваше. Тогава беше най-лошо, защото някои искахме да ритаме пък другите да си довършим играта с количките (която нямаше край). Взимахме топка и мача започваше на същото място на което до преди малко бутахме "Мачбоксите". Никой не се сърдеше на другия за нищо. Бяхме едно цяло, задни мисли нямаше, всичко беше хубаво.
След малко ставаше време да ни прибират за да ядем. Прибирах се и отново ме чакаше същото меню на масата, но този път с малка добавка - кисели краставички. Бързо се наяждах и отново излизах. Играехме на стражари и апаши, докато се стъмни и излезнат по-големите (12-13 годишните). Веднага започвахме да играем на "Криеница", но ни липсваха хора, защото някои мои приятели все още не бяха слезли от дърветата и се криеха от стражарите. Играта ни огласяше целия квартал, а комшиите постоянно викаха по нас.
Един ден след много дълга и шумна игра бяхме поляти с гореща вода. Решихме, че трябва да си отмъстим и........
Качихме се на четвъртия етаж при лелката, която ни поля. Завързахме и дръжката на вратата за дръжката на комшията до нея и звъннахме на двамата. Толкова силно дърпаха, като че ли си вярваха че един от двамата ще отвори...


Безгрижни години бяха...
Нямаше Counter - Strike, нямаше игри в мрежа, нямаше толкова силно разпространен интернет, нямаше го това вирутално общуване. На скоро си говорих с приятелката ми на тая тема и стигнахме до извода, че след време тези технологии толкова ще навлезнат в употреба, че няма да ни се налага да си говорим, всичко ще става посредством интернет. Срещите вече не се осъществяват на последната спирка на 10-ката и не чакаш момичето с една тава толумбички за да я впечатлиш, всичко става просто ей така... Друг е въпроса, че повечето от по-малките и от моите набори са страшно невъзпитани. Ходят по улиците, крещат, псуват и пр. На мен ми беше забранено да казвам дори "Егати", а те вече се псуват на майка. Става ми болно. Преди 2 години играехме сварка с познати и дойдоха някакви си малчугани, които съм ги виждал да играят мач зад блока, извадиха стотинки и попитаха дали може да поиграят и те. Е накъде отиваме...










- Bobi
- кандидат ентусиаст
-
- Мнения: 161
- Регистриран на: 8.01.2004
- Местоположение: София Люлин
- Пол: Жена
:)
Бозата която се наливаше в халби за бира и след 2 дена имаше леко кисел вкус.Сега бозата и месец да седи не може да стане кисела.
Събирахме всичко:картички,Турбо,миришещи листчета,пощенски марки.
На село яздехме магаретата.Спомням си отидохме до Германия и си купихме двукасетачен касетофон.
После цял месец всички деца бяха в нас.
Еххххххххх детство.

Събирахме всичко:картички,Турбо,миришещи листчета,пощенски марки.

На село яздехме магаретата.Спомням си отидохме до Германия и си купихме двукасетачен касетофон.

Еххххххххх детство.
При толкова неща за еднократна употреба, не е чудно, че и хората стават такива!!!!!
Едно време нашите като ходиха по западна Европа ги чаках с нетърпение да се върнат,защото ми носеха неща където само в корекомите ги продаваха.Тогава всеки ядеше шоколад кума-лиса,детски десерт ,,карнавал",родопчета,а аз ходих на даскало с немски шоколади,разни каталози на бмв,ауди и се правих на голям гъзар.Спомням си баща ми купи първият касетофон в далечната 1988г и първата ми касетка беше на modern talking и по цял ден я слушах.
- Cuba.Libre
- кандидат ентусиаст
-
- Мнения: 86
- Регистриран на: 24.11.2005
[steeN], мерси много, ще пробвам да го направя тези дни. Само още малко да порастнат джанките, че са много малки сега.
WilliamsF1Team - филийките с лютеница и сирене никога няма да са толкова вкусни отново.
А лимонадатаааааа, ах тази лимонада, нищо общо със сегашната...обаче знам едно място, където все още е по 10ст. на шише (от тези старите стъклени, готините) и после трябва да се върне бутилката...преди с едни приятели си взимахме направо каси ...
WilliamsF1Team - филийките с лютеница и сирене никога няма да са толкова вкусни отново.
А лимонадатаааааа, ах тази лимонада, нищо общо със сегашната...обаче знам едно място, където все още е по 10ст. на шише (от тези старите стъклени, готините) и после трябва да се върне бутилката...преди с едни приятели си взимахме направо каси ...

С пари - в рая, без пари - по края. --- Българска народна
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани