Има надежда, все още има честни хора в България ...

[Alex-BMW|e36 Профил]

Собственичката на портмонето предложила на семейството малка сума за услугата, но то отказало. Предложила им и бижу, което също не било прието.

Много скромни хорица ...
Браво за постъпката!

[Vikito_24 Профил]

Същото съм правила и аз само, че имаше документи и доста по - малко пари .. Радвам се, че наистина още има такива хора

[ferdy Профил]

като?

искат да ти кажат че може би не си и много щедър.
аз лично в такъв случай бих дал много повече от 20 кинта, но всеки сам си знае положението. хубаво е това че все пак си дал нещо

извинявям се може би трябваше да си взема документите от портфейла и да му го дам да си го носи с другото съдържание

Ми може би е редно, да ти кажа. За да си извадиш всички документи отново, карти и т.н. ще изхарчиш повече от 300 лв със сигурност - стойността на документите, загубеното време, пропуснатите ползи и т.н.

С тия 20 лв как не те е запсувал, просто не знам.

[White 1913 Power Профил]

като незнаеш не се обаждай

[ferdy Профил]

Какво точно не знам? Светни ме да се пообразовам.

[White 1913 Power Профил]

виж си последното изречение току виж сама си намерила отговора -без да те светкам

[крив кюнец]

Снощи съм си изпуснал документите на колата пред гаража. Следва търсене къде ли не и накрая идват добрите хора с документите, които намерили еди къде си... След като им благодарих им дадох 20 лева, последва отговор - "Ей що даваш толкова много пари". Останаха много доволни дори.

Та искам да кажа, че 20 лева са напълно достатъчни. И все пак хората не бяха дошли с намерението да взимат пари... просто има хора, които са доволни и на една усмивка и благодарност. Аз също не бих взел и лев от никого. Пари се изкарват с работа, не с нещастието на някой човек!

[Lattri Профил]

Тръгвам малко с един приятел на разходка към Драгоман с колата по новия път, бавничко лекичко и ме хвана жаждата. Спираме там на едно магазинче по пътя (където спират тираджии за да пазаруват) и си зимам количка да пия. Излизаме отвън оп свалям си чантичката (тези, които се носят на рамото) и я оставям на пейчицата. Допиваме си количката и тръгвам обратно към града. Вече сме в Люлин на Орион (там до макдоналдс) и на приятелчето някой му звъннва на телефона, изписвайки моя gsm номер на дисплея. Вика ми: Абе ти що ми звъниш (а па аз карам и незнам за кво става въпрос)? Поглеждам на задната седалка и не си виждам чантичката.

Сещам се, че съм я забравил там отвън на магазинчето и обръщам колата да хода да вида кво е положението. Стигам до магазина, влизам вътре и още преди да питам продавачката тя ми казва: А ти си момчето, което си забрави чантичката удеве. Имаш късмет, че един тираджия (турчин) я видял и ни я донесе на нас та ние звъняхме на различни номера от gsm-a ти с надеждата някой да вдигне.

Върна ми я (с документите на колата, пари, дебитни карти, лични документи, gsm и кво ли още не), благодарих и и си тръгнах. От тогава имам друго мнение за турците.